Какво е общото между Барак Обама, Джордж Буш, Бил Клинтън, Никола Саркози, Жак Ширак, Романо Проди, Силвио Берлускони и Владимир Путин? Това съвсем не е началото на някой виц.
Отговорът е, че всички те имат една и съща страст – по италианското вино „Амароне“ (Amarone).
Произхождащото от зоната до града на Ромео и Жулиета червено вино е единият от трите най-престижни италиански еликсира.
Другите два са „Бароло“ (Barolo) и „Брунело ди Монталчино“ (Brunello di Montalcino).
През 2007 г. френският президент Саркози и испанският премиер Сапатеро още преглъщат последните хапки от изисканата си вечеря при римския си домакин Романо Проди, когато тогавашният италиански премиер ги изненадва с неочаквани дарове.
Бутилки „Амароне“ от серията „Анери 2000“ (Aneri 2000), известно като виното на Големите, отиват в ръцете на двамата лидери.
Не е ясно после кога и в чия компания e отпит 15-градусовият нектар, който има качеството да се съчетава перфектно и със солено, и със сладко.
Сигурното е обаче, че и Саркози, и Сапатеро днес са сред най-запалените фенове на виното от зоната на Верона.

През 2004 г. подобни бутилки от строго лимитираната серия „Анери 2000“ бяха подарени и на 26-та световни лидери, събрали се на Капитолийския хълм в Рим за годишнината от подписването на Европейската конституция.
Тогавашният домакин на срещата Силвио Берлускони дари всичките си гости с екземпляри на „Амароне“, които могат да се сравнят по ценност с рядка серия „Ферари“.
Сред получателите на скъпоценния дар е и тогавашният френски президент Ширак.
Въпреки това световният успех за прословутата серия „Анери 2000“ на „Амароне“ датира още от преди това.
Славата му се разнася и до Джордж Буш младши, който си поръчва от виното за Белия дом, което е опитал преди това на срещата на Г-7 в Генуа през 2001 г.
Пак тогава в агитката запалени фенове на „Амароне“ се записва и Владимир Путин, който се заразява от Силвио Берлускони.
Италианският премиер предава страстта по кървавия еликсир на руския лидер по време на обед в римската „Вила Дория Памфили“. Путин си отнася в Москва 6 бутилки от реколта ’99.
От уста на уста, „Амароне“ стига до масата и на японския император, който го сервира в Токио през 2005 г.

Скъпоценното питие обединява през юни 2007 г. и Джордж Буш баща и Бил Клинтън, които го отпиват бавно, наслаждавайки се на всяка глътка, на вечеря в нюйоркския Four Seasons Club.
Сред редовните клиенти на „Амароне“ е и сегашният президент Обама, който вдига често тостове с веронското вино при тържествени случаи.
С „Амароне“ обаче вдигат тост по време на встъпването си като президенти на Републиката и Карло Адзелио Чампи, и Джорджо Наполитано след това.
„По-добре една бутилка за една кралица, отколкото много бутилки за един контейнер“, е мотото на Джанкарло Анери, който произвежда само строго ограничено количество „Амароне“.
Анери прави само по 6000 бутилки годишно и познава поименно всеки от клиентите си.
Други бижута на „Амароне“ излизат и от избата „Алегрини“.
През август 2003 г. високопоставените гости на операта „Кармен“ на веронската „Арена“ отпиват от този нектар, когато съвсем неочаквано за всички сред най-добрите му познавачи се оказва Герхард Шрьодер.
Тогавашният председател на ЕК Романо Проди предлага от виното на германския лидер, който обаче смайва всички с познанията си на тосканските, пиемонтските и веронските еликсири.
Дали е излязъл от бъчвите на една или друга изба обаче виното „Амароне“ омайва винаги с кадифената си прегръдка при отпиване.

По изисканост и деликатност мнозина го сравняват с веронски джентълмен.
В действителност за божествения вкус на виното допринасят сортовете корвина (от 70 до 40%), рондинела (от 20 до 40%) и молинара (от 5 до 25%).
Те се раждат в зоната Валполичела (Valpolicella).
Въпреки че името „Амароне“ произхожда от „амаро“ (горчив), виното е меко, нежно и сладко. То се нарича така, за да се отличи от сладкото „Речото“ от Валполичела, от което произхожда.
„Амароне“ е в действителност по-горчиво „Речото“.
Казват, че горчивият вариант на „Амароне“ е бил опитан едва през 1936 г., по време на дегустацията на останалото в стара бъчва вино, забутана в ъгъла на малка изба във Валполичела.
Сладко и горчиво обаче се преплитат открай време във вкуса на кадифеното вино.
За червеното и превъзходно италианско вино, „по-предпочитано и от „Бордо“, пишат и парижки експерти през 1845 г.
За сладкото и добре отлежало вино „Амароне“ разказва още през XVI век и веронският историк Торело Сараяна.
Истинският си ренесанс обаче „Амароне“ постига през XX век – дотолкова, че веронският нектар не стига в достатъчно количество до всички точки на света, където днес е сред най-желаните вина.
„Амароне“ е енергично и живо, но същевременно и кадифено меко вино.
Не съществува месо, което да може да му устои.
Перфектна комбинация за меките му като прегръдка глътки обаче са и зрелите сирена, саламите, луканките, дивечът.
Ако обаче вечерята ви е на базата на риба и рибни деликатеси, бяло вино е идеално за отпиване в този случай. „Амароне“ просто можете да го запазите за след вечерята, когато се отпуснете удобно във фотьойла.
Тогава просто ще благословите онзи, който го е измислил.
„Амароне“ е и вино за медитация.

Метод на производство
Изключително важно е гроздето, от което се прави „Амароне“, да бъде добре узряло и достатъчно изсъхнало.
Гроздовите зърна, узрели добре не само отвън, а и отвътре, се подбират едно по едно. Това става през първите две седмици на октомври.
Гроздовите зърна в кълна трябва да са широко разделени едно от друго, за да може въздухът да циркулира свободно между тях. След това те се поставят върху приспособления, наподобяващи дървени скари с процепи, за да може въздухът да прониква добре между съхнещите зърна.
Всеки следващ етап в производството се следи строго от специални апаратури, които трябва да предпазят гроздето от образуването на мухъл и загниване. Изсушаването му трае 120 дни, но понякога и повече – до тоталното изпаряване на водата в него.
В началото на февруари гроздето започва да се притиска и мачка. Дълго трае и процесът на накисването на люспите. Много бавна е и ферментацията при ниска температура, понякога тя достига и 50 дни.
Това е необходимо, за да може захарите да се превърнат в алкохол. Ако във финалния продукт присъствието на захарите е под 4 г. на литър, той е „Амароне“.
Ако обаче те са над 4 г. на литър, виното е „Речото“.
Минималният алкохолен градус на „Амароне“ е 14.
От винификацията до бутилирането на виното трябва да изминат минимум 2 години, които се броят от 1 декември на годината на реколтата.
Годините са 4, като се броят от 1 ноември на годината на реколтата, за „Амароне“ от типа Riserva.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“