Archivi tag: рим

ДРЕВНОРИМСКИТЕ ПОЕТИ

Октавиан Август и кръгът поети около Меценат

Всяка власт се нуждае от легитимиране. Перфектният вариант е, ако това стане с помощта на нейните интелектуалци, но фино и стилно, така че никой да не се усъмни в думите им.

Така правят и поетите на първия римски император Октавиан Август, който управлява в продължение на 41 години.

Дирижираните от близкия му приятел и съратник Меценат поети оставят на поколенията светлия образ на първия човек, който успява да реформира републиканската конституция на Древния Рим, без да я зачертае, а просто да я изпразни от съдържание.

Октавиан си служи изящно с поетическото изкуство, като го държи под строг контрол.

Когато се налага, използва дори и репресии срещу онези, които се отклоняват от генералната линия.

Въпреки това обаче да се говори за пропаганда по времето на Октавиан, е пресилено и опростенческо.

Още с идването на власт през 27 г.пр.Хр., когато е убит неговият правуйчо Юлий Цезар, Октавиан декларира застъпването си за републиката срещу монархията на Марк Антоний и Клеопатра.

Октавиан обаче поставя началото на нов режим, при който Сенатът е в нещо като партньорство с първия гражданин на републиката, princeps.

На практика републиката се води от едноличен владетел и резултатът от това е Римската империя.

Октавиан обявява война на лукса и концентрира вниманието си върху демографията и хранителните и социалните нужди на града. Полека-лека той преосмисля традицията, проектирайки ново бъдеще за населението.

Най-после свършва периодът на терора, който започва с убийството на Юлий Цезар, минава през битката при Акциум през 31 г.пр.Хр., която Октавиан печели благодарение на умелия си пълководец Агрипа, и стига до самоубийството след нея на загубилия я Марк Антоний.

Ясно е, че като резултат от всичко това Октавиан трябва да бъде възпят – все пак е човекът, допринесъл за установяването на универсалния мир.

Освен всичко той има принос и за връщането на почитта към семейните ценности и морала.

А кой да обясни на света всичко това? Най-подходящият човек се оказва Меценат, близък приятел на Октавиан, богат рицар, умен дипломат, пристрастен по културата интелектуалец.

Той събира около себе си писатели и поети, готови да участват в проекта за промоцията на новата политика на Първия. В замяна им предлага протекции, гаранция за добра кариера, богато възнаграждение.

От името му произлиза и днешната дума меценат, особено популярна през Ренесанса.

Подобно на съвременните откриватели на таланти Меценат се вупска в мисията да събере в кръга около себе си най-талантливите и млади поети.

В него се включват утвърдените вече Вергилий и Хораций (негова е репликата Carpe diem, което в преносен смисъл означава “наслаждавай се на момента”).

Освен тях под крилото на Меценат минават и поети като Тибул, Проперций и др.

Така Меценат изгражда елитен тим от комуникатори, които правят реклама на държавната реформа на Октавиан.

С помощта на творбите им и в качеството си на частен гражданин, без да има някаква определена функция, Меценат извършва перфектна операция в полза на новата идеология.

Никой не се усъмнява в добрите дела, възпявани от поетите. На всичкото отгоре се откриват и обществени библиотеки, в които императорът предоставя безплатно за четене творенията, пишещи положително за режима.

Въпреки това не липсват дрязги между поетите и Октавиан.

Вергилий трябва доста да бъде убеждаван, за да махне от своята “Енеида” името на приятеля си Корнелий Гал, принуден към самоубийство по заповед на императора.

Овидий също плаща за екзалтираната си възхвала на ероса с изпращане в изгнание в Томи, до Констанца, Румъния.

Историкът Тит Лабиено също си пати – неговите книги са изгорени, след като авторът им е спрял да мисли в унисон с Октавиан.

В рамките на две десетилетия именно с Октавиан започва златна ера на латинската поезия, която се превръща в безсмъртна. Нейните творци се изправят в достойна конкуренция с древногръцките автори.

Над всичко това стои Октавиан Август – императорът, който държи изключително на имиджа си. За да изглежда добре в очите на другите, Октавиан разкрасява дори външния си вид.

Неговият биограф Светоний го описва като човек, който “излъчва спокойствие и когато говори, и когато мълчи”.

Но също и като “нисък на ръст, макар и съразмерен, с редки, малки и неравни зъби, със свързани вежди, с нос, изпъкнал отгоре и увиснал отдолу, с тен между бял и кафяв”.

Въпреки тази не съвсем прелестна външност Октавиан остава за поколенията със статуите, които го пресъздават по друг, доста по-благоприятен начин.

В действителност  статуите на императорите имат за цел да ги възхваляват и почитат, затова и не регистрират наличието на физически недостатъци.

Образът на Октавиан , достигнал до нас чрез статуите, говори за мъж в прекрасно физическо здраве, с мека кожа и без недостатъци.

При управлението си Октавиан си прави “портрети” чрез статуите си, показващи го и като победоносен генерал, идори като фараон в Египет. Октавиан не обича лукса, затова живее в скромен дом, но не къде да е, а на Платиснкия хълм – по подобие на Ромул, основателя на Рим.

Октавиан трансформира тотално Рим и го превръща в столица, нямаща равна на себе си.

“Заварих град от тухли, оставям ви го от мрамор”, казва той.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Лекарите в Древния Рим

Как да видим Рим за 3 дни

 

УМИРАЩИЯТ ГРАД

ci1В Италия всички наричат Чивита ди Баньореджо “Умиращия град”

Ако имате свободен ден, когато сте в Рим, и искате да видите нещо уникално във всяко едно отношение, то тогава идете до Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).

ci2

Свързаното единствено с тесен мост с останалата част от света градче ви грабва веднага – то прилича на излязло от приказките.
Когато през зимата е обвит в мъгла, Чивита наподобява призрак, плаващ в море от облаци. Той прилича на увиснало в нищото селище, тъй като единствено сградите му се извисяват в лунния пейзаж.
Чивита ди Баньореджо се намира на 80 км северно от Рим и е разположен върху скала от туф (вид мек вулканичен камък), която с течение на времето и под действието на ветровете, дъждовете и слънцето се рони и смалява непрекъснато.
По подобен начин е “изчезнало” малко по малко в миналото и мостчето, което е било единствената връзка със света.

ci6
Днес на неговото място има изграден тесен мост от железобетон.
Често повтарящите се земетресения и свлачища в миналото са си казали думата.
Днес е трудно и рисковано да се живее в Чивита. Въпреки това десет жители са останали верни на традициите на прадедите си и обитават и в момента заредените с очарование къщи.

ci11
Градчето пленява с изгледа си още отдалече. Той покорява обаче не само заради “провесеността” си в пространството, а и заради средновековния си чар.

Затова е открай време любимо място за снимки на много режисьори от киното.
Чивита има дори свой кинофестивал.

ci5

Всяка година в градчето, до което се стига само пеша, се провежда международен Фестивал на моторите в киното.

Мотоциклети, супербързи коли, самолети и космически кораби, пресъздадени в най-различни филмови ленти, са главните герои на фестивала, който се провежда през юни.
Още Федерико Фелини през 1954 г. снима в Чивита сцени от филма си “Улицата” с участието на Джулиета Мазина и Антъни Куин. За него получава и първия си “Оскар” за най-добър чуждестранен филм.

ci4

Костюмите, използвани във филма, могат да се видят в музея на асоциацията “Пиеро Таруфи” в градчето, който се намира в бившата кланица.
Уникалният Тото, смятан за един от върховете на италианското кино, се снима също в Чивита – във филма “Двамата полковници” на Стено (1962).
Пак тук се снима и филмът с Алберто Сорди “Общо въстание” (1970) на Луиджи Дзампа.

ci3
Чивита ди Баньореджо се намира в провинция Витербо. До него може да се стигне с кола от Рим по магистралата А1, след като се достигне отклонението за град Орвието.

Оттам, следвайки указанията за Чивита ди Баньореджо, туристите стигат лесно до спиращото дъха място.
Тясното пешеходно мостче е изградено през 1965 г. Въпреки че в миналото се е влизало само пеша в града, от известно време управата му разреши в определени часове жителите да преминават по него и с мотори, и велосипеди.
Издигнатото нависоко градче е заобиколено отвсякъде от Долината на деретата. От която и част на Чивита да се погледне надолу, се виждат стръмни и страховити оголени хълмове.

ci8

Те са образувани вследствие на непрекъснатата корозия още от античността. Долината на деретата е разположена между езерото Болсена на запад и долината на река Тибър на изток.
В действителност скалата, върху която е градчето, е съставена от два пласта, различни по възраст и произход. По-древната е с морски произход и съставлява основната част на скалата, която се поддава най-много на корозията.

ci10

Горните части пък са се формирали от лава и туф. Долината на деретата е дотолкова пострадала от корозията, че остава напълно оголена и дива и напролет, когато всичко останало наоколо цъфти.
Чивита ди Баньореджо е основана преди 2500 г. от етруските. В древността там се е прониквало през пет порти. Днес обаче портата Санта Мария е единственият вход към селището.

ci7
Средновековните къщи и църквата “Сан Донато”, които се намират във вътрешността на селището, преливат от чар. Интересни за разглеждане са и Палацо Весковиле, мелницата от XVI век, както и къщата, в която се е родил Свети Бонавентура.

ci9

Портата Санта Мария също смайва с двата лъва, които държат в лапите си глава на човек.

ВИЖ ОЩЕ

Венеция low cost

Белият град ЕУР

Римските замъци

ПЛОЩАДЪТ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

camp4

Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

camp2

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

camp3

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

mik

 

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

camp1

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

camp5

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

 

ЦЪРКВАТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА В ТУСКАНИЯ

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

КОПЕДЕ – ЧУДНОВАТИЯТ КВАРТАЛ

cop11

Кварталчето „Копеде“ (Coppedè) изглежда толкова не на място в центъра на Рим, където господстват руини и вековни сгради, че мнозина, когато го видят, се питат дали не става въпрос за остатъци от филмови декори.
„Копеде“ изглежда като царство на феи и чудовища, което се върти около центъра си „Минчо“ (Mincio).

cop22
Не, това не е име на българин, а на площада в една от най-чудноватите зони, където преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На пръв поглед кварталчето няма нищо общо с архитектониката на Вечния град и всичко в него изглежда странно.

kopede1То обаче очарова именно с бъркотията си от стилове – ар деко се омесва с пръски от древногръцки стил, барок, средновековно изкуство и готика.
Това е всъщност комплекс от 26 сгради и 17 вили, затворен между улиците „Салария“ (Salaria) и „Номентана“(Nomentana).

cop66
Изграденият в периода 1913-1926 г. квартал е кръстен на създателя си – еклектичния флорентински архитект Джино Копеде. Навремето той е натоварен със задачата да измисли нещо ново и оригинално в сферата на жилищните сгради за римската буржоазия.

cop77

Резултатът е квартал, наподобяващ сцена за странен филм. В центъра на площада е Фонтанът на жабите – още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper).

kopede3Сградата на Паяка и Вилата на Феите също смайват с асиметриии и с преливането един в друг на несъвместими стилове, епохи и материали. „Копеде“ е една от любимите зони за снимки на много режисьори на филми и рекламни клипове.

cop1010

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР” – I

Започнете визитата си във Ватикана от купола на “Свети Петър” 

Първа част

Базиликата “Свети Петър” е задължителното място, което всеки турист вижда още при първото си посещение в Рим и Ватикана.

Какво по-добро нещо от това, да видиш Рим от птичи поглед, изкачвайки  купола на катедралата?

Посещението на Вечния град може да започне именно от величествения купол, откъдето с поглед може да прегърнете града.

Как да стане това? Наредете се на опашка от дясната страна на базиликата.

Може да посетите купола отвътре и отвън всеки ден от 8 до 17 часа, а в периода 1 април – 30 септември – и до 18 часа. Билетът струва 10 евро, ако използвате асансьора (после обаче ще трябва да изкачите и други 320 стъпала).

Ако искате да изкачите всичките 551 стъпала пеша, то тогава ще платите само 8 евро за билет. За да стигнете до горе, ще минете по стълбището, известно като Охлюва на Свети Андреа.

Изкачването ще ви дари с уникално преживяване. Особено емоционално е, ако това стане по залез слънце – тогава цветовете на панорамата са неповторими.

Куполът на “Свети Петър” е проектиран от Микеланджело и е висок 136 м. От тази височина може без проблеми да разгледате Рим на 360 градуса. Погледът ви стига до близките селища Кастели Романи и до морето.

Над купола Микеланджело работи до смъртта си през  1564 г. В сравнение с оригиналния проект, куполът има по-извисен силует. Това е най-големият купол в Рим, който римляните наричат Куполоне (голям купол). Диаметърът му е 42 м.

Смята се,че Микеланджело е авторът на купола, въпреки че през 1546 г. той продължава вече започнатата работа по него от други архитекти – Браманте, Рафаело, Антонио да Сангало младши.

Именно Микеланджело обаче внася важни изменения в първоначалния проект, заради които куполът придобива настоящия си вид.

Куполът е окончателно завършен през 1590 г, след като на него е положен и последният камък – там е изписано името на папа Сикст V. Така е изграден и най-горният пръстен на купола, който поддържа фенера.

След смъртта на Микеланджело куполът е завършен от Джакомо дела Порта и от асистента му Доменико Фонтана. Те са натоварени със задачата за това от папата.

 

 

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Рим от птичи поглед

Бурано, шареният остров на Венеция

9 непознати факта за Матера

5 ТОП ТЕРАСИ В РИМ

Вижте Рим отвисоко в целия му блясък – ето кои са най-хубавите тераси с ресторанти 

1. Ресторант La Pergola

panor3

Той се намира на последния етаж на петзвездния Rome Cavalieri, гледа към Рим от възможно най-високата му част, тъй като е разположен на хълма Monte Mario. Освен с райска панорама, ресторантът може да се похвали и като един от най-добрите в Италия. Единствен в Рим има три звезди от Michelin. В избата си разполага с 60 000 бутилки от най-качественото вино, за което някой може да мечтае. В менюто си предлага 29 вида вода. Разбира се, тук и цените са топ!

2. Ресторант Giuda ballerino!

panor2

Той се намира на терасата на петзвездния хотел Bernini Bristol в центъра – на Piazza Barberini. Отскоро неговата кухня се дирижира от известния шеф готвач Андреа Фуско, носител на многобройни награди в Италия.

3. Ресторант Imagò

imago1

Той се намира на шестия етаж на петзвездния хотел Hassler, който е разположен над стълбите на Piazza di Spagna (Испанския площад). Това е ресторант мечта за хора с бездънни портфейли. Гледката към Вечния град обаче е магическа – виждат се като върху една човешка длан всички основни забележителности в центъра. Ресторантът разполага с една звезда на Michelin. Тук се хранят много от холивудските звезди, гости на ексклузивния хотел.
4. Roof Garden Restaurant Forum

forum1

Това е ресторантът на последния етаж на четиризвездния  “Форум”. Хотелът се намира до Foro Romano (Via Tor dé Conti 25- 30). От терасата се открива великолепна панорама към античен Рим. Ако не искате да обядвате или вечеряте, може да пиете аперитив в American Bar на хотела, за да съзерцавате Римския Форум отвисоко.

5. Zest Bar и ресторант Sette

zest1

Тe се намират на терасата на хотел Radisson Blu (Via Filippo Turati 171). От покрива на хотела, разположен до Централната гара Termini, може да се наблюдават от птичи поглед коловозите и отпътуването на влаковете. Терасата е прекрасна за вечеря или аперитиви около басейна.

11 НАЧИНА ДА БЪДЕМ КАТО ИТАЛИАНЦИТЕ

Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

  1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
  2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
  3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
  4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
  5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
  6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
  7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
  8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
  9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
  10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
  11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО