Tutti gli articoli di site-admin

SELFIE CON LENIN E DIMITROV

SELFIE CON LENIN E DIMITROV? IN ITALIA E’ POSSIBILE
I leader dei paesi ex comunisti hanno ancora strade dedicate a loro

Di Violina Hristova, quotidiano bulgaro “24 chasa”, 2 novembre 2019

Molti italiani non riescono ancora a digerire il fatto che negli Stati Uniti si abbattono uno dopo l’altro i monumenti dedicati a Cristoforo Colombo, lo scopritore dell’America. Prima è stata decapitata una statua del navigatore a New York, ora però seguiranno le statue a Baltimora, Detroit, Huston. E tutto ciò, perché gli americani ripensano la propria storia – per questo motivo Colombo oggi viene considerato responsabile delle violenze sui nativi continentali.
In Italia, invece, l’opinione pubblica non si sta mobilitando chissà quanto in favore di quelle idee. Nessuno, e da nessuna parte degli Appennini, ha mai pensato a un simile accanimento nei confronti delle strade che ancora oggi sono intestate ai dittatori comunisti, se pur colpevoli della morte di milioni di persone soprattutto nell’Est Europa.
Come accoglierebbero gli Italiani un eventuale monumento a Mussolini all’estero? L’elite politica del paese sicuramente non approverebbe una cosa simile.

Nello stesso tempo però nessun politico o sindaco dello Stivale, anche se non sia d’accordo, non si fa per nulla scrupolo di passeggiare lungo strade che hanno i nomi di Lenin, Stalin, Georgi Dimitrov, Mao TseTung oppure Unione Sovietica.
Basta aprire la mappa di una qualsiasi città italiana per imbattersi in fatti che hanno dell’humour nero.
Benvenuti a Roma! Fate una passeggiata per via Lenin, nel quartiere Portuense. Potete farvi un selfie con lo sfondo di tabelle su cui il padre della rivoluzione d’Ottobre è classificato “uomo politico e statista, 1870-1924”. Di strade che lo onorano ce ne sono in almeno quattro comuni italiani.
Anche il dittatore e padre dell’olocausto comunista, Josif Stalin, ha conquistato un suo posto d’onore in viali che gli Italiani, riconoscenti, all’epoca hanno deciso di dedicargli in varie città. Per esempio, oggi ce n’è una a Raffadali, vicino ad Agrigento. Né si è mai discusso se fosse ancora il caso che strade simili dovessero far parte della toponomastica italiana. Potete fare ancora una passeggiata sulla Via Stalin di Castelfidardo, vicino ad Ancona. Curioso il fatto che incrocia via Karl Marx, che a sua volta incrocia via Ernesto Che Guevara.
Marx ha molte strade dedicate a lui in tutta l’Italia. A Roma, per esempio, a via Marx potete prendere un caffè e sfogliare anche le pagine del “Capitale”, se volete.
E poteva mancare in questo gruppetto di compagni “il capo e il maestro del popolo bulgaro” Georgi Dimitrov? A Reggio Emilia, città nota come la patria delle cooperative, c’è una simile strada. Potete farvi un selfie con la targa che lo celebra. Ci sono tanti palazzi residenziali in via Georgi Dimitrov. Sicché è possibile comprare anche un appartamento, da quelle parti – alcune agenzie immobiliari lo offrono.
Nella rossa Reggio Emilia è ancora vivo il ricordo di Lenin. Il padre della rivoluzione d’Ottobre è onorato con un busto nella vicina Cavriago.Si trova naturalmente a piazza Lenin. Nel 1970 l’ambasciata sovietica di allora dona il busto al comune per ringraziarlo per l’appoggio durante la rivoluzione d’Ottobre.
Non possiamo non menzionare Leningrado e Stalingrado – anche loro fanno parte della toponomastica contemporanea. Di strade con questi nomi ce ne sono in tutta l’Italia.
A Roma, poi, potete fare una passeggiata tranquilla su via Unione Sovietica, visto che li non c’è grande traffico. La strada si trova nell’ex villaggio olimpico a Roma Nord. Sempre li, è possibile vedere via Checoslovachia. L’Unione Sovietica non esiste ormai da tantissimi anni ma nonostante ciò sopravvivono strade ad essa dedicate in quattordici città italiane.
Persistono anche strade intitolate alla stessa rivoluzione d’Ottobre. Una si trova a Reggio Emilia, la città,che chiamano il bastione rosso, visto che da tanto tempo è governata dalla sinistra.
A Montecavolo, regione Emilia Romagna, hanno onorato con una strada il Maresciallo Tito. Sempre a Reggio Emilia, c’è una via Josip Broz Tito. Anche la regione Lombardia celebra il Maresciallo Tito con una apposita strada a Cornaredo, vicino Milano. In Monserrato, Sardegna, via Tito si trova tra le vie Traiano e Marco Aurelio.
Strade dedicate hanno meritato anche i leader comunisti dell’Asia. Chi va a Pero o a Modena può imbattersi nelle vie Ho Chi Minh. Evidentemente il capo “esotico” piaceva tanto, visto che gli è dedicata una strada in tredici comuni italiani, alla faccia di una sua famosa minaccia: “Potete uccidere dieci milioni di persone per ognuno dei vostri che uccido io. Anche cosi perderete, e io vincerò”.
A Palma di Montechiaro, Sicilia, c’è una strada Mao Tse Tung. Un’altra esiste anche in Valli del Pasubio, vicino Vicenza. Chissà se qualcuno del comune veneto abbia mai sentito le frasi famosi del leader cinese, tipo “Senza distruzione non c’è costruzione”, oppure “Leggere tanti libri è inutile”.

11 СТРАННИ НЕЩА ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ

Ето кои са 11-те най-странни поверия в Италия

  1. Петък, 17-ти.  Как така в повечето страни петък 13-то число от месеца се смята за фатален, а в Италия е петък 17- ти? В Италия трудно ще видите числото 17 като номерация по улиците, на хотелските стаи и др. Италианците смятат 17 за фатално число, защото на римски 17 се изписва като XVII, което като анаграма изглежда  VIXI . От латински това означава “живях”, или с други думи, е свързано със смъртта и следователно носи лош късмет.

2. Да вдигаш наздравица с чаша вода

Никога не го правете в Италия – смята се, че е на лош късмет да се вдига тост с евтина течност без никакъв вкус, каквато е водата. Никога не кръстосвайте или преплитайте  ръце с друг човек, докато се чукате с чашите си, гледайте винаги в очите и никога не сваляйте чашата преди края на тоста.

3. Да излееш зехтин

И това е на лош лъсмет според италианците.

4. Да пипнеш желязо

В много страни против уроки  се пипа дърво, или  “се чука на дърво”, както се прави в България. В Италия обаче се казва “да пипнеш желязо”, което е съкращение от “да пипнеш желязна подкова”. Навремето се смятало, че конете пазят от лош късмет и зли духове. Затова и до днес много италианци носят желязна подкова със себе си като талисман.

5. Уличните лампиони

Ако вървите един до друг с приятел или приятелка по тротоара, много е важно да минете от една и съща страна на лампиона на тротоара. В противен случай се смята, че ще се разделите или скарате с приятеля си.

6. Острите предмети

Ако някой ви подари остър предмет, трябва да му дадете в замяна монета. В противен случай рискувате да разтурите приятелството си със съответния човек.

7. Снимката на леглото

Не поставяйте снимката на любимия човек на леглото – например докато подреждате или нареждате разни неща или багаж. Това ще му донесе лош късмет. Същото важи и за шапката – никога не се слага върху леглото. Тези поверия датират от времето, когато леглото било свързвано с болестта, със смъртта и със свещеника, който свалял шапка до леглото на умиращия.

8. Наклонената кула в Пиза

Тя  не се изкачва от местните студенти  – според поверието, ако стигнеш до върха на Наклонената кула, никога няма да се дипломираш.

9. Да пипнеш носа си

Ако произнесете неволно една и съща дума с някого, докато говорите, според поверието означава, че никога няма да се ожениш. За да се пребориш с тази съдба, пипни веднага носа си, смятат италианците.

10. Никога 13 души на масата

Суеверните италианци никога не се събират по 13 на маса – на вечеря, обед или друго събитие. Това идва от Тайната вечеря – Юда е 13-ият седнал на масата на Христос.

11. Празна катафалка

Да видиш празна катафалка е на лош късмет – означава, че твоята смърт наближава. За да се спасите от подобна участ, докоснете гърдите си, ако сте жена, и слабините си, ако сте мъж.

 

ВИЖ ОЩЕ

Еур, белият град

Матера, градът на камъните

Защо Рим е топ?

КОПЕДЕ – ЧУДНОВАТИЯТ КВАРТАЛ

cop11

Кварталчето „Копеде“ (Coppedè) изглежда толкова не на място в центъра на Рим, където господстват руини и вековни сгради, че мнозина, когато го видят, се питат дали не става въпрос за остатъци от филмови декори.
„Копеде“ изглежда като царство на феи и чудовища, което се върти около центъра си „Минчо“ (Mincio).

cop22
Не, това не е име на българин, а на площада в една от най-чудноватите зони, където преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На пръв поглед кварталчето няма нищо общо с архитектониката на Вечния град и всичко в него изглежда странно.

kopede1То обаче очарова именно с бъркотията си от стилове – ар деко се омесва с пръски от древногръцки стил, барок, средновековно изкуство и готика.
Това е всъщност комплекс от 26 сгради и 17 вили, затворен между улиците „Салария“ (Salaria) и „Номентана“(Nomentana).

cop66
Изграденият в периода 1913-1926 г. квартал е кръстен на създателя си – еклектичния флорентински архитект Джино Копеде. Навремето той е натоварен със задачата да измисли нещо ново и оригинално в сферата на жилищните сгради за римската буржоазия.

cop77

Резултатът е квартал, наподобяващ сцена за странен филм. В центъра на площада е Фонтанът на жабите – още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper).

kopede3Сградата на Паяка и Вилата на Феите също смайват с асиметриии и с преливането един в друг на несъвместими стилове, епохи и материали. „Копеде“ е една от любимите зони за снимки на много режисьори на филми и рекламни клипове.

cop1010

ИТАЛИАНЕЦ НА ЗЕЛЕНО – ЩО Е ТО?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

 

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

 

ТОП АУТЛЕТИ В ИТАЛИЯ

OUTiT1
Къде има аутлети на висша мода в Италия?

Първият аутлет в Италия се появи чак в 2000-та година – много по-късно, отколкото в Америка.

За няколко години обаче Италия стана втора в Европа както по оборот, така и по територия на аутлетите си. Днес тя достига 108 000 кв.м.
До много от тях си струва да се предприеме специална екскурзия, тъй като предлаганото не може да се намери никъде другаде.
Топът на аутлетите е The Mall, на 30 км.с кола от Флоренция. Той е рай за пристрастените по лукса и ексклузивната мода. Тук се предлагат с намаление новите колекции на най-скъпите световни марки от рода на  Dior, Burberry, Gucci, Salvatore Ferragamo, Bottega Veneta, Fendi, Valentino, Saint Laurent и др.
В Тоскана, царицата на модата, обаче могат да се посетят и други аутлети – Barberino Designer Outlet, както и Valdichiana Outlet Village.
Ако пътувате до Милано, може да съчетаете туризма с шопинг в един от намиращите се в област Ломбардия аутлети – Franciacorta Outlet Village, Mantova Outlet или пък Segrate Outlet Village.

outiT2
Ако отивате в Неапол, може да видите разположените в Кампания La Reggia Designer Outlet и Cilento Outlet Village.
В област Емилия Романя, чийто център е Болоня, се намират Castel Guelfo The Style Outlets и Fidenza Village.
Няма начин рано или късно да не стигнете до Венеция. Не забравяйте, че наблизо е Noventa di Piave Designer Outlet.
В област Абруцо с център Акуила аутлетът се нарича Città Sant’Angelo Village.
В североизточната област Фриули Венеция Джулия с център Триест се намира Palmanova Outlet Village.

OUTiT3
Ако имате път към Торино, може да прескочите до намиращите се в област Пиемонт Mondovicino Outlet Village, до Vicolungo The Style Outlets или пък до Serravalle Designer Outlet.
Ако сте на море в южната Пулия, помнете, че там е Molfetta Outlet.
Почивката по изумруденото крайбрежие и бели плажове на остров Сардиния може да се съчетае с шопинг в Sardinia Outlet Village.
Съзерцаването на красотата на Сицилия пък може да се комбинира с пазаруване в Sicilia Outlet Village.
Информация за всички аутлети в Италия, както и новости около промоциите в тях, може да се види на сайта www.outlet-village.it.

ВИЖ ОЩЕ

Топ аутлети близо до Рим

Шопинг в Рим

От летище “Фиумичино” до Рим

ОТ КУПОЛА НА САН ПИЕТРО

cup3Вижте Рим от купола на базиликата San Pietro

СНИМКИ НА ЕМИЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Да погледаш и огледаш Вечния град от купола на базиликата “Свети Петър” (San Pietro) си е неописуемо преживяване, което трябва да се изпита на всяка цена от туриста, идващ в Рим за първи път.

cup1

Погледнат отдолу, куполът на “Сан Пиетро” е величествен и прелестен – изглежда така, сякаш под неговата власт е все още всичко останало, което се намира в Рим.

cup4

Изкачването на 537-те стъпала си е истинско изпитание и във физически, и в емоционален аспект. Веднъж достигнали върха обаче, изпитвате наслада – пред вас се открива великолепна панорама на 360 градуса.

cup5

Куполът на базиликата е не само творба на изкуството в най-висшите му измерения, но и символ на Римската църква, която привлича милиони туристи от цял свят. От архитектурна гледна точка куполът е изражение на преминаването на ренесансовите форми към барока.

cup6

Куполът е проектиран от Микеланджело Буонароти  в края на 1546 г., по времето на понтификата на папа Павел III (1534-1549).

cup7

Проектът за него обаче е спрян след смъртта на художника през 1564 г.- тогава куполът е изграден до височината на пръстена си.

cup8

Работата по изграждането е възобновена при папа Сикст V от Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана.

cup9

Тя започва през 1588 г. и ангажира 800 работници, които работят непрекъснато. След 22 месеца неспирен труд през лятото на 1590 г. куполът най-после е окончателно завършен.

cup2

Събитието се отпразнува, както подобава – със специална служба и със заря.

При понтификата на Климент VIII куполът е покрит с оловни листове.

На 18 ноември 1593 г. на върха е издигната и голямата сфера (топка) от позлатен бронз, върху която се намира кръст, дело на Себастиано Ториджани.

cup0

В сравнение с оригиналния проект на Микеланджело, куполът има малко по-висока от овалната форма. Куполът тежи общо 14 000 тона.

Външната височина е 133,3 м. (ако се смята от улицата до върха на кръста). Вътрешната  височина е 117 м.

Външният  диаметър на купола е 58,90 м., а вътрешният – 41,50 м.

Визитата на купола е възможна всеки ден от 8 до 18 часа в периода април-септември и от 7 до 17 часа в периода октомври – март.

Изкачването най-отгоре не се препоръчва на хора, които страдат от клаустрофобия или виене на свят, както и на тези с двигателни проблеми.

 

Какво да видим гратис в Рим

Как да пътуваме изгодно в Италия

Площадът на Микеланджело

КАК СЕ ЛОВИ БЯЛ ТРЮФЕЛ

За белия трюфел от Алба ви трябва подходящ нос и портфейл

Вглеждайки се в типовете, които продават всеки ноември скъпоценния бял трюфел на традиционния панаир в град Алба, си казвате само едно – че не бихте искали в никакъв случай да се озовете лице в лице с някого от тях през някоя мрачна нощ из пиемонтските горички на Ланге, когато бродят с кучетата си на „лов” за гъби.

Да, това са т.нар. трифулау,както се произнася на пиемонтски диалект, или „ловци” на трюфели, въпреки че в случая съвсем не става въпрос за ловене на животни. Никой и никога няма да ви разкрие къде са въпросните дъбове, липи, тополи и върби, до чиито корени под земята растат най-луксозните и най-грозните гъби в света само три месеца в годината – от октомври до декември. За да станете трифулау, първо трябва да се сдобиете с книжка от общината.
Ловът на бял трюфел е като сцена от филм в стил ноар. Загърнатият с мантия, обут в ботуши и скрит под шапка трифулау излиза с кучето си нощем, за да не го види никой. За трюфели се ходи само на лунна светлина и без никакво фенерче – и най-малката светлинка може да издаде на конкурента къде се намират подходящите места.

Ловецът помни наизуст къде са дърветата , под които може да има бял трюфел. Само когато той е готов, започва да ухае, кучето реагира на миризмата му и го изравя. Трюфел се „лови” из обществени горички, но така също и в частни терени, чиито собственици получават субсидии, за да не секат дърветата си. Ловецът на трюфели има и своя карта на „съкровищата” си – на нея отбелязва местата и датите. Нерядко преди да умрат, мнозина изгарят картите си.
Всичко свързано с най-скъпата бяла гъба в света, е обгърнато в загадъчност и в серия от ритуали. Те придружават белия трюфел от Алба от началото до самия край, когато се топи в устата ви под формата на силноухайна стърготина.
Може да се каже, че хората се делят на такива, които обожават бял трюфел от Алба, и на такива, които го ненавиждат. Средно положение няма.

Дори да се намирате на 10 метра от малко парченце бял трюфел, старателно завито в хартия и мушнато в буркан, чувствате мощното му ухание. Ако сте от първия тип хора, изражението ви ще бъде на наслада. Ако спадате към втория тип – то тогава гримасата ви ще бъде на погнусa. Няма обаче едно мнение по въпроса кой бял трюфел е най-добрият. Някои харесват остро ухаещият на чесън трюфел, други предпочитат аромата на гнило, трети смятат за превъзходен миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Трудно е да се обясни на някого, който не обича бял трюфел, защо цената му е по-висока от тази на златото. Всяка година килото бял трюфел от Алба наближава няколко хиляди евро.

По подобие на картините на Пикасо или Климт, за които се наддава на търгове на най-известните аукционни къщи, и най-скъпоценните екземпляри бели трюфели, изровени под земята до Алба, се продават всяка година на световен търг. Това става винаги в замъка Гринцан-Кавур до Алба, който е част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.
Всъщност не само белият трюфел, а и всичко около него ухае силно – на богатство, ексклузивност, замъци и история. Ако отидете в земята на белия трюфел в Алба през октомври и ноември, със сигурност ще видите огромна концентрация на заможни хора.

Като оставим настрана богатите местни производители на вино, продукти от бял трюфел и други гурме изкушения, ще забележите и купища богати туристи от цял свят, които идват тук специално, за да си купят трюфел. Другите богаташи, които щъкат наоколо, са еногастрономи от най-високо ниво, които трябва да запасят с бял трюфел най-реномираните ресторанти в света.
Трудно е да се каже дали в зоната на Алба мирише повече на бял трюфел или на пари. На практика в миниатюрната зона Ланге (между Асти и Кунео), където расте най-луксозната гъба в света, се прави и скъпоценното вино „Бароло”, чиито най-добри бутилки също се разпродават на световен търг всяка година.

Но нали пари отивали при пари – може би затова именно в Алба е родена и най-богатата италианска индустрия „Фереро”, която освен че е майка на лешниковия крем „Нутела”, е и производител на печалби за милиарди евро всяка година. Разбира се, като се вземе предвид целогодишно мъгливия и влажен климат в зоната Ланге (около 100 кв.км) с дългите и студени зими, и като се прибавят и неплодородните почви, е ясно, че в случая става въпрос не за природни дадености, от които текат пари, а за умения да трансформираш нищото в машина за богатство.
А колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-оскъдна, и следователно по-скъпа за купувачите е годишната „реколта”.

Какво представлява  белият трюфел?

Tuber magnatum Pico, както  е името на белия трюфел,  е съставен от 80% вода и всъщност е бежово-сивкав на цвят. Наподобява грозна грудка с неправилна форма. Расте до Алба само през октомври, ноември и декември, за разлика от черния, който е целогодишен.

В миналото някои го смятали за храна на вещици, други – за минерал и дори за животински продукт. Разпространено било схващането, че белият трюфел се образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си.

Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че е много скъп, той е и труден за съхранение. Обикновено малки парчета трюфел се увиват в хартия или вълнен плат и се съхраняват в добре затворени бурканчета за максимум 10 дни. Трюфелът се настъргва върху ястията – най-голям специалитет са суровите яйца, прясна яйчна паста „таярин” или ризото с настърган суров трюфел.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец Куиринале

Кастел Гандолфо и папската резиденция

Римските замъци

 

 

 

 

РИМСКАТА ПИРАМИДА

pir0

Не е време за египетски пирамиди. Посетете римската пирамида

Какво бихте направили, за да се сдобиете с богато наследство?

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение.

Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му.

И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)

pir1

21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й.

Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата.

Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.

На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип.

pir2

Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр.

На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий.

По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279 г.по инициатива на император Аврелиан.

Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара.

Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието.

pir3 Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.

През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро.

Предишната реставрация датира от 1960 г.

2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Днес пирамидата е отворена за индивидуални посещения всяка втора и четвърта събота от месеца.

pir4

 

Всеки ден свежи новини за Италия в www.sofiarim.com

Римското гето – букет от цветове

Апия Антика – древната римска магистрала

Древноримските акведукти