Не тичайте към Сикстинската капела, най-голямото съкровище на Ватиканските музеи е всичко, което пропускате

Как да разгледаме едни от най-важните шедьоври в света

Има една сцена, която се повтаря всеки ден милиони пъти по света. Във Ватикана обаче тя изглежда направо абсурдна.

Хората влизат в техните музеи, поглеждат картата, включват навигацията на телефона и задават една-единствена цел -да стигнат възможно най-бързо до най-известното произведение, Сикстинската капела. По пътя си спират само за снимки и селфи пред онези творби, които изглеждат перфектно за инстаграм.

Така се случва нещо странно. Посетителите изминават близо седем километра галерии, преминават през над двайсет различни музея и десетки великолепни зали, а когато вечерта ги попиташ какво са видели, отговорът почти винаги е един и същ: „Тавана с фреските на Микеланджело.” Всичко останало се е превърнало в коридор.

В действителност това е и големият парадокс на съвременния туризъм. Никога не сме пътували толкова много, никога не сме снимали толкова много, но сякаш и никога не сме имали толкова малко време да гледаме и „попиваме“.

Днес Ватиканските музеи приемат близо седем милиона посетители годишно. Само Лувърът е по-посещаван музей в света.

Повечето туристи пристигат с предварително купени билети, с точен часови слот и с ясната мисъл, че трябва да отметнат една от най-известните забележителности на планетата. Социалните мрежи също диктуват маршрута.

Фото от Сикстинската капела, въпреки че там снимането е забранено, се е превърнало в своеобразен символ на „бил съм тук”.

Ватиканските музеи обаче никога не са били създадени като път към една-единствена зала. Те самите са произведение на изкуството.

Всъщност те са се родили благодарение на една случайна археологическа находка. През януари 1506 г. в лозе край римския хълм Есквилин работници попадат на огромна мраморна скулптура.

Новината стига до папа Юлий II, който веднага изпраща двама души да я огледат. Единият е архитектът Джулиано да Сангало, другият -младият Микеланджело. Двамата веднага разпознават описания от Плиний шедьовър -прочутата група „Лаокоон”.

Папата купува скулптурата още същия ден и я поставя в двора „Белведере“. Мнозина историци смятат именно този момент за истинското начало на Ватиканските музеи през 1506 г.„Лаокоон и неговите синове“ пресъздава драматичен момент от гръцката митология: троянския жрец Лаокоон, който напразно предупреждава съгражданите си да не приемат дървения кон, оставен от гърците пред стените на Троя.

Според легендата боговете застават на страната на гърците и изпращат две гигантски морски змии, които удушват Лаокоон и двамата му синове. Именно този миг на отчаяние, болка и безсилна борба е увековечен в мрамора с такава сила, че и днес се смята за един от върховете на античното изкуство.

През следващите пет века всеки папа добавя по нещо към колекцията-картини, статуи, ръкописи, саркофази, гоблени, карти, археологически находки. Така постепенно се ражда един от най-богатите музейни комплекси в света. Днес той пази десетки хиляди произведения, а изложените експонати са около двадесет хиляди. И въпреки това милиони хора идват тук с усещането, че истинското посещение започва, едва когато стигнат до Сикстинската капела.

Може би най-несправедливо пренебрегваната част е Ватиканската пинакотека. Там посетителят остава почти сам с Рафаело, Караваджо, Леонардо да Винчи, Джото, Тициан и Веронезе. Няма шум, няма блъсканица, а единствено картини, които спокойно могат да бъдат причина сами по себе си човек да посети Рим. Малцина обаче отделят време за тях.

Същото се случва и с Галерията на географските карти. Повечето туристи просто преминават през нея, без да осъзнаят, че вървят покрай една от най-впечатляващите картографски колекции на XVIвек.

Това си е истински атлас, превърнат в изкуство. Малцина осъзнават, че тези карти са били своеобразният Google Maps на XVI век. Изработени са десетилетия преди Италия да се превърне в единна държава.

Всяка област е нарисувана с удивителна точност, а таванът над посетителите е украсен пищно, но повечето хора така и не вдигат глава към него, защото са заети да догонят групата пред себе си.

Още по-тихи са залите на Григорианския египетски музей. Докато мнозина бързат към Микеланджело, тук стоят мумии, саркофази и древноегипетски статуи, които сякаш чакат някой най-сетне да спре пред тях. Контрастът е почти сюрреалистичен. Само няколко минути делят мумии и саркофази на три хиляди години от фреските на Рафаело и Микеланджело. Малко музеи в света могат да предложат подобно пътешествие през цивилизациите в рамките на една и съща разходка.

А какво да кажем за етруските колекции на Ватиканските музеи? Много посетители ги подминават, без да им хвърлят дори един поглед, а става въпрос за цивилизация, съществувала преди възхода на Рим.

Любопитно е, че всъщност едни от най-великите произведения, изложени във Ватиканските музеи, са оказали огромно влияние именно върху Микеланджело. Скулптурата „Лаокоон и неговите синове” буквално променя историята на ренесансовото изкуство.  Микеланджело не крие възхищението си от драматизма на фигурите.

Историците на изкуството и днес откриват същото напрежение в мускулите, движенията и израженията на героите, които художникът изобразява по-късно върху тавана на Сикстинската капела и особено в „Страшния съд”. С други думи, милиони хора тичат към произведение, чието вдъхновение всъщност вече са подминали няколко зали преди това.

Недалеч се намира и Белведерският Торс. Това е на пръв поглед осакатена антична статуя без глава и крайници. За повечето туристи тя изглежда недовършена. За Микеланджело обаче това е било едно от най-съвършените произведения на античността и постоянен източник на вдъхновение. Творбата от елинистичния период носи подписа на неоатически скулптор, атинянинът „Аполоний, син на Нестор“, от I век пр.Хр.

Тук всъщност се крие и големият урок на Ватиканските музеи -красотата рядко крещи. Тя обикновено чака търпеливия и любознателния посетител.  Истинското богатство не е само в шедьовъра на Микеланджело в Сикстинската капела, а се крие в десетките зали, които повечето хора прекосяват, без да видят.

Магията не е в края на маршрута, където е капелата, а във всичко онова, което се случва по пътя до нея. И ако след посещението си помните само тавана на Сикстинската капела, вероятно сте видели най-известната творба на музея, но сте пропуснали самия музей.

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

Какво да видим в Рим за 3 дни

Рим не е от градовете, които могат да “се разлистят” по диагонал и за 3 дни.

И от 20 г.да живеете тук, пак ще го откривате и преоткривате буквално всеки ден. В Рим красотата дебне отвсякъде и навсякъде.

Ако въпреки всичко разполагате само с 3 дни, и на всичкото отгоре идвате тук за първи път, ето един примерен план за вашата екскурзия.

ПЪРВИ ДЕН

Още сте свежи и пълни със сили и ентусиазъм да обикаляте и гледате – затова започнете от Ватикана и Ватиканските музеи.

Начална точка на вашия маршрут рано сутринта е  спирката Ottaviano-San Pietro на метро линия А.

Излишно е да напомняме, че е необходимо да сте с удобни обувки и прилично облечени (никакви голи гърбове или миниполи!), или пък в краен случай си носете голям шал, за да се покриете.

Насочете се директно към входа на базиликата “Сан Пиетро”. След като привършите визитата си и след като се насладите и на площада, поемете към входа на Ватиканските музеи.

Ако искате да си спестите опашката, може да си купите билетите онлайн, но това означава комисионна от 4 евро в повече. Музеят е мастодонтски – и да искате, не може да го разгледате подробно, така че подберете само някои зали.

Идете в пинакотеката (Pinacoteca), в музея Pio-Clementino, в галерията на географските карти, в стаите на Рафаело и за десерт – в Сикстинската капела, където са прелестните фрески на Микеланджело.

Като излезете, разходете се по Via della Conciliazione (Виа дела Кончилиационе), която отвежда от площад “Сан Пиетро” към Sant’Angelo (Сант Анджело), папската крепост, издигната през Средновековието върху останките на мавзолея на император Адриан.

На всяка цена вижте La Terrazza dell’Angelo, откъдето се открива красива панорама към града. Ако разполагате с Roma Pass, може да избегнете опашките за влизане в крепостта.

След това преминете по моста Sant’Angelo и се разходете на воля из живописните улички наоколо. Насочете се към Piazza Navona, смятан за най-един от най-красивите площади в света.

Ако искате да опитате хубаво кафе, на две крачки от площада е Piazza Sant’Eustacchio с едноименното кафене.

Върнете се на Навона, пресечете площада в посока на юг, към Corso Vittorio Emanuele и следвайте Via dei Baulari до  Campo dei Fiori, или Цветния площад.Там е прочутата статуя на Джордано Бруно. През деня тук се намира един от най-известните пазари, а вечер е кръстопът за всички, които искат да пият по чашка-две.

ВТОРИ ДЕН

Посветете втория си ден на Античен Рим. Препоръката е да започнете още от рано сутринта, въоръжени с бутилки вода, които може да си пълните винаги от фонтаните и чешмите из града – водата от тях е чиста!

И за Колизея (Colosseo) билетите могат да се купят онлайн, ако не ви се чака по опашки.

Съвсем до Колизея е Arco di Costantino. След това идва ред на Римския Форум   (Foro Romano), който се намира вляво.

Става въпрос за огромен археологически комплекс, който включва форумите, изградени от различни императори между 42 и 112 г.пр.Хр.

Може да се насладите на Фори Империали и от Via Alessandrina до величествената Colonna di Traiano.

Идва ред и на едно малко, но живописно кварталче съвсем до Римския Форум, където е пълно с весели и оживени заведения – Monti.

От Fori Imperiali поемете към Via Cavour и още в началото й се спуснете по Via dei Serpenti.

След като хапнете и пийнете, насочете се към Piazza Venezia и Vittoriano. Роденият през 1885 г. монумент в чест на Обединението на Италия днес е посветен на Незнайния войн.

Изкачете се най-горе с остъкления асансьор, който се намира отстрани – панорамата е великолепна.

Ако краката ви все още държат, трябва да завършите задължителната програма с Капитолийския хълм, където са кметството, Капитолийските музеи (най-старите обществени музеи в света) и площадът на Микеланджело. Хълмът се  намира встрани вдясно на Пиаца Венеция.ТРЕТИ ДЕН

Може да започнете от Испанския площад (Piazza di Spagna), където е и прочутото стълбище, което води до Trinita dei Monti и в чието подножие е известният фонтан La Barcaccia.

Пред площада се намират улиците с едни от най-луксозните бутици – тук е и Via dei Condotti. Разходете се и подишайте от атмосферата им, след което се насочете към Via del Corso, централната улица, която е нещо като гръбнак на центъра.

От нея се стига лесно до Fontana di Trevi, най-големият и най-красивият римски фонтан.

Следваща стъпка в маршрута ви може да бъде Пантеонът – заедно с Колизея това е един от най-важните символи на Рим – той може да се посещава безплатно.Може да завършите с разходка из колоритния стар римски  квартал Трастевере, където е пълно със заведения за всеки джоб.

До него се стига с трамвай 8 от площад “Венеция”.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим безплатно в Рим

На шопинг в Рим

От летище Фиумичино до Рим

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

Вижте Рим от купола на базиликата San Pietro

СНИМКИ НА ЕМИЛИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Да погледаш и огледаш Вечния град от купола на базиликата “Свети Петър” (San Pietro) си е неописуемо преживяване, което трябва да се изпита на всяка цена от туриста, идващ в Рим за първи път.

Погледнат отдолу, куполът на “Сан Пиетро” е величествен и прелестен – изглежда така, сякаш под неговата власт е все още всичко останало, което се намира в Рим.

Изкачването на 537-те стъпала си е истинско изпитание и във физически, и в емоционален аспект. Веднъж достигнали върха обаче, изпитвате наслада – пред вас се открива великолепна панорама на 360 градуса.

Куполът на базиликата е не само творба на изкуството в най-висшите му измерения, но и символ на Римската църква, която привлича милиони туристи от цял свят. От архитектурна гледна точка куполът е изражение на преминаването на ренесансовите форми към барока.

Куполът е проектиран от Микеланджело Буонароти  в края на 1546 г., по времето на понтификата на папа Павел III (1534-1549).

Проектът за него обаче е спрян след смъртта на художника през 1564 г.- тогава куполът е изграден до височината на пръстена си.

Работата по изграждането е възобновена при папа Сикст V от Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана.

Тя започва през 1588 г. и ангажира 800 работници, които работят непрекъснато. След 22 месеца неспирен труд през лятото на 1590 г. куполът най-после е окончателно завършен.

Събитието се отпразнува, както подобава – със специална служба и със заря.

При понтификата на Климент VIII куполът е покрит с оловни листове.

На 18 ноември 1593 г. на върха е издигната и голямата сфера (топка) от позлатен бронз, върху която се намира кръст, дело на Себастиано Ториджани.

В сравнение с оригиналния проект на Микеланджело, куполът има малко по-висока от овалната форма. Куполът тежи общо 14 000 тона.

Външната височина е 133,3 м. (ако се смята от улицата до върха на кръста). Вътрешната  височина е 117 м.

Външният  диаметър на купола е 58,90 м., а вътрешният – 41,50 м.

Визитата на купола е възможна всеки ден от 8 до 18 часа в периода април-септември и от 7 до 17 часа в периода октомври – март.

Изкачването най-отгоре не се препоръчва на хора, които страдат от клаустрофобия или виене на свят, както и на тези с двигателни проблеми.

Какво да видим гратис в Рим

Как да пътуваме изгодно в Италия

Площадът на Микеланджело

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Къде да резервираме хотел или стая под наем в Рим? Кои са най-подходящите квартали?

Всеки, който идва за пръв път в Рим, е изправен пред проблема кой квартал да избере за резервацията си онлайн на хотел, Bed&Breakfast или апартамент под наем.

Изборът на един или друг квартал е изключително важен, особено ако идвате за малко дни и нямате време за губене.

И в Рим, както и във всеки друг град по света, може да попаднете на грешния хотел или хазяин, от което ваканцията да ви се вгорчи и Вечният град да остави неприятни спомени у вас завинаги.

Първото, което трябва да знаете, е какво точно искате да направите в Рим. Разбира се, ясно е, че всеки желае да плати минимално и да прекара максимално.

Ако идвате с цел шопинг и Долче Вита, то тогава при търсенето на място за отсядане, би трябвало да се концентрирате на хотели около Piazza di Spagna.  Улиците от т.нар. Триножник (Tridente) – Via del Corso, Via del Babuino и  Via Ripetta също са пълни с магазини от всякакъв вид. Те стигат до Piazza del Popolo. Освен това, тази зона е на две крачки от красивите Пиаца Навона, Пантеон, Кампо дей Фиори, Фонтана ди Треви, които на всяка цена ще влязат в програмата ви.

Ако идвате с цел туризъм и искате да посетите основните забележителности на Рим, но в същото време искате да подишате типично римска атмосфера с тесни павирани улички и симпатични заведения, то тогава изберете кварталите Монти (спирка Cavour на синята линия B на метрото) и  Трастевере.

Монти е близо до Колизея, до Римския Форум, до Пиаца Венеция, до Фонтана ди Треви, и въобще – до всичко красиво. Трастевере е изключително колоритен квартал с богат нощен живот и е близо до центъра.

Ако искате да сте на пъпа на Рим и на две крачки разстояние от всичко, може да изберете апартамент и в римското гето. Ако сте там, на практика може да се движите само пеша из града, защото всички забележителности са близо до вас. Това е стар еврейски квартал и много често апартаментите и сградите не са от най-добре поддържаните – имайте го предвид. Предимството му обаче е в перфектната локация.

Ако идвате в Рим с цел  Ватикана и Ватиканските музеи, то тогава може да се спрете на квартал Прати – той включва и зоната Отавиано (като спирката на метро А). Този квартал е пълен с магазини и заведения. Предимството му е, че през него минава метро (червената линия А) и е удобно свързан с останалите забележителности.

Ако искате да видите буржоазен Рим, то тогава изберете квартала Париоли – там са къщите на богаташите, там са и заведенията, които те посещават. Връзките с центъра и с основните забележителности обаче никак не са удобни и бързи, защото няма метро, а само автобусни линии.

Ако искате да сте близо до Централната гара Термини, където се пресичат всички възможни транспортни връзки, то тогава изберете  Via Cavour. Там е и базиликата “Санта Мария Маджоре”, на пешеходно разстояние е и Колизеят. Близо до гарата е и търговската Via Nazionale.

Ако избирате хотел или апартамент на много икономична цена, но далече от центъра, то тогава вижте на картата дали е близо до спирка на метро. По-удобна е червената линия А, която минава близо до Испанския площад, Фонтана ди Треви, Ватикана. Ако пък хотелът ви е до спирка на синята линия Б, то тогава може да стигате директно с нея до Колизея.

Много удобен е и кварталът San Giovanni, където се намират изгодни места за отсядане в близост до спирките на метрото.

ВИЖ ОЩЕ

Римското гето

Барокът на Пиаца Навона

Шопинг в Рим

Аутлети в Лацио

Три дни в Рим

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано