Archivi tag: италианците

ЧЕРКВИТЕ СА НОВИТЕ МУЗЕИ

Ето как можем да се наслаждаваме на шедьоври, когато музеите са затворени

Изкуство? История? Археология? В Италия не е необходимо да гледате документални филми или клипове в интернет, за да се насладите на шедьоври, когато музеите и галериите са затворени заради епидемията.

Достатъчно е да излезете навън и да се разходите из някои църкви, за да напълните очи и душа с красота.
Това е така, защото векове наред Църквата, наред с най-богатите знатни фамилии, е била най-големият спонсор на изкуството.

Гениите на Ренесанса, но не само, са развихряли фантазия и талант, за да красят с шедьоврите си религиозните храмове. Днес всички могат да им се насладят, за разлика от музеите и галериите, които са заключени.
Като оставим настрана световноизвестните с шедьоври на Микеланджело, Караваджо и Рафаело църкви, ето с какво изненадват други храмове в Рим, които са по-малко познати за масовия турист.
– „Санта Праседе”, в чийто манастир са живели светите братя Кирил и Методий при римския си престой, е истинска съкровищница на историята и културата.

Влизайки в нея, се оказвате в своеобразна художествена галерия. И всичко това – на стотина метри от базиликата „Санта Мария Маджоре”.
„Санта Праседе” е с древен произход и това, което виждаме сега, е възстановената от папа Паскал базилика върху античен храм от V век.

Той пък бил свързан с историята на сенатора Пуденте, който се смята за първият човек, приел християнството от апостол Павел. С Пуденте направили това и дъщерите му Пуденциана и Праседе.

Пуденте притежавал вила – нейните останки се намират на 9 метра под базиликата. В нея укривал преследваните християни, а според мнозина – и самия апостол Павел. Именно на това място е изграден храм за покръстване на новите християни.

По-късно Праседе използвала богатството на семейството си, за да изгради храм отгоре, в който укривала телата на преследвани и убити християни.

През 817 г.папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Още влизайки в храма, човек остава поразен от мозайките, покриващи стените. По цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие.

Прелестна е капелата на Свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена „Градината на Рая”. Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил.
В друга капела пък е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметрова колона, на която се смята, че е бичуван Исус Христос.

Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона.
В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
– „Сан Марчело ал Корсо” се намира на централната Виа дел Корсо в Рим, но едва ли разхождащият се из най-известните базилики турист би прекрачил прага й, ако не знае какво има зад него.
Тук се намира античното и смятано за чудотворно дървено разпятие от XV век. Чудесата, които му приписват, са цяла серия.

Тя започва през нощта на 23 май 1519 г., когато пожар срива църквата до основи. На сутринта, когато стотици римляни се притичват пред нея и плачат отчаяни, всички остават поразени, когато виждат как дървеното разпятие стърчи непокътнато сред отломките на главния олтар.

Изумените от случилото се вярващи започват да се събират всяка вечер до него, за да се молят. С течение на времето се създава и Компанията на Светото разпятие. На 8 октомври 1519 г.папа Лъв X заповядва възстановяването на разрушената църква. Три години след пожара Рим е поразен от епидемия, станала известна като Голямата чума.

Хората се чудят какво да правят и се отнасят до Светото разпятие на „Сан Марчело”. Разнасят го на процесия из улиците на Рим, противопоставяйки се на забраната на властите за струпване на хора, с цел да не се разнася заразата. Процесията продължава 16 дни, като крайната цел е базиликата „Свети Петър”.

Всеки квартал, през който минавало разпятието, се опитвал да го задържи за по-дълго, защото чумата спирала. Когато разпятието се върнало в „Сан Марчело”, заразата била спряна напълно.

От 1600 г. процесията с разнасянето на разпятието до Ватикана става традиция по време на Светата година. На 12 март 2000 г.папа Йоан Павел II отбеляза Деня на прошката, с която от името на цялата Църква поиска публично опрощение за вината и прегрешенията й от миналото. По този повод папата прегърна чудотворното разпятие, изложено в „Свети Петър”.
Милиони по света още помнят незабравимите телевизионни кадри от 27 март 2020 г., или в кулминацията на пандемията от коронавирус. Тогава папа Франциск се моли сам на дъжда пред чудотворното разпятие на площад „Свети Петър”.
– „Сант Иняцио ди Лойола”, която се намира на централния римски площад „Сант Иняцио”, е култово място за всички любители на изкуството с оптически измами.

В бароковата църква на йезуитите (Свети Игнаций Лойола е основател на Йезуитския орден през 1534 г.) смайват геометриите и илюзиите, сътворени в гигантските фрески на Андреа Поцо.

Той се смята за царят на оптическите илюзии. Достатъчно е да застанете в кръга, очертан в мраморния под, и да погледнете нагоре към свода.

Изглежда така, сякаш реализираната през 1600 г фреска от йезуита Поцо „продънва” тавана и го прави двойно по-вдлъбнат.

Това е заради изключителната оптическа измама, създаваща илюзията за триизмерен таван.

На гигантската фреска е изобразено ”Величието на Свети Игнаций”. Всичко това може да се наблюдава и с помощта на огромното наклонено огледало за обратно виждане, поставено на пода.

Малко по-навътре в църквата ви очаква и друга оптическа измама – става въпрос за изобразен чрез перспектива купол, който иначе не съществува.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Древноримските поети

 

10 НЕЩА ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ

%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be1Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc1Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5%d0%b5%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%beВ Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд%d0%bf%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b01

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска%d1%84%d0%bb%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f1

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки %d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време%d1%80%d0%b8%d0%bc

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b5%d1%83%d0%bc

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

 

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл

 

 

ВЛЮБЕНИ В РИМ

14 март 2020. Рим във времената на коронавирус е като безлюден декор на Фелини.

Един ден коронавирусът ще бъде преборен и хората отново ще започнат да се прегръщат и целуват в Рим. Вечният град отново ще зажужи, клаксоните отново ще проглушават всичко наоколо.

Сега всички се чувстваме като актьори, които се движат из филмови декори. Не е за вярване, че сме единствените, които се разхождат по сцената.

Днес жената от отсрещния тротоар се провикна на своя приятелка на 10 метра разстояние, че я обича. Мъж, тичащ за здраве по безлюдната Виа Систина, извика на продавача на вестници на 20 м. разстояние, че се чувства добре и че всичко ще бъде наред.

Andrà tutto bene. Мнозина вече си окачват саморъчно написани табелки с този надпис на вратите на жилищата си.

Днес лист с надписа и с детска рисунка  беше окачен на вратата на кооперация в центъра на Рим.

Как е възможно за 2-3 дни всички да станат толкова различни хора? Възможно е.

Кой можеше да повярва, че италианецът, който е свикнал да жестикулира, ръкомаха и потупва по рамото, може да стане толкова сдържан?

Вече всеки избягва всеки. Гледаш веднага да смениш тротоара, ако видиш, че идва някой отсреща.

Притичваш набързо да напазаруваш или да си купиш вестник и гледаш да се прибереш, за да не би в този момент до теб да мине вирус. Никъде вече не се виждат просяци, улиците са чисти.

Без половин час на ден разходка или бързо ходене обаче не може. Трябва непременно да си сам, да си спортно облечен, защото може да се излиза само за лека физическа дейност.

Токчетата са прибрани за по-далечно бъдеще.

Докъдето стига погледът ти, виждаш само пусти павирани улици в центъра.

И прелест, прелест, прелест.

Фонтани, статуи, Бернини, Боромини, Микеланджело направо те стряскат с красота, която стърчи насред безлюдните площади.

“Навона” прилича на Сахара.  Пред Фонтана ди Треви е празно.  Пиаца дела Република изглежда безкрайна надлъж и нашир. Един минувач чака търпеливо на червения светофар, а то няма ни кола, ни човек, ни дявол, накъдето и да се обърнеш.

Абсурдно е човек да си го мисли, ама кога друг път ще бъде възможно да си единствен зрител на този спектакъл?

 

ВИЖ ОЩЕ

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

БУРАНО – ШАРЕНИЯТ ОСТРОВ

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР”

ИТАЛИАНЕЦ НА ЗЕЛЕНО – ЩО Е ТО?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

 

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

 

ТИХ РИМ Е ГОЛЯМА ПРЕЛЕСТ

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

 

 

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

Защо италианците винаги се отличават от останалите?

“Най-забележителното за нас е,  че винаги ни забелязват. Не всеки път по най-добрия случай и мотиви, но винаги и навсякъде”, казва публицистът Антонио Полито.

Така е – почти невъзможно е да сме виждали някъде някога италианец, който да не се отличил, откроил, различил от останалите националности отдалече и отблизо.Където и  по света  да видите група чужденци, ще познаете веднага кой от тях е италианецът. Не е необходимо дори да се чудите.

Може да звучи банално и общо, но си е истина – в чужбина италианците винаги са най-шумните, най-бъбривите, най-големите кавгаджии, но и най-добре облечените, най-хубавите, най-стилните.

Не обичат да чакат дисциплинирано на опашки и често се опитват да хитруват, изпреварвайки другите.  Не обичат да ги “минавате”, така че очаквайте от италианеца да се пазари и до последната стотинка за сметката, независимо за какви пари става въпрос.

Италианецът обича да се весели. Да, той работи много, когато трябва да се работи. Но пък и умее да се  забавлява  “до дупка”.

Много често италианците, посетили България, питат защо сме тъжни.  Не винаги на Ботуша ще видите весели италианци. Напротив, вървейки по улиците, може и изобщо да не забележите такива. Но пък ще видите хора, които все се горещят,  бързат, спорят, викат, ръкомахат – или с други думи, едни пълни със страсти хора.

Стане ли въпрос за развлечение обаче, италианецът е цар. Той умее да се наслаждава на живота както никой друг. Италия е страната на големия купон и на голямата красота.

Неслучайно и всичко най-хубаво в света, свързано с удоволствие, чревоугодничество и наслада, е все италианско –  не става въпрос само за пица, паста, джелато (сладолед), вино,  еспресо. Да вземем за пример модата, спортните коли, курортите…

В Италия прелестта е навсякъде. Тя ти се набива на очи дори в периоди като сегашния, когато Рим  се задъхва от боклук и миризми, пред които дори Калкута изглежда чист и спретнат град.

Вървейки по тротоарите на Рим,  може да се спънете обаче не само в торби с боклуци или в изкъртени павета, а и заради унеса си по някое чудновато ъгълче на сграда със статуя,  зяпайки орнамент на покрив или пък прелестна веранда. За паметниците на изкуството пък дори не си струва да говорим.

В Италия има всичко възможно, което може да ви хрумне. Разбира се, Рим е квинтесенцията.

Тръгвайки от пункт А, за да стигнете до пункт Б, който се намира само на километър разстояние, е все едно че за 15 минути време разгръщате цялата човешка история.

Живеейки в центъра на Рим, всеки път, когато отивам до фитнес центъра например, минавам пътьом покрай руини от Древен Рим, след това подминавам средновековна сграда, бароково “палацо”, фонтан на Рутели, “киостро” ( вътрешният двор на манастир) на Микеланджело,  забързвам крачка пред църква със статуя на Бернини, а на 300 м.от нея е галерия с картини на Караваджо и Рафаело. Стигам до фитнеса, който е до галерия за модерно изкуство. На 200 м.от нея пък е резиденцията, обитавана навремето от Мусолини. Всичко това  – за 15 минути пеша.

Не е за учудване, че е трудно да удивиш с каквото и да било римлянина, който от дете минава всеки ден покрай шедьоври така, както останалите хора по света минават покрай автобусни спирки.

Може да се каже, че италианците са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…

Но това е само малка част от италианския гений.

Разбира се, Италия е страната и на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Вила д’Есте

Орвието, бисерът на Умбрия

Вила Торлония

 

 

 

7 СУЕВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА В ИТАЛИЯ

%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%beКакво се прави за късмет в Италия на Нова година?

В новогодишната нощ изпращаме старата и посрещаме новата година с надежда тя да бъде по-добра.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc3

Ето кои са нещата за късмет, които правят на Нова година много от италианците, известни със суеверието си. Ако искате още повече здраве, любов, пари и щастие, пробвайте и вие.%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d1%83%d1%82%d0%b01. Яжте леща за повече пари

Това е антична традиция, датира още от времето на древните римляни. Те си пълнели раниците с леща – тя символизирала монетите, които искали да спечелят през Новата година.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc4

2. Яжте сушени плодове и ядки

В Италия се ядат сушени плодове и ядки по време на новогодишната томбола, но вие може да ги ядете по всяко време – те са символ на просперитет. Италианците ядат 7 различни вида – лешници, орехи, фъстъци, бадеми, фурми, сушени смокини, стафиди.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%8f2

3. Вдигнете новогодишен тост

В никакъв случай не може да го пропуснете. В полунощ тостът се вдига с шампанско или друго пенливо вино – изхвърчането на тапата при отварянето на бутилката ще отнесе надалече лошите неща, а с наздравицата ще дойдат само хубави неща.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bd%d0%b0

4. Изхвърлете навън стари чинии

Изхвърлянето в полунощ през прозореца на стари вещи, най-вече чинии, е символичен акт, с който неприятните неща се оставят в миналото.%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bc

5. Яжте грозде

Помнете, че точно в полунощ, още преди да е свършило отброяването на 12 часа, трябва да изядете 12 гроздови зърна. Те са символ на плодородие и богатство. Докато ги ядете, трябва да си намислите три желания.%d1%80%d0%b8%d0%bc1

6. Облечете нещо червено

Червеният цвят е за късмет, затова носете някакъв червен елемент в облеклото си. В англосаксонските страни хората дори носят червени гащи, за да се защитят от проклятията на вещиците, насочени към интимните човешки части.%d1%80%d0%b8%d0%bc3

7. Носете нещо ново по себе си

Сутринта на 1 януари трябва да сте облечени с нещо ново – по този начин ще прогоните лошия късмет от себе си.%d1%80%d0%b8%d0%bc2

 

Снимките са от коледен Рим

 

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Рим за 3 дни

Маргута, улицата на Фелини

Умиращият град

 

ИТАЛИАНEЦЪТ ПРЕДПОЧИТА ЧУЖДЕНКАТА?

obuvkiitalianski

Защо все повече италианци предпочитат чужденките, особено източноевропейките? Ето 7 неща, които не понасят у италианките

Мнозина смятат, че източноевропейките са много по-лесни трофеи от италианките за мачото на Апенините, който е уморен от капризите на сънародничките си.

От една страна, по този начин чужденките подхранват егото на италианеца, нарцисист по натура, на когото му е писнало от вечно придирчивите италиански жени.

От друга страна пък източноевропейката изглежда много по-склонна да зареже личния живот и кариерата си и да се отдаде на семейството с италиански мъж.

Дали обаче само с това се обяснява бумът на смесени бракове на Апенините? Според Eurispes докато броят на браковете между италиански граждани непрекъснато намалява  (33 на сто спад в периода 1996 – 2012 г.), за същия период броят на смесените бракове се е удвоил. Очаква се до края на  2015 г.  да достигне 28 000 и в повечето случаи става въпрос за жених от Ботуша и булка от чужбина.

Чарът и физическата красота на източноевропейката, която е най-предпочитаната чужденка за съпруга в Италия, се противопоставя на все по-увеличаващите се капризи на италианката.

Ето с какво дразни мъжа  италианската жена според някои италиански блогове.

  1. Изглежда вечно отегчена. Дори когато е на публично място с приятеля или съпруга си,  няма да пропусне да съобщи на всеослушание “колко е скучно това място” и да запали цигара от отегчение.
  2. Мисли си винаги, че искаш да я сваляш и че се пробваш с нея. За това обаче вина има и специфичната италианска ситуация – ако в чужбина приятелството между мъж и жена е нещо нормално, в Италия винаги не на място се намесва факторът ерос.  А да не говорим за ревността, типична за Ботуша – невъзможно е да се сприятелиш с момиче, ако гаджето й не одобрява.
  3. Вечно придиря как точно се обличаш. Италианките отдават изключително значение и на най-малкия детайл във външния вид. Важни са не само дрехите и бельото, а и всеки аксесоар. Това, което не разбират,  е факта, че мъжът все пак е пълнолетен и желае да се облича както той си иска. В крайна сметка мнозина се примиряват с изискванията на партньорките си, за  да избегнат дълги дискусии.
  4. Фиксирана е с правилата в италианската кухня. Според жената всичко трябва да е точно така, както се прави в Италия – никакво пилешко месо с пастата, никакъв пармезан при рибните ястия и др. Всяко престъпване на правилото е силен дразнител.
  5. Никога не си мълчи. Със сигурност за италианската жена не важи правилото, че мълчанието е злато, защото винаги и за всичко трябва да каже как точно да се направи. В много случаи не става въпрос изобщо за практични разрешения, а за отегчително дълбаене и в най-дребните и незначителни детайли.
  6. Изключително е ревнива. Дори на пръв поглед най-тихата и уравновесена жена се превръща в истерична тигрица, когато си мисли, че й изневерявате. Няма значение дали това наистина е така. В случая тя се ръководи най-вече от предчувствията си и може да бъдете осъден на базата на тях.
  7. Царица е на кавгите. Италианката  обича да дискутира ожесточено. Избягвайте да й отговаряте, така ще си спестите горещи полемики, от които със сигурност ще излезете окървавен.

Всеки ден новини за Италия, италианците, пътешествия и гурме в www.sofiarim.com

ИТАЛИАНЕЦЪТ НЕ МИЕ ЧИНИИ

НАЙ-ТЪНКИЯТ БЛОК В РИМ

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИАНЕЦА

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИАНЕЦА – 2

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИЕНЦА – 3