Не тичайте към Сикстинската капела, най-голямото съкровище на Ватиканските музеи е всичко, което пропускате
Как да разгледаме едни от най-важните шедьоври в света
Има една сцена, която се повтаря всеки ден милиони пъти по света. Във Ватикана обаче тя изглежда направо абсурдна.
Хората влизат в техните музеи, поглеждат картата, включват навигацията на телефона и задават една-единствена цел -да стигнат възможно най-бързо до най-известното произведение, Сикстинската капела. По пътя си спират само за снимки и селфи пред онези творби, които изглеждат перфектно за инстаграм.
Така се случва нещо странно. Посетителите изминават близо седем километра галерии, преминават през над двайсет различни музея и десетки великолепни зали, а когато вечерта ги попиташ какво са видели, отговорът почти винаги е един и същ: „Тавана с фреските на Микеланджело.” Всичко останало се е превърнало в коридор.
В действителност това е и големият парадокс на съвременния туризъм. Никога не сме пътували толкова много, никога не сме снимали толкова много, но сякаш и никога не сме имали толкова малко време да гледаме и „попиваме“.
Днес Ватиканските музеи приемат близо седем милиона посетители годишно. Само Лувърът е по-посещаван музей в света.
Повечето туристи пристигат с предварително купени билети, с точен часови слот и с ясната мисъл, че трябва да отметнат една от най-известните забележителности на планетата. Социалните мрежи също диктуват маршрута.
Фото от Сикстинската капела, въпреки че там снимането е забранено, се е превърнало в своеобразен символ на „бил съм тук”.
Ватиканските музеи обаче никога не са били създадени като път към една-единствена зала. Те самите са произведение на изкуството.
Всъщност те са се родили благодарение на една случайна археологическа находка. През януари 1506 г. в лозе край римския хълм Есквилин работници попадат на огромна мраморна скулптура.
Новината стига до папа Юлий II, който веднага изпраща двама души да я огледат. Единият е архитектът Джулиано да Сангало, другият -младият Микеланджело. Двамата веднага разпознават описания от Плиний шедьовър -прочутата група „Лаокоон”.
Папата купува скулптурата още същия ден и я поставя в двора „Белведере“. Мнозина историци смятат именно този момент за истинското начало на Ватиканските музеи през 1506 г.„Лаокоон и неговите синове“ пресъздава драматичен момент от гръцката митология: троянския жрец Лаокоон, който напразно предупреждава съгражданите си да не приемат дървения кон, оставен от гърците пред стените на Троя.
Според легендата боговете застават на страната на гърците и изпращат две гигантски морски змии, които удушват Лаокоон и двамата му синове. Именно този миг на отчаяние, болка и безсилна борба е увековечен в мрамора с такава сила, че и днес се смята за един от върховете на античното изкуство.
През следващите пет века всеки папа добавя по нещо към колекцията-картини, статуи, ръкописи, саркофази, гоблени, карти, археологически находки. Така постепенно се ражда един от най-богатите музейни комплекси в света. Днес той пази десетки хиляди произведения, а изложените експонати са около двадесет хиляди. И въпреки това милиони хора идват тук с усещането, че истинското посещение започва, едва когато стигнат до Сикстинската капела.
Може би най-несправедливо пренебрегваната част е Ватиканската пинакотека. Там посетителят остава почти сам с Рафаело, Караваджо, Леонардо да Винчи, Джото, Тициан и Веронезе. Няма шум, няма блъсканица, а единствено картини, които спокойно могат да бъдат причина сами по себе си човек да посети Рим. Малцина обаче отделят време за тях.
Същото се случва и с Галерията на географските карти. Повечето туристи просто преминават през нея, без да осъзнаят, че вървят покрай една от най-впечатляващите картографски колекции на XVIвек.
Това си е истински атлас, превърнат в изкуство. Малцина осъзнават, че тези карти са били своеобразният Google Maps на XVI век. Изработени са десетилетия преди Италия да се превърне в единна държава.
Всяка област е нарисувана с удивителна точност, а таванът над посетителите е украсен пищно, но повечето хора така и не вдигат глава към него, защото са заети да догонят групата пред себе си.
Още по-тихи са залите на Григорианския египетски музей. Докато мнозина бързат към Микеланджело, тук стоят мумии, саркофази и древноегипетски статуи, които сякаш чакат някой най-сетне да спре пред тях. Контрастът е почти сюрреалистичен. Само няколко минути делят мумии и саркофази на три хиляди години от фреските на Рафаело и Микеланджело. Малко музеи в света могат да предложат подобно пътешествие през цивилизациите в рамките на една и съща разходка.
А какво да кажем за етруските колекции на Ватиканските музеи? Много посетители ги подминават, без да им хвърлят дори един поглед, а става въпрос за цивилизация, съществувала преди възхода на Рим.
Любопитно е, че всъщност едни от най-великите произведения, изложени във Ватиканските музеи, са оказали огромно влияние именно върху Микеланджело. Скулптурата „Лаокоон и неговите синове” буквално променя историята на ренесансовото изкуство. Микеланджело не крие възхищението си от драматизма на фигурите.
Историците на изкуството и днес откриват същото напрежение в мускулите, движенията и израженията на героите, които художникът изобразява по-късно върху тавана на Сикстинската капела и особено в „Страшния съд”. С други думи, милиони хора тичат към произведение, чието вдъхновение всъщност вече са подминали няколко зали преди това.
Недалеч се намира и Белведерският Торс. Това е на пръв поглед осакатена антична статуя без глава и крайници. За повечето туристи тя изглежда недовършена. За Микеланджело обаче това е било едно от най-съвършените произведения на античността и постоянен източник на вдъхновение. Творбата от елинистичния период носи подписа на неоатически скулптор, атинянинът „Аполоний, син на Нестор“, от I век пр.Хр.
Тук всъщност се крие и големият урок на Ватиканските музеи -красотата рядко крещи. Тя обикновено чака търпеливия и любознателния посетител. Истинското богатство не е само в шедьовъра на Микеланджело в Сикстинската капела, а се крие в десетките зали, които повечето хора прекосяват, без да видят.
Магията не е в края на маршрута, където е капелата, а във всичко онова, което се случва по пътя до нея. И ако след посещението си помните само тавана на Сикстинската капела, вероятно сте видели най-известната творба на музея, но сте пропуснали самия музей.

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.
Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
























ПЪРВА ЧАСТ







Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.


Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.



Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.

Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.














Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан














Къде да резервираме хотел или стая под наем в Рим? Кои са най-подходящите квартали?


















Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.

От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.




ВИЖ ОЩЕ