Гетото в Рим е атракция за туристите заради колоритните си къщи, тесни улички и ресторанти с вкусна кухня

Еврейското гето в Рим е сред най-древните в света.  На практика то възниква 40 г. след гетото във Венеция, което се смята за първото в света.

Самото име гето (ghetto) идва от името на венецианския квартал, в който съществувала леярна. На венециански диалект гето означавало леярна.

Евреите били принудени да живеят в този квартал, и така оттам дошло  името гето на еврейските квартали.

А какъв е произходът на еврейското гето в Рим, което днес смайва с колорит от цветове и аромати?

През 1555 г. папа Павел IV със специален папски указ отнема всички права на римските евреи и заповядва изграждането на гето. То се разполага в района “Сант’Анджело”, близо до Teatro di Marcello.

В древността еврейската общност  живеела в зоната на хълма Авентино и най-вече в квартала Трастевере, така че там се намирала по-голяма част от евреите.

Освен задължението да живеят именно в тази зона, евреите трябвало да носят според папския указ  отличителен белег, с който да се различават от останалите римляни. Мъжете трябвало да носят каскет, а жените някакъв друг отличителен знак. И двата предмета трябвало да бъдат в синьо-зеленикав цвят.

Освен това на евреите се забранявало да упражняват каквато и да е търговия, с изключение на тази със стари и употребявани дрехи. Оттогава на практика съществува и традицията евреите да доминират в търговията с антикварни предмети и с дрехи втора употреба.

В същия папски указ се забранявало на евреите и да притежават недвижимо имущество. Затова като резултат те се насочили към дейностите, свързани с движима собственост – най-вече пари и злато. Оттам тръгнала и традицията евреите да разполагат с много пари в брой, което послужило и на папите, които се обръщали към тях за заеми.

Първоначално в римското гето били направени две порти, които се затваряли по залез слънце и се отваряли по изгрев слънце. С увеличаване на населението в гетото и с разширяването му обаче се наложило да бъдат добавени още порти – така те стигнали до 8 на брой.

Заради забраната евреите да притежават имоти те не проявявали никакви грижи за поддръжката на къщите и сградите. Затова те били доста занемарени и олющени.

Днешното еврейско гето в Рим се слави с добри ресторанти и заведения, посещавани не само от туристите, а и от много местни жители.

Рибената чорба, която е на мода в кухнята и днес, била смятана навремето за деликатес.

Тя била сервирана често на масата, тъй като гетото граничело с най-изоставената и мръсна зона в града – тази в близост до Teatro di Marcello.

През Средновековието там се намирал  рибният пазар поради близостта до река Тибър и до пристанището на Рипа Гранде, където пристигали лодките с риба от морското пристанище Остия. Там била изсипвана най-качествената риба, докато остатъците били складирани до църквата “Сант’Анджело ин Пескериа” (Sant’Angelo in Pescheria).

Църквата дала и името на района.

Повечето от еврейските жени отивали да събират рибните остатъци от пазара – единственият начин да се сготвят било като се сварят във вода. Така се родил и един от най-типичните римски деликатеси, произлизащ именно от гетото – рибената чорба (brodo di pesce).

Една от най-красивите архитектурни забележителности в гетото е Фонтанът на костенурките (La Fontana delle Tartarughe), който се намира на Пиаца Матей.

Мнозина определят фонтана за един от най-красивите в Рим.

Построен е през XVI в. по проект на Джакомо дела Порта и е свързан с романтична легенда. Разказват, че граф Матей искал по някакъв начин да демонстрира на бащата на любимата си, че е знатен човек с власт – противно на слуховете за него по онова време. Така само за една нощ накарал да вдигнат фонтана под прозорците на бащата.

Смята се, че скулптурите на четиримата младежи, които с вдигнати ръце поддържат костенурки, са дело на Тадео Ландини. Самите костенурки били добавени през 1658 г. от Бернини.

ВИЖ ОЩЕ КОЛОРИТНИ КВАРТАЛИ В РИМ

Трастевере, Монти, Копеде, Виа Маргута

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

Една малка и живописна уличка в сърцето на Рим напомня къде са живели дълги години Федерико Фелини и Джулиета Мазини.  Табелата на Виа Маргута 110 (Via Margutta) беше поставена през 2006 г., или 13 г.след смъртта на големия италиански режисьор, който живя на това място с жена си.

Не е трудно да се открие – това е успоредната на Виа дел Бабуино (Via del Babbuino) уличка, която води от Пиаца ди Спаня (Piazza di Spagna) към Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Няма турист, разхождащ се по уличката, който да не дойде до въпросния адрес, за да види малката табелка за Фелини с негова рисунка.

Открай време Виа Маргута е известна като улицата на артистите и художниците. Разположената на две крачки от Piazza di Spagna (Испанския площад) уличка е чаровна и колоритна по всяко време на деня – дори и в ранните утрини, когато е безлюдна и когато все още са затворени занаятчийските работилници и галериите на художниците.

Виа Маргута става известна, и дори ексклузивна зона,  през 50-те години на миналия век, или след филма “Римска ваканция”. Тя става улицата и на художника Джорджо де Кирико, и на кинозвездата Ана Маняни. В околностите й са живели и художниците Петер Паул Рубенс, Никола Пусен и др.

Пак тук, на номер 54,  е било и ателието на българския художник и скулптор Асен Пейков, автор на статуята на Леонардо да Винчи на римското летище “Фиумичино”.

В миналото Виа Маргута е била просто задната улица, или задният двор на по-важната Виа дел Бабуино. Както се правело в такива случаи – там се намирали складовете и конюшните.

В подножието на хълма Пинчо, където е Виа Маргута, на практика са живели кочияши, зидари, майстори на мрамор и всякакви други работници, занимаващи се с обработка на желязо и камък.  Първото ателие на художник изниква през Средновековието. Тогава никому известен артист и майстор на портрети и фонтани решава да отвори работилница и ателие именно на Виа Маргута.

След това към зоната потича река от художници, най-вече чуждестранни – германски, холандски, които започват да издигат домовете и ателиетата си. На мястото на старите бараки и конюшни се раждат артистични ателиета и градини. По времето на папа Пий IX пък монсиньор Де Мероде започва да изкупува терените на околностите на улицата, изгражда канализация и променя тотално облика на зоната.

Предполага се, че името Маргута идва от прякора Маргутте на бръснар на име Джовани, който има бръснарница на уличката. Въпреки че Джовани е огромен, грозен и не блести с интелект, именно неговото прозвище дава името на уличката.

Всяка година Виа Маргута домакинства изложбата “100 художници” под патронажа на римското кметство. През тази седмица улицата се превръща в галерия на открито, на която излагат творбите си художници и скулптори на всякакъв вид изкуство.

Кастели Романи (Castelli Romani), или Римските замъци – как да видим знатни вили, езера и красива природа близо до Рим

Със сигурност мнозина си мислят, че зад името Римски замъци, както е в превод Кастели Романи (Castelli Romani), се крият средновековни и загадъчни замъци от рода на шотландските.

Не, това не е така – става въпрос за огърлица от 13 села и градчета, обединени с това име. Общото между тях е, че се намират на юг от Рим, на Албанските възвишения, и че всичките са много красиви.

Още от времето на Римската империя те са любимо място за отдих и разхлада. Днес пак са сред най-предпочитаните места за релакс на съвременните римляни, които ги предпочитат за уикендите си заради красивата природа, вкусните специалитети и доброто вино.

Всички те се намират на разстояние 25-40 км от Рим. На всичкото отгоре в тях е пълно с прелестни вили и знатни сгради, много от които са творения на най-известните художници и архитекти от Ренесанса.

Фраскати (Frascati) е най-близката до Рим община. Тя грабва с извисяващата се нависоко Вила Алдобрандини (Villa Aldobrandini) от XVI в. и с прелестните й градини в италиански стил. От терасата пред Фраскати Рим се вижда отдолу разстелен като на длан.

Ако предпочитате по-средновековен тип градчета, то тогава вашето място е Гротаферата (Grottaferrata). Там се намира гръцкото абатство “Сан Нило”, основано през 1004 г. от монаси от византийската по онова време Калабрия.

Кастели Романи са прочути в Италия обаче и заради красивите си езера с вулканичен произход като Кастел Гандолфо (Castel Gandolfo), където е лятната папска резиденция.

Тя изглежда като надвесена над намиращото се под нея езеро Албано. То предлага прекрасна алтернатива за разхлада през лятото. Тогава плажовете му се изпълват с туристи и местни хора, които се припичат на слънце и се къпят във водите му.

Кварталчето пред самата папска резиденция пък е изпълнено с приятни заведения, в които могат да се опитат местни специалитети и вино.

На няколко километра от общините Албано и Марино, които са близо до Кастел Гандолфо, се намира китното градче Неми.

То носи името на едноименното езеро. По-малко е от Албано и не притежава плажова ивица като него. Погледнато отгоре, езерото е много красиво.

На бреговете на Неми се намира и Музеят на древноримските кораби, изграден по времето на Мусолини. В него се съхраняват два антични римски кораба, намерени на дъното на езерото.

Няма начин да не се насладите с пълни шепи на красотата на колоритните улички на Неми, ако решите да се разходите из селото или да вечеряте в един от неговите ресторанти.

Неми е прочуто и с дивите си ягоди, които може да намерите по всяко време на годината под формата на пресни плодове, сокове, сладки, курабии, торти и какво ли не още.

Да хапваш от вкусната кухня на Неми, съзерцавайки красивото езеро в краката ти – е, какво повече му трябва на човек!

Кастели Романи са известни в област Лацио с превъзходната си кухня и бялото си вино, което излиза от лозята на селата му.

Ако искате да се храните като местните хора, вечеряйте  на всяка цена в т.нар. фраскетте (fraschette). Това са хaрактерните за тези места заведения, които често се намират в едновремешни изби.

На всяка цена опитайте от местно произведения зехтин, сирена, салами и разбира се, от свинския пушен колбас поркета (porchetta). Най-известното селище с фраскете и поркета е безспорно Арича (Ariccia).

В Арича освен това се намира и красивият Палацо Киджи (Palazzo Chigi), чиято фасада е дело на Бернини. В красивите салони на двореца навремето са снимани много сцени от филма “Гепардът” на Лукино Висконти.

Дворецът е отворен за посещения, а част от него се дава под наем и за сватбени церемонии.

До Арича се намира и селото Дженцано (Genzano), където до последно живя кинозвездата Анита Екберг.

От Кастели Романи са част и селата Монте Порцио Кантоне, Монтекомпатри, Рока Приора, Колона, Рока ди Папа.

ОЩЕ

Прокълнатият замък

Президентският дворец Куиринале

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното

80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.

През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.

22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.

На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.

Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.

Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.

Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.

Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.

Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.

Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.

В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.

Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.

В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.

Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Джелато или айскрийм?

Да се ожениш във Флоренция