До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

Болгери в Тоскана е известно като родина на най-скъпите и качествени италиански вина

Чувайки името на това тосканско селце, не може да не си помислите, че е свързано с нещо българско.

Това е така – според историческите данни името идва от едновремешно военно укрепление на прабългарите, съюзници на лангобардите. Те се намирали по тези места, за да се бранят от евентуални нападения на византийските войски, идващи от Сардиния.

Не е съвсем ясно кога точно замъкът на Болгери започва да се нарича по този начин. Първият документ, в който се споменава с това име, датира от 1158 г.

Още от раждането си Болгери, което е част от общината Кастанието Кардучи, е под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.

Замъкът е често под прицела на най-различни вражески атаки, като в края на XIV в.дори е опожарен от флорентинците. Графство Болгери през XV в. минава под управлението на Флорентинската република.

Замъкът на Болгери изплува изпод руините едва през XVIII в.благодарение на собствениците си със синя кръв, които дават силен тласък и на земеделието в зоната.

Днес замъкът с фасада от червени тухли ви очарова с приказния си вид още отдалече. Прелестен е и пътят, който води до него.

Това е известният като Виале дей чипреси път, който води от запад на изток в общината Кастанието Кардучи.  По дългия 5 км.път има 2400 вековни кипариси. Те обгръщат тесния път и от двете му страни, създавайки очарователна панорама.

В този си вид пътят съществува от началото на XX в. Асфалтиран е през 1954 г.

Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси.

Преминавайки през портата, която води към средновековното борго на Болгери, се озовавате веднага в историческия център. Тук всичко е миниатюрно и концентрирано на едно място.

Къщите от камък и тухла са долепени до занаятчийски работилници и магазини за вино и за продукти на прочутата марка тоскански парфюми “Акуа ди Болгери”.

Болгери е родината най-вече на прочутите червени вина, които се правят в тази зона. Най-известно и най-реномирано е “Сасикая”, което излиза от избата “Сан Гуидо” и се прави от сортовете каберне совиньон и каберне фран.

Изключително изискано е и виното “Орнелая”. Разбира се, цените и на двете вина са доста високи, така както и качеството им.

И други червени местни вина заслужават най-малкото дегустация – “Болгери Супериоре”, “Болгери Росо”. Сред белите се отличават с качеството си “Болгери Бианко” и “Верментино”.

КАК СЕ СТИГА ДО БОЛГЕРИ

Ако идвате с кола от Северна Италия – по пътя SS1-E80 (Аурелия), след това вземете изход Ла Калифорния и продължете по Аурелия в посока Гросето.

Ако идвате с кола от Рим, след като стигнете до Гросето, вземете SS1-E80 и излезте на изход Доноратико. След това продължете по Аурелия в посока Ливорно.

Най-близката жп гара до Болгери е тази на Доноратико.

Какво да видим наблизо?

Крайбрежието на етруските

Кампиля Маритима

Суверето

Популония

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

Куполът на Брунелески на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция е сред най-големите шедьоври на архитектурата

Навремето конкуренцията между градовете се водела и чрез архитектурата. Размерите на сградите и на куполите на черквите съответствали  на мощта и грандиозността на градовете и на техните управи.

По тази причина било поставено и началото на амбициозния и революционен проект за купола на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Той е по идея и проект на Филипо Брунелески (1377-1446) и вътрешният му диагонал достига 45 м.

Дълго време изследователите  се опитват да разкрият тайната на изграждането на купола – не е останал никакъв документ, нито пък скица, свързани с проекта за него.

След години на изучаване италианският архитект Масимо Ричи успява да достигне до техниката, използвана от флорентинския гений на архитектурата Брунелески. Изглежда, че тайната се крие в ориентирането на тухлите по подобие на рибена кост.

Именно това позволило на Брунелески да вдигне огромен купол без носещи структури. Архитектът реализирал купола без никаква броня, само с помощта на двойни арки с междинно пространство.

Вътрешната с дебелина от 2 м. е направена от дялани камъни, поставени като рибена кост. Тя е носещата структура, докато външната е само фасадна.

В горната част на купола има фенер под формата на рог. Той е по проект на Брунелески, но е реализиран след смъртта му.

По-късно е поставена и топка от позлатена мед с кръст, съдържаща свещени реликви – тя е дело на Андрея дел Верокио.

Декорацията и фреските на купола са осъществени между 1572 и 1579 г. от Джорджо Вазари и Федерико Дзукари.

Но каква е историята на купола?

Осмоъгълният купол е вдигнат между 1420 и  1434 г. Това става, след като проектът на Брунелeски е представен на конкурс през 1418 г. и приет след много полемики през 1420 г.  За неговото реализиране после са необходими още 14 г. Официално изграждането на купола започва на 7 август 1420 г.

Той е осветен през 1436 г. от папа Евгений IV.

Експертите са категорични – това е шедьовър, който е в състояние да устои на земетресения, светкавици и на всякакви природни бедствия в продължение на векове. Куполът е прелестен, откъдето и да се погледне.

Неговият диаметър е 45,5 м.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция за 2 дни

От купола на “Сан Пиетро”

Как да видим Венеция евтино

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

ВТОРА ЧАСТ

Флорентинските богаташи са едни и същи и преди шест века, и днес.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

Интересен документ оставя на поколенията кадастърът на Флоренция през 1427 г., който каталогизира богатството и доходите на 10 000 глави на семейства в града. Шест века по-късно двама италиански изследователи от Банка д’Италия (Централната банка) – Гулиелмо Бароне и Сауро Мочети, преглеждат под лупа доходите на флорентинците през 1427 г. , както и тези, обявени в годишните декларации на жителите на Флоренция за 2011 г. , и ги анализират.

Резултатите са повече от изненадващи – оказва се, че едни и същи флорентински фамилии са много богати и преди, и сега, въпреки че са минали 20 поколения. Т.е. богатството на Флоренция се намира в същите ръце като преди 6 века, днешните династии във Флоренция са едновремешните от XV в.
Кръстосвайки данните за доходите на големи групи хора с 800 фамилни имена от 1427 г. и от днес, изследователите стигат до извода, че става въпрос по-скоро за своеобразна Флорентинска династия.

Затова и озаглавяват изследването си с латинското „In saecula saeculorum (во веки веков)– мобилност между поколенията в дълъг период”.
Днес мнозина смятат повишената мобилност между поколенията като признак за общество, което предоставя равни права. Т.е ако дядо ти е бил богат или беден, това не би трябвало да е определящо за теб сега.

Според двамата икономисти Италия, заедно със САЩ и Великобритания са обаче сред най-малко мобилните страни.
Бароне и Мочети определят резултатите от проучването си като особено изненадващи и на фона на друг факт – във вековете между 1427 г. и 2011 г. Флоренция е бил в центъра на огромни политически и икономически движения, преживял е индустриална революция, Обединението на Италия, демографски бум през XX в.

И въпреки всичко това, социално-икономическият статус е устоял един и същи в толкова голям период от време. Как е възможно това, питат се учените.
Най-вероятното бяснение според тях се крие в особената структура на обществото във Флоренция, която се състои от социални блокове.

От поколение на поколение индивидите се движат само във вътрешността на групата, към която принадлежат, с доходи, които могат да са по-високи или по-ниски от тези на родителите им, но които остават винаги в интервала на блока, към който се числят.
Двамата изследователи анализират някои професии, съществуващи и през XV, и през XXI в., които са характерни за средно-високите социални слоеве. Става въпрос за адвокати, банкери, лекари, фармацевти и златари.

Кръстосвайки имена на днешни представители на тези слоеве във Флоренция с тези на предполагемите им предшественици, изследователите стигат до извода, че възможността да практикуваш днес една от тези професии е много пъти по-голяма, ако и твоите прапрадеди са я практикували. Т.е.във Флоренция професионалните династии са се запазили във времето, което благоприятства съществуването на структура от блокове.

Те комуникират малко помежду си, на трудовия пазар и в обществото. Обобщено – наследниците на едновремешния елит са днешният елит във Флоренция.
А кой е той? Достатъчно е да се разходите из Флоренция и да прочетете имената на улиците и знатните сгради, за да си дадете сметка за най-важните фамилии – Барди, Перуци, Паци, Панчатики, Антинори, Джакомини, Гуичардини, Портинари, Фрескобалди, Албици…

Разбира се, ще се натъкнете и на Медичи. Най-богатият флорентинец навремето е обаче не представител на Медичите, а Пала Нофри Строци – той притежавал сумата от 162 906 флорини, следвал го Франческо Симоне Торнабуони със 109 333 флорини и т.н.
За сравнение – една златна монета флорин тежала 3.54 г и била 24 карата. Микеланджело например за статуята си Давид бил заплатен с 400 флорини.

Днес тя се оценява според различни методологии на 2,1-35 млрд.евро.
Като най-успешните династии през XV в. двамата изследователи посочват тези на банкерите – Барди, Медичи и Перуци.

Те основават банкови институции и из Европа – в Лондон, Женева, Брюж. Почти две пети от богатите през 1427 г. във Флоренция са занаятчии, или хората, които третират вълната и коприната. Предприемачите съставляват една пета от богаташите. Образованите „бюрократи“ от рода на адвокати, съдии, лекари и фармацевти (във Флоренция се намира и най-старата аптека в Европа), които са сред най-богатите, пък съставляват една десета.
Двамата изследователи стигат до извода, че и през XXI век в топ 5 на класацията са представителите на вълнената, копринената и обувната гилдия.

Във Флоренция е родена италианската висша мода – през 1951 г. е първото ревю. Градът е дал началото на много от най-успешните индустрии в модата. Във Флоренция са родени и ексклузивните италиански марки „Гучи“ и „Салваторе Ферагамо“, а те нямат нищо общо с модата на масовия лукс, в каквито се превърнаха много италиански марки като „Армани“ и „Версаче“.
Във Флоренция са родени и най-скъпите италиански вина „Сасикая“, „Орнелая“ и „Тинянело“. Никой от потомствените тоскански богаташи обаче не се е ангажирал през последните десетилетия в италианската политика, за разлика от някои новобогаташи от Милано и Рим. Въпреки това експресия на флорентинския лидерски дух беше в продължение на 1000 дни като премиер на Италия бившият кмет на града Матео Ренци.

Повечето от милионерите на Флоренция, така както и обикновените жители, застанаха зад Ренци на референдума за конституционни реформи на 4 декември 2016 г., който беше отхвърлен от останалите италианци. Двама видни тосканци – певецът Андреа Бочели и носителят на Оскар Роберто Бенини също подкрепиха Ренци.

Материалът е публикуван във в.”168 часа”

ЕТО ПЪРВА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Суверето, непознатата Тоскана

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Кампиля Маритима – тосканско бижу

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието