Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

Вижте къде се намират най-изгодните пазари за зеленчуци, плодове, месо и риба в Рим

1. Nuovo mercato rionale Esquilino – новият пазар на района „Ескуилино“ се намира на Via Principe Amedeo, на две крачки от базиликата Santa Maria Maggiore („Санта Мария Маджоре“) и до спирката на метро А „Piazza Vittorio”. Това е един от най-изгодните пазари в Рим. Тук има абсолютно всичко – местни и екзотични плодове и зеленчуци, прясно месо и всякакъв вид току-що уловена риба. Има и планини от колбаси, сирена и подправки. Отворен е от понеделник до събота (7,30-14)

2. Mercato rionale Testaccio – пазарът на квартала „Тестачо“. Намира се между Via Galvani и Via Alessandro Volta. Отворен е от понеделник до събота (6-15)

3. Mercato di Campo dé Fiori – пазарът на Цветния площад (Кампо дей Фиори), където е статуята на Джордано Бруно. Намира се близо до Piazza Navona в центъра.

4. Mercato rionale Nomentano – пазарът „Номентано“. Намира се на Piazza Alessandria, близо до Porta Pia (Порта Пиа).

5. Mercato rionale Prati – пазарът на квартала Prati („Прати“). Намира се на Via Cola di Rienzo, близо до Ватикана.

Защо Рим е най-хубавият град в света въпреки недостатъците си? Защо всички го обичат, въпреки че не спират да го критикуват?

Когато през 1996 г. известният експерт енолог Лука Марони измисли своя индекс “приятност” в дегустацията на виното, повечето от тогавашните специалисти в Италия реагираха скептично. Никой не си беше представял преди, че за дадено нещо може да се съди не заради качествата му, а и по степента на удоволствието, което изпитва дегустиращият. И то по подобие на останалите критерии се изчислява по специална формула.

Много скоро обаче индексът “приятност” се утвърди не само при оценяването на вина. Мнозина започнаха да изчисляват какъв е той при тази или онази дама, на това или онова място.

Може да критикувате Рим по много показатели – сигурност, ефикасност, транспорт, чистота… Но няма спор – това е градът с най-високия индекс “приятност”. Няма друго място в света, чиято физическо-химическа формула да създава толкова приятни усещания едновременно и за петте сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир.

От доста време кризата е основание мнозина да отлагат приятните неща за бъдещето.

Кой обаче може да каже, че е ваксиниран срещу негативни и неочаквани промени утре? А кой се чувства гарантиран, че когато разполага с повече пари, ще има също и здраве, и време, и възможности?

Изводът е, че малките инжекции “приятност” не трябва да се отлагат. Една тридневна доза удоволствия в Рим съвсем не е толкова скъпа, колкото някои си въобразяват. В замяна може да зареди с адреналин за месеци напред.

Но защо всички, които живеят в Рим, го обичат, въпреки че го критикуват непрекъснато?

И как така, ако го напуснат по някаква причина, се връщат в него, веднага щом могат?
Ето някои от причините за това според коментатора на в. “Стампа” Масимо Грамелини.

1. Светлината.    Много са клишетата за Рим – например, че се работи малко и чe се спи много. В действителност в 7 сутринта околовръстният път на Рим е презадръстен от служители, които бързат да пристигнат първи пред офиса, за да измъкнат под носа мястото за паркинг на колегата си.  Но едно от клишетата за Рим е напълно вярно – в Рим светлината е уникална. На 100 км на север тя е твърде слаба, на 100 км на юг пък е твърде силна. В Рим е перфектна. Ромоло и Ремо сигурно са били кинооператори.
2. Централността.    Със сигурност всеки, който се е разхождал сред руините и задръстванията в Рим, се е почувствал в центъра на Вселената, в място, на което всичко, което ти се случва. се превръща веднага в история. Вече не е така, но усещането за това остава.
3. Липсата на провинциализъм.    Рим е съвкупност от крайни квартали, но е и истински метрополис, в който нищо и никой не се чувства  НЕ на място. Можеш да се разхождаш по централната Виа дел Корсо по пижама или пък да вървиш 10 минути на заден ход на Пиаца Навона и на никого това няма да му се стори смешно. Даже напротив, никой няма да го забележи. В Рим непукизмът е своеобразен вид толерантност.

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

В Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл

Най-красивите водопади с топла минерална вода се намират в Сатурния

Водопадите на Мелницата (Le Cascate del Mulino) в тосканската зона Марема са прочути с красотата и с полезното си действие за човешкия организъм.

Водопадчетата, както ги наричат гальовно, ви грабват с чара си още от завоя на пътя над тях, от който те се виждат в целия си блясък.  Термите и тосканските пейзажи около тях са като излели от красива цветна картичка.

Басейните са издълбани по съвсем естествен начин в скалите от травертин от минералните води със сярно съдържание.

Безплатните терми се пълнят непрекъснато с вода от избликващия по-нагоре водопад над тях. Всичко това – далече от трафика, шума и хаоса.

Ден, прекаран на водопадчетата, е като да се потопиш в рай от релакс и вода.

Водопадите на местността Il Gorello всъщност произлизат от Термите на Сатурния. Те водят произхода си от минерален извор, от който избликва вода с постоянна температура 37,5 градуса.

Затова в термите на Сатурния може да се къпите и през лятото, и през зимата. Водопадът е доста оригинално място за прекарване и на новогодишните празници.

Минералните води на Сатурния оказват благоприятно въздействие върху кожата, дихателния апарат и кръвообращението.

Водопадчетата може да се посещават целогодишно 24 часа в денонощието напълно безплатно. Близо до тях има паркинг, бар и ресторант.

Как се стига до термите на Сатурния?

Те се намират в зоната Марема в Тоскана, в провинция Гросето и до община Манчано.

Рим е на 150 км.южно от тях, а Флоренция – на 200 км.северно.

Ако идвате с кола от Рим, трябва да хванете магистралата Рим-Чивитавекия.

След това излезте на изход Чивитавекия и хванете път SS1 Аурелия.

След това излезте на Монталто ди Кастро и продължете в посока Вулчи.

После следвайте указанията за Манчано-Сатурния.

С влак – най-близките гари са на Гросето (57 км) и на Монталто ди Кастро (45 км).

Какво да видим наблизо?

Съвсем близо до водопадите се намира красивото градче от туф Питиляно.

ВИЖ ОЩЕ

Безплатните СПА в Италия

Венеция low cost

Най-добрите сладоледи в Рим