Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Не тичайте към Сикстинската капела, най-голямото съкровище на Ватиканските музеи е всичко, което пропускате

Как да разгледаме едни от най-важните шедьоври в света

Има една сцена, която се повтаря всеки ден милиони пъти по света. Във Ватикана обаче тя изглежда направо абсурдна.

Хората влизат в техните музеи, поглеждат картата, включват навигацията на телефона и задават една-единствена цел -да стигнат възможно най-бързо до най-известното произведение, Сикстинската капела. По пътя си спират само за снимки и селфи пред онези творби, които изглеждат перфектно за инстаграм.

Така се случва нещо странно. Посетителите изминават близо седем километра галерии, преминават през над двайсет различни музея и десетки великолепни зали, а когато вечерта ги попиташ какво са видели, отговорът почти винаги е един и същ: „Тавана с фреските на Микеланджело.” Всичко останало се е превърнало в коридор.

В действителност това е и големият парадокс на съвременния туризъм. Никога не сме пътували толкова много, никога не сме снимали толкова много, но сякаш и никога не сме имали толкова малко време да гледаме и „попиваме“.

Днес Ватиканските музеи приемат близо седем милиона посетители годишно. Само Лувърът е по-посещаван музей в света.

Повечето туристи пристигат с предварително купени билети, с точен часови слот и с ясната мисъл, че трябва да отметнат една от най-известните забележителности на планетата. Социалните мрежи също диктуват маршрута.

Фото от Сикстинската капела, въпреки че там снимането е забранено, се е превърнало в своеобразен символ на „бил съм тук”.

Ватиканските музеи обаче никога не са били създадени като път към една-единствена зала. Те самите са произведение на изкуството.

Всъщност те са се родили благодарение на една случайна археологическа находка. През януари 1506 г. в лозе край римския хълм Есквилин работници попадат на огромна мраморна скулптура.

Новината стига до папа Юлий II, който веднага изпраща двама души да я огледат. Единият е архитектът Джулиано да Сангало, другият -младият Микеланджело. Двамата веднага разпознават описания от Плиний шедьовър -прочутата група „Лаокоон”.

Папата купува скулптурата още същия ден и я поставя в двора „Белведере“. Мнозина историци смятат именно този момент за истинското начало на Ватиканските музеи през 1506 г.„Лаокоон и неговите синове“ пресъздава драматичен момент от гръцката митология: троянския жрец Лаокоон, който напразно предупреждава съгражданите си да не приемат дървения кон, оставен от гърците пред стените на Троя.

Според легендата боговете застават на страната на гърците и изпращат две гигантски морски змии, които удушват Лаокоон и двамата му синове. Именно този миг на отчаяние, болка и безсилна борба е увековечен в мрамора с такава сила, че и днес се смята за един от върховете на античното изкуство.

През следващите пет века всеки папа добавя по нещо към колекцията-картини, статуи, ръкописи, саркофази, гоблени, карти, археологически находки. Така постепенно се ражда един от най-богатите музейни комплекси в света. Днес той пази десетки хиляди произведения, а изложените експонати са около двадесет хиляди. И въпреки това милиони хора идват тук с усещането, че истинското посещение започва, едва когато стигнат до Сикстинската капела.

Може би най-несправедливо пренебрегваната част е Ватиканската пинакотека. Там посетителят остава почти сам с Рафаело, Караваджо, Леонардо да Винчи, Джото, Тициан и Веронезе. Няма шум, няма блъсканица, а единствено картини, които спокойно могат да бъдат причина сами по себе си човек да посети Рим. Малцина обаче отделят време за тях.

Същото се случва и с Галерията на географските карти. Повечето туристи просто преминават през нея, без да осъзнаят, че вървят покрай една от най-впечатляващите картографски колекции на XVIвек.

Това си е истински атлас, превърнат в изкуство. Малцина осъзнават, че тези карти са били своеобразният Google Maps на XVI век. Изработени са десетилетия преди Италия да се превърне в единна държава.

Всяка област е нарисувана с удивителна точност, а таванът над посетителите е украсен пищно, но повечето хора така и не вдигат глава към него, защото са заети да догонят групата пред себе си.

Още по-тихи са залите на Григорианския египетски музей. Докато мнозина бързат към Микеланджело, тук стоят мумии, саркофази и древноегипетски статуи, които сякаш чакат някой най-сетне да спре пред тях. Контрастът е почти сюрреалистичен. Само няколко минути делят мумии и саркофази на три хиляди години от фреските на Рафаело и Микеланджело. Малко музеи в света могат да предложат подобно пътешествие през цивилизациите в рамките на една и съща разходка.

А какво да кажем за етруските колекции на Ватиканските музеи? Много посетители ги подминават, без да им хвърлят дори един поглед, а става въпрос за цивилизация, съществувала преди възхода на Рим.

Любопитно е, че всъщност едни от най-великите произведения, изложени във Ватиканските музеи, са оказали огромно влияние именно върху Микеланджело. Скулптурата „Лаокоон и неговите синове” буквално променя историята на ренесансовото изкуство.  Микеланджело не крие възхищението си от драматизма на фигурите.

Историците на изкуството и днес откриват същото напрежение в мускулите, движенията и израженията на героите, които художникът изобразява по-късно върху тавана на Сикстинската капела и особено в „Страшния съд”. С други думи, милиони хора тичат към произведение, чието вдъхновение всъщност вече са подминали няколко зали преди това.

Недалеч се намира и Белведерският Торс. Това е на пръв поглед осакатена антична статуя без глава и крайници. За повечето туристи тя изглежда недовършена. За Микеланджело обаче това е било едно от най-съвършените произведения на античността и постоянен източник на вдъхновение. Творбата от елинистичния период носи подписа на неоатически скулптор, атинянинът „Аполоний, син на Нестор“, от I век пр.Хр.

Тук всъщност се крие и големият урок на Ватиканските музеи -красотата рядко крещи. Тя обикновено чака търпеливия и любознателния посетител.  Истинското богатство не е само в шедьовъра на Микеланджело в Сикстинската капела, а се крие в десетките зали, които повечето хора прекосяват, без да видят.

Магията не е в края на маршрута, където е капелата, а във всичко онова, което се случва по пътя до нея. И ако след посещението си помните само тавана на Сикстинската капела, вероятно сте видели най-известната творба на музея, но сте пропуснали самия музей.

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).В проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

Не е време за египетски пирамиди. Посетете римската пирамида

Какво бихте направили, за да се сдобиете с богато наследство?

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение.

Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му.

И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)

21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й.

Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата.

Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.

На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип.

Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр.

На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий.

По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279 г.по инициатива на император Аврелиан.

Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара.

Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието.

Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.

През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро.

Предишната реставрация датира от 1960 г.

2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Днес пирамидата е отворена за индивидуални посещения всяка втора и четвърта събота от месеца.

Всеки ден свежи новини за Италия в www.sofiarim.com

Римското гето – букет от цветове

Апия Антика – древната римска магистрала

Древноримските акведукти

Ето кои са 11-те най-странни поверия в Италия

1. Петък, 17-ти.  Как така в повечето страни петък 13-то число от месеца се смята за фатален, а в Италия е петък 17- ти? В Италия трудно ще видите числото 17 като номерация по улиците, на хотелските стаи и др. Италианците смятат 17 за фатално число, защото на римски 17 се изписва като XVII, което като анаграма изглежда  VIXI . От латински това означава “живях”, или с други думи, е свързано със смъртта и следователно носи лош късмет.

2. Да вдигаш наздравица с чаша вода

Никога не го правете в Италия – смята се, че е на лош късмет да се вдига тост с евтина течност без никакъв вкус, каквато е водата. Никога не кръстосвайте или преплитайте  ръце с друг човек, докато се чукате с чашите си, гледайте винаги в очите и никога не сваляйте чашата преди края на тоста.

3. Да излееш зехтин

И това е на лош лъсмет според италианците.

4. Да пипнеш желязо

В много страни против уроки  се пипа дърво, или  “се чука на дърво”, както се прави в България. В Италия обаче се казва “да пипнеш желязо”, което е съкращение от “да пипнеш желязна подкова”. Навремето се смятало, че конете пазят от лош късмет и зли духове. Затова и до днес много италианци носят желязна подкова със себе си като талисман.

5. Уличните лампиони

Ако вървите един до друг с приятел или приятелка по тротоара, много е важно да минете от една и съща страна на лампиона на тротоара. В противен случай се смята, че ще се разделите или скарате с приятеля си.

6. Острите предмети

Ако някой ви подари остър предмет, трябва да му дадете в замяна монета. В противен случай рискувате да разтурите приятелството си със съответния човек.

7. Снимката на леглото

Не поставяйте снимката на любимия човек на леглото – например докато подреждате или нареждате разни неща или багаж. Това ще му донесе лош късмет. Същото важи и за шапката – никога не се слага върху леглото. Тези поверия датират от времето, когато леглото било свързвано с болестта, със смъртта и със свещеника, който свалял шапка до леглото на умиращия.

8. Наклонената кула в Пиза

Тя  не се изкачва от местните студенти  – според поверието, ако стигнеш до върха на Наклонената кула, никога няма да се дипломираш.

9. Да пипнеш носа си

Ако произнесете неволно една и съща дума с някого, докато говорите, според поверието означава, че никога няма да се ожениш. За да се пребориш с тази съдба, пипни веднага носа си, смятат италианците.

10. Никога 13 души на масата

Суеверните италианци никога не се събират по 13 на маса – на вечеря, обед или друго събитие. Това идва от Тайната вечеря – Юда е 13-ият седнал на масата на Христос.

11. Празна катафалка

Да видиш празна катафалка е на лош късмет – означава, че твоята смърт наближава. За да се спасите от подобна участ, докоснете гърдите си, ако сте жена, и слабините си, ако сте мъж.

ВИЖ ОЩЕ

Еур, белият град

Матера, градът на камъните

Защо Рим е топ?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим