Archivi tag: рим

АНГУИЛАРА – СЕЛО С ЕЗЕРО ДО РИМ

anguilllarav1Къде на езеро до Рим? Ангуилара Сабация е чудесно предложение

Ако сте в Рим и имате на разположение един ден, в който искате да се разходите до някое близко езеро, Ангуилара Сабация (Anguillara Sabazia) е прекрасен маршрут.anguillarav2

Средновековното село, което всъщност преди няколко години беше обявено за град, се намира на 30-ина километра северно от Рим.

Само на няколко километра над него се намира замъкът на Брачано , където са се оженили много холивудски звезди.

През лятото плажовете на  езерото Брачано, на чиито склонове се разполага Ангуилара, предлагат възможности за къпане, за събиране на тен, за разходка с водно колело или лодка.anguillarav3

Тук е пълно с малки плажове, на които може да се наслаждавате безплатно на чистите води. За любителите на удобствата обаче има и платени плажове с чадъри, където плажното легло е 5 евро на ден.

Панорамата пред очите ви наистина е прекрасна – разположеното нависоко над езерото село радва очите с пейзажите си.anguillarav4Ангуилара е разположена в сърцето на Сабатинските върхове (Monti Sabatini). Произходът й води към републиканския период на Древен Рим – I и II век пр.Хр.

Според писанията една богата римска патриция на име Рутилия Пола притежавала вила на бреговете на езерото с формата на ъгъл, или angolo – оттам и името Ангулария на древното селище.anguillarav5

То е преправено основно през XVI в. Много от днешните къщи са запазили средновековната си структура и до днес.

Прекрасна е и малката църквица “Санта Мария Асунта”, разположена най-отгоре върху носа, където е селото.

Навремето в селото се влизало през портата, изградена през XVI в. – тя може да се види и днес с часовника, поставен най-отгоре.anguillarav6

На територията на Ангуилара се намира и минералният извор Клаудия – това е и името на известна естествено газирана вода.

Любопитно е да се знае, че под езерото Брачано се намира неолитно селоище отпреди 8000 г.anguillarav9

По време на подземните археологически разкопки в близост до местността Ла Мармота са открити много интересни находки, сред които и пет лодки от типа пироги.

Ако посетите Ангуилара, на всяка цена направете и туристическа обиколка на езерото с корабчето, което спира до малкия кей под селото. Панорамата към останалите села, разположени по различните склонове на езерото, е великолепна.anguillarav8

Как се стига до Ангуилара

Ако сте с кола, необходимо е да поемете по пътя Касия (Cassia), който извежда на север от Рим, и да следвате табелите за Брачано и Ангуилара.

С влак може да се ползва линията за град Витербо, за която тръгват влакове от гара “Остиенсе” в Рим (Stazione Ostiense).anguillarav10

ВИЛА ТОРЛОНИЯ

В красивия римски парк на “Вила Торлония” се намират едновремешната резиденция на Мусолини, Къщата на кукумявките, театър, бункер и галерии

Със сигурност,ако разполагате с малко дни в Рим, няма да стигнете до парка на “Вила Торлония” (Villa Torlonia) на Виа Номентана.

Обикновено той не е включен в традиционните туристически маршрути.

За римляните е обаче добре познат – това е един от най-красивите обществени паркове  във Вечния град.

С градините си в английски стил , с музеите си  и с алеите, осеяни с 6 вида палми, разположеният върху 132 000 кв.м.площ парк е наистина прелестен.

В парка на “Вила Торлония” има и изкуствено езеро, театър, обелиски, лимонова градина. Разбира се, очарователни са най-вече Казино Нобиле, Казино дей Принчипи и  Къщата на кукумявките, които функционират като галерии и музеи. В театъра на парка пък се представят често театрални постановки.

“Вила Торлония” се ражда през 1842 г.по искането на Алесандро Торлония. Едва в началото на XX в.обаче се сдобива със съвременния си облик.В цял свят “Вила Торлония” е известна най-вече като резиденцията на Бенито Мусолини – диктаторът наема срещу символичния наем от 1 лира основната сграда в парка – Казино Нобиле, от Джовани Торлония младши, син на принц Алесандро Торлония.

В нея Мусолини живее между 1925 и 1943 г. Много италианци я познават до болка от телевизията – именно сред декорите на тази резиденция, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави.

От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.

Мусолини на кон, Мусолини, който играе тенис, Мусолини, който празнува – черно-белите кадри с него са все от тази вила.

С други думи, вилата е част от италианската история.Днес римляните, любители на спорта и джогинга, влизайки в парка, обикалят не само около бившата резиденция на Мусолини, а и около театъра, както и около изглеждащата като излязла от приказите Къща на кукумявките.

Казино дей Принчипи, къщата на принцовете, е днес и седалище на важна колекция италианско изкуство от XX в.

Палацо Нобиле, знатната сграда, която се вижда веднага щом влезете от централния вход на парка откъм Виа Номентана, е реализирана от принц Алесандро Торлония през 30-те години на XIX в.

Сградата е по проект на арх. Валадиер, по чиято идея е и Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Принц Торлония избира интериор и декорации, вдъхновявайки се от античността. Атмосферата, имитациите на антично, руините, които характеризират “Вила Торлония”, са на практика огледало на вкусовете и стиловете, господствали в Европа пo онова време.Всяка стая в сградата е различна от другата, всяка има свой стил и напомня различни атмосфери и исторически периоди – от Нерон и Александър Велики до Клеопатра. Доста чудновато изглежда и банята на Венера.

Неслучайно представителите на богатата фамилия Торлония през онзи период са били смятани за парвенютата на римската аристокрация.

В парка има и противоракетно скривалище и  бункер – той е бил изграден навремето от Мусолини и е на дълбочина 6, 5 м.под земята. Неговите стени от армиран бетон са дебели 4 м.

ВИЖ ОЩЕ

Къщата на кукумявките

Еур – белият град

Куполът на Брунелески

ИТАЛИАНСКИЯТ ДЕТАЙЛ

давид1

Какво отличава италианеца от жителите на която и да е нация по света? Детайлът.

Може да сте красив или грозен, може да сте млад или стар, може да сте беден или богат. Типичният италианец, или онзи, който е закърмен с красота и естетика, която се лее винаги и навсякъде около него, ще ви прецени по детайлите.
Няма значение дали отивате на лична или на работна среща, на театър, на кино, на пазар или на медицински преглед – човекът отсреща ще  отсъди моментално за вас според детайлите.

Вие ще бъдете запомнен като онзи с мръсните обувки, онази с оранжевото сако, онзи с жълтите зъби, онази с мазната коса.
В Италия детайлът е ако не всичко, то поне 80% от всичко.

Ако искате да впечатлите италианец, може да го направите с маниакално внимание към детайлите– това е все едно да биете с неговите камъни по неговата градина.
Само така може да говорите на неговия език и да използвате неговата кодова система.
Няма значение дали сте Меркел, Обама или Путин. Още щом ви погледне, онзи, който още от пеленаче диша Рафаело и Микеланджело, ще отсъди на момента дали сте човек с вкус или не. Не е важно дали носите скъпи и красиви дрехи, а как ги носите.
Не е важно какво може да си позволите, а дали го правите с вкус.
За типичния италианец вие сте човек с вкус или човек без вкус.
Да, заради поста и отговорността си вие може да решавате съдбините и на милиони хора в света, но първото впечатление за вас на италианеца ще бъде от детайла, който го впечатли у вас.
Ако му хареса сакото, с което сте облечени, той ще се наведе до вас уж да ви пошепне нещо, а всъщност ще огледа шевовете му, за да разбере дали е качествено.

sakoАко ви кавалерства, докато си надявате палтото, много често това е, защото иска да види скришом подплатата и марката му.
Ако отиде в банята на дома ви, където сте го поканили на вечеря, е защото иска да прецени кранчетата и бидето ви.
Няма кой знае какво значение как сте се облекли. Ако сте с перфектни и качествени обувки, обаче вие сте ударили право в целта. Ако сте с късо чорапче, което се показва изпод крачола ви, докато сте седнал, вие сте „скъсан“ на изпита по мъжка естетика.
Ако демонстрирате хубав часовник, също печелите точки на първата среща.

Ако една жена е с красиви и скъпи обувки и чанта, тя е близо до целта си – разбира се, ако има такава.

obuvkiitalianski
Италианецът знае, че той е номер едно в света, когато става въпрос за вкус и естетика. Затова ако демонстрирате перфекционизъм в това отношение, все едно, че сте го били на собствен терен.

ОСТРОВ ПОНЦА – СИНЬОЗЕЛЕНА КРАСОТА

Понтийските острови – това е Лацио, който не си очаквал

Мечтаеш за кристално чисти води и за изумрудено море с всички оттенъци на синьо и зелено? За живописно пристанище с лодки, което радва окото като детска мозайка?

Не е необходимо да пътуваш до Малдивите или Карибите. Твоят остров е Понца и той е на две крачки от Рим.

Намиращото се само на 23 мили от южното крайбрежие на Лацио островче зарежда с  радост в очите, със светлина в душата и с газирано настроение за седмици наред. То е като букет от свежи цветове и море – най-мощното лекарство в света.

Остров Понца е най-големият остров в Понтийския архипелаг, който включва още Палмарола, Дзаноне и Гави – на северозапад, и Вентотене и Санто Стефано – на югоизток.

Със сигурност обливането с красота започва още щом наближите крайбрежието с лодка или корабче. Отдалече сред сините води на Тиренско море  се виждат очертанията на Палмарола и Дзаноне, и Понца, който се извисява между тях.

Пристанището е очарователен микс от средиземноморска архитектура и пейзажи – то е изградено още по времето на Бурбоните (XVIII-XIX в). На юг пък може да се насладите на свидетелства от римско време – това са пещерите на Пилат, датиращи от над 2000 години.

Възможно е да ги обиколите с лодка – промушвайки се в коридора, оформен сред тях, имате чувството, че наблюдавате през калейдоскоп от бързо сменящи се цветове.

Пред очите ви сe редят един след друг т.нар. Фаральони дела Мадона – малките скалички, разпръснати напосоки из морето като бучки кафява захар. Пред вас дефилират като на ревю плажове, плажчета и фаральони, до които се стига само по море.

Скали с всички тоналности на жълто, кафяво и червено контрастират перфектно със синьозеленото море.

Остров Понца се разглежда предимно по море и от морето. На него трафикът и животът е в морето. До всичко възможно се стига по море – придвижвайки се от едно място на друго, от един плаж на друг, се разминавате с десетки лодки и яхти около вас.

Това e все едно, че се движите по водна магистрала, по която минават дори и лодки, които продават само сладолед.

Повечето плажове са свързани с останалата част на острова с водна, а не със сухоземна връзка. Водни таксита осигуряват придвижването на любителите на слънчевия загар на всеки час.

Ако решите да останете на плажа и след края на работното време на корабчетата, ще трябва сами да мислите след това как да се приберете, катерейки се по надвесените отгоре стълбища. Само така след това може да стигнете по суша до което и да е място на острова.

Понца е прекрасна дестинация близо до Рим. Ако имате свободен уикенд, той със сигурност  ще се окаже вашето прекрасно морско приключение.

Какво да правим на Понца?

  1. Наемете си лодка от пристанището. Не е необходимо да е голяма и модерна, достатъчно е да бъде просто средство, което да ви позволи да се придвижвате сами из морските “магистрали” на Понца и близкия остров Палмарола. Друг вариант е да си купите билет за някой от многобройните турове с корабчета на местния морски кооператив – Cooperativa Barcaioli Ponzesi. Те тръгват от пристанището и предлагат обиколки от 3 или 5 часа с малък обед на борда. Качвайки се на подобно корабче, имате възможност срещу 28 евро на ден и с помощта на гид да разгледате цялото крайбрежие на Понца и Палмарола, а освен това и да се къпете на воля насред синьозелените води. Корабчетата предлагат многобройни спирки из морето, както и на някои от плажовете, до които се стига само по вода. Насладата е пълна!
  2.  Идете до остров Палмарола. До него се стига, след като поемете от Понца в посока към Фара. По маршрута си към дивия остров Палмарола ще напълните очите си с прелест.
  3. Разходете се без посока и цел из пристанището с форма на конска окова и из близките улици- те са пълни с чаровни магазинчета и заведения. Пристанището е било част от проекта за урбанизация на Понтийския архипелаг от Фердинанд IV Бурбонски. Структурата се интегрира идеално в древното гръцко пристанище и е обърната към Запада. Изграждането на пристанището стартира през 1772 г. и продължава 7 г. Днес се смята за един от най-добрите примери на архитектура от бурбонски тип.
  4.  Разгледайте пещерите на Пилат – те са издълбани в скалите по протежение на бреговете. До тях се стига след 10 мин.с лодка от пристанището. На практика това е нещо като система от тунели, свързани помежду си с централен басейн, наподобяващ рибарник. Смята се, че структурата със стълбички, мрамори и колони е била частен басейн, свързан с вилата на Октавиан Август. Нейните руини се намират на по-горния земен пласт.
  5. Вижте жилищата в пещерите на Понца – това е типичен само за Понца феномен. Става въпрос за праисторически жилища, издълбани вътре в пещерите. В местността Ле Форна има много подобни жилища, до които може да се стигне от пристанището или с автобус. По време на Бурбоните, когато се обмисляло населването на острова, в тези жилища се заселила колония работници от Торе дел Греко, до Неапол. Така било поставено началото на истинско скално кварталче с варосани в бяло жилища. Те били оборудвани и със система за събиране на дъждовната вода, която се използвала за домашни нужди.
  6. Яжте риба, риба, риба. Кухнята на Понца предлага най-доброто от морските специалитети на Италия.

Как се стига до Понца?

От Рим с влак може да се стигне до Формиа или Анцио.

С кола – вземете магистралата А2 Рим-Неапол, излезте на изход Касино, а след това поемете по пътя за Формиа или Терачина.

За Анцио вземете провинциалния път Рим-Анцио.

До Анцио, Терачина и Сан Феличе Чирчео се стига и по държавния път Понтина от Рим. През уикендите е много натоварен.

Фериботи за Понца тръгват от Терачина и Формиа.

Корабчета тръгват от Анцио, Сан Феличе Чирчео, Терачина, Формиа и Неапол.

ВИЖ ОЩЕ

Сицилианският остров Фавиняна

Суверето, малко познатата Тоскана

Мурано, островът на стъклото

Белите градове на Пулия

 

ГАЛЕРИЯТА ДОРИЯ ПАМФИЛИ

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест

САН ДЖИМИНЯНО, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МАНХАТЪН

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

АПИЯ АНТИКА – РИМСКАТА МАГИСТРАЛА

AppiaV1

Appia Antica е най-важният древноримски път. Днес там живеят Джина Лолобриджида и Франко Дзефирели

Да се разходиш с велосипед из Виа Апия Антика (Via Appia Antica) , е може би един от най-приятните начини, по които човек може да се наслади на слънчев съботен или неделен ден в Рим.
Така се преплитат в едно няколко неща – история, археология, красота и спорт сред природата.
Древният римски път с 2600-годишна история е осеян с археологически паметници и катакомби. Той изглежда като сценография от исторически филм, в който вие сте и режисьор, и актьор.
Потопеният сред римски пинии път и парк около него са една от най-красивите и ексклузивни зони в Рим. Неслучайно тук се намират къщите на режисьора Франко Дзефирели и на кинозвездата Джина Лолобриджида.

AppiaV2
Приказни вили с басейни и огромни морави се крият зад стените до пътя, които са почти долепени до катакомби или монументи.
Много от вилите с паркове предлагат организирането на важни събития и сватби. Затова и често през уикендите може да се види върволица от скъпи коли, пътуващи с 10 км в час по пътя, където иначе е забранено преминаването на автомобили.
Апия Антика започва малко след Порта Капена (Porta Capena), до Терме ди Каракала (Terme di Caracalla) и стига на практика до южния град Бриндизи.
Тя е павирана с перфектно загладени и прилепващи един към друг камъни. Те са поставени върху специална настилка, която гарантира издръжливостта на пътя и оттичането на водите. Пътят е широк 4,10 м., което позволява преминаване и в двете посоки едновременно.
От двете страни има и място за пешеходци.

AppiaV3
Но кой е авторът на най-важния павиран римски път от древността?
През 312 г.пр.Хр. цензорът Апий Клавдий Цек (Appio Claudio Cieco) започва изграждането на римската „магистрала“.
Тя свързва Рим с Капуа (195 км) и се превръща в пътния възел с най-голямо значение в Южна Италия. Тогава разстоянието се е изминавало за 5-6 дни.
По-късно пътят е удължен до Беневенто (Benevento), после до Веноза (Venosa), а накрая стига и до Бриндизи (Brindisi) в днешната област Пулия (Puglia).
Няма друг път от античността, който да е натоварен с толкова значение и функции, както Апия Антика.

appiaV4
На практика той свързва не само Рим с Юга, а и с Ориента, тъй като по него минава целият трафик към Гърция, Изтока и Египет.
Апия Антика става нишката, по която минават и пътешественици, и военни части, и търговски стоки.
Древноримският път много скоро сe превръща в артерията и в царя на всички пътища в античността. Той става най-важният модел за път, от чието проектиране и изграждане вземат пример всички останали пътища, тръгващи от Рим и достигащи и най-отдалечените кътчета на Империята.
Местата, през които минава Апия Антика, пък започват постепенно да развиват всички възможни производителни и икономически дейности, както и да изграждат термални съоръжения.

appiaV5
Вили със земеделски зони също започват да никнат като гъби. Пример за подобна вила е Villa dei Quintilli (Вила деи Куинтили).
Навремето не било възможно мъртвите да бъдат погребвани или кремирани във вътрешността на градовете. С тази цел по краищата на пътя Апиа Антика през вековете били погребвани много представители на знатни римски фамилии.
Така минаващият по пътя пътник или търговец можел да се възхищава на величието на гробниците, издигнати в чест на този или онзи мъртвец.
На всяка от тях изписвали и имената му, както и тези на знатната фамилия, от която произхождал.
Като символ на Апия Антика може да се смята Мавзолеят на Чечилия Метела (Cecilia Metella), римска благородничка. Паметника се опитват да имитират и много други архитекти и археолози през Ренесанса.
Много художници пък го изобразяват в картините си.
Гробницата е изградена на третата миля от Виа Апия през 30-20 г.пр.Хр. Тя доминира над пътя и се намира точно в пункта, в който преди 260 000 г. се спира охладената лава от вулкана на Коли Албани.

AppiaV6

ВИЖ ОЩЕ

Вилата на Адриан

Траяновият пазар

Белите градове на Пулия

КАСТЕЛ ГАНДОЛФО И ПАПСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ-I

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция