Archivi tag: почивки в сицилия

ОРТИДЖА – ПЕРЛАТА НА СИЦИЛИЯ

Ортиджа е скритата перлa на Сицилия, която ви кара да забравите всичко останало

Изумрудено море, чаровни тесни улички, вкусна кухня, антични гръцки следи ви чакат в родния град на Архимед

В Сицилия има много бижута, пръснати из целия остров. Той е мястото,където повече отвсякъде в Италия човек се наслаждава на всичко, което го заобикаля, използвайки едновременно и петте си сетива. Чували ли сте обаче за остров Ортиджа? Ако го видите и обходите – той е педя земя от 1 кв.км., със сигурност ще си кажете, че не искате да си тръгвате от този рай. Ортиджа е свързан със Сиракуза чрез два моста и е на практика историческият център на града, в който е роден геният на античността Архимед. В древността Сиракуза е била един от ключовите градове на Магна Греция -гръцките колонии в Южна Италия, а Ортиджа е нейното сърце. Днес тук може често да чуете българска реч, докато се дивите пред изумрудено зелените води с тюркоазени оттенъци на морето, или пък докато си пазарувате сицилиански сладкиши и подправки на пазара.  До града се стига много лесно от летището на Катания, което е на 50-ина километра, и откъдето може да се хване автобус за 6 евро. След само час път се озовавате лице в лице с Йонийско море, чиито вълни се разбиват в бреговете на града с хилядолетна история.

В Сиракуза се преплитат митове и легенди, барокова елегантност и аромати на Средиземноморието. Трудно е да се открие друга подобна концентрация от толкова голямо количество чаровни заведения и антични паметници. Старо и модерно съжителстват в естествена симбиоза, към която се прибавя и сицилианска атмосфера. Тук може да си прекарате наистина царски, защото всичко е на висота. Ортиджа беше доскоро „скритата перла“ на Сицилия, но явно мнозина вече са чули за нея, защото вече е пълна, а лятото още не е започнало.

Ето десет неща, които трябва да видите и направите непременно в Сиракуза и Ортиджа.

1. Потопете се в митовете при фонтаните  Аретуза и Диана

На метри от морето, в сърцето на Ортиджа, блика извор с прясна питейна вода още от античността, когато той бил основният водоизточник за града. Днес структурата, наподобяваща монумент, е заобиколена от папирусови растения, а риби, патици и лебеди плуват във водите. Това е Фонтанът на Аретуза, чиято история е пропита с митология: нимфата Аретуза бяга от любовта на бога Алфей и богинята на лова Артемида я превръща във вода, за да я защити от него. Алфей пък е превърнат в река от Зевс. В крайна сметка водите на Аретуза и Алфей се сливат завинаги именно в Ортиджа. На Артемида, богинята закрилница на Ортиджа, е посветен пък Фонтанът на Артемида. Той е известен още и като Фонтана на Диана, или като Фонтана на Архимед -на името на площада, където се намира.

2. Възхитете се на бароковата Пиаца Дуомо

Площад Дуомо е архитектурен шедьовър и барокова сцена под открито небе. Дъхът ви спира пред великолепието на богато орнаментираните Палацо Беневентано, Архиепископския дворец от XVII век, в който се намира Библиотека Алагониана, и Палацо Вермексио, построен през 1629 г. от архитекта с испански произход Джовани Вермексио. Тук днес се намира кметството. Правоъгълният площад е разположен върху мястото, където навремето бил акрополът на Сиракуза.

3. Влезте в катедралата, където древна Гърция среща християнството.

Катедралата на Сиракуза, или Ил Дуомо ди Сиракуза, е уникален храм, създаден върху останките на гръцки храм в чест на Атина от V в. пр.Хр.  Ил Дуомо е превърнат в църква  след евангелизирането на острова от Свети Павел. Веднага се набиват на очи бароковата фасада, богато декорирана с дорийски колони – тя е прибавена от Андреа Палма след голямото земетресение в града през 1693 г. и е изящно допълнение към античната същност на сградата. В античността оригиналният храм бил широко известен най-вече благодарение на Цицерон, който посетил Ортиджа през I век пр.Хр.и писал няколко пъти за нея.

4. Разходете се до замъка Маниаче – там историята целува морето.

Замъкът на Ортиджа – Кастело Маниаче, датиращ от XIII век, е като войн, който брани южната част на острова. Построената за император Фридрих II крепост е като архитектурна симфония между военна мощ и елегантност. Тя ви връща далече назад във времето, а гледките от замъка към морето са истинско блаженство за очите.

5. Опитайте вкуса на Сицилия на пазара на Ортиджа.

Всеки ден от понеделник до петък по протежението на Виа Де Бенедиктис можете да станете свидетел на спектакъл от цветове, аромати и най-различни вкусове. Сред сергиите, на които се продават от прясна риба до всевъзможни подправки, сирена, ядки и сладкиши, може да седнете и да се наядете вкусно. Насред виковете на продавачите може да си поръчате паста с рибни дарове за 15 евро или пък порция панирани риби и калмари.

6. Изкъпете се в неустоимите с цветовете си води на морето.

В Ортиджа достъпът до морето става от скалисти брегове или пък от платформи, приспособени като плажове. Не може да пропуснете очарователния малък плаж Кала Роса, който се намира на две крачки от центъра и от замъка Маниаче.

7. Пошляйте се без цел и посока из тесните и колоритни улички на Ортиджа.

Това е незабравимо преживяване, което съчетава гледка на висящо пране, богато орнаментирани балкони, аромати на море, чаровни църкви. Към това прибавете и огромна концентрация от елегантни и оригинални заведения и барове, които съчетават сицилиански с модерен стил. Задължително е да опитате сицилианско каноло (5-6 евро), както и „гранита“ от бадеми или мандарина за 4 евро.

8. Усетете духа на Древна Гърция при храма на Аполон.

Още при входа на острова, близо до пазара, ще видите храма на Аполон, един от най-старите дорийски храмове в Сицилия. Руините му свидетелстват за могъществото на древната гръцка цивилизация, оставила отпечатък в културния облик на Сиракуза.

9. Вижте постановка под звездите в античния Гръцки театър.

Опитайте се да си представите следната сцена отпреди над 2500 години  – Платон, седнал сред зрителите, гледа постановка на Есхил. 

Да, това е същият този театър, на чиято сцена под открито небе и днес артисти продължават пред публиката древния катарзисен ритуал, в който се сливат в поезия ритъмът, танцът, музиката и словото. За шейсетa поредна година античният Гръцки театър в Сиракуза се превръща в сцена на магия и вечност. 4700 зрители могат да й се наслаждават всяка вечер. Откриването на сезона на Италианския национален институт за древна драма (INDA) тази година отбелязва завръщането на класиката: „Електра“ от Софокъл, „Едип в Колон“ и сатиричната „Лизистрата“ от Аристофан. Финалът, който ще се състои в началото на юли, ще бъде грандиозна постановка на „Илиада“, режисирана от Джулиано Пепарини.

Театърът не е само сцена, а храм, където митът става настояще. Тази традиция е възстановена в началото на XX век благодарение на вдъхновението на братята Гаргало и археолога Паоло Орси. След векове на забрава, когато по нареждане на Карл V камъните на театъра били използвани за укрепване на стените на Ортиджа, започва неговото възраждане. От 1914 г. насам INDA без прекъсване представя съвременни интерпретации на древните трагедии и комедии, доказвайки, че митът не е мъртво минало, а жива основа на нашето съществуване. Миналогодишният сезон счупи всички рекорди – над 170 хил.продадени билета и 5 млн. евро приходи. Близо 32 хил.от зрителите са млади хора под 23 г. Повече от 80% от бюджета на INDA идва от собствени средства – резултат от интелигентно управление и културно значими продукции, които привличат дарители и инвеститори дори от частния сектор. Интересът към постановките в древногръцкия театър и туристите, идващи заради него, водят до икономически печалби от 38 млн.евро за Сиракуза. Това значи и създаването на стотици работни места. Днес стойността на постановките достига до 8 млн. евро годишно, благодарение на сътрудничеството между култура, бизнес и научна общност. INDA не просто представя театър – тя създава знание, възлага преводи на древни текстове на най-добрите елински учени, които ги тълкуват с научна точност и поетична чувствителност.

ВИЖ ОЩЕ:

Сицилианският остров Фавиняна

Еолийските острови

Остров Понца – синьозелена красота

ЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР В ПАЛЕРМО

Вижте ексклузивния манастир, в който пращали дъщерите си богатите сицилианци

Със сигурност трябвало да бъдеш богат, за да си позволиш да пратиш на вечно заточение дъщеря си в манастира „Света Катерина Александрийска” в Палермо.

Това бил ексклузивен женски манастир – най-известният не само в града, а и в Сицилия.

В него можели да оставят децата си затворени завинаги единствено знатни фамилии и такива, принадлежащи към най-висшите прослойки в едновремешното общество. От 1311 до 2014 г. в манастира живеели монахините от Доминиканския орден.

През 2017 г. той е отворен за пръв път като музей за посещения на външни хора.
Навремето заточението в манастир било еднствената възможна съдба за втората или третата дъщеря в едно богаташко семейство.

Това било така, защото най-големият син наследявал цялото имущество, докато братята му можели да се посветят на военна или религиозна кариера.

И женските рожби имали подобни съдби. Най-голямата дъщеря обикновено била давана на на-богатия претендент за ръката й заедно с цялата зестра, докато за останалите сестри не оставало нищо друго, освен да станат монахини.

Така семейството им осигурявала сигурен и почтен живот.
Изпращането в манастира, посветен на Света Катерина Александрийска, която в Православната църква се почита като великомъченица Екатерина, ставало по специален ритуал.

В церемонията участвали всички роднини и приятели. Момичето, което било изпращано, заставало в централната част на църквата, лягало на пода и било покривано с черен воал.

След това то се „прераждало” като монахиня и божия слугиня, минавало през вратата зад олтара и от този момент приключвали завинаги абсолютно всички контакти с външния свят.

Младата жена можела да наблюдава външни хора само през решетка.
От 2017 г. вече е възможно външни посетители да отворят портите на ексклузивния манастир в Палермо и да видят как протичало ежедневието на монахините.

Те произвеждали всичко необходимо за живота си зад стените на манастира. Въпреки обета си за мълчание, разполагали със собствени методи да комуникират по между си.

Затова и имало много въжета, вързани за камбани.

Чрез удрянето им само някои монахини можели да предават определени заповеди или съобщения на някого.
Въпреки че били затворени като затворнички, монахините водели охолен живот. Богатите им семейства финансирали манастира, затова и неговата вътрешност била по подобие на тази в къщите им.
В центъра на манастира имало двор, където били отглеждани ботанически видове, характерни за Сицилия. Към него гледали всички частни килии, в които живеели монахините.

Въпреки че били посветени на Бог, те все пак произлизали от богаташки семейства и били свикнали на определен станарт на живот.

Живеели в тишина и били заобиколени от оазис от красота, имало и много шедьоври на изкуството.

Много от монахините държали в килиите си и прелестни кукли, които донесли от домовете си още при влизането си в манастира като момичета.
Монахините можели да наблюдават от височината на манастира едни от най-красивите панорами на Палермо.

Погледът им се простирал до морето, въпреки че те били зад решетките.

Така виждали живота, който продължавал да си тече, въпреки че не можели да прекрачат прага на манастира.

Монахините можели да наблюдават скришом и мълчаливо отгоре през решетки и олтара в църквата, както и вярващите.
Обитателките на манастира предлагали и „услугите си” към външния свят – молитвите.

Векове наред монахините били и единствените, съхранили най-древните сладкарски традиции на Сицилия.

Само няколко от тях познавали точните съставки и рецепти за приготвянето на типични сладки, които не можело да се купят никъде другаде.

Ако посетите манастира, трябва непременно да опитате от сладкишите, коите се продават в сладкарницата му и се приготвят според антични рецепти.

 

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Фавиняна

Соренто, перлата на Амалфийското крайбрежие