САСИКАЯ Е ВИНО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

Sassicaia е едно от най-скъпите италиански вина в света

Само онзи, който не е запознат с качествата на тосканското вино „Сасикая“, може да си помисли, че 250 евро е твърде много за бутилка, когато види подобна цена в менюто в ресторанта.
В специализираните магазини за вино може да намерите бутилка от „нормална“ реколта и само за 150 евро.
Ако обаче става въпрос за изключителна реколта от рода на 1985 или пък 1990 г., то тогава цената е няколко пъти по-висока.
„Сасикая“ е виненото превъплъщение на думата „превъзходство“.
Много експерти по нектари го смятат дори за най-божественото рубинено питие, което някога е било създавано на земята.
Казано накратко, това е виното, което по думите на специалистите се приближава най-много до перфектността.
„Сасикая“ се ражда през 60-те години на миналия век в Болгери, Тоскана. Негов създател е избата на имението Сан Гуидо.
„Сасикая“ се смята за предшественик на едни от най-добрите червени нектари, които си проправят път след това сред познавачите.
Според някои част от чара му се дължи и на екзотичното му име, което му придава загадъчност и тайнственост.
В действителност името идва от „саси“ (камъни). Каменистият планински терен, с който се характеризира земята в тосканското имение, изкарва на повърхността всяка година все нови и нови камъчета и какви ли не други фрагменти, които в крайна сметка допринасят за прекрасните качества на винения нектар.
Сортът, от който се прави виното днес, се засажда за пръв път през 1965 г, а три години по-късно рубиненият шедьовър достига до пазара.
Това е събитие с революционен ефект. Всички го определят като разкош и вино на бъдещето, като нова ера в света на нектарите.

За баща на виното може да се смята маркиз Марио Инчиза дела Рокета – той е първият, който усеща и разбира златните качества на каменистия терен.
Вино от него всъщност се е правело в знатния род Инчиза дела Рокета още от XVIII век.
Едва век по-късно обаче се прави първият задълбочен анализ на лозовите насаждения и на най-подходящите сезони за винификацията им.
Леополдо Инчиза е този, който през 1862 г. демонстрира пред многобройни тогавашни експерти, събрали се в замъка му, каталог с описани 175 вариации, плод на винените му експерименти.
Пет години след това Леополдо публикува нов каталог, описващ подробно колекцията му от сортове.
Под номер 92 той е означил Каберне совиньон, а под номер 145 – друг сорт, известен като Каберне франк. За тях Леополдо отбелязва, че и двата се използват за направата на виното бордо и че са най-ценните сортове, които той самият е въвел в имението си.
Каталогът на Леополдо с описаните подробно сортове в него се оказва като злато в ръцете на правнука му Марио Инчиза дела Рокета.
Почти век след смъртта на Леополдо младият Марио, студент в аграрния университет, се вдъхновява истински от четенето на каталозите на родственика си.
За разгарянето на страстта му обаче допринасят и честите му срещи с барон Ротшилд. Марио започва да присажда най-различни филизи от сорта за бордо – първо в семейното имение Рокета, а по-късно и до Болгери.
Оказва се, че на никого преди него не е хрумвала идеята да направи вино бордо на италиански терен.

Изборът върху имението Сан Гуидо в Тоскана е и заради факта, че то наподобява с терена си този на Бордо във Франция. Мястото, където се отглежда сортът във Франция, е също толкова каменисто, както и това в Тоскана. С други думи, морфологичните характеристики на двата терена – във Франция и в Италия, са много близки.
След многобройни експерименти в крайна сметка идеалният терен за сорта каберне на Марио Инчиза се оказва този до Кастильончело. Червеният еликсир, който се ражда, изкачва всички световни класации.
Успехът му никак не е лесен, тъй като между 1948 и 1960 г. то все още е „частно“ вино, което се прави и консумира само в рамките на имението.
Тосканският маркиз обаче много скоро си дава сметка, че колкото повече отлежава, толкова виното става по-хубаво.
Както често се случва и с други знатни вина, изглеждащите на пръв поглед недостатъци с течение на времето се превръщат в силни страни.
Роднини и приятели окуражават непрекъснато Марио в експериментите му. Така той достига до съвършенство във винифицирането.

Изборът на сорта каберне и използването на барик (дъбови бъчви от 225 л.) са иновации, въведени именно от маркиз Инчиза. Скоро те се разпространяват навсякъде в Италия.
Така се стига до 1985, която се смята за годината на чудото – тогава се ражда онова „Сасикая“, което всички в света определят единодушно за най-божественото вино, което някога е бил правено.
Болгери е зоната, където знатното вино се прави и до днес.