Archivi tag: флоренция

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

КАЛА ВИОЛИНА – МУЗИКАЛНИЯТ ПЛАЖ

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието

 

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be1Оригиналната статуя на Давид на Микеланджело се намира в Галерията на Академията във Флоренция

Който веднъж види Давид на Микеланджело, може и да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи, възкликва художникът и експерт по изкуство Джорджо Вазари, след като вижда най-перфектната скулптура на всички времена.

Микеланджело  не само надминава всичко, създадено от древните скулптори, но и създава шедьовър, който би бил кулминацията на всеки творчески гений.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b42И всичко това, когато Микеланджело Буонароти е едва 26-годишен.

В действителност и днес хиляди туристи влизат в Галерията на Академията във Флоренция, където е “Гигантът”, както наричат Давид, и дори не поглеждат останалите картини и скулптури.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be3Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.

Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са викнати, за да издялат статуя на цар Давид от него.

Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.

Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be4

Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те  са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.

На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж  трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.

Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.

Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г.,  по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be2

Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.

Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.

Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок.

Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него.

Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.

Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.

Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята.

Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория.%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be

Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.

Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f

Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”.

В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък.

40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.

За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).

През 1872 г. обаче заради лошото състояние, в което се намира изложената на открито статуя, се решава тя да бъде преместена в Галерията на Академията. Там тя остава затворена за хорските очи за 9 г., или  по време на изграждането на трибуната на галерията. Едва после е открита отново за посещения.

Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.

Експертите по изкуство определят Давид за най-красивия шедьовър на изкуството, създаден досега.

 

ВИЖ ОЩЕ

Гениалният Микеланджело

Във Флоренция за 2 дни

Площадът на Микеланджело

 

ФЛОРЕНЦИЯ LOW COST

ponte2

Какво може да се види безплатно във Флоренция?

Флоренция, Рим и Венеция са трите италиански града, които трябва да се видят поне веднъж в живота.

Флоренция е приказка по всяко време на годината и е своеобразен музей на открито, който може спокойно да се обиколи пеша.

Концентрацията на дворци, палати, статуи, исторически сгради и градини е толкова висока, накъдето и да се обърнете, че ви се завива свят от красота.

Ако сте решили да пътувате нискотарифно, ето няколко съвета какво може да се види безплатно във Флоренция.

1. Катедралата “Санта Мария дел Фиоре” (Santa Maria del Fiore)

duomo

Тя е по-известна с името Ил Дуомо (Il Duomo). Проектирана е през 1296 г. от Арнолфо ди Камбио. С името си отнася към  лилията, хералдическият символ на Флоренция. Грандиозната катедрала е задължителен етап във всяка туристическа визита на града. До катедралата се извисява величествено камбанарията, висока 82 м., дело на Джото. Ил Дуомо може да се разгледа от 10 до 17 часа. Входът е безплатен.

 2. Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria)

firenze4

Чаровният площад символ на Флоренция се намира в историческия център на града и е близо до най-известната италианска галерия на изкуството “Уфици” (Uffizi), до Палацо Векио (Palazzo Vecchio) и до Понте Векио  (Ponte Vecchio).

В центъра на площада се намира статуята на Козимо I, възседнал кон, както и Фонтанът на Нептун (Fontana di Nettuno) от 1575 г. Неслучайно Пиаца дела Синьория се смята за един от най-красивите площади в света. Тук концентрацията на произведения на изкуството е изключително висока.

3. Розовата градина (Il Giardino delle Rose)

Това е една от най-романтичните зони във Флоренция. Тя се намира на две крачки от Сан Николо, между Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) и Форте Белведере ( Forte Belvedere). Градината е отворена за посетители от 1895 г. и във вътрешността й може да се види и японска градина, реализирана от арх. Ясуо Китаяма. Тя е отворена три месеца в годината от 8 до 20 часа.

4. Безплатен пешеходен тур из града

tur

Ако искате да се насладите 100% на красотите и на чаровните ъгълчета на Флоренция, възползвайте се от услугите на Florence Free Tour.  По време на този тур може да се разходите гратис с екскурзовод, който да ви покаже и разкаже площадите, историческите сгради, статуите. Всеки ден от църквата “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) потеглят два тура – в 11 часа започва Renaissance Tour, а в 14 часа – Medici Tour. Те са по 2 часа и са безплатни, но ако искате, накрая може да оставите малък бакшиш.

5. Паркът “Вила Фавард” (Parco Villa Favard)

Със сигурност след дългия тур имате нужда от приятен релакс. В такъв случай може да отдъхнете час-два в парка “Вила Фавард” в центъра на града, а също и да си направите малък пикник. Паркът е отворен всеки ден от 8 до 20 часа.

6. Базиликата “Санто Спирито” (Santo Spirito)

spirito

Базиликата “Санто Спирито” се намира в квартала “Олтрарно” на едноименния площад. Тя е сред най-важните църкви в града и е един от последните проекти на Брунелески. В продължение на векове църквата е принадлежала на Августинския орден. Може да се посещава всеки ден, с изключение на сряда. От понеделник до събота на площада може да се разгледа и колоритният пазар със сергии.

7. Понте Векио (Ponte Vecchio)

View of Ponte Vecchio in Florence tuscany. Italy

Мостовете са част от пейзажа на Флоренция, но Понте Векио се смята открай време за един от символите на града. С дюкянчетата и магазинчетата си по протежение на т.нар. Corridoio Vasariano мостът е очарователен по всяко време, но най-вече по смрачаване. Гледката от него към града е невероятна!

8. Църквата “Орсанмикеле” и музеят към нея (La Chiesa di Orsanmichele)

orsan

Тази прекрасна църква се намира близо до Палацо Векио и до Ил Дуомо и първоначално се е наричала “Сан Микеле ин Орто”. Прекрасни са нейните 14 параклиса, декорирани по всички правила на флорентинското изкуство от XV и XVI век. Сред художниците, извикани да направят това, са Донатело и Брунелески.  Входът е безплатен всеки ден от 10 до 17 часа.

9. Централният пазар (Il Mercato Centrale)

firen

Той се намира в историческия център на града и е задължителен етап за всеки любопитен турист, който иска да се наслади не само на изкуство и история, а и на традиции и занаяти. Разположеният върху 3000 кв.м. площ пазар е отворен от 10 часа до полунощ.

10. Някои колекции от галерията “Уфици” (Uffizi)

simo1

Всяка година на определени дати могат да се видят безплатно някои картини на “Уфици” с помощта на  турове с екскурзоводи. Визитите могат да се направят само след резервация онлайн сутрин от 9,30 и от 11,30, или пък следобед от 14 и от 16 часа.

Става въпрос за колекцията “Контини Бонакоси”, която включва близо 50 творби – мебели, керамики и картини на Джовани Белини, Джироламо Саволдо, Ел Греко, Бернини, Веласкес и Гоя. Те са разположени в различни пространства на галерията между Виа Ламбертеска и Киасо Барончели.

И във Флоренция, както и в другите градове на Италия, е възможно да се видят безплатно всички държавни музеи всяка първа неделя от месеца.

Във Флоренция това може да стане с “Уфици”, Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia, там е оригиналната статуя “Давид” на Микеланджело), Палацо Пити (Palazzo Pitti), Боболи (Boboli).

След като видите Флоренция нискотарифно, трябва да направите задължително това и с Рим и Венеция.

Сасикая, перлата на тосканските вина

Как да видим Милано за 2 дни

Гениалният Микеланджело – I

 

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

КУПОЛЪТ НА БРУНЕЛЕСКИ

Куполът на Брунелески на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция е сред най-големите шедьоври на архитектурата

Навремето конкуренцията между градовете се водела и чрез архитектурата. Размерите на сградите и на куполите на черквите съответствали  на мощта и грандиозността на градовете и на техните управи.

По тази причина било поставено и началото на амбициозния и революционен проект за купола на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Той е по идея и проект на Филипо Брунелески (1377-1446) и вътрешният му диагонал достига 45 м.

Дълго време изследователите  се опитват да разкрият тайната на изграждането на купола – не е останал никакъв документ, нито пък скица, свързани с проекта за него.

След години на изучаване италианският архитект Масимо Ричи успява да достигне до техниката, използвана от флорентинския гений на архитектурата Брунелески. Изглежда, че тайната се крие в ориентирането на тухлите по подобие на рибена кост.

Именно това позволило на Брунелески да вдигне огромен купол без носещи структури. Архитектът реализирал купола без никаква броня, само с помощта на двойни арки с междинно пространство.

Вътрешната с дебелина от 2 м. е направена от дялани камъни, поставени като рибена кост. Тя е носещата структура, докато външната е само фасадна.

В горната част на купола има фенер под формата на рог. Той е по проект на Брунелески, но е реализиран след смъртта му.

По-късно е поставена и топка от позлатена мед с кръст, съдържаща свещени реликви – тя е дело на Андрея дел Верокио.

Декорацията и фреските на купола са осъществени между 1572 и 1579 г. от Джорджо Вазари и Федерико Дзукари.

Но каква е историята на купола?

Осмоъгълният купол е вдигнат между 1420 и  1434 г. Това става, след като проектът на Брунелeски е представен на конкурс през 1418 г. и приет след много полемики през 1420 г.  За неговото реализиране после са необходими още 14 г. Официално изграждането на купола започва на 7 август 1420 г.

Той е осветен през 1436 г. от папа Евгений IV.

Експертите са категорични – това е шедьовър, който е в състояние да устои на земетресения, светкавици и на всякакви природни бедствия в продължение на векове. Куполът е прелестен, откъдето и да се погледне.

Неговият диаметър е 45,5 м.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция за 2 дни

От купола на “Сан Пиетро”

Как да видим Венеция евтино

НАСЛЕДНИЧКАТА НА МУЗАТА НА БОТИЧЕЛИ

 

simo6

Вижте коя е пряката наследничка на най-красивата дама от Ренесанса и муза на Ботичели Симонета Катанео

Симонета Санкристофоро Катанео е 26-годишно момиче от Генуа, което днес работи в престижна италианска галерия за изкуство в центъра на Лондон. Малцина от клиентите на галерията обаче знаят коя всъщност е красивата и изящна като статуетка Симонета.

Тя е пряката наследница на родената през  XV век в Генуа Симонета Катанео – музата на художника Сандро Ботичели.

simo1

Със сигурност лицето на “онази” Симонета, увековечено в шедьоври като “Пролет” и “Раждането на Венера”, е един от най-популярните образи на жена от Ренесанса въобще. Мнозина смятат музата на Ботичели за най-красивата дама на Ренесанса  и за първия секссимвол в изкуството.

Въпреки популярността си в цял свят, навремето картината “Раждането на Венера” не е била известна. Тя предизвиква всеобща възхита едва през 1815 г., когато е изложена в галерията “Уфици” във Флоренция, където се пази и днес.

simo3

И прапраправнучката на Симонета Катанео, която носи същото име,  е родена в Генуа. Тя завършва мениджмънт на изкуството в Милано, но веднага след това заминава за Лондон. Кариерата й в изкуството започва чрез стаж в аукционната къща Christie’s в секцията за импресионизъм и модерно изкуство.

simo4

После Симонета отива на стаж в конкурента – аукционната къща Sotheby’s. Следващата стъпка е в световноизвестната галерия Gagosian, където опознава сферата на изкуството от друг ъгъл. Чак след това започва работа в италианската галерия Ronchini, която се намира в центъра на Лондон. Както разказва за Sofiarim.com самата Симонета, английският пазар на изкуството е много по-интернационален от италианския, така че засега предпочита за кариерата си  Лондон.

simo5

Според Симонета за пръв път в детството си научава коя е от баба си, която  й подарява репродукция на картината “Пролет” на Ботичели.

“Разказа ми как момичето в дясната част на творбата, което изобразява пролетта и е облечено в рокля на цветя, е наша предшественичка. Каза ми, че е била муза на Ботичели и е била една от най-известните дами през XV век.”

Днешната Симонета завършва  класически колеж. Още  в средното училище започва да се задълбочава в историята на всичките картини, на които е изобразена Симонета Катанео.

“Разбира се, най-известната творба е “Раждането на Венера”. Много е важно да се подчертае обаче, че навремето Симонета е дала лицето си за Венера, но не е позирала за тялото й. Да позираш гола тогава е било равносилно на скандал.”

Въпреки известната си прабаба Симонета е ходила да я види в “Уфици”, където е картината на Ботичели, само два пъти.

sim4

 

“Разбира се, вълнувам се много, когато гледам картините със Симонета Катанео, защото си мисля как и аз нося нещо от нея.”

Но коя всъщност е музата на Ботичели – Симонета Катанео?

Тя произхожда от знатна фамилия от Генуа и се омъжва през 1468 г. за Марко Веспучи, братовчед на Америго Веспучи.

Америго, син на флорентински нотариус, се мести в Генуа, където се жени, но няма деца. След като се запознава с жената на братовчед си, остава поразен от красотата й. Америго Веспучи обаче съвсем не е единственият, чието сърце гори от любов по прекрасната съпруга на братовчед му.

След като се мести да живее във Флоренция със съпруга си Марко Веспучи, Симонета поразява сърцето и на Джулиано де Медичи.

Докато брат му Лоренцо Великолепни е ангажиран да управлява Флоренция, Джулиано е зает най-вече с конни надбягвания и опитва всячески да спечели възхищението и сърцето на Симонета. След една от победите си дори излага надпис “Несравнимата” за възлюбената си.

Симонета обаче е най-вече музата на гения Ботичели, който също пламти от платоническа любов по нея. Именно Симонета е богинята на цветята Флора в прочутата му картина “Пролет”.
Лицето на Симонета е и това на Венера в “Раждането на Венера”” – картина, поръчана от Джулиано де Медичи. Симонета дава лицето си и на многобройни мадони в картините на Ботичели. Одухотвореният от красотата художник я изобразява и в няколко портрета.

Симонета умира едва на 23 г. от туберкулоза и е погребана във фамилната капела на Веспучи в църквата “Онисанти” във Флоренция. Ботичели сам пожелава да бъде погребан по-късно в краката й.