Archivi tag: италия

УМИРАЩИЯТ ГРАД

ci1В Италия всички наричат Чивита ди Баньореджо “Умиращия град”

Ако имате свободен ден, когато сте в Рим, и искате да видите нещо уникално във всяко едно отношение, то тогава идете до Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).

ci2

Свързаното единствено с тесен мост с останалата част от света градче ви грабва веднага – то прилича на излязло от приказките.
Когато през зимата е обвит в мъгла, Чивита наподобява призрак, плаващ в море от облаци. Той прилича на увиснало в нищото селище, тъй като единствено сградите му се извисяват в лунния пейзаж.
Чивита ди Баньореджо се намира на 80 км северно от Рим и е разположен върху скала от туф (вид мек вулканичен камък), която с течение на времето и под действието на ветровете, дъждовете и слънцето се рони и смалява непрекъснато.
По подобен начин е “изчезнало” малко по малко в миналото и мостчето, което е било единствената връзка със света.

ci6
Днес на неговото място има изграден тесен мост от железобетон.
Често повтарящите се земетресения и свлачища в миналото са си казали думата.
Днес е трудно и рисковано да се живее в Чивита. Въпреки това десет жители са останали верни на традициите на прадедите си и обитават и в момента заредените с очарование къщи.

ci11
Градчето пленява с изгледа си още отдалече. Той покорява обаче не само заради “провесеността” си в пространството, а и заради средновековния си чар.

Затова е открай време любимо място за снимки на много режисьори от киното.
Чивита има дори свой кинофестивал.

ci5

Всяка година в градчето, до което се стига само пеша, се провежда международен Фестивал на моторите в киното.

Мотоциклети, супербързи коли, самолети и космически кораби, пресъздадени в най-различни филмови ленти, са главните герои на фестивала, който се провежда през юни.
Още Федерико Фелини през 1954 г. снима в Чивита сцени от филма си “Улицата” с участието на Джулиета Мазина и Антъни Куин. За него получава и първия си “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

ci4

Костюмите, използвани във филма, могат да се видят в музея на асоциацията “Пиеро Таруфи” в градчето, който се намира в бившата кланица.
Уникалният Тото, смятан за един от върховете на италианското кино, се снима също в Чивита – във филма “Двамата полковници” на Стено (1962).
Пак тук се снима и филмът с Алберто Сорди “Общо въстание” (1970) на Луиджи Дзампа.

ci3
Чивита ди Баньореджо се намира в провинция Витербо. До него може да се стигне с кола от Рим по магистралата А1, след като се достигне отклонението за град Орвието.

Оттам, следвайки указанията за Чивита ди Баньореджо, туристите стигат лесно до спиращото дъха място.
Тясното пешеходно мостче е изградено през 1965 г. Въпреки че в миналото се е влизало само пеша в града, от известно време управата му разреши в определени часове жителите да преминават по него и с мотори, и велосипеди.
Издигнатото нависоко градче е заобиколено отвсякъде от Долината на деретата. От която и част на Чивита да се погледне надолу, се виждат стръмни и страховити оголени хълмове.

ci8

Те са образувани вследствие на непрекъснатата корозия още от античността. Долината на деретата е разположена между езерото Болсена на запад и долината на река Тибър на изток.
В действителност скалата, върху която е градчето, е съставена от два пласта, различни по възраст и произход. По-древната е с морски произход и съставлява основната част на скалата, която се поддава най-много на корозията.

ci10

Горните части пък са се формирали от лава и туф. Долината на деретата е дотолкова пострадала от корозията, че остава напълно оголена и дива и напролет, когато всичко останало наоколо цъфти.
Чивита ди Баньореджо е основана преди 2500 г. от етруските. В древността там се е прониквало през пет порти. Днес обаче портата Санта Мария е единственият вход към селището.

ci7
Средновековните къщи и църквата “Сан Донато”, които се намират във вътрешността на селището, преливат от чар. Интересни за разглеждане са и Палацо Весковиле, мелницата от XVI век, както и къщата, в която се е родил Свети Бонавентура.

ci9

Портата Санта Мария също смайва с двата лъва, които държат в лапите си глава на човек.

ВИЖ ОЩЕ

Венеция low cost

Белият град ЕУР

Римските замъци

8 БЕЗПЛАТНИ СПА В ИТАЛИЯ

Вижте къде има безплатни терми в Италия

Кой казва, че СПА е лукс, който могат да си позволят само хората с пари? В Италия има много места, където всеки може да се наслади гратис на СПА (идва от латинското Spa, или Salus Per Aquam – здраве посредством вода).

1.   Термите на Банячо, Le Terme di Bagnaccio

bagna00

 

Те се намират до град Витербо, област Лацио, на 80-ина километра северно от Рим. Това е зона, богата на термални извори. Термите са разположени на открито сред природата, извън населените места. От басейните с термални води може да се насладите на Апенините в далечината.

  2.  Термите Карлети, Le Piscine Carletti

carletti0

Те включват няколко басейна с прозрачна вода до 58 градуса. Изключително посещавани са и през седмицата, особено при пълнолуние. Намират се на 3 км.от Витербо

 3.  Термите на Сатурния, Le Terme di Saturnia

sat

Почти всички познават платения термален център на Сатурния (Тоскана), един от най-добрите и най-луксозните в Италия. Близо до него обаче се намира и водопадът с термални води, където всеки може да се къпе гратис. Прочутите със сярното си съдържание терми на Сатурния  оформят прелестна картина пред очите ви, докато шофирате по пътя над тях. От него се виждат и Il Gorello, и Le Cascate del Mulino, където може да се изкъпите гратис.

    4.  Термите на Сан Кашано, Le Terme di San Casciano

cas

Те се намират точно под средновековното борго на Сан Кашано в Тоскана. Древноримските басейни с термални води са действащи и днес. Намират се близо до прочутите термални центрове на Сан Кашано, които са срещу заплащане.

   5. Термите на Бормио, Le Terme di Bormio

bormio

 

Безплатните терми се намират близо до платените термални центрове Bagni Vecchi и Bagni Nuovi на Бормио, област Ломбардия. Безплатните терми са формирани в естествен басейн с камъчета, в който се събира гореща вода от скалистите стени. Пейзажът наоколо спира дъхът, особено през зимата, когато всичко наоколо е покрито със сняг.

  6 .  Термите на Фордонджанус, Le Terme di Fordongianus

fordon

Фордонджанус е термален район на река Тирсо в Сардиния, познат още от древни времена. Там се намира и археологическа зона от древноримската епоха. Термите се състоят от открит басейн. В него и до днес се стичат както горещите води от термалния извор,  така също и студена вода, която охлажда общата температура.

  7.   Термите на Сан Филипо, I Bagni San Filippo

sanfil

Те са разположени до връх Амиата (Monte Amiata), Тоскана. Водите съдържат прахообразни частици, които остават по телата на къпещите се, превръщайки ги в бели “призраци”. Ефектът е изключителен – особено нощем. Термите включват и малки водопадчета и кладенчета.

   8.    Термите на Петриоло, Le Terme di Petriolo

petriolo1

Петриоло е прочута с лековитите си свойства термална зона до Сиена, Тоскана. Там се намират платени терми, но съществува и безплатна зона до течението на Фарма, където има няколко вира с гореща вода до 43 градуса.

Какво да видим безплатно във Флоренция

Какво да видим безплатно във Венеция

Какво да видим безплатно в Рим

Как да пътуваме изгодно в Италия

ВИЛА АДРИАНА

ad10Вила Адриана била извънградската вила на император Адриан

Че император Адриан знаел как да се наслаждава на красотата и на живота, е повече от сигурно.

ad1

Достатъчно е човек да  види Вила Адриана ( Villa Adriana), за да си представи как навремето древноримският император всяка вечер се е изтягал удобно в имението си, наблюдавайки червените залези над намиращия се разстелен в краката му Рим.

ad2

Вила Адриана в Тиволи  е огромен и монументален жилищен комплекс на император Адриан, който смайва и до днес с демонстрацията на власт и престиж от страна на древноримските владетели.

ad4

Вилата и гигантският парк наоколо стават резиденция на Адриан през 117 г. Тя е изградена на мястото на съществувала преди това сграда, собственост на съпругата на императора Вибия Сабина.

sito4

Вила Адриана се намира на Тибуртинските възвишения (Monti Tiburtini) над Рим и отстои на 28 км от Вечния град.

ad5

Още от едно време до вилата се стигало както по земя чрез Виа Тибуртина и Виа Пренестина, така и по вода – чрез река Аниене.

sito2

Както и всичко останало в Древен Рим, и изборът на зоната за изграждането на вилата не бил случаен.

sito1

Районът бил пълен с водоизточници, оттук минавали и 4 от древните акведукти.

В близост до вилата и днес съществуват все още термалните извори Акуе Албуле (Acque Albule)  в намиращите се на няколко километра Bagni di Tivoli.

ad9

Всички пространства в римската вила били разделени строго и прецизно според функциите си, както било традиция да се прави и на други места, като например във Villa dei Misteri в Помпей.

sito3

И въпреки това Вила Адриана наложила и свой почерк в изграждането на този тип вили по схемата, използвана в Древен Рим.

ad6

Вилата включва серия от свързани помежду си сгради, всяка от които със собствена функция. В нея има дори рибарник, големи и малки терми.

В имота си Адриан възпроизвел дори места и пейзажи, които  го впечатлили по време на пътуванията му.

vil1

Прелестни са градината Il Pecile, обградена с колонада с басейн по средата, както и Il Canopo, дългият воден басейн, украсен с колони и статуи, кулминацията на който е храм с купол.

ad12

Смайват и Големите и Малките терми, снабдени дори с Frigidarium на открито, както и с кръгла зала с купол и с пет големи прозореца. Украсените с богати и ценни орнаменти сгради служели на семейството на императора и на гостите му.

ad13

Големите терми били предназначени за персонала на вилата и били снабдени с отоплителна система под пода, както и с голяма зала за “изпотяване”.

vil2

Много добре запазени във вилата са Академията, стадионът, Императорският палат, Философската зала, Гръцкият театър и Златният площад (Piazza d’Oro), който служел за представителни нужди.

ad7

Морският театър пък бил нещо като островче с колонада в йонийски стил, заобиколено от канал.

Това било мястото, където императорът се усамотявал, за да размишлява.

Вила Адриана от 1999 г. е паметник под протекцията на ЮНЕСКО.

 

ОЩЕ

Апия Антика, древноримската магистрала

Топ панорами на Рим

НА МОРЕ ДО РИМ

OstiaV1

Остия е крайбежието на Рим, до което се стига и с метро и където можеш да хапнеш прясна риба и през зимата

Още в началото трябва да се признае, че крайбрежието на Рим не е сред най-красивите, нито пък че плажовете и морето му блестят от чистота на фона на онова, което предлага Италия.
Но пък от друга страна си е повече от комфорт да знаеш, че когато ти се прииска да подишаш морски въздух, да се разходиш по пясък или да похапнеш прясно изпечена риба – всичко това е на 40 мин. с метрото от Рим (25 км.)
Въпреки че в Остия днес живеят около 100 000 души и може спокойно да се нарече град, тя е част от римската община. В действителност това е крайбрежната част на Вечния град, който чрез нея има и излаз на море, и собствено туристическо пристанище.

OstiaV2
Най-лесно до Остия с кола се стига по Via Cristoforo Colombo (през квартала EUR), по Via Ostiense или по Via del Mare.
Чрез метрото пък може да се стигне с билета, който се използва и в Рим.
Удобна е линията Roma – Lido di Ostia. Началната спирка е Roma Porta San Paolo – тя се намира до спирката Piramide на синята линия Б на метрото.
Има десетки свободни и платени плажове. Средната цена на чадър или на плажно легло е 6-8 евро на ден.
Много барове и ресторанти по плажната ивица са отворени целогодишно.
В миналото територията на Остия била изпълнена със солени блата.
Те се простирали по цялото крайбрежие, достигайки и 100 км на юг до Терачина.
След като територията преминава от Папската държава към Кралство Италия, се изграждат серия от отводнителни канали.

OstiaV3
В Остия се заселват със семействата си стотици работници от Равена, които започват облагородяването на терена.
Остия като жилищна зона се ражда по времето на Мусолини. Той превръща и района на Остия в плажа на Рим и го свързва с града посредством железница и път.

OstiaV4
Остия като увесилителен център процъфтява през миналия век. Тя е любимо място за разходки и обеди и на Федерико Фелини.
Днес много чужди туристи предпочитат през лятото да нощуват в хотелите на Остия, а денем да се придвижват до центъра на Рим с метрото.
Остия разполага и с туристическо пристанище– зоната му е пълна с магазини и заведения.
Плажът в Остия може да се съчетае с аперитив вечер в един от многото барове по крайбрежната улица или пък около центъра.

ostia112

 

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

МУЗАТА НА РАФАЕЛО

for1

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

for2

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

velata

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

 

БУРАНО – ШАРЕНИЯТ ОСТРОВ

bu0Наричат Бурано острова на дантелата

Невъзможно е в света да има по-пъстър и по-весел остров от Бурано.

Още щом наближите малкия остров с корабчето, на което сте се качили във Венеция, виждате пред себе си върволица от пъстри мъниста. Да, това са шарените къщи на Бурано.bu1

Tук всичко ви напомня Венеция, но сградите на островчето са с прост и семпъл дизайн. Няма ги сложните и изискани декорации на венецианските къщи.bu7

Освен това в Бурано всички сгради са ниски – на един или два етажа,  и имат почти еднакви фасади. Всички са боядисани в толкова ярки цветове, че напомнят на български великденски яйца.bu2

Само една кратка разходка из този колоритен свят, който се оглежда в зелените води на каналите, наподобявайки детска мозайка, е в състояние да изпари и най-мрачното настроение.

Бурано е известен и с дантелата си – основна прехрана на жителите на острова.bu3

Да гледаш възрастните жени, които бавно и търпеливо ваят на кука милиметър по милиметър творенията си от прочутата буранска дантела, е повече от забавно и релаксиращо.

Целият хаос и вечна забързаност на останалата част от света изглеждат като някаква далечна безсмислица. Наоколо притичват от време на време деца,  други пък подтикват велосипедите си.bu12

На Бурано няма коли. Всичко изглежда като в приказка, или най-малкото като в анимационен филм с ярки цветове. Сивотата  на останалия свят е в ярък контраст с всичко на този остров.

Забавна тук е дори камбанарията на църквата в центъра – тя е наклонена като Кулата в Пиза.bu5

Най-добрият начин да разгледате Бурано, е като се разходите хаотично и безцелно из неговите тротоари и тесни улички.

Така ще се насладите с пълни шепи на цветния калейдоскоп, който оформят оглеждащите се във водите къщи. Много ефектен е изгледът на т.нар. Три моста (Tre Ponti) – това е дървеният мост, който свързва три канала в центъра.bu6

Повечето къщи в Бурано са с проста четвъртита форма. Ярките им цветове служели още от едно време като начин на разделянето на един имот от друг. Казват, че навремето рибарите оцветявали къщите си в крещящи цветове, за да могат да ги различават още отдалече в морето, на връщане от риболов.

В момента на Бурано живеят около 3000 жители. Именно тук е избрал да живее и световноизвестният дизайнер и архитект Филип Старк.bu8

Разказват, че навремето жителите на Алтино намират убежище на остров Бурано, който се намира на 11 км от Венеция, за да избягат от варварските нашествия. Първоначално жилищата им са изградени от тръстика и кал. Впоследствие обаче те се заменят от тухлени къщички.

Заради особеното си географско положение и непрекъсната вентилация островът е успял през вековете да избегне всякакви епидемии, маларията също не е стигнала дотук.bu19

По времето на Венецианската република Бурано винаги е бил остров на бедни хора, чийто поминък били земеделието и риболовът.

Благодарение на майсторството на плетачките на дантели обаче Бурано започнал да богатее и да изнася занаятите си и в чужбина.bu10

 

РИМ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

19Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.14

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.12

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.13

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.7

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.1

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.16

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.2

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.9

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.18

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.3

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.11

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.4

20

 

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро