През ноември Венеция е по-евтина, полупразна и двойно по-красива

Ако искате да се насладите на Венеция като местен жител, ноември е месецът, през който може да го направите.

Тогава няма тълпи от туристи и навсякъде може да влезете без резервация – в ресторанта, музея, галерията.

Като се изключат най-известните и посещавани места като площад „Сан Марко” и зоната на Понте ди Риалто, всички останали зони изглеждат почти като пустиня в голяма част от деня.
Освен всичко друго, през ноември цените на нощувките са ниски и може да се намери място дори ден преди пътуването.

В идеалния център, или на метри от базиликата „Сан Марко”, има дори оферти за 60-70 евро двойна стая на вечер в хотел три звезди.
Цените в ресторантите и баровете са по-ниски от тези в Рим и Милано.

Аперитив „Сприц”, чийто произход е от тези места, се предлага в много заведения за 3,5-5 евро.

Пие се от туристите и местните жители повече и от минерална вода – достатъчна е една обиколка, за да си дадете сметка за това.

Пицата в ресторанта или пицарията е 9-12 евро.
Със своите 178 канали и 438 моста през есента градът на лагуната предлага атмосфери и цветове, на които със сигурност през други сезони не може да станете свидетел.

Залезите са розови и превръщат пътуването ви с корабчето или лодката из каналите в приказка.

Липсата на развихрени тълпи от хора позволява на посетителя да съзерцава Венеция, да се шляе безгрижно и да се лута без определена цел и посока, преминавайки по пусти площадчета и мостове.

В други периоди от годината това е невъзможно.

Цветовете са пастелни, всичко наоколо е облято от приглушена светлина и изглежда като пейзаж от картина на Каналето.

За близо 50-те хиляди жители на Венеция това е най-приятният период на годината. За малкото посетители пък това е шанс да видят, без да бързат, някои от събитията на есента.

В Палацо Вениер дей Леони на Канал Гранде например може да се разгледа изложба на френския художник Марсел Дюшан.

Тя ще бъде отворена до средата на март 2024 г.
Това е един от най-очарователните музеи на съвременно изкуство в света, тъй като в него се съхранява колекцията на Пеги Гугенхайм.

Освен това, макар и незавършена, сградата е интересна и заради историческата си стойност и значение.

Изграждането й започва преди 700 години и тя трябвало да има 5 етажа, но останала само с един.

И до днес оригиналният проект и дървеният макет се пазят в музея „Корер” на площад „Сан Марко” – това е един от любимите музеи на местните жители, защото събира свидетелствата за историята на града и Венецианската република под формата на карти и ценни ръкописи.

Основаната през 697 г. от Паолучо Анафесто морска република с център Венеция, от XVII век е известна с името Светлейша (Serenissima).
Ако искате да разгледате 10 общински музея накуп, сред които и Кралския дворец, най-добре е да си купите museum pass, чиято цена започва от 23 евро.
За да се придвижвате без ограничения с всички видове обществен транспорт из цялата лагуна на Венеция пък най-подходяща за тридневна визита е картата от 45 евро.
Във Венеция Коледа започва на 21 ноември – от три века на тази дата се отбелязва Празникът на здравето.

Тогава се пали и коледната украса,но това е и религиозен празник – стигайки до базиликата„Санта Мария дела салуте”, се пали свещ пред византийската икона, пазена в църквата.

Според поверието тя спасила Венеция от чумата през 1630 г. Затова от тогава всяка година вярващите се молят да бъдат пожалени от съвременните епидемии.
Особено очарователни са и три от най-обичаните острови на Венеция – Мурано, Бурано и Toрчело.

Първият е известен като мястото на прочутото стъкло с това име.

Вторият е прочут с дантелата си, но най-вече с колоритния си вид – всяка сграда от него е в различен цвят.

Третият пък e с произход, по-древен и от самата Венеция. Там още може да се види червената къща, в която навремето е живял дълги години Ърнест Хемингуей.

ВИЖ ОЩЕ:

Мурано – островът на стъклото

Бурано -островът на дантелата

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

Невероятна красота  е да видите манастира „Свети Мартин” как виси над вулкана Везувий.

Всичко това – след като сте изкачили хълма Вомеро.
Неапол може да се похвали с много красоти, за които няма да ви стигнат дни, за да ги обиколите.

Манастирът-музей „Свети Мартин” обаче зашеметявa със съвкупността от неща, които ви предлага.

Като се започне от панорамата над Неаполския залив и Везувий, и се стигне до изключителните примери на бароковата архитектура и изкуство – всичко от него ви оставя без дъх.

Разположеният нависоко на хълма Вомеро музей предлага прелестни гледки от птичи поглед към южния град, но това е само един от детайлите, заради които си струва да се отиде до него.

Точно там се намира и средновековният замък „Сант Елмо”.
„Ла Чертоза ди Сан Мартино”, както се нарича на италиански, е на практика бивш манастир на монасите от Ордена на Свети Брюнон,основан през 1084 г. във френските Алпи.

Хронологически това е вторият манастир на ордена в южната област Кампания. След Обединението на Италия става национален паметник и от 1866 г. приютява Националния музей „Свети Мартин”.

Той събира много от шедьоврите на бароковото изкуство и култура на Неапол.
Те са показани в стотината зали на музея,където има и две църкви, един вътрешен двор, 4 параклиса, три манастирски двора, градини и др.
Манастирът започва да се изгражда през 1325 г. от херцога на Калабрия Шарл Анжуйски.

Днес в него могат да се видят малко от едновремешните готически елементи.

Проектиран е от Тино ди Камаино по подобие на намиращия се наблизо замък. Завършен е официално през 1368 г. по времето на неаполитанската кралица Джована Анжуйска.
През XVII век манастирът е изцяло обновен в архитектониката си, затова и сегашният му бароков изглед.

Много от архитектите и творците на Неапол, работили впоследствие върху декорациите , скулптурите и фреските, допринасят за превръщането му в шедьовър на барока.

Най-голям отпечатък оставя обаче Козимо Фандзаго.
Днес могат да се посетят както подземията, така и манастирските дворове на „Свети Мартин”.

Църквата също е истински шедьовър със съхраняваното в нея богатство от скулптури, картини, фрески, пана от XVII и XVIII век.

Могат да се видят творби на Гуидо Рени,Батистело Карачоло и др.

Любопитна за разглеждане е и билковата аптека на монасите, апартамента на приора, както и изложените каляски.

На видно място е поставена огромната каляска на Мария Кристина Савойска.

Тя е изработена през 1806 г.за крал Фердинанд I от династията на Бурбоните.

Почти сигурно е, че е използвана до 1815 г. от Жоашен Мюра, назначен от Наполеон I за регент на Неаполитанското кралство.

След 1815 г.пък в каляската се возели крал Фердинанд II и съпругата му Мария Кристина Савойска, за да участват в религиозни процесии до края на Кралството на Двете Сицилии.

След това каляската е транспортирана във Флоренция,където се мести столицата на кралството, но после пак я връщат в манастира „Свети Мартин”.

ВИЖ ОЩЕ:

Дворецът “Каподимонте” в Неапол

Президентският дворец “Куиринале” в Рим

Уникално –  горещ термален басейн вместо селски площад в Баньо Виньони в Тоскана

В Баньо Виньони, на 50 км от Сиена, има само 30-ина жители.

Въпреки че е малко селце, славата му е голяма в цял свят. Това е така заради уникалния басейн с гореща термална вода, който е на практика „селският площад”. Неслучайно той се нарича и Площадът на изворите.

Водата му, извираща изпод земните недра, е с вулканичен произход. Водите след това се насочват към стръмното нанадолнище на Природния парк на мелниците.

Там се намират 4 средновековни мелници, издълбани в скалите.

Навремето те действали непрекъснато и гарантирали функционирането на местната икономика, като се има предвид, че другите мелници не работели при суша през лятото.

Правоъгълният термален басейн се намира в центъра на тосканското селце и около него се издигат къщите, църквата, знатните сгради.

