Archivi tag: рим

МАРГУТА – УЛИЦАТА НА ФЕЛИНИ

marguta4

Една малка и живописна уличка в сърцето на Рим напомня къде са живели дълги години Федерико Фелини и Джулиета Мазини.  Табелата на Виа Маргута 110 (Via Margutta) беше поставена през 2006 г., или 13 г.след смъртта на големия италиански режисьор, който живя на това място с жена си.

Не е трудно да се открие – това е успоредната на Виа дел Бабуино (Via del Babbuino) уличка, която води от Пиаца ди Спаня (Piazza di Spagna) към Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Няма турист, разхождащ се по уличката, който да не дойде до въпросния адрес, за да види малката табелка за Фелини с негова рисунка.

margV

Открай време Виа Маргута е известна като улицата на артистите и художниците. Разположената на две крачки от Piazza di Spagna (Испанския площад) уличка е чаровна и колоритна по всяко време на деня – дори и в ранните утрини, когато е безлюдна и когато все още са затворени занаятчийските работилници и галериите на художниците.

Marguta1

Виа Маргута става известна, и дори ексклузивна зона,  през 50-те години на миналия век, или след филма “Римска ваканция”. Тя става улицата и на художника Джорджо де Кирико, и на кинозвездата Ана Маняни. В околностите й са живели и художниците Петер Паул Рубенс, Никола Пусен и др.

Пак тук, на номер 54,  е било и ателието на българския художник и скулптор Асен Пейков, автор на статуята на Леонардо да Винчи на римското летище “Фиумичино”.

В миналото Виа Маргута е била просто задната улица, или задният двор на по-важната Виа дел Бабуино. Както се правело в такива случаи – там се намирали складовете и конюшните.

marguta2

В подножието на хълма Пинчо, където е Виа Маргута, на практика са живели кочияши, зидари, майстори на мрамор и всякакви други работници, занимаващи се с обработка на желязо и камък.  Първото ателие на художник изниква през Средновековието. Тогава никому известен артист и майстор на портрети и фонтани решава да отвори работилница и ателие именно на Виа Маргута.

След това към зоната потича река от художници, най-вече чуждестранни – германски, холандски, които започват да издигат домовете и ателиетата си. На мястото на старите бараки и конюшни се раждат артистични ателиета и градини. По времето на папа Пий IX пък монсиньор Де Мероде започва да изкупува терените на околностите на улицата, изгражда канализация и променя тотално облика на зоната.

marguta3

Предполага се, че името Маргута идва от прякора Маргутте на бръснар на име Джовани, който има бръснарница на уличката. Въпреки че Джовани е огромен, грозен и не блести с интелект, именно неговото прозвище дава името на уличката.

Всяка година Виа Маргута домакинства изложбата “100 художници” под патронажа на римското кметство. През тази седмица улицата се превръща в галерия на открито, на която излагат творбите си художници и скулптори на всякакъв вид изкуство.

 

MARG

НАЙ-КРАСИВИТЕ АНТИЧНИ СТАТУИ

st9

Една от най-богатите и най-важните колекции в света на древногръцки и древноримски статуи се намира в Palazzo Massimo в Рим.

Никога не бихте предположили каква прелест е събрана в сградата в неоренесансов стил, която се намира до Централната гара (Stazione Termini) в Рим.

st2

Влезете ли в Palazzo Massimo, където се намира част от колекцията на Националния римски музей (Museo Nazionale Romano), си давате сметка, че тук са събрани на едно място едни от най-изящните статуи на класическо изкуство в света.

st3

Красотата е в огромно количество – на четирите етажа на музея са концентрирани толкова много статуи, скулптури, барелефи и фрески, че ви се завива свят. Дори само с пет от тях всеки друг музей по света би се гордял.

Виждайки тази колекция, спокойно може и да не обикаляте други музеи в света за класическо изкуство.

st6

На партерния етаж са изложени оригинални древногръцки статуи, както и скулптури от републиканския и имперския период в Древен Рим.

st14

На първия етаж пък може да се видят най-различни шедьоври в сферата на класическото изкуство, сред които грее статуята Дискобол, или Дискохвъргачът. Има няколко копия в света, вкл. и в Британския музей, на статуята на древногръцкия скулптор Мирон (V в.пр.Хр.), но според експертите това в Palazzo Massimo е най-доброто.

st4

На втория етаж в музея са изложени фрески и мозайки от  знатни римски вили.

st10

В подземния етаж пък, защитени със супер блиндирани порти и с инфра лъчи, се съхраняват ценни нумизматични колекции и бижута, както и известната като мумията от Гротароса. Това е мумия на 8-годишно момиче от II в.пр.Хр., открита в местността Гротароса, на север от Рим, през 1964 г.

st11

 

st00

 

 

 

mod

ГАЛЕРИЯТА ДОРИЯ ПАМФИЛИ

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест

КЪДЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО КАФЕ

Вижте къде може да се опита най-хубавото кафе в Рим

Кафето е хубаво почти навсякъде в Рим, но все пак има барове, които са известни открай време с традициите си в приготвянето му. Ето няколко исторически кафенета, където то винаги е изключително.
1. CAFFE’ SANT’EUSTACHIO

Eustacchio
Това е малко кафене, което се намира в историческия център, на две крачки от Пантеона, на piazza Sant’Eustachio 82. Използваната рецепта за смесване на различни видове кафени зърна е тайна, но като го опитате, наистина си давате сметка, че е качествено различно от всичко останало.
2. LA CASA DEL CAFFE’ TAZZA D’ORO

Tazza
И това кафене се намира близо до Пантеона, но на Via degli Orfani 84. Много често попада в топ класациите за най-добро кафе в Рим и Италия. Тук може да намерите от най-добрите смесици кафе, от които може да си купите и за вкъщи.
3. CAFFE’ GRECO

Greco1
Това е елегантно кафене в едновремешен стил, разположено на луксозната Via dei Condotti 86 и съвсем близо до Piazza di Spagna (Испанския площад). Кафето е безупречно, така както и самият локал, където си струва да влезете, когато се разхождате в центъра. Може да консумирате кафето на бара, за да не плащате отделно обслужване на маса.
4. ANTICO CAFFE’ DELLA PACE
И това е от серията исторически кафенета с традиции, които си струва да се видят и опитат. Още повече, че Via della Pace 3/7 e съвсем до Piazza Navona (Пиаца Навона), която е задължителен етап във всеки туристически маршрут.
5. CASTRONI

castroni
Това е верига за хранителни продукти от цял свят, но най-вече магазин за кафе. Тук може да си купите току-що смелено кафе от всякакъв вид, както и да го консумирате на бара. Винаги е направено по всички правила. Има много магазини из Рим – на Via Nazionale, Via Cola di Rienzo, Via Catania, Via Ottaviano 55 (до Ватикана) и др.

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-I

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-II

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

 

 

КАСТЕЛ САНТ’АНДЖЕЛО

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

ПОЛУОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови