Archivi tag: амалфи

ЛИМОНИТЕ НА АМАЛФИ

Ama1Лимоновите турове са хит на едно от най-красивите крайбрежия в Италия

Още с пристигането на Амалфийското крайбрежие лимоните ви обсебват тотално. Навсякъде ухае на лимони, навсякъде жълтее от лимони. Накъдето и да се обърнете, се стелят лимонови горички по стръмните склонове, стигащи до морския бряг.

ama7

Поръчайте нещо в ресторанта – ще ви донесат първо, второ и трето, приготвено с лимони. Поискайте чаша вода – в нея ще има резен ароматен лимон.
Изпийте чашка кафе сутрин – и в нея ще ви сложат лимон срещу махмурлук. За сладкишите и сладоледите с лимонов вкус дори не си струва да припомняме – те надничат от всяка витрина.ama3
И най-вече – прочутото в цял свят лимончело, или ликьорът, който се прави от корите на местните лимони, се лее така, както се лее розето по Лазурния бряг.
Лимонът е символът на Амалфийското крайбрежие, така както е лавандулата за Прованса и лозята за Тоскана.
Лимоните тук са главен герой и в козметиката, тъй като със стърготините от корите им се приготвят най-различни продукти за разкрасяване и подмладяване. Лимоновата диета също е на мода – изтискан лимонов сок, пит на гладно всяка сутрин, вталява идеално.

ama8
Амалфийското крайбрежие е единствената зона в света, където се предлагат лимонови турове. Със сигурност това е хитът в момента – много чуждестранни туристи идват специално на крайбрежието на Амалфи, за да се потопят в света на лимона. Тълпи от любопитни американци, японци и скандинавци изминават хиляди километри, за да разберат как се отглеждат амалфийските лимони за лимончело.ama2
Индивидуално или в малки групи с екскурзоводи, феновете на лимона се катерят из ароматните лимонови горички (лимонети), откъдето се откриват прелестни панорами към тюркоазеното море отдолу. Туровете включват и визити в малките фабрики, където лимоните се сортират и пакетират. Друг етап са дегустациите в лабораториите за лимончело. В лимоновото пътешествие е включено дори наблюдение на екипа от носачи на лимони – всеки ден по едно и също време яки мъже, натоварени с торби с току-що набрани лимони, преминават по стръмните стълбища.ama5
Селяните, коите се грижат за тях, са ловки и гъвкави като акробати. Катерят се из стръмните лимонети, огъват кестеновите клони, които служат за поддържане на лимоновите засаждения, вързват ги с върбови връзки. През зимата лимонетите са изцяло покрити с мрежи, които трябва да ги пазят от студ и мраз. Напролет стартира събирането на реколтата – пак на ръка. Чак в края на април започват да се свалят мрежите, предпазващи лимоните от замръзване и градушки. Евентуална градушка по узрелите лимони означава фалит за реколтата. Макар и дебели, корите им са изключително деликатни.
Лимоните са три вида – от Амалфи, Соренто и Сицилия
Само онзи, който не разбира нищо от лимони, може да обърка тези от Амалфи или Соренто с онези от Сицилия. На езика на виното – това е все едно да объркате шардоне с мерло.ama18
Най-разпространен е лимонът от Сицилия – на южния остров се отглеждат 90 на сто от италианските лимони. Най-известният сицилиански сорт е Сиракуза, който е кисел и на цвят варира от светложълт до цитрусово жълт.
Лимонът от Соренто пък е гигантски – може да достигне тегло и от 500-1000 г. На цвят е цитрусово жълт, има правилна закръглена форма, а кората му е средно дебела. На вкус е много кисел. Той се отглежда до Соренто, а също и на остров Капри.
Лимонът от Амалфи пък е истински деликатес, известен още и с името „сфузато амалфитано“. Той е с вретеновидна форма, тежи около 100-120 г., има светложълт цвят, дебела грапава кора и упойващо силен аромат. Не е много красив, защото кората му е набръчкана, а формата му – неправилна. Амалфийският лимон е почти сладък, спокойно може да се яде и без да се поръси със захар, а и почти няма семки.ama13
Много изследвания доказват, че именно лимонът от Амалфи е сортът, най-богат на аскорбинова киселина, или витамин C.
Разказват, че навремето арабите внасят лимоните в Испания, а след това в Сицилия и в Кампания с център Неапол.
Истинското нашествие с лимони в Амалфи обаче става след откритието за чудотворното им лечебно действие в борбата със скорбута – заболяването, дължащо се на липса на витамин C. Амалфийците, известни открай време като мореплаватели, носели винаги огромни количества лимони на корабите си по време на дългите си пътувания. През XI в. това дори било постановено с указ на Амалфийската република. С други думи – амалфийският лимон служел като хапче против скорбут.
Много северноевропейски страни също си поръчвали пратки от „лекарството“, което пътувало към тях с кораби от Амалфи. Малко по малко градинките с лимони се разраснали до лимонови гори, покриващи цялото крайбрежие.ama16
Лимонът от Амалфи е не само символ на градчето, откъдето произлиза, а и на Made in Italy. Отглеждането му обаче е свързано с тежък труд, който на всичкото отгоре днес не е особено доходоносен. Реколта се събира няколко пъти в годината, но най-хубавите лимони се берат между март и юли.
Много често лимоните от Амалфи се ядат на салата, нарязани на резенчета. Разбира се, местната кухня в Амалфи предлага букет от рецепти за паста, основни ястия с риба и десерти с лимони. Прочут е и сладкишът „баба ал лимончело“ – десерт, наподобяващ реване, потопен в ликьор от лимончело.
Амалфийският лимон се отглежда единствено в 13 общини, вкл. Амалфи, Равело и Позитано.ama4
Лимонът от Амалфи притежава марката IGP, т.е.той е със защитени географски указания. В момента амалфийският лимон се отглежда върху територия от 400 хектара и годишната му продукция достига 8000 тона.
Как да стигнем до царството на лимоните
От гарата на Неапол пътуват влакове на регионалните линии за Салерно (40 мин.). След това от Салерно може да продължите с автобус към Амалфи или пък с ферибот от морската гара, която е срещу жп гарата.
Ако тръгвате с кола от Неапол, е необходимо да поемете в посока към по-южния Салерно. Малко след това ще се озовете пред прелестния мозаечен купол на църквата „Сан Джовани Батиста“ в общината Виетри сул Маре.
Тя е прочута с две неща – с керамиките си и с това, че е портата на Амалфийското крайбрежие, едно от най-красивите в света. Тук буквално всеки ден може да срещнете известни личности от цял свят, сред които и много холивудски звезди. И неслучайно – спектакълът, който предлагат пейзажите му, е неустоим. Няма друго място в света, където да се преплитат в едно тюркоазено море, скалисти плажове, лимонови гори и заря от растителност с ярки цветове.ama9
Всички сетива тук са богато възнаградени – в Амалфи всичко ухае, вкусно е, прелестно е, приятно е за допир. Истински проблем обаче е трафикът – по тесните и виещи се улички и пътища покрай морето придвижването е кошмар по всяко време на годината. Колите са принудени непрекъснато да спират и да се изчакват, тъй като в много пунктове пътната лента е само една и за двете посоки. Много често изминаването на 20 км.може да ви отнеме и час. Катеренето по тесните пътчета обаче си струва – достатъчно е да се изправите пред панорамите на Амалфи или Равело, и забравяте всичко, през което сте минали.
Какъв е произходът на Амалфи
Според легендата основаването на Амалфи е в знак на любовта на Херкулес към любимата му. Момичето, в което бил влюбен, се наричало Амалфи и имало очи със същия цвят като на морето до днешното градче Амалфи. Починалата преждевременно девойка била погребана от любимия си в прелестно място, върху което по-късно е основаван Амалфи.
ama15Що се отнася до реалната история – античният произход на Амалфи е свързан с борбата между древните римляни и варварите. Географското разположение на градчето предполага и основното му препитание, свързано с мореплаването. Амалфи поддържал здрави връзки с Византия и Египет. Амалфийската република е първата от четирите морски републики в Италия, която извоюва независимостта си през 839 г. и се сдобива със собствена политическа система и юридически кодекс. Амалфи процъфтява по времето на бурната си мореплавателска и търговска дейност. Отслабена след серия от наводнения, Амалфийската република пада под властта на тази от Пиза през 1137 г. Векове по-късно обаче Амалфи преживява нов Ренесанс, след като е преоткрит от любителите на пътешествията, най-вече германци и англичани.
Днес Амалфи освен че е център на Амалфийското крайбрежие, е и град под протекцията на ЮНЕСКО.

Какво да видим

ama11
Амалфи се обикаля пеша. Първият етап от визитата ви трябва задължително да е в катедралата на Амалфи – Ил Дуомо . Тя е като обединение на разделените църкви. В архитектониката й има нещо и от католицизма, и от православието.

ama12Прочута в цял свят е и хартията, или по-скоро картонът, който се прави от векове в Амалфи – нарича се Charta Bambagina. Тя се използва само за ценни издания, писма, пликове и визитни картички. Датира още от времето на Амалфийската република. Особеното в нея е, че за направатв й освен целулоза се използват и лен, канап и памук. Изработването на страниците от тази смес става на ръка.
Истинска атракция са и историческите регати, при които се съревновават градовете от бившите морски републики – това става обикновено в периода между май и началото на юли. Всяка година на ротационен принцип Амалфи, Пиза, Генуа и Венеция домакинстват Историческата регата.
Точно до катедралата на Амалфи се намира прочутата сладкарница „Панса“. Основаната през 1830 г. сладкарница е като паметник – въпреки популярността и успеха си и до ден днешен тя си остава изключително амалфийски феномен, който отказва да се размножи под формата на верига. ama17Пето поколение сладкари на фамилията Панса предлагат и днес същите сладости като преди векове. Тук са вкусвали сладкиши всички известни личности, минали през Амалфи – от Ибсен до Вагнер. Разбира се, и тук всичко е под знака на лимона. На всяка цена трябва да опитате т.нар. скорцете ди лимоне ал чоколато (подсладени лимонови стърготини, полети с шоколад).ama14

 

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

СОРЕНТО – МОРЕ И ЛИМОНИ

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

 

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град

 

 

 

ГРАДИНИТЕ НА РАВЕЛО

ra1Равело е перлата на Амалфийското крайбрежие

Да отидете на Амалфийското крайбрежие и да не видите Равело, е все едно да дойдете в Рим и да не видите Ватикана.

След като посетите Позитано, Соренто и Амалфи, ето че идва ред и на Равело, който се намира в най-южния край на прочутото с красотата си крайбрежие.ra6

За разлика от другите средиземноморски бижута обаче Равело не се намира на морето, а е провесен на своеобразна тераса над него. Гледано от балконите на Равело, синьото море отдолу е и прелестно, и страховито заради вертикалния склон от 350 м., който се спуска под краката ви.ra2

Равело омагьосва всеки, който го види. Навремето прави това и с известни хора на изкуството, които попадат в плен на красотата му – Вагнер, Тосканини, Бърнстейн, Търнър, Миро, Вирджиния Улф. Неслучайно и до днес всяко лято  в градините на Равело се провеждат серия от симфонични концерти в рамките на Ravello Festival.ra7

Как се стига до Равело

За да отидете в Равело, който не е на морето, е необходимо да се отклоните от държавното шосе SS 163 между Амалфи и Минори и да се изкачите няколко километра.

До Равело може да се стигне и с автобус от Амалфи.ra8

Историята

Предполага се, че първите заселници са древни римляни, избягали от варварските нашествия. Според историците в Равело  през IX в. се заселват и знатни фамилии от Амалфи, разбунтували се срещу местния дож.ra11

Равело процъфтява благодарение на дейността си, свързана с тъкане на вълна. През XI в. се опитва да се откъсне от властта и влиянието на Амалфийската република, към която се числи и номинира собствен граф.ra10

Упадъкът му започва след завладяването на норманите. През 1200 г. в него живеят близо 36 000 жители, които обаче с течение на вековете намаляват все повече.

Това обаче не поразява по никакъв начин красотата и блясъка му, даже напротив. Равело става притегателен център за интелектуалци и ценители на естетиката.

В Равело се влюбват и Грета Гарбо, Уинстън Чърчил и Ричард Вагнер.

Какво да видим в Равелоra9

Ил Дуомо (Il Duomo) доминира площада на града, на който през XI в. се намира и седалището на местното епископство.

Диамантът в короната на Равело безспорно е Вила Руфоло с градините си.ra4

Кулата, която се вижда и откъм площада на града, навремето служела на Вила Руфоло като наблюдателница.

Прелестната вила е издигната през XIII в.от разполагащата с много власт по онова време фамилия Руфоло. Във вилата се преплитат няколко стила, чувства се нещо и от арабската архитектура.ra3

Вилата е разположена на три нива. Кулминацията на красотата си достига най-вече в градините си, разположени върху терасите, надвиснали над морето. Всяко лято на тях се провежда Вагнеровият фестивал.r2

Вагнер гостува във вилата през 1880 г., докато композира “Парсифал”. Той остава дълбоко поразен от красотата, която се открива пред очите му.

Вила Чимбронеr1

Това е друга вила, в която ще се влюбите веднага заради изключителния природен пейзаж. r3Лорд Уилям Бекет купува през 1904 г. терена, на който по онова време се издига древна вила в окаяно сътояние и я превръща във фантастично място. В него са омесени различни стилове и епохи. Древни останки се смесват с редки ботанически видове, с красиви статуи и фонтани, образувайки чаровен микс.ra5

Алеите, които пресичат парка на вилата, отвеждат до Терасата на безкрайността, Terrazza dell’infinito, откъдето гледката е умопомрачително красива.

Виж още

Лимоните на Амалфи

Градината на Нинфа

Градините на Вила д’Есте