Tutti gli articoli di site-admin

ПРОЧИДА, СЛЪНЧЕВИЯТ ОСТРОВ

Какво да видим близо до Неапол? Малкият остров Прочида е на половин час от него и ще ви зареди с добро настроение за седмици занапред

Забравете хаотичните Капри, Иския, Позитано и Амалфи. Да, те са прекрасни, но са в клопката на туристическата индустрия – тя изсипва всеки ден в тях автобуси с  хора, от които изтисква пари.

Ако отивате до Неапол или Рим за няколко дни и искате да си напълните душата с море и колорит,  идете до Прочида.

Малкият остров, който е на половин час от Неапол,  не влиза в традиционните маршрути, защото е напълно непретенциозно място. В него всичко е много натурално и няма никакъв лукс.

За сметка на това има много цветове, настроение и неаполитанска атмосфера, непокварена от масовия туризъм . Местните хора са изключително сърдечни, защото все още не им е писнало от орди посетители.

За мнозина Прочида е просто междинната спирка на ферибота от Неапол за остров Иския, на която не слизат. Но както знаем, междинните спирки понякога се оказват доста по-приятни от крайната дестинация.

Достатъчна е една кратка обиколка из малкото островче, за да си дадете сметка за експлозията от слънце и колорит, която то представлява.

Катерейки се по неговите тесни улички, със сигурност ще попаднете в плен на чара им.

Всичко изглежда като част от една цветна мозайка, в която пред очите ви се редят бедни и пъстри къщички с шарено пране, а до тях наднича прелестна зеленина.

Прочида е рибарски остров, затова и тук няма да видите бляскави хотели и ресторанти.

Не забравяйте удобни обувки – от пристанището до горната част на острова, откъдето се откриват умопомрачително красиви панорами, е все едно да изкачите 23-етажна сграда.

За италианците Прочида е символ най-вече на две неща. Мнозина го наричат Островът на Артуро – като едноименния роман на Елза Моранте, бившата жена на Алберто Моравия. Действието в знаковата за италианската литература книга се развива изцяло в Прочида.

От друга страна, Прочида е островът, на който е сниман филмът “Пощальонът” на Майкъл Редфорд и Масимо Троизи. Той беше номиниран за 5 Оскара, въпреки че спечели само един за музиката на Луис Бакалов. Неаполитанският актьор Масимо Троизи почина 12 часа, след като приключи снимките на острова през 1994 г.

Не забравяйте да хапнете порция спагети с миди (8 евро) в Locanda del Postino на рибарското пристанище Marina di Corricella (Марина ди Коричела) – това е ресторантчето, в което Марио Руополо (Троизи) се влюбва в Беатриче (Мария Грация Кучинота). Филмът се вдъхновява от романа на Пабло Неруда “Пощальонът”.

И сцените на рояк други филми са снимани на острова – като се започне от “Франческа и Нунциата” със София Лорен и Джанкарло Джанини,  “Осъден в очакване на присъда” с Алберто Сорди, “Суперсвидетелката” с Моника Вити, и се стигне до “Клеопатра” с Елизабет Тейлър и “Талантливият мистър Рипли” с Мат Деймън и Джъд Лоу.

И ако след всичко това сте заинтересовани да посетите островчето, ето няколко съвета как се стига до него.

От Неапол до острова пътуват на всеки час фериботи или корабчета (aliscafi).  Фериботите тръгват от Calata di Massa на пристанището и пътуват час до Прочида (11 евро).

Корабчетата пък тръгват от Molo Beverello и пътуват 35 минути до острова (15 евро). Тук може да видите разписанието им.

Прочида е вулканичен остров, който спокойно може да обходите за ден и без да преспивате на него.  Той е най-малкият от островите в Неаполитанския залив – неговата повърхност е 4 кв.км.

Ако все пак решите да му се насладите както подобава, най-добре е да си потърсите хотелче или стая под наем в зоната на пристанището (Marina Grande) или до най-чаровната зона – рибарското пристанище Марина ди Коричела, където е пълно със заведения.

Ако обичате да вървите пеша, спокойно може да видите забележителностите и без транспорт. В противен случай може да си наемете на пристанището електрически велосипед (20 евро на ден) или моторче. На пристанището ще видите и спирка на градския транспорт, както и на таксита.

Със сигурност плажовете няма да ви харесат – те са малки и са с черен  пясък заради вулканичния произход на острова. Въпреки това имат своя чар, защото са диви и са обрасли с кактуси.

Най-лесно достъпният плаж пеша се намира недалече от Марина ди Коричела. За да слезете до него, трябва да минете по 186 стъпала.

Какво да видим?

Хубавото на Прочида е, че може да се шляете свободно и да дишате с пълни гърди от атмосферата му, без да се притеснявате, че ще пропуснете някой музей или шедьовър. Тук единствените шедьоври са природата, морето, простите и шарени постройки.

Единственото, което трябва на всяка цена да направите, е да стигнете до всички възможни belvedere, или места с панорамен изглед – те са указани навсякъде с табелки. Когато се озовете на тези пунктове, ще си дадете сметка за каква красота става въпрос – тя се стеле на талази в краката ви.

И ако все пак желаете списък с няколко забележителности, ето ги.

Марина ди Коричела – това е най-древното рибарско борго на острова. Изградено е като амфитеатър над морето с три реда къщички. Всяка от тях е боядисана в различен ярък цвят, за да се различава отдалече в морето от връщащия се от риболов рибар.

На същия цветен принцип са и пъстрите рибарски къщи на венецианското островче Бурано. Кварталчето на рибарите в Прочида е като плетеница от арки, куполи и стълбища.

До него човек може да стигне по море или ако се спусне  по едно от четирите стълбища от минаващата отгоре улица.

Терра Мурата (Укрепена със стени земя) – това борго се намира в най-високата част на острова, на височина 90 м.над морето и се вижда от Марина ди Коричела.

За да се изкатерите до него,  ще трябва да се поизпотите, но усилието си струва. През Средновековието тук са живели единствените жители на острова.

Около виещите се тесни улички са разположени цветни сгради от XVI в. Малко преди да навлезете в Терра Мурата, ще минете през мястото, от което се открива зашеметяваща панорама към морето и Марина ди Коричела. От другата страна на Терра Мурата има и друг пункт с прелестна гледка към морето.

Палацо д’Авалос е сградата, която доминира отвисоко кварталчето. Изградена е през XVI в.от кардинал Инико д’Авалос.

Впоследствие става палат на Бурбоните, а после военна школа и затвор.

Казале Вашело – това е едно изключително живописно борго с жилища, заключени около вътрешен двор. Изградено е през XVI в. – в него населението се криело от сарацинските нападения.

До този жилищен “комплекс” се стига само по две много тесни улички, които навремето били затваряни в случай на нападения.

Марина ди Киаиолела – тук се намира малкото туристическо пристанище, на което има доста ресторанти и хотелчета. Най-оживено е през лятото.

Островчето Вивара – то е свързано с тесен път с Прочида и въпреки миниатюрния си размер от 0,38 кв.км. и обиколка 3 км, е осеяно с пътеки и пътечки, има и богата растителност. Единствената сграда на островчето е ловджийска постройка от XVII в.

Какво да опитаме?

Разбира се, всякакви възможни ястия от прясна риба. Местен специалитет е салатата от лимони, която се яде като гарнитура към рибата или калмарите.

Типичен местен сладкиш е Езикът на свекървата.

ВИЖ ОЩЕ

Леванцо, островът на тишината

Бурано, шареният остров

Сан Пиетро, островът на щастието

Арецо – тосканската Пепеляшка

РИМ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

19Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.14

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.12

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.13

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.7

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.1

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.16

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.2

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.9

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.18

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.3

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.11

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.4

20

 

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро

 

КАМПИЛЯ МАРИТИМА – ТОСКАНСКО БИЖУ

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

 

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим

 

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

БАРОКЪТ НА ПИАЦА НАВОНА

nav0Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.3

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

nav1

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

nav3

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.2

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).1

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

fon6

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

fon4

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

obel

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

fon1

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

fon7

 

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИЕНА

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

 

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР” – I

Започнете визитата си във Ватикана от купола на “Свети Петър” 

Първа част

Базиликата “Свети Петър” е задължителното място, което всеки турист вижда още при първото си посещение в Рим и Ватикана.

Какво по-добро нещо от това, да видиш Рим от птичи поглед, изкачвайки  купола на катедралата?

Посещението на Вечния град може да започне именно от величествения купол, откъдето с поглед може да прегърнете града.

Как да стане това? Наредете се на опашка от дясната страна на базиликата.

Може да посетите купола отвътре и отвън всеки ден от 8 до 17 часа, а в периода 1 април – 30 септември – и до 18 часа. Билетът струва 10 евро, ако използвате асансьора (после обаче ще трябва да изкачите и други 320 стъпала).

Ако искате да изкачите всичките 551 стъпала пеша, то тогава ще платите само 8 евро за билет. За да стигнете до горе, ще минете по стълбището, известно като Охлюва на Свети Андреа.

Изкачването ще ви дари с уникално преживяване. Особено емоционално е, ако това стане по залез слънце – тогава цветовете на панорамата са неповторими.

Куполът на “Свети Петър” е проектиран от Микеланджело и е висок 136 м. От тази височина може без проблеми да разгледате Рим на 360 градуса. Погледът ви стига до близките селища Кастели Романи и до морето.

Над купола Микеланджело работи до смъртта си през  1564 г. В сравнение с оригиналния проект, куполът има по-извисен силует. Това е най-големият купол в Рим, който римляните наричат Куполоне (голям купол). Диаметърът му е 42 м.

Смята се,че Микеланджело е авторът на купола, въпреки че през 1546 г. той продължава вече започнатата работа по него от други архитекти – Браманте, Рафаело, Антонио да Сангало младши.

Именно Микеланджело обаче внася важни изменения в първоначалния проект, заради които куполът придобива настоящия си вид.

Куполът е окончателно завършен през 1590 г, след като на него е положен и последният камък – там е изписано името на папа Сикст V. Така е изграден и най-горният пръстен на купола, който поддържа фенера.

След смъртта на Микеланджело куполът е завършен от Джакомо дела Порта и от асистента му Доменико Фонтана. Те са натоварени със задачата за това от папата.

 

 

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Рим от птичи поглед

Бурано, шареният остров на Венеция

9 непознати факта за Матера

КЪДЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО КАФЕ

Вижте къде може да се опита най-хубавото кафе в Рим

Кафето е хубаво почти навсякъде в Рим, но все пак има барове, които са известни открай време с традициите си в приготвянето му. Ето няколко исторически кафенета, където то винаги е изключително.
1. CAFFE’ SANT’EUSTACHIO

Eustacchio
Това е малко кафене, което се намира в историческия център, на две крачки от Пантеона, на piazza Sant’Eustachio 82. Използваната рецепта за смесване на различни видове кафени зърна е тайна, но като го опитате, наистина си давате сметка, че е качествено различно от всичко останало.
2. LA CASA DEL CAFFE’ TAZZA D’ORO

Tazza
И това кафене се намира близо до Пантеона, но на Via degli Orfani 84. Много често попада в топ класациите за най-добро кафе в Рим и Италия. Тук може да намерите от най-добрите смесици кафе, от които може да си купите и за вкъщи.
3. CAFFE’ GRECO

Greco1
Това е елегантно кафене в едновремешен стил, разположено на луксозната Via dei Condotti 86 и съвсем близо до Piazza di Spagna (Испанския площад). Кафето е безупречно, така както и самият локал, където си струва да влезете, когато се разхождате в центъра. Може да консумирате кафето на бара, за да не плащате отделно обслужване на маса.
4. ANTICO CAFFE’ DELLA PACE
И това е от серията исторически кафенета с традиции, които си струва да се видят и опитат. Още повече, че Via della Pace 3/7 e съвсем до Piazza Navona (Пиаца Навона), която е задължителен етап във всеки туристически маршрут.
5. CASTRONI

castroni
Това е верига за хранителни продукти от цял свят, но най-вече магазин за кафе. Тук може да си купите току-що смелено кафе от всякакъв вид, както и да го консумирате на бара. Винаги е направено по всички правила. Има много магазини из Рим – на Via Nazionale, Via Cola di Rienzo, Via Catania, Via Ottaviano 55 (до Ватикана) и др.