Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Вижте язовирите Турано и Салто, на 80 км от Рим, с цветове като Малдивите

Пътуването до язовирите Турано и Салто, на 80-ина километра северно от Рим, е изненадващо и очарователно по няколко причини.
През лятото водите им придобиват точно този син цвят, който е характерен и за този на Малдивските острови.

Изглежда невероятно как изкуствени езера с диги могат да съперничат по прелест и на най-красивите крайбрежия в света.
Изненадата обаче идва и заради друго – с комбинацията си с планински хълмове и зелена растителност, предлагаща разхлада, те изглеждат като оазис на фона на претъпканите плажове и замърсено море до Рим.

За любителите на ваканциите с каравани и палатки сред природата двата язовира са чудесна алтернатива за няколкодневен релакс.
Тук можете да събирате тен и да се къпете гратис където си поискате. Тишина и спокойствие ви съпътстват навсякъде. Турано и Салто са рай и за рибарите. Тукашните шарани обаче са гигантски, в сравнение с тези в българските язовири – много често достигат 7-10 кг.
Мнозина местни жители още помнят съдебния спор през 1962 г. на община Петрела Салто с Ага Хан, създателят на Изумруденото крайбрежие на остров Сардиния. Полемиката между тях се ражда, след като Салто оспорва името „Коста Смералда“, което милиардерът дава на изградената от него луксозна зона в Североизточна Сардиния.

Община Салто твърди, че първа е кръстила крайбрежието до река Салто „Коста Смералда“. В крайна сметка обаче наименованието остава в този си вид за петзвездния рай на Сардиния.

Трудно е да се оспори правото за него на онзи, който вече е инвестирал милиарди в изграждането на рая за богатите.
Въпреки това и днес мнозина смятат, че крайбрежието на Салто и Турано няма за какво да завижда на рая на милионерите.
ИСТОРИЯТА
В действителност римската Коста Смералда си е плод на фашистката инженерна мисъл.
Салто и днес е най-големият язовир в област Лацио с център Рим. Той се намира на 535 м.надморска височина и е създаден през 1940 г. след преграждането на река Салто и последвалото потапяне на едноименната долина. Салто обаче споделя водите си с тези на близкото изкуствено езеро Турано.
Това става чрез изкуствен канал, дълъг 9 км, който минава под хълма Навеня. Двата водни басейна днес захранват водноелектрическата централа Котилия, която е построена през 1942 г.

Те дават вода на близкия град Риети, където живее нашата лекоатлетка Ивет Лалова, но така също и на селищата от долината на града.

Погледнат от птичи поглед, язовир Салто наподобява огромен фиорд с набраздени и силно врязани в сушата брегове. На практика неговата издължена форма следва тази на съществувалата едно време на това място долина на река Салто.
Изграждането на язовира е довело до тоталното зачеркване на няколко жилищни центрове, съществували по-рано– те са били преместени и реконструирани на друго място.
Турано също е толкова красиво и приказно синьо езеро през лятото както и свързаното с него Салто. Почти няма римлянин, който да не помни периода си на бойскаут, прекаран по тези места.
Язовирът Турано е разположен на 536 м.надморска височина. И той е взел името на реката, преградена с дига през 1939 г.
Дългото 10 км езеро (обиколката му достига 36 км., а дълбочината му 68 м.) смайва не само с цвета на водите си, а и с планинските пейзажи наоколо. Те приканват към трекинг и разходки с велосипед дори да не сте любител на тези занимания.
На всичкото отгоре езерото предлага възможност за визити в няколко средновековни селца и замъци, разпръснати наоколо. Най-близо са селата Кастел ди Тора и Коле ди Тора. Те изглеждат като кацнали върху скалистите хълмове над езерото Турано.
Приятни за разглеждане са и близките Аскреа и Паганико Сабино.
Перлата на зоната си е обаче Кастел ди Тора – селцето с 300 жители, което носи сегашното си име в чест на древния град Thora, съществувал навремето на това място.

Изкачвайки се в селцето, ви очаква заря от прелестни гледки. На практика селото е обгърнато и прегърнато от продълговатите хълмове на планинското възвишение Навеня (1506 м.)

От която и точка в селото да погледнете, пред вас се откриват смайващи панорами към езерото Турано. През лятото цялото село ухае ароматно заради богатата растителност из него.
В центъра може да се види църквата в бароков стил „Сан Джовани Батиста“ с фрески от XVI в. Из селото има и доста фрагменти от древноримски колони. Най-чаровни са обаче детайлите – арките на портите, фонтаните, тесните улички между къщите, стълбищата…
В зоната на Турано и Салто е пълно с къщи за селски туризъм, в които е най-подходящо да се отседне, ако смятате да нощувате.

Това е обаче преди всичко любимата зона на отпускарите, които предпочитат пътешествия с каравани.
Из крайбрежието е пълно и с палатки на любителите на нощите под звездното небе.
Пясък на крайбрежието няма, но въпреки това бреговете са удобни за събиране на тен със собствени шезлонги и чадъри. Безплатна сянка предлагат и дърветата, които стигат до водите на езерата в много от частите им.
Регионът на Турано е изкушителен и за пристрастените по добрата храна и кухня.
Специалитет на зоната е фасулът от грахов тип – с подобен на неговия вкус и форма. На всяка цена трябва да опитате и местните пресни сирена – особено овчето и изварата, с които се приготвят и равиоли. Пастата равиоли се пълни обаче и с плънка от черен трюфел или гъби манатарки.
Турано и Салто са известни и като зоната на полентата (типично италианско ястие от царевично брашно, нещо средно между качамака и мамалигата). Той се приготвя в гигантски съд и на дървена пещ. След като се опече, разстелените пластове се режат и гарнират по желание със сос от аринга или риба тон.
КАК СЕ СТИГА
Турано или Салто са прекрасна идея за еднодневна екскурзия на езеро и сред природата, ако прекарвате ваканцията си в Рим и искате да избягате за един ден от хаоса.
До най-красивото селце Кастел ди Тора, разположено на язовира Турано, се стига за час – час и половина с кола от Рим.
За препоръчване е да хванете магистралата А24 Рим – Акуила и да излезете от нея на изход Карсоли. След това се тръгва по държавния път „Тураненсе“ в посока Риети и Лаго ди Турано.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Къде да резервираме хотел или стая под наем в Рим? Кои са най-подходящите квартали?

Всеки, който идва за пръв път в Рим, е изправен пред проблема кой квартал да избере за резервацията си онлайн на хотел, Bed&Breakfast или апартамент под наем.

Изборът на един или друг квартал е изключително важен, особено ако идвате за малко дни и нямате време за губене.

И в Рим, както и във всеки друг град по света, може да попаднете на грешния хотел или хазяин, от което ваканцията да ви се вгорчи и Вечният град да остави неприятни спомени у вас завинаги.

Първото, което трябва да знаете, е какво точно искате да направите в Рим. Разбира се, ясно е, че всеки желае да плати минимално и да прекара максимално.

Ако идвате с цел шопинг и Долче Вита, то тогава при търсенето на място за отсядане, би трябвало да се концентрирате на хотели около Piazza di Spagna.  Улиците от т.нар. Триножник (Tridente) – Via del Corso, Via del Babuino и  Via Ripetta също са пълни с магазини от всякакъв вид. Те стигат до Piazza del Popolo. Освен това, тази зона е на две крачки от красивите Пиаца Навона, Пантеон, Кампо дей Фиори, Фонтана ди Треви, които на всяка цена ще влязат в програмата ви.

Ако идвате с цел туризъм и искате да посетите основните забележителности на Рим, но в същото време искате да подишате типично римска атмосфера с тесни павирани улички и симпатични заведения, то тогава изберете кварталите Монти (спирка Cavour на синята линия B на метрото) и  Трастевере.

Монти е близо до Колизея, до Римския Форум, до Пиаца Венеция, до Фонтана ди Треви, и въобще – до всичко красиво. Трастевере е изключително колоритен квартал с богат нощен живот и е близо до центъра.

Ако искате да сте на пъпа на Рим и на две крачки разстояние от всичко, може да изберете апартамент и в римското гето. Ако сте там, на практика може да се движите само пеша из града, защото всички забележителности са близо до вас. Това е стар еврейски квартал и много често апартаментите и сградите не са от най-добре поддържаните – имайте го предвид. Предимството му обаче е в перфектната локация.

Ако идвате в Рим с цел  Ватикана и Ватиканските музеи, то тогава може да се спрете на квартал Прати – той включва и зоната Отавиано (като спирката на метро А). Този квартал е пълен с магазини и заведения. Предимството му е, че през него минава метро (червената линия А) и е удобно свързан с останалите забележителности.

Ако искате да видите буржоазен Рим, то тогава изберете квартала Париоли – там са къщите на богаташите, там са и заведенията, които те посещават. Връзките с центъра и с основните забележителности обаче никак не са удобни и бързи, защото няма метро, а само автобусни линии.

Ако искате да сте близо до Централната гара Термини, където се пресичат всички възможни транспортни връзки, то тогава изберете  Via Cavour. Там е и базиликата “Санта Мария Маджоре”, на пешеходно разстояние е и Колизеят. Близо до гарата е и търговската Via Nazionale.

Ако избирате хотел или апартамент на много икономична цена, но далече от центъра, то тогава вижте на картата дали е близо до спирка на метро. По-удобна е червената линия А, която минава близо до Испанския площад, Фонтана ди Треви, Ватикана. Ако пък хотелът ви е до спирка на синята линия Б, то тогава може да стигате директно с нея до Колизея.

Много удобен е и кварталът San Giovanni, където се намират изгодни места за отсядане в близост до спирките на метрото.

ВИЖ ОЩЕ

Римското гето

Барокът на Пиаца Навона

Шопинг в Рим

Аутлети в Лацио

Три дни в Рим

Колко е дълъг коридорът, който виждате?

Коридорът с колоните, или Колонадата, на Франческо Боромини, стъписва и до днес с илюзията за дължина и дълбочина, която създава.

Реализираната през 1653 г. по искане на кардинал Бернардино Спада “Перспектива”на Боромини и днес се смята за един от най-ярките примери за бароков илюзионизъм.

Заставайки пред колонадата, имате чувството, че коридорът пред вас е дълъг най-малко 30 м.

Дълбочината до най-крайната точка обаче е едва 9 м.

Гледайки отдалече статуята на Война в дъното, си мислите, че тя е колосална.

Нищо подобно – тя е висока едва 90 см.

Илюзията за дълбочина на коридора Боромини постига, когато е на 54 г.

За да създаде илюзията, той сближава различните нива на повърхността на коридора към една-единствена точка.

Двата реда колони отстрани пък се доближават един до друг, намалявайки постепенно размерите на самите колони. Последната от колоните е висока едва 2 м.

Мозаечният под също се изкачва постепенно в дълбочина – наклонеността му достига 60 см.

В помощ на архитекта Боромини се притичва математикът и агостински монах Джовани Мария ди Бионто.

Самият кардинал Спада, собственик на сградата, в чийто двор се намира колонадата, аргументира със стихове създаването на илюзията.

Малките форми могат да изглеждат големи при наличието на илюзия.

Така е и с нещата в света. Всичко е една фикция.

Може да ви изглеждат големи, но в действителност това се дължи на илюзия – те са незначителни.

Палацо Спада (Palazzo Spada) и галерията “Спада” с колоните се намират близо до известния площад Кампо дей Фиори в Рим. В сградата е разположен и Държавният съвет, който е висшият орган на Административния съд в Италия.

Адресът е Piazza Capo di Ferro 13.

Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

Вижте къде се намира мистериозният град Сутри, където има храм на Бог Митра

Ако ви интересуват мистериозни и чудновати места, в които атмосферата трепти от загадъчност и където всичко е наситено със символика, то тогава трябва да видите Сутри (Sutri).
В това селище, до което се стига по пътя Cassia, на половин час с кола от Рим, има и красота, и археология, и история.
Подобно и на други села от зоната на Туша (Tuscia), северен Лацио, и Сутри е издялан в скала от туф. Стените, които обграждат селото, наподобяват дантели. Над тях се извисяват кули и дървета – изглежда така, сякаш Сутри е излязло от някоя средновековна приказка.

Според една от легендите Сатурн, баща на всички богове и на мистичните пеласги, се установява в Централна Италия, където основава най-древните градове. Смята се, че и Сутри е основан от Сатурн, чието име било произнасяно от етруските като Сутринас. Оттук и името на Сутри.
В действителност в герба на селото все още е изобразен бог Сатурн на кон и със сноп позлатени житни класове, символизиращи благородието на тези земи.
Със сигурност произходът на Сутри датира от епохата преди етруските, които пък са оставили в местността многобройни скални пещери.
По-късно те били приспособени за етруски гробници. Именно етруските некрополи са едни от най-очарователните и загадъчни забележителности в селото.

На практика те се виждат навсякъде, където и да се обърнете. На тях се натъквате още преди да влезете в селото, шофирайки по пътя Cassia. Много от тях са разположени по доста чудноват начин в скалите.
Най-загадъчният исторически паметник в Сутри е обаче т.нар. Mitreo, или Митреум. Това е и етруска гробница, и храм, посветен на божеството Митра. Първоначално е бил посветен на свети Архангел Михаил, а после на Богородица с младенеца (S.Maria del Parto).
Този паметник има зад гърба си 2600 г.история – вижда се как се е напластила в отделните фигури, форми и изображения.
Въпреки многото си години обаче паметникът е запазил доста добре характеристиките, които са присъши по принцип за всички култови места, посветени на бог Митра.

Тук се вижда централният коридор със снишения свод над него, два странични коридора, дълга структура от седалки, няколко стъпала пред олтара, ниша, предназначена за барелефа на Митра, който принася в жертва бик.
Навремето митраизмът бил особено разпространен сред римските войници. Подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването и на тази религия се предавало на непосветените само от уста на уста, така че не са останали много писмени свидетелства за нея.
Митреумът в Сутри смайва туристите, които го посещават за пръв път – той наподобява скална църква, издълбана в туф.
Очарователен в Сутри е и друг паметник – римският амфитеатър. Подобно на Колизея в Рим, и този в Сутри е с елипсовидна форма. Бил е в състояние да побере над 9000 души.

