Archivi tag: рим

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-I

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

КАСТЕЛ САНТ’АНДЖЕЛО

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

ЕУР – БЕЛИЯТ ГРАД

 

eur000

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.eur66
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

eur1v

 

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

eur3v

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

eur4v

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).eur7vВ проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

eur9v
Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.e1
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

eur2v

ВЛЮБЕНИ В РИМ

Рим във времената на коронавирус е като безлюден декор на Фелини.

Един ден коронавирусът ще бъде преборен и хората отново ще започнат да се прегръщат и целуват в Рим. Вечният град отново ще зажужи, клаксоните отново ще проглушават всичко наоколо.

Сега всички се чувстваме като актьори, които се движат из филмови декори. Не е за вярване, че сме единствените, които се разхождат по сцената.

Днес жената от отсрещния тротоар се провикна на своя приятелка на 10 метра разстояние, че я обича. Мъж, тичащ за здраве по безлюдната Виа Систина, извика на продавача на вестници на 20 м. разстояние, че се чувства добре и че всичко ще бъде наред.

Andrà tutto bene. Мнозина вече си окачват саморъчно написани табелки с този надпис на вратите на жилищата си.

Днес лист с надписа и с детска рисунка  беше окачен на вратата на кооперация в центъра на Рим.

Как е възможно за 2-3 дни всички да станат толкова различни хора? Възможно е.

Кой можеше да повярва, че италианецът, който е свикнал да жестикулира, ръкомаха и потупва по рамото, може да стане толкова сдържан?

Вече всеки избягва всеки. Гледаш веднага да смениш тротоара, ако видиш, че идва някой отсреща.

Притичваш набързо да напазаруваш или да си купиш вестник и гледаш да се прибереш, за да не би в този момент до теб да мине вирус. Никъде вече не се виждат просяци, улиците са чисти.

Без половин час на ден разходка или бързо ходене обаче не може. Трябва непременно да си сам, да си спортно облечен, защото може да се излиза само за лека физическа дейност.

Токчетата са прибрани за по-далечно бъдеще.

Докъдето стига погледът ти, виждаш само пусти павирани улици в центъра.

И прелест, прелест, прелест.

Фонтани, статуи, Бернини, Боромини, Микеланджело направо те стряскат с красота, която стърчи насред безлюдните площади.

“Навона” прилича на Сахара.  Пред Фонтана ди Треви е празно.  Пиаца дела Република изглежда безкрайна надлъж и нашир. Един минувач чака търпеливо на червения светофар, а то няма ни кола, ни човек, ни дявол, накъдето и да се обърнеш.

Абсурдно е човек да си го мисли, ама кога друг път ще бъде възможно да си единствен зрител на този спектакъл?

 

ВИЖ ОЩЕ

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

БУРАНО – ШАРЕНИЯТ ОСТРОВ

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР”

РИМСКИТЕ ЗАМЪЦИ

zamКастели Романи (Castelli Romani), или Римските замъци – как да видим знатни вили, езера и красива природа близо до Рим

Със сигурност мнозина си мислят, че зад името Римски замъци, както е в превод Кастели Романи (Castelli Romani), се крият средновековни и загадъчни замъци от рода на шотландските.

Не, това не е така – става въпрос за огърлица от 13 села и градчета, обединени с това име. Общото между тях е, че се намират на юг от Рим, на Албанските възвишения, и че всичките са много красиви.

Още от времето на Римската империя те са любимо място за отдих и разхлада. Днес пак са сред най-предпочитаните места за релакс на съвременните римляни, които ги предпочитат за уикендите си заради красивата природа, вкусните специалитети и доброто вино.

Всички те се намират на разстояние 25-40 км от Рим. На всичкото отгоре в тях е пълно с прелестни вили и знатни сгради, много от които са творения на най-известните художници и архитекти от Ренесанса.

Фраскати (Frascati) е най-близката до Рим община. Тя грабва с извисяващата се нависоко Вила Алдобрандини (Villa Aldobrandini) от XVI в. и с прелестните й градини в италиански стил. От терасата пред Фраскати Рим се вижда отдолу разстелен като на длан.

park and villa Aldobrandini in Frascati, Castelli Romani, Italy
Ако предпочитате по-средновековен тип градчета, то тогава вашето място е Гротаферата (Grottaferrata). Там се намира гръцкото абатство “Сан Нило”, основано през 1004 г. от монаси от византийската по онова време Калабрия.

Кастели Романи са прочути в Италия обаче и заради красивите си езера с вулканичен произход като Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), където е лятната папска резиденция.

cast1

Тя изглежда като надвесена над намиращото се под нея езеро Албано. То предлага прекрасна алтернатива за разхлада през лятото. Тогава плажовете му се изпълват с туристи и местни хора, които се припичат на слънце и се къпят във водите му.

cast2

Кварталчето пред самата папска резиденция пък е изпълнено с приятни заведения, в които могат да се опитат местни специалитети и вино.

cast3

На няколко километра от общините Албано и Марино, които са близо до Кастел Гандолфо, се намира китното градче Неми.

nem1То носи името на едноименното езеро. По-малко е от Албано и не притежава плажова ивица като него. Погледнато отгоре, езерото е много красиво.

nem4На бреговете на Неми се намира и Музеят на древноримските кораби, изграден по времето на Мусолини. В него се съхраняват два антични римски кораба, намерени на дъното на езерото.

Няма начин да не се насладите с пълни шепи на красотата на колоритните улички на Неми, ако решите да се разходите из селото или да вечеряте в един от неговите ресторанти.

nem2

Неми е прочуто и с дивите си ягоди, които може да намерите по всяко време на годината под формата на пресни плодове, сокове, сладки, курабии, торти и какво ли не още.nem5

Да хапваш от вкусната кухня на Неми, съзерцавайки красивото езеро в краката ти – е, какво повече му трябва на човек!

Кастели Романи са известни в област Лацио с превъзходната си кухня и бялото си вино, което излиза от лозята на селата му.nem6

Ако искате да се храните като местните хора, вечеряйте  на всяка цена в т.нар. фраскетте (fraschette). Това са хaрактерните за тези места заведения, които често се намират в едновремешни изби.

На всяка цена опитайте от местно произведения зехтин, сирена, салами и разбира се, от свинския пушен колбас поркета (porchetta). Най-известното селище с фраскете и поркета е безспорно Арича (Ariccia).ari1

В Арича освен това се намира и красивият Палацо Киджи (Palazzo Chigi), чиято фасада е дело на Бернини. В красивите салони на двореца навремето са снимани много сцени от филма “Гепардът” на Лукино Висконти.

ari2

Дворецът е отворен за посещения, а част от него се дава под наем и за сватбени церемонии.

До Арича се намира и селото Дженцано (Genzano), където до последно живя кинозвездата Анита Екберг.

От Кастели Романи са част и селата Монте Порцио Кантоне, Монтекомпатри, Рока Приора, Колона, Рока ди Папа.

ОЩЕ

Прокълнатият замък

Президентският дворец Куиринале

АДРИАН – ИМПЕРАТОРЪТ ЕСТЕТ

Преди 1900 г.се възкачва император Адриан. Той бил пристрастен по естетиката, архитектурата, пътешествията, жените и красивите момчета

На 8 август преди 19 века на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговият осиновен син.

Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.
Адриан остава в историята като един от двамата римски императори с испански произход. И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Сивиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.
Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан.

Той лансира модата на брадите, която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати.
Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език.

Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си „Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.
Адриан е бисексуален – освен съпругата му Вибия Сабина в живота му оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.
Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древен Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът.
Адриан също се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи (НА СНИМКИТЕ), до Рим, вкл. и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян.

Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан й посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим , ставайки може би единственият мъж в историята, издигнал тъща си до ранг на богиня.
Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения.

Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта й я обявил за богиня.
Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия.

Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като «женичка». Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант’Анджело), а във Вила Тиберина.
Историкът Аврелий Виктор определя през IV в.сл.Хр.Адриан като varius et multiplex, разнообразен и многостранен.
Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите. Освен това е и дипломат – той пътешества непрекъснато из Гърция и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.
Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под протекцията на ЮНЕСКО.

В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.
Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Залезите на Вила Адриана

Градините на Вила д’Есте

Ферара – градът на тишината

 

 

ТЕРМИТЕ НА ДИОКЛЕЦИАН

dioklezian3Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).dioklezian1

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).dioklezian2Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.dioklezian4Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.dioklezian5

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.dioklezian6
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.dioklezian7
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.dioklezian8
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.dioklezian10Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.dioklezian9
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.dioklezian13
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.dioklezian14
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.dioklezian15
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

dioklezian16ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Соренто – градът на лимоните

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ПОЕТИ

Октавиан Август и кръгът поети около Меценат

Всяка власт се нуждае от легитимиране. Перфектният вариант е, ако това стане с помощта на нейните интелектуалци, но фино и стилно, така че никой да не се усъмни в думите им.

Така правят и поетите на първия римски император Октавиан Август, който управлява в продължение на 41 години.

Дирижираните от близкия му приятел и съратник Меценат поети оставят на поколенията светлия образ на първия човек, който успява да реформира републиканската конституция на Древния Рим, без да я зачертае, а просто да я изпразни от съдържание.

Октавиан си служи изящно с поетическото изкуство, като го държи под строг контрол.

Когато се налага, използва дори и репресии срещу онези, които се отклоняват от генералната линия.

Въпреки това обаче да се говори за пропаганда по времето на Октавиан, е пресилено и опростенческо.

Още с идването на власт през 27 г.пр.Хр., когато е убит неговият правуйчо Юлий Цезар, Октавиан декларира застъпването си за републиката срещу монархията на Марк Антоний и Клеопатра.

Октавиан обаче поставя началото на нов режим, при който Сенатът е в нещо като партньорство с първия гражданин на републиката, princeps.

На практика републиката се води от едноличен владетел и резултатът от това е Римската империя.

Октавиан обявява война на лукса и концентрира вниманието си върху демографията и хранителните и социалните нужди на града. Полека-лека той преосмисля традицията, проектирайки ново бъдеще за населението.

Най-после свършва периодът на терора, който започва с убийството на Юлий Цезар, минава през битката при Акциум през 31 г.пр.Хр., която Октавиан печели благодарение на умелия си пълководец Агрипа, и стига до самоубийството след нея на загубилия я Марк Антоний.

Ясно е, че като резултат от всичко това Октавиан трябва да бъде възпят – все пак е човекът, допринесъл за установяването на универсалния мир.

Освен всичко той има принос и за връщането на почитта към семейните ценности и морала.

А кой да обясни на света всичко това? Най-подходящият човек се оказва Меценат, близък приятел на Октавиан, богат рицар, умен дипломат, пристрастен по културата интелектуалец.

Той събира около себе си писатели и поети, готови да участват в проекта за промоцията на новата политика на Първия. В замяна им предлага протекции, гаранция за добра кариера, богато възнаграждение.

От името му произлиза и днешната дума меценат, особено популярна през Ренесанса.

Подобно на съвременните откриватели на таланти Меценат се вупска в мисията да събере в кръга около себе си най-талантливите и млади поети.

В него се включват утвърдените вече Вергилий и Хораций (негова е репликата Carpe diem, което в преносен смисъл означава “наслаждавай се на момента”).

Освен тях под крилото на Меценат минават и поети като Тибул, Проперций и др.

Така Меценат изгражда елитен тим от комуникатори, които правят реклама на държавната реформа на Октавиан.

С помощта на творбите им и в качеството си на частен гражданин, без да има някаква определена функция, Меценат извършва перфектна операция в полза на новата идеология.

Никой не се усъмнява в добрите дела, възпявани от поетите. На всичкото отгоре се откриват и обществени библиотеки, в които императорът предоставя безплатно за четене творенията, пишещи положително за режима.

Въпреки това не липсват дрязги между поетите и Октавиан.

Вергилий трябва доста да бъде убеждаван, за да махне от своята “Енеида” името на приятеля си Корнелий Гал, принуден към самоубийство по заповед на императора.

Овидий също плаща за екзалтираната си възхвала на ероса с изпращане в изгнание в Томи, до Констанца, Румъния.

Историкът Тит Лабиено също си пати – неговите книги са изгорени, след като авторът им е спрял да мисли в унисон с Октавиан.

В рамките на две десетилетия именно с Октавиан започва златна ера на латинската поезия, която се превръща в безсмъртна. Нейните творци се изправят в достойна конкуренция с древногръцките автори.

Над всичко това стои Октавиан Август – императорът, който държи изключително на имиджа си. За да изглежда добре в очите на другите, Октавиан разкрасява дори външния си вид.

Неговият биограф Светоний го описва като човек, който “излъчва спокойствие и когато говори, и когато мълчи”.

Но също и като “нисък на ръст, макар и съразмерен, с редки, малки и неравни зъби, със свързани вежди, с нос, изпъкнал отгоре и увиснал отдолу, с тен между бял и кафяв”.

Въпреки тази не съвсем прелестна външност Октавиан остава за поколенията със статуите, които го пресъздават по друг, доста по-благоприятен начин.

В действителност  статуите на императорите имат за цел да ги възхваляват и почитат, затова и не регистрират наличието на физически недостатъци.

Образът на Октавиан , достигнал до нас чрез статуите, говори за мъж в прекрасно физическо здраве, с мека кожа и без недостатъци.

При управлението си Октавиан си прави “портрети” чрез статуите си, показващи го и като победоносен генерал, идори като фараон в Египет. Октавиан не обича лукса, затова живее в скромен дом, но не къде да е, а на Платиснкия хълм – по подобие на Ромул, основателя на Рим.

Октавиан трансформира тотално Рим и го превръща в столица, нямаща равна на себе си.

“Заварих град от тухли, оставям ви го от мрамор”, казва той.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Лекарите в Древния Рим

Как да видим Рим за 3 дни