“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест

Болгери в Тоскана е известно като родина на най-скъпите и качествени италиански вина

Чувайки името на това тосканско селце, не може да не си помислите, че е свързано с нещо българско.

Това е така – според историческите данни името идва от едновремешно военно укрепление на прабългарите, съюзници на лангобардите. Те се намирали по тези места, за да се бранят от евентуални нападения на византийските войски, идващи от Сардиния.

Не е съвсем ясно кога точно замъкът на Болгери започва да се нарича по този начин. Първият документ, в който се споменава с това име, датира от 1158 г.

Още от раждането си Болгери, което е част от общината Кастанието Кардучи, е под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.

Замъкът е често под прицела на най-различни вражески атаки, като в края на XIV в.дори е опожарен от флорентинците. Графство Болгери през XV в. минава под управлението на Флорентинската република.

Замъкът на Болгери изплува изпод руините едва през XVIII в.благодарение на собствениците си със синя кръв, които дават силен тласък и на земеделието в зоната.

Днес замъкът с фасада от червени тухли ви очарова с приказния си вид още отдалече. Прелестен е и пътят, който води до него.

Това е известният като Виале дей чипреси път, който води от запад на изток в общината Кастанието Кардучи.  По дългия 5 км.път има 2400 вековни кипариси. Те обгръщат тесния път и от двете му страни, създавайки очарователна панорама.

В този си вид пътят съществува от началото на XX в. Асфалтиран е през 1954 г.

Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси.

Преминавайки през портата, която води към средновековното борго на Болгери, се озовавате веднага в историческия център. Тук всичко е миниатюрно и концентрирано на едно място.

Къщите от камък и тухла са долепени до занаятчийски работилници и магазини за вино и за продукти на прочутата марка тоскански парфюми “Акуа ди Болгери”.

Болгери е родината най-вече на прочутите червени вина, които се правят в тази зона. Най-известно и най-реномирано е “Сасикая”, което излиза от избата “Сан Гуидо” и се прави от сортовете каберне совиньон и каберне фран.

Изключително изискано е и виното “Орнелая”. Разбира се, цените и на двете вина са доста високи, така както и качеството им.

И други червени местни вина заслужават най-малкото дегустация – “Болгери Супериоре”, “Болгери Росо”. Сред белите се отличават с качеството си “Болгери Бианко” и “Верментино”.

КАК СЕ СТИГА ДО БОЛГЕРИ

Ако идвате с кола от Северна Италия – по пътя SS1-E80 (Аурелия), след това вземете изход Ла Калифорния и продължете по Аурелия в посока Гросето.

Ако идвате с кола от Рим, след като стигнете до Гросето, вземете SS1-E80 и излезте на изход Доноратико. След това продължете по Аурелия в посока Ливорно.

Най-близката жп гара до Болгери е тази на Доноратико.

Какво да видим наблизо?

Крайбрежието на етруските

Кампиля Маритима

Суверето

Популония

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

Белите градове на Пулия заслепяват с красота

Остуни – опияняващият бял град

Само на 35 км от Бриндизи се намира най-известният Бял град – Остуни.
Наближавайки го, пред очите ви се изправя приказен бял хълм с бели къщи. Той плава сред зелена долина с маслинени горички, граничеща с тюркозеното море наблизо.

Виещите се нагоре-надолу улички и стълбища из града ви извеждат пред тераси с ослепителна панорама от високия 240 м.хълм на града. Зад всеки ъгъл ви дебнат ресторантчета, занаятчийски работилници и площадчета, на които животът пулсира. Единствените цветни петна са тези на ярките цветя по тераските и на цветното пране пред къщите. През лятото е почти невъзможно да се стъпи в заведенията от туристи – това е едно от най-предпочитаните места в зоната и заради красотата си, и заради близостта си до плажовете на Саленто (на 5-6 км). Тук са едни от най-красивите и чисти плажове в Италия.

Чистернино е едно от най-красивите села в Италия

За широката публика намиращото се на 15-ина километра навътре в тока на Ботуша Чистернино е малко популярно. За експертите по прелест обаче то е повече от известно – неслучайно много пътеводители го определят като едно от най-красивите средновековни села (борги) в Италия.

Името му идва от цистерна (на италиански чистерна) – в нея била събирана дъждовната вода, необходима за ежедневните нужди на жителите. В Пулия няма реки, така че всяка капка дъжд се съхранявала като нещо изключително ценно. На пръв поглед Чистернино има средновековен вид, но разглеждайки го, усещате някакъв ориенталски полъх в архитектурата. Високата 17 м. Норманска кула служи като подстъп към селището.

Мартина Франка – елегантният град

Лече се смята за столицата на барока в Пулия. Мартина Франка пък се смята за втората столица.

В това, че тук изкуство, архитектура и елегантност вървят ръка за ръка, може да се убедите веднага щом разгледате салоните на изградения през XVII в. от херцог Петраконе Карачоло „Палацо Дукале“, днешно седалище на кметството,

а след това се изправите пред близката базилика „Сан Мартино“, издигната през XVIII в.

Трудно е да си представим по-голямо изпипване и на най-малкия детайл. Изглежда така, сякаш някаква невидима ръка се е погрижила всяко ъгълче и всеки пункт да бъде перфектно завършено.

И в Мартина Франка няма нищо случайно – всеки елемент в архитектурата нашепва. Ако видите балкони с издути като балони парапетни ограждения, значи собствениците им са били знатни хора – в издутините им сега са поставени саксии с цветя, но навремето са побирали издутите дълги рокли на знатните дами.

И тук, както в Остуни и Чистернино, улиците са като лабиринти, но ако следвате белия цвят на къщите, значи отивате към центъра. Ако започнат да се редуват тъмни цветове, значи се отдалечавате. В Мартина Франка няма балкон без „пумо“ – това е керамичен предмет, наподобяващ огромно семе на цвете. И до днес се поставя по краищата на парапета на всеки балкон като символ на фертилността. Името му идва от латинското pomum (плод). Ако е по-голямо и красиво, значи собствениците на къщата са били богати.

Локоротондо е Бялата бонбониера

Само на 6 км от Мартина Франка се намира едно градче, което стъписва с чистотата и с идеално реставрираните си сгради.

Изглежда така, сяка изведнъж сте се озовали от Средиземноморието в Швейцария. И тук всичко е бяло, и тук е пълно с лабиринти като в другите Бели градове. И въпреки това имате чувство, че се разхождате в някаква очарователна бонбониера, в която всяка отделна къща е като бял бонбон. Усещането е сякаш стъпвате върху бяла картина, която се страхувате да не изцапате с краката си. В Локоротондо кметството финансира всяка пролет варосването на къщите – затова и всяка от тях буквално блести. Белият цвят се разчупва единствено от колорита на проснатите да съхнат дрехи по сушилните.

(ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ)

Мурано, островът на едноименното стъкло, се намира до Венеция

Венеция безспорно прелива от красота и чар, но отидете ли там, трябва на всяка цена да отделите няколко часа, за да видите Мурано.

Той се намира само на 1 км.североизточно от Венеция и е най-големият остров в лагуната й.

В действителност Мурано е разположен върху 7 миниостровчета. И тук, както и във Венеция, те са разделени от канали и свързани чрез мостове.

Веднага щом пристигнете в Мурано с водния обществен транспорт, се озовавате в подобно на Венеция място, където обаче всичко е по-спокойно, по-чисто и по-подредено.

Няма ги хаосът и трафикът от гондоли, лодки и кораби, но в същото време и тук може да подишате от газираната и пъстра атмосфера на Венеция.

Навсякъде, накъдето се обърнете, виждате върволици от магазини с всякакви предмети от цветно стъкло. Да, това е прочутото стъкло от Мурано, от което днес се правят от полилеи до чаши и обеци.

Преди да купите каквото и да било обаче, трябва да обходите доста магазини, за да си дадете сметка къде става въпрос за оригинално стъкло от Мурано, и къде – за китайски имитации, които могат да се намерят и в магазините за сувенири в Рим.

Мурано е с древен произход, водещ към римската епоха. По онова време цели фамилии от Алтино и Одерцо бягат от варварските нашествия и се настаняват на острова.

Мурано винаги е бил част от морската част на Венеция и до 1171 г. е разполагал с автономия. Чак тогава той става част от венецианския квартал Санта Кроче.

През 1275 г. обаче получава независимост и дори правото да прокарва закони и да сече монети.

Мурано става център на стъкларската индустрия, след като с указ на Венецианската република през 1295 г. се постановява преместването на всички пещи от Венеция.

Това се налага заради многото инциденти с пожари във Венеция, заради които изгарят много от дървените постройки в града.

Много документи обаче твърдят, че историята на прочутото стъкло започва в Мурано много преди този период.

Освен всичко друго, с преместването на стъкларската индустрия в Мурано Венецианската република взема по-добре под контрола си  дейностите, свързани с този занаят.

Така всички майстори стъклари се концентрират на едно място – в Мурано, и им се забранява да напускат Венеция без специално разрешение.

Въпреки това мнозина успяват да избягат, изнасяйки в чужбина специфичните техники на занаята си.

Най-голямата криза за Мурано настъпва през XV в., когато започва фабрикуването на прочутия кристал в Бохемия, за който се смята, че е вдъхновен от стъклото от Мурано.

Кризата обаче е преодоляна, след като от венецианското стъкло започват да се правят и лампи, и полилеи.

Майсторите стъклари на Мурано са на изключителна почит – във Венеция сред местните жители с неблагороден произход единствено те имат право да се женят за патриции.

Във Венецианската република е издаден и указ, който постановява, че граждани на Мурано могат да бъдат единствено родените на острова или пък притежаващите имоти в него.

Жителите на Мурано се вписват и в Златна книга.

Онзи, чието име не фигурира в нея, няма право да се занимава с никаква дейност, свързана със стъкларския занаят. Няма право и да се ползва от многото привилегии, на които се радват гражданите на Мурано.

Майсторът стъклар има двама асистенти, които придържат металната тръба, в която духа, за да придаде желаната форма на стъклото. Асистентите обаче от своя страна също извършват различни движения и манипулации с инструментите си.

Стъкларските традиции на Мурано се сдобиват с международна слава най-вече през XVI в., когато от пещите на острова излизат предмети, направени с иновативни за онова време техники.

Ражда се стъкленият кристал, който е лек, прозрачен и “въздушен”.

По-късно Мурано става и център на светския живот. В градините на острова, които обаче вече ги няма, се срещат все известни личности от изкуството и литературата.

Виж още

Венеция low cost

Карнавалът на Венеция