Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

Една от най-богатите и най-важните колекции в света на древногръцки и древноримски статуи се намира в Palazzo Massimo в Рим.

Никога не бихте предположили каква прелест е събрана в сградата в неоренесансов стил, която се намира до Централната гара (Stazione Termini) в Рим.

Влезете ли в Palazzo Massimo, където се намира част от колекцията на Националния римски музей (Museo Nazionale Romano), си давате сметка, че тук са събрани на едно място едни от най-изящните статуи на класическо изкуство в света.

Красотата е в огромно количество – на четирите етажа на музея са концентрирани толкова много статуи, скулптури, барелефи и фрески, че ви се завива свят. Дори само с пет от тях всеки друг музей по света би се гордял.

Виждайки тази колекция, спокойно може и да не обикаляте други музеи в света за класическо изкуство.

На партерния етаж са изложени оригинални древногръцки статуи, както и скулптури от републиканския и имперския период в Древен Рим.

На първия етаж пък може да се видят най-различни шедьоври в сферата на класическото изкуство, сред които грее статуята Дискобол, или Дискохвъргачът. Има няколко копия в света, вкл. и в Британския музей, на статуята на древногръцкия скулптор Мирон (V в.пр.Хр.), но според експертите това в Palazzo Massimo е най-доброто.

На втория етаж в музея са изложени фрески и мозайки от  знатни римски вили.

В подземния етаж пък, защитени със супер блиндирани порти и с инфра лъчи, се съхраняват ценни нумизматични колекции и бижута, както и известната като мумията от Гротароса. Това е мумия на 8-годишно момиче от II в.пр.Хр., открита в местността Гротароса, на север от Рим, през 1964 г.

Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Ето къде можем да отидем в Тоскана, заобикаляйки претъпканите туристически дестинации

За онези, които следват класическия маршрут на туристите в Тоскана, включващ задължителните спирки Флоренция и Сиена, градът на туфа – Питиляно (Pitigliano), може да остане и встрани от пътя.

Древното градче, известно с прозвището „Малкия Ерусалим“ обаче е толкова внушително и приказно, че направо ви стряска с красотата си, която си струва специално пътешествие до него. Скалата от туф, в която е изваян Питиляно, се явява изневиделица иззад завоя на пътя, водещ към него от близката община Манчано.За идващите с кола от Рим или Флоренция Питиляно изглежда като магически спектакъл, „увиснал“ върху хълма от туф.Питиляно е на 170 км северно от Рим и на около 200 южно от Флоренция. Той се намира в тосканската зона Марема, в която живописни полета с лавандула се редуват с ароматни лозя и разноцветни хълмове. Смята се, че тосканското градче крепост е с етруски произход. Наричат го Малкия Ерусалим заради присъствието открай време на еврейска общност в него.
Питиляно е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в дългата скална маса от туф.

През 1556 г. Николо Орсини IV, който подкрепя присъствието на евреите на територията си, дарява на личния си лекар евреина Давид де Помис терен, на който да бъде поместено еврейско гробище. През 1598 г. се изгражда и Синагога.

Няколко години по-късно графство Питиляно се слива с Великото херцогство на Тоскана, а през 1622 фамилията на Медичите дава началото на местното гето.През XIX век евреите съставляват една четвърт от населението на Питиляно, заради което то започва да бъде наричано Малкия Ерусалим.С Обединението на Италия преди 150 г. много от евреите напускат Питиляно, за да се заселят в Ливорно, Рим или Флоренция.
През 1938 г. еврейската общност в Питиляно наброява едва 70 души, които намаляват още повече заради расистките закони. 30-ината евреи, останали в Питиляно по време на преследванията през Втората световна война, биват подпомогнати и укрити с помощта на местни католически семейства. Днес в града живеят само няколко еврейски семейства.
Уникалността на Питиляно произтича най-вече от факта, че той е изцяло вграден и изграден в една единствена скална маса от туф.
Според легендата наименованието произлиза от имената на двама древни римляни – Петилио и Чилияно. Двамата, след като открадват златната корона от статуята на Юпитер на Капитолийския хълм, побягват към Етрурия и се скриват именно на мястото, където днес е Питиляно. Градът остава римско владение до идването на лонгобардите.
Заедно с намиращите се наблизо градчета Сована и Сорано Питиляно е бил навремето част от триъгълна крепост под контрола на знатната фамилия Алдобрандески. Истинската му прелест обаче блесва по-късно, когато става владение на фамилията Орсини, чийто дворец може да се види днес в града.
От XIV век нататък многобройни еврейски семейства, забегнали от Рим, намират подслон в Питиляно, давайки по този начин началото на еврейската общност. С върволицата си от тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е Синагогата, реставрирана преди 15 г.
И много други сгради, изоставени след войната обаче са реставрирани след 80-те години на миналия век.
Дворецът Орсини е най-важната забележителност в Питиляно. Роденият през XIV век палат е бил реставриран от Николо III и от архитекта Антонио да Сагало по всички канони, валидни за Ренесанса. Това може да се види от гербовете, изработката на портите и от площадчето с колоните пред него, но така също и от вътрешните зали и салони.
В намиращия се отзад двор пък грее фонтан с пет арки, пред който има и акведукт от XVII век.
От площада пред двореца тръгват три живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации и какво ли не още. Над тях висят украсените с декоративни елементи от дялан камък в рустикален стил балкончета и тераски на сградите.Магазинчета и дюканчета, продаващи от сувенири до колбаси и вино местно производство, преливат едно връз друго по протежение на трите улици.
Централната улица извежда до Катедралата в бароков стил, до която се извисява величествено камбанарията й.
В сърцето на плеядата от улички се кърши още една църква – „Свети Роко“. Това е най-старата църква в градчето, тъй като датира поне от XIII век. Въпреки сравнително семплата си ренесансова фасада вътрешността й е пищна и е осеяна с афрески и изрисувани гербове. На видно място е и гербът на Савоите.
За мнозина в Италия Питиляно е известен като градът на туфа, но и на доброто бяло вино.

„Питиляно ДОК“ (с деноминация за контролиран произход) е бяло вино, идеално за аперитиви. То се комбинира перфектно с рибни ястия, но най-вече с предястия. Бялото вино се отпива с удоволствие и успоредно със зеленчукови супи или пък с меки сирена, сервирано на температура 8-12 градуса.
Любопитен е обаче и начинът, по който виното се продава в Питиляно.
В действителност повечето магазинчета за вино са част от подземния Питиляно – това е верига от свързани помежду си пещери, гълъбарници, мазета и тунели, някои от които достигат 100 м. под земята.
Всички те са част от културното наследство на Питиляно и в тях се съхраняват планини от ценни бутилки вино. Всяка година между август и септември по случай традиционната инициатива „Винен септември“ подземният Питиляно се отваря в продължение на 4 дни за широката публика и за ценителите на качественото вино.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Прочети още

Селфито на Ренесанса

Давид на Микеланджело

Какво да видим гратис в Рим

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

И в Древния Рим имало джипита

Как се лекували древните римляни? Как било организирано здравеопазването в Империята преди 2 хилядолетия?
Оказва се, че общопрактикуващият лекар от рода на джипито съвсем не е модерна измислица. С подобен вид лечители разполагали и в Древния Рим – през 142 г.сл.Хр.император Антонин Пий, осиновеният син на Адриан, поставил началото на т.нар. architecter, или общински лекари.

Те практикували в града и лекували населението безплатно. Частните лекари, известни като medicus, пък лекували срещу заплащане.
Всички римляни в Империята – от Изток на Запад, имали правото да ходят на джипи. От неговите услуги не можели да се възползват обаче нито робите, нито чужденците. Древноримското джипи поставял диагнози, предписвал билки и треви, оперирал с хирургически инструменти, лекувал зъби. По онова време вирусите били непознато явление. Въпреки че не стерилизирали, лекарите поддържали основна хигиена и държали превързочните си материали в специални сандъчета. Железните инструменти пък били смазвани със зехтин.
Въпреки всичко това за медицинските нужди вкъщи на древните римляни се грижели най-вече жените. Те били нещо като домашни лекари, които лекували близките си с компреси, извари, билки.

В домовете си много римляни държали дървени сандъчета или теракотени вази с всичко необходимо за «бърза помощ» . В древноримските фамилии се използвали широко и терапиите с вино, зехтин и вълна.

От всички средства за лекуване обаче като най-добро било известно зелето, както пише и Марк Порций Катон. То се ползвало заради различните му терапевтични ефекти, вкл. и против простуди. Дори урината на ялия зеле човек била използвана като лекарство.
Много популярни били и гръцките лекари – Юлий Цезар и Октавиан Август дори им дали правото на почетно гражданство в Древния Рим. Аристократите обаче ги смятали за занаятчии – много от гръцките лечители били държани в римските домове като персонални лекари.
В Древния Рим не съществувала «Академия» за лекари. Всеки можел да се обяви за такъв и без никаква практика и теория зад гърба си да си отвори «амбулатория». Мнозина трупали опит на гърба на пациентите си.

Не били редки случаите обаче, когато подобни знахари били съдени за невежество.
Днешният частен лекарски кабинет също има предшественик в Древния Рим – медицинската taberna.

Тя наподобявала работилниците на другите занаятчии, с тази разлика, че в нея имало и хирургически инструменти. В таберните били приемани и болните, които били подлагани на хирургически операции с анестезия.

За упойка се използвали опиум, беладона, буника (тревисто растение). Упоените пациенти били придържани с ръце от асистентите на хирурга, докато той «реже и гори», както пише Луций Аней Сенека, който ги сравнява с истински палачи, когато оперирали кости или пък си пъхали ръцете в червата.
Най-добрите и най-търсените лекари успявали да натрупат истинско богатство от възнагражденията, давани им от богатите пациенти.
В големите градове имало, макар и рядко, и лекари специалисти.

В периода след I в.сл.Хр. започнали да се обособяват няколко вида специалисти – хирурзи, очни лекари, УНГ-лекари. Особено разпространена специалност била тази на очния лекар. Що се отнася до гинекологията – там било царството на акушерките. Лекар мъж се намесвал само при нужда от силна ръка.
«Бърза помощ» също не липсвала – на практика амбулаториите на някои лекари директно на улиците служели като място за неотложна помощ в случаи на пътни или домашни инциденти.

На пострадалите били давани упойки, успокоителни, били спирани кръвоизливи или превързвани рани.
Робите били изключени от безплатната здравна система, за тях не се грижели и господарите им, които не плащали за частни лекари. Въпреки това съществували земеделски имения, където можело да бъдат изпращани и лекувани нискотарифно с билки, вместо да се залежават в богаташката къща domus.
Специална роля играели т.нар. военни лекари, или лекарите на войската. Те лекували раните и счупените кости на войните по време на битките.

Юлий Цезар поставил началото и на първите медицински школи – той бил първият, който водел с войската си лекари специалисти. Те били обучавани от етруски, гръцки, либийски, египетски и римски преподаватели.

Благодарение на тях се родили военните болници, в които били лекувани раните, получени при войните. В тях лекарите се учели не само на теория, а и на практика. Като се има предвид, че войните на Юлий Цезар траели с години, развитието на военните болници било изключително важно.

В противен случай той рискувал да остане само с осакатени и болни бойци.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала Апия Антика

Трастевере, живописният римски квартал

Венеция low cost