Archivi tag: ваканции в италия

ДВОРЕЦЪТ “КАПОДИМОНТЕ” В НЕАПОЛ

Три династии се разполагали в двореца „Каподимонте”в Неапол
Всичко е в изобилие в двореца „Каподимонте”, който е като надвесен над Неаполския залив срещу вулкана Везувий.

Въпреки че навремето бил „само” ловна резиденция в рустикален стил на Бурбоните, с течение на годините в него са събрани толкова големи количества картини, скулптури, порцеланови сервизи и ценни предмети, че ви се завива свят, докато разглеждате колекциите, заемащи три етажа.

Да разгледаш двореца е като да прочетеш обемна книга по история на изкуството от XIII до XX век.
Върху площ от 14 хил.кв.м.са концентрирани шедьоврите на едни от най-известните творци – Тициан, Рафаело, Микеланджело, Караваджо, Ботичели, Мазачо, Пармиджанино, Лука Синьорели, Лото, Гоя, Артемизия Джентилески…
Националният музей „Каподимонте” е разположен в прелестен парк на едноименния хълм, от който се открива величествена панорама към залива на Неапол.

Изграденият в средата на XVIII век от Карлос III, крал на Неапол и Сицилия дворец е по проект на Джовани Антонио Медрано.
Дворецът бил построен, за да може да съхранява ценните колекции картини, които майката на Карлос III -Елизабета Фарнезе, наследява от семейството си.

Родена като принцеса на Парма и Пиаченца, a по-късно съпруга на испанския крал Филип V, тя пази фамилни творби още от времето на папа Павел VI през XVI век.

По-късно дворецът става резиденция на Бурбоните, на Каролина Бонапарт и Жоашен Мюра, а после и на Савоите.
Колекцията картини „Фарнезе”е със сигурност една от най-ценните днес в Европа – десетки творби на най-известните италиански художници могат да се видят на първия етаж в сградата. Там е и разкошният Кралски апартамент.

В двореца се съхранява и Неаполитанската колекция, която включва произведения от най-различни творци от града на Везувий.

Тук обаче е намерено място и за колекция от съвременно изкуство. Има и колекции от мебели и огромни пана.
Около двореца се намира т.нар.Real Bosco di Capodimonte, кралската гора,където навремето Карлос III обичал да ловува. Сега на това място се намира парк, заемащ 134 хектара – той е любимо място за разходки на много неаполитанци.

 

 

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Понца

Трастевере – живописният квартал в Рим

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

БАЗИЛИКАТА “САНТА МАРИЯ МАДЖОРЕ”

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

 

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

ЗАЛИВЪТ БАРАТИ – ТОСКАНСКИТЕ КАРИБИ

ba4Заливът Барати в Тоскана е идеалното място да се насладите на тюркоазено море и диви плажове

Първото, което ви хрумва, виждайки малкия залив Барати в Тоскана, е колко е хубаво да се радвате на море, плажове, дюни и гори от пинии далече от реномираните курорти,  пълни с капризни тълпи от туристи.ba2

Наричат заливчето Барати тосканските Кариби, и неслучайно.

Цветът на морето е тюркоазеносин, а на пясъка – бял като на Карибските острови. На всичкото отгоре заливът е заобиколен от дюни, обрасли със зелена растителност.ba9

До тях са и горичките от пинии, които хвърлят дебела безплатна сянка.  Много от идващите да съберат тен туристи или местни жители използват като превозно средство велосипеда.ba3

Достигането на плажовете с велосипед или мотор е повече от естетическа наслада, защото става по тесни и живописни пътища, обградени със слънчогледови полета. Всичко наоколо е точно така, както изглежда и по картичките с Тоскана.ba1

Няма нищо по-приятно от това, да достигнеш малките плажове на залива с велосипед и с кошница за пикник. Много от избралите го за почивката или уикенда си италианци дори предпочитат да разстелят хавлиите си на меките полянки пред морето и в сянката на пиниите.ba10

За любителите на класическите удобства също има плажове с шезлонги и чадъри. Повечето от избралите го за уикенда си туристи обаче идват тук именно заради възможността да се потопят сред диви плажове и природа.ba6

Къде се намира малкият залив Барати?

Той е между Тиренско и Лигурийско море, на няколко километра от Пиомбино. Това е ивицата земя между градовете Гросето и Ливорно в Тоскана.ba8

Ако сте запалени по цивилизацията на етруските, значи това е вашето място. На две крачки е Популония, древен етруски град, където все още има останки от онези времена.

ba12

Навремето заливът Барати е бил едно от най-важните етруски пристанища в Тоскана и мястото, на което се е обработвало желязото, използвано от етруските.ba13

В Популония все още може да се види и средновековна крепост от началото на XV в. Изкачвайки се отгоре й, пред вас се открива прекрасна панорама към морето.ba16

Как се стига до Барати?

Ако идвате от пътя, свързващ Ливорно и Гросето, е необходимо да вземете изхода за Вентурина или Сан Винченцо, след което да поемете в посока Пиомбино. След това ще видите указания за Барати.ba14

Какво да видим наблизо?

Недалече се намират няколко по-малко познати, но прекрасни места в Тоскана – Суверето, Кастильоне дела Пеская, Пунта Ала, Популония.

Ако пък предпочитате по-просторните плажове с всички удобства, но същевременно потопени и сред гори от пинии, много красив е плажът със средновековна кула “Торе Моца” на юг от залива Барати.ba11

Днес разположената на самия плаж средновековна сграда е превърната в луксозен хотел.

ВИЖ ОЩЕ

Елба – зеленият остров

Прелестната Сиена

Монтериджони, селото-крепост

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР” – II

Разгледайте базиликата “Свети Петър” отвътре

ВТОРА ЧАСТ

Историята на базиликата “Свети Петър” започва през IV век, когато император Константин решава да изгради църква на мястото, на което е погребан апостол Петър.

Построяването на базиликата е завършено през 329 г. Тя е и място за извършването на погребални церемонии.

През Средновековието е основна цел за поклонниците от Запада.

През 1506 г. папа Юлий II започва изграждането на нова базилика, която да замени намиращата се там преди. Поверява проекта на архитекта Донато Браманте, който предлага тя да се реализира под формата на кръст, по подобие на византийските църкви от IX век.

Когато Браманте умира, работата по проекта преминава в ръцете на Рафаело Санцио, поради което се обсъждат и нови предложения.

Рафаело умира през 1520 г, така че проектът се поема от Антонио да Сангало младши, който през 1538 г.го завършва.

Когато през 1546 г.умира и Да Сангало, идва редът на нов архитект – Микеланджело Буонароти.

Именно той е авторът на окончателния вариант на проект, опростявайки плана за базиликата.

Микеланджело елиминира кулите по външните ъгли на сградата, превръщайки ръбовете й в непрекъсната стена. Той подсилва структурата, като идеята му е водеща роля да има издигащият се отгоре голям купол.

Така придава на базиликата много по-висок и внушителен изглед от първоначално проектирания от Браманте.

Изграждането на купола се завършва 24 г. след смъртта на Микеланджело – това правят Доменико Фонтана и Якопо дела Порта.

След смъртта и на Дела Порта през 1602 г. , на практика остава да бъде завършена само фасадата на църквата, както и оформянето на площада отпред.

Папа Павел V решава да разгърне базиликата навън с помощта на архитекта Карло Мадерно. Така формата на гръцкия кръст, замислена от Браманте, се променя в латински кръст- той е типичен за западните базилики.

Мадерно удължава и предните “ръце”, прибавяйки от двете страни серия от капели с овални куполи. След това продължава проекта си със стената с големи колони, проектирана от Микеланджело.

Фасадата е завършена през 1612 г. През 1624 г. Джан Лоренцо Бернини е извикан от папата, за да реализира балдахина, който е част от основния олтар и който по традиция трябва да бъде поставен в центъра на кръста, или върху гроба на апостол Петър.

След смъртта на Мадерно през 1629 г. Бернини се заема със задачата да завърши цялостното вътрешно декориране на базиликата.

Така тя получава съвременния си вид.

“Свети Петър” е най-голямата папска базилика в света. Тя е дълга 218 м, висока е 136 м до купола и заема площ от 23 000 кв.м.

За да бъде реализирана, са били отместени на практика 1 млн.куб.м. пръст.

Поръчката за изграждането на базиликата идва от папа Юлий II (1503-1513).

Шедьовърът – статуята “Пиета”, която се намира в базиликата, е дело на Микеланджело. Той е едва 24-годишен, когато я извайва. От 1972 г. статуята се намира затворена зад кристална витрина.

Микеланджело влиза и в ролята на дизайнер – той рисува униформте на швейцарските гвардейци, които охраняват папата.

Съвсем близо до базиликата се намират и Ватиканските музеи, в които се съхраняват хиляди шедьоври.

ЕТО ПЪРВА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец “Куиринале”

Папското имение в Кастел Гандолфо

Римските замъци

КАК ДА ЛЕТИМ ИЗГОДНО

poletiVКога и как е най-изгодно да резервираме самолетни билети?

Кой е най-изгодният период да си купим билети за Париж или Ню Йорк? Кога са най-евтините полети до Лисабон? През кои месеци се пести най-много за самолетни билети за ваканции в чужбина?

Skyscanner ни съветва как да направим всичко това – той е мегатърсачката на полети по интернет. Сравнявайки цените на билетите от Италия към чужбина в периoда от януари 2013 до декември 2015 г.,  стига до извода кога е най-подходящият период за резервиране и купуване онлайн на билети.

Кога да пътуваме

Най-икономичният месец за пътуване от Италия е ноември, когато билетите струват около 16% по-малко от средната цена. Най-икономичната седмица е номер 47 (последната от ноември), когато дa летиш от Италия е с 20 на сто по-евтино от обикновено.

Кога да резервираме

Най-добрият момент да резервираме е 20 седмици преди заминаването – пести се средно с 11% от средната цена на билета. Кулувайки билет 7-10 седмици преди пътуването, се пести средно с 10%.

Кога да резервираме полет в Италия

Ако резервирате национален полет в Италия месец преди заминаването, може да спестите 17,4%. Най-изгодният месец за полет в Италия е февруари – той е по-изгоден със 17%, в сравнение със средната годишна цена. Август е най-скъпият месец – средно с 30% по-високи са цените тогава..

Най-изгодната седмица на годината е третата седмица на януари, докато най-скъпата е седмицата на Коледа.

Полети на къси разстояния

За кратките полети най-добрият период на резервации е 9 седмици преди заминаването – пести се с 15%. Най-изгодният месец е ноември, особено третата седмица (-23,6%). Най-скъпият е август (+30%).

Полети на дълги разстояния

Най-много се пести, когато се резервира 4 месеца и половина преди заминаването. За предпочитане са пътуванията през май, за избягване са тези през август, когато билетите са най-скъпи.

Как да резервираме изгодно ваканционни къщи в Италия

Как да пътуваме изгодно в Италия