Archivi tag: вино

КАК СЕ ЛОВИ БЯЛ ТРЮФЕЛ

За белия трюфел от Алба ви трябва подходящ нос и портфейл

Вглеждайки се в типовете, които продават всеки ноември скъпоценния бял трюфел на традиционния панаир в град Алба, си казвате само едно – че не бихте искали в никакъв случай да се озовете лице в лице с някого от тях през някоя мрачна нощ из пиемонтските горички на Ланге, когато бродят с кучетата си на „лов” за гъби.

Да, това са т.нар. трифулау,както се произнася на пиемонтски диалект, или „ловци” на трюфели, въпреки че в случая съвсем не става въпрос за ловене на животни. Никой и никога няма да ви разкрие къде са въпросните дъбове, липи, тополи и върби, до чиито корени под земята растат най-луксозните и най-грозните гъби в света само три месеца в годината – от октомври до декември. За да станете трифулау, първо трябва да се сдобиете с книжка от общината.
Ловът на бял трюфел е като сцена от филм в стил ноар. Загърнатият с мантия, обут в ботуши и скрит под шапка трифулау излиза с кучето си нощем, за да не го види никой. За трюфели се ходи само на лунна светлина и без никакво фенерче – и най-малката светлинка може да издаде на конкурента къде се намират подходящите места.

Ловецът помни наизуст къде са дърветата , под които може да има бял трюфел. Само когато той е готов, започва да ухае, кучето реагира на миризмата му и го изравя. Трюфел се „лови” из обществени горички, но така също и в частни терени, чиито собственици получават субсидии, за да не секат дърветата си. Ловецът на трюфели има и своя карта на „съкровищата” си – на нея отбелязва местата и датите. Нерядко преди да умрат, мнозина изгарят картите си.
Всичко свързано с най-скъпата бяла гъба в света, е обгърнато в загадъчност и в серия от ритуали. Те придружават белия трюфел от Алба от началото до самия край, когато се топи в устата ви под формата на силноухайна стърготина.
Може да се каже, че хората се делят на такива, които обожават бял трюфел от Алба, и на такива, които го ненавиждат. Средно положение няма.

Дори да се намирате на 10 метра от малко парченце бял трюфел, старателно завито в хартия и мушнато в буркан, чувствате мощното му ухание. Ако сте от първия тип хора, изражението ви ще бъде на наслада. Ако спадате към втория тип – то тогава гримасата ви ще бъде на погнусa. Няма обаче едно мнение по въпроса кой бял трюфел е най-добрият. Някои харесват остро ухаещият на чесън трюфел, други предпочитат аромата на гнило, трети смятат за превъзходен миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Трудно е да се обясни на някого, който не обича бял трюфел, защо цената му е по-висока от тази на златото. Всяка година килото бял трюфел от Алба наближава няколко хиляди евро.

По подобие на картините на Пикасо или Климт, за които се наддава на търгове на най-известните аукционни къщи, и най-скъпоценните екземпляри бели трюфели, изровени под земята до Алба, се продават всяка година на световен търг. Това става винаги в замъка Гринцан-Кавур до Алба, който е част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.
Всъщност не само белият трюфел, а и всичко около него ухае силно – на богатство, ексклузивност, замъци и история. Ако отидете в земята на белия трюфел в Алба през октомври и ноември, със сигурност ще видите огромна концентрация на заможни хора.

Като оставим настрана богатите местни производители на вино, продукти от бял трюфел и други гурме изкушения, ще забележите и купища богати туристи от цял свят, които идват тук специално, за да си купят трюфел. Другите богаташи, които щъкат наоколо, са еногастрономи от най-високо ниво, които трябва да запасят с бял трюфел най-реномираните ресторанти в света.
Трудно е да се каже дали в зоната на Алба мирише повече на бял трюфел или на пари. На практика в миниатюрната зона Ланге (между Асти и Кунео), където расте най-луксозната гъба в света, се прави и скъпоценното вино „Бароло”, чиито най-добри бутилки също се разпродават на световен търг всяка година.

Но нали пари отивали при пари – може би затова именно в Алба е родена и най-богатата италианска индустрия „Фереро”, която освен че е майка на лешниковия крем „Нутела”, е и производител на печалби за милиарди евро всяка година. Разбира се, като се вземе предвид целогодишно мъгливия и влажен климат в зоната Ланге (около 100 кв.км) с дългите и студени зими, и като се прибавят и неплодородните почви, е ясно, че в случая става въпрос не за природни дадености, от които текат пари, а за умения да трансформираш нищото в машина за богатство.
А колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-оскъдна, и следователно по-скъпа за купувачите е годишната „реколта”.

Какво представлява  белият трюфел?

Tuber magnatum Pico, както  е името на белия трюфел,  е съставен от 80% вода и всъщност е бежово-сивкав на цвят. Наподобява грозна грудка с неправилна форма. Расте до Алба само през октомври, ноември и декември, за разлика от черния, който е целогодишен.

В миналото някои го смятали за храна на вещици, други – за минерал и дори за животински продукт. Разпространено било схващането, че белият трюфел се образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си.

Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че е много скъп, той е и труден за съхранение. Обикновено малки парчета трюфел се увиват в хартия или вълнен плат и се съхраняват в добре затворени бурканчета за максимум 10 дни. Трюфелът се настъргва върху ястията – най-голям специалитет са суровите яйца, прясна яйчна паста „таярин” или ризото с настърган суров трюфел.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец Куиринале

Кастел Гандолфо и папската резиденция

Римските замъци

 

 

 

 

ДИЗАЙНЕРИ ПРАВЯТ ВИНО

moda11Производството на вино е на мода сред дизайнерите

Защо правенето на вино е открай време популярно в средите на модните дизайнери? Отговорът съвсем не е труден.
Дефилетата на висша мода са били съпътствани винаги от коктейли и вечери, в които главни герои са не само дизайнерите и топмоделите, а и скъпите бутилки с вино, които се изпиват.
Безкрайното пиене, което върви от началото до края на всяка седмица на модата в Милано или Рим, носи море от печалби и за производителите на вино.
В повечето случаи то е пенливо – особено търсено е „Франчакорта“ във версии Брут, Екстра Брут, Розе, Сатен, Пас Дозе.

fr1
Истински хит през последните години са обаче марковите бутилки вино. Много често освен подписа си под колекциите, дизайнерите, участващи в ревютата, са подписали и нектарите, които се леят след тях.
Фамилията Марцото например, която по-рано притежаваше марката „Валентино“, прави вино от 1935 г.
Началото поставя граф Гаетано Марцото, който по онова време купува имение в Портогруаро, до Венеция. Днес обаче знатната фамилия притежава 8 лозя в най-различни части на Италия. От техните изби се лее червено, бяло и пенливо вино, както и ракия, които се продават в 40 страни по света с етикета „Санта Маргерита“.
Ако обаче си роден и закърмен в Тоскана, не може виното да не е в кръвта ти, пък дори да се занимаваш с мода.
Такъв е случаят и с дизайнера Роберто Кавали, който от над 30 г. притежава имение в зоната на Кианти. Днес фамилната земеделска фирма се управлява от сина на дизайнера – Томазо. Той прави вино от сортовете мерло, каберне фран, каберне совиньон, пети вердо и аликанте.

ca1

По подобие на колекциите за мода и тези на виното от избата „Кавали Тенута дели Деи“ варират от година на година.

Прочути с качествените си тоскански вина са и членовете на фамилията за висша мода Ферагамо.
Вино и мода са свързани и в марката „Дизел“. Собственикът и основател Ренцо Росо е син на земеделци. Днес той притежава имение до град Виченца, известно като „Дизел фарм“. От нея се раждат бутилки с бяло и червено вино – „Росо ди росо“, „Бианко ди росо“, „Неро ди Росо“, „Мерло“, „Каберне“, „Шардоне“.
Известни за познавачите на нектари са и бутилките на „Пиани роси“, тосканската изба на Стефано Синчини, шеф на марката обувки „Тод’с“. Две червени вина излизат от нея – „Росо слус“ и „Росо Пианироси“.
Не липсват обаче и инициативи под знака на модата и виното.
Мнозина още помнят виното, „облечено“ с маркови дрехи на сицилианската изба „Феуди дел Пишото“. През 2007 г. собственикът й Паоло Панерай реши да облече бутилките си с творения на различни модни дизайнери – Валентино, Мисони, Алберта Ферети, Блумарин, Джанфранко Фере.

pes

Ето къде са аутлетите на висша мода до Рим

Вижте къде са най-добрите аутлети на висша мода в Италия

EATALY – РАЙ ЗА ГАСТРОНОМИТЕ

eatSgrada„Ийтали“ (Eataly), което е съкращение от Ийт (Eat) и Итали (Italy) (ям и Италия на английски), е новият феномен не само в много италиански, а и чужди градове.

Това не е име на поредната верига магазини, а висша кухня и италиански стил на живот и хранене, поднесени в едно.
„Ийтали“ е най-големият еногастрономически център в света.
Започналата през 2007 г. в Торино авантюра с вкус на висококачествена италианска храна и вино се превръща много скоро в обект на репликация в много градове по земята.
Със скоростта, с която никнат гъбите след дъжд, из Ботуша и в чужбина се родиха вече няколко десетки храмове на чревоугодника.


За да опитате от най-добрите кулинарни продукти и винени нектари от всичките 20 италиански области, съвсем не е нужно да ги обикаляте една по една. Ако например сте в Рим, достатъчно е да се разходите до намиращата се до Пирамидата (La Piramide) гара Остиенсе (Ostiense) и ще видите как бившият въздушен терминал на 4 етажа е превърнат в ода на най-добрата храна и напитки. Той заема площ от 17 000 кв.м., на която са събрани 23 ресторанта с 6000 места, 40 зали за дидактика и 8 аули.
Влизайки в римския Eataly, се озовавате в огромно пространство, което събира на първия етаж най-добрите продукти в сферата на десертите и на плодовете и зеленчуците.

eat33
Сред щандовете с храни обаче са разположени и заведения, в които могат на открито да се опитат десетки сладости, типични за различните италиански региони. Едновременно с това е възможно да се разгледат и щандовете с книги на сладкарски теми или пък да се купят кулинарни машрути от туристическите бюра.
На втория етаж пък е царството на месото, луканките, саламите, шунките, сосовете, тестените изделия, бирата.
Всичко това може не само да се купи, а и да се консумира сред щандовете в оформените като хранителни острови заведения. Разбира се, абсолютно всичко се приготвя пред очите на клиента.
Следващият етаж пък е възхвала на рибните продукти и на виното. Стотици видове вино от всички възможни точки на Италия са събрани накуп в зона, в която може и да се дегустира, хапвайки.

eat22
Един етаж е отреден и на любителите на висшата кухня, които обичат изисканата и елегантна обстановка от ресторантски тип.
Желаещите да се научат да готвят или дегустират вина също имат своя зона. Списъците за курсовете по висша кухня и дегустации са изпълнени за месеци занапред.
В царството на чревоугодниците може да се напазаруват и всички възможни домакински уреди за приготвянето на италианската кухня както подобава.
За много римляни туровете в Eataly са вече любимо занимание по всяко време на деня и вечерта. Мнозина отиват в халето с индустриален дизайн не само за да напълнят чантите си с току-що направена биволска моцарела или пресни талятеле, а и за да се видят с приятели пред чиния пържени риби и зеленчуци.
Първата Eataly отвори врати в Торино през 2007 г. Оттам е и нейният „баща“ и основател Оскар Фаринети. Днес копия на торинската Eataly има и в Генуа, Болоня, Милано, Монтичело д’Алба, Пинероло.
В Ню Йорк пък храмът на вкусовете се намира до Пето Авеню. Луди по Eataly обаче са най-вече японците. Само в Токио има няколко храма на италианските хранителни продукти.

eat44
„Храмове“ на храната има и в Лос Анджелис, Чикаго, Сао Пауло и Торонто.
Философията на Eataly е да се даде възможност на едно и също място да се пазарува, яде, пие, дегустира и да се опознаят квалитетни храни и питиета, които другаде биха стрували много повече.
„Искаме да убедим хората, че да се храниш и да пиеш добре не е лукс само за малцина“, казва Оскар Фаринети.
В действителност в Eataly цените са горе-долу колкото тези в кулинарните магазини, но качеството им е поне два пъти по-високо.
Освен това в една и съща сграда човек има възможност да вечеря добре както за 10, така и за 100 евро.
Изключителното качество на поносими цени се предлага благодарение на липсата на посредници в хранителната верига. Почти всички местни продукти, произхождащи от 20-те италиански региона, се купуват директно от „Ийтали“.
Една от силните страни на групата е, че в нея всичко се яде и се купува „с очи“. Т.е. клиентът наблюдава как се прави на място прясна моцарела, която после му се сервира на масата или в чантата. Мнозина никога не са виждали това, въпреки че я консумират от детството си.
Всеки етикет на какъвто и да е продукт разказва подробно произхода му, както и историята на производителя. Самите производители пък са едни от най-честите преподаватели по кухня и дегустации в курсовете за любители, които се организират в Eataly.
Въпреки че италианците са чревоугодници по рождение, мнозина от тях не знаят как точно се приготвят най-често консумираните хранителни продукти като спагетите и макароните.
„35 на сто от италианците не знаят в какво се състоят разликите в брашната за спагетите, но пък 60 на сто знаят какво е ABS система за колите“, казва Оскар Фаринети, цитирайки изследване на групата си.
Целта на „Ийтали“ е да привикне италианците не само към консумирането на висококачествени храни, а и към опознаването им. Хранителната дидактика, чрез която в Eataly клиентът може да научи по какво се различава в производството си пиемонтското от тосканското червено вино или пък кои са основните сирена в Алпите и т.н. е основен елемент във философията на марката.
Доброто ядене помага за добрия живот, е мотото на Eataly.
Отскоро втори, но по-малък магазин на Eataly, отвори врати и на централния Площад на Републиката (Piazza della Repubblica).
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“