Archivi tag: италия

7 НЕПОЗНАТИ НЕЩА ЗА ИТАЛИАНСКИЯ

 

acquedottoVatИталианският произлиза от вулгарния латински език, говорен от плебеите

Италианският език е 21-ият в света, що се отнася до брой жители, които го говорят – 63 млн. Въпреки че е по-малко разпространен от урду и от тамилския обаче той се смята за един от най-важните в света, тъй като милиони хора на планетата (емигранти и наследниците им) го говорят като втори език.

Освен това италианският е важен и за световната търговия. Ето няколко непознати факти за италианския, за които пише списание “Фокус”.

1.  Вярно е, че италианският език произлиза от латинския, но не от класическия, който днес се учи в класическите лицеи,  а от вулгарния латински, който се е говорел от плебеите в Републиканската епоха. Този език са говорели войниците, селяните и жителите на древноримските провинции.

2. От омесването на вулгарния латински с езиците на нашествениците – лонгобарди, франки, готи, се създава вулгарният език, чиято дълга еволюция води до раждането на италианския.

Данте Алигиери е един от първите, които смятат, че вулгарният език трябва да смени латинския. Той му посвещава и творбата си De vulgari eloquenta.

3. Най-старото свидетелство на писмен италиански език е надпис в Катакомбите на Комодила на Виа деле Сетте киезе в Рим, който датира от VI-IX в.

4. В Италия се говорят толкова много диалекти, че дори енциклопедията “Трекани” не може да ги изброи. За удобство учените разделят Италия на три диалектни зони – северната между градовете Ла Специя и Римини, централната Рим – Анкона и зоната на юг от тях.

5. Освен тези диалектни зони в Италия има и местни езици, от които произлизат различните диалекти. Най-разпространен е неаполитанският, който се говори от  5,7 млн. жители. Следва го сицилианският с 4,7 млн. жители, венецианският с 3,8 млн, ломбардският с 3,6 млн, пиемонтският с 1.6 млн. В област Молизе пък 1000 жители говорят хърватски.

6. При основаването на Кралство Италия през 1861 г. 80 на сто от италианците са били неграмотни. 1оо г. по-късно неграмотните са намалели до 9 на сто. През 2001 г. неграмотните са изчислени на 2 на сто от Националния статистически институт.

7. Италианският, който се учи в училище, се смята за стандартния италиански език. По-разпространен от него е обаче неостандартният италиански, който се говори и в който не винаги се спазват правилата на граматиката.

 

ВИЖ ОЩЕ

Римската пирамида

Венеция low cost

Виното на папата

 

БЕЛИЯТ ТРЮФЕЛ ОТ АЛБА

tartufo

Белият трюфел е като бяло злато за Алба

Всяка година от началото на септември до ноември най-ценната и ароматна гъба в света – белият трюфел от Алба, е под прицела на специално обучени за откриването му кучета.
В този период водените от собствениците им кучета ровят из корените на вековни тополи, липи, дъбове и върби в зоната Ланге, област Пиемонт, за да събират скъпоценния деликатес, който на пиемонтски диалект се нарича „трифола“. Трюфелът не се вижда никога на повърхността.
През ноември в местния замък Гринзан Кавур винаги сепровежда и световният търг на бял трюфел.grin

Миналата година 13 ценни грудки бяха продадени за над 300 000 евро. Рекордът постигна обаче стограмов бял трюфел, за който богаташ от Хонконг даде 105 000 евро. По традиция в световния търг на бял трюфел участват винаги най-известни личности от света на шоубизнеса.
Всички приходи от търга отиват за благотворителни цели.
Мнозина наричат белия трюфел от Алба бяло злато. Превърналото се в клише определение обаче изразява единствено факта, че цената му днес е като тази на най-скъпоценния метал. В действителност сто грама бял трюфел се продават за няколко хиляди евро, докато черният струва само няколко стотин.
Освен това черният се намира в цяла Италия целогодишно, докато белият единствено през септември и октомври в района на град Алба, област Пиемонт.
Всъщност белият трюфел е бежово-сивкав на цвят и наподобява грозна грудка с неправилна форма. В миналото някои са го смятали за храна за вещици, други пък – за минерал и дори за животински продукт.
Особено разпространено е било схващането, че белият трюфел се е образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си в близост до дърветата.
Скъпоценността на белия трюфел идва и от изключителното му и незабравимо ухание.

tartufo33
То е остро, с привкус на чесън, леко гнило и наподобява това на есенна гора след дъжд. Толкова е силно, че е достатъчно дадена храна да престои в близост до белия трюфел само за десетина минути, за да се пропие с миризмата му.
Типичната си остра миризма обаче белият трюфел придобива едва когато е достатъчно узрял. Само така той може да привлече дивите свине, глигани или кучета. Те са в състояние да го подушат отдалече, независимо че е заровен дълбоко под корените на дърветата.
Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че в такъв вид цената му е изключително висока, той е и труден за съхранение и пренасяне. Обикновено малки парчета трюфел или пък деликатеси, приготвени с трюфел, се консервират в бурканчета.

tartufo22
Тънки филийки трюфел или сосове, при които е използван трюфел, са идеални за приготвянето на препечени филийки. Истинско изкушение са и ястията с паста и трюфел, както и пържолките телешко с леко намазан отгоре сос с трюфел. Неповторими са и пържените яйца с тънко настърган трюфел.img_56341
Всяка година през октомври собствениците на белия трюфел излагат стоката си в Алба на специален, неудържимо ухаещ пазар. На него продавачите бдят за трюфела си така както бижутерите за скъпите си бижута. От кошниците с вързопи, увити с карирани платове, продавачите на бял трюфел показват грудките си само на най-настоятелните клиенти.
Най-добрите и качествени екземпляри обаче се изпращат за търга в замъка на Гринзан Кавур, където е пълно с гастрономи, собственици на ресторанти, главни готвачи и всякакви чудаци, побъркани на тема бял трюфел.
РЕЦЕПТИ С БЯЛ ТРЮФЕЛ

Пържени яйца с трюфел

Чесън
Магданоз
Парче бял трюфел
Масло
Сол
Бяло вино
Смачкайте и разбийте добре чесъна и магданоза, прибавете трюфела и запържете леко в масло всичко, прибавяйки сол, черен пипер, половин чаша сухо бяло вино. Оставете соса да се сгъсти на слаб огън и го посипете върху 4 пържени яйца.

pasta1

Таярин от Алба

4 яйца
500 г бяло брашно
3 лъжици зехтин
сол
250 г. пилешки дроб
розмарин
1 лук
2 скилидки чесън
3 големи домата
60 г масло
60 г бял трюфел
черен пипер
Объркайте яйцата с брашното, прибавяйки съвсем малко зехтин. Прибавете щипка сол и размесете добре до получаването на хомогенна смес. Разделете тестото на парчета и го оставете да почине 2 часа, покрито с кърпа. След това разточете на листа и после поръсете с малко брашно. След това разрежете на много тънки и фини ленти – фетучине.
Сложете таярина върху покривка или кърпа, за да изсъхне, след това потопете за кратко в съд със солена вода, но оставете тя да се оттече напълно от лентичките. Прибавете сос от дробчета и трюфел, разрязан като с бръснач на идеално тънки ленти.
Запържете лука, розмарина, смеления чесън в зехтин и масло, прибавете цели дробчета и ги запържете отвсякъде. Прибавете запържените домати, посолете, добавете черен пипер и оставете соса на бавен огън, докато не се сгъсти добре.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

АДРИАН – ИМПЕРАТОРЪТ ЕСТЕТ

Преди 1900 г.се възкачва император Адриан. Той бил пристрастен по естетиката, архитектурата, пътешествията, жените и красивите момчета

На 8 август преди 19 века на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговият осиновен син.

Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.
Адриан остава в историята като един от двамата римски императори с испански произход. И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Сивиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.
Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан.

Той лансира модата на брадите, която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати.
Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език.

Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си „Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.
Адриан е бисексуален – освен съпругата му Вибия Сабина в живота му оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.
Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древен Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът.
Адриан също се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи (НА СНИМКИТЕ), до Рим, вкл. и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян.

Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан й посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим , ставайки може би единственият мъж в историята, издигнал тъща си до ранг на богиня.
Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения.

Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта й я обявил за богиня.
Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия.

Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като «женичка». Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант’Анджело), а във Вила Тиберина.
Историкът Аврелий Виктор определя през IV в.сл.Хр.Адриан като varius et multiplex, разнообразен и многостранен.
Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите. Освен това е и дипломат – той пътешества непрекъснато из Гърция и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.
Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.

В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.
Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Залезите на Вила Адриана

Градините на Вила д’Есте

Ферара – градът на тишината

 

 

АСКОЛИ ПИЧЕНО – ПЕРЛАТА НА МАРКЕ

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

 

 

ТРАЯНОВИЯТ ПАЗАР

mercatitraiano1Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.mercatitraiano2

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.mercatitraiano7

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.mercatiditraioano10

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим

DOMINE QUO VADIS?

QuoV4

Quo Vadis – вижте къде Исус се явява на Свети Петър

За широката публика фразата Quo Vadis става известна най-вече от едноименния роман бестселър на полския писател Хенрик Сенкевич, Нобелов лауреат за литература.
Всъщност името на книгата идва от епизода, разиграл се на кръстопътя между Виа Апия (Via Appia) и Виа Ардеатина (Via Ardeatina) в Рим.
Разказват, че именно там Исус Христос се явява на св.Петър, който бягал от гоненията на Нерон.

QuoV3
Според легендата първият от апостолите попитал Исус: „Domine Quo Vadis?” (Господи, къде отиваш?).
Исус отговорил: „Отивам в Рим, за да бъда разпнат отново на кръст“.
Свети Петър разбрал укора му, след което се върнал в Рим, приемайки мъченичеството си.
Днес на това място се намира малка църква Santa Maria in Palmis, реализирана през XVII в. по поръчка на кардинал Франческо Барберини. Тя обаче е всъщност преправеният вариант на предишната църквица от IX в., намирала се на същото място и разрушена от силна буря.

quoV1
В центъра на храма се пази камък, който е копие на оригинала, съхраняван в базиликата „Сан Себастиано“ (San Sebastiano), върху който има два отпечатъка от стъпки. Казват, че те са на Исус Христос.
Дължината на стъпките е от 27,5 см, което отговаря на номер обувки 44/45 – доста голям за онези времена.
Легендата за прословутата фраза се разпрострянява чрез апокрифни източници през II в.

quoV2

ЛЕВАНЦО, ОСТРОВЪТ НА ТИШИНАТА

Леванцо е най-малкият от Егадските острови до Сицилия

Той е като миниатюрна перла в архипелага и смайва с дивите си пейзажи с ярки цветове.

Достатъчно е да се разходите пеша из криволичещите му пътчета, за да се убедите, че асфалтът и трафикът тук са нещо съвсем чуждо и непознато.

Атмосферата на Леванцо е интимна и завладяваща.

Буйна зелена растителност с ярки петна от червени и цикламени цветя и храсти ви обгръща отвсякъде.

Кои са най-добрите плажове?

Още щом слезете от корабчето, ще видите до пристанището Cala Dogana, един от малките диви плажове, на който може да събирате тен.

Cala Minola  е друг плаж, до който се стига пеша.

Особено очарователен е обаче плажът Cala Faraglionе, откъдето се вижда островче джудже в прозрачните води на морето до вас

Как се стига до Леванцо?

С корабче от Трапани, докъдето има нискотарифни полети от Рим, или от остров Фавиняна. На Леванцо може да си направите еднодневна екскурзия, вкусвайки от дивите му пейзажи, от прозрачното тюркоазено море, от рибните гозби, които предлагат няколкото ресторантчета до пристанището.

В Леванцо живеят стотина души – белите им къщи се вписват идеално в синия калейдоскоп на водите.

Островчето е  богато на растителност – местната флора може да се похвали с над 400 редки ботанически видове.

Много известна е и La Grotta del Genovese, пещерата с праисторически графити, открита случайно от флорентински художник през 1949 г.

Най-добре може да разгледате Леванцо, тръгвайки пеша от пристанището на изток.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Фавиняна, перлата на Сицилия

Сан Пиетро, островът на щастието

В Рим за 3 дни

 

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – I

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело