Archivi tag: италиански ресторант

ПОЛУОСТРОВЪТ НА СЪКРОВИЩАТА

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 53 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия само преди 157 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 65-то правителство в 71-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

КАСТЕЛ САНТ’АНДЖЕЛО

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров