Archivi tag: ресторанти в рим

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

tras2Ако идвате за пръв път в Рим, със сигурност кварталът “Трастевере”, на две крачки от центъра, трябва да бъде част от маршрута ви.

Trans Tiberim, или през Тибър,  откъдето произлиза името “Трастевере”,  е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. В действителност това е точно така – “Трастевере” е мястото, в което са снимали филми от Бернардо Бертолучи до Нани Морети.

tras10

Сигурно няма по-интернационален квартал в Рим от “Трастевере”. Той е най-предпочитаният за разходки и вечери и от туристите, и от онези чужденци, които избират да живеят в Рим за пръв път.

Като място за живеене обаче едва ли бихте издържали в квартала повече от година, колкото и да са чаровни къщите, улиците и площадите му.  Постоянната глъчка и потокът от веселящи се тълпи тук е ежедневие, така че да спиш спокойно е невъзможна мисия.

tras3

“Трастевере”  е един от най-старите, а в миналото – и един от най-бедните квартали на Рим. Тук е живеело простолюдието. Тук все още е възможно да видите много от едновремешните занаятчийски работилници и дюкяни, а между много от кооперациите- опънатото шарено пране на обитателите.

tras9Да, всичко изглежда както в едновремешния народен  квартал. Но не се заблуждавайте – днес това е една от най-скъпите зони в Рим. Изглеждащите стари и с олющени стени къщи отвътре са идеално реставрирани. Наемите им не са за всички джобове.

tras6

Разхождайки се и денем, и нощем, когато тук тупти от живот,  може да се опиете от колорит и красота буквално на всеки ъгъл. Ако искате да се веселите в кръчма или в бар пред чаша бира или вино, изборът е извънредно труден заради морето от заведения. Ако искате типична римска кухня – да, пак сте избрали правилния квартал, за да я опитате.

tras8

За да направите това по най-добрия начин обаче просто избегнете ресторантите с карирани покривки на най-оживените улички и площадчета, които фигурират във всички пътеводители.

Разходете се по на пръв поглед пусти и тесни улички – там ще откриете много ресторантчета, в които ще ви нагостят като римляни, а не като туристи. Изберете си от менюто нещо от типичната римска кухня – спагети качо е пепе, букатини ал’аматричана, ригатони кон ла паята, спагети ала карбонара, пенне ал’арабята. Разбира се, виното също трябва да бъде от Лацио – Фраскати, Албано, Велетри…

tras13

А какво да видите в квартала? Обходете го надлъж, нашир и на зиг-заг, разхождайки се без посока и без план.

Чаровни са площад “Санта Мария ин Трастевере” и базиликата “Санта Мария”, която е едно от средновековните бижута на Рим.  В центъра на площада пък се намира най-старият фонтан на Рим.

tras1Прекрасна е и Пиаца Трилуса – тук нощем е пълно и с римляни, и с туристи. Отсреща се намира и най-обичаният от киноманите мост – Понте Систо, от който се открива спираща дъха гледка.

tras12

Красиви в “Трастевере” са и Виколо дел Чинкуе, Виа дела Скала, Виколо дел Моро, Виколо дел Болоня – навсякъде се чувства ароматът на квартала.

 

tras11

 

 

 

tras7

ФЕНЕРЪТ НА ФУКСАС

От стъкления фенер на Фуксас Рим изглежда като плаващ сред облаци

Ако погледнете Рим отвисоко, например от терасата “Пинчо” в парка “Вила Боргезе” (Villa Borghese) , или пък от покрива на някой хотел, няма начин да не забележите този стъклен похлупак с неправилна овална форма до Виа дел Корсо (Via del Corso).

На пръв поглед той изглежда не на място в пейзажа на историческия център. Футуристичният дизайн на приличащата на стъклен облак структура е повод за доста полемики и до днес – трябва ли или не модерна архитектура да се омесва с вековни сгради? В центъра на Рим е забранен открай време строежът на каквото и да било.

И въпреки това, когато се изкачите на четвъртия етаж на Виа Томачели 157 (Via Tomacelli 157) в сърцето на Рим и го погледнете през приказната призма от стъкло и стомана, ахвате.

Ла Лантерна (La Lanterna), Фенерът на Рим, е място за организиране на ексклузивни събития, конференции, концерти, фотосесии. От терасата около стъклената структура се вижда купола на базиликата “Дей Санти Амброджо е Карло”. Разбира се, центърът на Рим е в краката ви с цялото си великолепие.

Осветена отвътре, структурата на световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас изглежда като огледална лампа с неправилна форма. Пречупващите се в различните й елементи светлина и облаци  създават игра от лъчи и отражения.

Лампата на Фуксас е създадена от 1000 стъклени триъгълници, които покриват площ от 1200 кв.м. Те са свързани помежду си чрез 1000 стоманени възли.

 

ВИЖ ОЩЕ

Колоритният квартал “Трастевере”

Гениалният Микеланджело

Имението на папата

Шопинг в Рим

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

BULGARI – ОТ БАЛКАНИТЕ ДО ИТАЛИЯ

Как “Булгари” завладя Италия и света

Със сигурност “Булгари” е най-престижната бижутерска марка в света днес. За да стигне до върховете на лукса, тя тръгва от Балканите.

Как става така, че се превръща в символ на Made in Italy по света онова малко магазинче, което гръкът Сотириус отваря в центъра на Рим през 80-те години на XIX век?

И днес, когато вече не е фамилна фирма, а е част от империята за лукс LVMH, “Булгари” остава вярна на традициите си да бъде в крак с всички новости в своята сфера, запазвайки историята си.

Чар и елегантност, и най-вече типичният италиански стил, са нещата, които я отличават от всички останали бижутерски марки по света.

Кой е Сотирио, както се нарича на италиански Сотириус? Това е млад бижутер, който емигрира в Италия от Епир, Гърция, в търсене на късмета си.  Това става през 1880 г., когато Сотирио е едва 23-годишен.

Той е роден в Парамития, Северозападна Гърция и произлиза от семейство с влашки корени. Това са овчари номади, но и умели търговци и занаятчии, специализирани най-вече в обработването на металите.

Другите им умения се простират във владеенето на няколко езика, благодарение на което общуват с останалите търговци в Европа.

През 1877 г., по време на Руско-турската война, Сотирио и много други власи напускат Парамития и се приютяват на остров Корфу. Оттам Сотирио се отправя с кораб към Италия.

Първият етап е Неапол. След неуспешен опит да започне нов живот младият Сотирио заедно с македонския златар Деметрио Кремос отваря през 1884 г. първото си дюкянче в Рим на Виа Систина – по онова време това е една от най-оживените улици в центъра на града, посещавана най-вече от чужденци.

Именно те са и хората, които му носят успех. Сребърните предмети и бижута, изработени от Сотирио, се харесват много на английските туристи, както и на прииждащите от Северна Европа чужденци.

Сотирио отваря и нови магазини в Рим, но след това и в Неапол, Соренто, Сан Ремо,  Сен Мориц в Швейцария, където гъмжи от богати туристи. Това са все градове, свързани с жп линии.

Сотирио забогатява. Отваря магазин на Виа Кондоти 10 в Рим, в който продава и антикварни предмети, както и ценни предмети от старо сребро и бижута. По този начин се опитва да отговори на търсенето на изисканите си клиенти.

Синовете на Сотирио -Костантин и Джорджо, започват още от малки да заработват в семейната фирма.

През 1908 г. Джорджо отива за пръв път в Париж, до където баща му обикновено пътува, за да закупи стока за клиентите си. По онова време френската столица е център на висшата бижутерия.

Връщайки се в Италия, Джорджо се опитва да убеди баща си да се концентрира предимно в бижутерията.

Фамилията започва да се доверява за изработката на бижутата си на римската лаборатория на младия златар Убалдо Крешенци, с когото започва сътрудничество.

През 1934 г. братята Костантино и Джорджо Булгари поставят началото на съвсем обновения си магазин на Виа Кондоти 10 в Рим. Именно снимката на техния магазин илюстрира понятието “магазин” в италианската енциклопедия “Трекани”.

По онова време Рим се смята за града на трите “кралски двора” – на папата, на Савоите и на Мусолини.

Сред клиентите на “Булгари” са все богати търговци, индустриалци, политици , аристократи, международни знаменитости. Сред тях е и богатата американска наследница Дороти Тейлър, омъжена за граф Дентиче ди Фрасо. Тя проправя и пътя на “Булгари” в Холивуд.

През декември 1939 г., малко преди да напусне Рим, графинята купува скъпа огърлица.

Подобно на нея, и други богаташи се снабдяват със скъпи украшения като средство за инвестиране на спестяванията си. Предимството им е, че не губят от стойността си с течение на времето, а освен това са лесни за пренасяне при пътуванията, както и за укриване при турболентни събития от рода на войните.

През 60-те години на миналия век компанията “Булгари” успява да закупи едни от най-стойностните скъпоценни камъни и бижута, идващи от Индия.

По онова време извоювалата независимост от колониалния режим нова  Индийска република отваря съкровищниците на дворците си, където се намират ценности, идващи от международната търговия.

През 1972 г., или година след отварянето на първия си магазин в Ню Йорк, “Булгари” отдава чест на Съединените щати чрез създаването на колекция бижута, пресъздаваща цветовете на американското знаме.

Така славата на марката достига нови висоти. Клиентки на бижутерската марка стават младите, модерни и активни жени, които са способни да си  купуват сами нещата, които желаят. По този начин те “съобщават” на света за високия си социален и професионален статус.

Бижутата на “Булгари” красят американките не само на елегантни галавечери, а и с по-семпли модели и през работния им ден.

(Снимките са от изложбата на исторически бижута на “Булгари” в римските Кастел Сант’Анджело и Палацо Венеция, отворена до 3 ноември 2019 г.)

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Венеция нискотарифно

Популония – пристанището на етруските

Елба – зеленият остров

 

 

ДЕСЕТ НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА КОЛИЗЕЯ

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

 

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

 

5 ТОП ТЕРАСИ В РИМ

Вижте Рим отвисоко в целия му блясък – ето кои са най-хубавите тераси с ресторанти 

1. Ресторант La Pergola

panor3

Той се намира на последния етаж на петзвездния Rome Cavalieri, гледа към Рим от възможно най-високата му част, тъй като е разположен на хълма Monte Mario. Освен с райска панорама, ресторантът може да се похвали и като един от най-добрите в Италия. Единствен в Рим има три звезди от Michelin. В избата си разполага с 60 000 бутилки от най-качественото вино, за което някой може да мечтае. В менюто си предлага 29 вида вода. Разбира се, тук и цените са топ!

2. Ресторант Giuda ballerino!

panor2

Той се намира на терасата на петзвездния хотел Bernini Bristol в центъра – на Piazza Barberini. Отскоро неговата кухня се дирижира от известния шеф готвач Андреа Фуско, носител на многобройни награди в Италия.

3. Ресторант Imagò

imago1

Той се намира на шестия етаж на петзвездния хотел Hassler, който е разположен над стълбите на Piazza di Spagna (Испанския площад). Това е ресторант мечта за хора с бездънни портфейли. Гледката към Вечния град обаче е магическа – виждат се като върху една човешка длан всички основни забележителности в центъра. Ресторантът разполага с една звезда на Michelin. Тук се хранят много от холивудските звезди, гости на ексклузивния хотел.
4. Roof Garden Restaurant Forum

forum1

Това е ресторантът на последния етаж на четиризвездния  “Форум”. Хотелът се намира до Foro Romano (Via Tor dé Conti 25- 30). От терасата се открива великолепна панорама към античен Рим. Ако не искате да обядвате или вечеряте, може да пиете аперитив в American Bar на хотела, за да съзерцавате Римския Форум отвисоко.

5. Zest Bar и ресторант Sette

zest1

Тe се намират на терасата на хотел Radisson Blu (Via Filippo Turati 171). От покрива на хотела, разположен до Централната гара Termini, може да се наблюдават от птичи поглед коловозите и отпътуването на влаковете. Терасата е прекрасна за вечеря или аперитиви около басейна.

ГРАДИНАТА НА НИНФА

ninfa000

IL GIARDINO DI NINFA е оазис от цветове и аромати

Някои наричат Градината на Нинфа (Il Giardino di Ninfa) най-романтичната градина в света, други я сравняват със средновековен Помпей, трети пък казват, че е триумфът на парка в английски стил.
Разхождайки се из намиращата се на 60 км южно от Рим до град Латина градина, човек се пита непрекъснато докъде стига естествената прелест и къде точно започва човешката намеса. В осемте хектара на Нинфа природата е надминала себе си, но и човекът не ѝ е останал длъжен. Тук няма нищо случайно. Всеки цвят, тоналност, цвете, храст, дърво или ручей, колкото и да изглеждат хаотични и разпръснати, са много точно изчислени и комбинирани на местата си.
Тук става въпрос за контролиран безпорядък, в който природа и човек вървят непрекъснато ръка за ръка, без ни най-малко да предположите за това.
В уникалната градина има и извори, и ручеи, и средновековни руини, останали от съществуващото навремето селище Нинфа. Тук изкуство и природа съжителстват буквално във всеки стрък и дори бурен – те са съчетани помежду си от човешката ръка по такъв начин, че да бъдат в хармония през всеки сезон и при всяка смяна на цветовете.

ninfa44
Една от особеностите на градината в английски стил, спазена и тук, е, че в нея не се следват геометрични правила и симетрии. Растителността следва единствено естествения си ход и модел, рисувайки собствени фигури и създавайки игра от светлини и сенки, в които фантазията и въображението се леят на воля.
Култивираните от човека растения се вписват сред тези, родени спонтанно в природата. Всичко това е част от хармонията от извори и рекички, под които също прозират зелени градини.
Цветовете им са нереално ярки – на моменти обработените с фотошоп снимки от списания изглеждат само като евтини реклами.
Открай време Градината на Нинфа е вдъхновение за поети и художници. Намиращият се в подножието на Монти Лепини (Лепинските възвишения- Monti Lepini) парк е бил извор на вдъхновение за Вирджиния Улф, Труман Капоти и Алберто Моравия.

ninfa0
Как точно се ражда този райски кът?
Античното градче Нинфа, сред чиито руини днес се намира градината, е било като ябълка на раздора между различни знатни фамилии. Няколко пъти разрушаван, а после реконструиран, градът е купен през 1298 г. от фамилията Каетани. В продължение на 100 г. след това обаче тя води непрекъснати битки за него с фамилията Борджия. В края на XIV в. Нинфа запада и заради маларията, поразила населението. Едва в края на XIX в. фамилията Каетани се заема с облагородяване на терена и с пресушаване на блатата. Успоредно с това започва и да реставрира руините, да засажда кипариси, букове и какви ли не още дървесни видове. Най-различни видове рози разкрасяват пейзажа, който придобива все по-романтичен вид. Джелазио Каетани е човекът, който през 1920 г. се превръща в мотора на операцията по реставрирането на терена. Негова помощничка е майка му – англичанката Ада Уилбрахам, смятана за главен градинар на Нинфа.

ninfa66
След това пък с красотата на градината се заема снаха ѝ, американката Маргерит Шапин, а после и дъщеря ѝ Лелиа Каетани. Именно благодарение на тях градината придобива настоящия си чар, в който властват спонтанността, неформалността и липсата на геометрия. След смъртта на Лелиа през 1977 г. градината преминава в ръцете на фондация, която и в момента се грижи за нея.
Днес Градината на Нинфа е колоритен оазис, в който можете да се насладите и на замък, и на руини, и на мостчета, и на реки, и на камбанарии. Към всичко това се прибавят и над 1300 ботанически вида.
Посещенията са най-приятни през април и май, когато градината омайва със заря от цветове.
Градината е отворена за туристи само в определени дни от всеки месец, които могат да се видят на сайта на фондацията, грижеща се за нея –fondazionecaetani.org.
Визитите са възможни само в групи под ръководството на екскурзовод. След едночасовата разходка из парка посетителите са длъжни да го напуснат веднага.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“.

 

Топ панорами на Древен Рим

Как да видим Милано за 2 дни

Какво да не правим в Италия