Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Кварталчето „Копеде“ (Coppedè) изглежда толкова не на място в центъра на Рим, където господстват руини и вековни сгради, че мнозина, когато го видят, се питат дали не става въпрос за остатъци от филмови декори.
„Копеде“ изглежда като царство на феи и чудовища, което се върти около центъра си „Минчо“ (Mincio).

Не, това не е име на българин, а на площада в една от най-чудноватите зони, където преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На пръв поглед кварталчето няма нищо общо с архитектониката на Вечния град и всичко в него изглежда странно.

То обаче очарова именно с бъркотията си от стилове – ар деко се омесва с пръски от древногръцки стил, барок, средновековно изкуство и готика.
Това е всъщност комплекс от 26 сгради и 17 вили, затворен между улиците „Салария“ (Salaria) и „Номентана“(Nomentana).

Изграденият в периода 1913-1926 г. квартал е кръстен на създателя си – еклектичния флорентински архитект Джино Копеде. Навремето той е натоварен със задачата да измисли нещо ново и оригинално в сферата на жилищните сгради за римската буржоазия.

Резултатът е квартал, наподобяващ сцена за странен филм. В центъра на площада е Фонтанът на жабите – още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper).

Сградата на Паяка и Вилата на Феите също смайват с асиметриии и с преливането един в друг на несъвместими стилове, епохи и материали. „Копеде“ е една от любимите зони за снимки на много режисьори на филми и рекламни клипове.

Градините на Villa d’Este в Тиволи са прекрасна алтернатива за разходка с кола близо до Рим

Няма начин да не останете очаровани от градините с фонтани и водопади на Villa d’Este (Вила д’Есте) в Тиволи. Те са като излязъл от приказките парк, в който има 50 фонтани.

Разположената на 30-ина километра източно от Рим вила е шедьовър на Италианския ренесанс. Тя е и в списъка от паметници под протекцията на ЮНЕСКО.

Вилата е изградена по искане на кардинал Иполито д’Есте и на Лукреция Борджия на мястото на древноримска вила.

Изграждането на вилата е свързано с историята на първия й притежател. Папа Юлий III дел Монте иска да се отблагодари на кард. Д’Есте за важната му подкрепа при избирането му начело на Църквата през 1550 г. и го номинира за доживотен губернатор на Тиволи.

Кардиналът пристига в Тиволи, където влиза триумфално, но разбира, че му се налага да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата “Санта Мария Маджоре”. Той е изграден векове преди това от бенедектинските монаси, а след това е преминал в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините, които изобилстват навсякъде. Затова и решава да превърне манастира във вила близнак на друга сграда, която строи успоредно в Рим.

И докато римската сграда е необходима за официални приеми,  вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи.

Работата по проекта се поверява на арх.Пиро Лигорио.

Купуват се още от намиращите се наблизо терени земя, а с помощта на канали се довеждат и водите на р.Аниене. В крайна сметка вилата е тържествено открита през септември 1572 г. , а само два месеца по-късно кардиналът умира.

Трима представители на фамилията Д’Есте, които всъщност са и кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро са първите собственици на вилата.

По-късно кард.Риналдо д’Есте поверява на Джан Лоренцо Бернини реализирането на един фонтан и един водопад в градините.

В последвалите векове вилата е изоставена и едва в средата на XIX в. тя разцъфтява отново. Става средище на артисти и художници.

Един от най-отявлените й фенове е Ференц Лист. Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф.

Той се опитва да се избави от нея, продавайки я на Италианската държава. “Аферата” по продажбата на вилата обаче приключва след убийството му на 28 юни 1914 г. при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

Градините на вилата заемат 35 000 кв.м. и включват 250 избликващи водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета, 9000 кв.м.алеи.

Всички фонтани се задвижват без помощта на механични устройства – единствено посредством естественото налягане и на принципа на свързаните съдове.

През 2007 г. вилата печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”

Как се стига до Тиволи?

С кола от Рим – по магистралата А24 или по държавния път без магистрални такси Тибуртина.

С влак – по линията Roma-Tiburtina.

С автобус с линията COTRAL от автогарата на метро B на спирка Ponte Mammolo.  Автобуси има на всеки 10 мин. и пътуването продължава 50 мин.