КАК СЕ ЛОВИ БЯЛ ТРЮФЕЛ

За белия трюфел от Алба ви трябва подходящ нос и портфейл

Вглеждайки се в типовете, които продават всеки ноември скъпоценния бял трюфел на традиционния панаир в град Алба, си казвате само едно – че не бихте искали в никакъв случай да се озовете лице в лице с някого от тях през някоя мрачна нощ из пиемонтските горички на Ланге, когато бродят с кучетата си на „лов” за гъби.

Да, това са т.нар. трифулау,както се произнася на пиемонтски диалект, или „ловци” на трюфели, въпреки че в случая съвсем не става въпрос за ловене на животни. Никой и никога няма да ви разкрие къде са въпросните дъбове, липи, тополи и върби, до чиито корени под земята растат най-луксозните и най-грозните гъби в света само три месеца в годината – от октомври до декември. За да станете трифулау, първо трябва да се сдобиете с книжка от общината.
Ловът на бял трюфел е като сцена от филм в стил ноар. Загърнатият с мантия, обут в ботуши и скрит под шапка трифулау излиза с кучето си нощем, за да не го види никой. За трюфели се ходи само на лунна светлина и без никакво фенерче – и най-малката светлинка може да издаде на конкурента къде се намират подходящите места.

Ловецът помни наизуст къде са дърветата , под които може да има бял трюфел. Само когато той е готов, започва да ухае, кучето реагира на миризмата му и го изравя. Трюфел се „лови” из обществени горички, но така също и в частни терени, чиито собственици получават субсидии, за да не секат дърветата си. Ловецът на трюфели има и своя карта на „съкровищата” си – на нея отбелязва местата и датите. Нерядко преди да умрат, мнозина изгарят картите си.
Всичко свързано с най-скъпата бяла гъба в света, е обгърнато в загадъчност и в серия от ритуали. Те придружават белия трюфел от Алба от началото до самия край, когато се топи в устата ви под формата на силноухайна стърготина.
Може да се каже, че хората се делят на такива, които обожават бял трюфел от Алба, и на такива, които го ненавиждат. Средно положение няма.

Дори да се намирате на 10 метра от малко парченце бял трюфел, старателно завито в хартия и мушнато в буркан, чувствате мощното му ухание. Ако сте от първия тип хора, изражението ви ще бъде на наслада. Ако спадате към втория тип – то тогава гримасата ви ще бъде на погнусa. Няма обаче едно мнение по въпроса кой бял трюфел е най-добрият. Някои харесват остро ухаещият на чесън трюфел, други предпочитат аромата на гнило, трети смятат за превъзходен миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Трудно е да се обясни на някого, който не обича бял трюфел, защо цената му е по-висока от тази на златото. Всяка година килото бял трюфел от Алба наближава няколко хиляди евро.

По подобие на картините на Пикасо или Климт, за които се наддава на търгове на най-известните аукционни къщи, и най-скъпоценните екземпляри бели трюфели, изровени под земята до Алба, се продават всяка година на световен търг. Това става винаги в замъка Гринцан-Кавур до Алба, който е част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.
Всъщност не само белият трюфел, а и всичко около него ухае силно – на богатство, ексклузивност, замъци и история. Ако отидете в земята на белия трюфел в Алба през октомври и ноември, със сигурност ще видите огромна концентрация на заможни хора.

Като оставим настрана богатите местни производители на вино, продукти от бял трюфел и други гурме изкушения, ще забележите и купища богати туристи от цял свят, които идват тук специално, за да си купят трюфел. Другите богаташи, които щъкат наоколо, са еногастрономи от най-високо ниво, които трябва да запасят с бял трюфел най-реномираните ресторанти в света.
Трудно е да се каже дали в зоната на Алба мирише повече на бял трюфел или на пари. На практика в миниатюрната зона Ланге (между Асти и Кунео), където расте най-луксозната гъба в света, се прави и скъпоценното вино „Бароло”, чиито най-добри бутилки също се разпродават на световен търг всяка година.

Но нали пари отивали при пари – може би затова именно в Алба е родена и най-богатата италианска индустрия „Фереро”, която освен че е майка на лешниковия крем „Нутела”, е и производител на печалби за милиарди евро всяка година. Разбира се, като се вземе предвид целогодишно мъгливия и влажен климат в зоната Ланге (около 100 кв.км) с дългите и студени зими, и като се прибавят и неплодородните почви, е ясно, че в случая става въпрос не за природни дадености, от които текат пари, а за умения да трансформираш нищото в машина за богатство.
А колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-оскъдна, и следователно по-скъпа за купувачите е годишната „реколта”.

Какво представлява  белият трюфел?

Tuber magnatum Pico, както  е името на белия трюфел,  е съставен от 80% вода и всъщност е бежово-сивкав на цвят. Наподобява грозна грудка с неправилна форма. Расте до Алба само през октомври, ноември и декември, за разлика от черния, който е целогодишен.

В миналото някои го смятали за храна на вещици, други – за минерал и дори за животински продукт. Разпространено било схващането, че белият трюфел се образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си.

Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че е много скъп, той е и труден за съхранение. Обикновено малки парчета трюфел се увиват в хартия или вълнен плат и се съхраняват в добре затворени бурканчета за максимум 10 дни. Трюфелът се настъргва върху ястията – най-голям специалитет са суровите яйца, прясна яйчна паста „таярин” или ризото с настърган суров трюфел.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец Куиринале

Кастел Гандолфо и папската резиденция

Римските замъци

 

 

 

 

Short URL:

Коментари

Коментари