Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Фавиняна е част от Егадския архипелаг до Сицилия

Няма смисъл да ходите до Малдивите. Остров Фавиняна е с цветове, които ви заслепяват с яркост и  красота и е само на един час полет от Рим.

На всичкото отгоре Трапани, най-близкият сицилиански град, е свързан с останалите летища на Ботуша чрез нискотарифни полети. Пътуването до него може да ви струва и 30-40 евро в едната посока.

Фавиняна е главният от Егадските острови, на запад от Сицилия. Дългият 9 и широкият 4 км.остров е с формата на пеперуда, която по средата е разделена от планинското възвишение Санта Катерина.

Ако обичате морето, морската фауна, зеленината, цветята, е, значи сте улучили точното място. Избегнете август, когато е пълно с туристи. През останалото време на годината може да се насладите с пълни шепи на прелестите на острова.

Дори май и септември  са подходящи за събиране на тен и за къпане в прозрачните води – тогава може да попаднете на изключително изгодни оферти за хотели. Фавиняна може да се види и през студените сезони – природните му хубости са толкова много, че дори и през зимата и есента може да им се насладите подобаващо. Кухнята, в която изобилстват рибните ястия, е превъзходна.

Как се стига

Основен пункт на пристигане на туристите е летището на Трапани. Друг вариант е това на Палермо, но то е по-далече. Оттам се взема автобус до пристанището на Трапани, след което се качвате на ферибот – има на всеки час.

Най-добрият начин на придвижване на самия остров Фавиняна е велосипедът. На всяка крачка има магазини и офиси, които предлагат велосипеди под наем по 5 евро за цял ден.

Ако пребивавате на Фавиняна през лятото и искате да обиколите острова с лодка или моторница, ще видите, че такива се наемат на пристанището. Най-изгодно е, ако се включите в група от 10-15 души. Много от собствениците предлагат и обед на борда.

За хотел, къмпинг или стаи под наем може да видите сайтовете на egadivacanze  и campingegad.В центъра на Фавиняна е пълно с ресторанти и заведения за хранене. Разбира се, задължително е да се опита от специалитетите с риба тон. Допреди години на Фавиняна се ловеше през всеки май риба тон.

До морето може да се стигне в много пунктове от острова. Обикаляйки с велосипеда си, може да спрете на един от платените плажове или пък на някой от свободните плажове, които са указани с табели из острова.Безпорно най-красивото крайбрежие на острова е това на Cala Rossa. Кристално чистите води, синият им цвят, който варира от небесен до тюрказен, са неповторима гледка.Другата прелест на Фавиняна е Cala Azzurra. Дъното на морето до брега е покрито с пясък и е плитко, но само малка част от брега е с пясък, останалата е скалиста.

Друг известен плаж е Cala Rotonda. Това е скалистият плаж, който е прочут като раят за любителите на гмурканията. Изключително диво и очарователно местенце.

Ако предпочитате комфорт на плажа, тогава изберете Lido Burrone. На плажа, който съчетава пясъчна със скалиста зона, може да се наемат легла и чадъри, има и бар-ресторант.

По време на престоя си на Фавиняна не може да не видите и едновремешната инсталация за лов и преработка на риба тон La Tonnara Florio.

Бившата фабрика е разположена на две крачки от пристанището. Днес е едно от най-предпочитаните места за организиране на сватбени церемонии или други събития.

ВИЖ ОЩЕ

Остров Сан Пиетро 

Еолийските острови

Егадските острови

Палацо Фарнезе в Капрарола е ренесансов пентагон с градини и фонтани и е само на 60 км от Рим

Искате да се разходите из околностите на Рим , да погледате живописни пейзажи, да хапнете вкусно  и отгоре на всичкото, да се насладите на прелестен палат с градини? Е, тогава подходящият избор за вас е Палацо Фарнезе в Капрарола, до Витербо.

Пътуването до него е като милувка за очите, тъй като става сред красивите панорами по пътя Касия, северно от Рим.

Село Капрарола е разположено на хълма Чимини на 60-ина километра от столицата -съзерцаването на гледките от него в краката ви си е истинска атракция.

Визитата в петоъгълната структура на Палацо Фарнезе и неговите градини е като потапяне в оазис от красота.

И всичко това, при положение, че става въпрос само за един от многото имоти на знатната фамилия Фарнезе. Днес малкият дворец е собственост на Италианската държава.

Със сигурност Палацо Фарнезе, известен и с името Вила Фарнезе, е една от най-красивите ренесансови резиденции в Централна Италия. Проектираната от Антонио да Сангало резиденция в Капрарола за Алесандро Фарнезе, бъдещият папа Павел III, е поредното доказателство за култа към естетиката на известната фамилия.

Първоначално сградата  трябвало да има защитни функции – това било нещо обичайно за резиденциите, изграждани през XV и XVI в. в Лацио.

Кардинал Алесандро Фарнезе старши (бъдещият папа Павел III) поверява проектирането на добре укрепена резиденция в Капрарола на Антонио да Сангало младши. Архитектът проектира крепост с петоъгълна форма.

Работата по нея започва през 1530 г., но 16 г.по-късно прекъсва заради смъртта на архитекта. Кардинал Алесандро Фарнезе младши , който от своя страна се установява в Капрарола, изявява желание да продължи проекта на дядо си.

С тази цел го поверява през 1547 г. на много лансирания по онова време на “пазара” Якопо Бароци да Виньола.

Той го поема няколко години по-късно, но се отклонява радикално от първоначалния проект, акцентиращ върху защитните функции.  Вместо това Виньола превръща сградата в ренесансов палат, въпреки че запазва петоъгълната й форма.

Така изящната сграда става лятна резиденция на кардинала и обкръжението му.  Бастионите се трансформират в панорамни тераси, гледащи към долината отдолу. Центърът на структурата пък се превръща в елегантен вътрешен двор.

Виньола решава и да “изолира” палата на хълма, реализирайки атрактивни стълбища встрани и отпред. Така палатът е едновременно и свързан с околната среда, и я доминира отвисоко.

По интериора на палата работят най-добрите архитекти и художници от онова време.  Фреските по стените са поверени на Тадео Дзукари, който след смъртта си е заменен от брат му Федерико Дзукари. По проекта работят още Онофрио Павинио и Фулвио Орсини.

Прелестни са и свързаните със сградата Орти Фарнезиани, градините Фарнезе – те са изграден в късен ренесансов стил. Той се характеризира с “катеренето” на градините нависоко по хълма. Така от високите терасовидни градини в италиански стил се открива панорама към резиденцията, с която ги свързват мостове.

Работата по градините е поверена на Джакомо дел Дука, но тя привършва едва през 1630 г.под ръководството на Джироламо Райналди.

В най-високата част на градините има още една сграда- т.нар. Къща на удоволствието. В периода 1948-1955 г. тя се използва за лятна резиденция от италианския президент Луиджи Еинауди.

Много красиво вътре в Палацо Фарнезе е спираловидното стълбище Скала Реджа, Scala Regia. То се завърта около 30 колони в дорийски стил.

Кардиналът минавал по него на кон, за да достигне т.нар.знатен етаж. Фреските около стълбището са дело на Виньола.

Всички зали в палата са красиви. Във “Фасти Фарнезиани”, или Фарнезийските прелести, може да се види синтезирана цялата история на фамилията Фарнезе.

Когато влезете в Залата на земното кълбо обаче, настина оставате без дъх. Там то е изобразено според едновремешните представи, базиращи се на разказите на тогавашните пътешественици.

Как се стига до Капрарола

С кола от Рим е най-добре да вземете от околовръстния пръстен  пътя SS2bis  в посока Cassia Veientiana/Viterbo. Разстоянието до Капрарола се пътува за около час.

От Рим има и автобуси от Saxa Rubra , както и от Via di Quarto Piperino.

С влак от Рим – първо трябва да стигнете до Орте, а оттам да вземете друг влак за Капрарола.

ВИЖ ОЩЕ

Витербо – градът на папите

Безплатните терми на Тоскана

Как да пътуваме изгодно в Италия

В красивия римски парк на “Вила Торлония” се намират едновремешната резиденция на Мусолини, Къщата на кукумявките, театър, бункер и галерии

Със сигурност,ако разполагате с малко дни в Рим, няма да стигнете до парка на “Вила Торлония” (Villa Torlonia) на Виа Номентана.

Обикновено той не е включен в традиционните туристически маршрути.

За римляните е обаче добре познат – това е един от най-красивите обществени паркове  във Вечния град.

С градините си в английски стил , с музеите си  и с алеите, осеяни с 6 вида палми, разположеният върху 132 000 кв.м.площ парк е наистина прелестен.

В парка на “Вила Торлония” има и изкуствено езеро, театър, обелиски, лимонова градина. Разбира се, очарователни са най-вече Казино Нобиле, Казино дей Принчипи и  Къщата на кукумявките, които функционират като галерии и музеи. В театъра на парка пък се представят често театрални постановки.

“Вила Торлония” се ражда през 1842 г.по искането на Алесандро Торлония. Едва в началото на XX в.обаче се сдобива със съвременния си облик.В цял свят “Вила Торлония” е известна най-вече като резиденцията на Бенито Мусолини – диктаторът наема срещу символичния наем от 1 лира основната сграда в парка – Казино Нобиле, от Джовани Торлония младши, син на принц Алесандро Торлония.

В нея Мусолини живее между 1925 и 1943 г. Много италианци я познават до болка от телевизията – именно сред декорите на тази резиденция, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави.

От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.

Мусолини на кон, Мусолини, който играе тенис, Мусолини, който празнува – черно-белите кадри с него са все от тази вила.

С други думи, вилата е част от италианската история.Днес римляните, любители на спорта и джогинга, влизайки в парка, обикалят не само около бившата резиденция на Мусолини, а и около театъра, както и около изглеждащата като излязла от приказите Къща на кукумявките.

Казино дей Принчипи, къщата на принцовете, е днес и седалище на важна колекция италианско изкуство от XX в.

Палацо Нобиле, знатната сграда, която се вижда веднага щом влезете от централния вход на парка откъм Виа Номентана, е реализирана от принц Алесандро Торлония през 30-те години на XIX в.

Сградата е по проект на арх. Валадиер, по чиято идея е и Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Принц Торлония избира интериор и декорации, вдъхновявайки се от античността. Атмосферата, имитациите на антично, руините, които характеризират “Вила Торлония”, са на практика огледало на вкусовете и стиловете, господствали в Европа пo онова време.Всяка стая в сградата е различна от другата, всяка има свой стил и напомня различни атмосфери и исторически периоди – от Нерон и Александър Велики до Клеопатра. Доста чудновато изглежда и банята на Венера.

Неслучайно представителите на богатата фамилия Торлония през онзи период са били смятани за парвенютата на римската аристокрация.

В парка има и противоракетно скривалище и  бункер – той е бил изграден навремето от Мусолини и е на дълбочина 6, 5 м.под земята. Неговите стени от армиран бетон са дебели 4 м.

ВИЖ ОЩЕ

Къщата на кукумявките

Еур – белият град

Куполът на Брунелески

Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро

На остров Елба са живели етруски, древни римляни, Козимо де Медичи и Наполеон

Казват, че през първата си нощ на остров Елба Наполеон Бонапарт почти не мигва. Императорът, който близо две десетилетия преди това дърпа юздите на Европа, отива в изгнание на Елба на 4 май 1814 г. след абдикирането си от трона на Франция и както повелява договорът от Фонтенбло.
Пристигайки на острова обаче, Наполеон е настанен в мизерна резиденция, която на всичкото отгоре се намира в най-оживената част, където се чуват непрекъснато виковете на празнуващото население и топовните гърмежи, с които го посрещат. Едва дочакал утрото, Наполеон се втурва да изследва надълго и нашироко градчето Космополи (това име дава навремето Козимо де Медичи на пристанището Портоферайо).
Така Наполеон намира своята перфектна резиденция – Палацина дей Мулини (сградата на вятърните мелници). Въпреки че е непретенциозна, двуетажната постройка е хубава , на тихо място и с прекрасна панорама към морето и към канала на Пиомбино.

Така императорът държи под око кои кораби идват в пристанището. Наполеон преустройва сградата според нуждите си – в нея идват да живеят майка му и сестра му Паолина. Неговата любима Мария-Луиза Австрийска обаче така и не пристига. Разказват, че въпреки обновената си спалня, Наполеон рядко спи в нея. Предпочита вместо това да се разполага в градината си, където прекарва часове, за да диктува заповеди, да изследва морето пред себе си и да обмисля реванша си.
Наполеон бяга от остров Елба на 26 февруари 1815 г.За деветте си месеца на острова обаче той върши чудеса. Въпреки че знае, че няма да се задържи на него задълго, той го модернизира с енергията на човек, който не може да стои и минута без работа – изгражда пътна мрежа, подпомага развитието на индустрията, земеделието, мините.

Днес на остров Елба може да се посетят и двете резиденции, в които живее навремето Наполеон – Вила дей Мулини в Портоферайо и Вила Сан Мартино до Прокио. Наполеон Бонапарт бележи с присъствието си обаче само малка част от историята на Елба.
Едва ли ще намерите друг италиански остров, който да съчетава накуп толкова богата история, археология, изкуство, природа, море, плажове, кухня. Със своите 224 кв.км повърхност и 147 км.брегове, Елба е най-големият остров от националния парк на Тосканския архипелаг и е най-широко разпростреният морски резерват в Европа, който включа островите Джилио, Капрая, Монтекристо, Джанутри, Горгона и Пианоза (бивша затворническа колония).
Плажовете на Елба пък са като рог на изобилието, в който има за всеки вкус по нещо. Има дълги плажове с бял пясък като Лидо ди Каполивери, Фетовая, Биодола, Лакона. Има и такива с морски чакъл като Капо Бианко, Сотобомба и Сансоне. Има и изолирани диви плажове сред скали, до които може да се стигне само с лодка. Само за 20 минути в Елба човек може да се изкачи от морето до върха на Монте Капане (1019 м.)

Тук човек „диша” едновременно и море, и планина. В Елба навсякъде може да се видят обширни зони от вечнозелена средиземноморска растителност –накъдето и да пътувате из острова, вие сте потопени сред зелени храсти и дървета, сред които се шмугват муфлони и зайци.Историята и икономиката на остров Елба обаче е белязана най-вече от залежите му от железни руди, които се експлоатират от етруските, древните гърци и римляни, от господарите на Средновековието и от съвременните индустрии.
През VII в.пр.Хр. ядро от етруски, които вече са се разположили в намиращото се отсреща на Апенинския полуостров селище Популония, окупират и остров Елба. Минералните руди са им безкрайно необходими – част от тях обработват на Елба, други изнасят за Популония. Древните римляни също са привлечени като магнит в буквалния смисъл от залежите на магнетит на Елба.
И днес още могат да се видят руини от древни вили и терми. В разположените с прекрасна гледка към морето сгради древните римляни отивали да релаксират и мързелуват.
Силен отпечатък оставя на острова и великият херцог на Тоскана Козимо I де Медичи. Крепостите и ренесансовият вид на някои части в Портоферайо се дължат най-вече на Медичите. Древното селище Портоферайо (от пристанище и желязо) получава наименованието Космополи (град на Козимо).

Крепостта Фалконе се извисява най-високо в него и е най-силната отбранителна структура по онова време. Панорамата, която се открива към пристанището, към другите крепости и към фара, е удивителна. Медичите изграждат в Портоферайо и други бастиони и защитни стени с цел да се бранят от пирати.
Портоферайо е мястото, от което на практика започват всички ваканции на острова. Именно тук пристигат фериботите и круизните кораби.
До Портоферайо може да се стигне, като се вземе ферибот от Пиомбино( Тоскана) – пътят е около час.
НА ЕЛБА КОМПАСИТЕ ПОЛУДЯВАТ
Още от древността островът дължи богатството си на залежите си от желязо и магнeтит – единственият минерал, който притежава магнитни свойства в естествено състояние. Монте Каламита, или връх Магнит (413 м.) отклонява не един и друг кораб в миналото, тъй като компасите им полудяват, приближавайки зоната на Каполивери, където се намира.

Черните кристали магнетит, с които е богата зоната, блокират уредите на корабите, коите се доближат до скалите. Разказват, че в миналото мощната с действието си скала магнетит привличала към себе си дори пироните по старите дървени кораби, водейки до разпадането им.
Днес на издадения в морето нос могат да се видят ръждясалите останки от едновремешните инсталации за добив на магнетит. След Втората световна война започва упадъкът на рудодобивната индустрия в зоната и през 1981 г. те са окончателно затворени.

Днес обаче се организират екскурзии до тях, при които се минава по маршрутите на едновремешните миньори. Старите мини са истинска гордост за жителите на Елба – превръщайки ги в музей, те разгръщат пред туристите «книгата» на мините, написана за хилядолетия от етруски, древни римляни, Козимо де Медичи, Наполеон и Италия от миналия век. Всички те са експлоатирали железните руди на Елба. Днес обаче основният поминък на острова е туризмът.
КАКВО ДА ВИДИМ НА ОСТРОВА
Най-добре Елба се обикаля с мотор. Пристигайки с ферибот на пристанището на Портоферайо от Пиомбино, като начало може да се направи кратък тур на Източна Елба и да се види Рио Елба и Порто Адзуро. Любознателните за историята и поминъка на острова могат да посетят мините на връх Магнит. Те са хит сред германските туристи например, въпреки че за българина, който се е наситил да гледа мини, този маршрут може да се стори и досаден.
След това вижте Западна Елба – там са Марчана марина и Марчана. Отделете време и за историческата част на Портоферайо – там се намират древноримските вили, крепостите на Медичите и вилата на Наполеон.

Вечеря на крайбрежната улица на Портоферайо, пълна с чаровни заведения и бутици, е задължителна. Така ще се насладите и на великолепния залез на фона на луксозните яхти.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Егадските острови

Лимоните на Амалфи

Площадът на Микеланджело

На  Еолийските острови никой не заключва къщите си

Все повече хора избират вулканите на архипелага до Сицилия, за да започнат нов живот.

Представете си следната сцена на вулканичното островче с 500 жители  Стромболи край Сицилия: малко след полунощ на 20 май 2026 г.двама карабинери влизат в градината на бистрото „Ла Либрерия“, за да прекъснат парти с музика под открито небе.

Поводът му е краят на снимките на новия филм на италианската режисьорка Аличе Рорвахер „The Three Incestuous Sisters“, сниман през последните седмици на острова. Сред гостите са Мик Джагър, който е изиграл пазача на фара, Дакота Джонсън, носителката на Оскар Джеси Бъкли , режисьорът Паоло Сорентино, Джош о’Конър. Малко преди това О’Конър духва свещичката за 36-ия си рожден ден върху торта от профитероли във формата на вулкана Стромболи, а Мик Джагър го прегръща под звуците на Dancing Queen на АББА.

Изабела Роселини, която също участва във филма, е отлетяла ден по рано за фестивала в Кан. Именно на този остров майка й Ингрид Бергман и баща й Роберто Роселини са се влюбили навремето при снимките на филма „Стромболи“.

Причината за полицейската намеса звучи почти абсурдно за място, което живее от туризма: общинска наредба на Липари (12 хил.жители) забранява музиката в сряда вечер. Разрешена е само в събота и предпразнични дни до полунощ.

Някой от съседните къщи се оплаква от шума и карабинерите са длъжни да реагират. Музиката се спира без скандали, а заведението получава глоба от 1032 евро. Същевременно историята за „партито на Мик Джагър, прекъснато от полицията“, обикаля световните медии.

Случката предизвиква бурни реакции на острова. Част от местните жители защитават строгите правила за спокойствието на малката общност, а други смятат, че властите е трябвало да проявят повече гостоприемство към продукция, донесла работа и международна реклама на Еолийските острови.

От асоциацията Brand Eolie, която дава работа на над 1300 души, дори официално се извиняват на Джагър и го канят да се върне като специален гост на архипелага.

Зад този почти сюрреалистичен епизод обаче се крие много по-дълбоката история на Еолийските острови. Това не са само вулкани, луксозни хотели, яхти и летни снимки в инстаграм, а и архипелаг от хора.

Някои от тях са слезли от ферибота, влюбили са се в светлината, мириса на сол и сяра, и никога повече не са си тръгнали. На Липари такива човешки истории може да срещнете непрекъснато.

Собственичката на малкия хотел “Казаянка“, където съм отседнала, се казва Силвия Карбоне и е от Сиена. Още при регистрацията чувам силния й тоскански акцент. Когато по-късно ми съобщават да си взема сама документа, който тя е оставила на безлюдната рецепция, чиято врата е широко отворена към улицата, ми настръхва кожата.

Чудя се дали някой няма вече да го взел. Виждам, че ключовете на стаите висят на показ, така че всеки от улицата може да влезе, да си вземе един и да се качи на етажите.

После обаче ми обясняват нещо, което на пръв поглед не изглежда за вярване. На Липари никой не заключва къщите си, а шофьорите оставят ключовете на отворените си коли на таблата им. Констатирам го лично, виждам и много чанти и раници, оставени по пейките до морето, докато собствениците им се разхождат наоколо. На Липари никой нищо не краде, всички имат доверие помежду си.

На следващия ден Силвия Карбоне ме качва в колата си и ме отвежда към Археологическия музей на острова. Докато кара по виещия се път над морето, ми разказва собствената си история.

„Живях в Сиена до 1989 г. Работех в детска градина и имах чувството, че една част от живота ми е приключила“, казва тя. „Исках промяна. Липари винаги е бил моето убежище.“ Баща й е родом от зоната Кането на Липари. След развода той се връща от Сиена на острова и постепенно отново става част от местния живот.

„Беше поет. През пролетта сваляше обувките си и не ги обувaше до зимата“, усмихва се италианката, докато пред нас се появяват стените на древната крепост. Силвия идва на острова с убеждението да остане. После среща бъдещия си съпруг, а освен това и наследява стара семейна постройка, използвана някога за пемза.

Превръща я в малък хотел. „Харесва ми да посрещам хора. Това е моят начин да живея“, казва тя.

Докато говорим, Липари се разгръща под нас- вулканичен остров, който от десетки години привлича хора, решили да започнат живота си отначало.

Като например красивата кубинка Юлия, която е наш екскурзовод из панорамните пътища на острова -тя идва тук още преди 20-ина години и остава.

Още през първите си дни на пребиваването си на Липари срещаме и винопроизводителя Масимо Ленч. Още като заговаря, чуваме силния му акцент от северния град Бергамо.

Масимо е пристигнал тук със семейството си малко след 2000 година на пътешествие с яхта. Слязъл на острова, прекарал една нощ и на следващата сутрин започнал да обикаля, за да търси земя за купуване. Разлепил обяви навсякъде. Получил над сто обаждания. „Влюбих се веднага в Липари“, признава той.

Днес неговото имение „Кастеларо“ е един от най-впечатляващите винени проекти в Южна Италия.

Лозята се спускат към морето върху вулканична почва, богата на обсидиан, пемза и минерална пепел.

Всичко тук е крайно -вятърът, слънцето, сушата, стръмните склонове. Това е така нареченото „героично лозарство“. Всяка лоза се обработва ръчно. Лозята са засадени по древния метод alberello, или ниски храсти, които оцеляват под постоянния морски вятър.

Винарната прилича повече на архитектурен музей. Построена е под земята и използва естествена светлина и вентилация, вдъхновени от древни близкоизточни техники.

В избата колоните разкриват пластове вулканична история на повече от 20 хиляди години. Вината носят имената на скалите на самия остров -Bianco Pomice, Nero Ossidiana, Corinto. Когато отпивате чаша вино по залез, разбирате защо древните гърци са смятали тези острови за място на богове и циклопи.

Еолийските острови обаче не са само лукс и красиви гледки. Те са територия на постоянна борба между човека и природата.

На северния бряг на Липари белите пемзени кариери изглеждат почти нереално. Планината е ослепително бяла, а морето под нея свети в тюркоазено. До 2005 г. тук се е добивала пемза -индустрия, която е изхранвала поколения семейства.

Днес старите халета, ръждясалите конструкции и изоставеният кей приличат на декор от постапокалиптичен филм. Пемзата и обсидианът са родени от един и същ вулканичен материал, но изглеждат като противоположности – едната е бяла и лека, другият черен и остър като стъкло.

Остреща е и остров Вулкано, където миризмата на сяра се усеща още преди фериботът да акостира. Кратерът напомня, че под краката на туристите земята все още диша.

Още древните римляни са вярвали, че тук се намира ковачницата на бог Вулкан. Днес хората идват заради калните бани, термалните извори и преходите до огромния кратер с диаметър половин километър.

Гледката от върха е една от най-запомнящите се в Средиземно море. Всички острови изглеждат толкова близо, сякаш могат да бъдат докоснати. Черни вулканични склонове се спускат към морето, а в далечината Стромболи изпраща тънка струя дим към небето.

Еолийският архипелаг с неговите седем острова всъщност е само видимата част на огромен вулканичен комплекс, който се простира под водата на около 200 километра в южната част на Тиренско море.

Островите са се формирали през последния милион години в резултат на движението на Африканската плоча под Европейската. Именно това сблъскване създава вулканичната дъга на Еолиите.

Вулканичната активност тук никога не е изчезвала напълно. На Липари последното изригване е било през 729 г., на Вулкано -през 1889-1890 г., а Стромболи изригва почти непрекъснато вече повече от две хиляди години.

Подземните магми на Еолиите са богати на калий и подобни на тези от тихоокеанския „Огнен пръстен“. Те пораждат не само вулкани, а и земетресения -признак, че островите продължават да живеят.

През последните години местната организация Brand Eolie, която обединява близо 100 фирми от островите, се опитва да промени начина, по който светът гледа на архипелага.

Вместо само летни ваканции и плажове, те искат да покажат островите като целогодишна културна и гастрономическа дестинация. В инициативата участват местни хотелиери, ресторантьори, винари, производители на каперси, туристически гидове.

Тяхната идея е проста: Еолиите имат живот и извън юли и август. През май и октомври островите са може би най-красиви. Светлината е по-мека, въздухът по-прозрачен, а улиците -спокойни. Тогава човек може истински да чуе островите.

Липари е естественото сърце на архипелага. Старият град е лабиринт от тесни улички, балкони с бугенвилии и малки ресторанти, в които се сервира риба меч, паста с каперси и домати, салата с див копър и сладко вино „Малвазия“.

Над града се издига крепостта на Липари -масивен комплекс, построен върху древен акропол. Тук историята е на пластове. Археолозите са открили следи от живот още от неолита.

В рамките на крепостта се намират катедралата „Сан Бартоломео“, Норманският манастир и прочутият Археологически музей „Луиджи Бернабо Бреа“. Музеят е една от големите изненади на острова.

В него се пазят древногръцки театрални маски, амфори, предмети от бронзовата епоха и колекции, посветени на вулканологията. Тук човек разбира, че Еолиите не са периферия, а кръстопът на цивилизации.

На Салина животът тече по различен начин. Това е най-зеленият остров в архипелага -с лозя, маслинови дървета и планински пътеки.

От Малфа може да се изкачи Монте Фоса деле Фелчи, най-високият връх на Еолиите. В малкото селище Полара е сниман „Пощальонът“ с Масимо Троизи -филм, който превръща острова в символ на меланхолична средиземноморска красота.

На Панарея пристигат яхти и знаменитости, но дори там природата остава главният герой. Филикуди и Аликуди са почти диви. В Аликуди няма автомобили. Магаретата все още пренасят багажа по каменните стълби. Времето тук има различна скорост.

Еолиите са пълни с истории за хора, избрали именно това забавяне. Една от най-интересните инициативи на асоциацията Brand Eolie е свързана с младите хора. Местните предприемачи се опитват да създадат работа извън краткия летен сезон, за да не напускат островите цели поколения.

„Не искаме младите да заминават завинаги“, казват организаторите. Те разчитат на гастрономията, виното, културния туризъм, природните маршрути и международните събития.

На Вулкано например се намира един от най-луксозните хотели в Южна Италия -Therasia Resort Sea & Spa. Разположен върху вулканичен нос, хотелът гледа към Липари, Салина и Стромболи. Архитектурата му е изцяло подчинена на природата -лава, теракота, дърво и безкрайно море. Истинската сензация е обаче кухнята.

Ресторантът „Тенеруми“ е единственият в Европа вегетариански ресторант с две звезди Michelin. Шеф готвачът Давиде Гуидара работи с диви треви, ферментации и продукти от собствените градини на хотела.

Така че на Еолийските острови храната е не просто гастрономия, а и геология, климат и история в една чиния.

Каперсите са другият символ на островите. През 2020 г. еолийските каперси получават сертификат за защитено наименование на произход, което значи че всичко -от брането до опаковането, се прави на островите.

Еолиите не предлагат лесен живот. През зимата морето често прекъсва връзките с континента. Дори през май, когато морето е бурно, корабите не могат да пътуват и да свързват островите.

Единствената връзка между тях остават фериботите. Именно тази изолация създава особена свобода. Може би затова художници, писатели, актьори и хора от цял свят продължават да идват, за да „слушат“ тишината и да забавят ритъма на живота си.

Десет неща, които не бива да се пропускат на Еолийските острови

1. Разходка из стария град на Липари
2. Посещение на Археологическия музей „Бернабо Бреа“
3. Гледката към белите пемзени кариери при Акуакалда
4. Дегустация на „Малвазия деле Липари“ в имението „Кастеларо“
5. Залез и вечерно изкачване на вулкана Стромболи с гид.
6. Калните бани и кратерът на Вулкано.
7. Вечеря в „Тенеруми“, един от най-интересните ресторанти в Европа.
8. Посещение на Полара в Салина, снимачната площадка на „Пощальонът“.
9. Разходка сред каолиновите скали край Липари.
10. Пътуване до Аликуди, островът без автомобили.

Как се стига до Еолийските острови

На Липари няма летище. Най-бързият начин е с кораб от пристанище Милацо в Сицилия. До Милацо може да се стигне с трансфер от летище Катания. Фериботи и кораби свързват архипелага още с Месина, Палермо, Реджо Калабрия и Неапол. Между самите острови има ежедневни връзки, което позволява лесно придвижване из архипелага.