Tutti gli articoli di site-admin

МОНТЕРИДЖОНИ, СЕЛОТО КРЕПОСТ

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

 

ДРЕВНОРИМСКИТЕ САРАИ

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

СИЦИЛИАНСКИТЕ СЛАДКИШИ

sladki1

Италианските сладкарници преливат от неустоими сицилиански деликатеси. Сладкишите от извара, бадемово тесто и ядки се раждат в манастирите

Сладкарници, специализирани в сицилиански сладкиши, заливат не само Италия, а и всички страни по света, където има голяма сицилианска емиграция.
Сладка извара, захаросани плодове, бадемово тесто и ядки се леят на воля в повечето от сицилианските деликатеси.
Две неща обаче ви стъписват, когато опознаете историята и произхода на сладките.
Първото е, че половината от тях са свързани с манастири, монахини и религиозни празници. Най-чествани са Великден и Денят на мъртвите.
Второто е, че произходът на останалата половина от сладкишите е арабски.
Няма турист, който да не е опитвал от прочутата касата сичилиана, cassata siciliana (от арабското qas’at, легенче, или от латинското caseum, сирене).
Това е най-прочутата и най-традиционната сицилианска торта.
За направaта й се използват силно подсладена със захар извара, пандишпан, марципан, захаросани плодове и захарна глазура.

sladki3
Произходът на касата сичилиaна датира още от IX-XI век, oт времето на арабското господство на острова.
Именно арабите са тези, които внасят в Сицилия захарта от тръстика, лимоните, кедрите, горчивите портокали, мандарините, бадемите.
Изварата пък вече присъства на острова още от праисторически времена, така че в крайна сметка всички необходими продукти за тортата се оказват налице.
Първоначално обаче касата сичилиана е по-скоро съвкупност от ронливо тесто, напълнено с озахарена извара и после опечено на фурна.
По времето на Норманите в Палермо в манастира Марторана създават марципана, или т.нар. марторанско тесто.

pasta
Това е смесица от бадемово брашно със захар. Оцветено в зелено с помощта на екстракти от треви и билки, то започва постепенно да замества като пълнеж ронливото тесто.
Така се минава от печената във фурна към приготвяната по студен начин касата.
Испанците пък внасят в Сицилия шоколада и пандишпана.
През XVI-XVII век, когато барокът се превръща в доминиращ стил в изкуството, в Сицилия стават много популярни захаросаните плодове като украса.
Според легендата касата сичилиана е измислена за пръв път около 1000-та година, от придворните на емира готвачи в двореца му в древния квартал Калса в Палермо.
В действителност противостоящите си един на друг вкусове и цветове в касатата са характерни за сарацинската кухня.
В продължение на векове касата сичилиана става сладкиш, приготвян най-вече от монахините в местните манастири.
Това е торта, която се яде изключително по време на Великденските празници. Дори в официален документ на сицилианските епископи от 1575 г. пише, че „касата сичилиана е задължителен сладкиш по време на празниците“.
В стара сицилианска поговорка пък се казва, че „онзи, който не яде касата сутрин на Великден, е подлец“.
Касата сичилиана е като суперкалоричен рог на изобилието след периода на пости.
По-късно обаче касата започва да се консумира целогодишно.
Характерната за касата сичилиана декорация отгоре датира от 1873 г. Тя е измислена тогава по повод на едно празнуване във Виена и е дело на произхождащия от Палермо сладкар Салваторе Гули.
Друг известен в цял свят сицилиански сладкиш е каноло сичилиано (cannolo siciliano).

cannolo
И в този случай легендата разказва, че произходът му е арабски и е свързан вероятно с харемите.
Разказват, че жените от град Калтанисета, гости в т.нар. Замък на жените, са измислили канолото.
Прочутият сладкиш се състои от пържена цилиндрична вафла, приготвена от тесто с мас, брашно и вино, която след това се увива във фуния.
Днес тази фуния е от стомана.
След изпържването й вафлата се пълни с обработена със захар извара. По-рано в пълнежа са се прибавяли и захаросани плодове. Днес обаче към него се допълват само шоколадови топчета.
За украса пък се използват захаросани портокалови стърготини или череши. Накрая канолото се поръсва с пудра захар.
Традиционната рецепта изисква използваната извара да бъде овча. Такава има в изобилие в Сицилия.
Няколко са най-известните с приготвянето на каноли места в Сицилия.
Сред тях е Пиана дели Албанези, близо до Палермо. Мнозина посещават градчето, само и само за да опитат гигантските му по размери каноли.
Доста известно с тези традиции е и намиращото се до град Трапани в Западна Сицилия Датило, където също приготвят огромни каноли.
Изключително бижу на сицилианската сладкарска индустрия е и сладкишът баба ал рум, babà al rum. Въпреки че е с полски произход, този сладкиш днес е важна част от сицилианската сладка кухня. Конкуренция й правят в това отношение неаполитанските сладкари, които също са големи майстори в приготвянето му.
Сладкишът баба има цилиндрична форма, но от едната си страна е бухнал.
Направен е от меко и пухкаво тесто, напоено обилно с ром или друг ликьор.
Легендата разказва, че баба се ражда по чиста случайност през 1735 г, след като свалят от престола полският крал Станислав Лешчински и го пращат в графството Лорена.
Обградилият се с учени и философи Станислав се посвещава на писането на първия проект за обединение на Европа.
Всеки ден му сервират сух и почти безвкусен мек и гъбообразен сладкиш, от който скоро му писва. Един ден, след като поисква нещо сладко и му донасят поредния сух сладкиш, Станислав грабва чинията от ръцете на слугата и я хвърля по масата, където има бутилка ром.

sladki4
Ромът залива сладкиша и стаята се изпълва със сладък аромат. Измисленият по този начин нов сладкиш Станислав посвещава на Али Баба.
Новият сладкиш стига бързо до парижките сладкари. Именно от Париж го внасят по-късно в Неапол и Сицилия знатни фамилии.
Паста ди мандорле (pasta di mandorle), или бадемово тесто, е основата за най-различни сладки, правени навремето в Сицилия за Деня на мъртвите.
Днес обаче те се ядат по всяко време на годината.
Навремето от бадемово тесто са се правели само сладки с формата на плодове. Днес пък с бадемово тесто се правят сладки с всевъзможни форми, включително и герои от анимационни филмчета.
Едновремешните бадемови сладки с формата на плодове се известни като „марторански плодове“ на името на манастира Марторана, който е бил монополистът в приготвянето им.

ВИЖ ОЩЕ

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

РИМСКАТА ПИРАМИДА

ВЕНЕЦИЯ LOW COST

ПЛОЩАДЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

camp4

Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

camp2

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

camp3

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

mik

 

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

camp1

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

camp5

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

 

ПАЛАЦО КОЛОНА Е РИМСКИЯТ ВЕРСАЙ

Палацо Колона е римският Версайски дворец, в който аристокрацията живее сред шедьоври и злато

Да се разхождаш из галерията на римския дворец Колона, който няма за какво да завижда на Версай,  е като преживяване, изпълнено с непрестанни тръпки пред водопада от прелест, изкуство и злато.

Малцина знаят, че именно в Галерия Колона е заснета една от най-емблематичните сцени в историята на киното: финалът на филма „Римска ваканция“ (1953) с Одри Хепбърн и Грегъри Пек.

В сцената, в която принцеса Анабел дава последната си пресконференция, камерата обхожда великолепната зала, отразяваща блясъка на барока и благородството на Колона.
Филмът печели три „Оскара“ и превръща Галерия Колона в икона на романтичния Рим, запечатвайки я в световната културна памет.

Това е обаче само капка от най-новата история на Палацо Колона, в който още кънтят стъпките на представителите на 31 поколения на този знатен римски род.

Рим е изобилие от прелести на всеки ъгъл. Ако обаче искате да обходите няколко епохи наведнъж, просто се разходете из този „град в града“, какъвто е намиращият се в сърцето на столицата дворец.

Става въпрос за една от най-впечатляващите частни резиденции в Европа.
От XIV век насам това е домът на фамилията Колона – едно от най-старите и влиятелни благороднически семейства в Италия, дало на света един папа, 23 кардинали, много военачалници, меценати, философи, дипломати, политици.

Построен върху останките на древноримския храм на Серапис, дворецът се развива през вековете като жива енциклопедия на архитектурни стилове -от средновековни укрепления до пищен барок и ренесансови галерии.

През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа с името Мартин V, с което слага край на Големия западен разкол – епохата, в която няколко съперничещи си папи разделят християнския свят.

По време на неговия понтификат (1417–1431) Палацо Колона става официална папска резиденция, а Рим -сцена на възраждане.

Мартин V възстановява разрушени църкви, покровителства художници и архитекти и превръща града отново в духовен и културен център на Европа.

В Залата на трона все още се пази неговият портрет до образите на героите на рода – Маркантонио II Колона и съпругата му Феличе Орсини.

Изглежда така, сякаш времето спира между църковната история и семейната памет.

Истинското сърце на двореца е Галерия Колона, завършена в края на XVII век. Поръчана от кардинал Джироламо I Колона и завършена от неговия племенник Филипо II, тя е замислена като зала на славата, увековечаваща победата на Маркантонио II Колона в битката при Лепанто (1571).

Таваните са изрисувани от Джузепе Бартоломео Киари, а стените отразяват блясъка на златото, светлината на мрамора и огледалата.

Сред шедьоврите блестят творби на Гуерчино, Салватор Роза, Тинторето, Гуидо Рени и Бронзино.

Любопитна подробност, която не трябва да пропуснете, е гюлето, „вградено“ в стълбището, водещо към Голямата зала и изстреляно през 1849 г. от френската армия по време на обсадата на Рим. То остава на мястото си и до днес като нямо свидетелство за бурната история на столицата.

В салона на Ванвители на приземния етаж се съхранява една от най-редките художествени колекции в Европа – 39 картини на холандския художник Гаспар ван Вител (1653–1736), наричан Ванвители.

Той пристига в Рим около 1674 г. и работи за три поколения от рода Колона. Неговите платна изобразяват Рим, Неапол и Венеция с изключителна прецизност и светлина, документирайки живота и архитектурата на XVII век.

Колекцията на Колона се смята за най-завършената частна сбирка от творби на Ванвители в света, а творецът е вдъхновение за по-късни майстори като Каналето и Гуарди.

В най-тихата част на двореца се намира апартаментът на принцеса Изабел Колона (родена Сурсок) -ливанка от древен византийски род, омъжила се за принц Маркантонио Колона.

Тя се превръща в една от най-влиятелните дами на римското общество през XX век. След края на монархията Изабел става своеобразна „заместничка на кралицата“ – домакиня на изискани приеми, където са канени само кралски особи и няколко избрани банкери, при едно условие – да не са разведени.

Днес апартаментът ѝ е запазен точно както приживе.

Може да се видят снимки на семейството, мебели от позлатено дърво, нощен часовник, работещ със свещ, и двоен диван „confidenza“, предназначен за поверителни разговори.

Във входната зала стои крокодил от порфир – една от последните реликви от древния храм на Серапис.

Подът е покрит с източен мрамор, избран лично от принцесата в чест на нейните ливански корени.

Градините на Палацо Колона са едно от най-очарователните и малко познати чудеса на Рим.

Създадени на няколко нива, те предлагат гледка към центъра на града. Сред статуите, древните саркофази и фонтани са се разхождали Петрарка, Микеланджело и Бернини.

Тук архитектът Джироламо Райналди проектира прочутия нинфей с каскада и скулптури, а през XX век е добавена мозайка по проект на Томазо Буци.

Днес мястото остава оазис на спокойствие, скрит между улиците на модерния град.

Любопитен факт е, че колекцията Колона е защитена чрез фидеикомис, който забранява продажбата или разделянето ѝ.

Така всичко – от картините и мебелите, до архивите, остава завинаги в този дом.

И днес тук живее със своето семейство наследникът на рода принц Дон Просперо Колона.

Между снимките на предците и днешните фотопортрети, между изкуството и личната история, дворецът на практика е жива къща-музей.

През декември 2015 г. принц Дон Просперо Колона и неговата съпруга принцеса Дона Жан Колона Павончели основават Фондацията „Палацо Колона“.

Нейната цел е опазването, управлението и културното развитие на най-представителните художествени пространства на двореца  – Галерия Колона и апартаментът на принцеса Изабел.

Благодарение на Фондацията тези зали са отворени за публика всеки петък и събота, както и през останалите дни по предварителна заявка. Мисията на принц Просперо е ясна: Да съхраним миналото, като го направим живо в настоящето.

ВИЖ ОЩЕ:

Дворецът “Каподимонте” в Неапол

Куполът на “Сан Пиетро”

ОРТИДЖА – ПЕРЛАТА НА СИЦИЛИЯ

Ортиджа е скритата перлa на Сицилия, която ви кара да забравите всичко останало

Изумрудено море, чаровни тесни улички, вкусна кухня, антични гръцки следи ви чакат в родния град на Архимед

В Сицилия има много бижута, пръснати из целия остров. Той е мястото,където повече отвсякъде в Италия човек се наслаждава на всичко, което го заобикаля, използвайки едновременно и петте си сетива. Чували ли сте обаче за остров Ортиджа? Ако го видите и обходите – той е педя земя от 1 кв.км., със сигурност ще си кажете, че не искате да си тръгвате от този рай. Ортиджа е свързан със Сиракуза чрез два моста и е на практика историческият център на града, в който е роден геният на античността Архимед. В древността Сиракуза е била един от ключовите градове на Магна Греция -гръцките колонии в Южна Италия, а Ортиджа е нейното сърце. Днес тук може често да чуете българска реч, докато се дивите пред изумрудено зелените води с тюркоазени оттенъци на морето, или пък докато си пазарувате сицилиански сладкиши и подправки на пазара.  До града се стига много лесно от летището на Катания, което е на 50-ина километра, и откъдето може да се хване автобус за 6 евро. След само час път се озовавате лице в лице с Йонийско море, чиито вълни се разбиват в бреговете на града с хилядолетна история.

В Сиракуза се преплитат митове и легенди, барокова елегантност и аромати на Средиземноморието. Трудно е да се открие друга подобна концентрация от толкова голямо количество чаровни заведения и антични паметници. Старо и модерно съжителстват в естествена симбиоза, към която се прибавя и сицилианска атмосфера. Тук може да си прекарате наистина царски, защото всичко е на висота. Ортиджа беше доскоро „скритата перла“ на Сицилия, но явно мнозина вече са чули за нея, защото вече е пълна, а лятото още не е започнало.

Ето десет неща, които трябва да видите и направите непременно в Сиракуза и Ортиджа.

1. Потопете се в митовете при фонтаните  Аретуза и Диана

На метри от морето, в сърцето на Ортиджа, блика извор с прясна питейна вода още от античността, когато той бил основният водоизточник за града. Днес структурата, наподобяваща монумент, е заобиколена от папирусови растения, а риби, патици и лебеди плуват във водите. Това е Фонтанът на Аретуза, чиято история е пропита с митология: нимфата Аретуза бяга от любовта на бога Алфей и богинята на лова Артемида я превръща във вода, за да я защити от него. Алфей пък е превърнат в река от Зевс. В крайна сметка водите на Аретуза и Алфей се сливат завинаги именно в Ортиджа. На Артемида, богинята закрилница на Ортиджа, е посветен пък Фонтанът на Артемида. Той е известен още и като Фонтана на Диана, или като Фонтана на Архимед -на името на площада, където се намира.

2. Възхитете се на бароковата Пиаца Дуомо

Площад Дуомо е архитектурен шедьовър и барокова сцена под открито небе. Дъхът ви спира пред великолепието на богато орнаментираните Палацо Беневентано, Архиепископския дворец от XVII век, в който се намира Библиотека Алагониана, и Палацо Вермексио, построен през 1629 г. от архитекта с испански произход Джовани Вермексио. Тук днес се намира кметството. Правоъгълният площад е разположен върху мястото, където навремето бил акрополът на Сиракуза.

3. Влезте в катедралата, където древна Гърция среща християнството.

Катедралата на Сиракуза, или Ил Дуомо ди Сиракуза, е уникален храм, създаден върху останките на гръцки храм в чест на Атина от V в. пр.Хр.  Ил Дуомо е превърнат в църква  след евангелизирането на острова от Свети Павел. Веднага се набиват на очи бароковата фасада, богато декорирана с дорийски колони – тя е прибавена от Андреа Палма след голямото земетресение в града през 1693 г. и е изящно допълнение към античната същност на сградата. В античността оригиналният храм бил широко известен най-вече благодарение на Цицерон, който посетил Ортиджа през I век пр.Хр.и писал няколко пъти за нея.

4. Разходете се до замъка Маниаче – там историята целува морето.

Замъкът на Ортиджа – Кастело Маниаче, датиращ от XIII век, е като войн, който брани южната част на острова. Построената за император Фридрих II крепост е като архитектурна симфония между военна мощ и елегантност. Тя ви връща далече назад във времето, а гледките от замъка към морето са истинско блаженство за очите.

5. Опитайте вкуса на Сицилия на пазара на Ортиджа.

Всеки ден от понеделник до петък по протежението на Виа Де Бенедиктис можете да станете свидетел на спектакъл от цветове, аромати и най-различни вкусове. Сред сергиите, на които се продават от прясна риба до всевъзможни подправки, сирена, ядки и сладкиши, може да седнете и да се наядете вкусно. Насред виковете на продавачите може да си поръчате паста с рибни дарове за 15 евро или пък порция панирани риби и калмари.

6. Изкъпете се в неустоимите с цветовете си води на морето.

В Ортиджа достъпът до морето става от скалисти брегове или пък от платформи, приспособени като плажове. Не може да пропуснете очарователния малък плаж Кала Роса, който се намира на две крачки от центъра и от замъка Маниаче.

7. Пошляйте се без цел и посока из тесните и колоритни улички на Ортиджа.

Това е незабравимо преживяване, което съчетава гледка на висящо пране, богато орнаментирани балкони, аромати на море, чаровни църкви. Към това прибавете и огромна концентрация от елегантни и оригинални заведения и барове, които съчетават сицилиански с модерен стил. Задължително е да опитате сицилианско каноло (5-6 евро), както и „гранита“ от бадеми или мандарина за 4 евро.

8. Усетете духа на Древна Гърция при храма на Аполон.

Още при входа на острова, близо до пазара, ще видите храма на Аполон, един от най-старите дорийски храмове в Сицилия. Руините му свидетелстват за могъществото на древната гръцка цивилизация, оставила отпечатък в културния облик на Сиракуза.

9. Вижте постановка под звездите в античния Гръцки театър.

Опитайте се да си представите следната сцена отпреди над 2500 години  – Платон, седнал сред зрителите, гледа постановка на Есхил. 

Да, това е същият този театър, на чиято сцена под открито небе и днес артисти продължават пред публиката древния катарзисен ритуал, в който се сливат в поезия ритъмът, танцът, музиката и словото. За шейсетa поредна година античният Гръцки театър в Сиракуза се превръща в сцена на магия и вечност. 4700 зрители могат да й се наслаждават всяка вечер. Откриването на сезона на Италианския национален институт за древна драма (INDA) тази година отбелязва завръщането на класиката: „Електра“ от Софокъл, „Едип в Колон“ и сатиричната „Лизистрата“ от Аристофан. Финалът, който ще се състои в началото на юли, ще бъде грандиозна постановка на „Илиада“, режисирана от Джулиано Пепарини.

Театърът не е само сцена, а храм, където митът става настояще. Тази традиция е възстановена в началото на XX век благодарение на вдъхновението на братята Гаргало и археолога Паоло Орси. След векове на забрава, когато по нареждане на Карл V камъните на театъра били използвани за укрепване на стените на Ортиджа, започва неговото възраждане. От 1914 г. насам INDA без прекъсване представя съвременни интерпретации на древните трагедии и комедии, доказвайки, че митът не е мъртво минало, а жива основа на нашето съществуване. Миналогодишният сезон счупи всички рекорди – над 170 хил.продадени билета и 5 млн. евро приходи. Близо 32 хил.от зрителите са млади хора под 23 г. Повече от 80% от бюджета на INDA идва от собствени средства – резултат от интелигентно управление и културно значими продукции, които привличат дарители и инвеститори дори от частния сектор. Интересът към постановките в древногръцкия театър и туристите, идващи заради него, водят до икономически печалби от 38 млн.евро за Сиракуза. Това значи и създаването на стотици работни места. Днес стойността на постановките достига до 8 млн. евро годишно, благодарение на сътрудничеството между култура, бизнес и научна общност. INDA не просто представя театър – тя създава знание, възлага преводи на древни текстове на най-добрите елински учени, които ги тълкуват с научна точност и поетична чувствителност.

ВИЖ ОЩЕ:

Сицилианският остров Фавиняна

Еолийските острови

Остров Понца – синьозелена красота

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО