Archivi tag: древен рим

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ЛЕКАРИ

И в Древния Рим имало джипита

Как се лекували древните римляни? Как било организирано здравеопазването в Империята преди 2 хилядолетия?
Оказва се, че общопрактикуващият лекар от рода на джипито съвсем не е модерна измислица. С подобен вид лечители разполагали и в Древния Рим – през 142 г.сл.Хр.император Антонин Пий, осиновеният син на Адриан, поставил началото на т.нар. architecter, или общински лекари.

Те практикували в града и лекували населението безплатно. Частните лекари, известни като medicus, пък лекували срещу заплащане.
Всички римляни в Империята – от Изток на Запад, имали правото да ходят на джипи. От неговите услуги не можели да се възползват обаче нито робите, нито чужденците. Древноримското джипи поставял диагнози, предписвал билки и треви, оперирал с хирургически инструменти, лекувал зъби. По онова време вирусите били непознато явление. Въпреки че не стерилизирали, лекарите поддържали основна хигиена и държали превързочните си материали в специални сандъчета. Железните инструменти пък били смазвани със зехтин.
Въпреки всичко това за медицинските нужди вкъщи на древните римляни се грижели най-вече жените. Те били нещо като домашни лекари, които лекували близките си с компреси, извари, билки.

В домовете си много римляни държали дървени сандъчета или теракотени вази с всичко необходимо за «бърза помощ» . В древноримските фамилии се използвали широко и терапиите с вино, зехтин и вълна.

От всички средства за лекуване обаче като най-добро било известно зелето, както пише и Марк Порций Катон. То се ползвало заради различните му терапевтични ефекти, вкл. и против простуди. Дори урината на ялия зеле човек била използвана като лекарство.
Много популярни били и гръцките лекари – Юлий Цезар и Октавиан Август дори им дали правото на почетно гражданство в Древния Рим. Аристократите обаче ги смятали за занаятчии – много от гръцките лечители били държани в римските домове като персонални лекари.
В Древния Рим не съществувала «Академия» за лекари. Всеки можел да се обяви за такъв и без никаква практика и теория зад гърба си да си отвори «амбулатория». Мнозина трупали опит на гърба на пациентите си.

Не били редки случаите обаче, когато подобни знахари били съдени за невежество.
Днешният частен лекарски кабинет също има предшественик в Древния Рим – медицинската taberna.

Тя наподобявала работилниците на другите занаятчии, с тази разлика, че в нея имало и хирургически инструменти. В таберните били приемани и болните, които били подлагани на хирургически операции с анестезия.

За упойка се използвали опиум, беладона, буника (тревисто растение). Упоените пациенти били придържани с ръце от асистентите на хирурга, докато той «реже и гори», както пише Луций Аней Сенека, който ги сравнява с истински палачи, когато оперирали кости или пък си пъхали ръцете в червата.
Най-добрите и най-търсените лекари успявали да натрупат истинско богатство от възнагражденията, давани им от богатите пациенти.
В големите градове имало, макар и рядко, и лекари специалисти.

В периода след I в.сл.Хр. започнали да се обособяват няколко вида специалисти – хирурзи, очни лекари, УНГ-лекари. Особено разпространена специалност била тази на очния лекар. Що се отнася до гинекологията – там било царството на акушерките. Лекар мъж се намесвал само при нужда от силна ръка.
«Бърза помощ» също не липсвала – на практика амбулаториите на някои лекари директно на улиците служели като място за неотложна помощ в случаи на пътни или домашни инциденти.

На пострадалите били давани упойки, успокоителни, били спирани кръвоизливи или превързвани рани.
Робите били изключени от безплатната здравна система, за тях не се грижели и господарите им, които не плащали за частни лекари. Въпреки това съществували земеделски имения, където можело да бъдат изпращани и лекувани нискотарифно с билки, вместо да се залежават в богаташката къща domus.
Специална роля играели т.нар. военни лекари, или лекарите на войската. Те лекували раните и счупените кости на войните по време на битките.

Юлий Цезар поставил началото и на първите медицински школи – той бил първият, който водел с войската си лекари специалисти. Те били обучавани от етруски, гръцки, либийски, египетски и римски преподаватели.

Благодарение на тях се родили военните болници, в които били лекувани раните, получени при войните. В тях лекарите се учели не само на теория, а и на практика. Като се има предвид, че войните на Юлий Цезар траели с години, развитието на военните болници било изключително важно.

В противен случай той рискувал да остане само с осакатени и болни бойци.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала Апия Антика

Трастевере, живописният римски квартал

Венеция low cost

 

АДРИАН – ИМПЕРАТОРЪТ ЕСТЕТ

Преди 1900 г.се възкачва император Адриан. Той бил пристрастен по естетиката, архитектурата, пътешествията, жените и красивите момчета

На 8 август преди 19 века на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговият осиновен син.

Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.
Адриан остава в историята като един от двамата римски императори с испански произход. И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Сивиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.
Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан.

Той лансира модата на брадите, която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати.
Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език.

Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си „Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.
Адриан е бисексуален – освен съпругата му Вибия Сабина в живота му оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.
Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древен Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът.
Адриан също се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи (НА СНИМКИТЕ), до Рим, вкл. и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян.

Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан й посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим , ставайки може би единственият мъж в историята, издигнал тъща си до ранг на богиня.
Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения.

Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта й я обявил за богиня.
Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия.

Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като «женичка». Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант’Анджело), а във Вила Тиберина.
Историкът Аврелий Виктор определя през IV в.сл.Хр.Адриан като varius et multiplex, разнообразен и многостранен.
Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите. Освен това е и дипломат – той пътешества непрекъснато из Гърция и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.
Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.

В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.
Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Залезите на Вила Адриана

Градините на Вила д’Есте

Ферара – градът на тишината

 

 

ТЕРМИТЕ НА ДИОКЛЕЦИАН

dioklezian3Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).dioklezian1

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).dioklezian2Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.dioklezian4Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.dioklezian5

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.dioklezian6
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.dioklezian7
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.dioklezian8
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.dioklezian10Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.dioklezian9
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.dioklezian13
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.dioklezian14
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.dioklezian15
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

dioklezian16ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Матера – градът на камъните

ЗАЛЕЗИТЕ НА АДРИАН

Ето залезите и панорамите, на които се наслаждавал през II в. император Адриан

Адриан обичал да се уединява във вилата си до Тиволи, на 30-ина км.от Рим и да се наслаждава на приказни панорами и залези.

Императорът не понасял хаоса, навалиците и интригите  в Древен Рим. Не харесвал и двореца си на Палатинския хълм.

Пристрастен по красотата, естетиката и архитектурата, Адриан изпипал всеки детайл в своята Вила Адриана, която започнал да строи година след началото на управлението си. Той лично нарисувал и проектирал голяма част от сградите.

На няколко километра от нея днес може да се видят и прелестните градини на Вила д’Есте.

ВИЖ ОЩЕ

Най-красивите антични статуи

Вила Адриана

Гондолите на Венеция

ДРЕВНОРИМСКИТЕ АКВЕДУКТИ

acquedottoVat

Parco degli Acquedotti – вижте как  Древен Рим се е снабдявал с вода
Как Древен Рим е задоволявал нуждите си от вода, консумирайки по 13 куб.м.в секунда?
И как водата стигала до термите, където римляните се къпели, без да пестят, от сутрин до вечер?ac7
Инженери, архитекти и урбанисти още от III в.пр.Хр.се чудели по каква система да докарат водните струи в центъра на Рим. За да се разбере как са успели в мисията си, най-добре е да се отиде в Парка на акведуктите (Parco degli Acquedotti), където сред зелените площи, по които днес пасат овце, могат да се видят 7 от 11-те древноримски водопровода.
Наблюдавайки акведуктите, които наподобяват мостове, човек си дава сметка за строителния интелект и мощ на римляните.

acquedottoVat2
Навремето стените са били облицовани в мрамор. Изминавайки десетки и десетки километри, водата стигала по траекторията, очертана за нея между днешните улици Тусколана (Tuscolana) и Апиа Нуова (Appia Nuova), след което се вливала в система от цистерни и депозити.
Да се разходиш с велосипед или пеша в Парка на акведуктите си е равносилно на спектакъл.ac11
Тук може да видите ученически класове на разходка лии как стада овце пасат на воля.
Със сигурност пейзажът си струва да бъде увековечен в картина или снимки.
Паркът заема площ от 240 хектара и включва освен акведуктите и други сгради от древноримската епоха, гробници, цистерна с куличка.

acquedottVat3
На Виа дел Куадраро (Via del Quadraro) се намира най-високият аквeдукт (27-28 м.) Между акведукта Claudio и жп линията Рим – Касино пък се намира т.нар. Гробница със 100 стъпала (Tomba dei 100 scalini). Толкова са стълбите, водещи към погребалната стая, в която има и ниши с мраморни саркофази.
Как се стига до парка?ac8
Най-лесният начин е чрез Via Lemonia, която е успоредна на Via Tuscolana, откъдето минава линия А на метрото.
Може да се слезе на една от неговите спирки Lucio Sesto, Giulio Agricola или Subaugusta и оттам пеша са няколко минути до Lemonia.

aque77

ТРАЯНОВИЯТ ПАЗАР

mercatitraiano1Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.mercatitraiano2

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.mercatitraiano7

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.mercatiditraioano10

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим

ДРЕВНОРИМСКИЯТ ВОДОПРОВОДЧИК

Древните римляни били гениални инженери

Древноримските акведукти са прекрасен пример за огромния прогрес в инженерната мисъл и техника в Античния свят.

Достатъчно е да се разходите до римския квартал “Чинечита”, където се намира паркът на римските акведукти, за да си дадете сметка за огромния талант на древноримския “водопроводчик”.

В действителност става въпрос за висша инженерна мисъл в античността.

В акведуктите намират изражение, от една страна, спекулативният и абстрактният дух на древните гърци, свързан с философията, математиката и геометрията, а от друга страна, организаторските способности, рационализмът и талантът при изпълнението на римляните.

Изграждането на акведуктите поставя базите на древноримската хидравлика.

Ето какво пише Плиний Стари (23-79 г.сл.Хр.) : “Онзи, който си даде сметка за количеството вода за обществени нужди при термите, басейните, фонтаните, къщите, градините в предградията и вилите, за разстоянието, от което идва водата, за изградените канали, за планините, които са били пробити, за долините, които са прекосени, ще разбере, че на света не е съществувало нищо по-прекрасно”.

Водата, насочвана към акведуктите, била избирана по различни фактори – според положението на изворите й,  според чистотата й, вкусовите й качества, температурата, а понякога дори и по лечебните й свойства заради съдържаните минерали.

Когато ставало въпрос за нов водоизточник, пробите от неговата вода били анализирани старателно в бронзови съдове. Оценявали се качествата й, свързани с това, доколко допринасяла за корозията, каква била газираността й, какво било съдържанието на други частици, при каква температура кипвала.

Според учените четирите главни акведукта на Рим доставяли около 600 000 куб.м.вода на ден.

Древноримските инженери били изключително креативни и схватливи, като се има предвид, че се обучавали на занаята на водопроводчика чрез чиракуване. В действителност повечето от тях били военни, които се обучавали за хидроинженери. Те обединявали рационална мисъл с непрекъснатото търсене на нещо ново.

Понякога просто копирали нещо видяно и познато, но прибавяли към това и гениалната си интуиция.

Като особено прозорлив в инженерната мисъл при строежа на акведукти се славел генералът и архитект Марк Випсаний Агрипа (63-12 г.пр.Хр.), дясна ръка на Октавиан Август.

За пръв път именно той успял да разграничи доставянето на вода за обществени нужди от това за лични нужди, преценявайки и различните количества, необходими в тези случаи.

Агрипа умеел да прецени какви точно са нуждите от вода за термите, както и тези за частните домове на римляните.

Първият акведукт е Апио, изграден през 312 г.пр.Хр. След него са Анио Ветус, Марчано, Тепуло, Юлио, Вирго,  Алсиетино, Клаудио, Нерониано, Анио Новус, Траяно и Александрино.

По време на Римската република от 509 г.пр.Хр. до 27 г.пр.Хр., или годината, когато идва на власт император Октавиан Август, акведуктите не били пригодени според потребностите на римляните.

Водата се леела непрекъснато и на практика била прахосвана. Освен това имало и много течове извън тръбите, затова се решило да се предостави на частни лица използването на пунктовете, където водата изтичала.

По този начин всеки римски дом или група от домове разполагали със свой фонтан, от който се снабдявали с вода.

При Римската империя употребата на вода нараснала още повече – смята се, че тя получавала над 1 млн.куб.м.вода на ден. Голяма част от нея стигала по оловни тръби до къщите на римляните, но също и до занаятчийските им работилници.

В Древен Рим имало поне 12 акведукти на открито. Повечето разполагали с голяма подземна мрежа.

В последните си 16 км. в долината преди Рим обаче акведуктите били издигани високо над земята. По този начин можело да се постигне по-високо налягане, което улеснявало дистрибуцията към крайния потребител.

Древноримските акведукти били гигантски проекти за времето си .

За изграждането на акведукта Клавдий (Claudio) било необходимо транспортирането в продължение на 14 г. на 40 000 вагона с туф годишно.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримските акведукти

Апия Антика, древноримската магистрала

Италианският гений

 

ВИЛА АДРИАНА

ad10Вила Адриана била извънградската вила на император Адриан

Че император Адриан знаел как да се наслаждава на красотата и на живота, е повече от сигурно.

ad1

Достатъчно е човек да  види Вила Адриана ( Villa Adriana), за да си представи как навремето древноримският император всяка вечер се е изтягал удобно в имението си, наблюдавайки червените залези над намиращия се разстелен в краката му Рим.

ad2

Вила Адриана в Тиволи  е огромен и монументален жилищен комплекс на император Адриан, който смайва и до днес с демонстрацията на власт и престиж от страна на древноримските владетели.

ad4

Вилата и гигантският парк наоколо стават резиденция на Адриан през 117 г. Тя е изградена на мястото на съществувала преди това сграда, собственост на съпругата на императора Вибия Сабина.

sito4

Вила Адриана се намира на Тибуртинските възвишения (Monti Tiburtini) над Рим и отстои на 28 км от Вечния град.

ad5

Още от едно време до вилата се стигало както по земя чрез Виа Тибуртина и Виа Пренестина, така и по вода – чрез река Аниене.

sito2

Както и всичко останало в Древен Рим, и изборът на зоната за изграждането на вилата не бил случаен.

sito1

Районът бил пълен с водоизточници, оттук минавали и 4 от древните акведукти.

В близост до вилата и днес съществуват все още термалните извори Акуе Албуле (Acque Albule)  в намиращите се на няколко километра Bagni di Tivoli.

ad9

Всички пространства в римската вила били разделени строго и прецизно според функциите си, както било традиция да се прави и на други места, като например във Villa dei Misteri в Помпей.

sito3

И въпреки това Вила Адриана наложила и свой почерк в изграждането на този тип вили по схемата, използвана в Древен Рим.

ad6

Вилата включва серия от свързани помежду си сгради, всяка от които със собствена функция. В нея има дори рибарник, големи и малки терми.

В имота си Адриан възпроизвел дори места и пейзажи, които  го впечатлили по време на пътуванията му.

vil1

Прелестни са градината Il Pecile, обградена с колонада с басейн по средата, както и Il Canopo, дългият воден басейн, украсен с колони и статуи, кулминацията на който е храм с купол.

ad12

Смайват и Големите и Малките терми, снабдени дори с Frigidarium на открито, както и с кръгла зала с купол и с пет големи прозореца. Украсените с богати и ценни орнаменти сгради служели на семейството на императора и на гостите му.

ad13

Големите терми били предназначени за персонала на вилата и били снабдени с отоплителна система под пода, както и с голяма зала за “изпотяване”.

vil2

Много добре запазени във вилата са Академията, стадионът, Императорският палат, Философската зала, Гръцкият театър и Златният площад (Piazza d’Oro), който служел за представителни нужди.

ad7

Морският театър пък бил нещо като островче с колонада в йонийски стил, заобиколено от канал.

Това било мястото, където императорът се усамотявал, за да размишлява.

Вила Адриана от 1999 г. е паметник под протекцията на ЮНЕСКО.

 

ОЩЕ

Апия Антика, древноримската магистрала

Топ панорами на Рим