Archivi tag: рим

ДЕСЕТ НЕПОЗНАТИ ФАКТА ЗА КОЛИЗЕЯ

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

 

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

 

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ЛЕКАРИ

И в Древния Рим имало джипита

Как се лекували древните римляни? Как било организирано здравеопазването в Империята преди 2 хилядолетия?
Оказва се, че общопрактикуващият лекар от рода на джипито съвсем не е модерна измислица. С подобен вид лечители разполагали и в Древния Рим – през 142 г.сл.Хр.император Антонин Пий, осиновеният син на Адриан, поставил началото на т.нар. architecter, или общински лекари.

Те практикували в града и лекували населението безплатно. Частните лекари, известни като medicus, пък лекували срещу заплащане.
Всички римляни в Империята – от Изток на Запад, имали правото да ходят на джипи. От неговите услуги не можели да се възползват обаче нито робите, нито чужденците. Древноримското джипи поставял диагнози, предписвал билки и треви, оперирал с хирургически инструменти, лекувал зъби. По онова време вирусите били непознато явление. Въпреки че не стерилизирали, лекарите поддържали основна хигиена и държали превързочните си материали в специални сандъчета. Железните инструменти пък били смазвани със зехтин.
Въпреки всичко това за медицинските нужди вкъщи на древните римляни се грижели най-вече жените. Те били нещо като домашни лекари, които лекували близките си с компреси, извари, билки.

В домовете си много римляни държали дървени сандъчета или теракотени вази с всичко необходимо за «бърза помощ» . В древноримските фамилии се използвали широко и терапиите с вино, зехтин и вълна.

От всички средства за лекуване обаче като най-добро било известно зелето, както пише и Марк Порций Катон. То се ползвало заради различните му терапевтични ефекти, вкл. и против простуди. Дори урината на ялия зеле човек била използвана като лекарство.
Много популярни били и гръцките лекари – Юлий Цезар и Октавиан Август дори им дали правото на почетно гражданство в Древния Рим. Аристократите обаче ги смятали за занаятчии – много от гръцките лечители били държани в римските домове като персонални лекари.
В Древния Рим не съществувала «Академия» за лекари. Всеки можел да се обяви за такъв и без никаква практика и теория зад гърба си да си отвори «амбулатория». Мнозина трупали опит на гърба на пациентите си.

Не били редки случаите обаче, когато подобни знахари били съдени за невежество.
Днешният частен лекарски кабинет също има предшественик в Древния Рим – медицинската taberna.

Тя наподобявала работилниците на другите занаятчии, с тази разлика, че в нея имало и хирургически инструменти. В таберните били приемани и болните, които били подлагани на хирургически операции с анестезия.

За упойка се използвали опиум, беладона, буника (тревисто растение). Упоените пациенти били придържани с ръце от асистентите на хирурга, докато той «реже и гори», както пише Луций Аней Сенека, който ги сравнява с истински палачи, когато оперирали кости или пък си пъхали ръцете в червата.
Най-добрите и най-търсените лекари успявали да натрупат истинско богатство от възнагражденията, давани им от богатите пациенти.
В големите градове имало, макар и рядко, и лекари специалисти.

В периода след I в.сл.Хр. започнали да се обособяват няколко вида специалисти – хирурзи, очни лекари, УНГ-лекари. Особено разпространена специалност била тази на очния лекар. Що се отнася до гинекологията – там било царството на акушерките. Лекар мъж се намесвал само при нужда от силна ръка.
«Бърза помощ» също не липсвала – на практика амбулаториите на някои лекари директно на улиците служели като място за неотложна помощ в случаи на пътни или домашни инциденти.

На пострадалите били давани упойки, успокоителни, били спирани кръвоизливи или превързвани рани.
Робите били изключени от безплатната здравна система, за тях не се грижели и господарите им, които не плащали за частни лекари. Въпреки това съществували земеделски имения, където можело да бъдат изпращани и лекувани нискотарифно с билки, вместо да се залежават в богаташката къща domus.
Специална роля играели т.нар. военни лекари, или лекарите на войската. Те лекували раните и счупените кости на войните по време на битките.

Юлий Цезар поставил началото и на първите медицински школи – той бил първият, който водел с войската си лекари специалисти. Те били обучавани от етруски, гръцки, либийски, египетски и римски преподаватели.

Благодарение на тях се родили военните болници, в които били лекувани раните, получени при войните. В тях лекарите се учели не само на теория, а и на практика. Като се има предвид, че войните на Юлий Цезар траели с години, развитието на военните болници било изключително важно.

В противен случай той рискувал да остане само с осакатени и болни бойци.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала Апия Антика

Трастевере, живописният римски квартал

Венеция low cost

 

СЕРМОНЕТА – ПО СЛЕДИТЕ НА ТАМПЛИЕРИТЕ

serV0

Ето къде е било укреплението на Рицарите Тамплиери в Лацио

Сермонета (Sermoneta) е от онези места, в които човек се отпуска веднага с мисълта, че нищо друго в момента не го вълнува.
Селото ви обсебва тотално и се чудите къде да гледате по-напред – към лъкатушещите улици с павета, от които се откриват чудни гледки; към колоритните сгради, които омайват със средовековния си чар, или пък към мистериозния замък, който се извисява над главата ви.

serV1
До Сермонета се стига, пътувайки около час южно от Рим в посока Латина и пресичайки Понтинската долина (Pontina Pianura). След кратко лъкатушене по живописен път със завои, на който се редуват приказни природни панорами с кактуси, се изправяте пред табелата на Сермонета.
В този момент си давате сметка, че ви чакат прелестни мигове. Замъкът на селото, заобиколен от високи стени, както и цялата панорама от средновековни сгради сред декори от маслинени горички наоколо само подсилват убеждението, че красотата тук се лее на талази.
Сермонета се ражда като ранносредновековно село (borgo), за да приюти населението, бягащо от маларията в долината. Сермонета става феод на знатната фамилия Каетани (Caetani), която е една от най-известните в Лацио и до днес.

SerV2
Издигнатият през XI в.неин замък е идеално запазен. Неговите салони с чаровни фрески и обзавеждане са перфектната сценография за много филми, които са снимани тук.
Вълнуващо е и изкачването в него по стръмния пасаж от коридори, който не е за хора със слаби сърца и с проблеми с равновесието. Преодолявайки го обаче се стига до покрива, от който се откриват неустоими панорами.
Сермонета е пълна със забележителности, които могат да се разглеждат и половин ден.
Приятно е обаче и да се загубиш из тесните й улици, завършващи с панорамни тераси. Магазинчетата, в които продават занаятчийски продукти или пък храна и вино, също не трябва да се пропускат.

serV3
И околностите на Сермонета преливат и от чар, и от загадъчност.
На километър от селото се намира манастирчето на свети Франциск, до което е прилепено гробището. То обаче изниква на това място през XII в. първоначално като укрепление на Рицарите тамплиери (Templari). Те остават в него до 1312 г. След потискането на ордена им мястото става убежище за еремитите на Францисканския орден, които следват източноправославна интерпретация на доктрината на Свети Франциск и които се укриват по-късно в пещерата на Селваскура, в Басиано.
В последвалите векове на това място се редуват още няколко ордена, включително и Малтийският.
Мистериозният чар на Сермонета се дължи най-вече на факта, че в зоната на селото са запазени най-много следи от присъствието в Лацио на Тамплиерите, както и на цялостната им загадъчна доктрина.
Различни техни символи и знаци могат да се видят и днес по сгради, най-вече църкви.
Казват, че в подземието на абатството се намира дори прословутото съкровище на Тамплиерите, скрито тук в края на 1308 г., когато започват гоненията срещу тях във Франция.
С други думи, за запалените по разказите за Рицарите тамплиери мястото е повече от магическо.

serV4

НАЙ-ДЪЛГАТА ПАНЕЛКА

pan0Вижте най-дългия панелен блок в Италия и Европа  – той се простира на 1 км.

Съзерцавайки отдалече най-дългата жилищна сграда в Европа, кацнала върху хълма над улица “Портуенсе” в Рим, човек изпитва смесица от любопитство и учудване.

Изправяйки се обаче лице в лице с достигащия 1 км. дължина блок на 9 етажа, чувството е само едно – ужас.pan1

Ефектът, който предизвиква хоризонталният небостъргач от армиран бетон, е като удар ниско в стомаха дори за човек, обръгнал на отблъскващи панелни блокове като тези в софийските “Люлин” и “Дружба” например. Даже напротив, те могат да ви се сторят и като малки архитектурни бижута на фона на римския “Корвиале”.

Всъщност така се нарича колосът от бетон – той носи името на югозападното предградие, в което се намира.pan2

Мнозина от 8000-те обитатели на блока обаче го наричат гальовно Змията.

Казано образно – това е все едно да вкарате в една сграда населението на един български град от рода на Пирдоп или Крумовград.

Няма разумно обяснение как подобно бетонно чудовище може да се роди именно в града, в който са оставили навсякъде следите си в архитектурата гении като Микеланджело, Бернини и Боромини.pan3

Грозотията на най-дългата панелка в Европа обаче достига такива висоти, че си струва да се види отблизо точно така, както се прави и със забележителностите, изваяни от артистите на Ренесанса.

В действителност много екскурзоводи организират турове до “Корвиале”. Така туристите могат да опознаят и двете лица на града. Със сигурност римският “Корвиале” е в топлистата от бетонни зверове, изградени в следвоенна Италия.pan4

Той се ражда през 1972 г. по идея на група архитекти, водени от Марио Фиорентино, които искат да експериментират ново измерение на местоживеенето. Собственик на блока е Автономният институт за народни жилища.

Първоначалният замисъл е сградата да се превърне в модел за жилищно строителство, което да се отличава коренно от урбанистиката на 60-те години на миналия век.

През онова време строителният бум води до раждането на десетки жилищни квартали, станали известни като “общежития” заради липсата на каквито и да е услуги за населението в тях.pan6

Идеята на създателите на “Корвиале” е той да предложи накуп в една сграда не само жилища на хилядите си обитатели, а и всичко необходимо за живота им – от магазини и банки до училище и спортни центрове. С други думи, панелният блок трябва да бъде нещо като самозадоволяващо се градче.

Строителството на “иновативната” сграда е поверено обаче само на една-единствена фирма, която по-късно фалира. Така жилищата се изграждат, но за друго пари не остават.pan10

През 1982 г. почива от инфаркт архитектът на сградата Фиорентино. Според слуховете обаче той се самоубива заради фалита на проекта си. В действителност първите апартаменти излизат от конвейера през 1982 г. Малко по-късно в блока чудовище започват да се нанасят незаконно 700 семейства, останали без дом по една или друга причина.

Масовото нанасяне на бездомници в над 1200-те апартамента продължава и през 90-те години.

“Корвиале” е съставен от две успоредни еднокилометрови части, които са свързани помежду им с “топли връзки”. Едната сграда е с 9 етажа, а другата постройка е с по-раздвижена, но не по-малко грозна архитектура и има 2 или 3 етажа.pan5

Въпреки че бетонната змия на Рим е отвратителна още при раждането си, с течение на годините тя се превръща в още по-отблъскваща заради липсата на каквато и да било поддръжка.

Пълна разруха и мизерия зеят отвсякъде в нея, въпреки че в някои от частите ѝ се намират офиси на местната община, на общинската полиция и на здравните служби.

Има дори и културен център, както и занаятчийски работилници, прогонени от центъра на столицата. До блока пътува и специален автобус, който има три спирки, докато се придвижи от единия до другия му край. Всъщност обикаляйки го бегом сутрин, всеки от обитателите му може да си прави джогинг от 2 км.pan22

Въпреки противоречивите чувства, които чудовището предизвиква у политици, журналисти и социолози, много от обитателите му са привързани към него и дори изпитват гордост, че живеят там. В крайна сметка това е най-известната панелка не само в Рим, а и в Италия.

Змията “Корвиале” присъства и в много творби на италианското кино, които документират упадъка на съвремието. Не са малко обаче и социолозите, които през годините проучват живота и нравите в блока град. Според някои изследователи обитателите му се отличават с особен вид солидарност и липса на каквато и да е дискриминация – неща, с които не могат да се похвалят много от останалите квартали на Рим.

 

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Най-тънкият блок

Римското гето – букет от цветове

Бурано – шареният остров

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ В РИМ

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

  1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
  2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
  3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
  4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
  5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
  6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
  7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
  8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
  9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
  10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
  11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
  12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
  13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
  14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
  15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
  16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
  17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
  18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ЯЗОВИРИ КАТО МАЛДИВИТЕ

 

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

МРАМОРНИТЕ СТАТУИ НА ТОРЛОНИЯ

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град

 

ТРАСТЕВЕРЕ, ЖИВОПИСНИЯТ КВАРТАЛ

tras2Ако идвате за пръв път в Рим, със сигурност кварталът “Трастевере”, на две крачки от центъра, трябва да бъде част от маршрута ви.

Trans Tiberim, или през Тибър,  откъдето произлиза името “Трастевере”,  е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. В действителност това е точно така – “Трастевере” е мястото, в което са снимали филми от Бернардо Бертолучи до Нани Морети.

tras10

Сигурно няма по-интернационален квартал в Рим от “Трастевере”. Той е най-предпочитаният за разходки и вечери и от туристите, и от онези чужденци, които избират да живеят в Рим за пръв път.

Като място за живеене обаче едва ли бихте издържали в квартала повече от година, колкото и да са чаровни къщите, улиците и площадите му.  Постоянната глъчка и потокът от веселящи се тълпи тук е ежедневие, така че да спиш спокойно е невъзможна мисия.

tras3

“Трастевере”  е един от най-старите, а в миналото – и един от най-бедните квартали на Рим. Тук е живеело простолюдието. Тук все още е възможно да видите много от едновремешните занаятчийски работилници и дюкяни, а между много от кооперациите- опънатото шарено пране на обитателите.

tras9Да, всичко изглежда както в едновремешния народен  квартал. Но не се заблуждавайте – днес това е една от най-скъпите зони в Рим. Изглеждащите стари и с олющени стени къщи отвътре са идеално реставрирани. Наемите им не са за всички джобове.

tras6

Разхождайки се и денем, и нощем, когато тук тупти от живот,  може да се опиете от колорит и красота буквално на всеки ъгъл. Ако искате да се веселите в кръчма или в бар пред чаша бира или вино, изборът е извънредно труден заради морето от заведения. Ако искате типична римска кухня – да, пак сте избрали правилния квартал, за да я опитате.

tras8

За да направите това по най-добрия начин обаче просто избегнете ресторантите с карирани покривки на най-оживените улички и площадчета, които фигурират във всички пътеводители.

Разходете се по на пръв поглед пусти и тесни улички – там ще откриете много ресторантчета, в които ще ви нагостят като римляни, а не като туристи. Изберете си от менюто нещо от типичната римска кухня – спагети качо е пепе, букатини ал’аматричана, ригатони кон ла паята, спагети ала карбонара, пенне ал’арабята. Разбира се, виното също трябва да бъде от Лацио – Фраскати, Албано, Велетри…

tras13

А какво да видите в квартала? Обходете го надлъж, нашир и на зиг-заг, разхождайки се без посока и без план.

Чаровни са площад “Санта Мария ин Трастевере” и базиликата “Санта Мария”, която е едно от средновековните бижута на Рим.  В центъра на площада пък се намира най-старият фонтан на Рим.

tras1Прекрасна е и Пиаца Трилуса – тук нощем е пълно и с римляни, и с туристи. Отсреща се намира и най-обичаният от киноманите мост – Понте Систо, от който се открива спираща дъха гледка.

tras12

Красиви в “Трастевере” са и Виколо дел Чинкуе, Виа дела Скала, Виколо дел Моро, Виколо дел Болоня – навсякъде се чувства ароматът на квартала.

 

tras11

 

 

 

tras7