Tutti gli articoli di site-admin

СОРЕНТО – МОРЕ И ЛИМОНИ

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

 

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град

 

 

 

ОРВИЕТО – БИСЕРЪТ НА УМБРИЯ

Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

 

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай

ЧИРЧЕО – ХУБАВОТО МОРЕ ДО РИМ

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

ПОРТОКАЛОВАТА ГРАДИНА

aranciV5

Il Giardino degli aranci – вижте Рим от птичи поглед

Портокаловата градина (Il Giardino degli Aranci), разположена на хълма Авентино (Aventino) е едно от местата, които предлагат най-красива панорама отвисоко към Вечния град.
Ако искате да се насладите на прелестна растителност и на тераса, от която се вижда и базиликата „Свети Петър“, трябва да дойдете тук.
Това е и едно от любимите места за фотосесии на много младоженци.
Истинското име на това място е Парк Савело (Parco Savello), но през годините добива популярност като Портокаловата градина заради десетките дървета с портокали, засадени наоколо.

aranciV2
Терасата на парка гледа към река Тибър (Tevere) и се намира в укрепения със стени имот на фамилията Савели, изграден през XIII в.във вътрешността на църквата „Санта Сабина“ (chiesa Santa Sabina).
Те са построени на мястото на съществувал през X в. замък.
Портокаловата градина е реализирана през 1932 г.от Рафаеле де Вико, след като тогавашният урбанистичен план предвижда превръщането на зоната в обществен парк.

Преди това на нейното място е имало зеленчукова градина, за която се грижели доминиканските монаси от църквата.
Градината е изградена симетрично и се простира върху 7800 кв.м. В нея се влиза от страната на Via di Santa Sabina.
Най-удобно до нея се стига пеша от намиращата се в подножието улица Lungotevere Via Aventino, докъдето пътуват много автобуси.

aranciV3

БЕЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ПУЛИЯ – I

beli1V

Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо са белите бижута на южната област Пулия

Озовавайки се в Пулия, се изправяте пред сериозен проблем – изборът на красиви села, градове, забележителности и плажове е огромен. Дори да сте тръгнали на път без предварителна програма, си давате сметка, че където и да попаднете, все ви се замайва главата.

Beli2V
Веднага трябва да се поясни, че Пулия не е регион като другите в Италия. Ако в Тоскана ядете тоскански специалитети, а в Лигурия – лигурийски, в Пулия опитвате кухня, различна във всяко селище.

Тук ви питат дали предпочитате бурата (бяло прясно сирене) от Горна Мурджа или от Долна Мурджа (името на планинското възвишение, което е като гръбначен стълб за Пулия).

beli4V

Дори формата на късата паста орекиете (ушички) е различна в отстоящи на 30 км едно от друго села. Тук са различни и диалектите – понякога дори жителите на две съседни села не могат да се разберат помежду си. Идвайки тук, откривате не регион, а цял един свят.
Според мнозина Белите градове са зоната с най-голям чар в Пулия, тъй като концентрират море, маслинови гори, неустоима кухня и бял цвят, който на моменти направо ви ослепява. Бели са улиците, бели са стените, ограждащи градовете, бели са всички сгради и къщи в Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо.

beliV3
На две крачки от тях е и Алберобело – градът, прочут в цял свят с трулите си, които са под протекцията на ЮНЕСКО.
На практика това е зоната, която се намира най-близо до град Матера, който заедно с Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.

cist1
Затова и се очаква още по-голям прилив на туристи. Именно летищата и пристанищата на Бари и Бриндизи, които са на няколко километра от Белите градове, ще послужат като трамплини за всички, които искат да стигнат до Матера.
Бари и Бриндизи са и основните пунктове, където пристигат фериботите с българи, качили се на гръцкия бряг.

cist2

Какво да видим в Белите градове

Общото между тях е белият цвят и местоположението им – всичките се намират в долината Итрия (Вале д’Итрия).
Друг общ белег е и начинът, по който са изградени – като лабиринти. Това съвсем не е случайно – по този начин укриващите се зад стените на градовете си жители се изплъзвали от врага, в случай че успеел да се добере до тях.

cist3
И друго впечатлява веднага – всички сгради са тесни и високи, има само по една стаичка на етаж. Това е така, защото пространството, затворено между защитните стени на всеки град, все пак можело да побира само определен брой сгради. Така че те можели да растат на височина, но не и на ширина.

mart1
И белият цвят на варосаните къщи, подобно на всяко останало нещо в тази зона, си има точно определена функция. На практика това било „оръжието“ на местните жители против епидемиите навремето заради антибактериалното си действие. И до днес всяка година кметствата подпомагат финансово варосването на всички сгради в тях.

mart2

 

loco1

 

loco2

(Виж втора част)

Къде има безплатни СПА в Италия

Мурано, островът на стъклото

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В. “24 ЧАСА”

 

КАЛКАТА Е СМЕС ОТ МИСТИКА И ЧАР

cal1

Калката е от онези места, в които се влюбваш веднага. Всичко в него е странно, загадъчно и особено. Веднага си даваш сметка, че това не е „нормално“ село, без обаче да разбереш защо.
Тук всичко е очарователно – стените на къщите, които преливат от охра до тухлено червено, цветята, които красят олющените стълбища и прозорци, туфът, в който е издялано селото, заведенията, редуващи от средновековен до модерен стил.

calk1
Калката е малко средновековно селище (borgo), на 30-ина километра северно от Рим. До него може да се стигне с кола по пътя Касия (Cassia) или пък по Фламиния (Flaminia).
Наближавайки я, Calcata се изправя пред вас като приказно видение – така изглежда селото, което е издялано в скала от туф, наподобяваща полуостров в морето.
Със сигурност Калката е била обитавана още в праисторически времена, а след това в нея се заселват фалиските, за които се смята, че са с още по-древен произход от етруските.

calk2
След VIII в. на практика фалиските населяват цялата зона на Туша Тиберина (Tuscia Tiberina), която се намира в Лацио северно от Рим.
Първата изненада, която ви очаква, наближавайки Калката, са скалните пещери – те ви посрещат още на виещия се към нея път. От някои от тях долитат дори звуци на музикални банди, които репетират. Други пък са превърнати в складове.
Малко преди тях пък е паркът Трея (Treja), който е перфектното място за кратък неделен трекинг.

cal3
След като през Калката се изнизват различни знатни фамилии, тази на Ангуилара в крайна сметка оставя най-трайно следи и дори си издига замък.
След 30-те години на XIX в. Калката започва постепенно да се обезлюдява заради честите срутвания на жилищата, направени от туф.
Все по-често наричат Калката „умиращото селище“, така както наричат и друго средновековно борго в Лацио – Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).
Именно този западащ вид и рушащите се къщи обаче й придават неустоим и особен чар. В Калката има нещо сюреално – тя наподобява призрак, облечен в артистични дрехи. Излъчва мистика и езотеризъм.

calk3
Казват, че все още в някои къщи на селото се извършват езотерични и астрални култови обреди, както едно време.
Странното е, че на пръв поглед Калката има средновековен вид.
Обикаляйки из нея обаче се натъквате непрекъснато на елементи с неопределена атмосфера и произход, както и на архитектоника с неясни контури.
Някои от къщите дори са украсени с индийски декорации. Всичко е в стил fantasy.
През миналия век Калката става любимо място на много интелектуалци, художници и въобще – на хора с артистични души.
Те се влюбват в малкото село и започват да се заселват един по един в него не само за да творят, а и за да живеят.

cal2
Тук може да видите не само италианци, а и норвежци, шведи и др., които са станали част от местното население.
Разхождайки се из Калката, чувствате как нещо артистично витае във въздуха.
Пълно е и с малки занаятчийски ателиета и магазини, които насищат колоритно и без това очарователната атмосфера.
Изборът на заведение, бар или малък ресторант, където да седнете за обед или аперитив, е извънредно труден – разнообразието е голямо. Някои от заведенията са издялани в самите скали от туф.
Калката е идеалният вариант да видиш нещо коренно различно и мистично само на 30 км. от Рим.

cal4

 

 

 

ВИЛА АДРИАНА

ad10Вила Адриана била извънградската вила на император Адриан

Че император Адриан знаел как да се наслаждава на красотата и на живота, е повече от сигурно.

ad1

Достатъчно е човек да  види Вила Адриана ( Villa Adriana), за да си представи как навремето древноримският император всяка вечер се е изтягал удобно в имението си, наблюдавайки червените залези над намиращия се разстелен в краката му Рим.

ad2

Вила Адриана в Тиволи  е огромен и монументален жилищен комплекс на император Адриан, който смайва и до днес с демонстрацията на власт и престиж от страна на древноримските владетели.

ad4

Вилата и гигантският парк наоколо стават резиденция на Адриан през 117 г. Тя е изградена на мястото на съществувала преди това сграда, собственост на съпругата на императора Вибия Сабина.

sito4

Вила Адриана се намира на Тибуртинските възвишения (Monti Tiburtini) над Рим и отстои на 28 км от Вечния град.

ad5

Още от едно време до вилата се стигало както по земя чрез Виа Тибуртина и Виа Пренестина, така и по вода – чрез река Аниене.

sito2

Както и всичко останало в Древен Рим, и изборът на зоната за изграждането на вилата не бил случаен.

sito1

Районът бил пълен с водоизточници, оттук минавали и 4 от древните акведукти.

В близост до вилата и днес съществуват все още термалните извори Акуе Албуле (Acque Albule)  в намиращите се на няколко километра Bagni di Tivoli.

ad9

Всички пространства в римската вила били разделени строго и прецизно според функциите си, както било традиция да се прави и на други места, като например във Villa dei Misteri в Помпей.

sito3

И въпреки това Вила Адриана наложила и свой почерк в изграждането на този тип вили по схемата, използвана в Древен Рим.

ad6

Вилата включва серия от свързани помежду си сгради, всяка от които със собствена функция. В нея има дори рибарник, големи и малки терми.

В имота си Адриан възпроизвел дори места и пейзажи, които  го впечатлили по време на пътуванията му.

vil1

Прелестни са градината Il Pecile, обградена с колонада с басейн по средата, както и Il Canopo, дългият воден басейн, украсен с колони и статуи, кулминацията на който е храм с купол.

ad12

Смайват и Големите и Малките терми, снабдени дори с Frigidarium на открито, както и с кръгла зала с купол и с пет големи прозореца. Украсените с богати и ценни орнаменти сгради служели на семейството на императора и на гостите му.

ad13

Големите терми били предназначени за персонала на вилата и били снабдени с отоплителна система под пода, както и с голяма зала за “изпотяване”.

vil2

Много добре запазени във вилата са Академията, стадионът, Императорският палат, Философската зала, Гръцкият театър и Златният площад (Piazza d’Oro), който служел за представителни нужди.

ad7

Морският театър пък бил нещо като островче с колонада в йонийски стил, заобиколено от канал.

Това било мястото, където императорът се усамотявал, за да размишлява.

Вила Адриана от 1999 г. е паметник под протекцията на ЮНЕСКО.

 

ОЩЕ

Апия Антика, древноримската магистрала

Топ панорами на Рим