Archivi tag: италианците

ИТАЛИАНЕЦ НА ЗЕЛЕНО – ЩО Е ТО?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

 

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

 

АСКОЛИ ПИЧЕНО – ПЕРЛАТА НА МАРКЕ

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

 

 

ТИХ РИМ Е ГОЛЯМА ПРЕЛЕСТ

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

 

 

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

Защо италианците винаги се отличават от останалите?

“Най-забележителното за нас е,  че винаги ни забелязват. Не всеки път по най-добрия случай и мотиви, но винаги и навсякъде”, казва публицистът Антонио Полито.

Така е – почти невъзможно е да сме виждали някъде някога италианец, който да не се отличил, откроил, различил от останалите националности отдалече и отблизо.Където и  по света  да видите група чужденци, ще познаете веднага кой от тях е италианецът. Не е необходимо дори да се чудите.

Може да звучи банално и общо, но си е истина – в чужбина италианците винаги са най-шумните, най-бъбривите, най-големите кавгаджии, но и най-добре облечените, най-хубавите, най-стилните.

Не обичат да чакат дисциплинирано на опашки и често се опитват да хитруват, изпреварвайки другите.  Не обичат да ги “минавате”, така че очаквайте от италианеца да се пазари и до последната стотинка за сметката, независимо за какви пари става въпрос.

Италианецът обича да се весели. Да, той работи много, когато трябва да се работи. Но пък и умее да се  забавлява  “до дупка”.

Много често италианците, посетили България, питат защо сме тъжни.  Не винаги на Ботуша ще видите весели италианци. Напротив, вървейки по улиците, може и изобщо да не забележите такива. Но пък ще видите хора, които все се горещят,  бързат, спорят, викат, ръкомахат – или с други думи, едни пълни със страсти хора.

Стане ли въпрос за развлечение обаче, италианецът е цар. Той умее да се наслаждава на живота както никой друг. Италия е страната на големия купон и на голямата красота.

Неслучайно и всичко най-хубаво в света, свързано с удоволствие, чревоугодничество и наслада, е все италианско –  не става въпрос само за пица, паста, джелато (сладолед), вино,  еспресо. Да вземем за пример модата, спортните коли, курортите…

В Италия прелестта е навсякъде. Тя ти се набива на очи дори в периоди като сегашния, когато Рим  се задъхва от боклук и миризми, пред които дори Калкута изглежда чист и спретнат град.

Вървейки по тротоарите на Рим,  може да се спънете обаче не само в торби с боклуци или в изкъртени павета, а и заради унеса си по някое чудновато ъгълче на сграда със статуя,  зяпайки орнамент на покрив или пък прелестна веранда. За паметниците на изкуството пък дори не си струва да говорим.

В Италия има всичко възможно, което може да ви хрумне. Разбира се, Рим е квинтесенцията.

Тръгвайки от пункт А, за да стигнете до пункт Б, който се намира само на километър разстояние, е все едно че за 15 минути време разгръщате цялата човешка история.

Живеейки в центъра на Рим, всеки път, когато отивам до фитнес центъра например, минавам пътьом покрай руини от Древен Рим, след това подминавам средновековна сграда, бароково “палацо”, фонтан на Рутели, “киостро” ( вътрешният двор на манастир) на Микеланджело,  забързвам крачка пред църква със статуя на Бернини, а на 300 м.от нея е галерия с картини на Караваджо и Рафаело. Стигам до фитнеса, който е до галерия за модерно изкуство. На 200 м.от нея пък е резиденцията, обитавана навремето от Мусолини. Всичко това  – за 15 минути пеша.

Не е за учудване, че е трудно да удивиш с каквото и да било римлянина, който от дете минава всеки ден покрай шедьоври така, както останалите хора по света минават покрай автобусни спирки.

Може да се каже, че италианците са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…

Но това е само малка част от италианския гений.

Разбира се, Италия е страната и на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Вила д’Есте

Орвието, бисерът на Умбрия

Вила Торлония

 

 

 

7 СУЕВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА В ИТАЛИЯ

%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%beКакво се прави за късмет в Италия на Нова година?

В новогодишната нощ изпращаме старата и посрещаме новата година с надежда тя да бъде по-добра.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc3

Ето кои са нещата за късмет, които правят на Нова година много от италианците, известни със суеверието си. Ако искате още повече здраве, любов, пари и щастие, пробвайте и вие.%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b3%d1%83%d1%82%d0%b01. Яжте леща за повече пари

Това е антична традиция, датира още от времето на древните римляни. Те си пълнели раниците с леща – тя символизирала монетите, които искали да спечелят през Новата година.%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc4

2. Яжте сушени плодове и ядки

В Италия се ядат сушени плодове и ядки по време на новогодишната томбола, но вие може да ги ядете по всяко време – те са символ на просперитет. Италианците ядат 7 различни вида – лешници, орехи, фъстъци, бадеми, фурми, сушени смокини, стафиди.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d1%8f2

3. Вдигнете новогодишен тост

В никакъв случай не може да го пропуснете. В полунощ тостът се вдига с шампанско или друго пенливо вино – изхвърчането на тапата при отварянето на бутилката ще отнесе надалече лошите неща, а с наздравицата ще дойдат само хубави неща.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%b2%d0%be%d0%bd%d0%b0

4. Изхвърлете навън стари чинии

Изхвърлянето в полунощ през прозореца на стари вещи, най-вече чинии, е символичен акт, с който неприятните неща се оставят в миналото.%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bc

5. Яжте грозде

Помнете, че точно в полунощ, още преди да е свършило отброяването на 12 часа, трябва да изядете 12 гроздови зърна. Те са символ на плодородие и богатство. Докато ги ядете, трябва да си намислите три желания.%d1%80%d0%b8%d0%bc1

6. Облечете нещо червено

Червеният цвят е за късмет, затова носете някакъв червен елемент в облеклото си. В англосаксонските страни хората дори носят червени гащи, за да се защитят от проклятията на вещиците, насочени към интимните човешки части.%d1%80%d0%b8%d0%bc3

7. Носете нещо ново по себе си

Сутринта на 1 януари трябва да сте облечени с нещо ново – по този начин ще прогоните лошия късмет от себе си.%d1%80%d0%b8%d0%bc2

 

Снимките са от коледен Рим

 

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Рим за 3 дни

Маргута, улицата на Фелини

Умиращият град

 

КАК ДА ВЪЗПРИЕМАТЕ ИТАЛИАНЕЦА – I

%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1Какво не трябва да очаквате от жителите на Ботуша
1. Италианците имат много повече положителни качества, отколкото дефекти, и със сигурност никога няма да ви е скучно да общувате с тях. Едно от първите правила обаче, което е полезно да знае всеки, който стъпи на Апенините, се състои в местната поговорка Qui lo dico e qui lo nego, или “Тук го казвам и тук го отричам”.

Никога и в никоя сфера не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия.

Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички области. Само един от всеки трима италианци според проучване изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е “грехът”, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.mercatitraiano7

2.  В италианския език съществува думата “не”, но това е само на теория. Иначе в ежедневието никой никога няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат “да”, това означава със сигурност “може би”. Ако чуете “може би”, това е равносилно 100% на “не”.

3. За разлика от всички останали езици в италианския има два израза, с които
може да се каже “обичам те”. По първия начин, който е повсеместно разпространен – Ti voglio bene (ти вольо бене), ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.piazzasignoria1

Ако някой наистина ви обича или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото “Тук го казвам и тук го отричам”), ще употреби израза Тi amo. В тон със скъперническото отношение към този израз са и изневерите в семейството, които са един от националните спортове в Италия.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

(Виж втора част)

ИТАЛИАНEЦЪТ ПРЕДПОЧИТА ЧУЖДЕНКАТА?

obuvkiitalianski

Защо все повече италианци предпочитат чужденките, особено източноевропейките? Ето 7 неща, които не понасят у италианките

Мнозина смятат, че източноевропейките са много по-лесни трофеи от италианките за мачото на Апенините, който е уморен от капризите на сънародничките си.

От една страна, по този начин чужденките подхранват егото на италианеца, нарцисист по натура, на когото му е писнало от вечно придирчивите италиански жени.

От друга страна пък източноевропейката изглежда много по-склонна да зареже личния живот и кариерата си и да се отдаде на семейството с италиански мъж.

Дали обаче само с това се обяснява бумът на смесени бракове на Апенините? Според Eurispes докато броят на браковете между италиански граждани непрекъснато намалява  (33 на сто спад в периода 1996 – 2012 г.), за същия период броят на смесените бракове се е удвоил. Очаква се до края на  2015 г.  да достигне 28 000 и в повечето случаи става въпрос за жених от Ботуша и булка от чужбина.

Чарът и физическата красота на източноевропейката, която е най-предпочитаната чужденка за съпруга в Италия, се противопоставя на все по-увеличаващите се капризи на италианката.

Ето с какво дразни мъжа  италианската жена според някои италиански блогове.

  1. Изглежда вечно отегчена. Дори когато е на публично място с приятеля или съпруга си,  няма да пропусне да съобщи на всеослушание “колко е скучно това място” и да запали цигара от отегчение.
  2. Мисли си винаги, че искаш да я сваляш и че се пробваш с нея. За това обаче вина има и специфичната италианска ситуация – ако в чужбина приятелството между мъж и жена е нещо нормално, в Италия винаги не на място се намесва факторът ерос.  А да не говорим за ревността, типична за Ботуша – невъзможно е да се сприятелиш с момиче, ако гаджето й не одобрява.
  3. Вечно придиря как точно се обличаш. Италианките отдават изключително значение и на най-малкия детайл във външния вид. Важни са не само дрехите и бельото, а и всеки аксесоар. Това, което не разбират,  е факта, че мъжът все пак е пълнолетен и желае да се облича както той си иска. В крайна сметка мнозина се примиряват с изискванията на партньорките си, за  да избегнат дълги дискусии.
  4. Фиксирана е с правилата в италианската кухня. Според жената всичко трябва да е точно така, както се прави в Италия – никакво пилешко месо с пастата, никакъв пармезан при рибните ястия и др. Всяко престъпване на правилото е силен дразнител.
  5. Никога не си мълчи. Със сигурност за италианската жена не важи правилото, че мълчанието е злато, защото винаги и за всичко трябва да каже как точно да се направи. В много случаи не става въпрос изобщо за практични разрешения, а за отегчително дълбаене и в най-дребните и незначителни детайли.
  6. Изключително е ревнива. Дори на пръв поглед най-тихата и уравновесена жена се превръща в истерична тигрица, когато си мисли, че й изневерявате. Няма значение дали това наистина е така. В случая тя се ръководи най-вече от предчувствията си и може да бъдете осъден на базата на тях.
  7. Царица е на кавгите. Италианката  обича да дискутира ожесточено. Избягвайте да й отговаряте, така ще си спестите горещи полемики, от които със сигурност ще излезете окървавен.

Всеки ден новини за Италия, италианците, пътешествия и гурме в www.sofiarim.com

ИТАЛИАНЕЦЪТ НЕ МИЕ ЧИНИИ

НАЙ-ТЪНКИЯТ БЛОК В РИМ

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИАНЕЦА

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИАНЕЦА – 2

КАКВО ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ИТАЛИЕНЦА – 3