Защо италианците винаги се отличават от останалите?

“Най-забележителното за нас е,  че винаги ни забелязват. Не всеки път по най-добрия случай и мотиви, но винаги и навсякъде”, казва публицистът Антонио Полито.

Така е – почти невъзможно е да сме виждали някъде някога италианец, който да не се отличил, откроил, различил от останалите националности отдалече и отблизо.Където и  по света  да видите група чужденци, ще познаете веднага кой от тях е италианецът. Не е необходимо дори да се чудите.

Може да звучи банално и общо, но си е истина – в чужбина италианците винаги са най-шумните, най-бъбривите, най-големите кавгаджии, но и най-добре облечените, най-хубавите, най-стилните.

Не обичат да чакат дисциплинирано на опашки и често се опитват да хитруват, изпреварвайки другите.  Не обичат да ги “минавате”, така че очаквайте от италианеца да се пазари и до последната стотинка за сметката, независимо за какви пари става въпрос.

Италианецът обича да се весели. Да, той работи много, когато трябва да се работи. Но пък и умее да се  забавлява  “до дупка”.

Много често италианците, посетили България, питат защо сме тъжни.  Не винаги на Ботуша ще видите весели италианци. Напротив, вървейки по улиците, може и изобщо да не забележите такива. Но пък ще видите хора, които все се горещят,  бързат, спорят, викат, ръкомахат – или с други думи, едни пълни със страсти хора.

Стане ли въпрос за развлечение обаче, италианецът е цар. Той умее да се наслаждава на живота както никой друг. Италия е страната на големия купон и на голямата красота.

Неслучайно и всичко най-хубаво в света, свързано с удоволствие, чревоугодничество и наслада, е все италианско –  не става въпрос само за пица, паста, джелато (сладолед), вино,  еспресо. Да вземем за пример модата, спортните коли, курортите…

В Италия прелестта е навсякъде. Тя ти се набива на очи дори в периоди като сегашния, когато Рим  се задъхва от боклук и миризми, пред които дори Калкута изглежда чист и спретнат град.

Вървейки по тротоарите на Рим,  може да се спънете обаче не само в торби с боклуци или в изкъртени павета, а и заради унеса си по някое чудновато ъгълче на сграда със статуя,  зяпайки орнамент на покрив или пък прелестна веранда. За паметниците на изкуството пък дори не си струва да говорим.

В Италия има всичко възможно, което може да ви хрумне. Разбира се, Рим е квинтесенцията.

Тръгвайки от пункт А, за да стигнете до пункт Б, който се намира само на километър разстояние, е все едно че за 15 минути време разгръщате цялата човешка история.

Живеейки в центъра на Рим, всеки път, когато отивам до фитнес центъра например, минавам пътьом покрай руини от Древен Рим, след това подминавам средновековна сграда, бароково “палацо”, фонтан на Рутели, “киостро” ( вътрешният двор на манастир) на Микеланджело,  забързвам крачка пред църква със статуя на Бернини, а на 300 м.от нея е галерия с картини на Караваджо и Рафаело. Стигам до фитнеса, който е до галерия за модерно изкуство. На 200 м.от нея пък е резиденцията, обитавана навремето от Мусолини. Всичко това  – за 15 минути пеша.

Не е за учудване, че е трудно да удивиш с каквото и да било римлянина, който от дете минава всеки ден покрай шедьоври така, както останалите хора по света минават покрай автобусни спирки.

Може да се каже, че италианците са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…

Но това е само малка част от италианския гений.

Разбира се, Италия е страната и на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Вила д’Есте

Орвието, бисерът на Умбрия

Вила Торлония

Вино “Брунело”, прелестна Тоскана и замъци ви очакват в Монталчино

Представете си Тоскана от картичките – вълнисти зелени хълмове, лозя, маслинови горички… Точно така изглежда пътят до  градчето Монталчино, на юг от Сиена.

Изграденото върху хълма насред долината Орча (Вал д’Орча) средновековно борго е обградено отвсякъде с каменни стени. Отгоре му се извисява древен замък – точно като в приказките.

Монталчино днес е прочуто в цял свят като родината на прекрасното червено вино “Брунело”. Но дори да не беше този факт, градчето пак щеше да ви смае с природни красоти, исторически прелести, чар и вкусна кухня.

То изглежда като перфектното място, в което се чувстват възнаградени и очите, и носът, и небцето ви. Тук всичко е прекрасно – от пейзажите до предлаганото в чинията и чашата ви.

Средновековното борго на Монталчино изглежда като непокътнато от XVI в.

Че това е така, може да се убедите, още щом достигнете хълма със селото.  В хълмистия пейзаж наоколо се редуват жълти, цикламени и зелени цветове, кипариси и маслинови дървета.

Монталчино забогатява най-вече покрай виното “Брунело ди Монталчино”, което днес се слави като един от най-добрите и най-скъпите италиански еликсири в света.

Селото обаче се прочува с качествените си вина още през  XV в. А иначе, рецептата за “Брунело” е измислена едва през 1888 г.

Неин баща е Феручо Бионди Санти – именно на него за пръв път му хрумва идеята да махне от рецептата за класическото вино “Кианти” сортовете канайоло и колорино и да остави единствено санджовезе. Така 100-процентното съдържание на този сорт превръща местното вино в червено “злато”.

“Брунело” може да се пие най-малко  5 г.след престояването на виното в бъчви, две години от които в дъбови. “Росо ди Монталчино” пък може да се пие и след година престояване в бъчви.

И днес фамилията Бионди Санти е сред най-добрите производители в района на “Брунело”. До нея се нарежда обаче и друг реномиран производител – избата “Банфи”. Замъкът Банфи, който е на две крачки от Монталчино, също ви грабва с прелестта си.

В него може да отидете на дегустации, да вечеряте или пък просто да разгледате избата му. Панорамата, която се открива оттам, е истинска наслада за окото.

До замъка може да стигнете и с ретро автобус – това е най-чаровният начин да обиколите околностите на Монталчино. С ретро автобус се разхождат много често и посетителите на “Ероика” – инициативата, която всяка пролет събира по тези места хиляди колекционери на ретро велосипеди от цял свят.

В Монталчино може да се разхождате без посока и маршрут – и така ще усетите чара му.  Историческият център се доминира от извисяващата се крепост, изградена през 1361 г., когато градчето минава под контрола на Сиена.

Изкачете се до замъка – когато обърнете поглед надолу, ще ахнете от гледката. Всеки юли в замъка се провежда фестивал на джазмузика и вино.

В замъка се намират един от най-реномираните ресторанти и енотека в зоната. Неслучайно през май 2017 г. негови гости бяха семейство Обама. Бившата президентска двойка избра пейзажите на Монталчино и на близкото Буонконвенто, за да прекара царски релакс сред красота, вино и голф.

В намиращия се на няколко километра луксозен курорт, собственост на бившия американски посланик в Рим Джон Филипс, Мишел и Барак Обама загребаха с пълни шепи от тосканските красоти.

Пак в тази зона се намира и един от най-престижните голф клубове в Тоскана, собственост на фамилията за мода Ферагамо. Там игра голф и Барак Обама.

Забележителност в Монталчино е и Палацо дей Приори, днешно седалище на кметството – намира се на Пиаца дел Пополо. Специална визита си заслужава и Палацо Весковиле.

И най-вече – не забравяйте да пиете вино, вино, вино! Всички заведения наоколо ви подканват да го сторите и със сигурност всеки ценител на качествената глътка и хапка няма да им устои. А и как иначе, след като тук се намира храмът на най-доброто вино.

За сирената, колбасите и другите специалитети на Монталчино също може много да се пише, но по-важно е да се опитат. И те играят в А-групата на шампионата на италианските кулинарни специалитети.

Прелестни са и магазинчетата и дюкянчетата, които предлагат всякакви продукти на местните занаяти.

Важното е да отделите време, за да вкусите бавно и приятно от всичко, което тук наистина е от най-добро качество.

Разходете се бавно по уличките, вглеждайки се във всеки детайл на архитектониката и пейзажа.

Изпийте бавно едно кафе в някое от местните барчета. След това седнете в някоя енотека, поръчайте чаша “Брунело” и сирена.

Вечерта опитайте местна гозба с глиганско месо в някой от местните ресторанти. Ще си дадете сметка, че животът е прекрасен и че красотата буквално ви пропива.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето, непознатата Тоскана

Вила Памфили, римският “Версай”

И големите художници на Ренесанса са си правили селфи

Че и гениите в изкуството са обичали да си правят селфи, е повече от сигурно.

Но кой знае какво щяха да оставят на поколенията Леонардо, Микеланджело и Рафаело, ако вместо с бои и четки бяха въоръжени с айфони? И без тях обаче автопортретите им достигат стотици милиони “потребители”.

В течение на вековете селфитата на Великите, каквито са си в действителност автопортретите на творците от Италианския ренесанс, омайват толкова хора по света, колкото никоя съвременна автоснимка с помощта на интернет не е в състояние да направи.

Леонардо като дългокос старец

Автопортретът на Леонардо да Винчи спокойно може да се сметне за бащата на съвременното селфи. Геният от тосканското селце Винчи се “щраква” с молив от хематит (червен минерал) върху хартия с размери 33,5 на 21,6 см чак на 63-годишна възраст, или през 1515 г.

Това е последният период от живота му, който той прекарва във Франция. Въпреки че днес с помощта на пластичната хирургия и с услугите на фотошопа един мъж на тази възраст би могъл да изглежда почти като син на изобразения на рисунката, Леонардо предпочита да се представи като старец .

Той е побелял, с дълги коси и брада, а темето му е плешиво. Погледът му е намръщен, а изражението му сериозно, почти намусено. Белезите на възрастта направо крещят от рисунката. Подчертават ги и надлъжните бръчки – на челото, около очите и в долната част на бузите.
Автопортретът на Леонардо да Винчи се пази в Кралската библиотека на Торино.

На всичкото отгоре селфито изглежда като недовършено в горната си част – за да подчертае плешивото си теме, художникът го щрихира само с няколко линии. Автопортретът на Леонардо, който спокойно може да се нарече най-известното селфи за всички времена, се пази в Кралската библиотека на Торино.

Заедно с други произведения то е купено от крал Карл Алберт през 1839 г.

Микеланджело като грозноват светец

Геният Микеланджело Буонароти увековечава стотици лица в шедьоврите си.

За да “снима” себе си обаче, избира извънредно екцентричен начин – сред героите, изобразени в сцените на Страшния съд в Сикстинската капела. Уникалният автопортрет на Микеландежело е разпознат съвсем случайно – това прави през 1923 г. калабрийският лекар Франческо Ла Кава.

Вглеждайки се в лицата на 391-та фигури, заемащи повърхност от 200 кв. м, той направо изтръпва, когато осъзнава, че свети Вартоломей – това е Микеланджело. Възседналият облак светец гледа към Исус Христос и държи одраната си кожа – това е като алегория на греха, който е смъкнал от себе си.

Лицето на Вартоломей, т.е. на Микеланджело, изглежда като деформирано заради съзнателно търсения оптически ефект за гледащите от ниско към високо. То се вижда в нормален вид само ако се застане в една строго определена точка.
Микеланджело се увековечава като свети Вартоломей в сцена на Страшния съд в Сикстинската капела.

Съществува обаче и друго предполагаемо селфи на художника – направеният вероятно през 1545 г. мраморен горелеф с диаметър 36 см. Тогава Микеланджело е на 70 г. За пръв път за този предполагаем автопортрет на гения пише през 1999 г. в Ню Йорк известният критик на изкуството от Колумбийския университет проф. Джеймс Бек. Творбата е изложена пред публика за пръв път през 2011 г. в родното селище на гения Капрезе в Тоскана.

СЛЕДВА

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Флоренция е родината на неженените италианци. Ако искате да се ожените за италианец, там е най-вероятно да срещнете свободен мъж или жена

Флоренция е градът с най-висок процент “свободни” мъже и жени, или с други думи, италианци без халки на пръста си.

Това означава, че ако копнеете да се ожените за италианец или италианка,  в града на Медичите имате най-много шансове да срещнете неженен кандидат.

Според статистиките на местното кметство за 2017 г. половината от  400-те хиляди жители са моми и ергени.

90 000  са хората, живеещи сами. Пак толкова на брой са и семейните двойки във Флоренция. За сравнение – през 2002 г.например неженените флорентинци са били 83 000.

Или обобщено – все повече жители на града на река Арно предпочитат да не се женят, а да “препускат” свободно.

Според експерти става въпрос за истинска “дрога” в града на красотата и Ренесанса.

Непрекъснато се увеличават хората, които предпочитат да бъдат свободни от брачните юзди и вместо това да общуват само на приятелски начала с представителите на другия пол.

Психолози обясняват флорентинския феномен и по друг начин – все повече жители са просто във вечно търсене на принца или принцесата, които ще пристигнат на бял кон. Така, чакайки на гарата, пропускат всички влакове , които отминават безвъзвратно под носа им.

Доста показателен факт е, че днес средната възраст на флорентинските мъже, които се женят за пръв път, е 37,4 г., а тази на жените – 34,8 г.

Това значи, че от 1990 г. тази възраст се е качила с около 7 години. Преди 17 г. мъжете са се женили на 30 г., а жените – на 27.

От 2005 г. броят на браковете във Флоренция е спаднал с 9%. От всичко това печели индустрията за т.нар. single – все по-голямо е производството на хранителни полуфабрикати в монопорции за супермаркетите.

Туристическите компании също предлагат все повече пакети за единични туристи.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция нискотарифно

Във Флоренция за 2 дни

IL GIARDINO DI NINFA е оазис от цветове и аромати

Някои наричат Градината на Нинфа (Il Giardino di Ninfa) най-романтичната градина в света, други я сравняват със средновековен Помпей, трети пък казват, че е триумфът на парка в английски стил.
Разхождайки се из намиращата се на 60 км южно от Рим до град Латина градина, човек се пита непрекъснато докъде стига естествената прелест и къде точно започва човешката намеса. В осемте хектара на Нинфа природата е надминала себе си, но и човекът не ѝ е останал длъжен. Тук няма нищо случайно. Всеки цвят, тоналност, цвете, храст, дърво или ручей, колкото и да изглеждат хаотични и разпръснати, са много точно изчислени и комбинирани на местата си.
Тук става въпрос за контролиран безпорядък, в който природа и човек вървят непрекъснато ръка за ръка, без ни най-малко да предположите за това.
В уникалната градина има и извори, и ручеи, и средновековни руини, останали от съществуващото навремето селище Нинфа. Тук изкуство и природа съжителстват буквално във всеки стрък и дори бурен – те са съчетани помежду си от човешката ръка по такъв начин, че да бъдат в хармония през всеки сезон и при всяка смяна на цветовете.

Една от особеностите на градината в английски стил, спазена и тук, е, че в нея не се следват геометрични правила и симетрии. Растителността следва единствено естествения си ход и модел, рисувайки собствени фигури и създавайки игра от светлини и сенки, в които фантазията и въображението се леят на воля.
Култивираните от човека растения се вписват сред тези, родени спонтанно в природата. Всичко това е част от хармонията от извори и рекички, под които също прозират зелени градини.
Цветовете им са нереално ярки – на моменти обработените с фотошоп снимки от списания изглеждат само като евтини реклами.
Открай време Градината на Нинфа е вдъхновение за поети и художници. Намиращият се в подножието на Монти Лепини (Лепинските възвишения- Monti Lepini) парк е бил извор на вдъхновение за Вирджиния Улф, Труман Капоти и Алберто Моравия.

Как точно се ражда този райски кът?
Античното градче Нинфа, сред чиито руини днес се намира градината, е било като ябълка на раздора между различни знатни фамилии. Няколко пъти разрушаван, а после реконструиран, градът е купен през 1298 г. от фамилията Каетани. В продължение на 100 г. след това обаче тя води непрекъснати битки за него с фамилията Борджия. В края на XIV в. Нинфа запада и заради маларията, поразила населението. Едва в края на XIX в. фамилията Каетани се заема с облагородяване на терена и с пресушаване на блатата. Успоредно с това започва и да реставрира руините, да засажда кипариси, букове и какви ли не още дървесни видове. Най-различни видове рози разкрасяват пейзажа, който придобива все по-романтичен вид. Джелазио Каетани е човекът, който през 1920 г. се превръща в мотора на операцията по реставрирането на терена. Негова помощничка е майка му – англичанката Ада Уилбрахам, смятана за главен градинар на Нинфа.

След това пък с красотата на градината се заема снаха ѝ, американката Маргерит Шапин, а после и дъщеря ѝ Лелиа Каетани. Именно благодарение на тях градината придобива настоящия си чар, в който властват спонтанността, неформалността и липсата на геометрия. След смъртта на Лелиа през 1977 г. градината преминава в ръцете на фондация, която и в момента се грижи за нея.
Днес Градината на Нинфа е колоритен оазис, в който можете да се насладите и на замък, и на руини, и на мостчета, и на реки, и на камбанарии. Към всичко това се прибавят и над 1300 ботанически вида.
Посещенията са най-приятни през април и май, когато градината омайва със заря от цветове.
Градината е отворена за туристи само в определени дни от всеки месец, които могат да се видят на сайта на фондацията, грижеща се за нея –fondazionecaetani.org.
Визитите са възможни само в групи под ръководството на екскурзовод. След едночасовата разходка из парка посетителите са длъжни да го напуснат веднага.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“.

Топ панорами на Древен Рим

Как да видим Милано за 2 дни

Какво да не правим в Италия

Какво отличава италианеца от жителите на която и да е нация по света? Детайлът.

Може да сте красив или грозен, може да сте млад или стар, може да сте беден или богат. Типичният италианец, или онзи, който е закърмен с красота и естетика, която се лее винаги и навсякъде около него, ще ви прецени по детайлите.
Няма значение дали отивате на лична или на работна среща, на театър, на кино, на пазар или на медицински преглед – човекът отсреща ще  отсъди моментално за вас според детайлите.

Вие ще бъдете запомнен като онзи с мръсните обувки, онази с оранжевото сако, онзи с жълтите зъби, онази с мазната коса.
В Италия детайлът е ако не всичко, то поне 80% от всичко.

Ако искате да впечатлите италианец, може да го направите с маниакално внимание към детайлите– това е все едно да биете с неговите камъни по неговата градина.
Само така може да говорите на неговия език и да използвате неговата кодова система.
Няма значение дали сте Меркел, Обама или Путин. Още щом ви погледне, онзи, който още от пеленаче диша Рафаело и Микеланджело, ще отсъди на момента дали сте човек с вкус или не. Не е важно дали носите скъпи и красиви дрехи, а как ги носите.
Не е важно какво може да си позволите, а дали го правите с вкус.
За типичния италианец вие сте човек с вкус или човек без вкус.
Да, заради поста и отговорността си вие може да решавате съдбините и на милиони хора в света, но първото впечатление за вас на италианеца ще бъде от детайла, който го впечатли у вас.
Ако му хареса сакото, с което сте облечени, той ще се наведе до вас уж да ви пошепне нещо, а всъщност ще огледа шевовете му, за да разбере дали е качествено.

Ако ви кавалерства, докато си надявате палтото, много често това е, защото иска да види скришом подплатата и марката му.
Ако отиде в банята на дома ви, където сте го поканили на вечеря, е защото иска да прецени кранчетата и бидето ви.
Няма кой знае какво значение как сте се облекли. Ако сте с перфектни и качествени обувки, обаче вие сте ударили право в целта. Ако сте с късо чорапче, което се показва изпод крачола ви, докато сте седнал, вие сте „скъсан“ на изпита по мъжка естетика.
Ако демонстрирате хубав часовник, също печелите точки на първата среща.

Ако една жена е с красиви и скъпи обувки и чанта, тя е близо до целта си – разбира се, ако има такава.

Италианецът знае, че той е номер едно в света, когато става въпрос за вкус и естетика. Затова ако демонстрирате перфекционизъм в това отношение, все едно, че сте го били на собствен терен.