Archivi tag: верона

АМАРОНЕ Е ВИНОТО НА ГОЛЕМИТЕ

amaroneVatre

Какво е общото между Барак Обама, Джордж Буш, Бил Клинтън, Никола Саркози, Жак Ширак, Романо Проди, Силвио Берлускони и Владимир Путин? Това съвсем не е началото на някой виц.
Отговорът е, че всички те имат една и съща страст – по италианското вино „Амароне“ (Amarone).
Произхождащото от зоната до града на Ромео и Жулиета червено вино е единият от трите най-престижни италиански еликсира.
Другите два са „Бароло“ (Barolo) и „Брунело ди Монталчино“ (Brunello di Montalcino).
През 2007 г. френският президент Саркози и испанският премиер Сапатеро още преглъщат последните хапки от изисканата си вечеря при римския си домакин Романо Проди, когато тогавашният италиански премиер ги изненадва с неочаквани дарове.
Бутилки „Амароне“ от серията „Анери 2000“ (Aneri 2000), известно като виното на Големите, отиват в ръцете на двамата лидери.
Не е ясно после кога и в чия компания e отпит 15-градусовият нектар, който има качеството да се съчетава перфектно и със солено, и със сладко.
Сигурното е обаче, че и Саркози, и Сапатеро днес са сред най-запалените фенове на виното от зоната на Верона.

amarone2
През 2004 г. подобни бутилки от строго лимитираната серия „Анери 2000“ бяха подарени и на 26-та световни лидери, събрали се на Капитолийския хълм в Рим за годишнината от подписването на Европейската конституция.
Тогавашният домакин на срещата Силвио Берлускони дари всичките си гости с екземпляри на „Амароне“, които могат да се сравнят по ценност с рядка серия „Ферари“.
Сред получателите на скъпоценния дар е и тогавашният френски президент Ширак.
Въпреки това световният успех за прословутата серия „Анери 2000“ на „Амароне“ датира още от преди това.
Славата му се разнася и до Джордж Буш младши, който си поръчва от виното за Белия дом, което е опитал преди това на срещата на Г-7 в Генуа през 2001 г.
Пак тогава в агитката запалени фенове на „Амароне“ се записва и Владимир Путин, който се заразява от Силвио Берлускони.
Италианският премиер предава страстта по кървавия еликсир на руския лидер по време на обед в римската „Вила Дория Памфили“. Путин си отнася в Москва 6 бутилки от реколта ’99.
От уста на уста, „Амароне“ стига до масата и на японския император, който го сервира в Токио през 2005 г.

amarone3
Скъпоценното питие обединява през юни 2007 г. и Джордж Буш баща и Бил Клинтън, които го отпиват бавно, наслаждавайки се на всяка глътка, на вечеря в нюйоркския Four Seasons Club.
Сред редовните клиенти на „Амароне“ е и сегашният президент Обама, който вдига често тостове с веронското вино при тържествени случаи.
С „Амароне“ обаче вдигат тост по време на встъпването си като президенти на Републиката и Карло Адзелио Чампи, и Джорджо Наполитано след това.
„По-добре една бутилка за една кралица, отколкото много бутилки за един контейнер“, е мотото на Джанкарло Анери, който произвежда само строго ограничено количество „Амароне“.
Анери прави само по 6000 бутилки годишно и познава поименно всеки от клиентите си.
Други бижута на „Амароне“ излизат и от избата „Алегрини“.
През август 2003 г. високопоставените гости на операта „Кармен“ на веронската „Арена“ отпиват от този нектар, когато съвсем неочаквано за всички сред най-добрите му познавачи се оказва Герхард Шрьодер.
Тогавашният председател на ЕК Романо Проди предлага от виното на германския лидер, който обаче смайва всички с познанията си на тосканските, пиемонтските и веронските еликсири.
Дали е излязъл от бъчвите на една или друга изба обаче виното „Амароне“ омайва винаги с кадифената си прегръдка при отпиване.

amarone4
По изисканост и деликатност мнозина го сравняват с веронски джентълмен.
В действителност за божествения вкус на виното допринасят сортовете корвина (от 70 до 40%), рондинела (от 20 до 40%) и молинара (от 5 до 25%).
Те се раждат в зоната Валполичела (Valpolicella).
Въпреки че името „Амароне“ произхожда от „амаро“ (горчив), виното е меко, нежно и сладко. То се нарича така, за да се отличи от сладкото „Речото“ от Валполичела, от което произхожда.
„Амароне“ е в действителност по-горчиво „Речото“.
Казват, че горчивият вариант на „Амароне“ е бил опитан едва през 1936 г., по време на дегустацията на останалото в стара бъчва вино, забутана в ъгъла на малка изба във Валполичела.
Сладко и горчиво обаче се преплитат открай време във вкуса на кадифеното вино.
За червеното и превъзходно италианско вино, „по-предпочитано и от „Бордо“, пишат и парижки експерти през 1845 г.
За сладкото и добре отлежало вино „Амароне“ разказва още през XVI век и веронският историк Торело Сараяна.
Истинският си ренесанс обаче „Амароне“ постига през XX век – дотолкова, че веронският нектар не стига в достатъчно количество до всички точки на света, където днес е сред най-желаните вина.
„Амароне“ е енергично и живо, но същевременно и кадифено меко вино.
Не съществува месо, което да може да му устои.
Перфектна комбинация за меките му като прегръдка глътки обаче са и зрелите сирена, саламите, луканките, дивечът.
Ако обаче вечерята ви е на базата на риба и рибни деликатеси, бяло вино е идеално за отпиване в този случай. „Амароне“ просто можете да го запазите за след вечерята, когато се отпуснете удобно във фотьойла.
Тогава просто ще благословите онзи, който го е измислил.
„Амароне“ е и вино за медитация.

Метод на производство
Изключително важно е гроздето, от което се прави „Амароне“, да бъде добре узряло и достатъчно изсъхнало.
Гроздовите зърна, узрели добре не само отвън, а и отвътре, се подбират едно по едно. Това става през първите две седмици на октомври.
Гроздовите зърна в кълна трябва да са широко разделени едно от друго, за да може въздухът да циркулира свободно между тях. След това те се поставят върху приспособления, наподобяващи дървени скари с процепи, за да може въздухът да прониква добре между съхнещите зърна.
Всеки следващ етап в производството се следи строго от специални апаратури, които трябва да предпазят гроздето от образуването на мухъл и загниване. Изсушаването му трае 120 дни, но понякога и повече – до тоталното изпаряване на водата в него.
В началото на февруари гроздето започва да се притиска и мачка. Дълго трае и процесът на накисването на люспите. Много бавна е и ферментацията при ниска температура, понякога тя достига и 50 дни.
Това е необходимо, за да може захарите да се превърнат в алкохол. Ако във финалния продукт присъствието на захарите е под 4 г. на литър, той е „Амароне“.
Ако обаче те са над 4 г. на литър, виното е „Речото“.
Минималният алкохолен градус на „Амароне“ е 14.
От винификацията до бутилирането на виното трябва да изминат минимум 2 години, които се броят от 1 декември на годината на реколтата.
Годините са 4, като се броят от 1 ноември на годината на реколтата, за „Амароне“ от типа Riserva.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

ПО СТЪПКИТЕ НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Ето как може да се обиколят местата, където е сниман филмът “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели

Милиони по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, увековечени във филма на Франко Дзефирели.

През 1968 г. италианският режисьор снима филма по трагедията на Шекспир, избирайки за ролите на най-известните влюбени в света непълнолетните тогава Оливия и Ленърд (тя на 16, той на 17 г).
Верона е градът на Ромео и Жулиета и е градът символ на влюбените. Въпреки че Шекспировата трагедия му подарява слава, с която никое друго място по света не може да се похвали, Верона съвсем не е градът, в който е сниман легендарният филм на Дзефирели.
Роденият във Флоренция режисьор, който по онова време тъкмо завършва стажуването си при Лукино Висконти, познава перфектно родната област Тоскана. Затова и избира да снима голяма част от сцените на филма си в намиращото се там малко градче Пиенца. Други сцени от филма пък снима в градчето Тускания (област Лацио), в Губио (област Умбрия) и в Артена, което е близо до Рим.

Музикалната рамка на филма е дело на композитора Нино Рота. Именно неговите ноти звучат в началото на лентата, на фона на панорамата на Верона. След това обаче режисьорът снима филма из въпросните селища, въпреки че зрителят продължава да си мисли, че гледа Верона.
Но ето и къде точно в Италия са снимани сцените на трагичната любов.
Всичко започва на бала в къщата на фамилията Капулети. Той е сниман в Палацо Пиколомини в Пиенца – Жулиета танцува и тича из двора му. Тук идват Меркуцио и Ромео.
След като се запознава с Жулиета, през нощта Ромео изкачва стените на покоите й и се озовавава на прочутия балкон на Жулиета. Зрителят не знае, че всъщност в този момент режисьорът го прехвърля в Палацо Боргезе в Артена, до Рим, където са снимани въпросните сцени.

Датиращият от XVII век дворец е собственост на кардинал Шипионе Боргезе, който събира и безценната колекция картини и скулптури, които могат да се видят и днес в галерията “Боргезе” в Рим.
Сцената с разговора между Бенволио и Меркуцио пък е снимана в Губио, област Умбрия. В намиращия се до Перуджа град са снимани най-турболентните сцени – на дуела между Тебалдо и Меркуцио, и на този между Тебалдо и Ромео. На Виа Дукале пък се намира къщата на Монтеки.
Ромео и Жулиета се женят тайно – снимките са в базиликата ”Сан Пиетро” в Тускания. Това е градче на границата между Лацио и Тоскана – тази зона е известна като Етрурия. В същата църква е сниман и трагичният край на филма, както и семейната гробница на Жулиета.
Филмът на Дзефирели през 1969 г. получава 8 номинации за Оскар, но печели само за операторското майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюмите на Данило Донати.
Как обаче Дзефирели се спира на Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси за ролите на Ромео и Жулиета?

Първоначално ролята на Ромео се предлага на Пол Макартни. След тримесечен кастинг с над 300 момчета обаче режисьорът избира Ленърд Уайтинг, когото определя като “младеж с магическо лице – леко меланхолично и нежно, от типа млад идеалист”.
Дзефирели вижда Оливия Хъси за пръв път в Лондон при кастинга за една опера и остава запленен от красотата и театралния й талант.

Въпреки това тя първоначално не е избрана от режисьора за ролята на Жулиета, тъй като е доста закръглена. Селекционираната от Дзефирели друга актриса обаче реже косите си малко преди началото на снимките, с което на практика губи от ефекта, който е имала за режисьора.

Оливия Хъси се явява отново на пробни снимки заедно с други 500 момичета и в крайна сметка е предпочетена от режисьора. През цялото време на снимките на “Ромео и Жулиета” Дзефирели следи за фигурата й и заповядва да не се сервира никога паста за актьорите.
Ето и как можем да видим местата, където е сниман „Ромео и Жулиета”. Сами по себе си те са бижута, които си заслужават туристическа визита.
Пиенца e есенцията на най-добрата Тоскана.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино. Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений. Отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.
Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино. Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.
Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II. Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс. Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата. В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим. Именно в тази сграда Ромео и Жулиета (актьорите Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети.

Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.
Kaк се стига до Пиенца?
С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.
С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.
С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.
В Тускания е базиликата “Сан Пиетро”
В разположената на 90 км северно от Рим Тускания и в нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са снимани ключови сцени на филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг. Именно в тази църква двамата влюбени се вричат във вечна вярност пред монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката. В криптата на “Сан Пиетро” е и фамилната гробница на Жулиета.
Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната. Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век. Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол.
До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.
Как да стигнем до Тускания?
Той се намира близо до Витербо. Може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3. От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо. С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.
В Артена е балконът на Жулиета
Артена се издига върху хълм от варовик, разположен на 40-ина километра южно от Рим. Средновековното борго на Артена е известно като място за снимките на няколко италиански филма, но най-вече заради прелестната си архитектоника и тесни и виещи се улички. Те могат да се изкачат само пеша или с мулета. Артена разполага с най-дългия пешеходен остров в Европа. Тук смог няма, а за таксита служат магарета и мулета.

Как да стигнем до Артена?

С влак от Рим до Валмонтоне, а оттам с автобус. С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол до изход Валмонтоне.
Губио е най-древният град в Умбрия
Губио е шедьовър на средновековната архитектура. Разположеният на 210 км североизточно от Рим град е сред най-античните в Умбрия – в него може да се види и древноримски театър. През XIV век обаче градът достига най-големия си разцвет. Прелестни са Палацо дей Консоли с красивата си фасада, и катедралата – Ил Дуомо. Пред него се намира и Палацо Дукале – това е ренесансово творение, изградено от Федерико да Монтефелтро.

Коледното дърво, което се украсява всяка година в Губио, е най-голямото в света според Книгата на Гинес.
Как се стига до Губио от Рим?

По магистралата А1 до Орте, след това към Губио.
От север – по магистралата А1 до Арецо и после до Губио.
С влак – по линията Рим-Анкона до гарата Фосато ди Вико/Губио.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Градът на Медичите

Папското имение в Кастел Гандолфо

Какво да не правим в Рим