Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

Не е време за египетски пирамиди. Посетете римската пирамида

Какво бихте направили, за да се сдобиете с богато наследство?

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение.

Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му.

И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)

21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й.

Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата.

Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.

На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип.

Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр.

На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий.

По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279 г.по инициатива на император Аврелиан.

Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара.

Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието.

Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.

През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро.

Предишната реставрация датира от 1960 г.

2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Днес пирамидата е отворена за индивидуални посещения всяка втора и четвърта събота от месеца.

Всеки ден свежи новини за Италия в www.sofiarim.com

Римското гето – букет от цветове

Апия Антика – древната римска магистрала

Древноримските акведукти

Сан Феличе Чирчео – най-хубавото море близо до Рим

Намирате се в Рим и искате да се порадвате на морето му, което е на две крачки. Плажовете на Остия и Фреджене обикновено са изходите в този случай, тъй като са само на 25 км от Вечния град. Разбира се,  не може да претендирате в никакъв случай за чиста синя вода.

Ако обаче искате море с тюркоазени оттенъци, красиво борго с лъкатушещи улички, вкусна кухня и приказна природа, то тогава идете до Сан Феличе Чирчео, на стотина километра южно от Рим. Малкото градче, в което много римляни имат вили и до което прескачат всяка седмица, се намира в област Лацио. На практика то е по средата между Рим и Неапол.

Сан Феличе Чирчео е част от Националния парк Чирчео, който съществува от 1934 г. с цел да бъде съхранено природното богатство в него. В тази малка педя земя се вплитат история, археология, природа и легенди.

Чирчео е място, обитавано от 70 000 г.

Плавайки с лодка до бреговете на Чирчео, може да се насладите на около 30-ина морски пещери. По суша може да се достигне единствено до Грота деле капре и Грота Гуатари. Ако сте близо до фара, който се намира до скалистите брегове и се вижда отдалече, може да стигнете до Козята пещера, или Грота деле капре.

В подножието на хълма, който се вижда до Пиацале Джелмини, се намира Грота Гуатари. В нея през 1939 г. етнологът Алберто Бланк открива човешки череп на неандерталец  отпреди 60 000 години. Изкачвайки връх Чирчео, който е висок 300 м., може да се насладите на изключителна панорама към морето, но също и да разгледате останките от стената от IV в.пр.Хр., която опасвала древното градче Чирчеи.

Ако тръгнете по пътеката до площадчето, намиращо се до стената, след 2 часа вървене ще стигнете до върха, разположен на 541 м.височина. Там ще видите останките от античния храм, посветен на богинята Чирче. Тук легенда и история се омесват в едно.

Според историците върхът на практика е част от остров Ееа, където Одисей пристига и остава за година, омагьосан от красивата Чирче. Според легендата Maga Circe, магьосницата Чирче, била дъщеря на Бог Слънце и притежавала способности на вълшебница.

Можела да превръща хората в животни, без да променя съзнанието им. Одисей имал нещастието да се натъкне на красивата и опасна магьосница, която превърнала спътниците му в свине. На помощ на Одисей обаче се притекъл бог Хермес – дал му билка, която го превърнала в неподатлив на магии.

Ако се поровим в древноримската история, ще видим как навремето Марк Емилий Лепид, член на Втория триумвират,  през 36 г.пр.Хр. е изпратен в изгнание именно тук от Октавиан Август, който става първият римски император.

Император Домициан изгражда тук величествена вила – тя е разполoжена във вътрешността на природния резерват на Чирчеo. И днес могат да се видят термите, хидравличната система и физкултурния “салон”.

Най-трудните години за Чирчео се оказват в периода след падането на Римската империя – те са изпълнени с нападения на сарацини и варвари.

През 1240 г. папа Грегорий IX праща в Чирчео монаси тамплиери, за да бранят крепостта на Чирчео. През 19-годишния си престой рицарите издигат Кулата на тамплиерите (La Torre dei Templari)  и обитават близкия манастир. Чирчео е под прицела на многобройни сарацински нападения от море.

За да го пази, папа Пий IV вдига 4 кули – торе Фико, торе Червия, торе Мореска и торе Паола. Два века след това към тях са прибавени и други две кули с квадратни основи.

Разходете се на воля из малкото борго на Сан Феличе Чирчео, разположено нависоко. През лятото уличките и ресторантите му се изпълват с тълпи от римски семейства, които прекарват ваканциите си в намиращите се до морето отдолу вили.

Вкусна кухня предлагат повечето от ресторантите, но също така и заведенията в подножието на Чирчео, близо до туристическото пристанище.

Истински чар е да отпиваш коктейл или чаша вино, седнал удобно в някое от тях близо до морето.

От пристанището на Чирчео може да се хване и корабче за близкия остров Понца. Морето му няма защо да завижда на Малдивите. През лятото цветовете му се менят от тюркоазено до зелено. Разходка с лодка мeжду Чирчео и Понца е прелест.

Плажовете на Чирчео са прекрасни – те са просторни и със ситен пясък.

Как се стига до Сан Феличе Чирчео от Рим

С влак – най-близката гара е Приверно-Фосанова (един час път от Рим, билетът струва 5 евро). От Неапол и Рим има влакове на всеки час. От Приверно се хваща автобус на COTRAL до Чирчео и близкия град Сабаудия.

С автобус – в Рим трябва да отидете на автогара Лаурентина. Автобусите стигат до Чирчео за 2 часа, в зависимост от трафика.

С кола – вземете пътя Понтина (изход 26 от околовръстния пръстен GRA) в посока Помеция, след това – Латина. Продължете по ss 148 и следвайте указанията за Сан Феличе Чирчео.

Какво да видим близо до Чирчео?

Много красиви са плажовете на Сабаудия, очарователни са Сперлонга и Гаета.

ВИЖ ОЩЕ

Понца – синьозелена красота

Градините на Нинфа

Имението на папата в Кастел Гандолфо

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро