Archivi tag: италианско вино

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

ФЕРАГАМО – ВИНО 5 ЗВЕЗДИ

bo7

Марката за лукс облича холивудските звезди, но прави и едни от най-добрите тоскански вина

Мнозина в цял свят свързват името на италианската марка „Салваторе Ферагамо“ най-вече с луксозни костюми, обувки, чанти, дизайн и Холивуд.

Тя е обличала от Одри Хепбърн, Грета Гарбо и София Лорен, до Мадона (във филма “Евита”) и Мерил Стрийп (“The Lady”).

От над 20 г. обаче групировката за мода се е посветила и на производството на вино.
То няма нищо общо с компанията, която облича ценителите на най-доброто в сферата на дрехите и обувките с марката „Ферагамо“.
Правенето на божествени нектари е отделено от това на лукса и за него се грижи специална компания, която е поела и свързания с виното туристически сектор в холдинга.

bo3

Тя се ръководи от Салваторе Ферагамо, син от първия брак на сегашния собственик на марката за мода – Феручо Ферагамо.
Производството на вино фамилията Ферагамо е преплела с луксозния туризъм за богопомазани, който предлага в ексклузивния си курорт. В такъв е превърнала средновековното тосканско селце, нейна собственост.
За разгарянето на искрата по виното, която искри още от едно време у Феручо Фарагамо, собственик на марката, изиграва решаваща роля ловът, в който участва през 1985 г.
Мястото на действието му е тосканското имение „Ил Боро“ (Il Borro, в превод – ров), което по онова време е собственост на Амедей Савойски, херцог на Аоста и братовчед на Симеон Сакскобурготски. Ферагамо се влюбва от пръв поглед в разположеното в Тоскана имение.

bo5
Фамилията го взема под наем, а през 1993 г. го купува заедно с намиращото се в него кварталче от къщи и господарска вила, които са в окаяно състояние заради претърпените бомбардировки през Втората световна война.
Със същата стръв, която влага в изграждането на империята си за мода, Ферагамо се впуска и в новото си приключение – в реконструирането на средновековното селище и в поставянето на началото на винопроизводство в него.
„Ил Боро“ се връща към едновремешния си древен блясък. Погледнато отстрани, днес то прилича на жива картина от онези времена. Всичко е така, както е било едно време. Хармония цари навсякъде.

bo4
Възстановявайки напълно селището, Феручо Ферагамо реализира и мечтата си – да прави висококачествено вино.
Първата реколта е от 1999 г. и през 2001 г. от нея излизат 6700 бутилки с етикета „Ил Боро“ (Il Borro). Младата по онова време изба се утвърждава бързо на винарския небосклон. Само две години след дебюта реколта 2001 е оценена с 91/100 от Библията в сферата на виното, за каквато се смята американското издание Wine Spectator.
Днес имението заема 700 хектара в зоната на Валдарно, до град Арецо. Теренът е мечта за всеки, който се занимава с отглеждането на лозя, тъй като е резултат от водите на големите езера, които навремето са заемали цялата долина.
През 1993 г. след купуването на имението енологът на групата Николо д’Афлито прави внимателен анализ на предишните лозови насаждения. Те са изкоренени, а на тяхно място се засаждат 4 сорта, които са най-подходящи за конкретния терен – мерло, каберне совиньон, сира и пети вердо. Именно от тях се ражда виното „Ил Боро“.

bo1
Години след това се раждат и други три вина – „Полисена“, което се прави от 100% санджовезе, „Пиан ди Нова“, което се прави от сира и санджовезе, и „Ламеле“, за което се използва 100% шардоне.
Бизнесът с виното потръгва и носи милиони евро печалби на фамилията.
Избата е изградена изцяло под земята и наподобява подземна галерия, пълна с бъчви и бурета.
Всичко това е направено с цел да не се загрозява отгоре природния пейзаж и за да се избегне непрекъснатото сноване насам-натам на камиони.
В средновековното селце „Ил Боро“ до избата също не е възможно да се наблюдават грозни картини – няма видими нито една жица и електрически кабел, тъй като те са поставени под земята.
Въпреки това селцето си е истински петзвезден курорт и почивката в него е рай.
Разбира се, да продаваш вино с марката „Ферагамо“ не е трудно – с нея се отварят без проблем вратите и на най-луксозните ресторанти и хотели, които купуват нектарите.
Самите етикети вино обаче нямат нищо общо с името „Ферагамо“. В действителност никой от клиентите, които си поръчват от виното на дизайнера, не знаят, че е негово, гледайки менюто в даден ресторант.

Виж още

Амароне – виното на Големите

Сасикая – вино за благодродници

 

ВИНОТО НА ПАПАTA

gregnolinoVatre
Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

groz
Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

loze2
„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

 

ФРАНЧАКОРТА – ИЗИСКАНОТО ВИНО

fr1

Franciacorta е вино за изискани тостове. Това е най-престижното италианско пенливо вино

Заемащата 320 кв.км. хълмиста зона между град Бреша, подножието на Алпите, езерото Изео и река Олио, се слави открай време с производството си на качествено вино.
Това е родината на най-престижното италианско пенливо вино.
Свежият полъх на вятъра, идващ от подножието на Алпите, комбиниран с отличното изложение на слънце и с добре разпределените във времето дъждове са перфектните условия за различните стадии от развитието на гроздето по тези места.
С други думи, няма какво повече да се желае за добиването на точно онова вино, което е идеално за най-качествените мехурчета.
Виното„Франчакорта“ е първото италианско пенливо вино, правено по класическия метод (чрез ферментация в бутилката), което получи категорията Деноминация за контролиран и гарантиран произход. (DOCG).
В момента по етикетите на виното е изписано единствено името Франчакорта, с което се означава територията, метода на производство и виното.
В Европа само 10 деноминации се радват на подобна привилегия и от тях единствено три се правят чрез ферментация в бутилката – Кава, Шампанско и Франчакорта.

fr4Днес зоната Франчакорта включва 19 общини в северната област Ломбардия.
Казват, че името Франчакорта идва от далечни времена, още от периода на Френския кралски двор. Наименованието „Францакурта“ се появява за пръв път в аналите на кметство Бреша през 1277 г, за да означи земите между реките Олио и Мела, на юг от езерото Изео.
Смята се, че производството на качествено вино по тези земи датира от XVI век. Днес съществуват 4 типа пенливо вино Франчакорта – Сатен, Розе, Милезимато (Vintage) и Ризерва.
Франчакорта се прави винаги от сортовете шардоне и (или) пино неро. Допуска се и пино бианко, но максимум до 50%.
Има едно основно правило, което трябва да помнят всички любители на виното Франчакорта – да не го наричат никога спуманте, защото то не е такова, нито пък се прави по тази методология.

fr3Виното Франчакорта се добива след мекото изтискване на гроздето, което дава цвят от шира. От нея се прави основата за виното, която напролет образува т.нар. Cuvée. Това е смесица от различни базови вина Франчакорта, събрани от разни реколти и селекционирани чрез грижлива дегустация, благодарение на която всеки производител определя какви да бъдат характеристиките на собственото му вино.
След това към виното в бутилките се прибавят захарен сироп и активна мая, за да се постигне бавна естествена ферментация. Чрез нея в бутилката се получава въглероден двуокис, водещ до пяна и като последствие от това налягането нараства до 5-6 атмосфери.
Добре затворените бутилки се поставят в избата в хоризонтално положение и остават толкова време, колкото е необходимо за добиването на различните типове Франчакорта. Именно през тези месеци Франчакорта добива типичните си характеристики.

fr2
В края на този етап близо до тапата на бутилката се е образувала утайка от маята, която трябва да се отлее. За да стане това, бутилките се поставят във вертикално положение с гърло, потопено в специален охлаждащ разтвор. Така се образува своеобразна ледена тапа. Когато се отмести металната тапа, вътрешното налягане е толкова силно, че леденият остатък се изстрелва, без виното да се излее.
При вино Франчакорта от типа Pas Dosè се използва само чисто вино, докато за другите типове се добавя и сироп, съставен от базово вино Франчакорта и захар.
Различното съдържание на захар в течността определя и типа Франчакорта – Extra Brut, Brut, Extra Dry, Dry, Demi Sec.
Времето за направата на Франчакорта е доста дълго и започва 7 месеца след гроздобера, когато към базовите сортове се прибави мая.
При Франчакорта, което не е от типа Vintage, се изискват минимум 18 месеца ферментация в бутилката, преди да се пристъпи към отварянето на тапата, за да се излеят утайките. Тук се ипзолзват шардоне и (или) пино неро. Разрешено е и максимум до 50% пино бианко.

fr5
При виното от типа Сатен и Розе периодът на ферментация е минимум 24 месеца. При Сатен се използва предимно сортът шардоне, а също и пино бианко до 50%. При Розе се използват шардоне, пино бианко и минимум 25% пино неро.
При Франчакорта Vintage ферментацията е минимум 30 месеца. То се прави от минимум 85% базови вина от една единствена реколта. Пуска се в продажба след над 37 месеца от гроздобера.
При Франчакорта Ризерва ферментацията е минимум 60 месеца. Това е вино от типа Сатен или Розе, което се пуска в продажба 5,5 години след гроздобера.

КАК ДА КОМБИНИРАМЕ
Виното от типа Brut е идеално за аперитиви, но и по време на основното ястие, ако то е с деликатен вкус.
Extra Brut е перфектно с рибни ястия.
Виното от типа Сатен е много елегантно и изискано, върви по време на цялата вечеря, но особено с паста на фурна, ризото с риба, а също и със сурова шунка и твърди сирена.
Розе се комбинира добре със салам и наденица, с ризото с гъби, с ястия с патладжани, с топли рибни предястия.
Demi Sec върви с твърди курабии и сладки.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

 

АМАРОНЕ Е ВИНОТО НА ГОЛЕМИТЕ

amaroneVatre

Какво е общото между Барак Обама, Джордж Буш, Бил Клинтън, Никола Саркози, Жак Ширак, Романо Проди, Силвио Берлускони и Владимир Путин? Това съвсем не е началото на някой виц.
Отговорът е, че всички те имат една и съща страст – по италианското вино „Амароне“ (Amarone).
Произхождащото от зоната до града на Ромео и Жулиета червено вино е единият от трите най-престижни италиански еликсира.
Другите два са „Бароло“ (Barolo) и „Брунело ди Монталчино“ (Brunello di Montalcino).
През 2007 г. френският президент Саркози и испанският премиер Сапатеро още преглъщат последните хапки от изисканата си вечеря при римския си домакин Романо Проди, когато тогавашният италиански премиер ги изненадва с неочаквани дарове.
Бутилки „Амароне“ от серията „Анери 2000“ (Aneri 2000), известно като виното на Големите, отиват в ръцете на двамата лидери.
Не е ясно после кога и в чия компания e отпит 15-градусовият нектар, който има качеството да се съчетава перфектно и със солено, и със сладко.
Сигурното е обаче, че и Саркози, и Сапатеро днес са сред най-запалените фенове на виното от зоната на Верона.

