Вижте ексклузивния манастир, в който пращали дъщерите си богатите сицилианци

Със сигурност трябвало да бъдеш богат, за да си позволиш да пратиш на вечно заточение дъщеря си в манастира „Света Катерина Александрийска” в Палермо.

Това бил ексклузивен женски манастир – най-известният не само в града, а и в Сицилия.

В него можели да оставят децата си затворени завинаги единствено знатни фамилии и такива, принадлежащи към най-висшите прослойки в едновремешното общество. От 1311 до 2014 г. в манастира живеели монахините от Доминиканския орден.

През 2017 г. той е отворен за пръв път като музей за посещения на външни хора.
Навремето заточението в манастир било еднствената възможна съдба за втората или третата дъщеря в едно богаташко семейство.

Това било така, защото най-големият син наследявал цялото имущество, докато братята му можели да се посветят на военна или религиозна кариера.

И женските рожби имали подобни съдби. Най-голямата дъщеря обикновено била давана на на-богатия претендент за ръката й заедно с цялата зестра, докато за останалите сестри не оставало нищо друго, освен да станат монахини.

Така семейството им осигурявала сигурен и почтен живот.
Изпращането в манастира, посветен на Света Катерина Александрийска, която в Православната църква се почита като великомъченица Екатерина, ставало по специален ритуал.

В церемонията участвали всички роднини и приятели. Момичето, което било изпращано, заставало в централната част на църквата, лягало на пода и било покривано с черен воал.

След това то се „прераждало” като монахиня и божия слугиня, минавало през вратата зад олтара и от този момент приключвали завинаги абсолютно всички контакти с външния свят.

Младата жена можела да наблюдава външни хора само през решетка.
От 2017 г. вече е възможно външни посетители да отворят портите на ексклузивния манастир в Палермо и да видят как протичало ежедневието на монахините.

Те произвеждали всичко необходимо за живота си зад стените на манастира. Въпреки обета си за мълчание, разполагали със собствени методи да комуникират по между си.

Затова и имало много въжета, вързани за камбани.

Чрез удрянето им само някои монахини можели да предават определени заповеди или съобщения на някого.
Въпреки че били затворени като затворнички, монахините водели охолен живот. Богатите им семейства финансирали манастира, затова и неговата вътрешност била по подобие на тази в къщите им.
В центъра на манастира имало двор, където били отглеждани ботанически видове, характерни за Сицилия. Към него гледали всички частни килии, в които живеели монахините.

Въпреки че били посветени на Бог, те все пак произлизали от богаташки семейства и били свикнали на определен станарт на живот.

Живеели в тишина и били заобиколени от оазис от красота, имало и много шедьоври на изкуството.

Много от монахините държали в килиите си и прелестни кукли, които донесли от домовете си още при влизането си в манастира като момичета.
Монахините можели да наблюдават от височината на манастира едни от най-красивите панорами на Палермо.

Погледът им се простирал до морето, въпреки че те били зад решетките.

Така виждали живота, който продължавал да си тече, въпреки че не можели да прекрачат прага на манастира.

Монахините можели да наблюдават скришом и мълчаливо отгоре през решетки и олтара в църквата, както и вярващите.
Обитателките на манастира предлагали и „услугите си” към външния свят – молитвите.

Векове наред монахините били и единствените, съхранили най-древните сладкарски традиции на Сицилия.

Само няколко от тях познавали точните съставки и рецепти за приготвянето на типични сладки, които не можело да се купят никъде другаде.

Ако посетите манастира, трябва непременно да опитате от сладкишите, коите се продават в сладкарницата му и се приготвят според антични рецепти.

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Фавиняна

Соренто, перлата на Амалфийското крайбрежие

Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

Леванцо е най-малкият от Егадските острови до Сицилия

Той е като миниатюрна перла в архипелага и смайва с дивите си пейзажи с ярки цветове.

Достатъчно е да се разходите пеша из криволичещите му пътчета, за да се убедите, че асфалтът и трафикът тук са нещо съвсем чуждо и непознато.

Атмосферата на Леванцо е интимна и завладяваща.

Буйна зелена растителност с ярки петна от червени и цикламени цветя и храсти ви обгръща отвсякъде.

Кои са най-добрите плажове?

Още щом слезете от корабчето, ще видите до пристанището Cala Dogana, един от малките диви плажове, на който може да събирате тен.

Cala Minola  е друг плаж, до който се стига пеша.

Особено очарователен е обаче плажът Cala Faraglionе, откъдето се вижда островче джудже в прозрачните води на морето до вас

Как се стига до Леванцо?

С корабче от Трапани, докъдето има нискотарифни полети от Рим, или от остров Фавиняна. На Леванцо може да си направите еднодневна екскурзия, вкусвайки от дивите му пейзажи, от прозрачното тюркоазено море, от рибните гозби, които предлагат няколкото ресторантчета до пристанището.

В Леванцо живеят стотина души – белите им къщи се вписват идеално в синия калейдоскоп на водите.

Островчето е  богато на растителност – местната флора може да се похвали с над 400 редки ботанически видове.

Много известна е и La Grotta del Genovese, пещерата с праисторически графити, открита случайно от флорентински художник през 1949 г.

Най-добре може да разгледате Леванцо, тръгвайки пеша от пристанището на изток.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Фавиняна, перлата на Сицилия

Сан Пиетро, островът на щастието

В Рим за 3 дни

Егадските острови са между Сицилия и Африка

На Егадските острови се ходи основно по две причини – ако сте любител на дивата природа и ако обичате да медитирате.

Архипелагът е толкова красив и толкова миниатюрен, че не ви остава нищо друго, освен да съзерцавате с дни прелестта наоколо, размишлявайки за изобилието от излишни неща, които изпълват ежедневието ни.

Мнозина свързват архипелага на Егадските острови предимно с лова на риба тон, който се извършва там от векове. Пътешествието из шепата островчета с дива природа, заобиколени от тюркоазеното море между Сицилия и Африка, обаче е коктейл от наслади за всички сетива.

Малките Фавиняна, Маретимо и Леванцо плюс джуджетата Мараоне и Формика се намират на 7 км западно от Сицилия, между Трапани и Марсала.

Тук морето е по-синьо и от най-синия цвят на Средиземноморието, който човек може да си представи. Пясъкът пък е ослепително бял.

На Егадските острови човек идва не за да се весели, а за да релаксира и да се напие на воля от богатството на малките неща. Всеки, който иска да спре времето и да се откъсне от хаоса на цивилизацията, е добре дошъл.

Митология и природна хубост се преплитат непрекъснато на Егадските острови.

Когато през 1894 г. английският писател Самюъл Бътлър пристига на Маретимо, за да търси потвърждение на тезата си, че именно Западното Средиземноморие и Трапани са сцената на Омировата “Одисея”, той се оказва лице в лице с една изключително жива местна общност и уникално красиво море, които фотографира. Бътлър открива, че селцето Ериче е земята на митичните Циклопи, а Трапани – това е Скерия с пристанището си. Освен това стига до извода, че островът на дивите кози, на който Одисей среща Полифем, е всъщност Aegusa (Егуза), както бил наричан Фавиняна, а Маретимо – това е Итака.

Бътлър отива още по-далеч в разсъжденията си. Той смята, че не Омир, а млада жена от Трапани е авторката на “Одисея”.

По тези места жените обаче са главни героини в плетенето на мрежи не само образно казано, а и в буквалния смисъл. Именно жените подготвят централната клопка в системата от мрежи за лов на риба тон, а тя е нещо като камера на смъртта за големите риби.

Как да стигнем до Егадските острови

До архипелага с 4700 жители се стига най-лесно, след като се вземе корабче или ферибот от град Трапани в Сицилия. До него пък може да се пристигне изгодно с най-различни нискотарифни полети от Рим.

Летните месеци са най-оживените за туризма – на остров Фавиняна (19 кв. км) например пристигат не само многобройни любители на райско море и пясък, а и много писатели, фотографи и изследователи. Тук имат вили и едни от най-богатите и известни личности от шоубизнеса и културата в Италия.

Пещерите, прозрачните синьо-зелени води и скалите от туф са по-красиви от всякога под лъчите на изгарящото слънце. На връх Санта Катерина, който доминира отвисоко пристанището на острова, се намира и едноименната крепост. Достигайки до нея по криволичещи пътечки, човек се озовава пред спираща дъха панорама. Оттук се вижда най-добре и инсталацията от капани за улов на риба тон, собственост от XIX век на фамилията Флорио, на която островът дължи до голяма степен просперитета си до началото на XX в. Първите капани за риба тон на името на Сан Леонардо и Сан Николо са инсталирани на Фавиняна още през XIII век.

Обиколката на Фавиняна, започваща от инсталацията за лов и преработка на риба тон на фамилията Флорио, е съпроводена от букет от аромати и цветове, които ви заливат отвсякъде.

Тръгвайки от пристанището, туристът трябва само да следва единствената улица, която води към центъра. Стигайки площад “Матриче”, вдясно се намира кварталчето Санта Анна, най-древното в селището. Очарователни са и скалите от туф, и градините с овошки и цветя като в приказка от “Хиляда и една нощ”.

На няколко километра от Фавиняна се намира остров Леванцо – на практика той е най-близкият до град Трапани.

Бреговете му са високи и скалисти. Още на пръв поглед става ясно, че заемащият 5 кв. км площ Леванцо е доста по-див остров от Фавиняна. Тук може да откриете многобройни следи от неолита и палеолита – Ла Грота дел Дженовезе е прекрасно свидетелство за далечния произход на острова. Пещерата може да се достигне и по земя, и по море.

На Леванцо, където живеят неколкостотин души, но през зимата остават само двайсетина жители, времето изглежда като спряло.

Хаосът и трафикът са само абстрактни понятия, които принадлежат на някакъв друг свят. Изумруденият цвят на морето тук подканва към медитация и 100% релакс.

Третият остров от архипелага – Маретимо, се намира на 38 км западно от Трапани. Това е най-планинският и най-зеленият от островите.

Пълен е с извори с кристално чиста вода. На нос Троя може все още да се види крепост от времето на Бурбоните, която е служела за затвор. Над селцето пък все още има следи от римско време, както и малка църква от епохата на Норманите. Заемащият 12 кв. км Маретимо е пълен с пещери – близо 400, до които може да се достигне с лодка.

Ловът на риба тон е атракцията на Фавиняна

Допреди 40-ина години риба тон се е ловяла на няколко пункта до остров Сицилия. В днешни времена обаче единствено Фавиняна е мястото на онова събитие, което мнозина сравняват с кърваво зрелище от рода на испанската корида. Ла матанца, което значи нещо като клане на риба, се извършва всяка година между април и средата на юни.

Образът от “Старецът и морето” на Хемингуей напомня често на мнозина за кървавата битка между ловеца и рибата тон. Наситеният с кръв и жестокост двубой не е за зрители със слаби сърца. Церемонията по улова на риба тон, която се подготвя от рибарите месеци преди това, е интензивна, колоритна и пълна с адреналин.

Пасажите със стотици риби тон, носени от източните течения на Средиземноморието, пристигат всяка пролет в топлите води на канала на Сицилия за оплождане. Именно тук местните рибари организират улавянето им в огромни системи от мрежи и клопки. Методите за улов са абсолютно същите, както и през античността. Всяка стъпка обаче се извършва по строго определен код и ритуал.

Първоначално рибите се насочват по специален начин към инсталацията от мрежи и котви. Попадайки в нея, те влизат в канал, който ги извежда директно към камерата на смъртта. Веднъж влязла там, рибата се обгражда и “заключва” от всички посоки от лодките на рибарите. След това ловците пристягат ловко мрежата по такъв начин, че да задушат и заглушат морските животни, лишавайки ги както от вода, така и от пространство.

Клането едва започва. Рибарите започват да пробождат с харпуните си рибите, повдигайки ги към лодките си. Водата става аленочервена от шуртящата навсякъде кръв.

От 2007 г. обаче ловът на риба тон е само спомен. Това е така, защото непрекъснато нарастващото замърсяване на морето отблъсква рибата тон и тя вече не пристига дотук. Въпреки това главните герои в лова са и до днес нещо като институция на острова.

Екзекуторите на риба тон, за каквито могат да се смятат командирите на риболовните бригади, са истински звезди и за местни, и за туристи. Роденият през 1920 г. Дзу Сабатури, или Салваторе Мастробатиста, както е истинското му име, е приет в династията на ловците на риба тон още на 12-годишна възраст и се смята за номер едно в нея.

Негов ученик е Клементе Вентроне, който с белите си коси наподобява Посейдон

Вентроне изпълнява втората най-важна функция в ритуала по улова. Всъщност всеки от ловците в бригадата има точно определена роля.

Абсолютният майстор в лова на риба тон през последните години обаче е Джоакино Каталдо. Той се смята за Раис, или за господар на лова. През 2006 г. е обявен дори за “живо човешко съкровище” според Конвенцията на ЮНЕСКО за закрила на нематериалното културно наследство.

От 2007 г. Джоакино се занимава с организирането на обеди с риба за туристи на лодката си, с която ги развежда около острова. Именно през въпросната година, на 9 юни, е и последният лов на риба тон, при който са уловени 217 животни.

Много от едновремешните ловци днес са нещо като гидове и пазачи на музея, в какъвто е превърната някогашната инсталация за лов на риба тон на фамилията Флорио.

Къде да спим

На Фавиняна съществуват няколко малки хотелчета, които предлагат всякакви удобства. На Маретимо много от туристите предпочитат да отседнат в резиденцията с ваканционни апартаменти, в които всичко е екологично – от използваните материали за обзавеждането до слънчевите панели, служещи за затопляне на водата. Градина с басейн е допълнителен комфорт за туристите.

И на Леванцо най-приятен отдих предлагат местните ваканционни апартаменти.

Какво да ядем

От само себе си се разбира, че рибата тон доминира в местната кухня. Тя се приготвя по различни начини, но за препоръчване е да се опита печена на скара, с лук или с кисело-сладък сос.

Рибните ястия, предлагани в местните ресторанти, са превъзходни. На всяка цена опитайте от сармичките с риба меч, пържените калмари и раци, омарите със зехтин, ципурата с картофи на скара.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ОЩЕ

Еолийските острови

Вила Памфили – римският Версай

Белите градове на Пулия

Разположените североизточно от Сицилия Isole Eolie омайват с прелестно море и пейзажи

Ако сте любител на божествено море, дива природа и вкусна кухня, сега е моментът да видите Еолийските острови. През лятото те са твърде скъпи  и твърде претъпкани.

До архипелага на Еолийските острови (Isole Eolie), известни още и като Липарски, се стига с корабче от град Милацо, в северна Сицилия.
Името на островите, сравнявани със седем сестри, идва от древногръцкия бог на ветровете Еол, който според легендите ги е създал.
Съзерцавайки кристално синьото море, пред очите ви се сменят най-различни гледки, в които общото е прелестта.
Вулканичните острови са потънали в зеленина и ярки цветове – един след друг се нижат Вулкано, Липари, Панарея, Стромболи, Салина, Филикуди и Аликуди. Погледнати от самолет, те са оформили буквата Y.
Два от островите в разположения в Тиренско море архипелаг са действащи вулкани – Стромболи и Вулкано. Не само поради този факт обаче потокът от туристи е нестихващ.

От 2000 г. островите са обявени за защитени от ЮНЕСКО обекти заради вулканичните си феномени.
Първите заселвания по тези земи датират от 4000 г. пр.Хр.
Още от древноримски времена Еолийските острови са в центъра на процъфтяваща търговия.
От т.нар.обсидиан – вулканичното стъкло, оформящо се при бързото охлаждане на лавата, навремето се изработвали най-острите предмети. Именно затова той бил и един от най-търсените и търгувани материали, който допринасял за богатството на островите. От Липари той се изнасял за Сицилия, а оттам и към Италия.
Пребиваването днес на който и да е от островите е равнозначно на ваканция в Рая.
Освен спиращи дъха панорами те предлагат вино и ястия, в които се преплитат местните традиции с най-доброто от сицилианската кухня.
Салина е зеленото сърце на архипелага. Ароматите му опияняват със смесицата си от морски полъх, папрат и кестенови дървета. Всичко това обаче се омесва с неустоимия мирис, идващ от многобройните насаждения на лозя и каперси.
Върховете близнаци на Салина, високи 900 м., са всъщност част от земеделската зона от архипелага.

Еолийските острови са райски кът, на който си струва да се планира ваканция. Техните диви пейзажи са и перфектната дестинация за любителите на природата по всяко време на годината.