Archivi tag: рим

ЯЗОВИРИ КАТО МАЛДИВИТЕ

 

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ШПИОНИ

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието

ФЕНЕРЪТ НА ФУКСАС

От стъкления фенер на Фуксас Рим изглежда като плаващ сред облаци

Ако погледнете Рим отвисоко, например от терасата “Пинчо” в парка “Вила Боргезе” (Villa Borghese) , или пък от покрива на някой хотел, няма начин да не забележите този стъклен похлупак с неправилна овална форма до Виа дел Корсо (Via del Corso).

На пръв поглед той изглежда не на място в пейзажа на историческия център. Футуристичният дизайн на приличащата на стъклен облак структура е повод за доста полемики и до днес – трябва ли или не модерна архитектура да се омесва с вековни сгради? В центъра на Рим е забранен открай време строежът на каквото и да било.

И въпреки това, когато се изкачите на четвъртия етаж на Виа Томачели 157 (Via Tomacelli 157) в сърцето на Рим и го погледнете през приказната призма от стъкло и стомана, ахвате.

Ла Лантерна (La Lanterna), Фенерът на Рим, е място за организиране на ексклузивни събития, конференции, концерти, фотосесии. От терасата около стъклената структура се вижда купола на базиликата “Дей Санти Амброджо е Карло”. Разбира се, центърът на Рим е в краката ви с цялото си великолепие.

Осветена отвътре, структурата на световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас изглежда като огледална лампа с неправилна форма. Пречупващите се в различните й елементи светлина и облаци  създават игра от лъчи и отражения.

Лампата на Фуксас е създадена от 1000 стъклени триъгълници, които покриват площ от 1200 кв.м. Те са свързани помежду си чрез 1000 стоманени възли.

 

ВИЖ ОЩЕ

Колоритният квартал “Трастевере”

Гениалният Микеланджело

Имението на папата

Шопинг в Рим

ОРВИЕТО – БИСЕРЪТ НА УМБРИЯ

Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

 

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай

ЧИРЧЕО – ХУБАВОТО МОРЕ ДО РИМ

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

 

ПОРТОКАЛОВАТА ГРАДИНА

aranciV5

Il Giardino degli aranci – вижте Рим от птичи поглед

Портокаловата градина (Il Giardino degli Aranci), разположена на хълма Авентино (Aventino) е едно от местата, които предлагат най-красива панорама отвисоко към Вечния град.
Ако искате да се насладите на прелестна растителност и на тераса, от която се вижда и базиликата „Свети Петър“, трябва да дойдете тук.
Това е и едно от любимите места за фотосесии на много младоженци.
Истинското име на това място е Парк Савело (Parco Savello), но през годините добива популярност като Портокаловата градина заради десетките дървета с портокали, засадени наоколо.

aranciV2
Терасата на парка гледа към река Тибър (Tevere) и се намира в укрепения със стени имот на фамилията Савели, изграден през XIII в.във вътрешността на църквата „Санта Сабина“ (chiesa Santa Sabina).
Те са построени на мястото на съществувал през X в. замък.
Портокаловата градина е реализирана през 1932 г.от Рафаеле де Вико, след като тогавашният урбанистичен план предвижда превръщането на зоната в обществен парк.

Преди това на нейното място е имало зеленчукова градина, за която се грижели доминиканските монаси от църквата.
Градината е изградена симетрично и се простира върху 7800 кв.м. В нея се влиза от страната на Via di Santa Sabina.
Най-удобно до нея се стига пеша от намиращата се в подножието улица Lungotevere Via Aventino, докъдето пътуват много автобуси.

aranciV3

КАЛКАТА Е СМЕС ОТ МИСТИКА И ЧАР

cal1

Калката е от онези места, в които се влюбваш веднага. Всичко в него е странно, загадъчно и особено. Веднага си даваш сметка, че това не е „нормално“ село, без обаче да разбереш защо.
Тук всичко е очарователно – стените на къщите, които преливат от охра до тухлено червено, цветята, които красят олющените стълбища и прозорци, туфът, в който е издялано селото, заведенията, редуващи от средновековен до модерен стил.

calk1
Калката е малко средновековно селище (borgo), на 30-ина километра северно от Рим. До него може да се стигне с кола по пътя Касия (Cassia) или пък по Фламиния (Flaminia).
Наближавайки я, Calcata се изправя пред вас като приказно видение – така изглежда селото, което е издялано в скала от туф, наподобяваща полуостров в морето.
Със сигурност Калката е била обитавана още в праисторически времена, а след това в нея се заселват фалиските, за които се смята, че са с още по-древен произход от етруските.

calk2
След VIII в. на практика фалиските населяват цялата зона на Туша Тиберина (Tuscia Tiberina), която се намира в Лацио северно от Рим.
Първата изненада, която ви очаква, наближавайки Калката, са скалните пещери – те ви посрещат още на виещия се към нея път. От някои от тях долитат дори звуци на музикални банди, които репетират. Други пък са превърнати в складове.
Малко преди тях пък е паркът Трея (Treja), който е перфектното място за кратък неделен трекинг.

