Archivi tag: море

ПРОЧИДА, СЛЪНЧЕВИЯТ ОСТРОВ

Какво да видим близо до Неапол? Малкият остров Прочида е на половин час от него и ще ви зареди с добро настроение за седмици занапред

Забравете хаотичните Капри, Иския, Позитано и Амалфи. Да, те са прекрасни, но са в клопката на туристическата индустрия – тя изсипва всеки ден в тях автобуси с  хора, от които изтисква пари.

Ако отивате до Неапол или Рим за няколко дни и искате да си напълните душата с море и колорит,  идете до Прочида.

Малкият остров, който е на половин час от Неапол,  не влиза в традиционните маршрути, защото е напълно непретенциозно място. В него всичко е много натурално и няма никакъв лукс.

За сметка на това има много цветове, настроение и неаполитанска атмосфера, непокварена от масовия туризъм . Местните хора са изключително сърдечни, защото все още не им е писнало от орди посетители.

За мнозина Прочида е просто междинната спирка на ферибота от Неапол за остров Иския, на която не слизат. Но както знаем, междинните спирки понякога се оказват доста по-приятни от крайната дестинация.

Достатъчна е една кратка обиколка из малкото островче, за да си дадете сметка за експлозията от слънце и колорит, която то представлява.

Катерейки се по неговите тесни улички, със сигурност ще попаднете в плен на чара им.

Всичко изглежда като част от една цветна мозайка, в която пред очите ви се редят бедни и пъстри къщички с шарено пране, а до тях наднича прелестна зеленина.

Прочида е рибарски остров, затова и тук няма да видите бляскави хотели и ресторанти.

Не забравяйте удобни обувки – от пристанището до горната част на острова, откъдето се откриват умопомрачително красиви панорами, е все едно да изкачите 23-етажна сграда.

За италианците Прочида е символ най-вече на две неща. Мнозина го наричат Островът на Артуро – като едноименния роман на Елза Моранте, бившата жена на Алберто Моравия. Действието в знаковата за италианската литература книга се развива изцяло в Прочида.

От друга страна, Прочида е островът, на който е сниман филмът “Пощальонът” на Майкъл Редфорд и Масимо Троизи. Той беше номиниран за 5 Оскара, въпреки че спечели само един за музиката на Луис Бакалов. Неаполитанският актьор Масимо Троизи почина 12 часа, след като приключи снимките на острова през 1994 г.

Не забравяйте да хапнете порция спагети с миди (8 евро) в Locanda del Postino на рибарското пристанище Marina di Corricella (Марина ди Коричела) – това е ресторантчето, в което Марио Руополо (Троизи) се влюбва в Беатриче (Мария Грация Кучинота). Филмът се вдъхновява от романа на Пабло Неруда “Пощальонът”.

И сцените на рояк други филми са снимани на острова – като се започне от “Франческа и Нунциата” със София Лорен и Джанкарло Джанини,  “Осъден в очакване на присъда” с Алберто Сорди, “Суперсвидетелката” с Моника Вити, и се стигне до “Клеопатра” с Елизабет Тейлър и “Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън и Джъд Лоу.

И ако след всичко това сте заинтересовани да посетите островчето, ето няколко съвета как се стига до него.

От Неапол до острова пътуват на всеки час фериботи или корабчета (aliscafi).  Фериботите тръгват от Calata di Massa на пристанището и пътуват час до Прочида (11 евро).

Корабчетата пък тръгват от Molo Beverello и пътуват 35 минути до острова (15 евро). Тук може да видите разписанието им.

Прочида е вулканичен остров, който спокойно може да обходите за ден и без да преспивате на него.  Той е най-малкият от островите в Неаполитанския залив – неговата повърхност е 4 кв.км.

Ако все пак решите да му се насладите както подобава, най-добре е да си потърсите хотелче или стая под наем в зоната на пристанището (Marina Grande) или до най-чаровната зона – рибарското пристанище Марина ди Коричела, където е пълно със заведения.

Ако обичате да вървите пеша, спокойно може да видите забележителностите и без транспорт. В противен случай може да си наемете на пристанището електрически велосипед (20 евро на ден) или моторче. На пристанището ще видите и спирка на градския транспорт, както и на таксита.

Със сигурност плажовете няма да ви харесат – те са малки и са с черен  пясък заради вулканичния произход на острова. Въпреки това имат своя чар, защото са диви и са обрасли с кактуси.

Най-лесно достъпният плаж пеша се намира недалече от Марина ди Коричела. За да слезете до него, трябва да минете по 186 стъпала.

Какво да видим?

Хубавото на Прочида е, че може да се шляете свободно и да дишате с пълни гърди от атмосферата му, без да се притеснявате, че ще пропуснете някой музей или шедьовър. Тук единствените шедьоври са природата, морето, простите и шарени постройки.

Единственото, което трябва на всяка цена да направите, е да стигнете до всички възможни belvedere, или места с панорамен изглед – те са указани навсякъде с табелки. Когато се озовете на тези пунктове, ще си дадете сметка за каква красота става въпрос – тя се стеле на талази в краката ви.

И ако все пак желаете списък с няколко забележителности, ето ги.

Марина ди Коричела – това е най-древното рибарско борго на острова. Изградено е като амфитеатър над морето с три реда къщички. Всяка от тях е боядисана в различен ярък цвят, за да се различава отдалече в морето от връщащия се от риболов рибар.

На същия цветен принцип са и пъстрите рибарски къщи на венецианското островче Бурано. Кварталчето на рибарите в Прочида е като плетеница от арки, куполи и стълбища.

До него човек може да стигне по море или ако се спусне  по едно от четирите стълбища от минаващата отгоре улица.

Терра Мурата (Укрепена със стени земя) – това борго се намира в най-високата част на острова, на височина 90 м.над морето и се вижда от Марина ди Коричела.

За да се изкатерите до него,  ще трябва да се поизпотите, но усилието си струва. През Средновековието тук са живели единствените жители на острова.

Около виещите се тесни улички са разположени цветни сгради от XVI в. Малко преди да навлезете в Терра Мурата, ще минете през мястото, от което се открива зашеметяваща панорама към морето и Марина ди Коричела. От другата страна на Терра Мурата има и друг пункт с прелестна гледка към морето.

Палацо д’Авалос е сградата, която доминира отвисоко кварталчето. Изградена е през XVI в.от кардинал Инико д’Авалос.

Впоследствие става палат на Бурбоните, а после военна школа и затвор.

Казале Вашело – това е едно изключително живописно борго с жилища, заключени около вътрешен двор. Изградено е през XVI в. – в него населението се криело от сарацинските нападения.

До този жилищен “комплекс” се стига само по две много тесни улички, които навремето били затваряни в случай на нападения.

Марина ди Киаиолела – тук се намира малкото туристическо пристанище, на което има доста ресторанти и хотелчета. Най-оживено е през лятото.

Островчето Вивара – то е свързано с тесен път с Прочида и въпреки миниатюрния си размер от 0,38 кв.км. и обиколка 3 км, е осеяно с пътеки и пътечки, има и богата растителност. Единствената сграда на островчето е ловджийска постройка от XVII в.

Какво да опитаме?

Разбира се, всякакви възможни ястия от прясна риба. Местен специалитет е салатата от лимони, която се яде като гарнитура към рибата или калмарите.

Типичен местен сладкиш е Езикът на свекървата.

ВИЖ ОЩЕ

Леванцо, островът на тишината

Бурано, шареният остров

Сан Пиетро, островът на щастието

Арецо – тосканската Пепеляшка

ФОТОПАНОРАМА НА ОСТРОВ ПОНЦА

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

 

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим

НА МОРЕ ДО РИМ

OstiaV1

Остия е крайбежието на Рим, до което се стига и с метро и където можеш да хапнеш прясна риба и през зимата

Още в началото трябва да се признае, че крайбрежието на Рим не е сред най-красивите, нито пък че плажовете и морето му блестят от чистота на фона на онова, което предлага Италия.
Но пък от друга страна си е повече от комфорт да знаеш, че когато ти се прииска да подишаш морски въздух, да се разходиш по пясък или да похапнеш прясно изпечена риба – всичко това е на 40 мин. с метрото от Рим (25 км.)
Въпреки че в Остия днес живеят около 100 000 души и може спокойно да се нарече град, тя е част от римската община. В действителност това е крайбрежната част на Вечния град, който чрез нея има и излаз на море, и собствено туристическо пристанище.

OstiaV2
Най-лесно до Остия с кола се стига по Via Cristoforo Colombo (през квартала EUR), по Via Ostiense или по Via del Mare.
Чрез метрото пък може да се стигне с билета, който се използва и в Рим.
Удобна е линията Roma – Lido di Ostia. Началната спирка е Roma Porta San Paolo – тя се намира до спирката Piramide на синята линия Б на метрото.
Има десетки свободни и платени плажове. Средната цена на чадър или на плажно легло е 6-8 евро на ден.
Много барове и ресторанти по плажната ивица са отворени целогодишно.
В миналото територията на Остия била изпълнена със солени блата.
Те се простирали по цялото крайбрежие, достигайки и 100 км на юг до Терачина.
След като територията преминава от Папската държава към Кралство Италия, се изграждат серия от отводнителни канали.

OstiaV3
В Остия се заселват със семействата си стотици работници от Равена, които започват облагородяването на терена.
Остия като жилищна зона се ражда по времето на Мусолини. Той превръща и района на Остия в плажа на Рим и го свързва с града посредством железница и път.

OstiaV4
Остия като увесилителен център процъфтява през миналия век. Тя е любимо място за разходки и обеди и на Федерико Фелини.
Днес много чужди туристи предпочитат през лятото да нощуват в хотелите на Остия, а денем да се придвижват до центъра на Рим с метрото.
Остия разполага и с туристическо пристанище– зоната му е пълна с магазини и заведения.
Плажът в Остия може да се съчетае с аперитив вечер в един от многото барове по крайбрежната улица или пък около центъра.

ostia112

 

ЕОЛИЙСКИТЕ ОСТРОВИ – РАЙ ДО СИЦИЛИЯ

EolieVAT

Разположените североизточно от Сицилия Isole Eolie омайват с прелестно море и пейзажи

Ако сте любител на божествено море, дива природа и вкусна кухня, сега е моментът да видите Еолийските острови. През лятото те са твърде скъпи  и твърде претъпкани.

До архипелага на Еолийските острови (Isole Eolie), известни още и като Липарски, се стига с корабче от град Милацо, в северна Сицилия.
Името на островите, сравнявани със седем сестри, идва от древногръцкия бог на ветровете Еол, който според легендите ги е създал.
Съзерцавайки кристално синьото море, пред очите ви се сменят най-различни гледки, в които общото е прелестта.
Вулканичните острови са потънали в зеленина и ярки цветове – един след друг се нижат Вулкано, Липари, Панарея, Стромболи, Салина, Филикуди и Аликуди. Погледнати от самолет, те са оформили буквата Y.
Два от островите в разположения в Тиренско море архипелаг са действащи вулкани – Стромболи и Вулкано. Не само поради този факт обаче потокът от туристи е нестихващ.

eoilieVatr2
От 2000 г. островите са обявени за защитени от ЮНЕСКО обекти заради вулканичните си феномени.
Първите заселвания по тези земи датират от 4000 г. пр.Хр.
Още от древноримски времена Еолийските острови са в центъра на процъфтяваща търговия.
От т.нар.обсидиан – вулканичното стъкло, оформящо се при бързото охлаждане на лавата, навремето се изработвали най-острите предмети. Именно затова той бил и един от най-търсените и търгувани материали, който допринасял за богатството на островите. От Липари той се изнасял за Сицилия, а оттам и към Италия.
Пребиваването днес на който и да е от островите е равнозначно на ваканция в Рая.
Освен спиращи дъха панорами те предлагат вино и ястия, в които се преплитат местните традиции с най-доброто от сицилианската кухня.
Салина е зеленото сърце на архипелага. Ароматите му опияняват със смесицата си от морски полъх, папрат и кестенови дървета. Всичко това обаче се омесва с неустоимия мирис, идващ от многобройните насаждения на лозя и каперси.
Върховете близнаци на Салина, високи 900 м., са всъщност част от земеделската зона от архипелага.

Еолийските острови са райски кът, на който си струва да се планира ваканция. Техните диви пейзажи са и перфектната дестинация за любителите на природата по всяко време на годината.