През Средновековието и Ренесанса Баньо Виньони бил истински хит сред известните и значими личности, които отивали там, за да отдъхват и да се топят в лековитите му води.

Сред тях са от папа Пий II и света Катерина Сиенска, отседнала там от 1362 до 1367 г., до Лоренцо Великолепни, отишъл в селото през 1490 г., за да се лекува.

Славата на Баньо Виньони като термален център, чиито води лекуват ревматизъм, артрит и др.болести, нараснала още повече след увековечаването му в творби на изкуството, литературата, киното (най-вече в заснетия там филм „Носталгия” на Андрей Тарковски).

Навремето още етруските и древните римляни се наслаждавали на термалните извори на Баньо Виньони. За термите и благоприятното им въздействие върху човешкото здраве се разказва и в едновремешните дневници,водени при поклонническите пътувания на абатите към Рим и Йерусалим.

Селото се намира на няколко километра от т.нар. Виа Франчиджена, древният поклоннически път, който водел от Западна Европа, най-вече Франция, към Рим, а после и към пристанищата в Пулия.

Баньо Виньони е в красивата долина Вал д’Орча, известна от приказно красивите картички и плакати на Тоскана с типичните пейзажи с кипариси и вити бели пътища по полегатите хълмове.

Въпреки големият термален басейн, който е пред очите ви и който сякаш ви кани да се хвърлите във водите му, вие не може да направите това.

Забранено е по всяко време на годината. Може да стоплите тялото си в горещите термални води на басейните в някой от луксозните хотели наоколо.

При извирането си термалните води имат температура от 52 градуса – те са най-горещите в цяла Тоскана.

Басейните в спа центровете на Баньо Виньони са с температура от 38 градуса и спокойно може да се къпете в тях и през зимата на открито.

Безплатно може да топнете крака само в потоците, водещи от централния басейн към Парка на мелниците.

Как се стига до Баньо Виньони?

На практика то е част от община Сан Куирико д’Орча. Най-близката жп гара е тази в град Кюзи, от там има автобуси до Баньо Виньони. С кола може да се стигне за 2 часа от Рим.

ВИЖ ОЩЕ:

Как да видим Рим за 3 дни

Венеция през ноември

Милано от птичи поглед

• Изкачете се на терасите на “Ил Дуомо” и прегърнете града с поглед

Изкачването пеша на 251-те стъпала, водещи към покрива на „Ил Дуомо”, е уморително, но и емоционално.

Веднъж достигнали най-горната част на Катедралата на Милано обаче, ще си дадете сметка, че спектакълът, който се открива около и под вас, е неустоим и несравним. Вие сте на две крачки от небето и се наслаждавате на финансовата столица на Италия от 70-метрова височина.

Освен това се намирате върху най-разгърнатия и обширен покрив на готическа катедрала в света, тъй като площта му достига 8000 кв.м.
Към прелестта на архитектурата се прибавя и тази на пейзажа на Милано отдолу.
Има два начина да се качите до терасите на „Ил Дуомо”.

Първият е да извървите пеша стълбището, за да стигнете до първото им ниво срещу билет от 9 евро.

Вторият е да вземете асансьор,плащайки 13 евро.
Най-добре е да направите визитата си в късния следобед, за да уловите цветовете на скайлайна на Милано по залез слънце.
Изкачвайки се до първото ниво на терасите, ще се озовете сред „гора” от арки и шпили, или гулие на италиански – така се наричат източените и заострени архитектурни елементи с пирамидална форма, които декорират често покривите и камбанариите на църквите.

Веднага щом излезете от асансьора, ще видите най-близкият шпил „Карели” – той е най-античният и датира от 1397-1404г., когато бил изграден благодарение на оставено дарение от Марко Карели.
Извървявайки тясната пътека около всички тези архитектурни елементи, датиращи между XV и XVIII век, ще стигнете под статуята на Мадоннина (Богородичка), или Мадунина на милански диалект.

Тя е разположена на 108,5 м.височина- самата скулптура е висока 4,16 м. Това е закрилницата на Милано от 1774 г.

Направена е по проект на скулптора Джузепе Перего и е излята от златаря Джузепе Бини.Вътрешният скелет на статуяата е от метал, но през миналия век е заменен със стоманен.
Преди да достигнете до мястото под Мадунина обаче, ще трябва да преминете през общо 134 шпилове, всеки от които е висок средно 17 метра.

Сградата на катедралата се разкрасява от общо 3500 статуи. Удивлението от красотата,която ви съпътства през целия преход по терасите, е непрекъснато.

Ако ви остане време да се заглеждате в отделни детайли, ще забележите, че има дори такива, свързани със спорта.

От височината на терасите погледът ви достига не само до галерията „Виторио Емануеле II” на Пиаца дел Дуомо отдолу, а и в далечината, където се редят един до друг небостъргачите на Милано с футуристична архитектура.
“Ил Дуомо”, или катедралата на Милано, е Метрополната катедрала на Рождество на Пресвета Богородица.

Тя е катедрала на Миланската архиепископия в град Милано.

Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Това е най-голямата църква в Италия, като се има предвид, че базиликата „Свети Петър”се намира на територията на Ватикана. “Ил Дуомо ди Милано” е третата по площ и шестата по обем църква в света.
Изградена е от бяло-розов мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които били на мода през вековете, когато е строена.

Затова виждаме детайли от готиката до барока, неокласиката и неоготиката.

Общата площ на катедралата е 11 700 кв.м.

ВИЖ ОЩЕ:

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

ДА СЕ ОЖЕНИШ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

Вижте ексклузивния манастир, в който пращали дъщерите си богатите сицилианци

Със сигурност трябвало да бъдеш богат, за да си позволиш да пратиш на вечно заточение дъщеря си в манастира „Света Катерина Александрийска” в Палермо.

Това бил ексклузивен женски манастир – най-известният не само в града, а и в Сицилия.

В него можели да оставят децата си затворени завинаги единствено знатни фамилии и такива, принадлежащи към най-висшите прослойки в едновремешното общество. От 1311 до 2014 г. в манастира живеели монахините от Доминиканския орден.

През 2017 г. той е отворен за пръв път като музей за посещения на външни хора.
Навремето заточението в манастир било еднствената възможна съдба за втората или третата дъщеря в едно богаташко семейство.

Това било така, защото най-големият син наследявал цялото имущество, докато братята му можели да се посветят на военна или религиозна кариера.

И женските рожби имали подобни съдби. Най-голямата дъщеря обикновено била давана на на-богатия претендент за ръката й заедно с цялата зестра, докато за останалите сестри не оставало нищо друго, освен да станат монахини.

Така семейството им осигурявала сигурен и почтен живот.
Изпращането в манастира, посветен на Света Катерина Александрийска, която в Православната църква се почита като великомъченица Екатерина, ставало по специален ритуал.

В церемонията участвали всички роднини и приятели. Момичето, което било изпращано, заставало в централната част на църквата, лягало на пода и било покривано с черен воал.

След това то се „прераждало” като монахиня и божия слугиня, минавало през вратата зад олтара и от този момент приключвали завинаги абсолютно всички контакти с външния свят.

Младата жена можела да наблюдава външни хора само през решетка.
От 2017 г. вече е възможно външни посетители да отворят портите на ексклузивния манастир в Палермо и да видят как протичало ежедневието на монахините.

Те произвеждали всичко необходимо за живота си зад стените на манастира. Въпреки обета си за мълчание, разполагали със собствени методи да комуникират по между си.

Затова и имало много въжета, вързани за камбани.

Чрез удрянето им само някои монахини можели да предават определени заповеди или съобщения на някого.
Въпреки че били затворени като затворнички, монахините водели охолен живот. Богатите им семейства финансирали манастира, затова и неговата вътрешност била по подобие на тази в къщите им.
В центъра на манастира имало двор, където били отглеждани ботанически видове, характерни за Сицилия. Към него гледали всички частни килии, в които живеели монахините.

Въпреки че били посветени на Бог, те все пак произлизали от богаташки семейства и били свикнали на определен станарт на живот.

Живеели в тишина и били заобиколени от оазис от красота, имало и много шедьоври на изкуството.

