Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Соренто – градът на лимоните

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

Витербо е известен като Града на папите

За мнозина Витербо е Градът на етруските. Други го знаят пък предимно като Града на папите.
Намиращият се на 80 км.северно от Рим град е чудесна алтернатива за еднодневна екскурзия, ако сте във Вечния град.

Още повече, че тук се намират и Папските терми (Le Terme dei Papi), които са истинска наслада по всяко време на годината.

Мнозина обичат да се топят в тях и посред зима, когато навън са нулеви температури.
Навремето Витербо е бил познат с името Сурена, а после и с Туша, както е бил наричан от етруските, обитавали северните части на област Лацио.
Във Витербо се преплитат непрекъснато и накъдето и да се обърнете история, култура и изкуство.

В атмосферата витае нещо загадъчно и мистериозно, наследено от епохата на етруските.
Според историческите документи зоната на Витербо пада под властта на Рим и в VIII в. получава името Каструм Витерби.

През 773 г. се превръща в крепостен град благодарение на краля на Лонгобардите Дезидерио, който се опитва да завладее Рим.

Оттогава и Витербо става втората крепост на папите и започва да се нарича Градът на папите (La città dei Papi).
По време на дългите спорове и конфликти между Католическата църква и Римската империя Витербо се развива като свободен град. След това с помощта на франките става част от Папската държава.

През 1164 г. посредством намесата на Фридрих Барбароса Витербо става постоянно седалище на настроения против папата Паскуале III, който използва градските милиции за отпор срещу Рим на папите.
През 1172 г. Витербо процъфтява. Става един от най-проспериращите градове в Централна Италия със своите 60 000 жители, а също и един от най-важните градове в Европа.

Към 1207 г. Витербо е отцепен от Ватикана, тъй като се смята за седалище на папи еретици. След това Витербо е покорен от Рим.
През целия XIII в. Витербо се управлява от тираничните фамилии Гати и Де Вико и става седалище на папa Александър IV и на Урбан IV, който е избран за папа именно в града.

Във Витербо се избират след това и други папи, сред които Григорий IX, Йоан XXI, Никола III.
Витербо се свързва по онова време все с историята на папите. Едва през 1879 г. започва да се интегрира и в историята на Италия.
Какво да видим във Витербо
Центърът на града е изключително красив и много добре запазен. Повечето от сградите демонстрират и в момента античния си произход.
Със сигурност най-важната забележителност е Palazzo Papale, Папският дворец.

Това е структура от XIII в. с ложа в готически стил и с ослепителна панорама наоколо.

На практика това е второто седалище на папите извън Рим.
Катедралата „Сан Лоренцо“ е друг важен паметник в романски стил.
Сградата на кметството (Palazzo Comunale) от 1460 г. също е много красива и трябва задължително да се разгледа. В нея има много фрески в бароков стил.

Папските терми, Le Terme dei Papi

Ако сте във Витербо, не може да не се възползвате от насладата и релакса, които предлагат намиращите се там терми. Минералната вода в тях идва от извора Буликаме, а калта, която се използва с лечебни цели, се добива от малкото езеро Банячо.

Термите разполагат с огромен открит басейн от 2000 кв.м., захранван само с минерална вода. Той е чудесна алтернатива и за новогодишните вечери, когато също е отворен.

Прекрасна е и естествената пещера (La Grotta). Престоят в нея, по подобие на този в турска баня на температура от 58 градуса, тонизира тялото и кожата ви идеално,  докато горещите води се стичат по стените на пещерата.

Папските терми са били любимо място за релакс в миналото на много древноримски консули, а после и на всички папи, живеещи във Витербо, на Данте Алигиери и на Микеланджело.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Нинфа

Питиляно, тосканският Ерусалим

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

Гетото в Рим е атракция за туристите заради колоритните си къщи, тесни улички и ресторанти с вкусна кухня

Еврейското гето в Рим е сред най-древните в света.  На практика то възниква 40 г. след гетото във Венеция, което се смята за първото в света.

Самото име гето (ghetto) идва от името на венецианския квартал, в който съществувала леярна. На венециански диалект гето означавало леярна.

Евреите били принудени да живеят в този квартал, и така оттам дошло  името гето на еврейските квартали.

А какъв е произходът на еврейското гето в Рим, което днес смайва с колорит от цветове и аромати?

През 1555 г. папа Павел IV със специален папски указ отнема всички права на римските евреи и заповядва изграждането на гето. То се разполага в района “Сант’Анджело”, близо до Teatro di Marcello.

В древността еврейската общност  живеела в зоната на хълма Авентино и най-вече в квартала Трастевере, така че там се намирала по-голяма част от евреите.

Освен задължението да живеят именно в тази зона, евреите трябвало да носят според папския указ  отличителен белег, с който да се различават от останалите римляни. Мъжете трябвало да носят каскет, а жените някакъв друг отличителен знак. И двата предмета трябвало да бъдат в синьо-зеленикав цвят.

Освен това на евреите се забранявало да упражняват каквато и да е търговия, с изключение на тази със стари и употребявани дрехи. Оттогава на практика съществува и традицията евреите да доминират в търговията с антикварни предмети и с дрехи втора употреба.

В същия папски указ се забранявало на евреите и да притежават недвижимо имущество. Затова като резултат те се насочили към дейностите, свързани с движима собственост – най-вече пари и злато. Оттам тръгнала и традицията евреите да разполагат с много пари в брой, което послужило и на папите, които се обръщали към тях за заеми.

Първоначално в римското гето били направени две порти, които се затваряли по залез слънце и се отваряли по изгрев слънце. С увеличаване на населението в гетото и с разширяването му обаче се наложило да бъдат добавени още порти – така те стигнали до 8 на брой.

Заради забраната евреите да притежават имоти те не проявявали никакви грижи за поддръжката на къщите и сградите. Затова те били доста занемарени и олющени.

Днешното еврейско гето в Рим се слави с добри ресторанти и заведения, посещавани не само от туристите, а и от много местни жители.

Рибената чорба, която е на мода в кухнята и днес, била смятана навремето за деликатес.

Тя била сервирана често на масата, тъй като гетото граничело с най-изоставената и мръсна зона в града – тази в близост до Teatro di Marcello.

През Средновековието там се намирал  рибният пазар поради близостта до река Тибър и до пристанището на Рипа Гранде, където пристигали лодките с риба от морското пристанище Остия. Там била изсипвана най-качествената риба, докато остатъците били складирани до църквата “Сант’Анджело ин Пескериа” (Sant’Angelo in Pescheria).

Църквата дала и името на района.

Повечето от еврейските жени отивали да събират рибните остатъци от пазара – единственият начин да се сготвят било като се сварят във вода. Така се родил и един от най-типичните римски деликатеси, произлизащ именно от гетото – рибената чорба (brodo di pesce).

Една от най-красивите архитектурни забележителности в гетото е Фонтанът на костенурките (La Fontana delle Tartarughe), който се намира на Пиаца Матей.

Мнозина определят фонтана за един от най-красивите в Рим.

Построен е през XVI в. по проект на Джакомо дела Порта и е свързан с романтична легенда. Разказват, че граф Матей искал по някакъв начин да демонстрира на бащата на любимата си, че е знатен човек с власт – противно на слуховете за него по онова време. Така само за една нощ накарал да вдигнат фонтана под прозорците на бащата.

Смята се, че скулптурите на четиримата младежи, които с вдигнати ръце поддържат костенурки, са дело на Тадео Ландини. Самите костенурки били добавени през 1658 г. от Бернини.

ВИЖ ОЩЕ КОЛОРИТНИ КВАРТАЛИ В РИМ

Трастевере, Монти, Копеде, Виа Маргута