По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

Вижте къде се намират най-изгодните пазари за зеленчуци, плодове, месо и риба в Рим

1. Nuovo mercato rionale Esquilino – новият пазар на района „Ескуилино“ се намира на Via Principe Amedeo, на две крачки от базиликата Santa Maria Maggiore („Санта Мария Маджоре“) и до спирката на метро А „Piazza Vittorio”. Това е един от най-изгодните пазари в Рим. Тук има абсолютно всичко – местни и екзотични плодове и зеленчуци, прясно месо и всякакъв вид току-що уловена риба. Има и планини от колбаси, сирена и подправки. Отворен е от понеделник до събота (7,30-14)

2. Mercato rionale Testaccio – пазарът на квартала „Тестачо“. Намира се между Via Galvani и Via Alessandro Volta. Отворен е от понеделник до събота (6-15)

3. Mercato di Campo dé Fiori – пазарът на Цветния площад (Кампо дей Фиори), където е статуята на Джордано Бруно. Намира се близо до Piazza Navona в центъра.

4. Mercato rionale Nomentano – пазарът „Номентано“. Намира се на Piazza Alessandria, близо до Porta Pia (Порта Пиа).

5. Mercato rionale Prati – пазарът на квартала Prati („Прати“). Намира се на Via Cola di Rienzo, близо до Ватикана.

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

Какво да видим в Рим за 3 дни

Рим не е от градовете, които могат да “се разлистят” по диагонал и за 3 дни.

И от 20 г.да живеете тук, пак ще го откривате и преоткривате буквално всеки ден. В Рим красотата дебне отвсякъде и навсякъде.

Ако въпреки всичко разполагате само с 3 дни, и на всичкото отгоре идвате тук за първи път, ето един примерен план за вашата екскурзия.

ПЪРВИ ДЕН

Още сте свежи и пълни със сили и ентусиазъм да обикаляте и гледате – затова започнете от Ватикана и Ватиканските музеи.

Начална точка на вашия маршрут рано сутринта е  спирката Ottaviano-San Pietro на метро линия А.

Излишно е да напомняме, че е необходимо да сте с удобни обувки и прилично облечени (никакви голи гърбове или миниполи!), или пък в краен случай си носете голям шал, за да се покриете.

Насочете се директно към входа на базиликата “Сан Пиетро”. След като привършите визитата си и след като се насладите и на площада, поемете към входа на Ватиканските музеи.

Ако искате да си спестите опашката, може да си купите билетите онлайн, но това означава комисионна от 4 евро в повече. Музеят е мастодонтски – и да искате, не може да го разгледате подробно, така че подберете само някои зали.

Идете в пинакотеката (Pinacoteca), в музея Pio-Clementino, в галерията на географските карти, в стаите на Рафаело и за десерт – в Сикстинската капела, където са прелестните фрески на Микеланджело.

Като излезете, разходете се по Via della Conciliazione (Виа дела Кончилиационе), която отвежда от площад “Сан Пиетро” към Sant’Angelo (Сант Анджело), папската крепост, издигната през Средновековието върху останките на мавзолея на император Адриан.

На всяка цена вижте La Terrazza dell’Angelo, откъдето се открива красива панорама към града. Ако разполагате с Roma Pass, може да избегнете опашките за влизане в крепостта.

След това преминете по моста Sant’Angelo и се разходете на воля из живописните улички наоколо. Насочете се към Piazza Navona, смятан за най-един от най-красивите площади в света.

Ако искате да опитате хубаво кафе, на две крачки от площада е Piazza Sant’Eustacchio с едноименното кафене.

Върнете се на Навона, пресечете площада в посока на юг, към Corso Vittorio Emanuele и следвайте Via dei Baulari до  Campo dei Fiori, или Цветния площад.Там е прочутата статуя на Джордано Бруно. През деня тук се намира един от най-известните пазари, а вечер е кръстопът за всички, които искат да пият по чашка-две.

ВТОРИ ДЕН

Посветете втория си ден на Античен Рим. Препоръката е да започнете още от рано сутринта, въоръжени с бутилки вода, които може да си пълните винаги от фонтаните и чешмите из града – водата от тях е чиста!

И за Колизея (Colosseo) билетите могат да се купят онлайн, ако не ви се чака по опашки.

Съвсем до Колизея е Arco di Costantino. След това идва ред на Римския Форум   (Foro Romano), който се намира вляво.

Става въпрос за огромен археологически комплекс, който включва форумите, изградени от различни императори между 42 и 112 г.пр.Хр.

Може да се насладите на Фори Империали и от Via Alessandrina до величествената Colonna di Traiano.

Идва ред и на едно малко, но живописно кварталче съвсем до Римския Форум, където е пълно с весели и оживени заведения – Monti.

От Fori Imperiali поемете към Via Cavour и още в началото й се спуснете по Via dei Serpenti.

След като хапнете и пийнете, насочете се към Piazza Venezia и Vittoriano. Роденият през 1885 г. монумент в чест на Обединението на Италия днес е посветен на Незнайния войн.

Изкачете се най-горе с остъкления асансьор, който се намира отстрани – панорамата е великолепна.

Ако краката ви все още държат, трябва да завършите задължителната програма с Капитолийския хълм, където са кметството, Капитолийските музеи (най-старите обществени музеи в света) и площадът на Микеланджело. Хълмът се  намира встрани вдясно на Пиаца Венеция.ТРЕТИ ДЕН

Може да започнете от Испанския площад (Piazza di Spagna), където е и прочутото стълбище, което води до Trinita dei Monti и в чието подножие е известният фонтан La Barcaccia.

Пред площада се намират улиците с едни от най-луксозните бутици – тук е и Via dei Condotti. Разходете се и подишайте от атмосферата им, след което се насочете към Via del Corso, централната улица, която е нещо като гръбнак на центъра.

От нея се стига лесно до Fontana di Trevi, най-големият и най-красивият римски фонтан.

Следваща стъпка в маршрута ви може да бъде Пантеонът – заедно с Колизея това е един от най-важните символи на Рим – той може да се посещава безплатно.Може да завършите с разходка из колоритния стар римски  квартал Трастевере, където е пълно със заведения за всеки джоб.

До него се стига с трамвай 8 от площад “Венеция”.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим безплатно в Рим

На шопинг в Рим

От летище Фиумичино до Рим

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

Не е време за египетски пирамиди. Посетете римската пирамида

Какво бихте направили, за да се сдобиете с богато наследство?

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение.

Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му.

И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)

21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й.

Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата.

Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.

На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип.

Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр.

На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий.

По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279 г.по инициатива на император Аврелиан.

Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара.

Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието.

Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.

През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро.

Предишната реставрация датира от 1960 г.

2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Днес пирамидата е отворена за индивидуални посещения всяка втора и четвърта събота от месеца.

Всеки ден свежи новини за Италия в www.sofiarim.com

Римското гето – букет от цветове

Апия Антика – древната римска магистрала

Древноримските акведукти

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров