Невероятна красота  е да видите манастира „Свети Мартин” как виси над вулкана Везувий.

Всичко това – след като сте изкачили хълма Вомеро.
Неапол може да се похвали с много красоти, за които няма да ви стигнат дни, за да ги обиколите.

Манастирът-музей „Свети Мартин” обаче зашеметявa със съвкупността от неща, които ви предлага.

Като се започне от панорамата над Неаполския залив и Везувий, и се стигне до изключителните примери на бароковата архитектура и изкуство – всичко от него ви оставя без дъх.

Разположеният нависоко на хълма Вомеро музей предлага прелестни гледки от птичи поглед към южния град, но това е само един от детайлите, заради които си струва да се отиде до него.

Точно там се намира и средновековният замък „Сант Елмо”.
„Ла Чертоза ди Сан Мартино”, както се нарича на италиански, е на практика бивш манастир на монасите от Ордена на Свети Брюнон,основан през 1084 г. във френските Алпи.

Хронологически това е вторият манастир на ордена в южната област Кампания. След Обединението на Италия става национален паметник и от 1866 г. приютява Националния музей „Свети Мартин”.

Той събира много от шедьоврите на бароковото изкуство и култура на Неапол.
Те са показани в стотината зали на музея,където има и две църкви, един вътрешен двор, 4 параклиса, три манастирски двора, градини и др.
Манастирът започва да се изгражда през 1325 г. от херцога на Калабрия Шарл Анжуйски.

Днес в него могат да се видят малко от едновремешните готически елементи.

Проектиран е от Тино ди Камаино по подобие на намиращия се наблизо замък. Завършен е официално през 1368 г. по времето на неаполитанската кралица Джована Анжуйска.
През XVII век манастирът е изцяло обновен в архитектониката си, затова и сегашният му бароков изглед.

Много от архитектите и творците на Неапол, работили впоследствие върху декорациите , скулптурите и фреските, допринасят за превръщането му в шедьовър на барока.

Най-голям отпечатък оставя обаче Козимо Фандзаго.
Днес могат да се посетят както подземията, така и манастирските дворове на „Свети Мартин”.

Църквата също е истински шедьовър със съхраняваното в нея богатство от скулптури, картини, фрески, пана от XVII и XVIII век.

Могат да се видят творби на Гуидо Рени,Батистело Карачоло и др.

Любопитна за разглеждане е и билковата аптека на монасите, апартамента на приора, както и изложените каляски.

На видно място е поставена огромната каляска на Мария Кристина Савойска.

Тя е изработена през 1806 г.за крал Фердинанд I от династията на Бурбоните.

Почти сигурно е, че е използвана до 1815 г. от Жоашен Мюра, назначен от Наполеон I за регент на Неаполитанското кралство.

След 1815 г.пък в каляската се возели крал Фердинанд II и съпругата му Мария Кристина Савойска, за да участват в религиозни процесии до края на Кралството на Двете Сицилии.

След това каляската е транспортирана във Флоренция,където се мести столицата на кралството, но после пак я връщат в манастира „Свети Мартин”.

ВИЖ ОЩЕ:

Дворецът “Каподимонте” в Неапол

Президентският дворец “Куиринале” в Рим

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

Appia Antica е най-важният древноримски път. Там живяха Джина Лолобриджида и Франко Дзефирели

Да се разходиш с велосипед из Виа Апия Антика (Via Appia Antica) , е може би един от най-приятните начини, по които човек може да се наслади на слънчев съботен или неделен ден в Рим.
Така се преплитат в едно няколко неща – история, археология, красота и спорт сред природата.
Древният римски път с над 23-вековна история е осеян с археологически паметници и катакомби. Той изглежда като сценография от исторически филм, в който вие сте и режисьор, и актьор.
Потопеният сред римски пинии път и парк около него са една от най-красивите и ексклузивни зони в Рим. Неслучайно тук се намират къщите, където живяха режисьорът Франко Дзефирели и  кинозвездата Джина Лолобриджида.

Приказни вили с басейни и огромни морави се крият зад стените до пътя, които са почти долепени до катакомби или монументи.
Много от вилите с паркове предлагат организирането на важни събития и сватби. Затова и често през уикендите може да се види върволица от скъпи коли, пътуващи с 10 км в час по пътя, където иначе е забранено преминаването на автомобили.
Апия Антика започва малко след Порта Капена (Porta Capena), до Терме ди Каракала (Terme di Caracalla) и стига на практика до южния град Бриндизи.
Тя е павирана с перфектно загладени и прилепващи един към друг камъни. Те са поставени върху специална настилка, която гарантира издръжливостта на пътя и оттичането на водите. Пътят е широк 4,10 м., което позволява преминаване и в двете посоки едновременно.
От двете страни има и място за пешеходци.

Но кой е авторът на най-важния павиран римски път от древността?
През 312 г.пр.Хр. цензорът Апий Клавдий Цек (Appio Claudio Cieco) започва изграждането на римската „магистрала“.
Тя свързва Рим с Капуа (195 км) и се превръща в пътния възел с най-голямо значение в Южна Италия. Тогава разстоянието се е изминавало за 5-6 дни.
По-късно пътят е удължен до Беневенто (Benevento), после до Веноза (Venosa), а накрая стига и до Бриндизи (Brindisi) в днешната област Пулия (Puglia).
Няма друг път от античността, който да е натоварен с толкова значение и функции, както Апия Антика.

На практика той свързва не само Рим с Юга, а и с Ориента, тъй като по него минава целият трафик към Гърция, Изтока и Египет.
Апия Антика става нишката, по която минават и пътешественици, и военни части, и търговски стоки.
Древноримският път много скоро сe превръща в артерията и в царя на всички пътища в античността. Той става най-важният модел за път, от чието проектиране и изграждане вземат пример всички останали пътища, тръгващи от Рим и достигащи и най-отдалечените кътчета на Империята.
Местата, през които минава Апия Антика, пък започват постепенно да развиват всички възможни производителни и икономически дейности, както и да изграждат термални съоръжения.

Вили със земеделски зони също започват да никнат като гъби. Пример за подобна вила е Villa dei Quintilli (Вила деи Куинтили).
Навремето не било възможно мъртвите да бъдат погребвани или кремирани във вътрешността на градовете. С тази цел по краищата на пътя Апиа Антика през вековете били погребвани много представители на знатни римски фамилии.
Така минаващият по пътя пътник или търговец можел да се възхищава на величието на гробниците, издигнати в чест на този или онзи мъртвец.
На всяка от тях изписвали и имената му, както и тези на знатната фамилия, от която произхождал.
Като символ на Апия Антика може да се смята Мавзолеят на Чечилия Метела (Cecilia Metella), римска благородничка. Паметника се опитват да имитират и много други архитекти и археолози през Ренесанса.
Много художници пък го изобразяват в картините си.
Гробницата е изградена на третата миля от Виа Апия през 30-20 г.пр.Хр. Тя доминира над пътя и се намира точно в пункта, в който преди 260 000 г. се спира охладената лава от вулкана на Коли Албани.

ВИЖ ОЩЕ

Вилата на Адриан

Траяновият пазар

Белите градове на Пулия

Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕН

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

и копие на “Давид” на Микеланджело.

На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). Той е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost

Наричат Бурано острова на дантелата

Невъзможно е в света да има по-пъстър и по-весел остров от Бурано.

Още щом наближите малкия остров с корабчето, на което сте се качили във Венеция, виждате пред себе си върволица от пъстри мъниста. Да, това са шарените къщи на Бурано.

Tук всичко ви напомня Венеция, но сградите на островчето са с прост и семпъл дизайн. Няма ги сложните и изискани декорации на венецианските къщи.

Освен това в Бурано всички сгради са ниски – на един или два етажа,  и имат почти еднакви фасади. Всички са боядисани в толкова ярки цветове, че напомнят на български великденски яйца.

Само една кратка разходка из този колоритен свят, който се оглежда в зелените води на каналите, наподобявайки детска мозайка, е в състояние да изпари и най-мрачното настроение.

Бурано е известен и с дантелата си – основна прехрана на жителите на острова.

Да гледаш възрастните жени, които бавно и търпеливо ваят на кука милиметър по милиметър творенията си от прочутата буранска дантела, е повече от забавно и релаксиращо.

Целият хаос и вечна забързаност на останалата част от света изглеждат като някаква далечна безсмислица. Наоколо притичват от време на време деца,  други пък подтикват велосипедите си.

На Бурано няма коли. Всичко изглежда като в приказка, или най-малкото като в анимационен филм с ярки цветове. Сивотата  на останалия свят е в ярък контраст с всичко на този остров.

Забавна тук е дори камбанарията на църквата в центъра – тя е наклонена като Кулата в Пиза.

Най-добрият начин да разгледате Бурано, е като се разходите хаотично и безцелно из неговите тротоари и тесни улички.

Така ще се насладите с пълни шепи на цветния калейдоскоп, който оформят оглеждащите се във водите къщи. Много ефектен е изгледът на т.нар. Три моста (Tre Ponti) – това е дървеният мост, който свързва три канала в центъра.

Повечето къщи в Бурано са с проста четвъртита форма. Ярките им цветове служели още от едно време като начин на разделянето на един имот от друг. Казват, че навремето рибарите оцветявали къщите си в крещящи цветове, за да могат да ги различават още отдалече в морето, на връщане от риболов.

В момента на Бурано живеят около 3000 жители. Именно тук е избрал да живее и световноизвестният дизайнер и архитект Филип Старк.

Разказват, че навремето жителите на Алтино намират убежище на остров Бурано, който се намира на 11 км от Венеция, за да избягат от варварските нашествия. Първоначално жилищата им са изградени от тръстика и кал. Впоследствие обаче те се заменят от тухлени къщички.

Заради особеното си географско положение и непрекъсната вентилация островът е успял през вековете да избегне всякакви епидемии, маларията също не е стигнала дотук.

По времето на Венецианската република Бурано винаги е бил остров на бедни хора, чийто поминък били земеделието и риболовът.

Благодарение на майсторството на плетачките на дантели обаче Бурано започнал да богатее и да изнася занаятите си и в чужбина.

Уникално –  горещ термален басейн вместо селски площад в Баньо Виньони в Тоскана

В Баньо Виньони, на 50 км от Сиена, има само 30-ина жители.

Въпреки че е малко селце, славата му е голяма в цял свят. Това е така заради уникалния басейн с гореща термална вода, който е на практика „селският площад”. Неслучайно той се нарича и Площадът на изворите.

Водата му, извираща изпод земните недра, е с вулканичен произход. Водите след това се насочват към стръмното нанадолнище на Природния парк на мелниците.

Там се намират 4 средновековни мелници, издълбани в скалите.

Навремето те действали непрекъснато и гарантирали функционирането на местната икономика, като се има предвид, че другите мелници не работели при суша през лятото.

Правоъгълният термален басейн се намира в центъра на тосканското селце и около него се издигат къщите, църквата, знатните сгради.

През Средновековието и Ренесанса Баньо Виньони бил истински хит сред известните и значими личности, които отивали там, за да отдъхват и да се топят в лековитите му води.

Сред тях са от папа Пий II и света Катерина Сиенска, отседнала там от 1362 до 1367 г., до Лоренцо Великолепни, отишъл в селото през 1490 г., за да се лекува.

Славата на Баньо Виньони като термален център, чиито води лекуват ревматизъм, артрит и др.болести, нараснала още повече след увековечаването му в творби на изкуството, литературата, киното (най-вече в заснетия там филм „Носталгия” на Андрей Тарковски).

Навремето още етруските и древните римляни се наслаждавали на термалните извори на Баньо Виньони. За термите и благоприятното им въздействие върху човешкото здраве се разказва и в едновремешните дневници,водени при поклонническите пътувания на абатите към Рим и Йерусалим.

Селото се намира на няколко километра от т.нар. Виа Франчиджена, древният поклоннически път, който водел от Западна Европа, най-вече Франция, към Рим, а после и към пристанищата в Пулия.

Баньо Виньони е в красивата долина Вал д’Орча, известна от приказно красивите картички и плакати на Тоскана с типичните пейзажи с кипариси и вити бели пътища по полегатите хълмове.

Въпреки големият термален басейн, който е пред очите ви и който сякаш ви кани да се хвърлите във водите му, вие не може да направите това.

Забранено е по всяко време на годината. Може да стоплите тялото си в горещите термални води на басейните в някой от луксозните хотели наоколо.

При извирането си термалните води имат температура от 52 градуса – те са най-горещите в цяла Тоскана.

Басейните в спа центровете на Баньо Виньони са с температура от 38 градуса и спокойно може да се къпете в тях и през зимата на открито.

Безплатно може да топнете крака само в потоците, водещи от централния басейн към Парка на мелниците.

Как се стига до Баньо Виньони?

На практика то е част от община Сан Куирико д’Орча. Най-близката жп гара е тази в град Кюзи, от там има автобуси до Баньо Виньони. С кола може да се стигне за 2 часа от Рим.

ВИЖ ОЩЕ:

Как да видим Рим за 3 дни

Венеция през ноември

Милано от птичи поглед