Tutti gli articoli di site-admin

ЯЗОВИРИ КАТО МАЛДИВИТЕ

 

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

МРАМОРНИТЕ СТАТУИ НА ТОРЛОНИЯ

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град

 

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8От колко време съществуват гондолите във Венеция? Кой може да бъде гондолиер?

Гондолите са запазената марка на Венеция. Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли.
Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f2
Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки -дължина – 11 м., ширина до 1,60 м.

Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен.
За пръв път за гондола става въпрос в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция.
На пръв поглед изглежда така, сякаш гондолата е направена от едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина.

За направата на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света.
Гондолата не е симетрична – лявата й част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f3Те стоят изправени и са обърнати към носа й. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата в случай, че гондолиерът е сам.

Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък.

Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f4
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канал Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острови на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело.
Въпреки дължината й гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът й е плосък, а освен това много малка част от тялото й е потопена във водата.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f5Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри.

Като „клаксон“ се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете „Ое“ на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града.
Въпреки сегашната си издължена форма, гондолите през вековете не са били точно такива.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f6

През XV в.например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI – XVII в. , гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна „кола“ за собственика си.

До началото на XX в.много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се в нея както да се стоплят, така и да се скрият от околните.
Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f7

Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие, превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета, избирайки черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация.
Целият живот във Венеция навремето протичал по гондоли. С тях се правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f8
КОЛКО СТРУВА РАЗХОДКА
Разхождайки се из Венеция, може буквално на всеки 50 м. да срещнете „стоянки“ на гондоли и гондолиери, които чакат своите клиенти.

Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня, и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи.
Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженските двойки.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f9

Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и мадоженци се виждат по всяко време.
УНИФОРМАТА НА ГОНДОЛИЕРА%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81
Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на гондолите им.

По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем.

Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и в нощно време.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f10

След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки. Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове.
Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели.
ПРОФЕСИЯ ГОНДОЛИЕР%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f11
Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера днес е по-трудно дори и от това да станеш депутат. 433 са гондолиерите във Венеция.
Подобно на синята кръв и професията на гондолиера се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста.
По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс – „Мариегола“. Той повелявал те да бъдат „мирни и с добри маниери“. Освен това предвиждал и помощ за болните и бедните гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f12
Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието.
Колко печели днес един гондолиер? Това е със сигурност една от най-добре опазените тайни в Италия.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f13

Гондолиери квитанции не дават, а пред данъчните декларират обикновено по 11-13 хиляди евро на година.

Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането на гондолиера. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби.

От него стана ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди.

Младият гондолиер Алвизе Визентини:
„Една гондола може да струва и 80 000 евро“%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80

Изглежда Вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция…
На 27 г. съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също е гондолиер, така че и аз започнах същата кариера, тръгвайки по неговите стъпки.

Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава паво да караш гондола. Става въпрос за Школа за гондолиери, която се следва 1,5 г. Там се учим и на теория, и на практика.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f14
Как се влиза в Школата за гондолиери?
Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика.
Колко души могат да завършат за гондолиери?
Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери.

Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери. В момента във Венеция сме 433 гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be
Как протича „кариерата“ на гондолиера?
Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че те започват работа като зам.гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола.

След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай, че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be2Колко струва един лиценз?
Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро (говори се обаче, че стига и 500 000 евро – бел.а.). Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен.
Колко е дълъг работният ден на гондолиера?
Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото – до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме.

Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо време, за нас няма работа.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be3Винаги ли работите на едно и също място?
Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента.

Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто, и други по-скрити като тези из малките канали.
Колко струва една гондола?
Минималната цена е 30 000 евро, но може да стигне и 80 000, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен
Колко печели един гондолиер?
Това не мога да ви го кажа.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f15

Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите…
Със сигурност туристите от Близкия Изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи, в сравнение с периода преди 10-15 г. Руските туристи са малко.
Кои са туристите, които най-често ви създават проблеми?
„Най-лошите“ туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f16
Има ли етичен кодекс на гондолиера?
Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

10 неща за италианците

Лимоните на Амалфи

Бурано, шареният остров до Венеция

 

КАКВО ЗНАЧИ ЧАО?

vil15Откъде произлиза поздравът „Чао“?

Всички в Италия, а и в България, се поздравяват неформално и приятелски с „чао“, но какъв е произходът на тази дума?
„Чао“ навлиза в италианския език едва през XX в.

Произлиза от венецианския термин s’ciao (счао), който пък идва от латинския sclavus, който се превежда като „Ваш роб съм“.

Навремето това било обръщение, изпълнено с респект – използва се много и в комедиите на Карло Голдони, където се произнася от знатни и надути господа.
От XIX в. обаче започва да се разпространява най-напред в северната област Ломбардия, където звучи като „чао“.

По същото време започва постепенно да навлиза и в италианския език – дотолкова, че по онова време в Речника на италианския език Николо Томазео отбелязва с огорчение как „и в Тоскана започват да се поздравяват с „роб съм ви“.
Именно поздравът, произнесен на ломбардски диалект, е този, който навлиза в италианския език и който става популярен по целия Апенински полуостров.
Италианските емигранти по света допринасят за разпространяването на поздрава и в други езици, вкл. и в България.

Днес той се употребява в португалския, румънския, руския, сръбския, словашкия, словенския, испанския, малтийския, македонския, чешкия, естонския, немския, турския език, както и при есперанто.

ВИЖ ОЩЕ

Защо Рим е топ?

Италианците предпочитат чужденките?

Колизеят е като нов

ДРЕВНОРИМСКИТЕ АКВЕДУКТИ

acquedottoVat

Parco degli Acquedotti – вижте как  Древен Рим се е снабдявал с вода
Как Древен Рим е задоволявал нуждите си от вода, консумирайки по 13 куб.м.в секунда?
И как водата стигала до термите, където римляните се къпели, без да пестят, от сутрин до вечер?ac7
Инженери, архитекти и урбанисти още от III в.пр.Хр.се чудели по каква система да докарат водните струи в центъра на Рим. За да се разбере как са успели в мисията си, най-добре е да се отиде в Парка на акведуктите (Parco degli Acquedotti), където сред зелените площи, по които днес пасат овце, могат да се видят 7 от 11-те древноримски водопровода.
Наблюдавайки акведуктите, които наподобяват мостове, човек си дава сметка за строителния интелект и мощ на римляните.

acquedottoVat2
Навремето стените са били облицовани в мрамор. Изминавайки десетки и десетки километри, водата стигала по траекторията, очертана за нея между днешните улици Тусколана (Tuscolana) и Апиа Нуова (Appia Nuova), след което се вливала в система от цистерни и депозити.
Да се разходиш с велосипед или пеша в Парка на акведуктите си е равносилно на спектакъл.ac11
Тук може да видите ученически класове на разходка лии как стада овце пасат на воля.
Със сигурност пейзажът си струва да бъде увековечен в картина или снимки.
Паркът заема площ от 240 хектара и включва освен акведуктите и други сгради от древноримската епоха, гробници, цистерна с куличка.

acquedottVat3
На Виа дел Куадраро (Via del Quadraro) се намира най-високият аквeдукт (27-28 м.) Между акведукта Claudio и жп линията Рим – Касино пък се намира т.нар. Гробница със 100 стъпала (Tomba dei 100 scalini). Толкова са стълбите, водещи към погребалната стая, в която има и ниши с мраморни саркофази.
Как се стига до парка?ac8
Най-лесният начин е чрез Via Lemonia, която е успоредна на Via Tuscolana, откъдето минава линия А на метрото.
Може да се слезе на една от неговите спирки Lucio Sesto, Giulio Agricola или Subaugusta и оттам пеша са няколко минути до Lemonia.

aque77

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

tras2Ако идвате за пръв път в Рим, със сигурност кварталът “Трастевере”, на две крачки от центъра, трябва да бъде част от маршрута ви.

Trans Tiberim, или през Тибър,  откъдето произлиза името “Трастевере”,  е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. В действителност това е точно така – “Трастевере” е мястото, в което са снимали филми от Бернардо Бертолучи до Нани Морети.

tras10

Сигурно няма по-интернационален квартал в Рим от “Трастевере”. Той е най-предпочитаният за разходки и вечери и от туристите, и от онези чужденци, които избират да живеят в Рим за пръв път.

Като място за живеене обаче едва ли бихте издържали в квартала повече от година, колкото и да са чаровни къщите, улиците и площадите му.  Постоянната глъчка и потокът от веселящи се тълпи тук е ежедневие, така че да спиш спокойно е невъзможна мисия.

tras3

“Трастевере”  е един от най-старите, а в миналото – и един от най-бедните квартали на Рим. Тук е живеело простолюдието. Тук все още е възможно да видите много от едновремешните занаятчийски работилници и дюкяни, а между много от кооперациите- опънатото шарено пране на обитателите.

tras9Да, всичко изглежда както в едновремешния народен  квартал. Но не се заблуждавайте – днес това е една от най-скъпите зони в Рим. Изглеждащите стари и с олющени стени къщи отвътре са идеално реставрирани. Наемите им не са за всички джобове.

tras6

Разхождайки се и денем, и нощем, когато тук тупти от живот,  може да се опиете от колорит и красота буквално на всеки ъгъл. Ако искате да се веселите в кръчма или в бар пред чаша бира или вино, изборът е извънредно труден заради морето от заведения. Ако искате типична римска кухня – да, пак сте избрали правилния квартал, за да я опитате.

tras8

За да направите това по най-добрия начин обаче просто избегнете ресторантите с карирани покривки на най-оживените улички и площадчета, които фигурират във всички пътеводители.

Разходете се по на пръв поглед пусти и тесни улички – там ще откриете много ресторантчета, в които ще ви нагостят като римляни, а не като туристи. Изберете си от менюто нещо от типичната римска кухня – спагети качо е пепе, букатини ал’аматричана, ригатони кон ла паята, спагети ала карбонара, пенне ал’арабята. Разбира се, виното също трябва да бъде от Лацио – Фраскати, Албано, Велетри…

tras13

А какво да видите в квартала? Обходете го надлъж, нашир и на зиг-заг, разхождайки се без посока и без план.

Чаровни са площад “Санта Мария ин Трастевере” и базиликата “Санта Мария”, която е едно от средновековните бижута на Рим.  В центъра на площада пък се намира най-старият фонтан на Рим.

tras1Прекрасна е и Пиаца Трилуса – тук нощем е пълно и с римляни, и с туристи. Отсреща се намира и най-обичаният от киноманите мост – Понте Систо, от който се открива спираща дъха гледка.

tras12

Красиви в “Трастевере” са и Виколо дел Чинкуе, Виа дела Скала, Виколо дел Моро, Виколо дел Болоня – навсякъде се чувства ароматът на квартала.

 

tras11

 

 

 

tras7

ЧИРЧЕО – ХУБАВОТО МОРЕ ДО РИМ

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

 

ТРАЯНОВИЯТ ПАЗАР

mercatitraiano1Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.mercatitraiano2

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.mercatitraiano7

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.mercatiditraioano10

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим