Вижте коя е пряката наследничка на най-красивата дама от Ренесанса и муза на Ботичели Симонета Катанео

Симонета Санкристофоро Катанео е 26-годишно момиче от Генуа, което днес работи в престижна италианска галерия за изкуство в центъра на Лондон. Малцина от клиентите на галерията обаче знаят коя всъщност е красивата и изящна като статуетка Симонета.

Тя е пряката наследница на родената през  XV век в Генуа Симонета Катанео – музата на художника Сандро Ботичели.

Със сигурност лицето на “онази” Симонета, увековечено в шедьоври като “Пролет” и “Раждането на Венера”, е един от най-популярните образи на жена от Ренесанса въобще. Мнозина смятат музата на Ботичели за най-красивата дама на Ренесанса  и за първия секссимвол в изкуството.

Въпреки популярността си в цял свят, навремето картината “Раждането на Венера” не е била известна. Тя предизвиква всеобща възхита едва през 1815 г., когато е изложена в галерията “Уфици” във Флоренция, където се пази и днес.

И прапраправнучката на Симонета Катанео, която носи същото име,  е родена в Генуа. Тя завършва мениджмънт на изкуството в Милано, но веднага след това заминава за Лондон. Кариерата й в изкуството започва чрез стаж в аукционната къща Christie’s в секцията за импресионизъм и модерно изкуство.

После Симонета отива на стаж в конкурента – аукционната къща Sotheby’s. Следващата стъпка е в световноизвестната галерия Gagosian, където опознава сферата на изкуството от друг ъгъл. Чак след това започва работа в италианската галерия Ronchini, която се намира в центъра на Лондон. Както разказва за Sofiarim.com самата Симонета, английският пазар на изкуството е много по-интернационален от италианския, така че засега предпочита за кариерата си  Лондон.

Според Симонета за пръв път в детството си научава коя е от баба си, която  й подарява репродукция на картината “Пролет” на Ботичели.

“Разказа ми как момичето в дясната част на творбата, което изобразява пролетта и е облечено в рокля на цветя, е наша предшественичка. Каза ми, че е била муза на Ботичели и е била една от най-известните дами през XV век.”

Днешната Симонета завършва  класически колеж. Още  в средното училище започва да се задълбочава в историята на всичките картини, на които е изобразена Симонета Катанео.

“Разбира се, най-известната творба е “Раждането на Венера”. Много е важно да се подчертае обаче, че навремето Симонета е дала лицето си за Венера, но не е позирала за тялото й. Да позираш гола тогава е било равносилно на скандал.”

Въпреки известната си прабаба Симонета е ходила да я види в “Уфици”, където е картината на Ботичели, само два пъти.

“Разбира се, вълнувам се много, когато гледам картините със Симонета Катанео, защото си мисля как и аз нося нещо от нея.”

Но коя всъщност е музата на Ботичели – Симонета Катанео?

Тя произхожда от знатна фамилия от Генуа и се омъжва през 1468 г. за Марко Веспучи, братовчед на Америго Веспучи.

Америго, син на флорентински нотариус, се мести в Генуа, където се жени, но няма деца. След като се запознава с жената на братовчед си, остава поразен от красотата й. Америго Веспучи обаче съвсем не е единственият, чието сърце гори от любов по прекрасната съпруга на братовчед му.

След като се мести да живее във Флоренция със съпруга си Марко Веспучи, Симонета поразява сърцето и на Джулиано де Медичи.

Докато брат му Лоренцо Великолепни е ангажиран да управлява Флоренция, Джулиано е зает най-вече с конни надбягвания и опитва всячески да спечели възхищението и сърцето на Симонета. След една от победите си дори излага надпис “Несравнимата” за възлюбената си.

Симонета обаче е най-вече музата на гения Ботичели, който също пламти от платоническа любов по нея. Именно Симонета е богинята на цветята Флора в прочутата му картина “Пролет”.
Лицето на Симонета е и това на Венера в “Раждането на Венера”” – картина, поръчана от Джулиано де Медичи. Симонета дава лицето си и на многобройни мадони в картините на Ботичели. Одухотвореният от красотата художник я изобразява и в няколко портрета.

Симонета умира едва на 23 г. от туберкулоза и е погребана във фамилната капела на Веспучи в църквата “Онисанти” във Флоренция. Ботичели сам пожелава да бъде погребан по-късно в краката й.