Archivi tag: соренто

ОПИТВАЛ ЛИ СИ ЛИМОНЧЕЛО?

limonV2

Да отидеш на Амалфийското крайбрежие, където са Соренто, Амалфи и остров Капри, и да не опиташ лимончело, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата.

Ликьорът, който се прави от грапавите и ярко жълти кори на гигантските лимони, отглеждани в терасовидни насаждения, е символът на местното крайбрежие.
Лимончелото, сервирано ледено студено в малки заскрежени чашки, е естествената кулминация на всяка вечеря, която по тези места наподобява спектакъл.
Принос за това имат както неустоимата кухня, базираща се на рибни ястия, така и приказният пейзаж от кристално синьо море и скалисти брегове с накацали по тях къщи. Ефектът от всичко това граничи с вълшебство.
Ликьорът лимончело се ражда от проста рецепта, която включва вода, алкохол и захар и стърготини от местните лимони.
Приготвянето му съвсем не е сложно.
Работата е в това, че трябва стриктно да се спазва всеки елемент от рецептата. Така само след три месеца приготвеният жълт еликсир е готов за опитване под формата на аперитив или пък диджестив за храносмилане след ядене.
За татковини на лимончелото днес спорят три зони от живописното Амалфийско крайбрежие, разположено на юг от Неапол.
И Соренто, и Амалфи и остров Капри, които се побират в една педя земя, се смятат за рождени места на прочутия ликьор.

limonV1
Мнозина в Капри са убедени, че прадедите на местния бизнесмен Масимо Канале са дали началото на ликьора, който се утвърждава най-вече след 1988 г, когато Канале регистрира марката „лимончело“.
В действителност ликьорът се ражда малко след 1900 г. в малко семейно хотелче, чиято собственичка Мария Антония Фараче се грижи за градината си от лимонови и портокалови дръвчета.
След войната внукът й открива бар-ресторант в близост до хотела. Специалитетът на заведението е именно ликьорът от лимони, който се прави по рецептата на баба му. През 1988 г. синът му Масимо Канале, който стартира собствен бизнес с лимончело, решава да регистрира марката му.
Същевременно и в Амалфи, и в Соренто обаче се носят какви ли не легенди за местния произход на лимончелото.
Една от тях разказва как най-известните фамилии от Соренто през 1900 г. не се лишавали никога на масата си от лимончело, направено по антична рецепта.
В Амалфи пък някои смятат, че ликьорът има много стар произход, свързан с насажденията от древни времена на лимонени дръвчета.
В крайна сметка истината около произхода на лимончелото е доста мъглява, тъй като хипотезите в тази насока са много.
Някои местни хора смятат дори, че ликьорът е измислен още от времето на нашествието на сарацинците и е бил направен за рибарите, които пиейки го, е трябвало да се стоплят в студените утрини.
Други пък поддържат тезата, че е измислен в един манастир, за да подслади дните на монасите между една и друга молитва.
Въпреки неясния си произход обаче ликьорът лимончело днес е световно известен. Бутилки с жълтото питие се продават в магазини дори отвъд океана. Азиатските пазари също са луди по него.
За да бъде защитен от имитации, ликьорът лимончело днес се произвежда с марката „защитена географска индикация“.
Това означава, че лимоните, които се използват за производството му, трябва да са отгледани в една от общините между Вико Екуиенсе и Маса Лубренсе или на остров Капри.
За отглеждането се използват типичните местни методи, според които насажденията трябва да са разположени под стълбове от кестеново дърво, високи над 3 м.

limonV
Отглеждането на лимоните е добре защитено от неблагоприятните атмосферни фактори. Събирането на реколтатата става само между февруари и октомври и се прави ръчно. Досегът на лимоните до земята е строго забранен. Лимоните са симетрично овални и са средно-големи на размер.
Жълтата кора на лимона е основният продукт за ликьора. Стърготините от нея са богати на необходимите ароматни масла.
Лимончелото може да се приготви и при домашни условия в рамките на 80 дни. Според традиционната рецепта лимонът трябва да кисне над 2 месеца. Избират се само лимоните с най-дебела и плътна кора.
Именно климатът на Соренто и Амалфи е този, който гарантира образуването на подобна силно ароматна лимонена кора.
Първата стъпка предвижда измиването на плода с топла вода, както и отстраняването на евентуалните замърсявания по кората.
След това в кана се налива доброкачествен алкохол и се добавят парчета настъргана кора. Каната се покрива добре и се оставя в тъмна стая или шкаф при стайна температура. Така след това лимонените стърготини накисват добре, а разтворът добива ярко жълтия цвят на амалфийските лимони.
След около един месец в каната се добавя вода със захар, която преди това е завряла и изстинала. Добавя се още алкохол.
Каната се покрива отново и пак се оставя на тъмно за още един месец или 40 дни. След това сместа се филтрира и налива в бутилки, като се отстраняват стърготините. После бутилките се оставят във фризера. Не се добавят никакви оцветители или каквито и да е други неща.
Сервирано ледено студено, лимончелото е прекрасен разхладител и диджестив.
Някои обаче го предпочитат смесено с тоник или пък с шампанско.
Други го добавят към сладоледа или плодовата салата. Зависи от вкусовете. Ефектът обаче е винаги изненадващо приятен.

ВИЖ ОЩЕ

Лимонените турове в Амалфи

Сицилианският остров Фавиняна

Етруското крайбрежие

СОРЕНТО – МОРЕ И ЛИМОНИ

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

 

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град