Tutti gli articoli di site-admin

ИТАЛИАНСКИТЕ АПЕРИТИВИ – III

co1Италианските аперитиви са най-известните в света

Вижте как се приготвят Tintoretto, Mimosa, Dry Martini и Casanova

И ЗА “ТИНТОРЕТО“ Е НУЖНО ПРОСЕКО

nar
“Тинторето” e друг италиански коктейл, който се приготвя със сок от нар (1/3) и бяло пенливо вино „Просеко” (2/3) .

Името му е в чест на венецианския художник Тинторето.

Идеалният период за приготвянето и консумирането му е септември-октомври, когато узряват наровете. Тинторето е коктейлът символ на северния град Азоло, до Тревизо.

“МИМОЗА“ СЪЩО Е ОТ ГРАДА НА ГОНДОЛИТЕ

co2
“Мимоза” подобно на останалите си венециански роднини, също се приготвя от вино „Просеко” (2/3), което обаче се смесва с фреш от портокал (1/3).

Алкохолният му градус не надвишава 7.

Коктейлът се приготвя директно в чашата. Любопитно е, че в някои англосаксонски страни е известен с името Buck’s Fizz, идващо от заведението в Лондон Buck’s Club – там го сервират за пръв път през 1921 г.

„ДРАЙ МАРТИНИ“ Е НА НАД 100 Г.

co4
“Драй Мартини” се смята от край време за кралят на коктейлите.

Има многобройни версии и легенди за произхода му.

Сред най-популярните е тази, според която барман на име Мартини, произхождащ от Арма ди Таджа, в Лигурия, и емигрант в Америка, измисля коктейла около 1910 г. в нюйоркския Knickerbocker Hotel, в чест на Джон Рокфелер.
Най-класическата рецепта за приготвянето на коктейла е следната:
8/10 джин, 2/10 Мартини extra dry, 1 зелена маслинка, кубчета лед. За приготвянето не се препоръчва използването на шейкър, а по-скоро mixing glass с филтър.

Поставете леда в стъклената чаша за разбиване, разбъркайте го и изсипете формиралата се в него вода.

След това изсипете в него сухия вермут мартини и джина. Бъркайте няколко секунди, за да стигнете до онова състояние, в което коктейлът е студен, но не е удължен с вода.

Налейте го веднага в класическата му чаша, известна като купа за мартини. Тя обаче трябва да е изстудена предварително във фризера. Традиционната украса включва обезкостена зелена маслина, набодена на клечка за зъби. Някои прибавят и т.нар. lemon twist, или леко напръскана върху повърхността лимонова кора.

„КАЗАНОВА“ Е С ЯГОДИ

co3
За приготвянето на този 11-градусов коктейл са ви необходими 0,6 л. „Чинцано Ектсра Драй“, половин резен лайм, 3 свежи ягоди, 2 лъжички кафява захар. Аперитивът се омесва директно в чашата.

Намачкайте деликатно в нея първо захарта, резена лайм и ягодите на резенчета. Прибавете бучки лед, а след това „Чинцано Екстра Драй“. Объркайте хубаво с лъжичка. Украсете с резенче ягода или лайм.

ИЗБЕРЕТЕ ТОЧНАТА ЧАША

JUICE 0,4 л.
Както става ясно и от превода на този вид чаша – за сок, в нея се сервират обикновено аперитиви на базата на сокове
HIGHBALL 0,33 л.
Обикновено се използва за сервирането на коктейли, към които се прибавя сода. Името на тази чаша означава в превод „висока топка“. Казват, че в началото на XIX век имало специални ледени топки, които трябвало да охлаждат коктейлите. Този тип чаша е направен така, че да може да поеме подобна ледена топка. Тя се вдигала във високата част на чашата, когато в нея се наливал коктейлът.
ЧАША ЗА ВИНО 0,36 л.
Напоследък се използва все по-често за коктейли, съдържащи газирано вино или просеко.
FLUTE 0,15 л.
Обикновено в този тип чаша се сервират коктейли на базата на сухо шампанско или италианско просеко. Издължената форма на чашата позволява на носа да поеме най-добре аромата на питието
ROCK или OLD FASHIONED 0,2 л.
В тези чаши се сервират чисти аперитиви или пък аперитиви с лед
КОКТЕЙЛНА КУПА 0,16 л.
В тази чаша се сервират алкохолни коктейли без лед и обикновено разбъркани с шейкър. Това е първата измислена чаша за питиета.

Виж първа част

Виж втора част

ФРАНЧАКОРТА – ИЗИСКАНОТО ВИНО

fr1

Franciacorta е вино за изискани тостове. Това е най-престижното италианско пенливо вино

Заемащата 320 кв.км. хълмиста зона между град Бреша, подножието на Алпите, езерото Изео и река Олио, се слави открай време с производството си на качествено вино.
Това е родината на най-престижното италианско пенливо вино.
Свежият полъх на вятъра, идващ от подножието на Алпите, комбиниран с отличното изложение на слънце и с добре разпределените във времето дъждове са перфектните условия за различните стадии от развитието на гроздето по тези места.
С други думи, няма какво повече да се желае за добиването на точно онова вино, което е идеално за най-качествените мехурчета.
Виното„Франчакорта“ е първото италианско пенливо вино, правено по класическия метод (чрез ферментация в бутилката), което получи категорията Деноминация за контролиран и гарантиран произход. (DOCG).
В момента по етикетите на виното е изписано единствено името Франчакорта, с което се означава територията, метода на производство и виното.
В Европа само 10 деноминации се радват на подобна привилегия и от тях единствено три се правят чрез ферментация в бутилката – Кава, Шампанско и Франчакорта.

fr4Днес зоната Франчакорта включва 19 общини в северната област Ломбардия.
Казват, че името Франчакорта идва от далечни времена, още от периода на Френския кралски двор. Наименованието „Францакурта“ се появява за пръв път в аналите на кметство Бреша през 1277 г, за да означи земите между реките Олио и Мела, на юг от езерото Изео.
Смята се, че производството на качествено вино по тези земи датира от XVI век. Днес съществуват 4 типа пенливо вино Франчакорта – Сатен, Розе, Милезимато (Vintage) и Ризерва.
Франчакорта се прави винаги от сортовете шардоне и (или) пино неро. Допуска се и пино бианко, но максимум до 50%.
Има едно основно правило, което трябва да помнят всички любители на виното Франчакорта – да не го наричат никога спуманте, защото то не е такова, нито пък се прави по тази методология.

fr3Виното Франчакорта се добива след мекото изтискване на гроздето, което дава цвят от шира. От нея се прави основата за виното, която напролет образува т.нар. Cuvée. Това е смесица от различни базови вина Франчакорта, събрани от разни реколти и селекционирани чрез грижлива дегустация, благодарение на която всеки производител определя какви да бъдат характеристиките на собственото му вино.
След това към виното в бутилките се прибавят захарен сироп и активна мая, за да се постигне бавна естествена ферментация. Чрез нея в бутилката се получава въглероден двуокис, водещ до пяна и като последствие от това налягането нараства до 5-6 атмосфери.
Добре затворените бутилки се поставят в избата в хоризонтално положение и остават толкова време, колкото е необходимо за добиването на различните типове Франчакорта. Именно през тези месеци Франчакорта добива типичните си характеристики.

fr2
В края на този етап близо до тапата на бутилката се е образувала утайка от маята, която трябва да се отлее. За да стане това, бутилките се поставят във вертикално положение с гърло, потопено в специален охлаждащ разтвор. Така се образува своеобразна ледена тапа. Когато се отмести металната тапа, вътрешното налягане е толкова силно, че леденият остатък се изстрелва, без виното да се излее.
При вино Франчакорта от типа Pas Dosè се използва само чисто вино, докато за другите типове се добавя и сироп, съставен от базово вино Франчакорта и захар.
Различното съдържание на захар в течността определя и типа Франчакорта – Extra Brut, Brut, Extra Dry, Dry, Demi Sec.
Времето за направата на Франчакорта е доста дълго и започва 7 месеца след гроздобера, когато към базовите сортове се прибави мая.
При Франчакорта, което не е от типа Vintage, се изискват минимум 18 месеца ферментация в бутилката, преди да се пристъпи към отварянето на тапата, за да се излеят утайките. Тук се ипзолзват шардоне и (или) пино неро. Разрешено е и максимум до 50% пино бианко.

fr5
При виното от типа Сатен и Розе периодът на ферментация е минимум 24 месеца. При Сатен се използва предимно сортът шардоне, а също и пино бианко до 50%. При Розе се използват шардоне, пино бианко и минимум 25% пино неро.
При Франчакорта Vintage ферментацията е минимум 30 месеца. То се прави от минимум 85% базови вина от една единствена реколта. Пуска се в продажба след над 37 месеца от гроздобера.
При Франчакорта Ризерва ферментацията е минимум 60 месеца. Това е вино от типа Сатен или Розе, което се пуска в продажба 5,5 години след гроздобера.

КАК ДА КОМБИНИРАМЕ
Виното от типа Brut е идеално за аперитиви, но и по време на основното ястие, ако то е с деликатен вкус.
Extra Brut е перфектно с рибни ястия.
Виното от типа Сатен е много елегантно и изискано, върви по време на цялата вечеря, но особено с паста на фурна, ризото с риба, а също и със сурова шунка и твърди сирена.
Розе се комбинира добре със салам и наденица, с ризото с гъби, с ястия с патладжани, с топли рибни предястия.
Demi Sec върви с твърди курабии и сладки.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

 

ИТАЛИАНСКИТЕ АПЕРИТИВИ – II

cok1Аперитивите с имена на композитори са и свежи, и модни

Ето как се приготвят Bellini, Rossini и Puccini

И „БЕЛИНИ“ Е ПОЛЪХ ОТ ВЕНЕЦИЯ

Italian Bellini alcoholic cocktail with peach
Хитов коктейл е и „Белини“, който също като „Сприц“ идва от Венеция. Съставеният от бяло газирано вино (обикновено просеко или шампанско), от смелени бели праскови и от сока им коктейл също е сред „посланиците” на Италия по света.
Баща на Белини става между 30-те и 40-те години на миналия век Джузепе Чиприани, главен барман на най-известния и скъп бар във Венеция – Harry’s Bаr. Заради розовия му цвят, който напомня този на одеждите на един светец, изобразен в картина на художника Джовани Белини, Чиприани нарича коктейла си на неговото име. Напитката от типа лонгдринк бързо става хит в Harry’s Bar, където навремето си пият питиетата от Ърнест Хемингуей и Синклер Луис до Орсън Уелс.

bel2

Малко по-късно обаче манията по Белини завладява и нюйоркския Harry’s Bar. Коктейлът става постоянно присъствие в американския хитов локал, след като един френски търговец започва да изнася гъстата смес от бели праскови, наподобяваща нектар.
Белини се приготвя по строго определени правила. За направата му е необходима месестата част на типичните бели праскови (3/10), които се произвеждат до Верона. Тя се смесва с газирано вино „Просеко” (7/10). При създаването си обаче коктейлът е съдържал и сок от малини или ягоди, за да придобие розов цвят.
Белини се сервира в тясна и висока стъклена чашка на столче или в такава за Мартини.
Съществуват обаче и разновидности на Белини, тъй като не навсякъде по света се намират „Просеко” и бели праскови. Някои бармани го приготвят с жълти праскови или дори с обикновен нектар от праскови, както и с различни видове бяло газирано вино. Примесването му с шампанско обаче съвсем не е максимумът, който може да се желае. Някои пък на мястото на виното слагат газирани сокове или сода, постигайки по този начин безалкохолен Белини.
“РОСИНИ“ Е ВАРИАЦИЯ НА „БЕЛИНИ“

ros1
“Росини” е коктейл, измислен в началото на XX век. Носи името на композитора Джоакино Росини. Коктейлът се приготвя от свежо пюре от ягоди (1/3) и бяло газирано вино „Просеко” (2/3), което често се замества с шампанско. Сервира се студен в чаша от типа флют.
Много е важно да бъде направен от свежи ягоди, смелени с миксер, към които след това се прибавят няколко капки лимонов сок и няколко капки захарен сироп.
“ПУЧИНИ“ Е ОТ МАНДАРИНИ

kok2
Този коктейл, носещ името на друг италиански композитор, се приготвя директно в стъклената чаша. Необходимо е сокът от мандарини да се налее в чашата, след което да се допълни с пино шардоне „Чинцано“. Сервира се, след като е добре разбъркан в чашата.
Любопитен факт е, че навремето се е смятало, че мандарините, основна съставка за „Пучини“, прозхождат от Китай (жителите му били наричани с това име). В действителност плодът, който се култивира в Средиземноморието, произлиза от Индонезия и Индия.

СЛЕДВА

Виж първа част тук

5 топ тераси в Рим

Къде са най-хубавите коктейли в Рим

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В ИТАЛИЯ – I

Вижте какво не е за препоръчване да се прави в Италия (първа част)

1.  Италия е топла и слънчева страна, в която туристите обичат да се разхождат  по джапанки, потници и бермуди още от пролетта. Колкото и да е горещо обаче, запомнете, че не може да се представите в такъв вид в базиликата “Свети Петър” в Рим.

За да влезете там, е задължително да сте прилично облечени и с покрити рамене. Много от информираните туристи си носят шалове с тази цел.

2. Ако пътувате из Италия с кола под наем, трябва да знаете, че влизането в центровете на почти всички градове, а не само големите, е ограничено до определени часове. Никога не паркирайте на местата, ограничени с жълти линии. Ако успеете да се вредите на тези с бели очертания, там паркирането е гратис. Ако паркирате на местата със сини очертания, трябва да платите билет чрез намиращите се наблизо машини паркометри.

3. Ако пътувате с кола из страната, не се увличайте по криволичещите пътчета, а ползвайте винаги “царските” пътища. Рискът да се загубите, ако се впуснете по тесни шосета, е изключително голям заради объркващите или липсващи указания. Много често Google Maps може да ви отведе на съвсем различно място.

4. Ако не разбирате езика, носете си винаги италиански разговорник. Италианците никак не са шампиони по чужди езици, така че не разчитайте на собствените си познания по английски или френски, особено в провинцията. За немски пък и дума не може да става.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ ТУК

Прочети още

В Рим за три дни

Във Флоренция за два дни

 

 

 

КАК ДА СЕ ДВИЖИМ В РИМ

Има много алтернативни начини да се придвижвате в Рим, за да го разгледате. Ако искате престоят ви да е по-приятен и незабравим, прибавете към него непознати преживявания. Със сигурност придвижването с претъпкани автобуси и метро, в които рискувате да се натъкнете на джебчии, няма да ви помогнат за това.
Ето няколко алтернативни начина да се движите из Рим.
1. ДВУКОЛКА (SEGWAY)

seg
Това е електрическа двуколка, с която за три часа обикаляте толкова забележителности, колкото пеша може да обиколите за седмица. Достатъчни са няколко минути, за да свикнете да стоите върху плота на двуколката. Турът е предназначен винаги за малки групи. Ако го купите чрез агенция, цената е от 75 евро на човек за 3 часа – включва и осигуряването ви с придружител, предоставянето на каски, аудио екскурзовод със слушалки, дъждобрани (ако вали).

В парка “Вила Боргезе” обаче се предлагат и двуколки по 15 евро на час.
2. ФАЙТОН

cav
С него може да се види Рим като през XIX век, препускайки на кон, воден от кочияш. Наемането на целия файтон  (4 места) за около час из Рим струва 150 евро. На много места из столицата ще видите стоянки, където може да си наемете файтон  – има на Piazza di Spagna, на Piazza del Popolo и др.

3. РЕТРО ВЕСПА

vespa2
С подобен скутер може да се почувствате като Одри Хепбърн и Грегъри Пек в „Римска ваканция“. Има всякакъв вид и цвят моторчета – може да се избира между Vespa в тигрови окраски, в червено, в бяло и какво ли не още. Разбира се, ако искате, може да си наемете съвременен модел, но защо да не опитате vintage моторче?
Пунктове на Bici&Baci – верига, която предлага турове с „Веспа“, има на Via del Viminale 5, Via Cavour 302 и Vicolo del Bottino 8.
4. ДЖАЗ ТРАМВАЙ

tramRoma
Всеки, който е опитал подобен тур с вечеря и концерт из Рим, остава очарован. Мястото на срещата е на Piazza di Porta Maggiore в 9 часа вечерта. Трамваят е ретро модел от 1947 г. От прозорчетата му могат да се видят масите със запалени свещи, както се полага за романтична вечеря. Бандата музиканти пък е в средната част на трамвая, която се огъва при завоите. Цената на тричасовия тур с вечеря с изискани ястия е около 60 евро, но трябва задължително да го резервирате предварително чрез сайта на tramjazz.com.
5. ЛИМУЗИНА

limuz
Ако сте любител на суперлукса, този начин на придвижване е точно за вас. Може да си наемете най-различни модели, дори розова лимузина, ако искате, за да отпразнувате годеж, сватба, юбилей или пък за да се почувствате царски сред антиките на хилядолетна възраст. Ето и няколко сайта, чрез които може да се наеме лимузина – limousinearoma.net,   romanoleggiolimousine.it.
6. КОРАБЧЕ

battelli
Вечният град може да се разгледа и с корабче по река Тибър, която минава по цялото протежение на столицата. Туристическите круизи обаче действат до 31 октомври. На кораба може да се качвате или слизате по избор на една от спирките от маршрута му. Началото е в 10 часа до крепостта Сант’Анджело (Lungotevere Tor di Nona/Piazza di Ponte Sant’Angelo) и в 10,35 до островчето Тиберина (Lungotevere degli Anguillara/lato Trastevere). Така може да се насладите най-добре на базиликата „Свети Петър“ и на всички останали красоти. Информация за туровете има на сайта batellidiroma.it.

ЛУКС И СПА В ПУЛИЯ

mass7Masseria Ancella е божествен хотел със СПА в селска ферма до Остуни

Възможно ли е стара и занемарена поща да се превърне в луксозен хотел със спа? Ако отидете  в Пулия, ще видите, че това е действителност.

Идвайки в зоната на Остуни, единият от Белите градове, трябва да изберете за престоя си или труло, или типична селска masseria.

Само така може да вкусите перфектно от онзи магически микс от море, маслинови гори и трули, който е характерен единствено за южната италианска област и за никоя друга зона в света.

mass2

Разположената на няколко километра от Белите градове Masseria Ancella е най-доброто свидетелство как селският чар може да бъде поставен в услуга на модерния лукс и комфорт, който всеки търси по време на ваканция.

mass3

Старата селска ферма, която в момента е spa resort, е разположена насред полето на Монталбано ди Фазано, на две крачки от Остуни.

На практика това е едновремешен пощенски офис от XVIII в.. трансформиран в чаровен хотел с десетина стаи. Тук може да избирате дали да спите в оригинално труло с конус или пък в стая с овален таван в основната постройка.

mass1

Всичко това е заобиколено отвън от градина с басейн, където  кактуси и маслинови дървета съжителстват в красива зелена композиция.

Всеки елемент и в интериора, и в дизайна е идеално изпипан в унисон с типичния италиански вкус към детайлите.

mass6

В хотела витае топла домашна атмосфера. Всички мебели и предмети в общия салон, в ресторанта, в градината и в стаите (всяка е различна от останалите) е като от едно време.

Въпреки това обаче тук мирише на лукс и на елегантност.

mass8

Като допълнениние – има и спа център, разположен в подземието, където може да се опита и винотерапия.

Това е единствената масерия със спа в цяла Пулия, чиито козметични продукти се правят изцяло от грозде и шира.

mass

Различнитев видове разкрасителни терапии и масажи са на базата на полифеноли, извлечени от местните сортове примитиво и неграмаро. Те са с отлично антиоксидантно действие.

mass4

 

Виж още

Градът на трулите Алберобело

БЕЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ПУЛИЯ – II

ost1Белите градове на Пулия заслепяват с красота

Остуни – опияняващият бял град

Само на 35 км от Бриндизи се намира най-известният Бял град – Остуни.
Наближавайки го, пред очите ви се изправя приказен бял хълм с бели къщи. Той плава сред зелена долина с маслинени горички, граничеща с тюркозеното море наблизо.ost3

Виещите се нагоре-надолу улички и стълбища из града ви извеждат пред тераси с ослепителна панорама от високия 240 м.хълм на града. Зад всеки ъгъл ви дебнат ресторантчета, занаятчийски работилници и площадчета, на които животът пулсира. Единствените цветни петна са тези на ярките цветя по тераските и на цветното пране пред къщите. През лятото е почти невъзможно да се стъпи в заведенията от туристи – това е едно от най-предпочитаните места в зоната и заради красотата си, и заради близостта си до плажовете на Саленто (на 5-6 км). Тук са едни от най-красивите и чисти плажове в Италия.

ost2

Чистернино е едно от най-красивите села в Италия

За широката публика намиращото се на 15-ина километра навътре в тока на Ботуша Чистернино е малко популярно. За експертите по прелест обаче то е повече от известно – неслучайно много пътеводители го определят като едно от най-красивите средновековни села (борги) в Италия.

cister1Името му идва от цистерна (на италиански чистерна) – в нея била събирана дъждовната вода, необходима за ежедневните нужди на жителите. В Пулия няма реки, така че всяка капка дъжд се съхранявала като нещо изключително ценно. На пръв поглед Чистернино има средновековен вид, но разглеждайки го, усещате някакъв ориенталски полъх в архитектурата. Високата 17 м. Норманска кула служи като подстъп към селището.

cister2

Мартина Франка – елегантният град

Лече се смята за столицата на барока в Пулия. Мартина Франка пък се смята за втората столица.

В това, че тук изкуство, архитектура и елегантност вървят ръка за ръка, може да се убедите веднага щом разгледате салоните на изградения през XVII в. от херцог Петраконе Карачоло „Палацо Дукале“, днешно седалище на кметството,

martina2

а след това се изправите пред близката базилика „Сан Мартино“, издигната през XVIII в.

Трудно е да си представим по-голямо изпипване и на най-малкия детайл. Изглежда така, сякаш някаква невидима ръка се е погрижила всяко ъгълче и всеки пункт да бъде перфектно завършено.

martina1И в Мартина Франка няма нищо случайно – всеки елемент в архитектурата нашепва. Ако видите балкони с издути като балони парапетни ограждения, значи собствениците им са били знатни хора – в издутините им сега са поставени саксии с цветя, но навремето са побирали издутите дълги рокли на знатните дами.

teraska1И тук, както в Остуни и Чистернино, улиците са като лабиринти, но ако следвате белия цвят на къщите, значи отивате към центъра. Ако започнат да се редуват тъмни цветове, значи се отдалечавате. В Мартина Франка няма балкон без „пумо“ – това е керамичен предмет, наподобяващ огромно семе на цвете. И до днес се поставя по краищата на парапета на всеки балкон като символ на фертилността. Името му идва от латинското pomum (плод). Ако е по-голямо и красиво, значи собствениците на къщата са били богати.

martina4

Локоротондо е Бялата бонбониера

Само на 6 км от Мартина Франка се намира едно градче, което стъписва с чистотата и с идеално реставрираните си сгради.

loco2Изглежда така, сяка изведнъж сте се озовали от Средиземноморието в Швейцария. И тук всичко е бяло, и тук е пълно с лабиринти като в другите Бели градове. И въпреки това имате чувство, че се разхождате в някаква очарователна бонбониера, в която всяка отделна къща е като бял бонбон. Усещането е сякаш стъпвате върху бяла картина, която се страхувате да не изцапате с краката си. В Локоротондо кметството финансира всяка пролет варосването на къщите – затова и всяка от тях буквално блести. Белият цвят се разчупва единствено от колорита на проснатите да съхнат дрехи по сушилните.

locoro1

(ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ)

ГЕНИАЛНИЯТ МИКЕЛАНДЖЕЛО – I

Микеланджело не искал да рисува Сикстинската капела

Със сигурност всеки, който е идвал в Рим, се е снимал на фона на площад „Венеция“ или пък на граничещите с него Фори Империали.

ant1

Колко обаче са туристите, които знаят, че точно между тези две забележителности в сърцето на Вечния град преди малко повече от 450 г. умира геният Микеланджело?
Малцина са и онези, които подозират, че геният сътворява шедьовъра си „Пиета“ – днес в базиликата „Свети Петър“ – когато е едва на 22 г. На тази възраст много от днешните младежи нямат дори идея какво искат да правят в живота си.

PIETA
Микеланджело Буонароти се ражда през 1475 г. в тосканското селце Капрезе и издъхва в малък римски апартамент на улица „Мачел де Кови“ през 1564 г., или малко преди да навърши 89 г. За онези времена, когато средният живот продължава около 35 г., това е все едно днес да умреш на 110 г.
В началото на миналия век обаче римската улица на Микеланджело е заличена, за да бъде изграден Олтарът на родината, който днес се издига величествено на това място. Малка възпоменателна табела напомня, че там е бил домът, „осветен от пребиваването и от смъртта на божествения Микеланджело“.

Именно в тази къща геният работи до последно, но без да довърши, върху една от най-драматичните си и новаторски творби „Пиета Ронданини“.
Въпреки че последните 30 г. от живота си Микеланджело прекарва в Рим, където създава и най-големите си шедьоври, неговите тленни останки са преместени в Тоскана, където е роден. В крайна сметка Флоренция се преборва да приюти гроба му в собствената си базилика „Санта Кроче“.

В монументална гробница, проектирана от художника и историка на изкуството Джорджо Вазари, почиват тленните останки на гения. Три плачещи фигури в нея символизират изобразителното изкуство, скулптурата и архитектурата, в които Микеланджело оставя отечатъка си завинаги.
Днес всички, говорейки за Леонардо да Винчи, са категорични, че най-големият му шедьовър е “Мона Лиза“. При Микеланджело обаче това е трудно да се определи.

Дали най-съвършена е статуята  “Пиета“, “Мойсей”, или  “Давид“? Или пък е “Страшният съд“ в Сикстинската капела?

kap1
За никого днес не е тайна, че зад изключителния талант на скулптора и художника Буонароти е стоял неудържим и буен характер, в който са съжителствали едновременно и с огнена сила любов и ярост, придържане към правилата и антиконформизъм.

Микеланджело се люшка непрекъснато между желанието си за независимост и между зависимостта си от поръчителите на шедьоврите му.
Сред тях са от флорентинската фамилия Медичи до най-различни кардинали и папи като Юлий II, Лъв X, Климент VII, Павел III.
Микеланджело е изключително търсен творец и за разлика от много други негови съвременници той познава славата и признанието на гениалността си още приживе.
Нещо повече – Микеланджело е толкова уверен в таланта и в способностите си, че дори решава сам да стане предприемач и импресарио на собственото си изкуство. А за онази епоха това е нещо изключително рядко.

Микеланджело купува сам и блокове мрамор – дори и без наличието на поръчки за творби, тъй като е 100 % сигурен, че те няма да останат без клиенти.
Скулптурата „Пиета“, която днес се намира в базиликата „Свети Петър“, е
първият шедьовър, направен от мрамор от Карара – той ще стане и любимият материал на твореца. Още след като сътворява високата 1,74 м. статуя на Дева Мария, която държи в ръцете си току-що сваления от кръста Исус, става ясно за всички, че в случая се касае за изключителен талант. Затова веднага след това, през 1501 г. във Флоренция младежът Микеланджело получава поръчка да реализира и статуята на Давид.
Божествено красивият Давид грабва сърцата на всички флорентинци и се превръща веднага в символа на града.

За да решат къде точно да поставят перфектната статуя, те организират специална комисия – в нея участват най-големите артисти по онова време, вкл. Леонардо да Винчи, Гирландайо и Перуджино. Най-достойно място се оказва пулсиращата Пиаца дела Синьория в центъра на града.

С течение на времето обаче статуята рискува да понесе щети – затова е преместена през 1873 г. във вътрешността на Галерията на Академията, заради което се налага да се модифицира самата галерия.

davide1През 1910 г. пък на Пиаца дела Синьория е поставено идеално реализираното копие на статуята, което може да се види и в момента.
Изключително реалистичната и изразителна скулптура на Микеланджело е сферата, в която той се чувства най-силен. Той плува много повече в свои води, когато отнема материал (от мрамора), отколкото когато нанася (боя върху платното).
Това изглежда странно, и дори – парадоксално, тъй като именно несигурният в способностите си с четките и боите Микеланджело изрисува стотици кв.м.от стените на Сикстинската капела.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