Вижте как се стига до града с циклопски зид, чиито жители се самоубиват, за да не станат жертва на отмъщението на Древен Рим

Според легендите Норба (Norba) е създадена от Херкулес и от Циклопите. Историците твърдят обаче, че произходът й води към VII в.пр.Хр.
През 492 г. пр.Хр. Норба става римска колония, участва и в Пуническите войни.
Началото на края й започва с избухването на Гражданската война, разпалена между враждуващите фракции на Марио и Сила, двамата римски консули (най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в Древен Рим).
Норба застава на страната на Марио, който губи. Така след това тя се смята от Рим за предател.
Малко преди военните части на Лепидо, командирът, верен на Сила, да пристигнат в Норба, за да се саморазправят с града, неговите жители решават сами да сложат неговия край.

За да не станат жертва на отмъщението на Рим, жителите на Норба подпалват града си, а след това се самоубиват.
Въпреки че някой и друг жител все пак не слага край на живота си, може да се каже, че историята на Норба приключва през 80-81 г.
За Норба се заговаря едва през 771 г., когато византийският император Константин V дарява на папа Захарий земите на Норба и на близостоящия до нея град Нинфа.
Така земите отново се заселват и градът преживява нов разцвет.
През X в. Норба става папско владение и епископско седалище. Малко по-късно обаче започва отново да се изпразва за сметка на съседния Норма.
През XII в. Норба се превръща в град призрак.
Руините на Норба, които се намират на няколкостотин метра от центъра на днешния град Норма, са като очарователни декори от филм за древноримските времена.
Зидът е циклопски – той е изграден от гигантски варовикови камъни, които се държат един за друг единствено по силата на гравитацията и без никакъв спойващ материал.
Навремето той се е простирал на 2662 м., затваряйки помежду си зона от 38 хектара.

Днес зоната на Норба е идеалното място за трекинг сред природа, история и археология.
Норба се намира на 80 км.южно от Рим. До нея се стига по пътя Апия (Appia), след като от Рим се тръгне в посока Cisterna di Latina (Чистерна ди Латина).
Прелестни пейзажи от кактуси и маслинови дървета ви засипват при шофирането по извиващия се нагоре като спирала път из Сепинските възвишения (Monti Sepini).
След като стигнете до върха, циклопският зид на Норба се изправя пред вас в цялото си величие.

Вижте Рим отвисоко в целия му блясък – ето кои са най-хубавите тераси с ресторанти 

1. Ресторант La Pergola

Той се намира на последния етаж на петзвездния Rome Cavalieri, гледа към Рим от възможно най-високата му част, тъй като е разположен на хълма Monte Mario. Освен с райска панорама, ресторантът може да се похвали и като един от най-добрите в Италия. Единствен в Рим има три звезди от Michelin. В избата си разполага с 60 000 бутилки от най-качественото вино, за което някой може да мечтае. В менюто си предлага 29 вида вода. Разбира се, тук и цените са топ!

2. Ресторант Giuda ballerino!

Той се намира на терасата на петзвездния хотел Bernini Bristol в центъра – на Piazza Barberini. Отскоро неговата кухня се дирижира от известния шеф готвач Андреа Фуско, носител на многобройни награди в Италия.

3. Ресторант Imagò

Той се намира на шестия етаж на петзвездния хотел Hassler, който е разположен над стълбите на Piazza di Spagna (Испанския площад). Това е ресторант мечта за хора с бездънни портфейли. Гледката към Вечния град обаче е магическа – виждат се като върху една човешка длан всички основни забележителности в центъра. Ресторантът разполага с една звезда на Michelin. Тук се хранят много от холивудските звезди, гости на ексклузивния хотел.
4. Roof Garden Restaurant Forum

Това е ресторантът на последния етаж на четиризвездния  “Форум”. Хотелът се намира до Foro Romano (Via Tor dé Conti 25- 30). От терасата се открива великолепна панорама към античен Рим. Ако не искате да обядвате или вечеряте, може да пиете аперитив в American Bar на хотела, за да съзерцавате Римския Форум отвисоко.

5. Zest Bar и ресторант Sette

Тe се намират на терасата на хотел Radisson Blu (Via Filippo Turati 171). От покрива на хотела, разположен до Централната гара Termini, може да се наблюдават от птичи поглед коловозите и отпътуването на влаковете. Терасата е прекрасна за вечеря или аперитиви около басейна.