Archivi tag: италианско кино

ВИЖТЕ КИНОСТУДИЯТА “ЧИНЕЧИТА”

Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното

80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.

През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.

22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.

На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.

Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.

Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.

Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.

Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.

Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.

Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.

В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.

Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.

В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.

Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Джелато или айскрийм?

Да се ожениш във Флоренция

ПО СТЪПКИТЕ НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Ето как може да се обиколят местата, където е сниман филмът “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели

Милиони по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, увековечени във филма на Франко Дзефирели.

През 1968 г. италианският режисьор снима филма по трагедията на Шекспир, избирайки за ролите на най-известните влюбени в света непълнолетните тогава Оливия и Ленърд (тя на 16, той на 17 г).
Верона е градът на Ромео и Жулиета и е градът символ на влюбените. Въпреки че Шекспировата трагедия му подарява слава, с която никое друго място по света не може да се похвали, Верона съвсем не е градът, в който е сниман легендарният филм на Дзефирели.
Роденият във Флоренция режисьор, който по онова време тъкмо завършва стажуването си при Лукино Висконти, познава перфектно родната област Тоскана. Затова и избира да снима голяма част от сцените на филма си в намиращото се там малко градче Пиенца. Други сцени от филма пък снима в градчето Тускания (област Лацио), в Губио (област Умбрия) и в Артена, което е близо до Рим.

Музикалната рамка на филма е дело на композитора Нино Рота. Именно неговите ноти звучат в началото на лентата, на фона на панорамата на Верона. След това обаче режисьорът снима филма из въпросните селища, въпреки че зрителят продължава да си мисли, че гледа Верона.
Но ето и къде точно в Италия са снимани сцените на трагичната любов.
Всичко започва на бала в къщата на фамилията Капулети. Той е сниман в Палацо Пиколомини в Пиенца – Жулиета танцува и тича из двора му. Тук идват Меркуцио и Ромео.
След като се запознава с Жулиета, през нощта Ромео изкачва стените на покоите й и се озовавава на прочутия балкон на Жулиета. Зрителят не знае, че всъщност в този момент режисьорът го прехвърля в Палацо Боргезе в Артена, до Рим, където са снимани въпросните сцени.

Датиращият от XVII век дворец е собственост на кардинал Шипионе Боргезе, който събира и безценната колекция картини и скулптури, които могат да се видят и днес в галерията “Боргезе” в Рим.
Сцената с разговора между Бенволио и Меркуцио пък е снимана в Губио, област Умбрия. В намиращия се до Перуджа град са снимани най-турболентните сцени – на дуела между Тебалдо и Меркуцио, и на този между Тебалдо и Ромео. На Виа Дукале пък се намира къщата на Монтеки.
Ромео и Жулиета се женят тайно – снимките са в базиликата ”Сан Пиетро” в Тускания. Това е градче на границата между Лацио и Тоскана – тази зона е известна като Етрурия. В същата църква е сниман и трагичният край на филма, както и семейната гробница на Жулиета.
Филмът на Дзефирели през 1969 г. получава 8 номинации за Оскар, но печели само за операторското майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюмите на Данило Донати.
Как обаче Дзефирели се спира на Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси за ролите на Ромео и Жулиета?

Първоначално ролята на Ромео се предлага на Пол Макартни. След тримесечен кастинг с над 300 момчета обаче режисьорът избира Ленърд Уайтинг, когото определя като “младеж с магическо лице – леко меланхолично и нежно, от типа млад идеалист”.
Дзефирели вижда Оливия Хъси за пръв път в Лондон при кастинга за една опера и остава запленен от красотата и театралния й талант.

Въпреки това тя първоначално не е избрана от режисьора за ролята на Жулиета, тъй като е доста закръглена. Селекционираната от Дзефирели друга актриса обаче реже косите си малко преди началото на снимките, с което на практика губи от ефекта, който е имала за режисьора.

Оливия Хъси се явява отново на пробни снимки заедно с други 500 момичета и в крайна сметка е предпочетена от режисьора. През цялото време на снимките на “Ромео и Жулиета” Дзефирели следи за фигурата й и заповядва да не се сервира никога паста за актьорите.
Ето и как можем да видим местата, където е сниман „Ромео и Жулиета”. Сами по себе си те са бижута, които си заслужават туристическа визита.
Пиенца e есенцията на най-добрата Тоскана.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино. Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений. Отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.
Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино. Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.
Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II. Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс. Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата. В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим. Именно в тази сграда Ромео и Жулиета (актьорите Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети.

Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.
Kaк се стига до Пиенца?
С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.
С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.
С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.
В Тускания е базиликата “Сан Пиетро”
В разположената на 90 км северно от Рим Тускания и в нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са снимани ключови сцени на филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг. Именно в тази църква двамата влюбени се вричат във вечна вярност пред монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката. В криптата на “Сан Пиетро” е и фамилната гробница на Жулиета.
Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната. Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век. Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол.
До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.
Как да стигнем до Тускания?
Той се намира близо до Витербо. Може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3. От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо. С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.
В Артена е балконът на Жулиета
Артена се издига върху хълм от варовик, разположен на 40-ина километра южно от Рим. Средновековното борго на Артена е известно като място за снимките на няколко италиански филма, но най-вече заради прелестната си архитектоника и тесни и виещи се улички. Те могат да се изкачат само пеша или с мулета. Артена разполага с най-дългия пешеходен остров в Европа. Тук смог няма, а за таксита служат магарета и мулета.

Как да стигнем до Артена?

С влак от Рим до Валмонтоне, а оттам с автобус. С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол до изход Валмонтоне.
Губио е най-древният град в Умбрия
Губио е шедьовър на средновековната архитектура. Разположеният на 210 км североизточно от Рим град е сред най-античните в Умбрия – в него може да се види и древноримски театър. През XIV век обаче градът достига най-големия си разцвет. Прелестни са Палацо дей Консоли с красивата си фасада, и катедралата – Ил Дуомо. Пред него се намира и Палацо Дукале – това е ренесансово творение, изградено от Федерико да Монтефелтро.

Коледното дърво, което се украсява всяка година в Губио, е най-голямото в света според Книгата на Гинес.
Как се стига до Губио от Рим?

По магистралата А1 до Орте, след това към Губио.
От север – по магистралата А1 до Арецо и после до Губио.
С влак – по линията Рим-Анкона до гарата Фосато ди Вико/Губио.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Градът на Медичите

Папското имение в Кастел Гандолфо

Какво да не правим в Рим