Италианските сладкарници преливат от неустоими сицилиански деликатеси. Сладкишите от извара, бадемово тесто и ядки се раждат в манастирите
Сладкарници, специализирани в сицилиански сладкиши, заливат не само Италия, а и всички страни по света, където има голяма сицилианска емиграция.
Сладка извара, захаросани плодове, бадемово тесто и ядки се леят на воля в повечето от сицилианските деликатеси.
Две неща обаче ви стъписват, когато опознаете историята и произхода на сладките.
Първото е, че половината от тях са свързани с манастири, монахини и религиозни празници. Най-чествани са Великден и Денят на мъртвите.
Второто е, че произходът на останалата половина от сладкишите е арабски.
Няма турист, който да не е опитвал от прочутата касата сичилиана, cassata siciliana (от арабското qas’at, легенче, или от латинското caseum, сирене).
Това е най-прочутата и най-традиционната сицилианска торта.
За направaта й се използват силно подсладена със захар извара, пандишпан, марципан, захаросани плодове и захарна глазура.

Произходът на касата сичилиaна датира още от IX-XI век, oт времето на арабското господство на острова.
Именно арабите са тези, които внасят в Сицилия захарта от тръстика, лимоните, кедрите, горчивите портокали, мандарините, бадемите.
Изварата пък вече присъства на острова още от праисторически времена, така че в крайна сметка всички необходими продукти за тортата се оказват налице.
Първоначално обаче касата сичилиана е по-скоро съвкупност от ронливо тесто, напълнено с озахарена извара и после опечено на фурна.
По времето на Норманите в Палермо в манастира Марторана създават марципана, или т.нар. марторанско тесто.

Това е смесица от бадемово брашно със захар. Оцветено в зелено с помощта на екстракти от треви и билки, то започва постепенно да замества като пълнеж ронливото тесто.
Така се минава от печената във фурна към приготвяната по студен начин касата.
Испанците пък внасят в Сицилия шоколада и пандишпана.
През XVI-XVII век, когато барокът се превръща в доминиращ стил в изкуството, в Сицилия стават много популярни захаросаните плодове като украса.
Според легендата касата сичилиана е измислена за пръв път около 1000-та година, от придворните на емира готвачи в двореца му в древния квартал Калса в Палермо.
В действителност противостоящите си един на друг вкусове и цветове в касатата са характерни за сарацинската кухня.
В продължение на векове касата сичилиана става сладкиш, приготвян най-вече от монахините в местните манастири.
Това е торта, която се яде изключително по време на Великденските празници. Дори в официален документ на сицилианските епископи от 1575 г. пише, че „касата сичилиана е задължителен сладкиш по време на празниците“.
В стара сицилианска поговорка пък се казва, че „онзи, който не яде касата сутрин на Великден, е подлец“.
Касата сичилиана е като суперкалоричен рог на изобилието след периода на пости.
По-късно обаче касата започва да се консумира целогодишно.
Характерната за касата сичилиана декорация отгоре датира от 1873 г. Тя е измислена тогава по повод на едно празнуване във Виена и е дело на произхождащия от Палермо сладкар Салваторе Гули.
Друг известен в цял свят сицилиански сладкиш е каноло сичилиано (cannolo siciliano).

И в този случай легендата разказва, че произходът му е арабски и е свързан вероятно с харемите.
Разказват, че жените от град Калтанисета, гости в т.нар. Замък на жените, са измислили канолото.
Прочутият сладкиш се състои от пържена цилиндрична вафла, приготвена от тесто с мас, брашно и вино, която след това се увива във фуния.
Днес тази фуния е от стомана.
След изпържването й вафлата се пълни с обработена със захар извара. По-рано в пълнежа са се прибавяли и захаросани плодове. Днес обаче към него се допълват само шоколадови топчета.
За украса пък се използват захаросани портокалови стърготини или череши. Накрая канолото се поръсва с пудра захар.
Традиционната рецепта изисква използваната извара да бъде овча. Такава има в изобилие в Сицилия.
Няколко са най-известните с приготвянето на каноли места в Сицилия.
Сред тях е Пиана дели Албанези, близо до Палермо. Мнозина посещават градчето, само и само за да опитат гигантските му по размери каноли.
Доста известно с тези традиции е и намиращото се до град Трапани в Западна Сицилия Датило, където също приготвят огромни каноли.
Изключително бижу на сицилианската сладкарска индустрия е и сладкишът баба ал рум, babà al rum. Въпреки че е с полски произход, този сладкиш днес е важна част от сицилианската сладка кухня. Конкуренция й правят в това отношение неаполитанските сладкари, които също са големи майстори в приготвянето му.
Сладкишът баба има цилиндрична форма, но от едната си страна е бухнал.
Направен е от меко и пухкаво тесто, напоено обилно с ром или друг ликьор.
Легендата разказва, че баба се ражда по чиста случайност през 1735 г, след като свалят от престола полският крал Станислав Лешчински и го пращат в графството Лорена.
Обградилият се с учени и философи Станислав се посвещава на писането на първия проект за обединение на Европа.
Всеки ден му сервират сух и почти безвкусен мек и гъбообразен сладкиш, от който скоро му писва. Един ден, след като поисква нещо сладко и му донасят поредния сух сладкиш, Станислав грабва чинията от ръцете на слугата и я хвърля по масата, където има бутилка ром.

Ромът залива сладкиша и стаята се изпълва със сладък аромат. Измисленият по този начин нов сладкиш Станислав посвещава на Али Баба.
Новият сладкиш стига бързо до парижките сладкари. Именно от Париж го внасят по-късно в Неапол и Сицилия знатни фамилии.
Паста ди мандорле (pasta di mandorle), или бадемово тесто, е основата за най-различни сладки, правени навремето в Сицилия за Деня на мъртвите.
Днес обаче те се ядат по всяко време на годината.
Навремето от бадемово тесто са се правели само сладки с формата на плодове. Днес пък с бадемово тесто се правят сладки с всевъзможни форми, включително и герои от анимационни филмчета.
Едновремешните бадемови сладки с формата на плодове се известни като „марторански плодове“ на името на манастира Марторана, който е бил монополистът в приготвянето им.
ВИЖ ОЩЕ

Ортиджа е скритата перлa на Сицилия, която ви кара да забравите всичко останало
В Сицилия има много бижута, пръснати из целия остров. Той е мястото,където повече отвсякъде в Италия човек се наслаждава на всичко, което го заобикаля, използвайки едновременно и петте си сетива.
Чували ли сте обаче за остров Ортиджа? Ако го видите и обходите – той е педя земя от 1 кв.км., със сигурност ще си кажете, че не искате да си тръгвате от този рай. Ортиджа е свързан със Сиракуза чрез два моста и е на практика историческият център на града, в който е роден геният на античността Архимед.
В древността Сиракуза е била един от ключовите градове на Магна Греция -гръцките колонии в Южна Италия, а Ортиджа е нейното сърце.
Днес тук може често да чуете българска реч, докато се дивите пред изумрудено зелените води с тюркоазени оттенъци на морето, или пък докато си пазарувате сицилиански сладкиши и подправки на пазара.

Тук може да си прекарате наистина царски, защото всичко е на висота. Ортиджа беше доскоро „скритата перла“ на Сицилия, но явно мнозина вече са чули за нея, защото вече е пълна, а лятото още не е започнало.


В античността оригиналният храм бил широко известен най-вече благодарение на Цицерон, който посетил Ортиджа през I век пр.Хр.и писал няколко пъти за нея.
Тя ви връща далече назад във времето, а гледките от замъка към морето са истинско блаженство за очите.
Сред сергиите, на които се продават от прясна риба до всевъзможни подправки, сирена, ядки и сладкиши, може да седнете и да се наядете вкусно.
Насред виковете на продавачите може да си поръчате паста с рибни дарове за 15 евро или пък порция панирани риби и калмари.


Към това прибавете и огромна концентрация от елегантни и оригинални заведения и барове, които съчетават сицилиански с модерен стил.
Задължително е да опитате сицилианско каноло (5-6 евро), както и „гранита“ от бадеми или мандарина за 4 евро.

Повече от 80% от бюджета на INDA идва от собствени средства – резултат от интелигентно управление и културно значими продукции, които привличат дарители и инвеститори дори от частния сектор. Интересът към постановките в древногръцкия театър и туристите, идващи заради него, водят до икономически печалби от 38 млн.евро за Сиракуза. Това значи и създаването на стотици работни места. Днес стойността на постановките достига до 8 млн. евро годишно, благодарение на сътрудничеството между култура, бизнес и научна общност. INDA не просто представя театър – тя създава знание, възлага преводи на древни текстове на най-добрите елински учени, които ги тълкуват с научна точност и поетична чувствителност.
ВИЖ ОЩЕ:
Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия







В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май 
Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.
Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.






ВИЖ ОЩЕ
Вижте ексклузивния манастир, в който пращали дъщерите си богатите сицилианци














Леванцо е най-малкият от Егадските острови до Сицилия


















