Archivi tag: тоскана

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

СУВЕРЕТО – НЕПОЗНАТАТА ТОСКАНА

s17Суверето е очарователно средновековно градче до Крайбрежието на етруските

Малцина в Италия познават Суверето. То е от онези градчета, които не фигурират в традиционните  маршрути на туристите в Тоскана.s2

Именно заради факта, че е далече от  тълпите туристи, както и заради това, че си мислите, че цялата красота на Тоскана е съсредоточена в градове като Флоренция и Сиена, ахвате, още щом стъпите в Суверето.s1

Ценителите на добрата храна и вино обаче го познават много добре, тъй като то е във всички ръководства и пътеводители на Slow Food заради виното и висококачествените си хранителни продукти. Освен това е известно и като градче на зехтина.s4

Името Суверето идва от гора от коркови дъбове. Навремето дъбове с кора от сугеро, или корк, са покривали буквално всичко наоколо. Много от тях могат да се видят и днес.s3

В Суверето живеят 3000 жители. Денем по чистите калдъръмени улички ще видите малко хора. Оживлението обаче настъпва вечер, когато местните жители или пък ценителите на виното от близките села се настанят по заведенията.s12

Ресторанти и барове предлагат вкусни тоскански специалитети и вино. Разположеното във Вал ди Корния, или долината Корния borgo (средновековно село) е родина на едни от най-добрите тоскански вина.s13

Суверето се намира на две крачки от т.нар. Крайбрежие на етруските, Costa degli Etruschi (на юг от град Ливорно) и в известната зона Маремма (Maremma).s14

Златния си период селото изживява през XIII в., когато в него се настанява местната знатна фамилия.s16

Кръвопролития, войни и епидемии по-късно обаче поставят началото на тъмна ера за селото, в която то рискува дори да бъде заличено от земята в периода между XVII и XVIII век.

В Суверето днес съжителстват различни стилове архитектура – може да видите по-нови и съвременни сгради до средновековни къщи, до сгради от XIII в., каквото е седалището на кметството и до древната кула, която доминира от високо.s5

В най-високата част на селото се намира Rocca aldobrandesca, или Крепостта на знатната фамилия Алдобрандески, за която се споменава в официални документи отпреди 1000 г.s9

През XVII в. крепостта е запусната, тъй като вече не изпълнява отбранителните си функции, с които е замислена. По-късно обаче е реструктурирана, така че сега изглежда прекрасно.s10

Пошляйте се без план и без карта из Суверето – така ще се натъкнете неочаквано както на живописни ъгълчета, така и на много приятни заведения.

В т.нар. Киостро (бивш манастир) на селото често организират дегустации на вино и на местни гозби с концерти на живо. Атмосферата е магическа. Още повече, че навремето там се е намирал манастирът на Свети Франциск, изграден в края на XIII век.s11

През XIX в.обаче започва да се използва за цивилни цели.s8

Къде точно се намира Суверето? Селото е на няколко километра от тосканското крайбрежие и е по средата между Ливорно и Пиомбино, където тръгват фериботите за остров Елба.s6

МОНТЕПУЛЧАНО – ТОСКАНА ЗА ЕКСПЕРТИ

Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

САСИКАЯ Е ВИНО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

sassi1Sassicaia е едно от най-скъпите италиански вина в света

Само онзи, който не е запознат с качествата на тосканското вино „Сасикая“, може да си помисли, че 250 евро е твърде много за бутилка, когато  види подобна цена в менюто в ресторанта.
В специализираните магазини за вино може да намерите бутилка от „нормална“ реколта и само за 150 евро.
Ако обаче става въпрос за изключителна реколта от рода на 1985 или пък 1990 г., то тогава цената е няколко пъти по-висока.
„Сасикая“ е виненото превъплъщение на думата „превъзходство“.
Много експерти по нектари го смятат дори за най-божественото рубинено питие, което някога е било създавано на земята.
Казано накратко, това е виното, което по думите на специалистите се приближава най-много до перфектността.
„Сасикая“ се ражда през 60-те години на миналия век в Болгери, Тоскана. Негов създател е избата на имението Сан Гуидо.
„Сасикая“ се смята за предшественик на едни от най-добрите червени нектари, които си проправят път след това сред познавачите.
Според някои част от чара му се дължи и на екзотичното му име, което му придава загадъчност и тайнственост.
В действителност името идва от „саси“ (камъни). Каменистият планински терен, с който се характеризира земята в тосканското имение, изкарва на повърхността всяка година все нови и нови камъчета и какви ли не други фрагменти, които в крайна сметка допринасят за прекрасните качества на винения нектар.
Сортът, от който се прави виното днес, се засажда за пръв път през 1965 г, а три години по-късно рубиненият шедьовър достига до пазара.
Това е събитие с революционен ефект. Всички го определят като разкош и вино на бъдещето, като нова ера в света на нектарите.

sass1
За баща на виното може да се смята маркиз Марио Инчиза дела Рокета – той е първият, който усеща и разбира златните качества на каменистия терен.
Вино от него всъщност се е правело в знатния род Инчиза дела Рокета още от XVIII век.
Едва век по-късно обаче се прави първият задълбочен анализ на лозовите насаждения и на най-подходящите сезони за винификацията им.
Леополдо Инчиза е този, който през 1862 г. демонстрира пред многобройни тогавашни експерти, събрали се в замъка му, каталог с описани 175 вариации, плод на винените му експерименти.
Пет години след това Леополдо публикува нов каталог, описващ подробно колекцията му от сортове.
Под номер 92 той е означил Каберне совиньон, а под номер 145 – друг сорт, известен като Каберне франк. За тях Леополдо отбелязва, че и двата се използват за направата на виното бордо и че са най-ценните сортове, които той самият е въвел в имението си.
Каталогът на Леополдо с описаните подробно сортове в него се оказва като злато в ръцете на правнука му Марио Инчиза дела Рокета.
Почти век след смъртта на Леополдо младият Марио, студент в аграрния университет, се вдъхновява истински от четенето на каталозите на родственика си.
За разгарянето на страстта му обаче допринасят и честите му срещи с барон Ротшилд. Марио започва да присажда най-различни филизи от сорта за бордо – първо в семейното имение Рокета, а по-късно и до Болгери.
Оказва се, че на никого преди него не е хрумвала идеята да направи вино бордо на италиански терен.

sassi3
Изборът върху имението Сан Гуидо в Тоскана е и заради факта, че то наподобява с терена си този на Бордо във Франция. Мястото, където се отглежда сортът във Франция, е също толкова каменисто, както и това в Тоскана. С други думи, морфологичните характеристики на двата терена – във Франция и в Италия, са много близки.
След многобройни експерименти в крайна сметка идеалният терен за сорта каберне на Марио Инчиза се оказва този до Кастильончело. Червеният еликсир, който се ражда, изкачва всички световни класации.
Успехът му никак не е лесен, тъй като между 1948 и 1960 г. то все още е „частно“ вино, което се прави и консумира само в рамките на имението.
Тосканският маркиз обаче много скоро си дава сметка, че колкото повече отлежава, толкова виното става по-хубаво.
Както често се случва и с други знатни вина, изглеждащите на пръв поглед недостатъци с течение на времето се превръщат в силни страни.
Роднини и приятели окуражават непрекъснато Марио в експериментите му. Така той достига до съвършенство във винифицирането.

sassi4
Изборът на сорта каберне и използването на барик (дъбови бъчви от 225 л.) са иновации, въведени именно от маркиз Инчиза. Скоро те се разпространяват навсякъде в Италия.
Така се стига до 1985, която се смята за годината на чудото – тогава се ражда онова „Сасикая“, което всички в света определят единодушно за най-божественото вино, което някога е бил правено.
Болгери е зоната, където знатното вино се прави и до днес.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Виж още

Ферари за 100 евро

Малка дамска чантичка

Топ тераси в Рим

ПИТИЛЯНО Е ТОСКАНСКИЯТ ЕРУСАЛИМ

 

Ето къде можем да отидем в Тоскана, заобикаляйки претъпканите туристически дестинации

За онези, които следват класическия маршрут на туристите в Тоскана, включващ задължителните спирки Флоренция и Сиена, градът на туфа – Питиляно (Pitigliano), може да остане и встрани от пътя.

Древното градче, известно с прозвището „Малкия Ерусалим“ обаче е толкова внушително и приказно, че направо ви стряска с красотата си, която си струва специално пътешествие до него. Скалата от туф, в която е изваян Питиляно, се явява изневиделица иззад завоя на пътя, водещ към него от близката община Манчано.За идващите с кола от Рим или Флоренция Питиляно изглежда като магически спектакъл, „увиснал“ върху хълма от туф.Питиляно е на 170 км северно от Рим и на около 200 южно от Флоренция. Той се намира в тосканската зона Марема, в която живописни полета с лавандула се редуват с ароматни лозя и разноцветни хълмове. Смята се, че тосканското градче крепост е с етруски произход. Наричат го Малкия Ерусалим заради присъствието открай време на еврейска общност в него.
Питиляно е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в дългата скална маса от туф.

През 1556 г. Николо Орсини IV, който подкрепя присъствието на евреите на територията си, дарява на личния си лекар евреина Давид де Помис терен, на който да бъде поместено еврейско гробище. През 1598 г. се изгражда и Синагога.

Няколко години по-късно графство Питиляно се слива с Великото херцогство на Тоскана, а през 1622 фамилията на Медичите дава началото на местното гето.През XIX век евреите съставляват една четвърт от населението на Питиляно, заради което то започва да бъде наричано Малкия Ерусалим.С Обединението на Италия преди 150 г. много от евреите напускат Питиляно, за да се заселят в Ливорно, Рим или Флоренция.
През 1938 г. еврейската общност в Питиляно наброява едва 70 души, които намаляват още повече заради расистките закони. 30-ината евреи, останали в Питиляно по време на преследванията през Втората световна война, биват подпомогнати и укрити с помощта на местни католически семейства. Днес в града живеят само няколко еврейски семейства.
Уникалността на Питиляно произтича най-вече от факта, че той е изцяло вграден и изграден в една единствена скална маса от туф.
Според легендата наименованието произлиза от имената на двама древни римляни – Петилио и Чилияно. Двамата, след като открадват златната корона от статуята на Юпитер на Капитолийския хълм, побягват към Етрурия и се скриват именно на мястото, където днес е Питиляно. Градът остава римско владение до идването на лонгобардите.
Заедно с намиращите се наблизо градчета Сована и Сорано Питиляно е бил навремето част от триъгълна крепост под контрола на знатната фамилия Алдобрандески. Истинската му прелест обаче блесва по-късно, когато става владение на фамилията Орсини, чийто дворец може да се види днес в града.
От XIV век нататък многобройни еврейски семейства, забегнали от Рим, намират подслон в Питиляно, давайки по този начин началото на еврейската общност. С върволицата си от тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е Синагогата, реставрирана преди 15 г.
И много други сгради, изоставени след войната обаче са реставрирани след 80-те години на миналия век.
Дворецът Орсини е най-важната забележителност в Питиляно. Роденият през XIV век палат е бил реставриран от Николо III и от архитекта Антонио да Сагало по всички канони, валидни за Ренесанса. Това може да се види от гербовете, изработката на портите и от площадчето с колоните пред него, но така също и от вътрешните зали и салони.
В намиращия се отзад двор пък грее фонтан с пет арки, пред който има и акведукт от XVII век.
От площада пред двореца тръгват три живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации и какво ли не още. Над тях висят украсените с декоративни елементи от дялан камък в рустикален стил балкончета и тераски на сградите.Магазинчета и дюканчета, продаващи от сувенири до колбаси и вино местно производство, преливат едно връз друго по протежение на трите улици.
Централната улица извежда до Катедралата в бароков стил, до която се извисява величествено камбанарията й.
В сърцето на плеядата от улички се кърши още една църква – „Свети Роко“. Това е най-старата църква в градчето, тъй като датира поне от XIII век. Въпреки сравнително семплата си ренесансова фасада вътрешността й е пищна и е осеяна с афрески и изрисувани гербове. На видно място е и гербът на Савоите.
За мнозина в Италия Питиляно е известен като градът на туфа, но и на доброто бяло вино.

„Питиляно ДОК“ (с деноминация за контролиран произход) е бяло вино, идеално за аперитиви. То се комбинира перфектно с рибни ястия, но най-вече с предястия. Бялото вино се отпива с удоволствие и успоредно със зеленчукови супи или пък с меки сирена, сервирано на температура 8-12 градуса.
Любопитен е обаче и начинът, по който виното се продава в Питиляно.
В действителност повечето магазинчета за вино са част от подземния Питиляно – това е верига от свързани помежду си пещери, гълъбарници, мазета и тунели, някои от които достигат 100 м. под земята.
Всички те са част от културното наследство на Питиляно и в тях се съхраняват планини от ценни бутилки вино. Всяка година между август и септември по случай традиционната инициатива „Винен септември“ подземният Питиляно се отваря в продължение на 4 дни за широката публика и за ценителите на качественото вино.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

 

Прочети още

Селфито на Ренесанса

Давид на Микеланджело

Какво да видим гратис в Рим

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – I

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело