Archivi tag: тоскана

МОНТЕРИДЖОНИ, СЕЛОТО КРЕПОСТ

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

 

ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИЕНА

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

 

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

ЗАЛИВЪТ БАРАТИ – ТОСКАНСКИТЕ КАРИБИ

ba4Заливът Барати в Тоскана е идеалното място да се насладите на тюркоазено море и диви плажове

Първото, което ви хрумва, виждайки малкия залив Барати в Тоскана, е колко е хубаво да се радвате на море, плажове, дюни и гори от пинии далече от реномираните курорти,  пълни с капризни тълпи от туристи.ba2

Наричат заливчето Барати тосканските Кариби, и неслучайно.

Цветът на морето е тюркоазеносин, а на пясъка – бял като на Карибските острови. На всичкото отгоре заливът е заобиколен от дюни, обрасли със зелена растителност.ba9

До тях са и горичките от пинии, които хвърлят дебела безплатна сянка.  Много от идващите да съберат тен туристи или местни жители използват като превозно средство велосипеда.ba3

Достигането на плажовете с велосипед или мотор е повече от естетическа наслада, защото става по тесни и живописни пътища, обградени със слънчогледови полета. Всичко наоколо е точно така, както изглежда и по картичките с Тоскана.ba1

Няма нищо по-приятно от това, да достигнеш малките плажове на залива с велосипед и с кошница за пикник. Много от избралите го за почивката или уикенда си италианци дори предпочитат да разстелят хавлиите си на меките полянки пред морето и в сянката на пиниите.ba10

За любителите на класическите удобства също има плажове с шезлонги и чадъри. Повечето от избралите го за уикенда си туристи обаче идват тук именно заради възможността да се потопят сред диви плажове и природа.ba6

Къде се намира малкият залив Барати?

Той е между Тиренско и Лигурийско море, на няколко километра от Пиомбино. Това е ивицата земя между градовете Гросето и Ливорно в Тоскана.ba8

Ако сте запалени по цивилизацията на етруските, значи това е вашето място. На две крачки е Популония, древен етруски град, където все още има останки от онези времена.

ba12

Навремето заливът Барати е бил едно от най-важните етруски пристанища в Тоскана и мястото, на което се е обработвало желязото, използвано от етруските.ba13

В Популония все още може да се види и средновековна крепост от началото на XV в. Изкачвайки се отгоре й, пред вас се открива прекрасна панорама към морето.ba16

Как се стига до Барати?

Ако идвате от пътя, свързващ Ливорно и Гросето, е необходимо да вземете изхода за Вентурина или Сан Винченцо, след което да поемете в посока Пиомбино. След това ще видите указания за Барати.ba14

Какво да видим наблизо?

Недалече се намират няколко по-малко познати, но прекрасни места в Тоскана – Суверето, Кастильоне дела Пеская, Пунта Ала, Популония.

Ако пък предпочитате по-просторните плажове с всички удобства, но същевременно потопени и сред гори от пинии, много красив е плажът със средновековна кула “Торе Моца” на юг от залива Барати.ba11

Днес разположената на самия плаж средновековна сграда е превърната в луксозен хотел.

ВИЖ ОЩЕ

Елба – зеленият остров

Прелестната Сиена

Монтериджони, селото-крепост

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – I

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

БЕЗПЛАТНИТЕ ТЕРМИ НА ТОСКАНА

Най-красивите водопади с топла минерална вода се намират в Сатурния

Водопадите на Мелницата (Le Cascate del Mulino) в тосканската зона Марема са прочути с красотата и с полезното си действие за човешкия организъм.

Водопадчетата, както ги наричат гальовно, ви грабват с чара си още от завоя на пътя над тях, от който те се виждат в целия си блясък.  Термите и тосканските пейзажи около тях са като излели от красива цветна картичка.

Басейните са издълбани по съвсем естествен начин в скалите от травертин от минералните води със сярно съдържание.

Безплатните терми се пълнят непрекъснато с вода от избликващия по-нагоре водопад над тях. Всичко това – далече от трафика, шума и хаоса.

Ден, прекаран на водопадчетата, е като да се потопиш в рай от релакс и вода.

Водопадите на местността Il Gorello всъщност произлизат от Термите на Сатурния. Те водят произхода си от минерален извор, от който избликва вода с постоянна температура 37,5 градуса.

Затова в термите на Сатурния може да се къпите и през лятото, и през зимата. Водопадът е доста оригинално място за прекарване и на новогодишните празници.

Минералните води на Сатурния оказват благоприятно въздействие върху кожата, дихателния апарат и кръвообращението.

Водопадчетата може да се посещават целогодишно 24 часа в денонощието напълно безплатно. Близо до тях има паркинг, бар и ресторант.

Как се стига до термите на Сатурния?

Те се намират в зоната Марема в Тоскана, в провинция Гросето и до община Манчано.

Рим е на 150 км.южно от тях, а Флоренция – на 200 км.северно.

Ако идвате с кола от Рим, трябва да хванете магистралата Рим-Чивитавекия.

След това излезте на изход Чивитавекия и хванете път SS1 Аурелия.

След това излезте на Монталто ди Кастро и продължете в посока Вулчи.

После следвайте указанията за Манчано-Сатурния.

С влак – най-близките гари са на Гросето (57 км) и на Монталто ди Кастро (45 км).

Какво да видим наблизо?

Съвсем близо до водопадите се намира красивото градче от туф Питиляно.

ВИЖ ОЩЕ

Безплатните СПА в Италия

Венеция low cost

Най-добрите сладоледи в Рим

ПО СТЪПКИТЕ НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Ето как може да се обиколят местата, където е сниман филмът “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели

Милиони по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, увековечени във филма на Франко Дзефирели.

През 1968 г. италианският режисьор снима филма по трагедията на Шекспир, избирайки за ролите на най-известните влюбени в света непълнолетните тогава Оливия и Ленърд (тя на 16, той на 17 г).
Верона е градът на Ромео и Жулиета и е градът символ на влюбените. Въпреки че Шекспировата трагедия му подарява слава, с която никое друго място по света не може да се похвали, Верона съвсем не е градът, в който е сниман легендарният филм на Дзефирели.
Роденият във Флоренция режисьор, който по онова време тъкмо завършва стажуването си при Лукино Висконти, познава перфектно родната област Тоскана. Затова и избира да снима голяма част от сцените на филма си в намиращото се там малко градче Пиенца. Други сцени от филма пък снима в градчето Тускания (област Лацио), в Губио (област Умбрия) и в Артена, което е близо до Рим.

Музикалната рамка на филма е дело на композитора Нино Рота. Именно неговите ноти звучат в началото на лентата, на фона на панорамата на Верона. След това обаче режисьорът снима филма из въпросните селища, въпреки че зрителят продължава да си мисли, че гледа Верона.
Но ето и къде точно в Италия са снимани сцените на трагичната любов.
Всичко започва на бала в къщата на фамилията Капулети. Той е сниман в Палацо Пиколомини в Пиенца – Жулиета танцува и тича из двора му. Тук идват Меркуцио и Ромео.
След като се запознава с Жулиета, през нощта Ромео изкачва стените на покоите й и се озовавава на прочутия балкон на Жулиета. Зрителят не знае, че всъщност в този момент режисьорът го прехвърля в Палацо Боргезе в Артена, до Рим, където са снимани въпросните сцени.

