Archivi tag: сиена

ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИЕНА

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

 

БАНЬО ВИНЬОНИ – ПЛОЩАДЪТ НА ИЗВОРИТЕ

Уникално –  горещ термален басейн вместо селски площад в Баньо Виньони в Тоскана

В Баньо Виньони, на 50 км от Сиена, има само 30-ина жители.

Въпреки че е малко селце, славата му е голяма в цял свят. Това е така заради уникалния басейн с гореща термална вода, който е на практика „селският площад”. Неслучайно той се нарича и Площадът на изворите.

Водата му, извираща изпод земните недра, е с вулканичен произход. Водите след това се насочват към стръмното нанадолнище на Природния парк на мелниците.

Там се намират 4 средновековни мелници, издълбани в скалите.

Навремето те действали непрекъснато и гарантирали функционирането на местната икономика, като се има предвид, че другите мелници не работели при суша през лятото.

Правоъгълният термален басейн се намира в центъра на тосканското селце и около него се издигат къщите, църквата, знатните сгради.

През Средновековието и Ренесанса Баньо Виньони бил истински хит сред известните и значими личности, които отивали там, за да отдъхват и да се топят в лековитите му води.

Сред тях са от папа Пий II и света Катерина Сиенска, отседнала там от 1362 до 1367 г., до Лоренцо Великолепни, отишъл в селото през 1490 г., за да се лекува.

Славата на Баньо Виньони като термален център, чиито води лекуват ревматизъм, артрит и др.болести, нараснала още повече след увековечаването му в творби на изкуството, литературата, киното (най-вече в заснетия там филм „Носталгия” на Андрей Тарковски).

Навремето още етруските и древните римляни се наслаждавали на термалните извори на Баньо Виньони. За термите и благоприятното им въздействие върху човешкото здраве се разказва и в едновремешните дневници,водени при поклонническите пътувания на абатите към Рим и Йерусалим.

Селото се намира на няколко километра от т.нар. Виа Франчиджена, древният поклоннически път, който водел от Западна Европа, най-вече Франция, към Рим, а после и към пристанищата в Пулия.

Баньо Виньони е в красивата долина Вал д’Орча, известна от приказно красивите картички и плакати на Тоскана с типичните пейзажи с кипариси и вити бели пътища по полегатите хълмове.

Въпреки големият термален басейн, който е пред очите ви и който сякаш ви кани да се хвърлите във водите му, вие не може да направите това.

Забранено е по всяко време на годината. Може да стоплите тялото си в горещите термални води на басейните в някой от луксозните хотели наоколо.

При извирането си термалните води имат температура от 52 градуса – те са най-горещите в цяла Тоскана.

Басейните в спа центровете на Баньо Виньони са с температура от 38 градуса и спокойно може да се къпете в тях и през зимата на открито.

Безплатно може да топнете крака само в потоците, водещи от централния басейн към Парка на мелниците.

Как се стига до Баньо Виньони?

На практика то е част от община Сан Куирико д’Орча. Най-близката жп гара е тази в град Кюзи, от там има автобуси до Баньо Виньони. С кола може да се стигне за 2 часа от Рим.

ВИЖ ОЩЕ:

Как да видим Рим за 3 дни

Венеция през ноември

Милано от птичи поглед

 

КАМПИЛЯ МАРИТИМА – ТОСКАНСКО БИЖУ

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

 

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим

 

МОНТЕРИДЖОНИ, СЕЛОТО КРЕПОСТ

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

 

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

МОНТЕПУЛЧАНО – ТОСКАНА ЗА ЕКСПЕРТИ

Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров