ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Кварталчето „Копеде“ (Coppedè) изглежда толкова не на място в центъра на Рим, където господстват руини и вековни сгради, че мнозина, когато го видят, се питат дали не става въпрос за остатъци от филмови декори.
„Копеде“ изглежда като царство на феи и чудовища, което се върти около центъра си „Минчо“ (Mincio).

Не, това не е име на българин, а на площада в една от най-чудноватите зони, където преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На пръв поглед кварталчето няма нищо общо с архитектониката на Вечния град и всичко в него изглежда странно.

То обаче очарова именно с бъркотията си от стилове – ар деко се омесва с пръски от древногръцки стил, барок, средновековно изкуство и готика.
Това е всъщност комплекс от 26 сгради и 17 вили, затворен между улиците „Салария“ (Salaria) и „Номентана“(Nomentana).

Изграденият в периода 1913-1926 г. квартал е кръстен на създателя си – еклектичния флорентински архитект Джино Копеде. Навремето той е натоварен със задачата да измисли нещо ново и оригинално в сферата на жилищните сгради за римската буржоазия.

Резултатът е квартал, наподобяващ сцена за странен филм. В центъра на площада е Фонтанът на жабите – още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper).

Сградата на Паяка и Вилата на Феите също смайват с асиметриии и с преливането един в друг на несъвместими стилове, епохи и материали. „Копеде“ е една от любимите зони за снимки на много режисьори на филми и рекламни клипове.

Градините на Villa d’Este в Тиволи са прекрасна алтернатива за разходка с кола близо до Рим

Няма начин да не останете очаровани от градините с фонтани и водопади на Villa d’Este (Вила д’Есте) в Тиволи. Те са като излязъл от приказките парк, в който има 50 фонтани.

Разположената на 30-ина километра източно от Рим вила е шедьовър на Италианския ренесанс. Тя е и в списъка от паметници под протекцията на ЮНЕСКО.

Вилата е изградена по искане на кардинал Иполито д’Есте и на Лукреция Борджия на мястото на древноримска вила.

Изграждането на вилата е свързано с историята на първия й притежател. Папа Юлий III дел Монте иска да се отблагодари на кард. Д’Есте за важната му подкрепа при избирането му начело на Църквата през 1550 г. и го номинира за доживотен губернатор на Тиволи.

Кардиналът пристига в Тиволи, където влиза триумфално, но разбира, че му се налага да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата “Санта Мария Маджоре”. Той е изграден векове преди това от бенедектинските монаси, а след това е преминал в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините, които изобилстват навсякъде. Затова и решава да превърне манастира във вила близнак на друга сграда, която строи успоредно в Рим.

И докато римската сграда е необходима за официални приеми,  вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи.

Работата по проекта се поверява на арх.Пиро Лигорио.

Купуват се още от намиращите се наблизо терени земя, а с помощта на канали се довеждат и водите на р.Аниене. В крайна сметка вилата е тържествено открита през септември 1572 г. , а само два месеца по-късно кардиналът умира.

Трима представители на фамилията Д’Есте, които всъщност са и кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро са първите собственици на вилата.

По-късно кард.Риналдо д’Есте поверява на Джан Лоренцо Бернини реализирането на един фонтан и един водопад в градините.

В последвалите векове вилата е изоставена и едва в средата на XIX в. тя разцъфтява отново. Става средище на артисти и художници.

Един от най-отявлените й фенове е Ференц Лист. Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф.

Той се опитва да се избави от нея, продавайки я на Италианската държава. “Аферата” по продажбата на вилата обаче приключва след убийството му на 28 юни 1914 г. при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

Градините на вилата заемат 35 000 кв.м. и включват 250 избликващи водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета, 9000 кв.м.алеи.

Всички фонтани се задвижват без помощта на механични устройства – единствено посредством естественото налягане и на принципа на свързаните съдове.

През 2007 г. вилата печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”

Как се стига до Тиволи?

С кола от Рим – по магистралата А24 или по държавния път без магистрални такси Тибуртина.

С влак – по линията Roma-Tiburtina.

С автобус с линията COTRAL от автогарата на метро B на спирка Ponte Mammolo.  Автобуси има на всеки 10 мин. и пътуването продължава 50 мин.

Витербо е известен като Града на папите

За мнозина Витербо е Градът на етруските. Други го знаят пък предимно като Града на папите.
Намиращият се на 80 км.северно от Рим град е чудесна алтернатива за еднодневна екскурзия, ако сте във Вечния град.

Още повече, че тук се намират и Папските терми (Le Terme dei Papi), които са истинска наслада по всяко време на годината.

Мнозина обичат да се топят в тях и посред зима, когато навън са нулеви температури.
Навремето Витербо е бил познат с името Сурена, а после и с Туша, както е бил наричан от етруските, обитавали северните части на област Лацио.
Във Витербо се преплитат непрекъснато и накъдето и да се обърнете история, култура и изкуство.

В атмосферата витае нещо загадъчно и мистериозно, наследено от епохата на етруските.
Според историческите документи зоната на Витербо пада под властта на Рим и в VIII в. получава името Каструм Витерби.

През 773 г. се превръща в крепостен град благодарение на краля на Лонгобардите Дезидерио, който се опитва да завладее Рим.

Оттогава и Витербо става втората крепост на папите и започва да се нарича Градът на папите (La città dei Papi).
По време на дългите спорове и конфликти между Католическата църква и Римската империя Витербо се развива като свободен град. След това с помощта на франките става част от Папската държава.

През 1164 г. посредством намесата на Фридрих Барбароса Витербо става постоянно седалище на настроения против папата Паскуале III, който използва градските милиции за отпор срещу Рим на папите.
През 1172 г. Витербо процъфтява. Става един от най-проспериращите градове в Централна Италия със своите 60 000 жители, а също и един от най-важните градове в Европа.

Към 1207 г. Витербо е отцепен от Ватикана, тъй като се смята за седалище на папи еретици. След това Витербо е покорен от Рим.
През целия XIII в. Витербо се управлява от тираничните фамилии Гати и Де Вико и става седалище на папa Александър IV и на Урбан IV, който е избран за папа именно в града.

Във Витербо се избират след това и други папи, сред които Григорий IX, Йоан XXI, Никола III.
Витербо се свързва по онова време все с историята на папите. Едва през 1879 г. започва да се интегрира и в историята на Италия.
Какво да видим във Витербо
Центърът на града е изключително красив и много добре запазен. Повечето от сградите демонстрират и в момента античния си произход.
Със сигурност най-важната забележителност е Palazzo Papale, Папският дворец.

Това е структура от XIII в. с ложа в готически стил и с ослепителна панорама наоколо.

На практика това е второто седалище на папите извън Рим.
Катедралата „Сан Лоренцо“ е друг важен паметник в романски стил.
Сградата на кметството (Palazzo Comunale) от 1460 г. също е много красива и трябва задължително да се разгледа. В нея има много фрески в бароков стил.

Папските терми, Le Terme dei Papi

Ако сте във Витербо, не може да не се възползвате от насладата и релакса, които предлагат намиращите се там терми. Минералната вода в тях идва от извора Буликаме, а калта, която се използва с лечебни цели, се добива от малкото езеро Банячо.

Термите разполагат с огромен открит басейн от 2000 кв.м., захранван само с минерална вода. Той е чудесна алтернатива и за новогодишните вечери, когато също е отворен.

Прекрасна е и естествената пещера (La Grotta). Престоят в нея, по подобие на този в турска баня на температура от 58 градуса, тонизира тялото и кожата ви идеално,  докато горещите води се стичат по стените на пещерата.

Папските терми са били любимо място за релакс в миналото на много древноримски консули, а после и на всички папи, живеещи във Витербо, на Данте Алигиери и на Микеланджело.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Нинфа

Питиляно, тосканският Ерусалим

Преди 1900 г.се възкачва император Адриан. Той бил пристрастен по естетиката, архитектурата, пътешествията, жените и красивите момчета

На 8 август преди 19 века на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговият осиновен син.

Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.
Адриан остава в историята като един от двамата римски императори с испански произход. И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Сивиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.
Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан.

Той лансира модата на брадите, която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати.
Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език.

Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си „Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.
Адриан е бисексуален – освен съпругата му Вибия Сабина в живота му оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.
Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древен Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът.
Адриан също се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи (НА СНИМКИТЕ), до Рим, вкл. и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян.

Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан й посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим , ставайки може би единственият мъж в историята, издигнал тъща си до ранг на богиня.
Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения.

Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта й я обявил за богиня.
Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия.

Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като «женичка». Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант’Анджело), а във Вила Тиберина.
Историкът Аврелий Виктор определя през IV в.сл.Хр.Адриан като varius et multiplex, разнообразен и многостранен.
Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите. Освен това е и дипломат – той пътешества непрекъснато из Гърция и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.
Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.

В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.
Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Залезите на Вила Адриана

Градините на Вила д’Есте

Ферара – градът на тишината

Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим