Палацо Колона е римският Версайски дворец, в който аристокрацията живее сред шедьоври и злато

Да се разхождаш из галерията на римския дворец Колона, който няма за какво да завижда на Версай,  е като преживяване, изпълнено с непрестанни тръпки пред водопада от прелест, изкуство и злато.

Малцина знаят, че именно в Галерия Колона е заснета една от най-емблематичните сцени в историята на киното: финалът на филма „Римска ваканция“ (1953) с Одри Хепбърн и Грегъри Пек.

В сцената, в която принцеса Анабел дава последната си пресконференция, камерата обхожда великолепната зала, отразяваща блясъка на барока и благородството на Колона.
Филмът печели три „Оскара“ и превръща Галерия Колона в икона на романтичния Рим, запечатвайки я в световната културна памет.

Това е обаче само капка от най-новата история на Палацо Колона, в който още кънтят стъпките на представителите на 31 поколения на този знатен римски род.

Рим е изобилие от прелести на всеки ъгъл. Ако обаче искате да обходите няколко епохи наведнъж, просто се разходете из този „град в града“, какъвто е намиращият се в сърцето на столицата дворец.

Става въпрос за една от най-впечатляващите частни резиденции в Европа.
От XIV век насам това е домът на фамилията Колона – едно от най-старите и влиятелни благороднически семейства в Италия, дало на света един папа, 23 кардинали, много военачалници, меценати, философи, дипломати, политици.

Построен върху останките на древноримския храм на Серапис, дворецът се развива през вековете като жива енциклопедия на архитектурни стилове -от средновековни укрепления до пищен барок и ренесансови галерии.

През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа с името Мартин V, с което слага край на Големия западен разкол – епохата, в която няколко съперничещи си папи разделят християнския свят.

По време на неговия понтификат (1417–1431) Палацо Колона става официална папска резиденция, а Рим -сцена на възраждане.

Мартин V възстановява разрушени църкви, покровителства художници и архитекти и превръща града отново в духовен и културен център на Европа.

В Залата на трона все още се пази неговият портрет до образите на героите на рода – Маркантонио II Колона и съпругата му Феличе Орсини.

Изглежда така, сякаш времето спира между църковната история и семейната памет.

Истинското сърце на двореца е Галерия Колона, завършена в края на XVII век. Поръчана от кардинал Джироламо I Колона и завършена от неговия племенник Филипо II, тя е замислена като зала на славата, увековечаваща победата на Маркантонио II Колона в битката при Лепанто (1571).

Таваните са изрисувани от Джузепе Бартоломео Киари, а стените отразяват блясъка на златото, светлината на мрамора и огледалата.

Сред шедьоврите блестят творби на Гуерчино, Салватор Роза, Тинторето, Гуидо Рени и Бронзино.

Любопитна подробност, която не трябва да пропуснете, е гюлето, „вградено“ в стълбището, водещо към Голямата зала и изстреляно през 1849 г. от френската армия по време на обсадата на Рим. То остава на мястото си и до днес като нямо свидетелство за бурната история на столицата.

В салона на Ванвители на приземния етаж се съхранява една от най-редките художествени колекции в Европа – 39 картини на холандския художник Гаспар ван Вител (1653–1736), наричан Ванвители.

Той пристига в Рим около 1674 г. и работи за три поколения от рода Колона. Неговите платна изобразяват Рим, Неапол и Венеция с изключителна прецизност и светлина, документирайки живота и архитектурата на XVII век.

Колекцията на Колона се смята за най-завършената частна сбирка от творби на Ванвители в света, а творецът е вдъхновение за по-късни майстори като Каналето и Гуарди.

В най-тихата част на двореца се намира апартаментът на принцеса Изабел Колона (родена Сурсок) -ливанка от древен византийски род, омъжила се за принц Маркантонио Колона.

Тя се превръща в една от най-влиятелните дами на римското общество през XX век. След края на монархията Изабел става своеобразна „заместничка на кралицата“ – домакиня на изискани приеми, където са канени само кралски особи и няколко избрани банкери, при едно условие – да не са разведени.

Днес апартаментът ѝ е запазен точно както приживе.

Може да се видят снимки на семейството, мебели от позлатено дърво, нощен часовник, работещ със свещ, и двоен диван „confidenza“, предназначен за поверителни разговори.

Във входната зала стои крокодил от порфир – една от последните реликви от древния храм на Серапис.

Подът е покрит с източен мрамор, избран лично от принцесата в чест на нейните ливански корени.

Градините на Палацо Колона са едно от най-очарователните и малко познати чудеса на Рим.

Създадени на няколко нива, те предлагат гледка към центъра на града. Сред статуите, древните саркофази и фонтани са се разхождали Петрарка, Микеланджело и Бернини.

Тук архитектът Джироламо Райналди проектира прочутия нинфей с каскада и скулптури, а през XX век е добавена мозайка по проект на Томазо Буци.

Днес мястото остава оазис на спокойствие, скрит между улиците на модерния град.

Любопитен факт е, че колекцията Колона е защитена чрез фидеикомис, който забранява продажбата или разделянето ѝ.

Така всичко – от картините и мебелите, до архивите, остава завинаги в този дом.

И днес тук живее със своето семейство наследникът на рода принц Дон Просперо Колона.

Между снимките на предците и днешните фотопортрети, между изкуството и личната история, дворецът на практика е жива къща-музей.

През декември 2015 г. принц Дон Просперо Колона и неговата съпруга принцеса Дона Жан Колона Павончели основават Фондацията „Палацо Колона“.

Нейната цел е опазването, управлението и културното развитие на най-представителните художествени пространства на двореца  – Галерия Колона и апартаментът на принцеса Изабел.

Благодарение на Фондацията тези зали са отворени за публика всеки петък и събота, както и през останалите дни по предварителна заявка. Мисията на принц Просперо е ясна: Да съхраним миналото, като го направим живо в настоящето.

ВИЖ ОЩЕ:

Дворецът “Каподимонте” в Неапол

Куполът на “Сан Пиетро”

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест