Tutti gli articoli di site-admin

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-I

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

ТЕРМИТЕ НА ДИОКЛЕЦИАН

dioklezian3Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).dioklezian1

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).dioklezian2Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.dioklezian4Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.dioklezian5

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.dioklezian6
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.dioklezian7
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.dioklezian8
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.dioklezian10Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.dioklezian9
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.dioklezian13
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.dioklezian14
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.dioklezian15
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

dioklezian16ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Соренто – градът на лимоните

ЧИРЧЕО – ХУБАВОТО МОРЕ ДО РИМ

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

 

ДЕСЕТ НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА КОЛИЗЕЯ

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

 

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

 

ТРАТОРИЯ, ОСТЕРИЯ ИЛИ РЕСТОРАНТ?

Как да се ориентираме в джунглата от заведения за хранене в Италия?

Каква е разликата между ресторант, остерия и тратория в Италия? Много туристи, непознаващи навиците на италианците на масата, се губят сред джунглата от наименования, когато дойдат за пръв път на Ботуша.

Мнозина се лутат кой локал точно да изберат, за да хапнат и вкусно, и евтино.

Изборът на едно или друго място зависи от това, какво точно искате – да се нахраните, да хапнете някой типичен италиански специалитет или пък да ядете, потопени в характерна атмосфера.

Остерията (osteria) и гостилницата (locanda) се раждат още навремето като семпли места за гощаване на хората, пътуващи през дадена местност или населено място.

Много скоро се превръщат и в места за социално общуване, където хората контактуват, пиейки или ядейки на маса. Днешните остерии в Италия са с подчертано рустикален стил, който напомня за миналото.

Много често обаче той е умишлено постигнат от собственика, с цел да направи атмосферата “едновремешна” за гостите си.

Въпреки че много често остерията наподобява тратория, в първата виното е в центъра на вниманието, докато в траторията се набляга на типичните ястия. Въпреки “селския” си вид обаче остерията може да бъде по-скъпа и от ресторант.

Траторията пък е място, което се концентрира върху приготвянето на местни специалитети.

Ако искате паста ал’аматричана или карбонара, то тогава трябва да отидете именно в тратория.

В нея ще видите много често типичните карирани покривки и всичко от обстановката наоколо ще ви напомни за този или онзи регион от Италия, чиито специалитети се  предлагат.

Цените са,общо взето народни, а обслужването е фамилиарно и непринудено. Тук ще ви сервират и кани с  т.нар. домашно вино.

С други думи, ще се потопите в обстановка, която е непринудена и релаксирана – няма смисъл да се напрягате заради излишна церемониалност на келнерите. Обикновено траториите са семейна собственост, така че ще видите. че в тях работят от майката, бащата и синовете, до снахите и внуците.

За разлика от траторията, която е по-малка, ресторантът заема по-голямо пространство.  Той е и по-елегантен, така че ако празнувате по някой повод, ще изберете ресторанта.

В него ще намерите и много по-подробно меню, което може да включва и международни ястия. Те се сервират по по-рафиниран начин и обслужването е доста по-формално.

Много често ресторантите са собственост на вериги или компании, а не на фамилии. Обикновено ресторантът е по-скъп от траторията и остерията. Но не е рядкост да срещнете и остерии с много високи цени.

Ако пък искате да хапнете нещо набързо и без да плащате допълнителна цена за обслужването, както се прави в Италия, то тогава може да отидете в закусвалня от вида tavola calda (топла маса).

Тези заведения са особено удобни наобед, когато искате да хапнете набързо между посещенията на една и друга туристическа забележителност. В тези закусвални има от паста и ризото, до пица и ястия с месо, риба и всякакъв вид гарнитури.

Ако пък искате вечер да отпиете чаша италианско вино, то тогава на всяка цена седнете в някоя енотека. Там има рог на изобилие от вина от всички италиански региони и ще ви сервират избраното от вас с чиния вкусни мезета, също местни специалитети.

ВИЖ ОЩЕ

Как да разгледаме Рим за 3 дни

Гондолиерите на Венеция

Куполът на Брунелески

ПОЛУОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8От колко време съществуват гондолите във Венеция? Кой може да бъде гондолиер?

Гондолите са запазената марка на Венеция. Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли.
Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f2
Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки -дължина – 11 м., ширина до 1,60 м.

Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен.
За пръв път за гондола става въпрос в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f1

През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция.
На пръв поглед изглежда така, сякаш гондолата е направена от едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина.

За направата на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света.
Гондолата не е симетрична – лявата й част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f3Те стоят изправени и са обърнати към носа й. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата в случай, че гондолиерът е сам.

Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък.

Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f4
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канал Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острови на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело.
Въпреки дължината й гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът й е плосък, а освен това много малка част от тялото й е потопена във водата.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f5Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри.

Като „клаксон“ се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете „Ое“ на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града.
Въпреки сегашната си издължена форма, гондолите през вековете не са били точно такива.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f6

През XV в.например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI – XVII в. , гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна „кола“ за собственика си.

До началото на XX в.много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се в нея както да се стоплят, така и да се скрият от околните.
Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f7

Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие, превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета, избирайки черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация.
Целият живот във Венеция навремето протичал по гондоли. С тях се правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f8
КОЛКО СТРУВА РАЗХОДКА
Разхождайки се из Венеция, може буквално на всеки 50 м. да срещнете „стоянки“ на гондоли и гондолиери, които чакат своите клиенти.

Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня, и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи.
Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженските двойки.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f9

Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и мадоженци се виждат по всяко време.
УНИФОРМАТА НА ГОНДОЛИЕРА%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b81
Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на гондолите им.

По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем.

Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и в нощно време.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f10

След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки. Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове.
Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели.
ПРОФЕСИЯ ГОНДОЛИЕР%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f11
Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера днес е по-трудно дори и от това да станеш депутат. 433 са гондолиерите във Венеция.
Подобно на синята кръв и професията на гондолиера се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста.
По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс – „Мариегола“. Той повелявал те да бъдат „мирни и с добри маниери“. Освен това предвиждал и помощ за болните и бедните гондолиери.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f12
Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието.
Колко печели днес един гондолиер? Това е със сигурност една от най-добре опазените тайни в Италия.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f13

Гондолиери квитанции не дават, а пред данъчните декларират обикновено по 11-13 хиляди евро на година.

Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането на гондолиера. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби.

От него стана ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди.

Младият гондолиер Алвизе Визентини:
„Една гондола може да струва и 80 000 евро“%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%80

Изглежда Вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция…
На 27 г. съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също е гондолиер, така че и аз започнах същата кариера, тръгвайки по неговите стъпки.

Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава паво да караш гондола. Става въпрос за Школа за гондолиери, която се следва 1,5 г. Там се учим и на теория, и на практика.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f14
Как се влиза в Школата за гондолиери?
Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика.
Колко души могат да завършат за гондолиери?
Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери.

Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери. В момента във Венеция сме 433 гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be
Как протича „кариерата“ на гондолиера?
Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че те започват работа като зам.гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола.

След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай, че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be2Колко струва един лиценз?
Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро (говори се обаче, че стига и 500 000 евро – бел.а.). Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен.
Колко е дълъг работният ден на гондолиера?
Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото – до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме.

Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо време, за нас няма работа.%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be3Винаги ли работите на едно и също място?
Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента.

Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто, и други по-скрити като тези из малките канали.
Колко струва една гондола?
Минималната цена е 30 000 евро, но може да стигне и 80 000, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен
Колко печели един гондолиер?
Това не мога да ви го кажа.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f15

Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите…
Със сигурност туристите от Близкия Изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи, в сравнение с периода преди 10-15 г. Руските туристи са малко.
Кои са туристите, които най-често ви създават проблеми?
„Най-лошите“ туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички.%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d1%8f16
Има ли етичен кодекс на гондолиера?
Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

10 неща за италианците

Лимоните на Амалфи

Бурано, шареният остров до Венеция

 

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

florenzia2Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕНduomoflorenzia4

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),duomoflorenzia2

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

duomoflorenzia3

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.duomoflorenzia1

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).florenzia6

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

palazzovecchio2

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

piazzasignoria1

и копие на “Давид” на Микеланджело.

palazzovecchio1На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). pontevecchioТой е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.pontevecchio2

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

florenzia1Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.caffeitaliano

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.sanlorenzoflorenzia

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.florenzia8

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.pazarflorenzia

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).santacroce2

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.santacroce1

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.dantealighieri

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.florenzia7

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost