Tutti gli articoli di site-admin

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be1Оригиналната статуя на Давид на Микеланджело се намира в Галерията на Академията във Флоренция

Който веднъж види Давид на Микеланджело, може и да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи, възкликва художникът и експерт по изкуство Джорджо Вазари, след като вижда най-перфектната скулптура на всички времена.

Микеланджело  не само надминава всичко, създадено от древните скулптори, но и създава шедьовър, който би бил кулминацията на всеки творчески гений.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b42И всичко това, когато Микеланджело Буонароти е едва 26-годишен.

В действителност и днес хиляди туристи влизат в Галерията на Академията във Флоренция, където е “Гигантът”, както наричат Давид, и дори не поглеждат останалите картини и скулптури.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be3Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.

Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са викнати, за да издялат статуя на цар Давид от него.

Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.

Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%be4

Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те  са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.

На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж  трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.

Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.

Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г.,  по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be2

Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.

Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.

Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок.

Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него.

Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.

Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.

Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята.

Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория.%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be

Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.

Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист.%d0%bf%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8c%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f

Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”.

В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък.

40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.

За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).

През 1872 г. обаче заради лошото състояние, в което се намира изложената на открито статуя, се решава тя да бъде преместена в Галерията на Академията. Там тя остава затворена за хорските очи за 9 г., или  по време на изграждането на трибуната на галерията. Едва после е открита отново за посещения.

Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.

Експертите по изкуство определят Давид за най-красивия шедьовър на изкуството, създаден досега.

 

ВИЖ ОЩЕ

Гениалният Микеланджело

Във Флоренция за 2 дни

Площадът на Микеланджело

 

ВИЖТЕ КИНОСТУДИЯТА “ЧИНЕЧИТА”

Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното

80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.

През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.

22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.

На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.

Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.

Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.

Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.

Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.

Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.

Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.

В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.

Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.

В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.

Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Джелато или айскрийм?

Да се ожениш във Флоренция

МУЗАТА НА РАФАЕЛО

for1

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

for2

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

velata

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

 

5 ТОП ПАНОРАМИ НА ДРЕВЕН РИМ

Ето къде са местата, от които се съзерцават най-красивите панорами на Древен Рим

1. Il Belvedere di Via di Monte Tarpeo, зад римското кметство

ant1

 

ant2

След като видите Piazza del Campidoglio – площада, проектиран през  XVI в. от Микеланджело на Капитолийския хълм , се насочете към Palazzo dei Conservatori. 

Под портата до него “наднича” панорама на Римския форум. Веднага щом минете под портата, пред очите ви ще се открие зашеметяваща гледка. За препоръчване е да видите тази панорама в следобедните часове (между 15 и 17), когато слънчевите лъчи, осветяващи руините, ги превръщат в магически спектакъл. Това е перфектното място за снимки на античен Рим и любим пункт за фотосесии на младоженците, сключили брак в римското кметство.

Всичко това може да се види безплатно.

2. Il Foro Romano, терасата в горната част – вдясно от нея се намира Колизеят

ant3

 

 

ant4След като влезете в Римския Форум от входа, намиращ се между Колизея и Пиаца Венеция (Piazza Venezia), се насочете към алеята, която извежда на панорамната тераса горе. Не е трудно да се стигне до нея – винаги се виждат туристи, които съзерцават панорамата. Гледката е величествена и спира дъха ви. Вдясно от вас е Колизеят, вляво и под вас се разстила долината на Римския Форум, която в миналото е била блато. След пресушаването му в края на VII в.пр.Хр. се изгражда Римският Форум, център на обществения живот на Древен Рим за повече от хилядолетие.

В този момент ще се почувствате в центъра на света и на историята!

За да се съзерцава панорамата обаче е необходимо да се плати билет за Римския Форум.

3. Музеят Mercati di Traiano  (входът е на Via IX Novembre 94) – вътрешната тераса

ant5

 

 

ant6След като разгледате музея и археологическия комплекс, който през вековете е бил от административен център до знатна резиденция, военно укрепление и казарма, се насочете към панорамната тераса. От нея може да се съзерцава отвисоко цялата красота на Fori Imperiali, в далечината вдясно се вижда и Олтарът на Родината, или Il Vittoriano.

Тази панорама може да се види, ако  си купите билет за музея.

4.  Кръстовището на Via dei Fori Imperiali и на  Via Cavour

ant7

 

 

ant8Веднага щом свиете в посока Пиаца Венеция, до вас започват да се редят прекрасни панорами на руини, които могат да се съзерцават съвсем отблизо. Всичко това може да се види безплатно, ако не искате да плащате вход за археологическата зона на Римския Форум.

5.  Viale delle Terme di Caracalla – близо до река Тибър

ant9

Оттук се съзерцават в цялото им величие и по цялото им протежение древноримските Terme di Caracalla (Баните на Каракала). Неслучайно това е задължителна спирка за много от колите и автобусите с туристи, които не пропускат да се снимат на прелестния фон.

 

ТОП ТЕРАСИ НА РИМ

ТОП ПАНОРАМИ НА РИМ

ТОП КОКТЕЙЛ БАРОВЕ В РИМ

ТОП АУТЛЕТИ ДО РИМ

ТОП СЛАДОЛЕДИ В РИМ

ФЛОРЕНЦИЯ LOW COST

ponte2

Какво може да се види безплатно във Флоренция?

Флоренция, Рим и Венеция са трите италиански града, които трябва да се видят поне веднъж в живота.

Флоренция е приказка по всяко време на годината и е своеобразен музей на открито, който може спокойно да се обиколи пеша.

Концентрацията на дворци, палати, статуи, исторически сгради и градини е толкова висока, накъдето и да се обърнете, че ви се завива свят от красота.

Ако сте решили да пътувате нискотарифно, ето няколко съвета какво може да се види безплатно във Флоренция.

1. Катедралата “Санта Мария дел Фиоре” (Santa Maria del Fiore)

duomo

Тя е по-известна с името Ил Дуомо (Il Duomo). Проектирана е през 1296 г. от Арнолфо ди Камбио. С името си отнася към  лилията, хералдическият символ на Флоренция. Грандиозната катедрала е задължителен етап във всяка туристическа визита на града. До катедралата се извисява величествено камбанарията, висока 82 м., дело на Джото. Ил Дуомо може да се разгледа от 10 до 17 часа. Входът е безплатен.

 2. Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria)

firenze4

Чаровният площад символ на Флоренция се намира в историческия център на града и е близо до най-известната италианска галерия на изкуството “Уфици” (Uffizi), до Палацо Векио (Palazzo Vecchio) и до Понте Векио  (Ponte Vecchio).

В центъра на площада се намира статуята на Козимо I, възседнал кон, както и Фонтанът на Нептун (Fontana di Nettuno) от 1575 г. Неслучайно Пиаца дела Синьория се смята за един от най-красивите площади в света. Тук концентрацията на произведения на изкуството е изключително висока.

3. Розовата градина (Il Giardino delle Rose)

Това е една от най-романтичните зони във Флоренция. Тя се намира на две крачки от Сан Николо, между Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) и Форте Белведере ( Forte Belvedere). Градината е отворена за посетители от 1895 г. и във вътрешността й може да се види и японска градина, реализирана от арх. Ясуо Китаяма. Тя е отворена три месеца в годината от 8 до 20 часа.

4. Безплатен пешеходен тур из града

tur

Ако искате да се насладите 100% на красотите и на чаровните ъгълчета на Флоренция, възползвайте се от услугите на Florence Free Tour.  По време на този тур може да се разходите гратис с екскурзовод, който да ви покаже и разкаже площадите, историческите сгради, статуите. Всеки ден от църквата “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) потеглят два тура – в 11 часа започва Renaissance Tour, а в 14 часа – Medici Tour. Те са по 2 часа и са безплатни, но ако искате, накрая може да оставите малък бакшиш.

5. Паркът “Вила Фавард” (Parco Villa Favard)

Със сигурност след дългия тур имате нужда от приятен релакс. В такъв случай може да отдъхнете час-два в парка “Вила Фавард” в центъра на града, а също и да си направите малък пикник. Паркът е отворен всеки ден от 8 до 20 часа.

6. Базиликата “Санто Спирито” (Santo Spirito)

spirito

Базиликата “Санто Спирито” се намира в квартала “Олтрарно” на едноименния площад. Тя е сред най-важните църкви в града и е един от последните проекти на Брунелески. В продължение на векове църквата е принадлежала на Августинския орден. Може да се посещава всеки ден, с изключение на сряда. От понеделник до събота на площада може да се разгледа и колоритният пазар със сергии.

7. Понте Векио (Ponte Vecchio)

View of Ponte Vecchio in Florence tuscany. Italy

Мостовете са част от пейзажа на Флоренция, но Понте Векио се смята открай време за един от символите на града. С дюкянчетата и магазинчетата си по протежение на т.нар. Corridoio Vasariano мостът е очарователен по всяко време, но най-вече по смрачаване. Гледката от него към града е невероятна!

8. Църквата “Орсанмикеле” и музеят към нея (La Chiesa di Orsanmichele)

orsan

Тази прекрасна църква се намира близо до Палацо Векио и до Ил Дуомо и първоначално се е наричала “Сан Микеле ин Орто”. Прекрасни са нейните 14 параклиса, декорирани по всички правила на флорентинското изкуство от XV и XVI век. Сред художниците, извикани да направят това, са Донатело и Брунелески.  Входът е безплатен всеки ден от 10 до 17 часа.

