Archivi tag: тоскана

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

florenzia2Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕНduomoflorenzia4

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),duomoflorenzia2

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

duomoflorenzia3

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.duomoflorenzia1

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).florenzia6

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

palazzovecchio2

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

piazzasignoria1

и копие на “Давид” на Микеланджело.

palazzovecchio1На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). pontevecchioТой е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.pontevecchio2

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

florenzia1Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.caffeitaliano

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.sanlorenzoflorenzia

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.florenzia8

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.pazarflorenzia

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).santacroce2

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.santacroce1

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.dantealighieri

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.florenzia7

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost

 

БЕЗПЛАТНИТЕ ТЕРМИ НА ТОСКАНА

Най-красивите водопади с топла минерална вода се намират в Сатурния

Водопадите на Мелницата (Le Cascate del Mulino) в тосканската зона Марема са прочути с красотата и с полезното си действие за човешкия организъм.

Водопадчетата, както ги наричат гальовно, ви грабват с чара си още от завоя на пътя над тях, от който те се виждат в целия си блясък.  Термите и тосканските пейзажи около тях са като излели от красива цветна картичка.

Басейните са издълбани по съвсем естествен начин в скалите от травертин от минералните води със сярно съдържание.

Безплатните терми се пълнят непрекъснато с вода от избликващия по-нагоре водопад над тях. Всичко това – далече от трафика, шума и хаоса.

Ден, прекаран на водопадчетата, е като да се потопиш в рай от релакс и вода.

Водопадите на местността Il Gorello всъщност произлизат от Термите на Сатурния. Те водят произхода си от минерален извор, от който избликва вода с постоянна температура 37,5 градуса.

Затова в термите на Сатурния може да се къпите и през лятото, и през зимата. Водопадът е доста оригинално място за прекарване и на новогодишните празници.

Минералните води на Сатурния оказват благоприятно въздействие върху кожата, дихателния апарат и кръвообращението.

Водопадчетата може да се посещават целогодишно 24 часа в денонощието напълно безплатно. Близо до тях има паркинг, бар и ресторант.

Как се стига до термите на Сатурния?

Те се намират в зоната Марема в Тоскана, в провинция Гросето и до община Манчано.

Рим е на 150 км.южно от тях, а Флоренция – на 200 км.северно.

Ако идвате с кола от Рим, трябва да хванете магистралата Рим-Чивитавекия.

След това излезте на изход Чивитавекия и хванете път SS1 Аурелия.

След това излезте на Монталто ди Кастро и продължете в посока Вулчи.

После следвайте указанията за Манчано-Сатурния.

С влак – най-близките гари са на Гросето (57 км) и на Монталто ди Кастро (45 км).

Какво да видим наблизо?

Съвсем близо до водопадите се намира красивото градче от туф Питиляно.

ВИЖ ОЩЕ

Безплатните СПА в Италия

Венеция low cost

Най-добрите сладоледи в Рим

ПОПУЛОНИЯ – ГРАДЪТ НА ЕТРУСКИТЕ

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

 

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

МОНТЕ АРДЖЕНТАРИО – ТОСКАНСКАТА ПЕРЛА

сантостефано10Монте Арджентарио в Тоскана е най-красивият нос в Италия

Преди 3000 г. Арджентарио е бил осмият остров от Тосканския архипелаг. Днес е един от най-красивите географски носове в света.

Ако го погледнете на картата, ще видите как е свързан със сушата с две тесни ивички земя – Джанела на север, и Фениля на юг.monteargentario3

Там се намират и два от най-красивите плажове на Тоскана.

Другата връзка на Арджентарио със сушата е чрез изкуствената  дига, изградена от Великия херцог Леополд II, която свързва Орбетело с планинското възвишение Арджентарио.monteargentario2

Лагуната, оформила се на това място, е влажна зона, заемаща 27 кв.км – във вътрешността й се намира природен резерват.арджентарио2

Той може да се разгледа с корабче или на кон, и то само след специално разрешение от провинция Гросето.

Символът на тази защитена зона е розовото фламинго.портоерколе5

Ако идвате в Рим и искате да се насладите на красиво море, диви плажове, чаровни пристанища, то няма нищо по-подходящо от визита в Монте Арджентарио. Тя ще ви зареди с прелест.

Монте Арджентарио се намира  на 150 км. северно от Рим и до него се стига лесно, като поемете с кола по магистралата Рим-Чивитавекия, а след това в посока Гросето.сантостефано12

Намиращият се в южната тосканска зона Марема нос е любимо място за ваканциите на голяма част от римската буржоазия.

Много от богатите римляни в северните квартали на Вечния град имат вили и къщи в пристанищата на Арджентарио, други пък предпочитат да ги наемат.

За да се убедите в това, е достатъчно да се разходите набързо из Порто Санто Стефано и Порто Ерколе – там са закотвени много от лодките и яхтите на римската буржоазия.портоерколе1

Голяма испанска крепост с кула доминира възвишението над чаровното Порто Санто Стефано.сантостефано3

Тя е изградена през XVII в. и именно заради нейното присъствие там се заселва за постоянно и населението в пристанището.

Четвъртитата по форма крепост с размери 35х35 м. и със стени, дебели 6 м., разполага с две големи тераси на различна височина.сантостефано5

Крепостта се е озовавала често в центъра на военни събития, но от втората половина на XIX в. вече не изпълнява отбранителни функции.сантостефано4

Днес вътре в нея има музей. Панорамата, която се открива от терасите й, е зашеметяваща. Накъдето и да погледнете, се редуват прелестни и колоритни гледки.сантостефано9

Порто Санто Стефано е изключителна красота по всяко време на годината. Навремето е било феодално владение на знатните фамилии Алдобрандески и Орсини, а след това е минало под владението на Сиена. Едва когато преминава под испанска власт през XVII в., в него се изграждат градина, църква, крепост, остерия.сантостефано7

Населението се съставлява предимно от рибари и военни. В началото на XVIII в. обаче започват масово да пристигат и да се заселват жители от Лигурия, Кампания, Тоскана.сантостефано8

През 1860 г. Порто Санто Стефано се присъединява към раждащото се Кралство Италия. През 1944 г. то е жертва на тежки бомбардировки, които разрушават 96% от обитаемите му части.

След това обаче селището се издига отново върху собствената си пепел, а през 60-те години се превръща постепенно в перла на туризма.сантостефано11

Близкото Порто Ерколе е открай време любимо място на известни личности от културата и историята.портоерколе4

И най-вече – това е мястото, което геният на четката Караваджо, както е артистичният псевдоним на Микеланджело Меризи, избира, за да умре.

Вечно неспокойният и с буен нрав Караваджо е търсен и преследван от мнозина, вкл. и за убийство на мъж при кавга в Рим. В Порто Ерколе художникът, все още млад, но болен, приключва живота си.портоерколе6

Историята на Порто Ерколе е многовековна.

Навремето е било етруско пристанище. При древните римляни също е било важно пристанище.портоерколе2

През 312 г. Константин го дарява на монашески орден, а по-късно то е дарено на римското абатство “Три фонтана”, което го прави част от феодалното владение на фамилията Алдобрандески, а после и на тази на Орсини.сантостефано1

По този начин то се свързва и със съдбата на близкото Порто Санто Стефано.паста

 

ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИЕНА

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

 

ГРАДЪТ НА МЕДИЧИТЕ – I

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

МОНТЕПУЛЧАНО – ТОСКАНА ЗА ЕКСПЕРТИ

Какво да видим в Тоскана извън традиционните маршрути? Монтепулчано предлага най-доброто от нея – пейзажи, изкуство и вино

Монтепулчано е Тоскана за напреднали. Въпреки че е известно като родния край на едно от най-продаваните тоскански вина по света, Монтепулчано не е място за масови туристи.

Тук идват пристрастените по красотата на Тоскана пътешественици, които ценят висококачественото вино и кухня, и които вече са минали по задължителни маршрути като Флоренция и Сиена.

Ако сте гледали тв сериала за Медичите с Дъстин Хофман, или пък “Новолуние”, романтичния фентъзи филм с Робърт Патенсън и Кристен Стюърт – да, те са снимани тук. В Монтепулчано са снимани и някои сцени от “Английският пациент”, но и куп други ленти.

Монтепулчано е чудесно предложение за потапяне в Тоскана, ако се намирате в Рим и имате един свободен ден.  След около два часа път виждате как пред вас се извисява очарователното градче. То е кацнало на висок 600 м хълм.

Ако се озовете пред тази гледка,  значи вече сте минали и по един от най-панорамните пътища в Тоскана, на който около вас се редуват маслинови горички, лозя и  кипариси.

Подобно на близките Пиенца и Сан Куирико д’Орча, и Монтепулчано се намира в прелестната Вал д’Орча.

Монтепулчано съществува още от етруски времена. Историята на селището обаче е здраво свързана и с разгарялата се векове наред война между Сиена и Флоренция. Вземайки надмощието над него, те можели да си гарантират контрола над Валдикиана и Вал д’Орча.

Жителите на Сиена и Флоренция спорели разпалено за Монтепулчано до 1232 г., когато в крайна сметка Сиена завладяла градчето. Това станало, след като сринала защитните му стени.

И след този момент обаче страстите не стихнали. Флорентинците не отстъпвали, така че войната продължила.

Същевременно в Монтепулчано се формирала и местна буржоазия от търговци, занаятчии и земеделци. Търговците обаче дръпнали доста напред, в сравнение с останалите, тъй като се облагодетелствали от близостта до най-важните пътни оси.

КАКВО ДА ВИДИМ

Влизайки от главната порта (Порта ди Грачано), се озовававате пред основната улица – Ил Корсо.

Тя се катери непрекъснато в посока към центъра – така стигате до Пиаца Гранде, големия площад. Преди да го достигнете, със сигурност ще минете през колоната на Марцоко – тя е на Пиаца Савонарола. До нея е и църквата “Сан Бернардо”.

От дясната страна на улицата се редуват най-различни ренесансови сгради.

Няма как Ил Корсо да не ви очарова  – представете си как през ренесансово време по него са се разхождали елегантни господа. Той концентрира и най-доброто в сферата на изкуството и кухнята.

Излишно е да казваме, че за любителите на виното и добрата храна градчето предлага рог на изобилието – в който и ресторант или енотека да влезете, няма да сгрешите.

Преобладават заведенията, предлагащи вино и “талиере” (дървена дъска) с местни шунки и сирена. Няма нищо по-приятно от това да си бъбрите на вино и тосканска шунка, седнали на дървена маса в някое от тези заведения.

И пристрастените по изкуството не могат да се оплачат – в църквата “Сан Агостино” от XV в. има творби на Антонио дел Полайо, Джовани ди Паоло и др. На малкото площадче “Микелоцо” обърнете поглед нагоре – ще видите Ла Торре ди Пулчинела с типичната глава с маска, която отброява часовете.

Така стъпка по стъпка, оглеждайки се непрекъснато наляво и надясно, за да не пропуснете някоя красота, стигате до Пиаца Гранде- това е центърът на града и на суматохата.

Ако попаднете тук около Коледа, ще изживеете незабравими моменти. Монтепулчано е идеалното място за коледно пътешествие, защото на главния му площад се организира коледен пазар.

Не става въпрос обаче за поредната комерсиална проява, каквато предлага всеки град в дните преди Коледа.

В Монтепулчано се продават автентични тоскански специалитети и произведения на местни занаятчии. Всичко това е обгърнато от вълшебна коледна атмосфера под формата на светлини, звуци и цветове. Наоколо минават облечени в местни костюми танцьори и музиканти за радост на туристите.

С други думи, това си е стопроцентова тосканска Коледа. На всичкото отгоре в Монтепулчано има и замък на Дядо Коледа, в който всичко изглежда като излязло от приказките. Той се намира на няколко крачки от Пиаца Гранде.

Монтепулчано и неговата Пиаца Гранде са идеално място и за летните туристи – през лятото на площада се развихрят спектаклите на най-различни театрални трупи. През последната неделя от август пък се конкурират помежду си осемте контради (райони) на градчето – те търкалят из селото огромни бъчви.

Да не забравим -малко преди да стигнете до Пиаца Гранде, минавате и покрай зоната на избите, която може да се разгледа свободно.

Пиаца Гранде се превръща в това, което е, благодарение на Микелоцо през XV в. Целият площад е обграден от знатни сгради като например Палацо Комунале – сградата на кметството.

Целият му външен вид, вкл. и кулата, напомнят за прочутия Палацо дела Синьория във Флоренция, който сигурно вече сте виждали, щом се намирате в Монтепулчано.

Прекрасен е и Палацо Контучи, започнат през 1519 г. от Антонио да Сангало старши и завършен от Балдасаре Перуци, както и Палацо Нобили-Таруджи. Палацо дел Капитано също е очарователен с типичния си за XIV век вид.

В южната част на площада се намира незавършената сграда на Ил Дуомо – той е реализиран между 1592 и 1630 г.

Не пропускайте да се изкачите на кулата на Палацо Комунале. Панорамата, която ви предлага най-горната й тераса с камбаната на нея, е неповторима!

Ако попаднете тук през зимата, може да случите и на изключително любопитна гледка – пластове мъгла се стелят над всичко наоколо от сутрин до вечер като захарни облаци. Изглежда така, сякаш природата и сградите плуват.

Извън древните стени на градчето се намира църквата “Сан Биаджо” – това е шедьовър на Антонио да Сангало, който трябва на всяка цена да се види. Смята се за най-големият връх на ренесансовата архитектура на сгради с формата на гръцки кръст.

След като се разходите на воля из Монтепулчано и вдишате с пълни гърди от красотата му, седнете в някое заведение. Сега идва моментът да се насладите и на чаша червено вино “Нобиле ди Монтепулчано”.

Заедно с “Кианти” и “Брунело ди Монталчино” това е едно от трите най-известни тоскански вина в света.

КАК СЕ СТИГА ДО МОНТЕПУЛЧАНО

То е на два часа път с кола от Рим и на един час от Сиена.

Ако отивате с кола от Рим, вземете магистралата Рим-Флоренция А1 и излезте на изход Бетоле-Вал ди Киана. Поемете в посока Торита ди Сиена, след което ще видите указания за Монтепулчано.

Ако идвате от Сиена, вземете пътя Сиена-Бетоле в посока Арецо. Излезте на изход Синалунга.

Ако пътувате с влак, най-близкото селище с жп гара е Кюзи. Оттам вземете автобус за Монтепулчано.

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на Брунело

Арецо – тосканската Пепеляшка

Градът на Медичите

Мурано – островът на стъклото

 

КАЛА ВИОЛИНА – МУЗИКАЛНИЯТ ПЛАЖ

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието