Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Италианският произлиза от вулгарния латински език, говорен от плебеите

Италианският език е 21-ият в света, що се отнася до брой жители, които го говорят – 63 млн. Въпреки че е по-малко разпространен от урду и от тамилския обаче той се смята за един от най-важните в света, тъй като милиони хора на планетата (емигранти и наследниците им) го говорят като втори език.

Освен това италианският е важен и за световната търговия. Ето няколко непознати факти за италианския, за които пише списание “Фокус”.

1.  Вярно е, че италианският език произлиза от латинския, но не от класическия, който днес се учи в класическите лицеи,  а от вулгарния латински, който се е говорел от плебеите в Републиканската епоха. Този език са говорели войниците, селяните и жителите на древноримските провинции.

2. От омесването на вулгарния латински с езиците на нашествениците – лонгобарди, франки, готи, се създава вулгарният език, чиято дълга еволюция води до раждането на италианския.

Данте Алигиери е един от първите, които смятат, че вулгарният език трябва да смени латинския. Той му посвещава и творбата си De vulgari eloquenta.

3. Най-старото свидетелство на писмен италиански език е надпис в Катакомбите на Комодила на Виа деле Сетте киезе в Рим, който датира от VI-IX в.

4. В Италия се говорят толкова много диалекти, че дори енциклопедията “Трекани” не може да ги изброи. За удобство учените разделят Италия на три диалектни зони – северната между градовете Ла Специя и Римини, централната Рим – Анкона и зоната на юг от тях.

5. Освен тези диалектни зони в Италия има и местни езици, от които произлизат различните диалекти. Най-разпространен е неаполитанският, който се говори от  5,7 млн. жители. Следва го сицилианският с 4,7 млн. жители, венецианският с 3,8 млн, ломбардският с 3,6 млн, пиемонтският с 1.6 млн. В област Молизе пък 1000 жители говорят хърватски.

6. При основаването на Кралство Италия през 1861 г. 80 на сто от италианците са били неграмотни. 1оо г. по-късно неграмотните са намалели до 9 на сто. През 2001 г. неграмотните са изчислени на 2 на сто от Националния статистически институт.

7. Италианският, който се учи в училище, се смята за стандартния италиански език. По-разпространен от него е обаче неостандартният италиански, който се говори и в който не винаги се спазват правилата на граматиката.

ВИЖ ОЩЕ

Римската пирамида

Венеция low cost

Виното на папата

Флоренция е родината на неженените италианци. Ако искате да се ожените за италианец, там е най-вероятно да срещнете свободен мъж или жена

Флоренция е градът с най-висок процент “свободни” мъже и жени, или с други думи, италианци без халки на пръста си.

Това означава, че ако копнеете да се ожените за италианец или италианка,  в града на Медичите имате най-много шансове да срещнете неженен кандидат.

Според статистиките на местното кметство за 2017 г. половината от  400-те хиляди жители са моми и ергени.

90 000  са хората, живеещи сами. Пак толкова на брой са и семейните двойки във Флоренция. За сравнение – през 2002 г.например неженените флорентинци са били 83 000.

Или обобщено – все повече жители на града на река Арно предпочитат да не се женят, а да “препускат” свободно.

Според експерти става въпрос за истинска “дрога” в града на красотата и Ренесанса.

Непрекъснато се увеличават хората, които предпочитат да бъдат свободни от брачните юзди и вместо това да общуват само на приятелски начала с представителите на другия пол.

Психолози обясняват флорентинския феномен и по друг начин – все повече жители са просто във вечно търсене на принца или принцесата, които ще пристигнат на бял кон. Така, чакайки на гарата, пропускат всички влакове , които отминават безвъзвратно под носа им.

Доста показателен факт е, че днес средната възраст на флорентинските мъже, които се женят за пръв път, е 37,4 г., а тази на жените – 34,8 г.

Това значи, че от 1990 г. тази възраст се е качила с около 7 години. Преди 17 г. мъжете са се женили на 30 г., а жените – на 27.

От 2005 г. броят на браковете във Флоренция е спаднал с 9%. От всичко това печели индустрията за т.нар. single – все по-голямо е производството на хранителни полуфабрикати в монопорции за супермаркетите.

Туристическите компании също предлагат все повече пакети за единични туристи.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция нискотарифно

Във Флоренция за 2 дни

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

Ето кои са 11-те най-странни поверия в Италия

1. Петък, 17-ти.  Как така в повечето страни петък 13-то число от месеца се смята за фатален, а в Италия е петък 17- ти? В Италия трудно ще видите числото 17 като номерация по улиците, на хотелските стаи и др. Италианците смятат 17 за фатално число, защото на римски 17 се изписва като XVII, което като анаграма изглежда  VIXI . От латински това означава “живях”, или с други думи, е свързано със смъртта и следователно носи лош късмет.

2. Да вдигаш наздравица с чаша вода

Никога не го правете в Италия – смята се, че е на лош късмет да се вдига тост с евтина течност без никакъв вкус, каквато е водата. Никога не кръстосвайте или преплитайте  ръце с друг човек, докато се чукате с чашите си, гледайте винаги в очите и никога не сваляйте чашата преди края на тоста.

3. Да излееш зехтин

И това е на лош лъсмет според италианците.

4. Да пипнеш желязо

В много страни против уроки  се пипа дърво, или  “се чука на дърво”, както се прави в България. В Италия обаче се казва “да пипнеш желязо”, което е съкращение от “да пипнеш желязна подкова”. Навремето се смятало, че конете пазят от лош късмет и зли духове. Затова и до днес много италианци носят желязна подкова със себе си като талисман.

5. Уличните лампиони

Ако вървите един до друг с приятел или приятелка по тротоара, много е важно да минете от една и съща страна на лампиона на тротоара. В противен случай се смята, че ще се разделите или скарате с приятеля си.

6. Острите предмети

Ако някой ви подари остър предмет, трябва да му дадете в замяна монета. В противен случай рискувате да разтурите приятелството си със съответния човек.

7. Снимката на леглото

Не поставяйте снимката на любимия човек на леглото – например докато подреждате или нареждате разни неща или багаж. Това ще му донесе лош късмет. Същото важи и за шапката – никога не се слага върху леглото. Тези поверия датират от времето, когато леглото било свързвано с болестта, със смъртта и със свещеника, който свалял шапка до леглото на умиращия.

8. Наклонената кула в Пиза

Тя  не се изкачва от местните студенти  – според поверието, ако стигнеш до върха на Наклонената кула, никога няма да се дипломираш.

9. Да пипнеш носа си

Ако произнесете неволно една и съща дума с някого, докато говорите, според поверието означава, че никога няма да се ожениш. За да се пребориш с тази съдба, пипни веднага носа си, смятат италианците.

10. Никога 13 души на масата

Суеверните италианци никога не се събират по 13 на маса – на вечеря, обед или друго събитие. Това идва от Тайната вечеря – Юда е 13-ият седнал на масата на Христос.

11. Празна катафалка

Да видиш празна катафалка е на лош късмет – означава, че твоята смърт наближава. За да се спасите от подобна участ, докоснете гърдите си, ако сте жена, и слабините си, ако сте мъж.

ВИЖ ОЩЕ

Еур, белият град

Матера, градът на камъните

Защо Рим е топ?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

Защо италианците винаги се отличават от останалите?

“Най-забележителното за нас е,  че винаги ни забелязват. Не всеки път по най-добрия случай и мотиви, но винаги и навсякъде”, казва публицистът Антонио Полито.

Така е – почти невъзможно е да сме виждали някъде някога италианец, който да не се отличил, откроил, различил от останалите националности отдалече и отблизо.Където и  по света  да видите група чужденци, ще познаете веднага кой от тях е италианецът. Не е необходимо дори да се чудите.

Може да звучи банално и общо, но си е истина – в чужбина италианците винаги са най-шумните, най-бъбривите, най-големите кавгаджии, но и най-добре облечените, най-хубавите, най-стилните.

Не обичат да чакат дисциплинирано на опашки и често се опитват да хитруват, изпреварвайки другите.  Не обичат да ги “минавате”, така че очаквайте от италианеца да се пазари и до последната стотинка за сметката, независимо за какви пари става въпрос.

Италианецът обича да се весели. Да, той работи много, когато трябва да се работи. Но пък и умее да се  забавлява  “до дупка”.

Много често италианците, посетили България, питат защо сме тъжни.  Не винаги на Ботуша ще видите весели италианци. Напротив, вървейки по улиците, може и изобщо да не забележите такива. Но пък ще видите хора, които все се горещят,  бързат, спорят, викат, ръкомахат – или с други думи, едни пълни със страсти хора.

Стане ли въпрос за развлечение обаче, италианецът е цар. Той умее да се наслаждава на живота както никой друг. Италия е страната на големия купон и на голямата красота.

Неслучайно и всичко най-хубаво в света, свързано с удоволствие, чревоугодничество и наслада, е все италианско –  не става въпрос само за пица, паста, джелато (сладолед), вино,  еспресо. Да вземем за пример модата, спортните коли, курортите…

В Италия прелестта е навсякъде. Тя ти се набива на очи дори в периоди като сегашния, когато Рим  се задъхва от боклук и миризми, пред които дори Калкута изглежда чист и спретнат град.

Вървейки по тротоарите на Рим,  може да се спънете обаче не само в торби с боклуци или в изкъртени павета, а и заради унеса си по някое чудновато ъгълче на сграда със статуя,  зяпайки орнамент на покрив или пък прелестна веранда. За паметниците на изкуството пък дори не си струва да говорим.

В Италия има всичко възможно, което може да ви хрумне. Разбира се, Рим е квинтесенцията.

Тръгвайки от пункт А, за да стигнете до пункт Б, който се намира само на километър разстояние, е все едно че за 15 минути време разгръщате цялата човешка история.

Живеейки в центъра на Рим, всеки път, когато отивам до фитнес центъра например, минавам пътьом покрай руини от Древен Рим, след това подминавам средновековна сграда, бароково “палацо”, фонтан на Рутели, “киостро” ( вътрешният двор на манастир) на Микеланджело,  забързвам крачка пред църква със статуя на Бернини, а на 300 м.от нея е галерия с картини на Караваджо и Рафаело. Стигам до фитнеса, който е до галерия за модерно изкуство. На 200 м.от нея пък е резиденцията, обитавана навремето от Мусолини. Всичко това  – за 15 минути пеша.

Не е за учудване, че е трудно да удивиш с каквото и да било римлянина, който от дете минава всеки ден покрай шедьоври така, както останалите хора по света минават покрай автобусни спирки.

Може да се каже, че италианците са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…

Но това е само малка част от италианския гений.

Разбира се, Италия е страната и на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Вила д’Есте

Орвието, бисерът на Умбрия

Вила Торлония