9. Централният пазар (Il Mercato Centrale)

firen

Той се намира в историческия център на града и е задължителен етап за всеки любопитен турист, който иска да се наслади не само на изкуство и история, а и на традиции и занаяти. Разположеният върху 3000 кв.м. площ пазар е отворен от 10 часа до полунощ.

10. Някои колекции от галерията “Уфици” (Uffizi)

simo1

Всяка година на определени дати могат да се видят безплатно някои картини на “Уфици” с помощта на  турове с екскурзоводи. Визитите могат да се направят само след резервация онлайн сутрин от 9,30 и от 11,30, или пък следобед от 14 и от 16 часа.

Става въпрос за колекцията “Контини Бонакоси”, която включва близо 50 творби – мебели, керамики и картини на Джовани Белини, Джироламо Саволдо, Ел Греко, Бернини, Веласкес и Гоя. Те са разположени в различни пространства на галерията между Виа Ламбертеска и Киасо Барончели.

И във Флоренция, както и в другите градове на Италия, е възможно да се видят безплатно всички държавни музеи всяка първа неделя от месеца.

Във Флоренция това може да стане с “Уфици”, Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia, там е оригиналната статуя “Давид” на Микеланджело), Палацо Пити (Palazzo Pitti), Боболи (Boboli).

След като видите Флоренция нискотарифно, трябва да направите задължително това и с Рим и Венеция.

Сасикая, перлата на тосканските вина

Как да видим Милано за 2 дни

Гениалният Микеланджело – I

 

 

10 НЕЩА ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ

%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%b8%d0%be1Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc1Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5%d0%b5%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%beВ Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд%d0%bf%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b01

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска%d1%84%d0%bb%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f1

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки %d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време%d1%80%d0%b8%d0%bc

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b5%d1%83%d0%bc

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

 

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл

 

 

МРАМОРНИТЕ СТАТУИ НА ТОРЛОНИЯ

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град

 

АНГУИЛАРА – СЕЛО С ЕЗЕРО ДО РИМ

anguilllarav1Къде на езеро до Рим? Ангуилара Сабация е чудесно предложение

Ако сте в Рим и имате на разположение един ден, в който искате да се разходите до някое близко езеро, Ангуилара Сабация (Anguillara Sabazia) е прекрасен маршрут.anguillarav2

Средновековното село, което всъщност преди няколко години беше обявено за град, се намира на 30-ина километра северно от Рим.

Само на няколко километра над него се намира замъкът на Брачано , където са се оженили много холивудски звезди.

През лятото плажовете на  езерото Брачано, на чиито склонове се разполага Ангуилара, предлагат възможности за къпане, за събиране на тен, за разходка с водно колело или лодка.anguillarav3

Тук е пълно с малки плажове, на които може да се наслаждавате безплатно на чистите води. За любителите на удобствата обаче има и платени плажове с чадъри, където плажното легло е 5 евро на ден.

Панорамата пред очите ви наистина е прекрасна – разположеното нависоко над езерото село радва очите с пейзажите си.anguillarav4Ангуилара е разположена в сърцето на Сабатинските върхове (Monti Sabatini). Произходът й води към републиканския период на Древен Рим – I и II век пр.Хр.

Според писанията една богата римска патриция на име Рутилия Пола притежавала вила на бреговете на езерото с формата на ъгъл, или angolo – оттам и името Ангулария на древното селище.anguillarav5

То е преправено основно през XVI в. Много от днешните къщи са запазили средновековната си структура и до днес.

Прекрасна е и малката църквица “Санта Мария Асунта”, разположена най-отгоре върху носа, където е селото.

Навремето в селото се влизало през портата, изградена през XVI в. – тя може да се види и днес с часовника, поставен най-отгоре.anguillarav6

На територията на Ангуилара се намира и минералният извор Клаудия – това е и името на известна естествено газирана вода.

Любопитно е да се знае, че под езерото Брачано се намира неолитно селоище отпреди 8000 г.anguillarav9

По време на подземните археологически разкопки в близост до местността Ла Мармота са открити много интересни находки, сред които и пет лодки от типа пироги.

Ако посетите Ангуилара, на всяка цена направете и туристическа обиколка на езерото с корабчето, което спира до малкия кей под селото. Панорамата към останалите села, разположени по различните склонове на езерото, е великолепна.anguillarav8

Как се стига до Ангуилара

Ако сте с кола, необходимо е да поемете по пътя Касия (Cassia), който извежда на север от Рим, и да следвате табелите за Брачано и Ангуилара.

С влак може да се ползва линията за град Витербо, за която тръгват влакове от гара “Остиенсе” в Рим (Stazione Ostiense).anguillarav10