Archivi tag: тоскана

ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИЕНА

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

 

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

ПО СТЪПКИТЕ НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Ето как може да се обиколят местата, където е сниман филмът “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели

Милиони по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, увековечени във филма на Франко Дзефирели.

През 1968 г. италианският режисьор снима филма по трагедията на Шекспир, избирайки за ролите на най-известните влюбени в света непълнолетните тогава Оливия и Ленърд (тя на 16, той на 17 г).
Верона е градът на Ромео и Жулиета и е градът символ на влюбените. Въпреки че Шекспировата трагедия му подарява слава, с която никое друго място по света не може да се похвали, Верона съвсем не е градът, в който е сниман легендарният филм на Дзефирели.
Роденият във Флоренция режисьор, който по онова време тъкмо завършва стажуването си при Лукино Висконти, познава перфектно родната област Тоскана. Затова и избира да снима голяма част от сцените на филма си в намиращото се там малко градче Пиенца. Други сцени от филма пък снима в градчето Тускания (област Лацио), в Губио (област Умбрия) и в Артена, което е близо до Рим.

Музикалната рамка на филма е дело на композитора Нино Рота. Именно неговите ноти звучат в началото на лентата, на фона на панорамата на Верона. След това обаче режисьорът снима филма из въпросните селища, въпреки че зрителят продължава да си мисли, че гледа Верона.
Но ето и къде точно в Италия са снимани сцените на трагичната любов.
Всичко започва на бала в къщата на фамилията Капулети. Той е сниман в Палацо Пиколомини в Пиенца – Жулиета танцува и тича из двора му. Тук идват Меркуцио и Ромео.
След като се запознава с Жулиета, през нощта Ромео изкачва стените на покоите й и се озовавава на прочутия балкон на Жулиета. Зрителят не знае, че всъщност в този момент режисьорът го прехвърля в Палацо Боргезе в Артена, до Рим, където са снимани въпросните сцени.

Датиращият от XVII век дворец е собственост на кардинал Шипионе Боргезе, който събира и безценната колекция картини и скулптури, които могат да се видят и днес в галерията “Боргезе” в Рим.
Сцената с разговора между Бенволио и Меркуцио пък е снимана в Губио, област Умбрия. В намиращия се до Перуджа град са снимани най-турболентните сцени – на дуела между Тебалдо и Меркуцио, и на този между Тебалдо и Ромео. На Виа Дукале пък се намира къщата на Монтеки.
Ромео и Жулиета се женят тайно – снимките са в базиликата ”Сан Пиетро” в Тускания. Това е градче на границата между Лацио и Тоскана – тази зона е известна като Етрурия. В същата църква е сниман и трагичният край на филма, както и семейната гробница на Жулиета.
Филмът на Дзефирели през 1969 г. получава 8 номинации за Оскар, но печели само за операторското майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюмите на Данило Донати.
Как обаче Дзефирели се спира на Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси за ролите на Ромео и Жулиета?

Първоначално ролята на Ромео се предлага на Пол Макартни. След тримесечен кастинг с над 300 момчета обаче режисьорът избира Ленърд Уайтинг, когото определя като “младеж с магическо лице – леко меланхолично и нежно, от типа млад идеалист”.
Дзефирели вижда Оливия Хъси за пръв път в Лондон при кастинга за една опера и остава запленен от красотата и театралния й талант.

Въпреки това тя първоначално не е избрана от режисьора за ролята на Жулиета, тъй като е доста закръглена. Селекционираната от Дзефирели друга актриса обаче реже косите си малко преди началото на снимките, с което на практика губи от ефекта, който е имала за режисьора.

Оливия Хъси се явява отново на пробни снимки заедно с други 500 момичета и в крайна сметка е предпочетена от режисьора. През цялото време на снимките на “Ромео и Жулиета” Дзефирели следи за фигурата й и заповядва да не се сервира никога паста за актьорите.
Ето и как можем да видим местата, където е сниман „Ромео и Жулиета”. Сами по себе си те са бижута, които си заслужават туристическа визита.
Пиенца e есенцията на най-добрата Тоскана.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино. Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений. Отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.
Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино. Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.
Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II. Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс. Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата. В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим. Именно в тази сграда Ромео и Жулиета (актьорите Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети.

Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.
Kaк се стига до Пиенца?
С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.
С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.
С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.
В Тускания е базиликата “Сан Пиетро”
В разположената на 90 км северно от Рим Тускания и в нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са снимани ключови сцени на филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг. Именно в тази църква двамата влюбени се вричат във вечна вярност пред монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката. В криптата на “Сан Пиетро” е и фамилната гробница на Жулиета.
Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната. Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век. Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол.
До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.
Как да стигнем до Тускания?
Той се намира близо до Витербо. Може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3. От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо. С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.
В Артена е балконът на Жулиета
Артена се издига върху хълм от варовик, разположен на 40-ина километра южно от Рим. Средновековното борго на Артена е известно като място за снимките на няколко италиански филма, но най-вече заради прелестната си архитектоника и тесни и виещи се улички. Те могат да се изкачат само пеша или с мулета. Артена разполага с най-дългия пешеходен остров в Европа. Тук смог няма, а за таксита служат магарета и мулета.

Как да стигнем до Артена?

С влак от Рим до Валмонтоне, а оттам с автобус. С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол до изход Валмонтоне.
Губио е най-древният град в Умбрия
Губио е шедьовър на средновековната архитектура. Разположеният на 210 км североизточно от Рим град е сред най-античните в Умбрия – в него може да се види и древноримски театър. През XIV век обаче градът достига най-големия си разцвет. Прелестни са Палацо дей Консоли с красивата си фасада, и катедралата – Ил Дуомо. Пред него се намира и Палацо Дукале – това е ренесансово творение, изградено от Федерико да Монтефелтро.

Коледното дърво, което се украсява всяка година в Губио, е най-голямото в света според Книгата на Гинес.
Как се стига до Губио от Рим?

По магистралата А1 до Орте, след това към Губио.
От север – по магистралата А1 до Арецо и после до Губио.
С влак – по линията Рим-Анкона до гарата Фосато ди Вико/Губио.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Градът на Медичите

Папското имение в Кастел Гандолфо

Какво да не правим в Рим

 

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

florenzia2Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕНduomoflorenzia4

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),duomoflorenzia2

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

duomoflorenzia3

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.duomoflorenzia1

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).florenzia6

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

palazzovecchio2

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

piazzasignoria1

и копие на “Давид” на Микеланджело.

palazzovecchio1На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). pontevecchioТой е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.pontevecchio2

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

florenzia1Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.caffeitaliano

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.sanlorenzoflorenzia

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.florenzia8

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.pazarflorenzia

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).santacroce2

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.santacroce1

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.dantealighieri

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.florenzia7

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost

 

МОНТЕРИДЖОНИ, СЕЛОТО КРЕПОСТ

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

 

ПИТИЛЯНО Е ТОСКАНСКИЯТ ЕРУСАЛИМ

 

Ето къде можем да отидем в Тоскана, заобикаляйки претъпканите туристически дестинации

За онези, които следват класическия маршрут на туристите в Тоскана, включващ задължителните спирки Флоренция и Сиена, градът на туфа – Питиляно (Pitigliano), може да остане и встрани от пътя.

Древното градче, известно с прозвището „Малкия Ерусалим“ обаче е толкова внушително и приказно, че направо ви стряска с красотата си, която си струва специално пътешествие до него. Скалата от туф, в която е изваян Питиляно, се явява изневиделица иззад завоя на пътя, водещ към него от близката община Манчано.За идващите с кола от Рим или Флоренция Питиляно изглежда като магически спектакъл, „увиснал“ върху хълма от туф.Питиляно е на 170 км северно от Рим и на около 200 южно от Флоренция. Той се намира в тосканската зона Марема, в която живописни полета с лавандула се редуват с ароматни лозя и разноцветни хълмове. Смята се, че тосканското градче крепост е с етруски произход. Наричат го Малкия Ерусалим заради присъствието открай време на еврейска общност в него.
Питиляно е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в дългата скална маса от туф.

През 1556 г. Николо Орсини IV, който подкрепя присъствието на евреите на територията си, дарява на личния си лекар евреина Давид де Помис терен, на който да бъде поместено еврейско гробище. През 1598 г. се изгражда и Синагога.

Няколко години по-късно графство Питиляно се слива с Великото херцогство на Тоскана, а през 1622 фамилията на Медичите дава началото на местното гето.През XIX век евреите съставляват една четвърт от населението на Питиляно, заради което то започва да бъде наричано Малкия Ерусалим.С Обединението на Италия преди 150 г. много от евреите напускат Питиляно, за да се заселят в Ливорно, Рим или Флоренция.
През 1938 г. еврейската общност в Питиляно наброява едва 70 души, които намаляват още повече заради расистките закони. 30-ината евреи, останали в Питиляно по време на преследванията през Втората световна война, биват подпомогнати и укрити с помощта на местни католически семейства. Днес в града живеят само няколко еврейски семейства.
Уникалността на Питиляно произтича най-вече от факта, че той е изцяло вграден и изграден в една единствена скална маса от туф.
Според легендата наименованието произлиза от имената на двама древни римляни – Петилио и Чилияно. Двамата, след като открадват златната корона от статуята на Юпитер на Капитолийския хълм, побягват към Етрурия и се скриват именно на мястото, където днес е Питиляно. Градът остава римско владение до идването на лонгобардите.
Заедно с намиращите се наблизо градчета Сована и Сорано Питиляно е бил навремето част от триъгълна крепост под контрола на знатната фамилия Алдобрандески. Истинската му прелест обаче блесва по-късно, когато става владение на фамилията Орсини, чийто дворец може да се види днес в града.
От XIV век нататък многобройни еврейски семейства, забегнали от Рим, намират подслон в Питиляно, давайки по този начин началото на еврейската общност. С върволицата си от тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е Синагогата, реставрирана преди 15 г.
И много други сгради, изоставени след войната обаче са реставрирани след 80-те години на миналия век.
Дворецът Орсини е най-важната забележителност в Питиляно. Роденият през XIV век палат е бил реставриран от Николо III и от архитекта Антонио да Сагало по всички канони, валидни за Ренесанса. Това може да се види от гербовете, изработката на портите и от площадчето с колоните пред него, но така също и от вътрешните зали и салони.
В намиращия се отзад двор пък грее фонтан с пет арки, пред който има и акведукт от XVII век.
От площада пред двореца тръгват три живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации и какво ли не още. Над тях висят украсените с декоративни елементи от дялан камък в рустикален стил балкончета и тераски на сградите.Магазинчета и дюканчета, продаващи от сувенири до колбаси и вино местно производство, преливат едно връз друго по протежение на трите улици.
Централната улица извежда до Катедралата в бароков стил, до която се извисява величествено камбанарията й.
В сърцето на плеядата от улички се кърши още една църква – „Свети Роко“. Това е най-старата църква в градчето, тъй като датира поне от XIII век. Въпреки сравнително семплата си ренесансова фасада вътрешността й е пищна и е осеяна с афрески и изрисувани гербове. На видно място е и гербът на Савоите.
За мнозина в Италия Питиляно е известен като градът на туфа, но и на доброто бяло вино.

„Питиляно ДОК“ (с деноминация за контролиран произход) е бяло вино, идеално за аперитиви. То се комбинира перфектно с рибни ястия, но най-вече с предястия. Бялото вино се отпива с удоволствие и успоредно със зеленчукови супи или пък с меки сирена, сервирано на температура 8-12 градуса.
Любопитен е обаче и начинът, по който виното се продава в Питиляно.
В действителност повечето магазинчета за вино са част от подземния Питиляно – това е верига от свързани помежду си пещери, гълъбарници, мазета и тунели, някои от които достигат 100 м. под земята.
Всички те са част от културното наследство на Питиляно и в тях се съхраняват планини от ценни бутилки вино. Всяка година между август и септември по случай традиционната инициатива „Винен септември“ подземният Питиляно се отваря в продължение на 4 дни за широката публика и за ценителите на качественото вино.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

 

Прочети още

Селфито на Ренесанса

Давид на Микеланджело

Какво да видим гратис в Рим

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

КАЛА ВИОЛИНА – МУЗИКАЛНИЯТ ПЛАЖ

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието