Archivi tag: италианска кухня

КАК СЕ ЛОВИ БЯЛ ТРЮФЕЛ

За белия трюфел от Алба ви трябва подходящ нос и портфейл

Вглеждайки се в типовете, които продават всеки ноември скъпоценния бял трюфел на традиционния панаир в град Алба, си казвате само едно – че не бихте искали в никакъв случай да се озовете лице в лице с някого от тях през някоя мрачна нощ из пиемонтските горички на Ланге, когато бродят с кучетата си на „лов” за гъби.

Да, това са т.нар. трифулау,както се произнася на пиемонтски диалект, или „ловци” на трюфели, въпреки че в случая съвсем не става въпрос за ловене на животни. Никой и никога няма да ви разкрие къде са въпросните дъбове, липи, тополи и върби, до чиито корени под земята растат най-луксозните и най-грозните гъби в света само три месеца в годината – от октомври до декември. За да станете трифулау, първо трябва да се сдобиете с книжка от общината.
Ловът на бял трюфел е като сцена от филм в стил ноар. Загърнатият с мантия, обут в ботуши и скрит под шапка трифулау излиза с кучето си нощем, за да не го види никой. За трюфели се ходи само на лунна светлина и без никакво фенерче – и най-малката светлинка може да издаде на конкурента къде се намират подходящите места.

Ловецът помни наизуст къде са дърветата , под които може да има бял трюфел. Само когато той е готов, започва да ухае, кучето реагира на миризмата му и го изравя. Трюфел се „лови” из обществени горички, но така също и в частни терени, чиито собственици получават субсидии, за да не секат дърветата си. Ловецът на трюфели има и своя карта на „съкровищата” си – на нея отбелязва местата и датите. Нерядко преди да умрат, мнозина изгарят картите си.
Всичко свързано с най-скъпата бяла гъба в света, е обгърнато в загадъчност и в серия от ритуали. Те придружават белия трюфел от Алба от началото до самия край, когато се топи в устата ви под формата на силноухайна стърготина.
Може да се каже, че хората се делят на такива, които обожават бял трюфел от Алба, и на такива, които го ненавиждат. Средно положение няма.

Дори да се намирате на 10 метра от малко парченце бял трюфел, старателно завито в хартия и мушнато в буркан, чувствате мощното му ухание. Ако сте от първия тип хора, изражението ви ще бъде на наслада. Ако спадате към втория тип – то тогава гримасата ви ще бъде на погнусa. Няма обаче едно мнение по въпроса кой бял трюфел е най-добрият. Някои харесват остро ухаещият на чесън трюфел, други предпочитат аромата на гнило, трети смятат за превъзходен миришещият на есенна гора след дъжд трюфел.
Трудно е да се обясни на някого, който не обича бял трюфел, защо цената му е по-висока от тази на златото. Всяка година килото бял трюфел от Алба наближава няколко хиляди евро.

По подобие на картините на Пикасо или Климт, за които се наддава на търгове на най-известните аукционни къщи, и най-скъпоценните екземпляри бели трюфели, изровени под земята до Алба, се продават всяка година на световен търг. Това става винаги в замъка Гринцан-Кавур до Алба, който е част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.
Всъщност не само белият трюфел, а и всичко около него ухае силно – на богатство, ексклузивност, замъци и история. Ако отидете в земята на белия трюфел в Алба през октомври и ноември, със сигурност ще видите огромна концентрация на заможни хора.

Като оставим настрана богатите местни производители на вино, продукти от бял трюфел и други гурме изкушения, ще забележите и купища богати туристи от цял свят, които идват тук специално, за да си купят трюфел. Другите богаташи, които щъкат наоколо, са еногастрономи от най-високо ниво, които трябва да запасят с бял трюфел най-реномираните ресторанти в света.
Трудно е да се каже дали в зоната на Алба мирише повече на бял трюфел или на пари. На практика в миниатюрната зона Ланге (между Асти и Кунео), където расте най-луксозната гъба в света, се прави и скъпоценното вино „Бароло”, чиито най-добри бутилки също се разпродават на световен търг всяка година.

Но нали пари отивали при пари – може би затова именно в Алба е родена и най-богатата италианска индустрия „Фереро”, която освен че е майка на лешниковия крем „Нутела”, е и производител на печалби за милиарди евро всяка година. Разбира се, като се вземе предвид целогодишно мъгливия и влажен климат в зоната Ланге (около 100 кв.км) с дългите и студени зими, и като се прибавят и неплодородните почви, е ясно, че в случая става въпрос не за природни дадености, от които текат пари, а за умения да трансформираш нищото в машина за богатство.
А колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-оскъдна, и следователно по-скъпа за купувачите е годишната „реколта”.

Какво представлява  белият трюфел?

Tuber magnatum Pico, както  е името на белия трюфел,  е съставен от 80% вода и всъщност е бежово-сивкав на цвят. Наподобява грозна грудка с неправилна форма. Расте до Алба само през октомври, ноември и декември, за разлика от черния, който е целогодишен.

В миналото някои го смятали за храна на вещици, други – за минерал и дори за животински продукт. Разпространено било схващането, че белият трюфел се образувал там, където разгневеният Юпитер пращал мълниите си.

Белият трюфел много рядко се продава цял – освен че е много скъп, той е и труден за съхранение. Обикновено малки парчета трюфел се увиват в хартия или вълнен плат и се съхраняват в добре затворени бурканчета за максимум 10 дни. Трюфелът се настъргва върху ястията – най-голям специалитет са суровите яйца, прясна яйчна паста „таярин” или ризото с настърган суров трюфел.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец Куиринале

Кастел Гандолфо и папската резиденция

Римските замъци

 

 

 

 

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

СИЦИЛИАНСКИТЕ СЛАДКИШИ

sladki1

Италианските сладкарници преливат от неустоими сицилиански деликатеси. Сладкишите от извара, бадемово тесто и ядки се раждат в манастирите

Сладкарници, специализирани в сицилиански сладкиши, заливат не само Италия, а и всички страни по света, където има голяма сицилианска емиграция.
Сладка извара, захаросани плодове, бадемово тесто и ядки се леят на воля в повечето от сицилианските деликатеси.
Две неща обаче ви стъписват, когато опознаете историята и произхода на сладките.
Първото е, че половината от тях са свързани с манастири, монахини и религиозни празници. Най-чествани са Великден и Денят на мъртвите.
Второто е, че произходът на останалата половина от сладкишите е арабски.
Няма турист, който да не е опитвал от прочутата касата сичилиана, cassata siciliana (от арабското qas’at, легенче, или от латинското caseum, сирене).
Това е най-прочутата и най-традиционната сицилианска торта.
За направaта й се използват силно подсладена със захар извара, пандишпан, марципан, захаросани плодове и захарна глазура.

sladki3
Произходът на касата сичилиaна датира още от IX-XI век, oт времето на арабското господство на острова.
Именно арабите са тези, които внасят в Сицилия захарта от тръстика, лимоните, кедрите, горчивите портокали, мандарините, бадемите.
Изварата пък вече присъства на острова още от праисторически времена, така че в крайна сметка всички необходими продукти за тортата се оказват налице.
Първоначално обаче касата сичилиана е по-скоро съвкупност от ронливо тесто, напълнено с озахарена извара и после опечено на фурна.
По времето на Норманите в Палермо в манастира Марторана създават марципана, или т.нар. марторанско тесто.

pasta
Това е смесица от бадемово брашно със захар. Оцветено в зелено с помощта на екстракти от треви и билки, то започва постепенно да замества като пълнеж ронливото тесто.
Така се минава от печената във фурна към приготвяната по студен начин касата.
Испанците пък внасят в Сицилия шоколада и пандишпана.
През XVI-XVII век, когато барокът се превръща в доминиращ стил в изкуството, в Сицилия стават много популярни захаросаните плодове като украса.
Според легендата касата сичилиана е измислена за пръв път около 1000-та година, от придворните на емира готвачи в двореца му в древния квартал Калса в Палермо.
В действителност противостоящите си един на друг вкусове и цветове в касатата са характерни за сарацинската кухня.
В продължение на векове касата сичилиана става сладкиш, приготвян най-вече от монахините в местните манастири.
Това е торта, която се яде изключително по време на Великденските празници. Дори в официален документ на сицилианските епископи от 1575 г. пише, че „касата сичилиана е задължителен сладкиш по време на празниците“.
В стара сицилианска поговорка пък се казва, че „онзи, който не яде касата сутрин на Великден, е подлец“.
Касата сичилиана е като суперкалоричен рог на изобилието след периода на пости.
По-късно обаче касата започва да се консумира целогодишно.
Характерната за касата сичилиана декорация отгоре датира от 1873 г. Тя е измислена тогава по повод на едно празнуване във Виена и е дело на произхождащия от Палермо сладкар Салваторе Гули.
Друг известен в цял свят сицилиански сладкиш е каноло сичилиано (cannolo siciliano).

cannolo
И в този случай легендата разказва, че произходът му е арабски и е свързан вероятно с харемите.
Разказват, че жените от град Калтанисета, гости в т.нар. Замък на жените, са измислили канолото.
Прочутият сладкиш се състои от пържена цилиндрична вафла, приготвена от тесто с мас, брашно и вино, която след това се увива във фуния.
Днес тази фуния е от стомана.
След изпържването й вафлата се пълни с обработена със захар извара. По-рано в пълнежа са се прибавяли и захаросани плодове. Днес обаче към него се допълват само шоколадови топчета.
За украса пък се използват захаросани портокалови стърготини или череши. Накрая канолото се поръсва с пудра захар.
Традиционната рецепта изисква използваната извара да бъде овча. Такава има в изобилие в Сицилия.
Няколко са най-известните с приготвянето на каноли места в Сицилия.
Сред тях е Пиана дели Албанези, близо до Палермо. Мнозина посещават градчето, само и само за да опитат гигантските му по размери каноли.
Доста известно с тези традиции е и намиращото се до град Трапани в Западна Сицилия Датило, където също приготвят огромни каноли.
Изключително бижу на сицилианската сладкарска индустрия е и сладкишът баба ал рум, babà al rum. Въпреки че е с полски произход, този сладкиш днес е важна част от сицилианската сладка кухня. Конкуренция й правят в това отношение неаполитанските сладкари, които също са големи майстори в приготвянето му.
Сладкишът баба има цилиндрична форма, но от едната си страна е бухнал.
Направен е от меко и пухкаво тесто, напоено обилно с ром или друг ликьор.
Легендата разказва, че баба се ражда по чиста случайност през 1735 г, след като свалят от престола полският крал Станислав Лешчински и го пращат в графството Лорена.
Обградилият се с учени и философи Станислав се посвещава на писането на първия проект за обединение на Европа.
Всеки ден му сервират сух и почти безвкусен мек и гъбообразен сладкиш, от който скоро му писва. Един ден, след като поисква нещо сладко и му донасят поредния сух сладкиш, Станислав грабва чинията от ръцете на слугата и я хвърля по масата, където има бутилка ром.

sladki4
Ромът залива сладкиша и стаята се изпълва със сладък аромат. Измисленият по този начин нов сладкиш Станислав посвещава на Али Баба.
Новият сладкиш стига бързо до парижките сладкари. Именно от Париж го внасят по-късно в Неапол и Сицилия знатни фамилии.
Паста ди мандорле (pasta di mandorle), или бадемово тесто, е основата за най-различни сладки, правени навремето в Сицилия за Деня на мъртвите.
Днес обаче те се ядат по всяко време на годината.
Навремето от бадемово тесто са се правели само сладки с формата на плодове. Днес пък с бадемово тесто се правят сладки с всевъзможни форми, включително и герои от анимационни филмчета.
Едновремешните бадемови сладки с формата на плодове се известни като „марторански плодове“ на името на манастира Марторана, който е бил монополистът в приготвянето им.

ВИЖ ОЩЕ

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

РИМСКАТА ПИРАМИДА

ВЕНЕЦИЯ LOW COST

ИТАЛИАНЕЦ НА ЗЕЛЕНО – ЩО Е ТО?

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

 

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

 

ТРАТОРИЯ, ОСТЕРИЯ ИЛИ РЕСТОРАНТ?

Как да се ориентираме в джунглата от заведения за хранене в Италия?

Каква е разликата между ресторант, остерия и тратория в Италия? Много туристи, непознаващи навиците на италианците на масата, се губят сред джунглата от наименования, когато дойдат за пръв път на Ботуша.

Мнозина се лутат кой локал точно да изберат, за да хапнат и вкусно, и евтино.

Изборът на едно или друго място зависи от това, какво точно искате – да се нахраните, да хапнете някой типичен италиански специалитет или пък да ядете, потопени в характерна атмосфера.

Остерията (osteria) и гостилницата (locanda) се раждат още навремето като семпли места за гощаване на хората, пътуващи през дадена местност или населено място.

Много скоро се превръщат и в места за социално общуване, където хората контактуват, пиейки или ядейки на маса. Днешните остерии в Италия са с подчертано рустикален стил, който напомня за миналото.

Много често обаче той е умишлено постигнат от собственика, с цел да направи атмосферата “едновремешна” за гостите си.

Въпреки че много често остерията наподобява тратория, в първата виното е в центъра на вниманието, докато в траторията се набляга на типичните ястия. Въпреки “селския” си вид обаче остерията може да бъде по-скъпа и от ресторант.

Траторията пък е място, което се концентрира върху приготвянето на местни специалитети.

Ако искате паста ал’аматричана или карбонара, то тогава трябва да отидете именно в тратория.

В нея ще видите много често типичните карирани покривки и всичко от обстановката наоколо ще ви напомни за този или онзи регион от Италия, чиито специалитети се  предлагат.

Цените са,общо взето народни, а обслужването е фамилиарно и непринудено. Тук ще ви сервират и кани с  т.нар. домашно вино.

С други думи, ще се потопите в обстановка, която е непринудена и релаксирана – няма смисъл да се напрягате заради излишна церемониалност на келнерите. Обикновено траториите са семейна собственост, така че ще видите. че в тях работят от майката, бащата и синовете, до снахите и внуците.

За разлика от траторията, която е по-малка, ресторантът заема по-голямо пространство.  Той е и по-елегантен, така че ако празнувате по някой повод, ще изберете ресторанта.

В него ще намерите и много по-подробно меню, което може да включва и международни ястия. Те се сервират по по-рафиниран начин и обслужването е доста по-формално.

Много често ресторантите са собственост на вериги или компании, а не на фамилии. Обикновено ресторантът е по-скъп от траторията и остерията. Но не е рядкост да срещнете и остерии с много високи цени.

Ако пък искате да хапнете нещо набързо и без да плащате допълнителна цена за обслужването, както се прави в Италия, то тогава може да отидете в закусвалня от вида tavola calda (топла маса).

Тези заведения са особено удобни наобед, когато искате да хапнете набързо между посещенията на една и друга туристическа забележителност. В тези закусвални има от паста и ризото, до пица и ястия с месо, риба и всякакъв вид гарнитури.

Ако пък искате вечер да отпиете чаша италианско вино, то тогава на всяка цена седнете в някоя енотека. Там има рог на изобилие от вина от всички италиански региони и ще ви сервират избраното от вас с чиния вкусни мезета, също местни специалитети.

ВИЖ ОЩЕ

Как да разгледаме Рим за 3 дни

Гондолиерите на Венеция

Куполът на Брунелески

КРАСОТАТА В ЧИНИЯТА

pi11Красотата присъства навсякъде в италианската кухня

Красивата храна е признак за щастие.
Със сигурност италианците са най-щастливите хора в света, когато говорят за кухня. Храната и красиво приготвените ястия са открай време в центъра на разговорите им.

pi1
Италианците не се хранят като другите нации, а преживяват емоционално всяко ястие и напитка.

pi3
Достатъчно е да споменете някое ястие – независимо къде и в каква социална среда се намирате, и ще станете свидетели на разкази и спомени за знаменателни обеди и вечери, ще чуете рецепти и кулинарни съвети от всеки присъстващ на масата.

pi2
В Италия е много важно как ядеш – това издава какъв си, имаш ли чувство за красота и естетика, емоционален ли си, щастлив ли си.

pi7
Пътувайки из Ботуша, ще срещнете напълно различни навици, ястия и храни – всяко от тях е като огледало на културата на съответното селище или район, на неговото благоденствие или духовност.

pi5
Няма значение в какво заведение или ресторант се храните в Италия – чиниите винаги са красиво декорирани, а ястията понякога изглеждат като подготвени за кулинарен конкурс.

pi4
Италианският стил на живот изисква красива храна.

pi6
В Италия храната е начин за социализиране.
Щастието да готвиш за други и след това да консумирате заедно ястието, се отразява пряко в чинията – продуктите може да са съвсем обикновени и евтини, но сготвени и наредени красиво.

pi14
Всеки, който идва в Италия за пръв път, изживява моменти на щастие, когато седне на масата с италианци. Това е и заради вкусните ястия, и заради емоционалното им консумиране заедно с хора, за които храната е щастие.
Освен всичко друго, храната е и начин на самореализация.

pi11
Може да седнете на една маса с човек, който не е реализиран в професионалната сфера, но който ще се почувства реализиран, ако оцените искрено ястията му. За него това е повод за гордост и щастие.

pi12
Ако пък седнете на масата с професионалист от хранителната или кулинарната сфера, тогава ще станете свидетел на емоционален спектакъл – този човек не просто се храни с направената от него храна или вино, а изживява всяка хапка или глътка.

pi13
Щастието от храната обаче съвсем не е свързано с икономическото и финансовото състояние на италианеца.

pi10
Удоволствието от добрата и от красивата храна изглежда част от италианското ДНК.
За един италианец е нещо съвсем нормално да ви поднесе красиво подредено и аранжирано ястие винаги и навсякъде.

pi8
Всички тези снимки са направени на съвсем случайни закуски, обеди и вечери в италиански заведения и барове.

pi9

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО