Archivi tag: вечния град

МРАМОРНИТЕ СТАТУИ НА ТОРЛОНИЯ

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град

 

ВЛЮБЕНИ В РИМ

14 март 2020. Рим във времената на коронавирус е като безлюден декор на Фелини.

Един ден коронавирусът ще бъде преборен и хората отново ще започнат да се прегръщат и целуват в Рим. Вечният град отново ще зажужи, клаксоните отново ще проглушават всичко наоколо.

Сега всички се чувстваме като актьори, които се движат из филмови декори. Не е за вярване, че сме единствените, които се разхождат по сцената.

Днес жената от отсрещния тротоар се провикна на своя приятелка на 10 метра разстояние, че я обича. Мъж, тичащ за здраве по безлюдната Виа Систина, извика на продавача на вестници на 20 м. разстояние, че се чувства добре и че всичко ще бъде наред.

Andrà tutto bene. Мнозина вече си окачват саморъчно написани табелки с този надпис на вратите на жилищата си.

Днес лист с надписа и с детска рисунка  беше окачен на вратата на кооперация в центъра на Рим.

Как е възможно за 2-3 дни всички да станат толкова различни хора? Възможно е.

Кой можеше да повярва, че италианецът, който е свикнал да жестикулира, ръкомаха и потупва по рамото, може да стане толкова сдържан?

Вече всеки избягва всеки. Гледаш веднага да смениш тротоара, ако видиш, че идва някой отсреща.

Притичваш набързо да напазаруваш или да си купиш вестник и гледаш да се прибереш, за да не би в този момент до теб да мине вирус. Никъде вече не се виждат просяци, улиците са чисти.

Без половин час на ден разходка или бързо ходене обаче не може. Трябва непременно да си сам, да си спортно облечен, защото може да се излиза само за лека физическа дейност.

Токчетата са прибрани за по-далечно бъдеще.

Докъдето стига погледът ти, виждаш само пусти павирани улици в центъра.

И прелест, прелест, прелест.

Фонтани, статуи, Бернини, Боромини, Микеланджело направо те стряскат с красота, която стърчи насред безлюдните площади.

“Навона” прилича на Сахара.  Пред Фонтана ди Треви е празно.  Пиаца дела Република изглежда безкрайна надлъж и нашир. Един минувач чака търпеливо на червения светофар, а то няма ни кола, ни човек, ни дявол, накъдето и да се обърнеш.

Абсурдно е човек да си го мисли, ама кога друг път ще бъде възможно да си единствен зрител на този спектакъл?

 

ВИЖ ОЩЕ

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

БУРАНО – ШАРЕНИЯТ ОСТРОВ

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР”

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ПОЕТИ

Октавиан Август и кръгът поети около Меценат

Всяка власт се нуждае от легитимиране. Перфектният вариант е, ако това стане с помощта на нейните интелектуалци, но фино и стилно, така че никой да не се усъмни в думите им.

Така правят и поетите на първия римски император Октавиан Август, който управлява в продължение на 41 години.

Дирижираните от близкия му приятел и съратник Меценат поети оставят на поколенията светлия образ на първия човек, който успява да реформира републиканската конституция на Древния Рим, без да я зачертае, а просто да я изпразни от съдържание.

Октавиан си служи изящно с поетическото изкуство, като го държи под строг контрол.

Когато се налага, използва дори и репресии срещу онези, които се отклоняват от генералната линия.

Въпреки това обаче да се говори за пропаганда по времето на Октавиан, е пресилено и опростенческо.

Още с идването на власт през 27 г.пр.Хр., когато е убит неговият правуйчо Юлий Цезар, Октавиан декларира застъпването си за републиката срещу монархията на Марк Антоний и Клеопатра.

Октавиан обаче поставя началото на нов режим, при който Сенатът е в нещо като партньорство с първия гражданин на републиката, princeps.

На практика републиката се води от едноличен владетел и резултатът от това е Римската империя.

Октавиан обявява война на лукса и концентрира вниманието си върху демографията и хранителните и социалните нужди на града. Полека-лека той преосмисля традицията, проектирайки ново бъдеще за населението.

Най-после свършва периодът на терора, който започва с убийството на Юлий Цезар, минава през битката при Акциум през 31 г.пр.Хр., която Октавиан печели благодарение на умелия си пълководец Агрипа, и стига до самоубийството след нея на загубилия я Марк Антоний.

Ясно е, че като резултат от всичко това Октавиан трябва да бъде възпят – все пак е човекът, допринесъл за установяването на универсалния мир.

Освен всичко той има принос и за връщането на почитта към семейните ценности и морала.

А кой да обясни на света всичко това? Най-подходящият човек се оказва Меценат, близък приятел на Октавиан, богат рицар, умен дипломат, пристрастен по културата интелектуалец.

Той събира около себе си писатели и поети, готови да участват в проекта за промоцията на новата политика на Първия. В замяна им предлага протекции, гаранция за добра кариера, богато възнаграждение.

От името му произлиза и днешната дума меценат, особено популярна през Ренесанса.

Подобно на съвременните откриватели на таланти Меценат се вупска в мисията да събере в кръга около себе си най-талантливите и млади поети.

В него се включват утвърдените вече Вергилий и Хораций (негова е репликата Carpe diem, което в преносен смисъл означава “наслаждавай се на момента”).

Освен тях под крилото на Меценат минават и поети като Тибул, Проперций и др.

Така Меценат изгражда елитен тим от комуникатори, които правят реклама на държавната реформа на Октавиан.

С помощта на творбите им и в качеството си на частен гражданин, без да има някаква определена функция, Меценат извършва перфектна операция в полза на новата идеология.

Никой не се усъмнява в добрите дела, възпявани от поетите. На всичкото отгоре се откриват и обществени библиотеки, в които императорът предоставя безплатно за четене творенията, пишещи положително за режима.

Въпреки това не липсват дрязги между поетите и Октавиан.

Вергилий трябва доста да бъде убеждаван, за да махне от своята “Енеида” името на приятеля си Корнелий Гал, принуден към самоубийство по заповед на императора.

Овидий също плаща за екзалтираната си възхвала на ероса с изпращане в изгнание в Томи, до Констанца, Румъния.

Историкът Тит Лабиено също си пати – неговите книги са изгорени, след като авторът им е спрял да мисли в унисон с Октавиан.

В рамките на две десетилетия именно с Октавиан започва златна ера на латинската поезия, която се превръща в безсмъртна. Нейните творци се изправят в достойна конкуренция с древногръцките автори.

Над всичко това стои Октавиан Август – императорът, който държи изключително на имиджа си. За да изглежда добре в очите на другите, Октавиан разкрасява дори външния си вид.

Неговият биограф Светоний го описва като човек, който “излъчва спокойствие и когато говори, и когато мълчи”.

Но също и като “нисък на ръст, макар и съразмерен, с редки, малки и неравни зъби, със свързани вежди, с нос, изпъкнал отгоре и увиснал отдолу, с тен между бял и кафяв”.

Въпреки тази не съвсем прелестна външност Октавиан остава за поколенията със статуите, които го пресъздават по друг, доста по-благоприятен начин.

В действителност  статуите на императорите имат за цел да ги възхваляват и почитат, затова и не регистрират наличието на физически недостатъци.

Образът на Октавиан , достигнал до нас чрез статуите, говори за мъж в прекрасно физическо здраве, с мека кожа и без недостатъци.

При управлението си Октавиан си прави “портрети” чрез статуите си, показващи го и като победоносен генерал, идори като фараон в Египет. Октавиан не обича лукса, затова живее в скромен дом, но не къде да е, а на Платиснкия хълм – по подобие на Ромул, основателя на Рим.

Октавиан трансформира тотално Рим и го превръща в столица, нямаща равна на себе си.

“Заварих град от тухли, оставям ви го от мрамор”, казва той.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Лекарите в Древния Рим

Как да видим Рим за 3 дни