Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

Витербо е известен като Града на папите

За мнозина Витербо е Градът на етруските. Други го знаят пък предимно като Града на папите.
Намиращият се на 80 км.северно от Рим град е чудесна алтернатива за еднодневна екскурзия, ако сте във Вечния град.

Още повече, че тук се намират и Папските терми (Le Terme dei Papi), които са истинска наслада по всяко време на годината.

Мнозина обичат да се топят в тях и посред зима, когато навън са нулеви температури.
Навремето Витербо е бил познат с името Сурена, а после и с Туша, както е бил наричан от етруските, обитавали северните части на област Лацио.
Във Витербо се преплитат непрекъснато и накъдето и да се обърнете история, култура и изкуство.

В атмосферата витае нещо загадъчно и мистериозно, наследено от епохата на етруските.
Според историческите документи зоната на Витербо пада под властта на Рим и в VIII в. получава името Каструм Витерби.

През 773 г. се превръща в крепостен град благодарение на краля на Лонгобардите Дезидерио, който се опитва да завладее Рим.

Оттогава и Витербо става втората крепост на папите и започва да се нарича Градът на папите (La città dei Papi).
По време на дългите спорове и конфликти между Католическата църква и Римската империя Витербо се развива като свободен град. След това с помощта на франките става част от Папската държава.

През 1164 г. посредством намесата на Фридрих Барбароса Витербо става постоянно седалище на настроения против папата Паскуале III, който използва градските милиции за отпор срещу Рим на папите.
През 1172 г. Витербо процъфтява. Става един от най-проспериращите градове в Централна Италия със своите 60 000 жители, а също и един от най-важните градове в Европа.

Към 1207 г. Витербо е отцепен от Ватикана, тъй като се смята за седалище на папи еретици. След това Витербо е покорен от Рим.
През целия XIII в. Витербо се управлява от тираничните фамилии Гати и Де Вико и става седалище на папa Александър IV и на Урбан IV, който е избран за папа именно в града.

Във Витербо се избират след това и други папи, сред които Григорий IX, Йоан XXI, Никола III.
Витербо се свързва по онова време все с историята на папите. Едва през 1879 г. започва да се интегрира и в историята на Италия.
Какво да видим във Витербо
Центърът на града е изключително красив и много добре запазен. Повечето от сградите демонстрират и в момента античния си произход.
Със сигурност най-важната забележителност е Palazzo Papale, Папският дворец.

Това е структура от XIII в. с ложа в готически стил и с ослепителна панорама наоколо.

На практика това е второто седалище на папите извън Рим.
Катедралата „Сан Лоренцо“ е друг важен паметник в романски стил.
Сградата на кметството (Palazzo Comunale) от 1460 г. също е много красива и трябва задължително да се разгледа. В нея има много фрески в бароков стил.

Папските терми, Le Terme dei Papi

Ако сте във Витербо, не може да не се възползвате от насладата и релакса, които предлагат намиращите се там терми. Минералната вода в тях идва от извора Буликаме, а калта, която се използва с лечебни цели, се добива от малкото езеро Банячо.

Термите разполагат с огромен открит басейн от 2000 кв.м., захранван само с минерална вода. Той е чудесна алтернатива и за новогодишните вечери, когато също е отворен.

Прекрасна е и естествената пещера (La Grotta). Престоят в нея, по подобие на този в турска баня на температура от 58 градуса, тонизира тялото и кожата ви идеално,  докато горещите води се стичат по стените на пещерата.

Папските терми са били любимо място за релакс в миналото на много древноримски консули, а после и на всички папи, живеещи във Витербо, на Данте Алигиери и на Микеланджело.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Нинфа

Питиляно, тосканският Ерусалим

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

Какво да видим в Рим за 3 дни

Рим не е от градовете, които могат да “се разлистят” по диагонал и за 3 дни.

И от 20 г.да живеете тук, пак ще го откривате и преоткривате буквално всеки ден. В Рим красотата дебне отвсякъде и навсякъде.

Ако въпреки всичко разполагате само с 3 дни, и на всичкото отгоре идвате тук за първи път, ето един примерен план за вашата екскурзия.

ПЪРВИ ДЕН

Още сте свежи и пълни със сили и ентусиазъм да обикаляте и гледате – затова започнете от Ватикана и Ватиканските музеи.

Начална точка на вашия маршрут рано сутринта е  спирката Ottaviano-San Pietro на метро линия А.

Излишно е да напомняме, че е необходимо да сте с удобни обувки и прилично облечени (никакви голи гърбове или миниполи!), или пък в краен случай си носете голям шал, за да се покриете.

Насочете се директно към входа на базиликата “Сан Пиетро”. След като привършите визитата си и след като се насладите и на площада, поемете към входа на Ватиканските музеи.

Ако искате да си спестите опашката, може да си купите билетите онлайн, но това означава комисионна от 4 евро в повече. Музеят е мастодонтски – и да искате, не може да го разгледате подробно, така че подберете само някои зали.

Идете в пинакотеката (Pinacoteca), в музея Pio-Clementino, в галерията на географските карти, в стаите на Рафаело и за десерт – в Сикстинската капела, където са прелестните фрески на Микеланджело.

Като излезете, разходете се по Via della Conciliazione (Виа дела Кончилиационе), която отвежда от площад “Сан Пиетро” към Sant’Angelo (Сант Анджело), папската крепост, издигната през Средновековието върху останките на мавзолея на император Адриан.

На всяка цена вижте La Terrazza dell’Angelo, откъдето се открива красива панорама към града. Ако разполагате с Roma Pass, може да избегнете опашките за влизане в крепостта.

След това преминете по моста Sant’Angelo и се разходете на воля из живописните улички наоколо. Насочете се към Piazza Navona, смятан за най-един от най-красивите площади в света.

Ако искате да опитате хубаво кафе, на две крачки от площада е Piazza Sant’Eustacchio с едноименното кафене.

Върнете се на Навона, пресечете площада в посока на юг, към Corso Vittorio Emanuele и следвайте Via dei Baulari до  Campo dei Fiori, или Цветния площад.Там е прочутата статуя на Джордано Бруно. През деня тук се намира един от най-известните пазари, а вечер е кръстопът за всички, които искат да пият по чашка-две.

ВТОРИ ДЕН

Посветете втория си ден на Античен Рим. Препоръката е да започнете още от рано сутринта, въоръжени с бутилки вода, които може да си пълните винаги от фонтаните и чешмите из града – водата от тях е чиста!

И за Колизея (Colosseo) билетите могат да се купят онлайн, ако не ви се чака по опашки.

Съвсем до Колизея е Arco di Costantino. След това идва ред на Римския Форум   (Foro Romano), който се намира вляво.

Става въпрос за огромен археологически комплекс, който включва форумите, изградени от различни императори между 42 и 112 г.пр.Хр.

Може да се насладите на Фори Империали и от Via Alessandrina до величествената Colonna di Traiano.

Идва ред и на едно малко, но живописно кварталче съвсем до Римския Форум, където е пълно с весели и оживени заведения – Monti.

От Fori Imperiali поемете към Via Cavour и още в началото й се спуснете по Via dei Serpenti.

След като хапнете и пийнете, насочете се към Piazza Venezia и Vittoriano. Роденият през 1885 г. монумент в чест на Обединението на Италия днес е посветен на Незнайния войн.

Изкачете се най-горе с остъкления асансьор, който се намира отстрани – панорамата е великолепна.

Ако краката ви все още държат, трябва да завършите задължителната програма с Капитолийския хълм, където са кметството, Капитолийските музеи (най-старите обществени музеи в света) и площадът на Микеланджело. Хълмът се  намира встрани вдясно на Пиаца Венеция.ТРЕТИ ДЕН

Може да започнете от Испанския площад (Piazza di Spagna), където е и прочутото стълбище, което води до Trinita dei Monti и в чието подножие е известният фонтан La Barcaccia.

Пред площада се намират улиците с едни от най-луксозните бутици – тук е и Via dei Condotti. Разходете се и подишайте от атмосферата им, след което се насочете към Via del Corso, централната улица, която е нещо като гръбнак на центъра.

От нея се стига лесно до Fontana di Trevi, най-големият и най-красивият римски фонтан.

Следваща стъпка в маршрута ви може да бъде Пантеонът – заедно с Колизея това е един от най-важните символи на Рим – той може да се посещава безплатно.Може да завършите с разходка из колоритния стар римски  квартал Трастевере, където е пълно със заведения за всеки джоб.

До него се стига с трамвай 8 от площад “Венеция”.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим безплатно в Рим

На шопинг в Рим

От летище Фиумичино до Рим

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Започнете визитата си във Ватикана от купола на “Свети Петър” 

Първа част

Базиликата “Свети Петър” е задължителното място, което всеки турист вижда още при първото си посещение в Рим и Ватикана.

Какво по-добро нещо от това, да видиш Рим от птичи поглед, изкачвайки  купола на катедралата?

Посещението на Вечния град може да започне именно от величествения купол, откъдето с поглед може да прегърнете града.

Как да стане това? Наредете се на опашка от дясната страна на базиликата.

Може да посетите купола отвътре и отвън всеки ден от 8 до 17 часа, а в периода 1 април – 30 септември – и до 18 часа. Билетът струва 10 евро, ако използвате асансьора (после обаче ще трябва да изкачите и други 320 стъпала).

Ако искате да изкачите всичките 551 стъпала пеша, то тогава ще платите само 8 евро за билет. За да стигнете до горе, ще минете по стълбището, известно като Охлюва на Свети Андреа.

Изкачването ще ви дари с уникално преживяване. Особено емоционално е, ако това стане по залез слънце – тогава цветовете на панорамата са неповторими.

Куполът на “Свети Петър” е проектиран от Микеланджело и е висок 136 м. От тази височина може без проблеми да разгледате Рим на 360 градуса. Погледът ви стига до близките селища Кастели Романи и до морето.

Над купола Микеланджело работи до смъртта си през  1564 г. В сравнение с оригиналния проект, куполът има по-извисен силует. Това е най-големият купол в Рим, който римляните наричат Куполоне (голям купол). Диаметърът му е 42 м.

Смята се,че Микеланджело е авторът на купола, въпреки че през 1546 г. той продължава вече започнатата работа по него от други архитекти – Браманте, Рафаело, Антонио да Сангало младши.

Именно Микеланджело обаче внася важни изменения в първоначалния проект, заради които куполът придобива настоящия си вид.

Куполът е окончателно завършен през 1590 г, след като на него е положен и последният камък – там е изписано името на папа Сикст V. Така е изграден и най-горният пръстен на купола, който поддържа фенера.

След смъртта на Микеланджело куполът е завършен от Джакомо дела Порта и от асистента му Доменико Фонтана. Те са натоварени със задачата за това от папата.

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Рим от птичи поглед

Бурано, шареният остров на Венеция

9 непознати факта за Матера

Вижте Рим от купола на базиликата San Pietro

СНИМКИ НА ЕМИЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Да погледаш и огледаш Вечния град от купола на базиликата “Свети Петър” (San Pietro) си е неописуемо преживяване, което трябва да се изпита на всяка цена от туриста, идващ в Рим за първи път.

Погледнат отдолу, куполът на “Сан Пиетро” е величествен и прелестен – изглежда така, сякаш под неговата власт е все още всичко останало, което се намира в Рим.

Изкачването на 537-те стъпала си е истинско изпитание и във физически, и в емоционален аспект. Веднъж достигнали върха обаче, изпитвате наслада – пред вас се открива великолепна панорама на 360 градуса.

Куполът на базиликата е не само творба на изкуството в най-висшите му измерения, но и символ на Римската църква, която привлича милиони туристи от цял свят. От архитектурна гледна точка куполът е изражение на преминаването на ренесансовите форми към барока.

Куполът е проектиран от Микеланджело Буонароти  в края на 1546 г., по времето на понтификата на папа Павел III (1534-1549).

Проектът за него обаче е спрян след смъртта на художника през 1564 г.- тогава куполът е изграден до височината на пръстена си.

Работата по изграждането е възобновена при папа Сикст V от Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана.

Тя започва през 1588 г. и ангажира 800 работници, които работят непрекъснато. След 22 месеца неспирен труд през лятото на 1590 г. куполът най-после е окончателно завършен.

Събитието се отпразнува, както подобава – със специална служба и със заря.

При понтификата на Климент VIII куполът е покрит с оловни листове.

На 18 ноември 1593 г. на върха е издигната и голямата сфера (топка) от позлатен бронз, върху която се намира кръст, дело на Себастиано Ториджани.

В сравнение с оригиналния проект на Микеланджело, куполът има малко по-висока от овалната форма. Куполът тежи общо 14 000 тона.

Външната височина е 133,3 м. (ако се смята от улицата до върха на кръста). Вътрешната  височина е 117 м.

Външният  диаметър на купола е 58,90 м., а вътрешният – 41,50 м.

Визитата на купола е възможна всеки ден от 8 до 18 часа в периода април-септември и от 7 до 17 часа в периода октомври – март.

Изкачването най-отгоре не се препоръчва на хора, които страдат от клаустрофобия или виене на свят, както и на тези с двигателни проблеми.

Какво да видим гратис в Рим

Как да пътуваме изгодно в Италия

Площадът на Микеланджело