Вижте как се стига до града с циклопски зид, чиито жители се самоубиват, за да не станат жертва на отмъщението на Древен Рим

Според легендите Норба (Norba) е създадена от Херкулес и от Циклопите. Историците твърдят обаче, че произходът й води към VII в.пр.Хр.
През 492 г. пр.Хр. Норба става римска колония, участва и в Пуническите войни.
Началото на края й започва с избухването на Гражданската война, разпалена между враждуващите фракции на Марио и Сила, двамата римски консули (най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в Древен Рим).
Норба застава на страната на Марио, който губи. Така след това тя се смята от Рим за предател.
Малко преди военните части на Лепидо, командирът, верен на Сила, да пристигнат в Норба, за да се саморазправят с града, неговите жители решават сами да сложат неговия край.

За да не станат жертва на отмъщението на Рим, жителите на Норба подпалват града си, а след това се самоубиват.
Въпреки че някой и друг жител все пак не слага край на живота си, може да се каже, че историята на Норба приключва през 80-81 г.
За Норба се заговаря едва през 771 г., когато византийският император Константин V дарява на папа Захарий земите на Норба и на близостоящия до нея град Нинфа.
Така земите отново се заселват и градът преживява нов разцвет.
През X в. Норба става папско владение и епископско седалище. Малко по-късно обаче започва отново да се изпразва за сметка на съседния Норма.
През XII в. Норба се превръща в град призрак.
Руините на Норба, които се намират на няколкостотин метра от центъра на днешния град Норма, са като очарователни декори от филм за древноримските времена.
Зидът е циклопски – той е изграден от гигантски варовикови камъни, които се държат един за друг единствено по силата на гравитацията и без никакъв спойващ материал.
Навремето той се е простирал на 2662 м., затваряйки помежду си зона от 38 хектара.

Днес зоната на Норба е идеалното място за трекинг сред природа, история и археология.
Норба се намира на 80 км.южно от Рим. До нея се стига по пътя Апия (Appia), след като от Рим се тръгне в посока Cisterna di Latina (Чистерна ди Латина).
Прелестни пейзажи от кактуси и маслинови дървета ви засипват при шофирането по извиващия се нагоре като спирала път из Сепинските възвишения (Monti Sepini).
След като стигнете до върха, циклопският зид на Норба се изправя пред вас в цялото си величие.

Вижте Рим отвисоко в целия му блясък – ето кои са най-хубавите тераси с ресторанти 

1. Ресторант La Pergola

Той се намира на последния етаж на петзвездния Rome Cavalieri, гледа към Рим от възможно най-високата му част, тъй като е разположен на хълма Monte Mario. Освен с райска панорама, ресторантът може да се похвали и като един от най-добрите в Италия. Единствен в Рим има три звезди от Michelin. В избата си разполага с 60 000 бутилки от най-качественото вино, за което някой може да мечтае. В менюто си предлага 29 вида вода. Разбира се, тук и цените са топ!

2. Ресторант Giuda ballerino!

Той се намира на терасата на петзвездния хотел Bernini Bristol в центъра – на Piazza Barberini. Отскоро неговата кухня се дирижира от известния шеф готвач Андреа Фуско, носител на многобройни награди в Италия.

3. Ресторант Imagò

Той се намира на шестия етаж на петзвездния хотел Hassler, който е разположен над стълбите на Piazza di Spagna (Испанския площад). Това е ресторант мечта за хора с бездънни портфейли. Гледката към Вечния град обаче е магическа – виждат се като върху една човешка длан всички основни забележителности в центъра. Ресторантът разполага с една звезда на Michelin. Тук се хранят много от холивудските звезди, гости на ексклузивния хотел.
4. Roof Garden Restaurant Forum

Това е ресторантът на последния етаж на четиризвездния  “Форум”. Хотелът се намира до Foro Romano (Via Tor dé Conti 25- 30). От терасата се открива великолепна панорама към античен Рим. Ако не искате да обядвате или вечеряте, може да пиете аперитив в American Bar на хотела, за да съзерцавате Римския Форум отвисоко.

5. Zest Bar и ресторант Sette

Тe се намират на терасата на хотел Radisson Blu (Via Filippo Turati 171). От покрива на хотела, разположен до Централната гара Termini, може да се наблюдават от птичи поглед коловозите и отпътуването на влаковете. Терасата е прекрасна за вечеря или аперитиви около басейна.

Ето как може да се придвижите от летище “Фиумичино” до центъра на Рим

Главното летище на Рим “Леонардо да Винчи”, известно като Фиумичино, е разположено на 26 км. от града.

С ВЛАК

На самото летище има гара, от която може да се хване влак “Леонардо Експрес”. Той стига за 30 мин., без да спира никъде, до централната гара Stazione Termini, където се пресичат линия А и линия Б на метрото. Оттам тръгват и много автобуси за различни посоки. Билетът за влака струва 16 евро и се купува на гарата на летището. Освен това обаче на гарата на летището има и други влакове, които спират на няколко спирки в Рим и стигат до гара Тибуртина. Там има спирка на линия Б на метрото.

С АВТОБУС

На летището на терминали 1 и 2, зона Пристигания (Arrivi), има автобуси COTRAL  за Stazione Termini и за Stazione Tiburtina (от 1,15 до 19 часа всеки ден). Билетът от 5 евро може да се купи от будките на летището и в самия автобус (7 евро).

От летището тръгват и автобуси за други гари –  Stazione Cornelia (метро А) и Eur Magliana ( метро Б ).

Пред летището спират   автобуси и на много частни компании. Тези на SIT BUS отиват до Ватикана (метро А, спирка Lepanto).    Автобусите на Т.А.М. пък  отиват до гара Stazione Ostiense (линия Б на метрото) и до Stazione Termini (линия А и Б на метрото).  Пред летището спират и автобуси на Terravision, които отиват до Stazione Termini, Via Marsala. Има автобуси на всеки 30 мин.

С ТАКСИ

Пред терминал 1,2,3 и 5 има спирки за таксита. Тарифите са строго фиксирани и са изписани на самото такси. Никога не се съгласявайте на различни от тези тарифи! Зависи дали отивате до центъра на Рим (обикновено цената е 48 евро) или до зоната извън центъра. Нощната тарифа е по-висока.

АКО СТЕ С ВАША КОЛА ИЛИ С КОЛА ПОД НАЕМ

В Рим има паркинги за дълъг престой на Tiburtina, Via Pietro l’Eremita. От понеделник до петък (6-22 часа) тарифата за първите 12 часа е 2 евро, а до 16 часа непрекъснато – 3 евро.

Друг паркинг има до Централната гара – Terminal Park, Via Marsala 30-32. Дневната тарифа е 28 евро, а за следващите 24 часа – 12 евро.

Има и паркинг на хълма Джаниколо, до Ватикана – Terminal Gianicolo, Via Urbano VIII, 16 c. Всеки ден от 7 до 1,30 часа.

Паркинг има и на Via Ostiense (спирка на метрото Eur Magliana). Всеки ден от понеделник до петък от 6 до 22 часа тарифата за първите 12 часа е 1,50 евро. 16 часа без прекъсване пък са 2,50 евро.

В центъра има паркинг до парка “Вила Боргезе”- Villa Borghese, Via del Galoppatoio,33. Дневната тарифа е 18 евро.

Още един паркинг има до спирката на метрото линия А – Anagnina, Via Vincenzo Giudice. За първите 12 часа -1,50 евро, за 16 часа -2,50 евро.

КАК ДА ВИДИМ РИМ ЗА 3 ДНИ

КАКВО ДА ВИДИМ ГРАТИС В РИМ

ВИЖТЕ КАРАВАДЖО ГРАТИС В РИМ

Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното

80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.

През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.

22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.

На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.

Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.

Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.

Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.

Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.

Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.

Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.

В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.

Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.

В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.

Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Джелато или айскрийм?

Да се ожениш във Флоренция

La Fornarina, Фурнаджийката, е една от най-загадъчните картини на Рафаело, на която е изобразена музата му. Намира се в галерията на римския Палацо Барберини

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело Санцио La Fornarina не спира да буди въпроси и загадки. Почти нищо не се знае за нея, с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Palazzo Barberini? Дъщеря на фурнаджия или скъпо платена куртизанка?

Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата си. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява.

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях, е че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания около това, коя точно е жената в картината, са изписани през вековете, и въпреки това мистериите остават.

Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на Виа Санта Доротея 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава като поразен. Влюбва се до полуда в младата жена.

Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му. От мъка по него отива в манастира “Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там Фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката.

Други изследователи обаче смятат, че Ла Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време,  въпросното име, с което картината става известна.

Според изследователи Рафаело я вижда, докато се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други от изследователите на художника.

Според мнозина именно въпросната млада жена стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като La Velata (на снимката), Trionfo di Galatea и Madonna Sistina.

Картината La Fornarina е купена от знатната фамилия Барберини и за пръв път е регистрирана в имуществото й през 1642 г.

Намиращата се в Палацо Барберини картина на Рафаело е като скъпоценно бижу, което може да се види на първия етаж в галерията.

Музата на Ботичели – Симонета Катанео

Как да видим безплатно Караваджо в Рим

До Сиена се намира единственото укрепено селище, което е останало непокътнато от Средновековието

Няма начин да не се отбиете в Монтериджони, ако пътувате от Сиена към Флоренция. Ще се натъкнете на едно от най-чаровните средновековни селища (борги), опасано цялото в крепостни стени.

Монтериджони е най-известното селище крепост в Тоскана и всяка година в плен на загадъчната му прелест падат 90 000 туристи.

От няколко години е и хит като място за сватби сред чужденците. За да се врекат във вечна вярност, те ангажират цялото селище за себе си и го правят обикновено година по-рано.

Монтериджони се достига след десетина минути път с кола от Сиена. Елипсовидната защитна стена, стегнала селото като в пръстен на хълма пред вас, се вижда още отдалече.

Нейната обиколка е 570 м. Гигантските 15 кули на стената  се цитират дори в “Ад” на Данте Алигиери.

Това е единственото борго, което е останало напълно непокътнато. Възможно е дори да се изкачите върху стената и да обходите някои нейни зони. Пейзажите, които се откриват отдолу, са величествени -това е зоната на Кианти и Вал д’Елса.

Изграденото през XIII в.селище навремето служи като щит на близката Сиена от атаките на Флоренция. Градчето крепост остава през вековете това, което е било. Всичко вътре в него напомня Средновековието.

Името на селото идва от латинското Монтис Реджис. До него имало владение на лонгобардите. То е превърнато в крепостна стена, за да бди за сигурността на минаващата отдолу Виа Франчиджена, или т.нар.Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Тъй като функцията на Монтериджони била защитна, били ограничени и достъпите до него. Затова били изградени само две порти – едната гледа към Флоренция, а другата -към Сиена.

И днес в Монтериджони се влиза от средновековната му порта, за да се стигне до площада му – той си е същият, като преди векове. Там се издига и елегантната църква в романски стил, в която повече отвсякъде са запазени непокътнати средновековните елементи.

Може да се види и Музеят на въоръжението, в който се съхраняват идеални копия на средновековни и ренесансови въоръжения и облекла, които могат дори да се пробват и облекат.

Чаровна е и местността, заобикаляща боргото. Лозя и маслинови дървета се катерят по хълма към него.

Много подходящ период за посещение на Монтериджони е месец юли. Тогава се провежда традиционният Средновековен празник и всички жители се обличат в исторически костюми. Така дегизирани, те играят едновремешни персонажи от боргото – търговци, войници, селяни…

Няма начин да не се почувствате като човек от онези времена.

Напускайки Монтериджони, може да се посветите на визити в Сиена, в Сан Джиминяно или Флоренция.

ВИЖ ОЩЕ

Монте Арджентарио, тосканската перла

Популония, градът на етруските

Копеде, чудноватият римски квартал

Къде на езеро до Рим? Ангуилара Сабация е чудесно предложение

Ако сте в Рим и имате на разположение един ден, в който искате да се разходите до някое близко езеро, Ангуилара Сабация (Anguillara Sabazia) е прекрасен маршрут.

Средновековното село, което всъщност преди няколко години беше обявено за град, се намира на 30-ина километра северно от Рим.

Само на няколко километра над него се намира замъкът на Брачано , където са се оженили много холивудски звезди.

През лятото плажовете на  езерото Брачано, на чиито склонове се разполага Ангуилара, предлагат възможности за къпане, за събиране на тен, за разходка с водно колело или лодка.

Тук е пълно с малки плажове, на които може да се наслаждавате безплатно на чистите води. За любителите на удобствата обаче има и платени плажове с чадъри, където плажното легло е 5 евро на ден.

Панорамата пред очите ви наистина е прекрасна – разположеното нависоко над езерото село радва очите с пейзажите си.Ангуилара е разположена в сърцето на Сабатинските върхове (Monti Sabatini). Произходът й води към републиканския период на Древен Рим – I и II век пр.Хр.

Според писанията една богата римска патриция на име Рутилия Пола притежавала вила на бреговете на езерото с формата на ъгъл, или angolo – оттам и името Ангулария на древното селище.

То е преправено основно през XVI в. Много от днешните къщи са запазили средновековната си структура и до днес.

Прекрасна е и малката църквица “Санта Мария Асунта”, разположена най-отгоре върху носа, където е селото.

Навремето в селото се влизало през портата, изградена през XVI в. – тя може да се види и днес с часовника, поставен най-отгоре.

На територията на Ангуилара се намира и минералният извор Клаудия – това е и името на известна естествено газирана вода.

Любопитно е да се знае, че под езерото Брачано се намира неолитно селоище отпреди 8000 г.

По време на подземните археологически разкопки в близост до местността Ла Мармота са открити много интересни находки, сред които и пет лодки от типа пироги.

Ако посетите Ангуилара, на всяка цена направете и туристическа обиколка на езерото с корабчето, което спира до малкия кей под селото. Панорамата към останалите села, разположени по различните склонове на езерото, е великолепна.

Как се стига до Ангуилара

Ако сте с кола, необходимо е да поемете по пътя Касия (Cassia), който извежда на север от Рим, и да следвате табелите за Брачано и Ангуилара.

С влак може да се ползва линията за град Витербо, за която тръгват влакове от гара “Остиенсе” в Рим (Stazione Ostiense).

Вижте най-хубавата панорама на Рим – качете се на монументалния комплекс “Виториано”

Пиаца Венеция (Piazza Venezia) е като отправна точка в Рим за всички туристически маршрути и обиколки.

Накъдето и да тръгнете, вие ще минавате все през площад “Венеция”.

Познатият като Олтара на Родината монументален комплекс “Виториано” (Il Vittoriano), който много римляни сравняват с пишеща машина или сметанова торта, е изграден между 1885 и 1911 г.

Той се реализира в чест на Виктор Емануил Савойски, първият крал на Италия, и се смята за един от символите на Рим, колкото и да не се харесва на самите римляни.

Именно пред този комплекс се извършват всички почетни патрули и военни паради за различни италиански празници.

Монументът е символ на Рим като столица на Италия, на Обединението на Италия и на обичта на италианците към родината им.

През 1923 г. в паметника са погребани мощите на Незнайния войн, а през 1935 г. архитект Армандо Бразини реализира зоната около Вечния огън и музея до нея.

Ако искате да видите Рим от птичи поглед, има два варианта да направите това.

Първият е да се изкачите по стълбището на “Виториано” и да стигнете безплатно до терасата, където има и кафе-бар.

Оттам гледката към града и към Античен Рим е поразителна.

Вторият начин да се насладите на Рим още по-отвисоко, е като вземете панорамния остъклен асансьор (билетът е 8 евро) и се изкачите най-горе на Terrazza dellе Quadrighe.

Панорамата е величествена – виждате града на 360 градуса.

Колизеят и Римският Форум са в краката ви, така както и Пиаца Венеция отдолу, и куполът на базиликата “Сан Пиетро” вляво.

ВИЖ ОЩЕ

Топ панорами на Рим

Топ панорами на Античен Рим

Топ тераси на Рим

От купола на Сан Пиетро