Егадските острови са между Сицилия и Африка
На Егадските острови се ходи основно по две причини – ако сте любител на дивата природа и ако обичате да медитирате.
Архипелагът е толкова красив и толкова миниатюрен, че не ви остава нищо друго, освен да съзерцавате с дни прелестта наоколо, размишлявайки за изобилието от излишни неща, които изпълват ежедневието ни.
Мнозина свързват архипелага на Егадските острови предимно с лова на риба тон, който се извършва там от векове. Пътешествието из шепата островчета с дива природа, заобиколени от тюркоазеното море между Сицилия и Африка, обаче е коктейл от наслади за всички сетива.
Малките Фавиняна, Маретимо и Леванцо плюс джуджетата Мараоне и Формика се намират на 7 км западно от Сицилия, между Трапани и Марсала.
Тук морето е по-синьо и от най-синия цвят на Средиземноморието, който човек може да си представи. Пясъкът пък е ослепително бял.
На Егадските острови човек идва не за да се весели, а за да релаксира и да се напие на воля от богатството на малките неща. Всеки, който иска да спре времето и да се откъсне от хаоса на цивилизацията, е добре дошъл.
Митология и природна хубост се преплитат непрекъснато на Егадските острови.
Когато през 1894 г. английският писател Самюъл Бътлър пристига на Маретимо, за да търси потвърждение на тезата си, че именно Западното Средиземноморие и Трапани са сцената на Омировата “Одисея”, той се оказва лице в лице с една изключително жива местна общност и уникално красиво море, които фотографира. Бътлър открива, че селцето Ериче е земята на митичните Циклопи, а Трапани – това е Скерия с пристанището си. Освен това стига до извода, че островът на дивите кози, на който Одисей среща Полифем, е всъщност Aegusa (Егуза), както бил наричан Фавиняна, а Маретимо – това е Итака.
Бътлър отива още по-далеч в разсъжденията си. Той смята, че не Омир, а млада жена от Трапани е авторката на “Одисея”.
По тези места жените обаче са главни героини в плетенето на мрежи не само образно казано, а и в буквалния смисъл. Именно жените подготвят централната клопка в системата от мрежи за лов на риба тон, а тя е нещо като камера на смъртта за големите риби.
Как да стигнем до Егадските острови
До архипелага с 4700 жители се стига най-лесно, след като се вземе корабче или ферибот от град Трапани в Сицилия. До него пък може да се пристигне изгодно с най-различни нискотарифни полети от Рим.
Летните месеци са най-оживените за туризма – на остров Фавиняна (19 кв. км) например пристигат не само многобройни любители на райско море и пясък, а и много писатели, фотографи и изследователи. Тук имат вили и едни от най-богатите и известни личности от шоубизнеса и културата в Италия.
Пещерите, прозрачните синьо-зелени води и скалите от туф са по-красиви от всякога под лъчите на изгарящото слънце. На връх Санта Катерина, който доминира отвисоко пристанището на острова, се намира и едноименната крепост. Достигайки до нея по криволичещи пътечки, човек се озовава пред спираща дъха панорама. Оттук се вижда най-добре и инсталацията от капани за улов на риба тон, собственост от XIX век на фамилията Флорио, на която островът дължи до голяма степен просперитета си до началото на XX в. Първите капани за риба тон на името на Сан Леонардо и Сан Николо са инсталирани на Фавиняна още през XIII век.
Обиколката на Фавиняна, започваща от инсталацията за лов и преработка на риба тон на фамилията Флорио, е съпроводена от букет от аромати и цветове, които ви заливат отвсякъде.
Тръгвайки от пристанището, туристът трябва само да следва единствената улица, която води към центъра. Стигайки площад “Матриче”, вдясно се намира кварталчето Санта Анна, най-древното в селището. Очарователни са и скалите от туф, и градините с овошки и цветя като в приказка от “Хиляда и една нощ”.
На няколко километра от Фавиняна се намира остров Леванцо – на практика той е най-близкият до град Трапани.
Бреговете му са високи и скалисти. Още на пръв поглед става ясно, че заемащият 5 кв. км площ Леванцо е доста по-див остров от Фавиняна. Тук може да откриете многобройни следи от неолита и палеолита – Ла Грота дел Дженовезе е прекрасно свидетелство за далечния произход на острова. Пещерата може да се достигне и по земя, и по море.
На Леванцо, където живеят неколкостотин души, но през зимата остават само двайсетина жители, времето изглежда като спряло.
Хаосът и трафикът са само абстрактни понятия, които принадлежат на някакъв друг свят. Изумруденият цвят на морето тук подканва към медитация и 100% релакс.
Третият остров от архипелага – Маретимо, се намира на 38 км западно от Трапани. Това е най-планинският и най-зеленият от островите.
Пълен е с извори с кристално чиста вода. На нос Троя може все още да се види крепост от времето на Бурбоните, която е служела за затвор. Над селцето пък все още има следи от римско време, както и малка църква от епохата на Норманите. Заемащият 12 кв. км Маретимо е пълен с пещери – близо 400, до които може да се достигне с лодка.
Ловът на риба тон е атракцията на Фавиняна
Допреди 40-ина години риба тон се е ловяла на няколко пункта до остров Сицилия. В днешни времена обаче единствено Фавиняна е мястото на онова събитие, което мнозина сравняват с кърваво зрелище от рода на испанската корида. Ла матанца, което значи нещо като клане на риба, се извършва всяка година между април и средата на юни.
Образът от “Старецът и морето” на Хемингуей напомня често на мнозина за кървавата битка между ловеца и рибата тон. Наситеният с кръв и жестокост двубой не е за зрители със слаби сърца. Церемонията по улова на риба тон, която се подготвя от рибарите месеци преди това, е интензивна, колоритна и пълна с адреналин.
Пасажите със стотици риби тон, носени от източните течения на Средиземноморието, пристигат всяка пролет в топлите води на канала на Сицилия за оплождане. Именно тук местните рибари организират улавянето им в огромни системи от мрежи и клопки. Методите за улов са абсолютно същите, както и през античността. Всяка стъпка обаче се извършва по строго определен код и ритуал.
Първоначално рибите се насочват по специален начин към инсталацията от мрежи и котви. Попадайки в нея, те влизат в канал, който ги извежда директно към камерата на смъртта. Веднъж влязла там, рибата се обгражда и “заключва” от всички посоки от лодките на рибарите. След това ловците пристягат ловко мрежата по такъв начин, че да задушат и заглушат морските животни, лишавайки ги както от вода, така и от пространство.
Клането едва започва. Рибарите започват да пробождат с харпуните си рибите, повдигайки ги към лодките си. Водата става аленочервена от шуртящата навсякъде кръв.
От 2007 г. обаче ловът на риба тон е само спомен. Това е така, защото непрекъснато нарастващото замърсяване на морето отблъсква рибата тон и тя вече не пристига дотук. Въпреки това главните герои в лова са и до днес нещо като институция на острова.
Екзекуторите на риба тон, за каквито могат да се смятат командирите на риболовните бригади, са истински звезди и за местни, и за туристи. Роденият през 1920 г. Дзу Сабатури, или Салваторе Мастробатиста, както е истинското му име, е приет в династията на ловците на риба тон още на 12-годишна възраст и се смята за номер едно в нея.
Негов ученик е Клементе Вентроне, който с белите си коси наподобява Посейдон
Вентроне изпълнява втората най-важна функция в ритуала по улова. Всъщност всеки от ловците в бригадата има точно определена роля.
Абсолютният майстор в лова на риба тон през последните години обаче е Джоакино Каталдо. Той се смята за Раис, или за господар на лова. През 2006 г. е обявен дори за “живо човешко съкровище” според Конвенцията на ЮНЕСКО за закрила на нематериалното културно наследство.
От 2007 г. Джоакино се занимава с организирането на обеди с риба за туристи на лодката си, с която ги развежда около острова. Именно през въпросната година, на 9 юни, е и последният лов на риба тон, при който са уловени 217 животни.
Много от едновремешните ловци днес са нещо като гидове и пазачи на музея, в какъвто е превърната някогашната инсталация за лов на риба тон на фамилията Флорио.
Къде да спим
На Фавиняна съществуват няколко малки хотелчета, които предлагат всякакви удобства. На Маретимо много от туристите предпочитат да отседнат в резиденцията с ваканционни апартаменти, в които всичко е екологично – от използваните материали за обзавеждането до слънчевите панели, служещи за затопляне на водата. Градина с басейн е допълнителен комфорт за туристите.
И на Леванцо най-приятен отдих предлагат местните ваканционни апартаменти.
Какво да ядем
От само себе си се разбира, че рибата тон доминира в местната кухня. Тя се приготвя по различни начини, но за препоръчване е да се опита печена на скара, с лук или с кисело-сладък сос.
Рибните ястия, предлагани в местните ресторанти, са превъзходни. На всяка цена опитайте от сармичките с риба меч, пържените калмари и раци, омарите със зехтин, ципурата с картофи на скара.
Материалът е публикуван във в.”24 часа”
ОЩЕ
Вила Памфили – римският Версай
Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина
Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.