cal3
След като през Калката се изнизват различни знатни фамилии, тази на Ангуилара в крайна сметка оставя най-трайно следи и дори си издига замък.
След 30-те години на XIX в. Калката започва постепенно да се обезлюдява заради честите срутвания на жилищата, направени от туф.
Все по-често наричат Калката „умиращото селище“, така както наричат и друго средновековно борго в Лацио – Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).
Именно този западащ вид и рушащите се къщи обаче й придават неустоим и особен чар. В Калката има нещо сюреално – тя наподобява призрак, облечен в артистични дрехи. Излъчва мистика и езотеризъм.

calk3
Казват, че все още в някои къщи на селото се извършват езотерични и астрални култови обреди, както едно време.
Странното е, че на пръв поглед Калката има средновековен вид.
Обикаляйки из нея обаче се натъквате непрекъснато на елементи с неопределена атмосфера и произход, както и на архитектоника с неясни контури.
Някои от къщите дори са украсени с индийски декорации. Всичко е в стил fantasy.
През миналия век Калката става любимо място на много интелектуалци, художници и въобще – на хора с артистични души.
Те се влюбват в малкото село и започват да се заселват един по един в него не само за да творят, а и за да живеят.

cal2
Тук може да видите не само италианци, а и норвежци, шведи и др., които са станали част от местното население.
Разхождайки се из Калката, чувствате как нещо артистично витае във въздуха.
Пълно е и с малки занаятчийски ателиета и магазини, които насищат колоритно и без това очарователната атмосфера.
Изборът на заведение, бар или малък ресторант, където да седнете за обед или аперитив, е извънредно труден – разнообразието е голямо. Някои от заведенията са издялани в самите скали от туф.
Калката е идеалният вариант да видиш нещо коренно различно и мистично само на 30 км. от Рим.

cal4

 

 

 

РИМСКИТЕ ПАВЕТА

paveta1

Паветата sanpietrini са един от символите на Рим, но са и ад за дамския ток

Римските павета sanpietrini са открай време един от отличителните белези на града.
Със сигурност няма жена, чиито токове да не са засядали сред калдъръмените камъни, покриващи централните улици на Вечния град.
Но какво представляват те и защо носят името на свети Петър?
Някои ги наричат сампиетрини, други санпиетрини, но е все същото. Става въпрос за блокчето, което се прави от левцитит – скален материал, типичен за вулканичните зони в област Лацио.
Той е антрацитеносив на цвят и се използва широко за пътната настилка в целия исторически център в Рим. С него е покрит пл. “Свети Петър”, но и много от другите централни площади.
Този материал е въведен в Рим по времето на папа Сикст V в края на XVI в. по простата причина, че по-добре от всеки друг е позволявал гладкото возене на файтоните по улиците.

sanpietro2
Навремето монсиньор Лудовико Сергарди, префект на фабриката на “Свети Петър”, вижда в какво отчаяно положение се намира тогавашната настилка на пл. “Св. Петър” – заради нея се преобръща дори файтонът на папата.
Затова и решава да използва камъка за застилане на площада.
Блокчето sanpietrino, което в Рим се нарича още “селчо”, е с размери 12х12х18 или 12х12х6.
Още от едно време то се е добивало, като на ръка се е разбивала или разпуквала скалната кариера.
Днес вече не съществуват подобни скали в околностите на Рим. Повечето от тези блокчета, които се използват за преправянето на настилката в историческия център, идват или от остатъчни материали, или от Китай.
Характерното за тази настилка е, че тя не се циментира, а се поставя ръчно. След това кубчето се набива в легло от пясък – по този начин се придава еластичност и способност да прилепне добре към пътната основа.
Освен че има висока стойност от гледна точка на архитектониката, павето притежава и този плюс, че позволява на терена “да диша” благодарение на пространството между отделните блокчета.
Освен това може да приляга много лесно към неправилностите в терена и е много устойчиво.

pave8V
Недостатъкът на санпиетрините е в това, че не гарантират идеално гладък път. Когато е мокро, кубчето може да стане доста хлъзгаво, така че не е подходящо за висока скорост на превозните средства.
Друга негативна страна е, че повърхността, която се формира, не е правилна и не е много удобна за ходене, а също се създава доста шум при преминаването на транспортните средства по нея.
Затова когато сте в центъра, около вас може да изглежда изключително шумно, дори да минават само три коли.

obuvki
Това е настилка, създадена навремето за файтоните. Днес пък тя трябва да понася трафика от коли и автобуси. Това още повече води до бързото износване, поради което се налагат чести ремонти или подновяване.
На много места в града кметството започва да я подменя с асфалтова – поне що се отнася до онези улици в центъра, които понасят огромен трафик, най-вече от тежки транспортни средства.
Вместо това калдъръмът се оставя при по-второстепенни улици, които се ползват предимно от пешеходци, като се мисли и за по-съвременни техники за поставяне на настилката.
Чрез тях пространствата между паветата не се оставят свободни, както в миналото, а се свързват с битумен материал или с хоросан.
Така се създава и повече удобство за жените с високи токчета.