amarone2
През 2004 г. подобни бутилки от строго лимитираната серия „Анери 2000“ бяха подарени и на 26-та световни лидери, събрали се на Капитолийския хълм в Рим за годишнината от подписването на Европейската конституция.
Тогавашният домакин на срещата Силвио Берлускони дари всичките си гости с екземпляри на „Амароне“, които могат да се сравнят по ценност с рядка серия „Ферари“.
Сред получателите на скъпоценния дар е и тогавашният френски президент Ширак.
Въпреки това световният успех за прословутата серия „Анери 2000“ на „Амароне“ датира още от преди това.
Славата му се разнася и до Джордж Буш младши, който си поръчва от виното за Белия дом, което е опитал преди това на срещата на Г-7 в Генуа през 2001 г.
Пак тогава в агитката запалени фенове на „Амароне“ се записва и Владимир Путин, който се заразява от Силвио Берлускони.
Италианският премиер предава страстта по кървавия еликсир на руския лидер по време на обед в римската „Вила Дория Памфили“. Путин си отнася в Москва 6 бутилки от реколта ’99.
От уста на уста, „Амароне“ стига до масата и на японския император, който го сервира в Токио през 2005 г.

amarone3
Скъпоценното питие обединява през юни 2007 г. и Джордж Буш баща и Бил Клинтън, които го отпиват бавно, наслаждавайки се на всяка глътка, на вечеря в нюйоркския Four Seasons Club.
Сред редовните клиенти на „Амароне“ е и сегашният президент Обама, който вдига често тостове с веронското вино при тържествени случаи.
С „Амароне“ обаче вдигат тост по време на встъпването си като президенти на Републиката и Карло Адзелио Чампи, и Джорджо Наполитано след това.
„По-добре една бутилка за една кралица, отколкото много бутилки за един контейнер“, е мотото на Джанкарло Анери, който произвежда само строго ограничено количество „Амароне“.
Анери прави само по 6000 бутилки годишно и познава поименно всеки от клиентите си.
Други бижута на „Амароне“ излизат и от избата „Алегрини“.
През август 2003 г. високопоставените гости на операта „Кармен“ на веронската „Арена“ отпиват от този нектар, когато съвсем неочаквано за всички сред най-добрите му познавачи се оказва Герхард Шрьодер.
Тогавашният председател на ЕК Романо Проди предлага от виното на германския лидер, който обаче смайва всички с познанията си на тосканските, пиемонтските и веронските еликсири.
Дали е излязъл от бъчвите на една или друга изба обаче виното „Амароне“ омайва винаги с кадифената си прегръдка при отпиване.

amarone4
По изисканост и деликатност мнозина го сравняват с веронски джентълмен.
В действителност за божествения вкус на виното допринасят сортовете корвина (от 70 до 40%), рондинела (от 20 до 40%) и молинара (от 5 до 25%).
Те се раждат в зоната Валполичела (Valpolicella).
Въпреки че името „Амароне“ произхожда от „амаро“ (горчив), виното е меко, нежно и сладко. То се нарича така, за да се отличи от сладкото „Речото“ от Валполичела, от което произхожда.
„Амароне“ е в действителност по-горчиво „Речото“.
Казват, че горчивият вариант на „Амароне“ е бил опитан едва през 1936 г., по време на дегустацията на останалото в стара бъчва вино, забутана в ъгъла на малка изба във Валполичела.
Сладко и горчиво обаче се преплитат открай време във вкуса на кадифеното вино.
За червеното и превъзходно италианско вино, „по-предпочитано и от „Бордо“, пишат и парижки експерти през 1845 г.
За сладкото и добре отлежало вино „Амароне“ разказва още през XVI век и веронският историк Торело Сараяна.
Истинският си ренесанс обаче „Амароне“ постига през XX век – дотолкова, че веронският нектар не стига в достатъчно количество до всички точки на света, където днес е сред най-желаните вина.
„Амароне“ е енергично и живо, но същевременно и кадифено меко вино.
Не съществува месо, което да може да му устои.
Перфектна комбинация за меките му като прегръдка глътки обаче са и зрелите сирена, саламите, луканките, дивечът.
Ако обаче вечерята ви е на базата на риба и рибни деликатеси, бяло вино е идеално за отпиване в този случай. „Амароне“ просто можете да го запазите за след вечерята, когато се отпуснете удобно във фотьойла.
Тогава просто ще благословите онзи, който го е измислил.
„Амароне“ е и вино за медитация.

Метод на производство
Изключително важно е гроздето, от което се прави „Амароне“, да бъде добре узряло и достатъчно изсъхнало.
Гроздовите зърна, узрели добре не само отвън, а и отвътре, се подбират едно по едно. Това става през първите две седмици на октомври.
Гроздовите зърна в кълна трябва да са широко разделени едно от друго, за да може въздухът да циркулира свободно между тях. След това те се поставят върху приспособления, наподобяващи дървени скари с процепи, за да може въздухът да прониква добре между съхнещите зърна.
Всеки следващ етап в производството се следи строго от специални апаратури, които трябва да предпазят гроздето от образуването на мухъл и загниване. Изсушаването му трае 120 дни, но понякога и повече – до тоталното изпаряване на водата в него.
В началото на февруари гроздето започва да се притиска и мачка. Дълго трае и процесът на накисването на люспите. Много бавна е и ферментацията при ниска температура, понякога тя достига и 50 дни.
Това е необходимо, за да може захарите да се превърнат в алкохол. Ако във финалния продукт присъствието на захарите е под 4 г. на литър, той е „Амароне“.
Ако обаче те са над 4 г. на литър, виното е „Речото“.
Минималният алкохолен градус на „Амароне“ е 14.
От винификацията до бутилирането на виното трябва да изминат минимум 2 години, които се броят от 1 декември на годината на реколтата.
Годините са 4, като се броят от 1 ноември на годината на реколтата, за „Амароне“ от типа Riserva.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

ДИЗАЙНЕРИ ПРАВЯТ ВИНО

moda11Производството на вино е на мода сред дизайнерите

Защо правенето на вино е открай време популярно в средите на модните дизайнери? Отговорът съвсем не е труден.
Дефилетата на висша мода са били съпътствани винаги от коктейли и вечери, в които главни герои са не само дизайнерите и топмоделите, а и скъпите бутилки с вино, които се изпиват.
Безкрайното пиене, което върви от началото до края на всяка седмица на модата в Милано или Рим, носи море от печалби и за производителите на вино.
В повечето случаи то е пенливо – особено търсено е „Франчакорта“ във версии Брут, Екстра Брут, Розе, Сатен, Пас Дозе.

fr1
Истински хит през последните години са обаче марковите бутилки вино. Много често освен подписа си под колекциите, дизайнерите, участващи в ревютата, са подписали и нектарите, които се леят след тях.
Фамилията Марцото например, която по-рано притежаваше марката „Валентино“, прави вино от 1935 г.
Началото поставя граф Гаетано Марцото, който по онова време купува имение в Портогруаро, до Венеция. Днес обаче знатната фамилия притежава 8 лозя в най-различни части на Италия. От техните изби се лее червено, бяло и пенливо вино, както и ракия, които се продават в 40 страни по света с етикета „Санта Маргерита“.
Ако обаче си роден и закърмен в Тоскана, не може виното да не е в кръвта ти, пък дори да се занимаваш с мода.
Такъв е случаят и с дизайнера Роберто Кавали, който от над 30 г. притежава имение в зоната на Кианти. Днес фамилната земеделска фирма се управлява от сина на дизайнера – Томазо. Той прави вино от сортовете мерло, каберне фран, каберне совиньон, пети вердо и аликанте.

ca1

По подобие на колекциите за мода и тези на виното от избата „Кавали Тенута дели Деи“ варират от година на година.

Прочути с качествените си тоскански вина са и членовете на фамилията за висша мода Ферагамо.
Вино и мода са свързани и в марката „Дизел“. Собственикът и основател Ренцо Росо е син на земеделци. Днес той притежава имение до град Виченца, известно като „Дизел фарм“. От нея се раждат бутилки с бяло и червено вино – „Росо ди росо“, „Бианко ди росо“, „Неро ди Росо“, „Мерло“, „Каберне“, „Шардоне“.
Известни за познавачите на нектари са и бутилките на „Пиани роси“, тосканската изба на Стефано Синчини, шеф на марката обувки „Тод’с“. Две червени вина излизат от нея – „Росо слус“ и „Росо Пианироси“.
Не липсват обаче и инициативи под знака на модата и виното.
Мнозина още помнят виното, „облечено“ с маркови дрехи на сицилианската изба „Феуди дел Пишото“. През 2007 г. собственикът й Паоло Панерай реши да облече бутилките си с творения на различни модни дизайнери – Валентино, Мисони, Алберта Ферети, Блумарин, Джанфранко Фере.

pes

Ето къде са аутлетите на висша мода до Рим

Вижте къде са най-добрите аутлети на висша мода в Италия

БЪЛГАРИ И ЧЕРВЕНО ВИНО В БОЛГЕРИ

Болгери в Тоскана е известно като родина на най-скъпите и качествени италиански вина

Чувайки името на това тосканско селце, не може да не си помислите, че е свързано с нещо българско.

Това е така – според историческите данни името идва от едновремешно военно укрепление на прабългарите, съюзници на лангобардите. Те се намирали по тези места, за да се бранят от евентуални нападения на византийските войски, идващи от Сардиния.

Не е съвсем ясно кога точно замъкът на Болгери започва да се нарича по този начин. Първият документ, в който се споменава с това име, датира от 1158 г.

Още от раждането си Болгери, което е част от общината Кастанието Кардучи, е под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.

Замъкът е често под прицела на най-различни вражески атаки, като в края на XIV в.дори е опожарен от флорентинците. Графство Болгери през XV в. минава под управлението на Флорентинската република.

Замъкът на Болгери изплува изпод руините едва през XVIII в.благодарение на собствениците си със синя кръв, които дават силен тласък и на земеделието в зоната.

Днес замъкът с фасада от червени тухли ви очарова с приказния си вид още отдалече. Прелестен е и пътят, който води до него.

Това е известният като Виале дей чипреси път, който води от запад на изток в общината Кастанието Кардучи.  По дългия 5 км.път има 2400 вековни кипариси. Те обгръщат тесния път и от двете му страни, създавайки очарователна панорама.

В този си вид пътят съществува от началото на XX в. Асфалтиран е през 1954 г.

Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси.

Преминавайки през портата, която води към средновековното борго на Болгери, се озовавате веднага в историческия център. Тук всичко е миниатюрно и концентрирано на едно място.

Къщите от камък и тухла са долепени до занаятчийски работилници и магазини за вино и за продукти на прочутата марка тоскански парфюми “Акуа ди Болгери”.

Болгери е родината най-вече на прочутите червени вина, които се правят в тази зона. Най-известно и най-реномирано е “Сасикая”, което излиза от избата “Сан Гуидо” и се прави от сортовете каберне совиньон и каберне фран.

Изключително изискано е и виното “Орнелая”. Разбира се, цените и на двете вина са доста високи, така както и качеството им.

И други червени местни вина заслужават най-малкото дегустация – “Болгери Супериоре”, “Болгери Росо”. Сред белите се отличават с качеството си “Болгери Бианко” и “Верментино”.

КАК СЕ СТИГА ДО БОЛГЕРИ

Ако идвате с кола от Северна Италия – по пътя SS1-E80 (Аурелия), след това вземете изход Ла Калифорния и продължете по Аурелия в посока Гросето.

Ако идвате с кола от Рим, след като стигнете до Гросето, вземете SS1-E80 и излезте на изход Доноратико. След това продължете по Аурелия в посока Ливорно.

Най-близката жп гара до Болгери е тази на Доноратико.

Какво да видим наблизо?

Крайбрежието на етруските

Кампиля Маритима

Суверето

Популония