Много от монахините държали в килиите си и прелестни кукли, които донесли от домовете си още при влизането си в манастира като момичета.
Монахините можели да наблюдават от височината на манастира едни от най-красивите панорами на Палермо.

Погледът им се простирал до морето, въпреки че те били зад решетките.

Така виждали живота, който продължавал да си тече, въпреки че не можели да прекрачат прага на манастира.

Монахините можели да наблюдават скришом и мълчаливо отгоре през решетки и олтара в църквата, както и вярващите.
Обитателките на манастира предлагали и „услугите си” към външния свят – молитвите.

Векове наред монахините били и единствените, съхранили най-древните сладкарски традиции на Сицилия.

Само няколко от тях познавали точните съставки и рецепти за приготвянето на типични сладки, които не можело да се купят никъде другаде.

Ако посетите манастира, трябва непременно да опитате от сладкишите, коите се продават в сладкарницата му и се приготвят според антични рецепти.

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Фавиняна

Соренто, перлата на Амалфийското крайбрежие

На остров Елба са живели етруски, древни римляни, Козимо де Медичи и Наполеон

Казват, че през първата си нощ на остров Елба Наполеон Бонапарт почти не мигва. Императорът, който близо две десетилетия преди това дърпа юздите на Европа, отива в изгнание на Елба на 4 май 1814 г. след абдикирането си от трона на Франция и както повелява договорът от Фонтенбло.
Пристигайки на острова обаче, Наполеон е настанен в мизерна резиденция, която на всичкото отгоре се намира в най-оживената част, където се чуват непрекъснато виковете на празнуващото население и топовните гърмежи, с които го посрещат. Едва дочакал утрото, Наполеон се втурва да изследва надълго и нашироко градчето Космополи (това име дава навремето Козимо де Медичи на пристанището Портоферайо).
Така Наполеон намира своята перфектна резиденция – Палацина дей Мулини (сградата на вятърните мелници). Въпреки че е непретенциозна, двуетажната постройка е хубава , на тихо място и с прекрасна панорама към морето и към канала на Пиомбино.

Така императорът държи под око кои кораби идват в пристанището. Наполеон преустройва сградата според нуждите си – в нея идват да живеят майка му и сестра му Паолина. Неговата любима Мария-Луиза Австрийска обаче така и не пристига. Разказват, че въпреки обновената си спалня, Наполеон рядко спи в нея. Предпочита вместо това да се разполага в градината си, където прекарва часове, за да диктува заповеди, да изследва морето пред себе си и да обмисля реванша си.
Наполеон бяга от остров Елба на 26 февруари 1815 г.За деветте си месеца на острова обаче той върши чудеса. Въпреки че знае, че няма да се задържи на него задълго, той го модернизира с енергията на човек, който не може да стои и минута без работа – изгражда пътна мрежа, подпомага развитието на индустрията, земеделието, мините.

Днес на остров Елба може да се посетят и двете резиденции, в които живее навремето Наполеон – Вила дей Мулини в Портоферайо и Вила Сан Мартино до Прокио. Наполеон Бонапарт бележи с присъствието си обаче само малка част от историята на Елба.
Едва ли ще намерите друг италиански остров, който да съчетава накуп толкова богата история, археология, изкуство, природа, море, плажове, кухня. Със своите 224 кв.км повърхност и 147 км.брегове, Елба е най-големият остров от националния парк на Тосканския архипелаг и е най-широко разпростреният морски резерват в Европа, който включа островите Джилио, Капрая, Монтекристо, Джанутри, Горгона и Пианоза (бивша затворническа колония).
Плажовете на Елба пък са като рог на изобилието, в който има за всеки вкус по нещо. Има дълги плажове с бял пясък като Лидо ди Каполивери, Фетовая, Биодола, Лакона. Има и такива с морски чакъл като Капо Бианко, Сотобомба и Сансоне. Има и изолирани диви плажове сред скали, до които може да се стигне само с лодка. Само за 20 минути в Елба човек може да се изкачи от морето до върха на Монте Капане (1019 м.)

Тук човек „диша” едновременно и море, и планина. В Елба навсякъде може да се видят обширни зони от вечнозелена средиземноморска растителност –накъдето и да пътувате из острова, вие сте потопени сред зелени храсти и дървета, сред които се шмугват муфлони и зайци.Историята и икономиката на остров Елба обаче е белязана най-вече от залежите му от железни руди, които се експлоатират от етруските, древните гърци и римляни, от господарите на Средновековието и от съвременните индустрии.
През VII в.пр.Хр. ядро от етруски, които вече са се разположили в намиращото се отсреща на Апенинския полуостров селище Популония, окупират и остров Елба. Минералните руди са им безкрайно необходими – част от тях обработват на Елба, други изнасят за Популония. Древните римляни също са привлечени като магнит в буквалния смисъл от залежите на магнетит на Елба.
И днес още могат да се видят руини от древни вили и терми. В разположените с прекрасна гледка към морето сгради древните римляни отивали да релаксират и мързелуват.
Силен отпечатък оставя на острова и великият херцог на Тоскана Козимо I де Медичи. Крепостите и ренесансовият вид на някои части в Портоферайо се дължат най-вече на Медичите. Древното селище Портоферайо (от пристанище и желязо) получава наименованието Космополи (град на Козимо).

Крепостта Фалконе се извисява най-високо в него и е най-силната отбранителна структура по онова време. Панорамата, която се открива към пристанището, към другите крепости и към фара, е удивителна. Медичите изграждат в Портоферайо и други бастиони и защитни стени с цел да се бранят от пирати.
Портоферайо е мястото, от което на практика започват всички ваканции на острова. Именно тук пристигат фериботите и круизните кораби.
До Портоферайо може да се стигне, като се вземе ферибот от Пиомбино( Тоскана) – пътят е около час.
НА ЕЛБА КОМПАСИТЕ ПОЛУДЯВАТ
Още от древността островът дължи богатството си на залежите си от желязо и магнeтит – единственият минерал, който притежава магнитни свойства в естествено състояние. Монте Каламита, или връх Магнит (413 м.) отклонява не един и друг кораб в миналото, тъй като компасите им полудяват, приближавайки зоната на Каполивери, където се намира.

Черните кристали магнетит, с които е богата зоната, блокират уредите на корабите, коите се доближат до скалите. Разказват, че в миналото мощната с действието си скала магнетит привличала към себе си дори пироните по старите дървени кораби, водейки до разпадането им.
Днес на издадения в морето нос могат да се видят ръждясалите останки от едновремешните инсталации за добив на магнетит. След Втората световна война започва упадъкът на рудодобивната индустрия в зоната и през 1981 г. те са окончателно затворени.

Днес обаче се организират екскурзии до тях, при които се минава по маршрутите на едновремешните миньори. Старите мини са истинска гордост за жителите на Елба – превръщайки ги в музей, те разгръщат пред туристите «книгата» на мините, написана за хилядолетия от етруски, древни римляни, Козимо де Медичи, Наполеон и Италия от миналия век. Всички те са експлоатирали железните руди на Елба. Днес обаче основният поминък на острова е туризмът.
КАКВО ДА ВИДИМ НА ОСТРОВА
Най-добре Елба се обикаля с мотор. Пристигайки с ферибот на пристанището на Портоферайо от Пиомбино, като начало може да се направи кратък тур на Източна Елба и да се види Рио Елба и Порто Адзуро. Любознателните за историята и поминъка на острова могат да посетят мините на връх Магнит. Те са хит сред германските туристи например, въпреки че за българина, който се е наситил да гледа мини, този маршрут може да се стори и досаден.
След това вижте Западна Елба – там са Марчана марина и Марчана. Отделете време и за историческата част на Портоферайо – там се намират древноримските вили, крепостите на Медичите и вилата на Наполеон.

Вечеря на крайбрежната улица на Портоферайо, пълна с чаровни заведения и бутици, е задължителна. Така ще се насладите и на великолепния залез на фона на луксозните яхти.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Егадските острови

Лимоните на Амалфи

Площадът на Микеланджело