Archivi tag: тоскана

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

СУВЕРЕТО – НЕПОЗНАТАТА ТОСКАНА

s17Суверето е очарователно средновековно градче до Крайбрежието на етруските

Малцина в Италия познават Суверето. То е от онези градчета, които не фигурират в традиционните  маршрути на туристите в Тоскана.s2

Именно заради факта, че е далече от  тълпите туристи, както и заради това, че си мислите, че цялата красота на Тоскана е съсредоточена в градове като Флоренция и Сиена, ахвате, още щом стъпите в Суверето.s1

Ценителите на добрата храна и вино обаче го познават много добре, тъй като то е във всички ръководства и пътеводители на Slow Food заради виното и висококачествените си хранителни продукти. Освен това е известно и като градче на зехтина.s4

Името Суверето идва от гора от коркови дъбове. Навремето дъбове с кора от сугеро, или корк, са покривали буквално всичко наоколо. Много от тях могат да се видят и днес.s3

В Суверето живеят 3000 жители. Денем по чистите калдъръмени улички ще видите малко хора. Оживлението обаче настъпва вечер, когато местните жители или пък ценителите на виното от близките села се настанят по заведенията.s12

Ресторанти и барове предлагат вкусни тоскански специалитети и вино. Разположеното във Вал ди Корния, или долината Корния borgo (средновековно село) е родина на едни от най-добрите тоскански вина.s13

Суверето се намира на две крачки от т.нар. Крайбрежие на етруските, Costa degli Etruschi (на юг от град Ливорно) и в известната зона Маремма (Maremma).s14

Златния си период селото изживява през XIII в., когато в него се настанява местната знатна фамилия.s16

Кръвопролития, войни и епидемии по-късно обаче поставят началото на тъмна ера за селото, в която то рискува дори да бъде заличено от земята в периода между XVII и XVIII век.

В Суверето днес съжителстват различни стилове архитектура – може да видите по-нови и съвременни сгради до средновековни къщи, до сгради от XIII в., каквото е седалището на кметството и до древната кула, която доминира от високо.s5

В най-високата част на селото се намира Rocca aldobrandesca, или Крепостта на знатната фамилия Алдобрандески, за която се споменава в официални документи отпреди 1000 г.s9

През XVII в. крепостта е запусната, тъй като вече не изпълнява отбранителните си функции, с които е замислена. По-късно обаче е реструктурирана, така че сега изглежда прекрасно.s10

Пошляйте се без план и без карта из Суверето – така ще се натъкнете неочаквано както на живописни ъгълчета, така и на много приятни заведения.

В т.нар. Киостро (бивш манастир) на селото често организират дегустации на вино и на местни гозби с концерти на живо. Атмосферата е магическа. Още повече, че навремето там се е намирал манастирът на Свети Франциск, изграден в края на XIII век.s11

През XIX в.обаче започва да се използва за цивилни цели.s8

Къде точно се намира Суверето? Селото е на няколко километра от тосканското крайбрежие и е по средата между Ливорно и Пиомбино, където тръгват фериботите за остров Елба.s6

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

САСИКАЯ Е ВИНО ЗА БЛАГОРОДНИЦИ

sassi1Sassicaia е едно от най-скъпите италиански вина в света

Само онзи, който не е запознат с качествата на тосканското вино „Сасикая“, може да си помисли, че 250 евро е твърде много за бутилка, когато  види подобна цена в менюто в ресторанта.
В специализираните магазини за вино може да намерите бутилка от „нормална“ реколта и само за 150 евро.
Ако обаче става въпрос за изключителна реколта от рода на 1985 или пък 1990 г., то тогава цената е няколко пъти по-висока.
„Сасикая“ е виненото превъплъщение на думата „превъзходство“.
Много експерти по нектари го смятат дори за най-божественото рубинено питие, което някога е било създавано на земята.
Казано накратко, това е виното, което по думите на специалистите се приближава най-много до перфектността.
„Сасикая“ се ражда през 60-те години на миналия век в Болгери, Тоскана. Негов създател е избата на имението Сан Гуидо.
„Сасикая“ се смята за предшественик на едни от най-добрите червени нектари, които си проправят път след това сред познавачите.
Според някои част от чара му се дължи и на екзотичното му име, което му придава загадъчност и тайнственост.
В действителност името идва от „саси“ (камъни). Каменистият планински терен, с който се характеризира земята в тосканското имение, изкарва на повърхността всяка година все нови и нови камъчета и какви ли не други фрагменти, които в крайна сметка допринасят за прекрасните качества на винения нектар.
Сортът, от който се прави виното днес, се засажда за пръв път през 1965 г, а три години по-късно рубиненият шедьовър достига до пазара.
Това е събитие с революционен ефект. Всички го определят като разкош и вино на бъдещето, като нова ера в света на нектарите.

sass1
За баща на виното може да се смята маркиз Марио Инчиза дела Рокета – той е първият, който усеща и разбира златните качества на каменистия терен.
Вино от него всъщност се е правело в знатния род Инчиза дела Рокета още от XVIII век.
Едва век по-късно обаче се прави първият задълбочен анализ на лозовите насаждения и на най-подходящите сезони за винификацията им.
Леополдо Инчиза е този, който през 1862 г. демонстрира пред многобройни тогавашни експерти, събрали се в замъка му, каталог с описани 175 вариации, плод на винените му експерименти.
Пет години след това Леополдо публикува нов каталог, описващ подробно колекцията му от сортове.
Под номер 92 той е означил Каберне совиньон, а под номер 145 – друг сорт, известен като Каберне франк. За тях Леополдо отбелязва, че и двата се използват за направата на виното бордо и че са най-ценните сортове, които той самият е въвел в имението си.
Каталогът на Леополдо с описаните подробно сортове в него се оказва като злато в ръцете на правнука му Марио Инчиза дела Рокета.
Почти век след смъртта на Леополдо младият Марио, студент в аграрния университет, се вдъхновява истински от четенето на каталозите на родственика си.
За разгарянето на страстта му обаче допринасят и честите му срещи с барон Ротшилд. Марио започва да присажда най-различни филизи от сорта за бордо – първо в семейното имение Рокета, а по-късно и до Болгери.
Оказва се, че на никого преди него не е хрумвала идеята да направи вино бордо на италиански терен.

sassi3
Изборът върху имението Сан Гуидо в Тоскана е и заради факта, че то наподобява с терена си този на Бордо във Франция. Мястото, където се отглежда сортът във Франция, е също толкова каменисто, както и това в Тоскана. С други думи, морфологичните характеристики на двата терена – във Франция и в Италия, са много близки.
След многобройни експерименти в крайна сметка идеалният терен за сорта каберне на Марио Инчиза се оказва този до Кастильончело. Червеният еликсир, който се ражда, изкачва всички световни класации.
Успехът му никак не е лесен, тъй като между 1948 и 1960 г. то все още е „частно“ вино, което се прави и консумира само в рамките на имението.
Тосканският маркиз обаче много скоро си дава сметка, че колкото повече отлежава, толкова виното става по-хубаво.
Както често се случва и с други знатни вина, изглеждащите на пръв поглед недостатъци с течение на времето се превръщат в силни страни.
Роднини и приятели окуражават непрекъснато Марио в експериментите му. Така той достига до съвършенство във винифицирането.

sassi4
Изборът на сорта каберне и използването на барик (дъбови бъчви от 225 л.) са иновации, въведени именно от маркиз Инчиза. Скоро те се разпространяват навсякъде в Италия.
Така се стига до 1985, която се смята за годината на чудото – тогава се ражда онова „Сасикая“, което всички в света определят единодушно за най-божественото вино, което някога е бил правено.
Болгери е зоната, където знатното вино се прави и до днес.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Виж още

Ферари за 100 евро

Малка дамска чантичка

Топ тераси в Рим

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

АРЕЦО – ТОСКАНСКАТА ПЕПЕЛЯШКА

В Арецо няма тълпи, но има много красота, история и шедьоври

Мнозина  сравняват тосканския град Арецо с Пепеляшка, тъй като обикновено остава в сянката на близките Флоренция, Сиена и Пиза.

Веднъж озовали се в него обаче, си давате сметка колко несправедливо е такъв бисер да бъде поставян във второстепенните маршрути на Тоскана.

Арецо е прекрасен във всяко едно отношение. В него откривате най-доброто от най-добрата Тоскана. Атмосфера, култура, история, архитектура, загадъчност, кухня – всичко е на висота. На всичкото отгоре, може да им се насладите, без да се препъвате в тълпи от туристи.

Художникът и историк на изкуството Джорджо Вазари и Пиеро дела Франческа са двете “рекламни” лица на Арецо. Накъдето и да се обърнете, виждате техни следи или пък дишате техни атмосфери – галерията на открито на Пиаца Гранде, фреските на базиликата “Сан Франческо”, Ил Дуомо “Сан Донато”, къщата-музей на Вазари…

В Арецо е сниман и част от филма на Роберто Бенини “Животът е прекрасен”.

Градът е изграден на хълм, намиращ се на кръстопътя на 4 долини.

Какво да видим

Базиликата “Сан Франческо” – малката църква от камък и тухли е известна с това, че приютява един от най-големите шедьоври на италианското изкуство. Става въпрос за “Легендата на Истинския Кръст” на Пиеро дела Франческа. Цикълът фрески разказва историята на парчето дърво, от което е направен кръстът на Исус Христос.

Пиаца Гранде, известна и като Пиаца Вазари – това е един от най-хармонично изградените архитектурни комплекси не само в Италия, а и в света. Площадът е реализиран “на нагорнище” – на практика трапецовидната му форма се изкачва и по обиколката му са разположени църкви, ложи, исторически сгради и занаятчийски работилници. В лявата част се намира “Пиеве ди Санта Мария” и Палацо дела Фратернита дей Лаичи с астрономическия часовник, който все още работи.  От тази страна се намира и красивият обществен фонтан.

От високата страна на площада пък е сградата на галериите, Ил Палацо деле лодже, изграден по проект на Вазари. Вдясно е Палацо Лаполи, a до него е Палацо Казаторе дей Кофани, който впечатлява с кулата си.

Именно това е площадът, по който Роберто Бенини слиза с велосипеда си в началото на филма “Животът е прекрасен”. Всеки месец на този площад се провежда Панаир на антиквариата.

Друга забележителност е Дуомо “Сан Донато”. Ако църквата “Сан Франческо” се смята за най-обичаната от туристите заради прочутите си фрески, то “Сан Донато” е любимата църква на жителите на Арецо. Тя е тази, която е следвала стъпка по стъпка всичко, което им се е случило през вековете. Ил Дуомо е изграден на мястото на античен акропол. Завършен е едва през 1500 г.

Заслужава да се види подробно не само фасадата, а и вътрешността на църквата. Открояват се изрисуваните от Пиеро дела Франческа витрини, както и творбите на Вазари и Лука Синьорели. Мраморният панел с “Кръщаването на Христос” се смята за дело на Донатело.

Базиликата “Сан Доменико” също заслужава визита. Най-голямата забележителност в нея е голямото разпятие. Високият 3 м.кръст е първата творба, която се приписва на Чимабуе. Изрисуван е между 1268 и 1271 г.

Музеят на средновековното и съвременното изкуство е друго място, което трябва да влезе във фокуса на вниманието ви. Въпреки че е малко познат и остава в сянката на големите галерии, този музей събира прекрасна колекция от творби, на които може да се насладите, без да се препъвате в туристи. Тук може да се видят произведения на Пиетро Лоренцети, Андреа дела Робия, Вазари и др.

“Ла Пиеве ди Санта Мария” – гледащата към Пиаца Гранде апсида на “Пиеве ди Санта Мария” допринася за атрактивната сценография на площада. Тя има 5 арки в основата си и три реда галерии, които се държат от 68 колони. Камбанарията вдясно е известна като “камбанарията на десетте дупки” заради особената й изработка.

Не може да се пропусне и Къщата-музей на Джорджо Вазари – художник, архитект, историк на италианското изкуство. Вазари купува въпросната сграда през 1511 г., но не живее дълго в нея, тъй като след сватбата си с 14-годишната Николоза Бачи се мести в Рим, а после във Флоренция. В музея може да се види кореспонденцията на художника с Микеланджело, Козимо де Медичи, папа Пий V. Салонът  на камината е декориран от самия Вазари. Къщата разполага и с красива градина, за която се е грижил художникът.

Как се стига до Арецо

Ако идвате с кола от Рим или от Флоренция, вземете магистралата  А1 Рим-Флоренция и  се отклонете на изхода за Арецо. Разстоянието от Рим до Арецо е 222 км., а от Флоренция – 80 км.

С влак също е много лесно да се стигне  – от Рим се пътува около 2 часа.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето – непознатата Тоскана

Сицилианският остров Фавиняна

 

КАМПИЛЯ МАРИТИМА – ТОСКАНСКО БИЖУ

Кампиля Маритима е изненадващо красива, въпреки че е извън традиционните маршрути в Тоскана

Едва ли бихте поставили непознатата за широката публика Кампиля Маритима в маршрутите си из Тоскана, ако някой не ви посъветва за това.

Веднъж озовали се в малкото градче, буквално ахвате.  Да оставим настрана факта, че панорамата от хълма на Кампиля към морето и към зеления растителен оазис в краката ви сама по себе си е спектакъл.

Вие сте само на десетина километра от Коста дели Етруски (Costa degli Etruschi), Крайбрежието на етруските, известно с карибско синьото си море и с белите си плажове.

Отдолу под хълма на Кампиля се намира заливът Барати, който наричат тосканските Кариби, а на няколко километра е и очарователното Суверето.

Изненадите за нищо очакващия турист стартират още пред античната порта на 13-хилядното градче.

Веднъж прекрачили я, влизате в една върволица от тесни лъкатушещи улички, които се разклоняват една в друга като клонките на елха.

В Кампиля непрекъснато се изкачвате по лабиринта от улици и стълбища, така че не забравяйте да обуете удобни обувки.

Разположената във Вал ди Корния (Val di Cornia) Кампиля е населена още от етруско време, така както и съседните селища.

Причина за присъствието на етруските по тези земи са най-вече находищата на минерали в зоната – наблизо е и археологическият парк с минерални руди Сан Силвестро. И днес могат да се видят кладенците и пещите, използвани от етруските за добиване на метали.

Кампиля се заселва най-вече през VIII-IX век. Средновековното борго обаче се оформя през XII в., когато Кампиля влиза във фокуса на местните знатни фамилии, воюващи за власт и надмощие.

Кампиля разполага и със средновековна крепост – Рока Сан Силвестро, разположена на върха на хълма Калви.

Историята на Кампиля през Средновековието е свързана най-вече с фамилията на граф Герардо дела Герардеска, която контролира мините за мед, олово и сребро, експлоатирани от етруско време.

Разхождайки се из Кампиля, се изправяте непрекъснато пред свидетелства от различни епохи.

Навремето Кампиля се разкъсва постоянно между контрола ту на Пиза, ту на Флоренция. През 1815 г.Кампиля става част от Великото херцогство на Тоскана.

Въпреки хилядолетната си история градчето е перфектно поддържано. Сградите с каменни фасади изглеждат като току-що реставрирани и окъпани.

Цветното пране, проснато  навсякъде пред накачулените една връз друга сгради, и саксиите с ярки цветя, придават весел и очарователен вид.  Това е като квинтесенция на най-добрата селска Тоскана.

Какво да видим?

Не забравяйте да разгледате Рока ди Кампиля (Rocca di Campiglia) , крепостта на Кампиля, както и Палацо Преторио. Обиколете каменната стена, която обгръща градчето отвсякъде , и най-вече – разходете се на воля из стръмните улички.

Навсякъде може да се насладите на колоритни и уютни заведения.

Опитайте местните гозби, които подобно и на тези в съседните села, са съчетание от морска и планинска кухня.

Как се стига до Кампиля Маритима?

Кампиля е на 240 км.северно от Рим и на 150 км.южно от Флоренция.

Ако ползвате влак, трябва да вземете линията Рим-Генуа и да слезете на гарите между Ливорно и Гросето.

С кола от Рим е най-добре да тръгнете по държавния път SS1 Рим-Чивитавекия, след което да продължите към Гросето и да излезете на изход Вентурина. Оттам ще намерите много пътни указания за Кампиля.

 

ВИЖ ОЩЕ

Монталчино, градът на виното “Брунело”

Остров Фавиняна, сицилианската перла

Президентският дворец Куиринале в Рим

 

БЪЛГАРИ И ЧЕРВЕНО ВИНО В БОЛГЕРИ

Болгери в Тоскана е известно като родина на най-скъпите и качествени италиански вина

Чувайки името на това тосканско селце, не може да не си помислите, че е свързано с нещо българско.

Това е така – според историческите данни името идва от едновремешно военно укрепление на прабългарите, съюзници на лангобардите. Те се намирали по тези места, за да се бранят от евентуални нападения на византийските войски, идващи от Сардиния.

Не е съвсем ясно кога точно замъкът на Болгери започва да се нарича по този начин. Първият документ, в който се споменава с това име, датира от 1158 г.

Още от раждането си Болгери, което е част от общината Кастанието Кардучи, е под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.

Замъкът е често под прицела на най-различни вражески атаки, като в края на XIV в.дори е опожарен от флорентинците. Графство Болгери през XV в. минава под управлението на Флорентинската република.

Замъкът на Болгери изплува изпод руините едва през XVIII в.благодарение на собствениците си със синя кръв, които дават силен тласък и на земеделието в зоната.

Днес замъкът с фасада от червени тухли ви очарова с приказния си вид още отдалече. Прелестен е и пътят, който води до него.

Това е известният като Виале дей чипреси път, който води от запад на изток в общината Кастанието Кардучи.  По дългия 5 км.път има 2400 вековни кипариси. Те обгръщат тесния път и от двете му страни, създавайки очарователна панорама.

В този си вид пътят съществува от началото на XX в. Асфалтиран е през 1954 г.

Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси.

Преминавайки през портата, която води към средновековното борго на Болгери, се озовавате веднага в историческия център. Тук всичко е миниатюрно и концентрирано на едно място.

Къщите от камък и тухла са долепени до занаятчийски работилници и магазини за вино и за продукти на прочутата марка тоскански парфюми “Акуа ди Болгери”.

Болгери е родината най-вече на прочутите червени вина, които се правят в тази зона. Най-известно и най-реномирано е “Сасикая”, което излиза от избата “Сан Гуидо” и се прави от сортовете каберне совиньон и каберне фран.

Изключително изискано е и виното “Орнелая”. Разбира се, цените и на двете вина са доста високи, така както и качеството им.

И други червени местни вина заслужават най-малкото дегустация – “Болгери Супериоре”, “Болгери Росо”. Сред белите се отличават с качеството си “Болгери Бианко” и “Верментино”.

КАК СЕ СТИГА ДО БОЛГЕРИ

Ако идвате с кола от Северна Италия – по пътя SS1-E80 (Аурелия), след това вземете изход Ла Калифорния и продължете по Аурелия в посока Гросето.

Ако идвате с кола от Рим, след като стигнете до Гросето, вземете SS1-E80 и излезте на изход Доноратико. След това продължете по Аурелия в посока Ливорно.

Най-близката жп гара до Болгери е тази на Доноратико.

Какво да видим наблизо?

Крайбрежието на етруските

Кампиля Маритима

Суверето

Популония