Датиращият от XVII век дворец е собственост на кардинал Шипионе Боргезе, който събира и безценната колекция картини и скулптури, които могат да се видят и днес в галерията “Боргезе” в Рим.
Сцената с разговора между Бенволио и Меркуцио пък е снимана в Губио, област Умбрия. В намиращия се до Перуджа град са снимани най-турболентните сцени – на дуела между Тебалдо и Меркуцио, и на този между Тебалдо и Ромео. На Виа Дукале пък се намира къщата на Монтеки.
Ромео и Жулиета се женят тайно – снимките са в базиликата ”Сан Пиетро” в Тускания. Това е градче на границата между Лацио и Тоскана – тази зона е известна като Етрурия. В същата църква е сниман и трагичният край на филма, както и семейната гробница на Жулиета.
Филмът на Дзефирели през 1969 г. получава 8 номинации за Оскар, но печели само за операторското майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюмите на Данило Донати.
Как обаче Дзефирели се спира на Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси за ролите на Ромео и Жулиета?

Първоначално ролята на Ромео се предлага на Пол Макартни. След тримесечен кастинг с над 300 момчета обаче режисьорът избира Ленърд Уайтинг, когото определя като “младеж с магическо лице – леко меланхолично и нежно, от типа млад идеалист”.
Дзефирели вижда Оливия Хъси за пръв път в Лондон при кастинга за една опера и остава запленен от красотата и театралния й талант.

Въпреки това тя първоначално не е избрана от режисьора за ролята на Жулиета, тъй като е доста закръглена. Селекционираната от Дзефирели друга актриса обаче реже косите си малко преди началото на снимките, с което на практика губи от ефекта, който е имала за режисьора.

Оливия Хъси се явява отново на пробни снимки заедно с други 500 момичета и в крайна сметка е предпочетена от режисьора. През цялото време на снимките на “Ромео и Жулиета” Дзефирели следи за фигурата й и заповядва да не се сервира никога паста за актьорите.
Ето и как можем да видим местата, където е сниман „Ромео и Жулиета”. Сами по себе си те са бижута, които си заслужават туристическа визита.
Пиенца e есенцията на най-добрата Тоскана.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино. Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений. Отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.
Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино. Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.
Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II. Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс. Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата. В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим. Именно в тази сграда Ромео и Жулиета (актьорите Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети.

Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.
Kaк се стига до Пиенца?
С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.
С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.
С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.
В Тускания е базиликата “Сан Пиетро”
В разположената на 90 км северно от Рим Тускания и в нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са снимани ключови сцени на филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг. Именно в тази църква двамата влюбени се вричат във вечна вярност пред монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката. В криптата на “Сан Пиетро” е и фамилната гробница на Жулиета.
Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната. Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век. Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол.
До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.
Как да стигнем до Тускания?
Той се намира близо до Витербо. Може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3. От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо. С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.
В Артена е балконът на Жулиета
Артена се издига върху хълм от варовик, разположен на 40-ина километра южно от Рим. Средновековното борго на Артена е известно като място за снимките на няколко италиански филма, но най-вече заради прелестната си архитектоника и тесни и виещи се улички. Те могат да се изкачат само пеша или с мулета. Артена разполага с най-дългия пешеходен остров в Европа. Тук смог няма, а за таксита служат магарета и мулета.

Как да стигнем до Артена?

С влак от Рим до Валмонтоне, а оттам с автобус. С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол до изход Валмонтоне.
Губио е най-древният град в Умбрия
Губио е шедьовър на средновековната архитектура. Разположеният на 210 км североизточно от Рим град е сред най-античните в Умбрия – в него може да се види и древноримски театър. През XIV век обаче градът достига най-големия си разцвет. Прелестни са Палацо дей Консоли с красивата си фасада, и катедралата – Ил Дуомо. Пред него се намира и Палацо Дукале – това е ренесансово творение, изградено от Федерико да Монтефелтро.

Коледното дърво, което се украсява всяка година в Губио, е най-голямото в света според Книгата на Гинес.
Как се стига до Губио от Рим?

По магистралата А1 до Орте, след това към Губио.
От север – по магистралата А1 до Арецо и после до Губио.
С влак – по линията Рим-Анкона до гарата Фосато ди Вико/Губио.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Градът на Медичите

Папското имение в Кастел Гандолфо

Какво да не правим в Рим

 

КАМПИЛЯ МАРИТИМА – ТОСКАНСКО БИЖУ

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

 

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим