Archivi tag: рим

КАФЕ И КУЛТУРА В ЕДНО

tad1Когато сте в Рим, съчетайте кафето с култура в Canova Tadolini

Кафето е хубаво, в който и римски бар да го пиете.

Ако обаче искате да го съчетаете с култура, идете на централната улица Via del Babbuino, която започва от Испанския площад (Piazza di Spagna) и отива към Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

tad2
На номер 150А се намира кафенето „Канова Тадолини“ (Canova-Tadolini), което прилича на музей.
Срещу едно евро, колкото струва чашка кафе на бара, може да се надишате с история и изкуство, сърбайки еспресото си.

tad6
В помещението, бивше ателие на гениалния скулптор Антонио Канова (автор на статуята на Паолина Боргезе в „Галерия Боргезе“), всичко е оригинално.

tad7

Гипсови статуи с най-различни размери, скици и картини висят отвсякъде в помещението, което Канова отстъпва на любимия си ученик Адамо Тадолини. Той го ползва до 60-те години на миналия век.
В кафенето-ресторант има творби и на Торвалдсен, освен тези на Канова и Тадолини.

ЗАЛЕЗИТЕ НА АДРИАН

Ето залезите и панорамите, на които се наслаждавал през II в. император Адриан

Адриан обичал да се уединява във вилата си до Тиволи, на 30-ина км.от Рим и да се наслаждава на приказни панорами и залези.

Императорът не понасял хаоса, навалиците и интригите  в Древен Рим. Не харесвал и двореца си на Палатинския хълм.

Пристрастен по красотата, естетиката и архитектурата, Адриан изпипал всеки детайл в своята Вила Адриана, която започнал да строи година след началото на управлението си. Той лично нарисувал и проектирал голяма част от сградите.

На няколко километра от нея днес може да се видят и прелестните градини на Вила д’Есте.

ВИЖ ОЩЕ

Най-красивите антични статуи

Вила Адриана

Гондолите на Венеция

ЯЗОВИРИ КАТО МАЛДИВИТЕ

 

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

8 ТОП СЛАДОЛЕДА В РИМ

1. La Romana (Ла Романа)

romana

Много са добрите сладоледи в Рим, но тези на веригата, родена в Римини през 1947 г., са топът. Със сигурност това е „Ферари“ сред сладоледите. Достатъчно е да опитате само едно рогче, независимо с кои вкусове, за да се убедите, че става въпрос за нещо качествено различно от всичко останало. Най-отдолу в рогчето се налива течен бял или млечен шоколад, след това то се пълни с избраните от вас вкусове, а най-отгоре се поставя един от няколкото видове сметана (бяла, с кафе или дзабайоне). Неустоими са вкусовете affogato croccante, bacio di dama, biscotto della nonna, mascarpone al caffè con cioccolato fondente.

Има няколко магазина на веригата и пред тях винаги се вият опашки. Бъдете търпеливи, чакането си струва. Магазините са на Via Ostiense 48, Via Venti Settembre 60.

2. Gelateria dei Gracchi (Джелатерия дей Граки)

gracchi

Този сладолед носи името на улицата, където е отворен първият му магазин в Рим. Може да се каже, че това е като Bulgari сред сладоледите – всички вкусове са особени и уникални. На всяка цена опитайте Ricotta e pere (извара и круши), Mela e Cannella (ябълка и канела), Mandorla tostata e arancia (печен бадем и портокал) или който и да е друг вкус – няма да сбъркате. Магазините са на Via dei Gracchi 272 (до Ватикана), Viale Regina Margherita 212, Via di Ripetta 261 (до Piazza del Popolo в центъра).

3. Fata Morgana (Фата Моргана)

morgana

Собственичката на тази верига Мария Аниезе Спанюоло е родом от Южната Пулия и нейните любими вкусове са pistacchio (произнася се пистакьо – шамфъстък) и cioccolato (шоколад). Магазините са на много места в Рим – в кварталчето Monti в центъра например сладоледчийницата е на Piazza degli Zingari, друг магазин близо до центъра има на Lago di Lesina 9, но също така и в квартала Trastevere, както и до спирката на метрото Re di Roma (линия А) и др.

4. Frigidarium (Фриджидариум)

frigidarium1

Магазинът е в сърцето на Вечния град, на две крачки от площад „Навона“, на Via del Governo Vecchio 112. Различните вкусове сладолед, напълнени в рогчето, се поливат по ваше желание от кранчета с горещ млечен или бял шоколад. Охлаждайки се веднага, той се превръща във вкусна кора.

5. Grom (Гром)

gelGr

Мотото на тази верига, родена в Торино, е „сладолед като от едно време“. Всички използвани продукти са натурални. В Рим има на много места магазини, включително и в търговските центрове. До Piazza Navona например има магазин на Via Agonale 3, друг централен магазин има на Via dei Giubbonari 53, а така също и на Централната гара Stazione Termini.

6. Venchi (Венки)

venchi

Това е марката на едни от най-хубавите шоколадови изделия в Италия, родени през 1878 г. в Торино. Сладоледите с това име обаче също са изключителни. В центъра има магазини на Via della Croce 25/26, a така също и до Пантеона.

7. RivaReno (Риварено)

Via Magna Grecia, 25.  Става въпрос наистина за уникални вкусове. Струва си да вземете линия А на метрото  и да слезете на спирка “Сан Джовани”, за да ги опитате.  Този сладолед е роден от страстта по ледените вкусове на четирима приятели – мениджър, журналистка от БиБиСи, адвокат и изтъкнат майстор на сладолед от Болоня.

8. Guttilla (Гутила)

Това е бутик за висша класа сладоледи на Via Nomentana 267/277. Елегантен магазин за елегантни хора с елегантни вкусове. Традиционните сицилиански вкусове сладолед се нареждат до интересни фантазии в ледената сфера.

ВИЖ ОЩЕ

Вила Торлония в Рим

Колоритният квартал “Трастевере”

Гондолите на Венеция

РИМСКОТО ГЕТО – БУКЕТ ОТ ЦВЕТОВЕ

 

geto0
Гетото в Рим е атракция за туристите заради колоритните си къщи, тесни улички и ресторанти с вкусна кухня

Еврейското гето в Рим е сред най-древните в света.  На практика то възниква 40 г. след гетото във Венеция, което се смята за първото в света.

Самото име гето (ghetto) идва от името на венецианския квартал, в който съществувала леярна. На венециански диалект гето означавало леярна.

geto6

Евреите били принудени да живеят в този квартал, и така оттам дошло  името гето на еврейските квартали.

А какъв е произходът на еврейското гето в Рим, което днес смайва с колорит от цветове и аромати?

geto1

През 1555 г. папа Павел IV със специален папски указ отнема всички права на римските евреи и заповядва изграждането на гето. То се разполага в района “Сант’Анджело”, близо до Teatro di Marcello.

В древността еврейската общност  живеела в зоната на хълма Авентино и най-вече в квартала Трастевере, така че там се намирала по-голяма част от евреите.

Освен задължението да живеят именно в тази зона, евреите трябвало да носят според папския указ  отличителен белег, с който да се различават от останалите римляни. Мъжете трябвало да носят каскет, а жените някакъв друг отличителен знак. И двата предмета трябвало да бъдат в синьо-зеленикав цвят.

geto3

Освен това на евреите се забранявало да упражняват каквато и да е търговия, с изключение на тази със стари и употребявани дрехи. Оттогава на практика съществува и традицията евреите да доминират в търговията с антикварни предмети и с дрехи втора употреба.

В същия папски указ се забранявало на евреите и да притежават недвижимо имущество. Затова като резултат те се насочили към дейностите, свързани с движима собственост – най-вече пари и злато. Оттам тръгнала и традицията евреите да разполагат с много пари в брой, което послужило и на папите, които се обръщали към тях за заеми.

geto4

Първоначално в римското гето били направени две порти, които се затваряли по залез слънце и се отваряли по изгрев слънце. С увеличаване на населението в гетото и с разширяването му обаче се наложило да бъдат добавени още порти – така те стигнали до 8 на брой.

Заради забраната евреите да притежават имоти те не проявявали никакви грижи за поддръжката на къщите и сградите. Затова те били доста занемарени и олющени.

geto9

Днешното еврейско гето в Рим се слави с добри ресторанти и заведения, посещавани не само от туристите, а и от много местни жители.

Рибената чорба, която е на мода в кухнята и днес, била смятана навремето за деликатес.

Тя била сервирана често на масата, тъй като гетото граничело с най-изоставената и мръсна зона в града – тази в близост до Teatro di Marcello.

През Средновековието там се намирал  рибният пазар поради близостта до река Тибър и до пристанището на Рипа Гранде, където пристигали лодките с риба от морското пристанище Остия. Там била изсипвана най-качествената риба, докато остатъците били складирани до църквата “Сант’Анджело ин Пескериа” (Sant’Angelo in Pescheria).

Църквата дала и името на района.

geto8

Повечето от еврейските жени отивали да събират рибните остатъци от пазара – единственият начин да се сготвят било като се сварят във вода. Така се родил и един от най-типичните римски деликатеси, произлизащ именно от гетото – рибената чорба (brodo di pesce).

Една от най-красивите архитектурни забележителности в гетото е Фонтанът на костенурките (La Fontana delle Tartarughe), който се намира на Пиаца Матей.

fontan2

Мнозина определят фонтана за един от най-красивите в Рим.

Построен е през XVI в. по проект на Джакомо дела Порта и е свързан с романтична легенда. Разказват, че граф Матей искал по някакъв начин да демонстрира на бащата на любимата си, че е знатен човек с власт – противно на слуховете за него по онова време. Така само за една нощ накарал да вдигнат фонтана под прозорците на бащата.

Смята се, че скулптурите на четиримата младежи, които с вдигнати ръце поддържат костенурки, са дело на Тадео Ландини. Самите костенурки били добавени през 1658 г. от Бернини.

ВИЖ ОЩЕ КОЛОРИТНИ КВАРТАЛИ В РИМ

Трастевере, Монти, Копеде, Виа Маргута

 

ОСТРОВ ПОНЦА – СИНЬОЗЕЛЕНА КРАСОТА

Понтийските острови – това е Лацио, който не си очаквал

Мечтаеш за кристално чисти води и за изумрудено море с всички оттенъци на синьо и зелено? За живописно пристанище с лодки, което радва окото като детска мозайка?

Не е необходимо да пътуваш до Малдивите или Карибите. Твоят остров е Понца и той е на две крачки от Рим.

Намиращото се само на 23 мили от южното крайбрежие на Лацио островче зарежда с  радост в очите, със светлина в душата и с газирано настроение за седмици наред. То е като букет от свежи цветове и море – най-мощното лекарство в света.

Остров Понца е най-големият остров в Понтийския архипелаг, който включва още Палмарола, Дзаноне и Гави – на северозапад, и Вентотене и Санто Стефано – на югоизток.

Със сигурност обливането с красота започва още щом наближите крайбрежието с лодка или корабче. Отдалече сред сините води на Тиренско море  се виждат очертанията на Палмарола и Дзаноне, и Понца, който се извисява между тях.

Пристанището е очарователен микс от средиземноморска архитектура и пейзажи – то е изградено още по времето на Бурбоните (XVIII-XIX в). На юг пък може да се насладите на свидетелства от римско време – това са пещерите на Пилат, датиращи от над 2000 години.

Възможно е да ги обиколите с лодка – промушвайки се в коридора, оформен сред тях, имате чувството, че наблюдавате през калейдоскоп от бързо сменящи се цветове.

Пред очите ви сe редят един след друг т.нар. Фаральони дела Мадона – малките скалички, разпръснати напосоки из морето като бучки кафява захар. Пред вас дефилират като на ревю плажове, плажчета и фаральони, до които се стига само по море.

Скали с всички тоналности на жълто, кафяво и червено контрастират перфектно със синьозеленото море.

Остров Понца се разглежда предимно по море и от морето. На него трафикът и животът е в морето. До всичко възможно се стига по море – придвижвайки се от едно място на друго, от един плаж на друг, се разминавате с десетки лодки и яхти около вас.

Това e все едно, че се движите по водна магистрала, по която минават дори и лодки, които продават само сладолед.

Повечето плажове са свързани с останалата част на острова с водна, а не със сухоземна връзка. Водни таксита осигуряват придвижването на любителите на слънчевия загар на всеки час.

Ако решите да останете на плажа и след края на работното време на корабчетата, ще трябва сами да мислите след това как да се приберете, катерейки се по надвесените отгоре стълбища. Само така след това може да стигнете по суша до което и да е място на острова.

Понца е прекрасна дестинация близо до Рим. Ако имате свободен уикенд, той със сигурност  ще се окаже вашето прекрасно морско приключение.

Какво да правим на Понца?

  1. Наемете си лодка от пристанището. Не е необходимо да е голяма и модерна, достатъчно е да бъде просто средство, което да ви позволи да се придвижвате сами из морските “магистрали” на Понца и близкия остров Палмарола. Друг вариант е да си купите билет за някой от многобройните турове с корабчета на местния морски кооператив – Cooperativa Barcaioli Ponzesi. Те тръгват от пристанището и предлагат обиколки от 3 или 5 часа с малък обед на борда. Качвайки се на подобно корабче, имате възможност срещу 28 евро на ден и с помощта на гид да разгледате цялото крайбрежие на Понца и Палмарола, а освен това и да се къпете на воля насред синьозелените води. Корабчетата предлагат многобройни спирки из морето, както и на някои от плажовете, до които се стига само по вода. Насладата е пълна!
  2.  Идете до остров Палмарола. До него се стига, след като поемете от Понца в посока към Фара. По маршрута си към дивия остров Палмарола ще напълните очите си с прелест.
  3. Разходете се без посока и цел из пристанището с форма на конска окова и из близките улици- те са пълни с чаровни магазинчета и заведения. Пристанището е било част от проекта за урбанизация на Понтийския архипелаг от Фердинанд IV Бурбонски. Структурата се интегрира идеално в древното гръцко пристанище и е обърната към Запада. Изграждането на пристанището стартира през 1772 г. и продължава 7 г. Днес се смята за един от най-добрите примери на архитектура от бурбонски тип.
  4.  Разгледайте пещерите на Пилат – те са издълбани в скалите по протежение на бреговете. До тях се стига след 10 мин.с лодка от пристанището. На практика това е нещо като система от тунели, свързани помежду си с централен басейн, наподобяващ рибарник. Смята се, че структурата със стълбички, мрамори и колони е била частен басейн, свързан с вилата на Октавиан Август. Нейните руини се намират на по-горния земен пласт.
  5. Вижте жилищата в пещерите на Понца – това е типичен само за Понца феномен. Става въпрос за праисторически жилища, издълбани вътре в пещерите. В местността Ле Форна има много подобни жилища, до които може да се стигне от пристанището или с автобус. По време на Бурбоните, когато се обмисляло населването на острова, в тези жилища се заселила колония работници от Торе дел Греко, до Неапол. Така било поставено началото на истинско скално кварталче с варосани в бяло жилища. Те били оборудвани и със система за събиране на дъждовната вода, която се използвала за домашни нужди.
  6. Яжте риба, риба, риба. Кухнята на Понца предлага най-доброто от морските специалитети на Италия.

Как се стига до Понца?

От Рим с влак може да се стигне до Формиа или Анцио.

С кола – вземете магистралата А2 Рим-Неапол, излезте на изход Касино, а след това поемете по пътя за Формиа или Терачина.

За Анцио вземете провинциалния път Рим-Анцио.

До Анцио, Терачина и Сан Феличе Чирчео се стига и по държавния път Понтина от Рим. През уикендите е много натоварен.

Фериботи за Понца тръгват от Терачина и Формиа.

Корабчета тръгват от Анцио, Сан Феличе Чирчео, Терачина, Формиа и Неапол.

ВИЖ ОЩЕ

Сицилианският остров Фавиняна

Суверето, малко познатата Тоскана

Мурано, островът на стъклото

Белите градове на Пулия

 

ПРОКЪЛНАТИЯТ ЗАМЪК

bra1Замъкът Одескалки в Брачано, до Рим, е един от най-красивите в Италия, но мнозина от оженилите се в него след това се развеждат.

Няма спор, че замъкът “Одескалки” (Odescalchi), който се намира на 40-ина километра северно от Рим, е прелестен. Неслучайно сред естествените му декори са снимани и много филми.

С множеството си кули, мостчета, тайни коридори, тесни и вити стълбища изглежда като излязъл от приказките. Магическа е и панорамата от върха му – замъкът е като надвесен над езерото Брачано отдолу.

bra7

Именно заради красотата си и заради отлично поддържания си вид той е предпочитано място за сватбите на мнозина без проблеми в банковите сметки.

Замъкът в Брачано е мястото, където са се оженили и много известни личности от шоу бизнеса. Факт е обаче, че повечето от тях са се развели няколко години след това.

bra2

Един от най-ярките примери е сватбата на Том Круз и Кейти Холмс, които си казаха италианско “да” сред крепостните стени на замъка в Брачано. 6 г.по-късно се сбогуваха със семейния живот.

Още през 1998 г. обаче за място на вричането си във вярност замъкът е избран и от Ерос Рамацоти и Мишел Хунцикер. Техният брак просъществува 4 г.

bra4

Същата съдба има и бракът на друга звезда от италианския шоу бизнес – Лаура Фреди, чийто брак е мимолетен – 2 г.

Сватбата в замъка не донесе късмет и на звезди от миналото. Навремето и родителите на Ромина Пауър – холивудските актьори Тайрън Пауър и Линда Кристиан сключват брак в Брачано, но 7 г.след това се разделят.

bra6

По техния път минават през 1979 г. и две други известни личности с италианска жилка – режисьорът Мартин Скорсезе и актрисата Изабела Роселини, дъщеря на Ингмар Бергман и Роберто Роселини. Бракът им просъществува 3 г.

Казват, че преди време и Брад Пит обмислял да се врече във вярност пред Анджелина Джоли в Брачано, но след това явно е бил разколебан от нечии разкази.

bra5

С други думи, замъкът не е най-добрият избор като място за сватба, но пък е перфектното място, в което можеш да подишаш магическа атмосфера.

Замъкът в Брачано е перлата на крепостните замъци от XV в., в които изкуството за изграждането им прелива между стиловете на Средновековието и Ренесанса.

В момента замъкът е собственост на знатната фамилия Одескалки, чиито наследници живеят в част от сградата. Тя е отворена за посещения от 1952 г. благодарение на Ливио IV Одескалки.

bra8

Повечето от стаите и залите са превърнати в музей.

Историята на замъка обаче датира още от 1234 г., когато той е крепост на местна фамилия. След това промени в архитектониката му внася Наполеоне Орсини . Доминиращият над езерото Брачано замък се сдобива с оригинална форма от два четириъгълника, свързани помежду си.

bra10

Така от крепост с отбранителна цел сградата се превръща в замък с ренесансов вид. Той става седалище и любимо място за посещения на много артисти. Художници от школата на Антониацо Романо пък са автори на много от фреските по стените му.

bra11

Замъкът е ограден и с крепостна стена, която има само два входа с подвижни мостове.

Днешният вход обаче не съответства на оригиналния от едно време на фамилията Орсини.

Много са стаите и залите, които заслужават да се разгледат в замъка. Сред тях е оръжейната зала, изпълнена с оригинални оръжия и муниции, принадлежали на охраната й в миналото. Интересна е и Папската зала, в която навремето отседнал папа Сикст IV, избягал от епидемия в Рим.

bra13

Красива е и т.нар. зала Умберто, в която през 1900 отсяда крал Умберто I Савойски.

Чаровни са и градините на замъка, както и приказните му кули, до които се стига по тясна вита стълба. Изкачването й обаче си струва, защото отгоре се открива прекрасна панорама към езерото Брачано.

bra12

Как се стига до Брачано?

С кола е най-лесно по пътя Cassia, на север от Рим.

С автобус – може да се ползва линията COTRAL (Roma Saxa Rubra-Anguillara Sabazia-Trevignano Romano-Bracciano-Manziana)

С влак може да се ползва линията на Trenitalia (Roma Ostiense-Cesano-Bracciano-Viterbo)

bra3

 

Колизеят блести като нов

Ферари за 100 евро

Как да летим изгодно

АПИЯ АНТИКА – РИМСКАТА МАГИСТРАЛА

AppiaV1

Appia Antica е най-важният древноримски път. Днес там живеят Джина Лолобриджида и Франко Дзефирели

Да се разходиш с велосипед из Виа Апия Антика (Via Appia Antica) , е може би един от най-приятните начини, по които човек може да се наслади на слънчев съботен или неделен ден в Рим.
Така се преплитат в едно няколко неща – история, археология, красота и спорт сред природата.
Древният римски път с 2600-годишна история е осеян с археологически паметници и катакомби. Той изглежда като сценография от исторически филм, в който вие сте и режисьор, и актьор.
Потопеният сред римски пинии път и парк около него са една от най-красивите и ексклузивни зони в Рим. Неслучайно тук се намират къщите на режисьора Франко Дзефирели и на кинозвездата Джина Лолобриджида.

AppiaV2
Приказни вили с басейни и огромни морави се крият зад стените до пътя, които са почти долепени до катакомби или монументи.
Много от вилите с паркове предлагат организирането на важни събития и сватби. Затова и често през уикендите може да се види върволица от скъпи коли, пътуващи с 10 км в час по пътя, където иначе е забранено преминаването на автомобили.
Апия Антика започва малко след Порта Капена (Porta Capena), до Терме ди Каракала (Terme di Caracalla) и стига на практика до южния град Бриндизи.
Тя е павирана с перфектно загладени и прилепващи един към друг камъни. Те са поставени върху специална настилка, която гарантира издръжливостта на пътя и оттичането на водите. Пътят е широк 4,10 м., което позволява преминаване и в двете посоки едновременно.
От двете страни има и място за пешеходци.

AppiaV3
Но кой е авторът на най-важния павиран римски път от древността?
През 312 г.пр.Хр. цензорът Апий Клавдий Цек (Appio Claudio Cieco) започва изграждането на римската „магистрала“.
Тя свързва Рим с Капуа (195 км) и се превръща в пътния възел с най-голямо значение в Южна Италия. Тогава разстоянието се е изминавало за 5-6 дни.
По-късно пътят е удължен до Беневенто (Benevento), после до Веноза (Venosa), а накрая стига и до Бриндизи (Brindisi) в днешната област Пулия (Puglia).
Няма друг път от античността, който да е натоварен с толкова значение и функции, както Апия Антика.

appiaV4
На практика той свързва не само Рим с Юга, а и с Ориента, тъй като по него минава целият трафик към Гърция, Изтока и Египет.
Апия Антика става нишката, по която минават и пътешественици, и военни части, и търговски стоки.
Древноримският път много скоро сe превръща в артерията и в царя на всички пътища в античността. Той става най-важният модел за път, от чието проектиране и изграждане вземат пример всички останали пътища, тръгващи от Рим и достигащи и най-отдалечените кътчета на Империята.
Местата, през които минава Апия Антика, пък започват постепенно да развиват всички възможни производителни и икономически дейности, както и да изграждат термални съоръжения.

appiaV5
Вили със земеделски зони също започват да никнат като гъби. Пример за подобна вила е Villa dei Quintilli (Вила деи Куинтили).
Навремето не било възможно мъртвите да бъдат погребвани или кремирани във вътрешността на градовете. С тази цел по краищата на пътя Апиа Антика през вековете били погребвани много представители на знатни римски фамилии.
Така минаващият по пътя пътник или търговец можел да се възхищава на величието на гробниците, издигнати в чест на този или онзи мъртвец.
На всяка от тях изписвали и имената му, както и тези на знатната фамилия, от която произхождал.
Като символ на Апия Антика може да се смята Мавзолеят на Чечилия Метела (Cecilia Metella), римска благородничка. Паметника се опитват да имитират и много други архитекти и археолози през Ренесанса.
Много художници пък го изобразяват в картините си.
Гробницата е изградена на третата миля от Виа Апия през 30-20 г.пр.Хр. Тя доминира над пътя и се намира точно в пункта, в който преди 260 000 г. се спира охладената лава от вулкана на Коли Албани.

AppiaV6

ВИЖ ОЩЕ

Вилата на Адриан

Траяновият пазар

Белите градове на Пулия