Tutti gli articoli di site-admin

СОРЕНТО – МОРЕ И ЛИМОНИ

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

 

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град

 

 

 

УМИРАЩИЯТ ГРАД

ci1В Италия всички наричат Чивита ди Баньореджо “Умиращия град”

Ако имате свободен ден, когато сте в Рим, и искате да видите нещо уникално във всяко едно отношение, то тогава идете до Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).

ci2

Свързаното единствено с тесен мост с останалата част от света градче ви грабва веднага – то прилича на излязло от приказките.
Когато през зимата е обвит в мъгла, Чивита наподобява призрак, плаващ в море от облаци. Той прилича на увиснало в нищото селище, тъй като единствено сградите му се извисяват в лунния пейзаж.
Чивита ди Баньореджо се намира на 80 км северно от Рим и е разположен върху скала от туф (вид мек вулканичен камък), която с течение на времето и под действието на ветровете, дъждовете и слънцето се рони и смалява непрекъснато.
По подобен начин е “изчезнало” малко по малко в миналото и мостчето, което е било единствената връзка със света.

ci6
Днес на неговото място има изграден тесен мост от железобетон.
Често повтарящите се земетресения и свлачища в миналото са си казали думата.
Днес е трудно и рисковано да се живее в Чивита. Въпреки това десет жители са останали верни на традициите на прадедите си и обитават и в момента заредените с очарование къщи.

ci11
Градчето пленява с изгледа си още отдалече. Той покорява обаче не само заради “провесеността” си в пространството, а и заради средновековния си чар.

Затова е открай време любимо място за снимки на много режисьори от киното.
Чивита има дори свой кинофестивал.

ci5

Всяка година в градчето, до което се стига само пеша, се провежда международен Фестивал на моторите в киното.

Мотоциклети, супербързи коли, самолети и космически кораби, пресъздадени в най-различни филмови ленти, са главните герои на фестивала, който се провежда през юни.
Още Федерико Фелини през 1954 г. снима в Чивита сцени от филма си “Улицата” с участието на Джулиета Мазина и Антъни Куин. За него получава и първия си “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

ci4

Костюмите, използвани във филма, могат да се видят в музея на асоциацията “Пиеро Таруфи” в градчето, който се намира в бившата кланица.
Уникалният Тото, смятан за един от върховете на италианското кино, се снима също в Чивита – във филма “Двамата полковници” на Стено (1962).
Пак тук се снима и филмът с Алберто Сорди “Общо въстание” (1970) на Луиджи Дзампа.

ci3
Чивита ди Баньореджо се намира в провинция Витербо. До него може да се стигне с кола от Рим по магистралата А1, след като се достигне отклонението за град Орвието.

Оттам, следвайки указанията за Чивита ди Баньореджо, туристите стигат лесно до спиращото дъха място.
Тясното пешеходно мостче е изградено през 1965 г. Въпреки че в миналото се е влизало само пеша в града, от известно време управата му разреши в определени часове жителите да преминават по него и с мотори, и велосипеди.
Издигнатото нависоко градче е заобиколено отвсякъде от Долината на деретата. От която и част на Чивита да се погледне надолу, се виждат стръмни и страховити оголени хълмове.

ci8

Те са образувани вследствие на непрекъснатата корозия още от античността. Долината на деретата е разположена между езерото Болсена на запад и долината на река Тибър на изток.
В действителност скалата, върху която е градчето, е съставена от два пласта, различни по възраст и произход. По-древната е с морски произход и съставлява основната част на скалата, която се поддава най-много на корозията.

ci10

Горните части пък са се формирали от лава и туф. Долината на деретата е дотолкова пострадала от корозията, че остава напълно оголена и дива и напролет, когато всичко останало наоколо цъфти.
Чивита ди Баньореджо е основана преди 2500 г. от етруските. В древността там се е прониквало през пет порти. Днес обаче портата Санта Мария е единственият вход към селището.

ci7
Средновековните къщи и църквата “Сан Донато”, които се намират във вътрешността на селището, преливат от чар. Интересни за разглеждане са и Палацо Весковиле, мелницата от XVI век, както и къщата, в която се е родил Свети Бонавентура.

ci9

Портата Санта Мария също смайва с двата лъва, които държат в лапите си глава на човек.

ВИЖ ОЩЕ

Венеция low cost

Белият град ЕУР

Римските замъци

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

BULGARI – ОТ БАЛКАНИТЕ ДО ИТАЛИЯ

Как “Булгари” завладя Италия и света

Със сигурност “Булгари” е най-престижната бижутерска марка в света днес. За да стигне до върховете на лукса, тя тръгва от Балканите.

Как става така, че се превръща в символ на Made in Italy по света онова малко магазинче, което гръкът Сотириус отваря в центъра на Рим през 80-те години на XIX век?

И днес, когато вече не е фамилна фирма, а е част от империята за лукс LVMH, “Булгари” остава вярна на традициите си да бъде в крак с всички новости в своята сфера, запазвайки историята си.

Чар и елегантност, и най-вече типичният италиански стил, са нещата, които я отличават от всички останали бижутерски марки по света.

Кой е Сотирио, както се нарича на италиански Сотириус? Това е млад бижутер, който емигрира в Италия от Епир, Гърция, в търсене на късмета си.  Това става през 1880 г., когато Сотирио е едва 23-годишен.

Той е роден в Парамития, Северозападна Гърция и произлиза от семейство с влашки корени. Това са овчари номади, но и умели търговци и занаятчии, специализирани най-вече в обработването на металите.

Другите им умения се простират във владеенето на няколко езика, благодарение на което общуват с останалите търговци в Европа.

През 1877 г., по време на Руско-турската война, Сотирио и много други власи напускат Парамития и се приютяват на остров Корфу. Оттам Сотирио се отправя с кораб към Италия.

Първият етап е Неапол. След неуспешен опит да започне нов живот младият Сотирио заедно с македонския златар Деметрио Кремос отваря през 1884 г. първото си дюкянче в Рим на Виа Систина – по онова време това е една от най-оживените улици в центъра на града, посещавана най-вече от чужденци.

Именно те са и хората, които му носят успех. Сребърните предмети и бижута, изработени от Сотирио, се харесват много на английските туристи, както и на прииждащите от Северна Европа чужденци.

Сотирио отваря и нови магазини в Рим, но след това и в Неапол, Соренто, Сан Ремо,  Сен Мориц в Швейцария, където гъмжи от богати туристи. Това са все градове, свързани с жп линии.

Сотирио забогатява. Отваря магазин на Виа Кондоти 10 в Рим, в който продава и антикварни предмети, както и ценни предмети от старо сребро и бижута. По този начин се опитва да отговори на търсенето на изисканите си клиенти.

Синовете на Сотирио -Костантин и Джорджо, започват още от малки да заработват в семейната фирма.

През 1908 г. Джорджо отива за пръв път в Париж, до където баща му обикновено пътува, за да закупи стока за клиентите си. По онова време френската столица е център на висшата бижутерия.

Връщайки се в Италия, Джорджо се опитва да убеди баща си да се концентрира предимно в бижутерията.

Фамилията започва да се доверява за изработката на бижутата си на римската лаборатория на младия златар Убалдо Крешенци, с когото започва сътрудничество.

През 1934 г. братята Костантино и Джорджо Булгари поставят началото на съвсем обновения си магазин на Виа Кондоти 10 в Рим. Именно снимката на техния магазин илюстрира понятието “магазин” в италианската енциклопедия “Трекани”.

По онова време Рим се смята за града на трите “кралски двора” – на папата, на Савоите и на Мусолини.

Сред клиентите на “Булгари” са все богати търговци, индустриалци, политици , аристократи, международни знаменитости. Сред тях е и богатата американска наследница Дороти Тейлър, омъжена за граф Дентиче ди Фрасо. Тя проправя и пътя на “Булгари” в Холивуд.

През декември 1939 г., малко преди да напусне Рим, графинята купува скъпа огърлица.

Подобно на нея, и други богаташи се снабдяват със скъпи украшения като средство за инвестиране на спестяванията си. Предимството им е, че не губят от стойността си с течение на времето, а освен това са лесни за пренасяне при пътуванията, както и за укриване при турболентни събития от рода на войните.

През 60-те години на миналия век компанията “Булгари” успява да закупи едни от най-стойностните скъпоценни камъни и бижута, идващи от Индия.

По онова време извоювалата независимост от колониалния режим нова  Индийска република отваря съкровищниците на дворците си, където се намират ценности, идващи от международната търговия.

През 1972 г., или година след отварянето на първия си магазин в Ню Йорк, “Булгари” отдава чест на Съединените щати чрез създаването на колекция бижута, пресъздаваща цветовете на американското знаме.

Така славата на марката достига нови висоти. Клиентки на бижутерската марка стават младите, модерни и активни жени, които са способни да си  купуват сами нещата, които желаят. По този начин те “съобщават” на света за високия си социален и професионален статус.

Бижутата на “Булгари” красят американките не само на елегантни галавечери, а и с по-семпли модели и през работния им ден.

(Снимките са от изложбата на исторически бижута на “Булгари” в римските Кастел Сант’Анджело и Палацо Венеция, отворена до 3 ноември 2019 г.)

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Венеция нискотарифно

Популония – пристанището на етруските

Елба – зеленият остров

 

 

ГРАДИНИТЕ НА ВИЛА Д’ЕСТЕ

vil11Градините на Villa d’Este в Тиволи са прекрасна алтернатива за разходка с кола близо до Рим

Няма начин да не останете очаровани от градините с фонтани и водопади на Villa d’Este (Вила д’Есте) в Тиволи. Те са като излязъл от приказките парк, в който има 50 фонтани.

vil3

Разположената на 30-ина километра източно от Рим вила е шедьовър на Италианския ренесанс. Тя е и в списъка от паметници под протекцията на ЮНЕСКО.

vil2

Вилата е изградена по искане на кардинал Иполито д’Есте и на Лукреция Борджия на мястото на древноримска вила.

vil4

Изграждането на вилата е свързано с историята на първия й притежател. Папа Юлий III дел Монте иска да се отблагодари на кард. Д’Есте за важната му подкрепа при избирането му начело на Църквата през 1550 г. и го номинира за доживотен губернатор на Тиволи.

vil5

Кардиналът пристига в Тиволи, където влиза триумфално, но разбира, че му се налага да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата “Санта Мария Маджоре”. Той е изграден векове преди това от бенедектинските монаси, а след това е преминал в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините, които изобилстват навсякъде. Затова и решава да превърне манастира във вила близнак на друга сграда, която строи успоредно в Рим.

vil7

И докато римската сграда е необходима за официални приеми,  вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи.

vil8

Работата по проекта се поверява на арх.Пиро Лигорио.

Купуват се още от намиращите се наблизо терени земя, а с помощта на канали се довеждат и водите на р.Аниене. В крайна сметка вилата е тържествено открита през септември 1572 г. , а само два месеца по-късно кардиналът умира.

vil9

Трима представители на фамилията Д’Есте, които всъщност са и кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро са първите собственици на вилата.

vil10

По-късно кард.Риналдо д’Есте поверява на Джан Лоренцо Бернини реализирането на един фонтан и един водопад в градините.

vil13

В последвалите векове вилата е изоставена и едва в средата на XIX в. тя разцъфтява отново. Става средище на артисти и художници.

vil14

Един от най-отявлените й фенове е Ференц Лист. Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф.

vil15

Той се опитва да се избави от нея, продавайки я на Италианската държава. “Аферата” по продажбата на вилата обаче приключва след убийството му на 28 юни 1914 г. при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

vil16

Градините на вилата заемат 35 000 кв.м. и включват 250 избликващи водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета, 9000 кв.м.алеи.

vil12

Всички фонтани се задвижват без помощта на механични устройства – единствено посредством естественото налягане и на принципа на свързаните съдове.

През 2007 г. вилата печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”

vi15

Как се стига до Тиволи?

С кола от Рим – по магистралата А24 или по държавния път без магистрални такси Тибуртина.

С влак – по линията Roma-Tiburtina.

С автобус с линията COTRAL от автогарата на метро B на спирка Ponte Mammolo.  Автобуси има на всеки 10 мин. и пътуването продължава 50 мин.

vi16

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8От колко време съществуват гондолите във Венеция? Кой може да бъде гондолиер?

Гондолите са запазената марка на Венеция. Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли.
Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f2
Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки -дължина – 11 м., ширина до 1,60 м.

Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен.
За пръв път за гондола става въпрос в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция.
На пръв поглед изглежда така, сякаш гондолата е направена от едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина.

За направата на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света.
Гондолата не е симетрична – лявата й част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f3Те стоят изправени и са обърнати към носа й. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата в случай, че гондолиерът е сам.

Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък.

Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f4
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канал Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острови на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело.
Въпреки дължината й гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът й е плосък, а освен това много малка част от тялото й е потопена във водата.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f5Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри.

Като „клаксон“ се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете „Ое“ на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града.
Въпреки сегашната си издължена форма, гондолите през вековете не са били точно такива.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f6

През XV в.например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI – XVII в. , гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна „кола“ за собственика си.

До началото на XX в.много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се в нея както да се стоплят, така и да се скрият от околните.
Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f7

Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие, превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета, избирайки черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация.
Целият живот във Венеция навремето протичал по гондоли. С тях се правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f8
КОЛКО СТРУВА РАЗХОДКА
Разхождайки се из Венеция, може буквално на всеки 50 м. да срещнете „стоянки“ на гондоли и гондолиери, които чакат своите клиенти.

Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня, и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи.
Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженските двойки.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f9

Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и мадоженци се виждат по всяко време.
УНИФОРМАТА НА ГОНДОЛИЕРА%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81
Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на гондолите им.

По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем.

Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и в нощно време.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f10

След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки. Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове.
Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели.
ПРОФЕСИЯ ГОНДОЛИЕР%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f11
Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера днес е по-трудно дори и от това да станеш депутат. 433 са гондолиерите във Венеция.
Подобно на синята кръв и професията на гондолиера се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста.
По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс – „Мариегола“. Той повелявал те да бъдат „мирни и с добри маниери“. Освен това предвиждал и помощ за болните и бедните гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f12
Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието.
Колко печели днес един гондолиер? Това е със сигурност една от най-добре опазените тайни в Италия.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f13

Гондолиери квитанции не дават, а пред данъчните декларират обикновено по 11-13 хиляди евро на година.

Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането на гондолиера. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби.

От него стана ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди.

Младият гондолиер Алвизе Визентини:
„Една гондола може да струва и 80 000 евро“%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80

Изглежда Вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция…
На 27 г. съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също е гондолиер, така че и аз започнах същата кариера, тръгвайки по неговите стъпки.

Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава паво да караш гондола. Става въпрос за Школа за гондолиери, която се следва 1,5 г. Там се учим и на теория, и на практика.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f14
Как се влиза в Школата за гондолиери?
Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика.
Колко души могат да завършат за гондолиери?
Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери.

Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери. В момента във Венеция сме 433 гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be
Как протича „кариерата“ на гондолиера?
Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че те започват работа като зам.гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола.

След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай, че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be2Колко струва един лиценз?
Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро (говори се обаче, че стига и 500 000 евро – бел.а.). Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен.
Колко е дълъг работният ден на гондолиера?
Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото – до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме.

Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо време, за нас няма работа.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be3Винаги ли работите на едно и също място?
Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента.

Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто, и други по-скрити като тези из малките канали.
Колко струва една гондола?
Минималната цена е 30 000 евро, но може да стигне и 80 000, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен
Колко печели един гондолиер?
Това не мога да ви го кажа.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f15

Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите…
Със сигурност туристите от Близкия Изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи, в сравнение с периода преди 10-15 г. Руските туристи са малко.
Кои са туристите, които най-често ви създават проблеми?
„Най-лошите“ туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f16
Има ли етичен кодекс на гондолиера?
Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

10 неща за италианците

Лимоните на Амалфи

Бурано, шареният остров до Венеция

 

ФОТОПАНОРАМА НА ОСТРОВ ПОНЦА

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

 

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим