Archivi tag: древните римляни

ОСТИЯ АНТИКА – ДРЕВНОТО ПРИСТАНИЩЕ

 

Ostia Antica е древното пристанище на Рим, до което се стига с метрото
Рим е пълен със забележителности, за които не би ви стигнал и цял живот, за да разгледате.
Пристанището на Древен Рим в Остия Антика (Ostia Antica) си заслужава със сигурност половин ден от ваканцията ви във Вечния град по няколко причини.
То е като пъстър и очарователен букет от информация за любознателните туристи. Освен това се намира до морето и позволява да почувствате полъха му, докато „дишате“ история.
Паркът на Остия Антика пленява с красота, археология и история, вплетени в едно, сред които може да се разходите на воля.

На всичкото отгоре до него се стига лесно – достатъчно е да се отиде на спирка Porta San Paolo (Piramide) на линия Б на метрото и да се хване влакчето Roma – Lido.

Пътува се с билет за метрото. Слиза се на спирка Ostia Antica и се върви пет минути пеша до археологическия парк.
Името Остия идва от Ostium, или устие на река. Именно на това място навремето свършвала река Тибър, малко преди да се влее в Тиренско море.
През XVI в.след наводнения реката променя хода си и измества устието си на 2 км. на север.
Смята се, че Остия, първата римска колония и първото римско пристанище, е основана през IV в.пр.Хр. Първоначалната й функция е тази да служи за военно укрепление.

Много скоро тя се превръща в портата на река Тибър и за дълги векове е от първостепенно значение за комуникациите на Древен Рим по Тиренско море.

Остия е като стълб за търговската и военна политика на Рим.
Тя е и основният пункт, през който Рим се снабдява с жито по море.
Именно заради ролята си на важна връзка за Древен Рим по река и по море тя става космополитно градче, в което живеят хора от различни раси и култури.
По тази причина и жителите били групирани според езика и религията им. Затова и многото различни храмове в Остия Антика – те са посветени не само на местни, а и на персийски и египетски божества.
Наскоро бе открита дори синагога.
Заради факта, че става разпределителният пункт към Рим на търговските стоки, пристигащи по море, Остия се превръща в богат и престижен град.

Разцветът си градът достига при император Адриан, когато в него живеят 100 000 жители.

ВИЖ ОЩЕ

На море до Рим

Ферара – градът на тишината

Суверето – неочакваната Тоскана

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ШПИОНИ

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието